Jump to content

1940_07_23 Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ


Ани

Recommended Posts

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя,
държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г.
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

Божествениятъ и човѣшкиятъ свѣтъ

Размишление

Две начала, два принципа сѫществуватъ въ човѣка: човѣшки и Божественъ. Когато човѣшкиять принципь е отвънъ, а Божествениятъ отвѫтре, вие виждате истинския човѣкъ. Когато Божествениятъ принципъ е отвънъ, а човѣшкиятъ отвѫтре, вие се натъквате на голѣми противоречия. Човѣшкото, било въ самия човѣкъ или въ ближнитѣ му, се проявява по единъ и сѫщъ начинъ, вследствие на което неизбѣжно поставя всѣкиго въ противоречия. Като се натъква на противоречия, най-после човѣкъ казва: Не трѣбва да се живѣе за доброто, нито за благото на своя ближенъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да живѣе за себе си. Започне ли човѣкъ да живѣе само за себе си, страданията неизбѣжно го следватъ. Мнозина мислятъ изключително за себе си и въпрѣки това искатъ да бѫдатъ щастливи. Това е невъзможно. При това положение не само че не могатъ да бѫдатъ щастливи, но ще минатъ презъ голѣми страдания. — Защо? — Защото щастието се обуславя отъ Божествения принципъ въ свѣта, т. е. отъ закона на Цѣлото. Невъзможно е човѣкъ да прилага закона на Цѣлото къмъ една малка часть и да бѫде щастливъ. Може ли човѣкъ да тръгне самъ за планината и да носи съ себе си всичко, което му е нужно за планинскитѣ условия? Иска ли да отиде поне за нѣколко деня на планината, той трѣбва да се присъедини къмъ нѣкоя група. Когато хората отиватъ групово на планината, всѣки носи по нѣщо съ себе си и по този начинъ задоволяватъ нуждитѣ си. Колко може да носи единъ човѣкъ? Ето защо, ние дохождаме до закона за Цѣлото и за неговитѣ части, споредъ който всѣки човѣкъ има право да живѣе за себе си, ако едновременно живѣе и за Цѣлото, т. е. за колективното съзнание.

Като не разбиратъ приложението на двата велики закона въ свѣта — законътъ за Цѣлото и законътъ за частитѣ, хората изпадатъ въ заблуждения и започнатъ да мислятъ, че могатъ да оправятъ свѣта. Оправянето на свѣта е работа на Бога. Работата на човѣка е да оправи своя малъкъ свѣтъ. Какъ ще го оправи? Чрезъ страданията. Като страда, човѣкъ се изправя. Той се объркалъ толкова много въ себе си, че за да се разплете, трѣбва да мине презъ страдания. Ще кажете, че Богъ ще промисли за изправянето на човѣшкия животъ. Вѣрно е, че Богъ ще промисли и мисли за всички, но и човѣкъ самъ трѣбва да направи нѣщо за себе си. Какво ще придобие гладниятъ, ако му кажете, че други ще промислятъ за него? Въ дадения моментъ той е гладенъ, не може да чака. Първо той ще помисли за себе си, а после ще очаква да му дойде хлѣбъ отвънъ.

Богъ е промислилъ вече за човѣка, далъ му е всичко въ изобилие: свѣтлина, въздухъ, вода, храна. Оть него се иска само будность, да не пропуща времето за получаване на тия блага. Сѫщевременно човѣкъ трѣбва да бѫде здравъ, да се ползува отъ благата, които разумната природа му дава. Нѣкой се страхува да не му взематъ хлѣба, да не остане гладенъ. Той не познава закона. Никой не може да отнеме хлѣба на човѣка. Отнеме ли го нѣкой, десетократно ще му го дадатъ. — Възможно ли е това? — Ако не вѣрвате, можете да го провѣрите. Ако този законъ е човѣшки, ще го опитате и после ще повѣрвате. Ако е Божественъ, първо ще повѣрвате, а после ще го опитате. Човѣшкитѣ работи първо се опитватъ, а за Божественитѣ работи първо иде вѣрата, а после опитътъ. На сѫщото основание казвамъ: За да обичате единъ човѣкъ, първо трѣбва да го познавате. За Бога е точно обратно: първо трѣбва да Го обичате. Щомъ обичате Бога, вие непремѣнно ще Го познавате. Мнозина не познаватъ Бога, защото искатъ първо да получатъ отъ Него блага, добри условия и следъ това да Го обичатъ. Това е човѣшко разбиране. Първо ще обичате Бога, а после ще Го познавате, после ще получите Неговото благословение.

Следователно, когато Богъ иска да застави хората да Го познаятъ, дава имъ страдания. Като не знаятъ това, тѣ се натъкватъ на противоречия и страдания и се питатъ, защо става така. Страданието не е нищо друго, освенъ грънчарство, въ което човѣкъ мачка кальта, да направи красиви грънци. Като мачка кальта, той непремѣнно ще се изцапа, но въ края на краищата ще извае хубави, съвършени форми. Като ги извае, той ги туря въ пещьта да се опекатъ, да станатъ здрави. Безъ печене, грънцитѣ не издържатъ на условията. Всѣка форма трѣбва да мине презъ ваене, презъ огънь, за да се кали, да издържа на условията на живота. Безъ страдания човѣкъ остава суровъ материалъ, какъвто е глината, отъ която правятъ грънци. Дойдатъ ли страдания, суровиятъ материалъ, отъ който човѣкъ е направенъ, започва постепенно да се формува, да се пече на огъня, докато се кали. — Докога ще страдамъ? — Докато се усъвършенствувашъ, докато скръбьта ти се превърне на радость. Миналитѣ страдания сѫ се превърнали вече въ радость. Днешнитѣ страдания пъкъ носятъ бѫдещи радости.

Сега, като сте се качили на върха, вие имате слънце, но и вѣтърътъ ви придружава, иска да каже нѣщо. Слънцето се провира и презъ най-малкитѣ дупки на хоризонта, иска да ви види, да ви даде нѣщо отъ себе си. — Защо? — Защото ви обича. Не правите ли сѫщото и вие? Когато обичате нѣкого, вие го търсите навсѣкѫде, искате да го видите, да му услужите нѣщо. Ако не обичате нѣкого, вие съзнателно го избѣгвате, не искате да го видите. Какво ви казва вѣтърътъ? Вѣтърътъ ви казва, че трѣбва да бѫдете справедливи, да излѣзете отъ материалния животъ и да влѣзете въ духовния, т. е. въ живота на свободата. Съ други думи казано: жабата трѣбва да излѣзе отъ блатото, отъ материалния животъ, и да влѣзе въ живота па вола, т. е. свободния животъ. Щомъ се освободи отъ веригитѣ на човѣка, волътъ отива въ гората, свободно да пасе трева и да пие вода. За да пасе свободно трева, волътъ трѣбва да е оралъ на нивата.

Следователно, който не е страдалъ, нѣма право да се радва. Да страдашъ, това значи, да орешъ на нивата. Да се радвашъ, това значи, да пасешъ свободно въ гората. За да се радва, т. е. да пасе свободно въ гората, преди всичко, човѣкъ трѣбва да е оралъ на нивата си, т. е. да е страдалъ. Днесъ цѣлиятъ свѣтъ страда, разорава почвата, върху която ще сѣе семената на великитѣ блага на живота. Мъглитѣ, които се движатъ предъ насъ, които покриватъ върховетѣ, представятъ кармата на Европа. Докато съзнанието на съвременнитѣ хора не се пробуди и въ тѣхъ не се яви желание да изпълняватъ волята Божия, кармата имъ не може да се разреши. Докато не дойдатъ до съзнание да разбератъ, че Богъ е вѫтре въ тѣхъ, а не отвънъ, тѣ нѣма да се освободятъ отъ страдания. Външниятъ свѣтъ е човѣшкиятъ, или тъй наречениятъ „малкиятъ“, а вѫтрсшпиятъ е свѣтътъ на любовьта, или голѣмиятъ свѣтъ. Когато безлюбието влѣзе въ човѣка, Богъ излиза навънъ, дето работи по специаленъ начинъ. Щомъ Богъ излѣзе вънъ отъ човѣка, страданията влизатъ въ него, и той започва да се мѫчи и страда. Когато учительтъ е вънъ отъ класа, това подразбира, че и ученицитѣ сѫ вънъ, разпръснати на различни мѣста. Той се мѫчи да ги събере на едно мѣсто. Събере ли ги въ класъ, влѣзе ли между тѣхь, той започва да работи по другъ начинъ. Тъй щото, когато е вънъ отъ човѣка, Богъ работи по единъ начинъ — чрезъ изпитаниия и страдания. Влѣзе ли въ човѣка, Той работи но другъ начинъ.

Като сте дошли на Мусала, задачата ви е да се свържете съ всички добри хора, които желаятъ подобрението на човѣчеството. После трѣбва да се свържете съ всички сѫщества отъ духовния и отъ Божествения свѣтъ, които работятъ за повдигане на човѣчеството. Като се свържете съ добритѣ хора на физическия свѣтъ, съ разумнитѣ и възвишени сѫщества отъ духовния и отъ Божествения свѣтъ, вие ще започнете да мислите и да работите като тѣхъ. По този начинъ ще станете проводници на Божиитѣ блага. Когато човѣкъ е свързанъ съ добритѣ сѫщества отъ тритѣ свѣта — физически, духовенъ и Божественъ, той става магъ. Достатъчно е да удари съ прѫчицата си, за да постигне всичко, каквото желае. Както мъглитѣ се движатъ постепенно и разкриватъ хоризонта, така и магътъ отваря и затваря тайнитѣ врати на природата.

Какво представять мъглитѣ въ човѣшкия животъ? Тѣ не сѫ нищо друго, освенъ противоречия. Щомъ слънцето изгрѣе, мъглитѣ се разпръсватъ. Щомъ Богъ живѣе въ човѣка, противоречията изчезватъ. Щомъ изчезнатъ противоречията, хората лесно се примиряватъ. Излѣзе ли Богь вънь отъ човѣка, противоречията веднага го нападатъ. Докато има противоречия, никакво примирение между хората не може да стане. Докато житото е въ хамбара, то не дава плодове. Посади ли се въ земята, то дава изобилно плодъ.

И тъй, за да даде плодъ, човѣкъ трѣбва да вложи своитѣ дарби и способности въ работа, въ движение. Дето има динамика, тамъ се очаква успѣхъ. Щомъ нѣщата сѫ въ статическо положение, никакъвъ успѣхъ не може да се очаква. Ще кажете, че трѣбва да бѫдете добри, да се обичате и т. н. Това сѫ статически положения въ живота. Не е въпросъ да бѫдете добри и да се обичате, но проявете доброто и обичьта въ себе си. Всички хора могатъ да бѫдатъ добри и да се обичатъ, а не само нѣкои. Както безброй росни капки, събрани на едно мѣсто и огрѣни отъ слънцето, образуватъ красива картина, така хиляди и милиони добри и любещи души образуватъ основата на величествената сграда на любовьта. Какво ще стане съ лошитѣ хора? И тѣ сѫ на мѣстото си. Лошитѣ хора сѫ енергични. Тѣ замѣстватъ воловетѣ. Тѣ разораватъ нивитѣ за да могатъ добритѣ хора да ги посѣятъ. Както волътъ оре нивитѣ на физическото поле, така и злото оре нивитѣ въ духовния свѣтъ.

Като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ онзи животъ, въ който картинитѣ сѫ живи, а не мъртви, на хартия нарисувани. Можете ли да се грѣете на огънь, нарисуванъ на хартия? Грѣйте се на истинския огънь, който топли. Нѣкои цитиратъ думитѣ на Писанието, че Христосъ се пожертвувалъ за човѣчеството. Ако само цитирате тѣзи думи, безъ да се преобразите, безъ да стане превратъ въ васъ, тѣ сѫ огънь, нарисуванъ на хартия. Тѣзи думи трѣбва да оживѣятъ за васъ, да ви нажежатъ, отъ вѫгленъ да ви превърнатъ въ диамантъ.

Днешниятъ день е начало на нѣщо ново, предисловие на нова епоха. Да се качва човѣкъ по високи върхове, това значи, да се обмѣня съ силитѣ на природата. Както човѣкъ отива на гостилница да се нахрани физически, така той се качва по планинитѣ да се нахрани духовно. Освенъ физически, човѣкъ се обмѣня съ енергиитѣ на планината и духовно. Колкото по-духовенъ е той, колкото по-будно е съзнанието му, толкова и обмѣната между него и природата е по-правилна. Както човѣкъ се свързва съ природата, за да се обнови, така той трѣбва да се свърже и съ съзнанията на възвишенитѣ сѫщества, да се поучава отъ тѣхъ. Щомъ дойде до положение да създаде правилиа връзка съ възвишенитѣ сѫщества, човѣкъ знае, какъ да се отнася и съ по-долностоещитѣ сѫщества отъ него. За такъвъ човѣкъ се казва, че е готовъ да направи пѫть и на мравката.

Мислете върху основната идея, казана днесъ — за човѣшкия и Божествения свѣтъ. Говорите ли за противоречия, търсете ги въ малкия свѣтъ, дето се проявява човѣшкото. Каквито противоречия и да имате, знайте, че въ бѫдеще тѣ ще се допълнятъ и ще образуватъ едно цѣло. Има ли нѣкакво противоречие между точкитѣ на една и сѫща окрѫжность? Привидхо сѫществува нѣкакво противоречие. — Защо? — Защото едни отъ тѣхъ вървятъ нагоре, а други - надолу. Въ сѫщность и еднитѣ, и другитѣ образуватъ едно цѣло. Всички точки на окрѫжпостьта сѫ въ хармония помежду си. Както точкитѣ на окрѫжностьта иматъ еднакво външно и вѫтрешно отношение къмъ нея, така сѫщо и човѣкъ трѣбва да има еднакво отношение къмъ външния и вѫтрешния свѣтъ въ себе си, т. е. къмъ малкия и голѣмия свѣтъ. Обичайте Бога вънъ отъ васъ и вѫтре въ васъ, за да Го познаете.

Т. м.

*

1. Беседа отъ Учителя, държана на

в. Мусала, 23 юлий, 1940 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...