Jump to content

1940_08_11 Да имате любовь


Ани

Recommended Posts

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя,
държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г.
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

Да имате любовь

На едно мѣсто въ Евангелието Христосъ казва: „Да имате любовь единъ къмъ другъ“. Нѣма по-велико нѣщо въ свѣта отъ любовьта. Но въ любовьта има и смущения. Всѣки се оплаква, че не го обичатъ, както трѣбва. За да те обича нѣкой, ти трѣбва да заслужавашъ. Любовьта е нѣщо ценно, което не се дава всѣкога.

Отъ какво произтичатъ смущенията? — Отъ безлюбие. Сѫществуватъ три вида смущения: материални, сърдечни и умствени. Казано е въ Евангелието: „Да се не смущава сърдцето ти“. Вѣрно е, че човѣкъ не трѣбва да се смущава, но какъ да не се смущава, когато нѣма пари? Какъ да не се смущава длъжникътъ, когато кредигорътъ му иска въ опредѣленъ срокъ да си плати дълга? Какъвъ е цѣрътъ да се не смущава сърдцето ви? Христосъ дава цѣръ противъ смущението, като казва: „Вѣрвайте въ Бога и въ мене вѣрвайте!“ Защо трѣбва човѣкъ да се цѣри отъ смущението? Смущението парализира човѣшкия организъмъ. Много органически болести се дължатъ на вѫтрешното смущение въ човѣка.

Често лѣкаритѣ говорятъ за кръвно налѣгане. Въ зависимость отъ смущението, въ човѣка сѫществува сърдечно, умствено и волево налѣгане. Само по себе си, налѣгането не е лошо нѣщо. Туришъ товаръ на гърба си и усѣщашъ налѣгане. Нѣкой иска нѣщо отъ тебе — налага се. Въпрѣки това хората се страхуватъ отъ кръвното налѣгане. Защо се страхувать? — Защото се предизвиква отъ нечиста, венозна кръвь, вследствие на което кръвообръщението не става правилно. Кръвното налѣгане се цѣри лесно, съ пиявици. Какъ се цѣрятъ, обаче, сърдечното и умственото смущения? Тѣ засѣгатъ сърдцето, дихателната система и кръвоноснитѣ сѫдове. Много хора умиратъ преждевременно, благодарение на кръвното налѣгане. Затова, именно, Христосъ казва, да се избѣгватъ всички видове смущения. Щомъ имате любовь, смущенията бѣгатъ отъ васъ. За да не се натъквате на излишни смущения, не давайте поводъ да ви защищава нѣкой слабъ човѣкъ. Ако слабиятъ ви защищава, вие ще бѫдете бити на общо основание. Ако ви защищава нѣкой, той трѣбва да бѫде силенъ. Мнозина търсятъ защита въ паритѣ, въ дрехитѣ, въ кѫщитѣ си. Обаче, ако изгубятъ паритѣ, дрехитѣ и кѫщитѣ си, тѣ се смущаватъ. Защо се смущаватъ? — Защото сѫ разчитали на слаби срѣдства.

Хората изпадатъ въ смущения, мѫчнотии, тревоги и казватъ: Не мога да направя това или онова. Тѣ не се познаватъ. Тѣ могатъ да направятъ всичко. — Кога? — Когато се намѣрятъ въ безизходно положение. Въ това отношение човѣкъ постѫпва като котката, която е голѣма аристократка. Ако на пѫтя й се изпрѣчи малка височинка, тя не иска да я прескача, мързи я, и затова обикаля оттукъ-оттамъ, докато намѣри свободенъ пѫть. Обаче, ако се намѣри въ голѣмо затруднение, и два метра височина да й се изпрѣчи, веднага ще я прескочи. И човѣкъ, като котката, търси лесния пѫть; ако се намѣри въ голѣмо затруднение, и два метра високо препятствие може да прескочи. Запримѣръ, докато не се е оженила и не е станала майка, момата търси лесния пѫть въ живота и мисли, че не може да изпълни нѣкакво голѣмо задължение. Като се ожени и стане майка, тя е готова да изпълни всичко, каквото детето й пожелае. Детето й казва: Ти обеща, че ще се грижишъ за мене и съ любовь ще изпълнишъ всичкитѣ си задължения, защото азъ искамъ да живѣя. Майката се въорѫжава съ сила и търпеливо изпълнява всичко, каквото детето желае. Ако не може да изпълни нѣщо отъ задължеиията си къмъ детето си, тя страда и се смущава.

„Да се не смущава сърдцето ви“. — Защо? — Защото нѣкои смущения ставатъ причина за подпушване на известни енергии, които текатъ въ човѣшкия организъмъ — въ неговото сърдце, въ неговия умъ и въ цѣлата му нервна система. Човѣкъ е акумулаторъ, въ който се преплитатъ енергии. Въ математическо отношение, човѣкъ представя една отъ най-сложнитѣ формули. Който може да преведе тази формула въ геометрически образъ, той има вече ясна представа за човѣка.

„Да се не смущава сърдцето ви“. — Защо? — Защото смущенията внасятъ особенъ родъ киселини въ човѣшкия оргапизъмъ, които го разрушаватъ. Като се смущава за маловажни работи, човѣкъ губи най-хубавитѣ си чувства. Когато влѣзе въ умствения свѣтъ, човѣкъ започва да си чъртае планъ за нѣкакво постижение. Запримѣръ, той иска да стане силенъ човѣкъ и развива мускулитѣ си, да бѫдатъ яки, здрави. Идеалътъ на този човѣкъ е да вдига тежести, да прояви силата си. Казва се за единъ американецъ, че могълъ да вдига на рѫце единъ конь и едно конче. Колкото и да билъ силенъ, намѣрилъ се по-силенъ отъ него, който могълъ да вдига два коня и едно конче. Трѣбва ли първиятъ юнакъ да се смущава, че нѣкой го надминава по сила? Сега има машини, които вдигатъ много по-голѣми тежести отъ най-силния човѣкъ. Значи, въ физическо отношение човѣкъ разполага съ известенъ мащабъ отъ сила, съ която може да се хвали. Сегашнитѣ машини надминаватъ неговата сила. Важно е, човѣкъ да бѫде силенъ въ духовно отношение. Въ това седи смисълътъ на живота.

Съвременнитѣ хора иматъ доста мѫчнотии отъ миналото, вследствие на което сѫ дошли до положение на постоянни войни: мѫже и жени воюватъ помежду си, синове и бащи, майки и дъщери, учители и ученици. Държавитѣ отъ своя страна се дѣлятъ на партии, които сѫщо воюватъ помежду си. Сега се явява едно течение, да се премахнатъ партиитѣ, за да се освободи свѣтътъ отъ борби. Има нѣщо ново, което иде сега и което трѣбва да се изучава. Лесно е да намѣришъ погрѣшкитѣ на хората. Лесно е да кажешъ, че нѣкой не живѣе добре. Лесно е да кажешъ на нѣкого, че трѣбва да обича. Знаете ли, колко мѫчно е да обичашъ човѣка?

Представете си, че нѣкой ви заповѣдва да ядете сухъ, мухлясалъ хлѣбъ. Какво ще правите? Ще го ядете по принуждение. Ако ви дадатъ прѣсенъ, доброкачественъ хлѣбъ, ще го ядете доброволно, безъ принуждение. Следователно, не е лесно да върши човѣкъ нѣщо по принуждение. То е все едно, да му дадатъ мухлясалъ хлѣбъ и да му заповѣдатъ да го яде. Днесъ повечето нѣща ставатъ чрезъ принуждение. Това показва, че ние живѣемъ въ епохата на принуждението.

Иде нова епоха въ свѣта, която пресѣва хората. Това е епохата на любовьта, която внася свободни, разумни отношения между хората. Ако обичате нѣкого и въ тази любовь губите силата си, любовьта не е на мѣсто. Ако въ любовьта и двамата искатъ само да печелятъ, любовьта имъ не е на мѣсго. Въ любовьта и печалбата, и загубата сѫ на мѣсто. Въ любовьта и който обича, печели, и когото обичатъ сѫщо печели. Значи, въ любовьта и двамата печелятъ; въ безлюбието и двамата губятъ. Това е новото опредѣление на любовьта. Тъй щото, дойдете ли до любовьта, ще знаете, че които се обичатъ, печелятъ и въ физическо, и въ сърдечно, и въ умствено отношение.

Нѣкой се хвали, че има голѣма любовь. Каква любовь е тази, при която човѣкъ плаче? Ще кажете, че човѣкъ плаче отъ умиление. Добре е да плаче човѣкъ отъ умилепие, но плачътъ отъ умиление съживява мъртвия, а плачътъ безъ умиление умъртвява хората. Ще кажете, че нѣкой плаче отъ любовь. Какви сѫ тѣзи сълзи отъ любовь? Ако всички хора плачатъ отъ любовь, земята би се превърнала на рай. Досега не съмъ срѣщалъ човѣкъ, който да плаче отъ любовь. Това е мое мнение. Ако тѣзи сълзи, за които казвате, че сѫ отъ любовь, капятъ върху нѣкое дърво или растение, тѣ ще го унищожатъ; ако капятъ върху животно, то ще умре; ако капятъ върху човѣкъ, и той ще умре. Изобщо, тѣзи сълзи умъртвяватъ, не се отразяватъ добре върху живитѣ сѫщества. Днесъ повечето хора плачатъ отъ любовь и се оплакватъ, че сѫ нещастни. Има смисълъ човѣкъ да плаче за любовь, а не отъ любовь.

Като изучавамъ хората, азъ търся причинитѣ за тѣхнитѣ смущения. Слушамъ проповѣдникътъ, все за онзи свѣтъ говори, приготвя своитѣ пасоми, но въ края на краищата нищо не постига и се разочарова. Младата мома мечтае за нѣкой красивъ и богатъ момъкъ. Тя си въобразява, какъ той ще я гледа като царица, какъ ще живѣе въ палатъ, обиколена съ слугини. Като се ожени, вижда, че нищо не се сбѫдва. Лицето й се разваля, тя се разочарова и казва: Лошъ човѣкъ излѣзе моятъ възлюбенъ. Не струва човѣкъ да се жени. Нѣма смисълъ човѣкъ да обича. Тя обвинява любовьта. Това, което тя нарича любовь, не е никаква любовь.

Следователно, ако нѣкой ви пита, обичате ли го, вие го запитайте, оценява ли той любовьта. Ако я оценява, любовьта сама по себе си ще дойде; ако не я оценява, нѣма да дойде. Който оценява любовьта и я възприема правилно, той е доволенъ отъ всичко. Каква любовь е тази, която прави хората недоволни? Огъ хиляди години насамъ Богъ проявява любовьта си, и всички хора сѫ недоволни: майката е недоволна, бащата е недоволенъ, дѣдото и бабата сѫщо сѫ били недоволни. И децата, които се раждатъ, сѫ недоволни. Че, наистина, и дѣдото е билъ недоволенъ, виждаме по това, че е грѣшилъ. Доволниятъ човѣкъ не грѣши. Ще каже нѣкой, че умира отъ любовь къмъ Христа. Ние се нуждаемъ отъ хора, които живѣятъ за Христа, а не отъ такива, които умиратъ за Него. Момата казва, че умира отъ любовь къмъ възлюбения си. Кое й дава поводъ да умира отъ любовь за него? Каква полза ще принесе на нѣкого, че умира отъ любовь? Така не се говори. Това не е логическа речь. За предпочитане е човѣкъ да живѣе безъ аргументирана речь, отколкото да умре съ аргументирана речь.

И тъй, ние говоримъ за онази любовь, която изисква животъ отъ насъ. Ние говоримъ за онази любовь, която носи животъ за всички хора. Тази любовь е Божествена. Огдето и да дойде, тя носи животъ въ себе си. Не мислете, че тя ще дойде само отъ едно мѣсто. Не, тя ще дойде отъ жинотнитѣ, отъ растенията, отъ дърветата, отъ камънитѣ. Тя ще дойде отъ свѣтлината, отъ вьздуха, отъ водата. Нѣма да остане мѣсто, отдето тя да не дойде и да не проговори на хората. Ще кажете, че любовьта ще дойде отгоре. Какъ разбирате вие думата „отгоре“? Съ аеропланъ ли ще слѣзе любовьта? Ако е въпросъ за аеропланъ, ние виждаме, какво слиза отъ съвременнитѣ аероплани. Тѣ снасятъ отгоре своитѣ яйца. Вие знаете, какво правятъ тия яйца. Тѣ умъртвяватъ хората, а не носятъ животъ. Тѣ носятъ смърть за човѣчеството. Какво ще кажете за тия аероплани? Не само аеропланитѣ, но и пушкитѣ, и топоветѣ снасятъ яйца, които умъртвяватъ. Въ този смисълъ, тия изобретения сѫ женски, понеже раждатъ, т. е. снасятъ яйца. Оттукъ можемъ да кажемъ, че свѣтътъ се е развалилъ отъ жени, които раждатъ. Не ме разбирайте криво. Азъ говоря за жената въ другъ смисълъ, за друга жена, а не за тази, която вие познавате. Камилската птица схщо снася яйца. Нейнитѣ яйца бѣха най-голѣми. Но сега има яйца още по-голѣми отъ тия на камилската птица. Тѣ тежатъ до две хиляди килограма. Дето падне такова яйце, причииява голѣми пакости.

Азъ не съмъ противъ аеропланитѣ, противъ пушкитѣ и орѫдията, но искамъ, тѣхнитѣ яйца да допринасятъ благо за човѣчеството. Дето падне такова яйце, да поникне нѣщо хубаво — обуща, дрехи, шапки, храни и плодове. Знаете ли, колко струва едно отъ тия яйца? Като се превърне въ пари, то задоволява нуждитѣ на много хора. Тогава всѣки ще каже: Дойдоха Божественитѣ птици и донесоха на всѣки човѣкъ подаръци. Кой нѣма да се радва на такава птица и на нейнитѣ яйца? Обаче, отъ яйцата на сегашнитѣ птици, които се превърнали въ машини, всѣки бѣга. Всѣки тича да се скрие нѣкѫде, да не го засегне нѣкое парче отъ тѣхъ. Страшни сѫ сегашнитѣ яйца! Дето паднатъ, рушатъ, разораватъ земята на голѣма дълбочина.

Като изучавате живота, виждате, че най-леснитѣ нѣща се изпълняватъ най мѫчно. Най-хубавитѣ нѣща създаватъ тягостни състояния. Запримѣръ, срещне ме нѣкой и ми казва, че съмъ много добъръ. Защо ми казва това? Ако, наистина, съмъ добъръ, азъ зная това. Но той има нѣкаква користна цель. Щомъ каже, че съмъ много добъръ, следъ това добавя: Можешъ ли да ми помогнешъ въ нѣщо? Ако кажа, че не мога да му помогна, той намира, че не съмъ добъръ. Значи, ако не му помогна, веднага ставамъ лошъ. Добъръ съмъ, докато взима нѣщо отъ менъ. Щомъ нищо не взима, ставамъ лошъ. Ние трѣбва да дойдемъ до положение, да благодаримъ за най-малкото, което ни се дава. Тогава отношенията ни ще бѫдатъ правилни.

Тъй щото, когато казвате, че единъ човѣкъ е много добъръ, или много лошъ, вие трѣбва да имате мѣрка, съ която да опредѣлите неговата доброта или лошавина. Коя е мѣрката, спорсдъ която опредѣляте качествата на нѣщата? Когато кажете, че обичате нѣкого повече отъ всички хора, вие нѣмате мащабъ, съ който да мѣрите нѣщата. Колко го обичате? Повече отъ всички хора? Това не е още мѣрка. Другъ е въпросътъ, ако кажете на нѣкого, че го обичате като себе си. Като „себе си“, това е мащабъ, който всички познаватъ. Да обичатъ нѣкого, това значи, да работишъ за него, като за себе си. Обичьта внася разположение въ човѣка, а не тревога. Когато помислишъ за онзи, когото обичашъ, сърдцето и умътъ ти се изпълватъ съ вѫтрешна радость и разположение; предъ тебъ се отваря широкъ, красивъ свѣтъ.

Следователно, любовьта отваря очитѣ на човѣка, да вижда нѣща, които съ обикновени очи не вижда. Само любещиятъ има отворени очи. Той вижда, както астрономитѣ виждатъ и най-малкитѣ звезди на небето. Астрономътъ прави своитѣ наблюдения съ телескопъ и вижда това, което хората съ просто око не виждатъ. Той насочва своя телескопъ къмъ небето и вижда звездитѣ, изучава ги и прониква въ тѣхния животъ. Чрезъ силно увеличаване на звездитѣ нѣкои астрономи изучаватъ устройството имъ и казватъ, че и тамъ живѣятъ разумни сѫщества, по-интелигентни отъ хората на земята. Тѣ казватъ, че хората се ползуватъ даже отъ тѣхната интелигентность. Като възприема отъ любовьта и интелигентностьта на тия сѫщества, човѣкъ не може да не каже въ себе си, че, наистина, Богъ е Любовь. Заслужава човѣкъ да излиза вечерь съ своя телескопъ и да наблюдава небето. Достатъчно е всѣка вечерь да наблюдава по половинъ часъ небето, за да се освободи отъ всѣкакво обезсърдчение. Добре е да бѫде човѣкъ астрономъ, да се освободи временно поне отъ полицитѣ, които му предстоятъ да плаща.

Съвременниятъ човѣкъ трѣбва да дойде до широко разбиране на нѣщата, а главно на любовьта. Той трѣбва да реши задачитѣ си правилно. Ако е въпросъ за професора, той правилно и лесно решава задачитѣ си. Ученикътъ, обаче, забърква задачитѣ си, не ги решава правилно. Не е лесно човѣкъ да реши задачитѣ на любовьта. Ако не можете да обичате единъ бръмбаръ, едно камъче, една росна капка, вие не можете да обичате и човѣка. Видътъ на росната капка трѣбва да привлича вниманието на човѣка, както детето привлича вниманието на майката и на бащата. Въ росната капка има нѣщо разумно. Тя не е само за украшение. Като видите единъ цвѣтъ, и той трѣбва да спре вниманието ви. Всѣки цвѣтъ възприема нѣщо велико отъ Божествения свѣтъ, съ което заслужва вниманието на човѣка. Следъ милиони години този цвѣтъ ще се превърне въ нѣкой арахангелъ. Като видите едно цвѣте, казвате, че е нѣщо обикновено, просто. Обаче, то има такъвъ ароматъ, какъвто човѣкъ нѣма. Въ дадения случай, цвѣтето е по-учено отъ човѣка. Отъ човѣка зависи, какъ гледа на нѣщата. Ако обича всичко, което Богъ е създалъ, той навсѣкѫде вижда Божественото и го цени.

Сегашнитѣ хора трѣбва да спратъ вниманието си върху онова, което Богъ е създалъ. А всичко, създадено отъ Бога, има за цель да събуди Божественото начало въ човѣка. Събуди ли се Божественото въ човѣка, той навсѣкѫде вижда проявлението на Бога. Ето защо, искаме ли да намѣримъ Бога, ние трѣбва да обичаме всичко онова, което Той е създалъ. Да обичате всички, това значи, да обичате Едного.

Ще кажете, че това е мѫчна работа. Не, това е най-лесно. Когато хората дойдатъ до положение да обичатъ всички, земята ще се превърне на рай. При това положение, човѣкъ може да направи всичко, каквото пожелае. Ако не обича, той нищо не може да направи. Любовьта прави човѣка мощенъ. И сегашпитѣ хора се обичатъ, говорятъ за любовь, но се мѫчатъ. Виждате, че нѣкой пъшка, мѫчи се, не знае, дали го обичатъ. Каква любовь е тази, която измѫчва хората? Тѣ се мѫчать, защото се съмняватъ въ любовьта. Тѣ се питатъ, дали Богъ ги обича, или не. Нѣма защо да се съмнявате. Има единъ признакъ, по който познавате хората на любовьта. Тѣ разнасятъ особень ароматъ. Огъ тѣхъ се отдѣля особено ухание, особенъ нектаръ, който съ години не можете да забравите. Достатъчно е единъ пѫть да усѣтите това ухание, за да пожелаете и втори пѫть да го помиришете. Ще кажете, че за любовьта не се говори. Съгласенъ съмъ съ това. Обаче, трѣбва да знаете, че любовьта започва въ тайно, а свършва въ явно. Тя мяза на онѣзи малки искри, които никой не вижда. Като се разгорятъ, всичко започва да гори. Стане ли огъньтъ голѣмъ, всички го виждатъ.

Любовьта има две запалки. Като се докоснешъ до едната, любовьта започва да дими, да пуши, безъ да издава свѣтлина. Тази любовь е най-опасна. Ние я наричаме „слѣпа любовь“. Щомъ се докоснешъ до втората запалка, любовьта веднага започва да гори, при което се отдѣля мека, приятна свѣтлина. Това е любовьта, на която очитѣ сѫ отворени. Тя вижда не само напредъ, но и назадъ. Погледне ли те веднъжъ, ти веднага тръгвашъ следъ нея и започвашъ да се въртишъ наоколо й, както земята се върти около слънцето Ако престане да се върти около слънцето, земята ще хвръкне далечъ отъ него, на милиони километри. На сѫщото основание, казвамъ: Ако човѣкъ обича хората, безъ да вижда Бога въ тѣхъ, той ще хвръкне нѣкѫде изъ пространството, т. е. ще умре. Той ще се намѣри на километри далечъ отъ центъра на земята. Ето защо, като обичате себе си и ближнитѣ си, обичайте Бога въ тѣхъ. Това е правилното отношение на човѣшката душа къмъ Първата Причина на нѣщата.

Както азъ ви говоря, така всѣки може да ви говори, но вие трѣбва да различавате, отъ какъвъ източникъ идатъ тия думи Като дойде смъртьта при васъ и започне да ви говори, кажете й: Ти не знаешъ ли, че азъ обичамъ Бога? Ако те обикна, знаешъ ли, какво ще стане съ мене? Ще хвръкна нѣкѫде въ пространството, ще се отдалеча отъ центъра на живота.

Какво представя смъртьта? Смъртьта е ангелъ съ две лица: едното лице е черно, наречено смърть; другото лице е свѣтло, красиво, то носи животъ. Докато не познаваме любовьта, смъртьта царува; щомъ познаемъ любовьта, безсмъртието царува. Щомъ дойдемъ до любовьта, до безсмъртието, ние цитираме стиха. който Христосъ е казалъ: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводилъ“.

Сега, понеже говоря за единъ отъ най-великитѣ въпроси — за любовьта, не искамъ да остане въ умоветѣ ви нито една отрицателна мисъль. Гледайте на живота така, както никой досега не е гледалъ. Не мислете, че любовьта не сѫществува въ свѣта. Огь хиляди години насамъ любовьта сѫществува на земята, но хората още не сѫ я оценили. Вие трѣбва да се научите да не продавате любовьта си, но да я оценявате. Оценявайте любовьта на всѣки човѣкъ, който ви обича. Не се мѣсете въ любовьта и не давайте съвети, какъ трѣбва да се обича. Оставете любовьта да се проявява свободно. Може би, нѣкои хора ви обичатъ повече, отколкото вие си представяте. Може би, нѣкои хора сѫ жертвували за васъ повече, отколкото вие сте жертвували за себе си.

И тъй, бѫдете разумни, да не петните ума, сърдцето и душата си съ дребнави мисли и съмнения, дали Богъ ви обича, или не. Въ любовьта нѣма измѣна. Единственото нѣщо, въ което нѣма измѣна, това е любовьта. Тамъ, дето има измѣна, това не е любовь. Най-чистото нѣщо на свѣта е любовьта. Следователно, вѣрвайте въ онази любовь, въ която нѣма никаква измѣна.

Т. м.

*

9. Беседа отъ Учителя, държана на

11. августъ, 1940 г. 10 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...