1938_09_22 Отче нашъ

"Двигатели в живота". Беседи отъ Учителя, държани в София - Изгрѣвъ
презъ лѣтото на 1938 г. София,
Първо издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

Отче нашъ

Каква е разликата между хора, които работятъ и тия, които не работятъ? Като работи и като се труди, човѣкъ изразходва известно количество енергия, следъ което усѣща нужда да си почине. Който цѣлъ день се е трудилъ и работилъ, той вечерь благува: яде сладко, почива си съ приятность, и джобътъ му е пъленъ. Който презъ деня е почивалъ, той вечерь се мѫчи: нѣма какво да яде, нѣма пари, за да си купи нѣщо, вследствие на което и съньтъ му не е спокоенъ.

Днесъ ние празнуваме деня 22 септемврий, който наричаме день на работата, на труда. Какво значение има този день? Астрономически този день е свързанъ съ движението на слънцето, което отива къмъ южното полушарие. Този день слънцето минава презъ нашата граница, вследствие на което ние го изпращаме тържествено. Като минава презъ нашата граница, слънцето взима нѣщо отъ насъ и го занася въ южното полушарие. Значи, на 22 мартъ слънцето иде при насъ отъ северното полушарие и носи нѣщо, а на 22 септемврий взима нѣщо отъ насъ и го занася въ южното полушарие. Понеже на 22 мартъ слънцето иде при насъ и ни носи нѣщо, ние го уподобяваме на млада мома. На 22 септемврий, обаче, слънцето ни напуща. Тогава ние го уподобяваме на старъ човѣкъ, който взима нѣщо отъ насъ и го отнася съ себе си. Отъ 22 мартъ тревитѣ и цвѣтята започватъ да никнатъ, да цъвтятъ, а птичкитѣ радостно цвъртятъ и пѣятъ. Весела е пролѣтьта! На 22 септемврий цѣлата растителность повѣхва, листата на дърветата пожълтяватъ и окапватъ. Като погледнете градинитѣ, полетата и горитѣ — всичко е посърнало и пожълтѣло. Онази веселость, която пролѣтьта носи, сега е изчезнала. Всички казватъ: Тѫжна е природата! Есеньта е дошла.

„Отче нашъ“. Докато казва въ себе си „Отче нашъ“, човѣкъ ще има всичко на разположение: животъ, храна, вода, въздухъ, мисъль, чувства. Забрави ли думитѣ „Отче нашъ“, той всичко губи: и животъ, и храна, и въздухъ, и вода, и свѣтлина. Докато „Отче нашъ“ сѫществува, човѣкъ е богатъ, разполага съ имоти, съ кѫщи, съ пари. Той е въ пролѣтьта на живота. Тогава нѣма бедни, нѣма нещастни хора по свѣта. Можете ли да наречете беденъ човѣкъ онзи, който има тѣло, очи, уши, носъ, уста? Какво по-голѣмо богатство можете да очаквате отъ това? Щомъ има тѣло, човѣкъ има кѫща, която никой не може да му отнеме. Какъ ще бѫде облѣченъ човѣкъ, съ богати или съ прости дрехи, съ бѣли или съ цвѣтни, това е второстепененъ въпросъ. Дрехата е нѣщо промѣнчиво, което зависи отъ модата. Обаче, това, което човѣкъ носи съ себе си, своитѣ мисли и чувства, представя неговото реално богатство, което може да занесе съ себе си и на другия свѣтъ.

Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да се учи на търпение, въ което да изучава себе си и своитѣ ближни. Дойде нѣкой при васъ и съ часове седи, да ви разправя своитѣ работи. Вие трѣбва да се приготвите, да го изслушате съ търпение. Следъ това ще се изредятъ десетина души да хлопатъ на вратата ви. Вие трѣбва да понасяте тѣхното хлопане съ търпение. Така хлопатъ на вашия умъ и на вашето сърдце, да ви заставятъ да мислите и да чувствувате право. Който не мисли право, който нѣма свѣтлина въ ума си, той не може да бѫде свободенъ. Който не чувствува право, които нѣма топлина въ сърдцето си, той не може да бѫде свободенъ. Сѫщо така не може да бѫде свободенъ онзи, който не е здравъ. Най-малката болка на рѫцетѣ, на краката, на очитѣ, на ушитѣ на човѣка разваля разположението му и го лишава отъ възможность да работи и да разбира добре нѣщата. Какъ ще ви разбере онзи, който има слабо развитъ слухъ? Като недочува добре, вие ще му говорите едно, той ще разбира друго.

Единъ младъ момъкъ срещналъ единъ познатъ отъ селото си и му казалъ: Добъръ день, дѣдо! Дѣдото отговорилъ: Синко, ходихъ на пазаръ. — Кѫде отивашъ сега, дѣдо? — Купихъ си новъ калпакъ. — Ела тукъ да си починемъ. — Добъръ, лошъ, купихъ го вече, ще го нося. — Защо тѣзи хора не се разбиратъ? Младиятъ пита едно, стариятъ отговаря друго. — Стариятъ не чува добре, вследствие на което дава криви отговори. И двамата мислятъ право, но ушитѣ на дѣдото сѫ малко затѫпѣли, поради което не може да отговаря правилно на зададенитѣ въпроси.

— И тъй, иска ли да разбира добре нѣщата, да стане ученъ, религиозенъ, силенъ, човѣкъ трѣбва да изучава великата наука за живота. За да има добри отношения къмъ всички живи сѫщества, човѣкъ трѣбва да възпитава чувствата си, да разполага съ тѣхъ така, както добриятъ музикантъ разполага съ тоноветѣ, както учениятъ — съ езика, на който предава мисъльта си, както пѣвецътъ — съ гласа си. Докато не е постигналъ това, човѣкъ ще се блъска отъ едно свое желание на друго, безъ да постигне нѣщо. Така и глупавиятъ човѣкъ се блъска съ години, докато реализира едно свое желание. Това, което глупавиятъ постига за хиляда години, обикновениятъ го постига за сто години, талантливиятъ — за десеть години, а гениалниятъ — само за една година. Това зависи отъ бързината на тѣхното движение. Гениалниятъ се движи най-бързо, талантливиятъ — по-бавно, обикновениятъ — още по-бавно, а глупавиятъ — извънредно бавно.

„Отче нашъ“. Добре е всѣки да каже въ себе си „Отче нашъ“, но да съзнава, че има Баща, Когото трѣбва да слуша и на Когото всѣкога да разчита. Добре е синътъ да каже на баща си „отче мой“ и да се изпълни съ благодарность и уважение къмъ него. Приятно е на човѣка да го нарекатъ „отче нашъ“, но синътъ и дъщерята трѣбва да го обичатъ и почитатъ. Какъвъ отецъ е този, който не се ползува отъ обичьта и уважението на своитѣ синове и дъщери?

Виждамъ единъ щурецъ, който ту излиза отъ дупката си, ту се крие въ нея. Подаде главата си навънъ, погледне къмъ слънцето, запѣе своята еднообразна пѣсень и скоро пакъ се скрива въ дупката си. Какво прави този щурецъ, като излива и влиза въ дупката си? Нѣкой ще каже, че щурецътъ прави научни изследвания. Научнитѣ изследвания на щуреца сѫ толкова голѣми и важни, колкото и тия на обикновения човѣкъ, който съ единъ погледъ иска да обхване цѣлата вселена. Ще кажете, че съ молитва всичко се постига. — Ако това е вѣрно, защо, следъ като се молятъ, хората пакъ не успѣватъ? Защо, следъ като слуша урока си, ученикътъ не го разбира? — Две причини има за това: или ученикътъ не внимава и не може да разбира, или учительтъ не обяснява добре. За да разберете, кѫде е грѣшката, вие трѣбва да намѣрите повече отъ онзи, който грѣши. Съ микроскопъ човѣкъ вижда нѣщата по-ясно, отколкото съ просто око. Това показва, че при обикновени условия нѣкои нѣща се разбиратъ мѫчно. При специални условия, обаче, сѫщитѣ нѣща ставатъ лесно разбираеми. Запримѣръ, за обикновения пѣвецъ или музикантъ, богатиятъ не отваря сърдцето си. За великия пѣвецъ и музикантъ, сѫщиятъ богаташъ широко отваря сърдцето си и дава изобилно.

Можете ли да наречете този богатъ човѣкъ скѫперникъ? Отъ васъ зависи да получите отъ него повече или по-малко. Ако отидете при извора съ шише отъ единъ килограмъ вмѣстимость, ще получите само единъ килограмъ вода. Ако занесете голѣмъ сѫдъ, ще получите повече вода. Отъ васъ зависи да получите повече или по-малко вода. Причината за нещастията въ свѣта се дължи 75% на самия човѣкъ, а 25% — на външни условия. Малката рѣкичка не може да кара воденица, но голѣмата рѣка — може. Ако отъ малката рѣка искате много работа, погрѣшката е въ васъ. — Ама тя трѣбва да намѣри отнѣкѫде повече вода и да я остави на наше разположение. — Какво да прави, като нѣма отде да вземе вода? Който е поставилъ воденицата си на водата на тази рѣкичка, той трѣбва да се е съобразявалъ съ голѣмината ѝ. Въ природата всѣки моментъ е забележителенъ съ специални условия. Пролѣтьта носи едни условия и блага; лѣтото — други; есеньта — трети, а зимата — четвърто. Следователно, искате ли да се ползувате отъ благата на пролѣтьта, трѣбва да бѫдете будни, да чакате времето когато тѣзи блага идатъ. Пропуснете ли това време, ще се ползувате отъ благата, които новитѣ условия носятъ.

И тъй, искате ли да се ползувате отъ благата на съответното за тѣхъ време, вие трѣбва да бѫдете умни. Това значи, постепенно да увеличавате свѣтлината си, да виждате по-ясно. Ако имате една свѣщь, свѣтлината ви нѣма да бѫде достатъчна. Увеличите ли свѣтлината си съ две, съ три, съ четири и съ повече свѣщи, вие ще имате по-ярка, по-силна свѣтлина. При силната свѣтлина ще виждате на далечно разстояние. Обикновениятъ човѣкъ си служи съ една свѣщь, талантливиятъ — съ две, гениалниятъ — съ три, светията — съ четири, а божествата — съ петь. При това, свѣщитѣ трѣбва да бѫдатъ доброкачествени, да горятъ безъ димъ. Умниятъ вижда по-далечъ, защото има по-голѣма свѣтлина. Едно се иска отъ човѣка: каквото знае, да го освѣтява. Сѫщото се иска и отъ пѣвеца: каквото знае, да го прилага. Той знае, че тоноветѣ do и mi образуватъ терца. Когато заболѣе, съ тази терца той може да се лѣкува. Добриятъ, гениалниятъ пѣвецъ може да взима съ гласа си едновременно по два, три. четири, петь и шесть тона. Засега това не е възможно. Обаче, гласнитѣ струни могатъ едновременно да се свиватъ и разпущатъ различно, да произвеждатъ нѣколко тона, както е постигнато вече съ нѣкои инструменти: пиано, цигулка. Това сѫ постижения на бѫдещето.

Днесъ, понеже хората, религиозни или свѣтски, още не сѫ постигнали това, къмъ което се стремятъ, вие трѣбва да бѫдете снизходителни къмъ тѣхъ. Бѫдете снизходителни не само къмъ обикновеннитѣ хора, но и къмъ ученитѣ, къмъ музикантитѣ, поетитѣ, пѣвцитѣ. Всѣки човѣкъ има възможность да грѣши. Детето грѣши, цапа се, но майката го чисти, изправя погрѣшкитѣ му, безъ да го сѫди. Стариятъ, болниятъ правятъ погрѣшки, но близкитѣ имъ не ги сѫдятъ. Тъй щото, не бързайте и вие да критикувате, но помагайте, дето имате възможность.

Влизамъ въ кантората на единъ познатъ адвокатъ и намирамъ тамъ единъ проповѣдникъ. Адвокатътъ пише нѣщо, а проповѣдникътъ седи, чака да види, какво ще излѣзе отъ написаното. — Какво правите? — Пиша едно заявление. Единъ младъ човѣкъ ни изигра, искаме да го дадемъ подъ сѫдъ, да получи единъ добъръ урокъ. Той взе отъ проповѣдника 20 лв. на заемъ, срещу които обеща да му донесе жито. Отъ мене взе сто лева и обеща да ми донесе брашно. Много време мина оттогава, но нито житото се получи, нито брашното. — Слушайте, скѫсайте заявлението, азъ дължа на този човѣкъ 120 лева. Ето, вземете 20 лева вмѣсто него. Давамъ 20 лева на проповѣдника. После се обръщамъ къмъ адвоката и предлагамъ на него сто лева. — Не искамъ нищо. Нека мине отъ мене. Той скѫса заявлението, и въпросътъ се разреши. Въ сѫщность, азъ нищо не дължахъ на младия човѣкъ, но приложихъ това като методъ за изправяне погрѣшката на своя ближенъ. Всички хора четатъ „Отче нашъ“. Значи, този човѣкъ е нашъ братъ. Не трѣбва ли братъ на брата си да плати дълга? Младиятъ човѣкъ искалъ да се жени, ималъ нужда отъ пари и взелъ оттукъ-оттамъ на заемъ. Като се оженилъ, нуждитѣ му се увеличили и не могълъ да плати задълженията си. Какво показва това? — Че като се жени, човѣкъ все ще направи погрѣшки.

Следователно, въ пѫтя на реализиране на желанията си, човѣкъ неизбѣжно грѣши. Една млада мома се оженила, но постоянно искала отъ своя възлюбенъ да ѝ направи едно кюркче, съ лисича кожа на врата. Тя му се сърдила, карала се съ него за това кюркче, но кюркчето не дохождало. Тѣ живѣли 25 години заедно, но кюркчето още не се реализирало. Жената казвала: Съ отворени очи ще отида на онзи свѣтъ за това кюркче. Най-после кюркчето дошло. Макаръ и късно, но желанието на жената се реализирало. Така постѫпватъ всички хора. Като иматъ нѣкакво желание, по цѣли дни се молятъ на Господа, да изпълни желанието имъ, да имъ изпрати едно кюркче. Все-таки нѣкой день желанието ще се реализира. И като се реализира, тѣ ще видятъ, че нищо особено не сѫ придобили. Обаче, има желания въ човѣшката душа, за реализирането на които самъ Богъ се грижи. Реализирането имъ допринася много за тѣхното растене и развиване.

— „Отче нашъ“. Желая на всички да изпълнявате волята Божия, всѣки споредъ разбирането си. Азъ вѣрвамъ, че всѣки човѣкъ знае, какъ да изпълни волята Божия, но отлага нѣщата. На физическия свѣтъ нѣщата могатъ да се отлагатъ, но Божествениятъ свѣтъ не търпи никакво отлагане. На физическия свѣтъ има промѣни и измѣни; въ духовния свѣтъ има изявление на нѣщата, а въ Божествения свѣтъ сѫществува абсолютно единство. Божествениятъ свѣтъ е подобенъ на центъра на крѫга, поради което въ него не ставатъ никакви промѣни. Въ този центъръ е прекарана ось, която играе роля на радиусъ. При движението на радиуса около центъра се образува крива линия наречена окрѫжность. Който се движи по периферията, по окрѫжностьта. той се намира въ свѣта на постояннитѣ промѣни. Който не иска да се движи въ свѣта на промѣнитѣ, той трѣбва да живѣе въ центъра. Обаче, за живота въ центъра се изисква велико разбиране.

И тъй, за да живѣе въ центъра, въ Божествения свѣтъ, човѣкъ трѣбва да развива всички свои способности и чувства. Божествениятъ свѣтъ е разнообразенъ. Той обединява всички способности и чувства на човѣка въ едно цѣло. Затова казваме, че въ този животъ владѣе пълно единство. Развива ли се въ едно направление само, човѣкъ влиза въ свѣта на еднообразието. — Не, като е дошълъ на земята, човѣкъ ще работи за развиване на всички свои чувства: музикалното чувство, което се намира отстрана на челото, милосърдието — отпредъ на главата, вѣрата и висшитѣ морални чувства — отгоре на главата, надеждата, въображението и т. н. Човѣкъ има повече отъ 40 центъра на главата си, които еднакво трѣбва да развива. Въ това отношение човѣкъ представя богатъ инструментъ, който чака времето на своето развитие. Следъ като притежава такова богатство, трѣбва ли той да бѫде недоволенъ? Недоволството е резултатъ на личния животъ на човѣка. За да излѣзе отъ това недоволство човѣкъ трѣбва да работи, да се разширява, да влѣзе въ висшитѣ области на живота. Не мислете, че само едно нѣщо ви е нужно. Нѣкои казва че ималъ силна паметь, но музикалното му чувство не било развито въ него. Щомъ музикалното чувство въ човѣка не е добре развито, той трѣбва да пѣе и да свири, да го упражнява. Докато не е разработилъ всички свои центрове, чувства и способности, човѣкъ е едностранчиво развитъ, не е още пъленъ човѣкъ. При това развитие той е изложенъ на голѣми страдания и противоречия.

Много отъ страданията и противоречията на хората се дължатъ на недовѣрието, което иматъ единъ къмъ другъ. Запримѣръ, днесъ вие сте събрани тукъ, но нито довѣрие имате помежду си, нито се цените единъ другъ. Мнозина не могатъ да се търпятъ, но единъ день ще съжаляватъ. Когато Богъ види, че хората въ едно общество не живѣятъ задружно, Той започва да ги разредява. Постоянно чувате, че този или онзи заминали за другия свѣтъ, за небето. Радвайте се едни на други, докато сте заедно. Като се раздѣлите, ще съжалявате, защото въ тази форма, въ която сте днесъ, никога повече нѣма да се срещнете. Всѣки човѣкъ е на мѣстото си. Никой никого не може да махне и да замѣсти. Ако сте недоволни отъ нѣкого, вие искате да го махнете. За предпочитане е този човѣкъ да остане на мѣстото си, каквито да сѫ недостатъцитѣ му, отколкото да отидатъ напразно всички разходи, направени за него, отначало на живота му досега. Ако, наистина, трѣбва да се махне нѣщо отъ живота на човѣка, първо недоволството му трѣбва да се махне. Ще дойде день, когато недоволството ще се замѣсти съ доволство. Нѣма нѣщо въ живота на човѣка, което да не се задоволи. Щомъ желае нѣщо, това желание все ще се реализира. Ако не се задоволи днесъ, утре ще се задоволи.

„Отче нашъ“. Това сѫ две думи, които криятъ въ себе си магията на живота. При думитѣ „Отче нашъ“ всичко е възможно. Безъ тѣзи думи нѣщата сѫ непостижими. Дръжте въ себе си тия думи като магическа прѫчица, съ която да разрешавате всичко. Кажете „Отче нашъ“ и вѣрвайте въ възможноститѣ на живота. И азъ казвамъ „Отче нашъ“ и ви желая да постигнете всичко, къмъ което душата ви се стреми.

„Отче нашъ“.

— Това е Животъ Вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.

*

22 септемврий, 1938 г. 5 ч. с.
София. — Изгрѣвъ.