Jump to content

1932_08_07 Новитѣ възгледи


Ани

Recommended Posts

От книгата "Цѣнното изъ книгата на великия животъ", бесѣди отъ Учителя, презъ лѣтото на 1932 г.,
Седемьт
ѣ рилски езера.
Пѫрво издание, София, 1932 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

НОВИТѢ ВЪЗГЛЕДИ.

Въ живота сѫществува единъ вѫтрѣшенъ процесъ, който се нарича растене. Резултатътъ на този процесъ е усъвършенствуване на човѣшкия духъ. Въ човѣшкия умъ сѫ складирани много знания, които единъ день ще се заличатъ, както се заличава напечатаното въ книгитѣ. Защо се заличаватъ тия знания? — Защото не сѫ приложени. Всѣко неприложено знание лесно се заличава. Не само знанията се заличаватъ, но много скърби и радости се заличаватъ отъ сърцето на човѣка. При това положение човѣкъ мяза на изпадналъ търговецъ, въ дюкяна на когото нѣма стока, въ касата му нѣма пари и около него не обикаля вече нито единъ приятель. Този търговецъ сега само запитва: какъвъ е смисълътъ на живота? На този въпросъ нѣма отговоръ. Казвамъ: за човѣкъ, който не е приложилъ знанията си, животътъ, наистина, нѣма смисълъ. Да питате, какъвъ е смисълътъ на живота, то е все едно да питате, защо снѣгътъ се топи, защо дъждътъ вали, защо трѣвата расте и съхне? Вие можете да дадете нѣкакви обяснения на тѣзи въпроси, но трѣбва да знаете, че между всички явления въ природата сѫществуватъ извѣстни отношения. Снѣгътъ не се топи самъ за себе си, нито дъждътъ вали за себе си, нито пъкъ трѣвата никне и съхне за себе си. Ако запитате, защо устата яде, ще ви се отговори, че и тя не яде за себе си. Прѣди всичко, устата нѣма съзнание. Тя работи за другиго, а не за себе си. Ако господарьтъ ѝ даде нѣщо, тя ще го вземе, но пакъ не за себе си. На сѫщото основание, ако се запитате, за кого живѣете, ще знаете, че не живѣете за себе си.

Сега, азъ нѣмамъ прѣдъ видъ да обяснявамъ противорѣчията въ живота, защото, споредъ мене, противорѣчия въ живота нѣма; скърби, страдания, грѣхъ въ живота сѫщо нѣма. Това сѫ човѣшки изобрѣтения. Ако човѣкъ падне нѣкѫдѣ и счупи крака си, животътъ ли е виновенъ за това? Животътъ даже не е мислилъ, че човѣкъ може да падне и да счупи крака си. Нѣкой казва: нима азъ живѣя, за да падамъ? — Не, ти живѣешъ, за да ходишъ, да мислишъ, да се радвашъ. Че си падналъ, то е твоя работа. Който разбира живота, той се радва; който не го разбира, той страда. Който разбира живота, той мисли, учи; който не го разбира, той не мисли, той е невѣжа. Който разбира живота, той живѣе; който не го разбира, той умира. Казвате: какво ще стане съ насъ слѣдъ смъртьта ни? Ако слѣдъ смъртьта си разберете Истината, вие ще оживѣете. Ако не я разберете, ще станете на прахъ и пепель.

И тъй, разберете ли Истината, т. е. Словото Божие, вие ще имате хиляди приятели, които въ случай на нужда или нещастие ще се притекатъ да ви помогнатъ. Не разбирате ли Истината, т. е. Словото Божие, вие ще имате хиляди неприятели, които ще се радватъ, като ви видятъ въ нещастие, и ще кажатъ: така му трѣбва! Като виждате, че ви помагатъ, вие ще се чудите, защо е така, но трѣбва да знаете, че всички тия помощници сѫ изпратени отъ Бога, защото Го обичате, защото разбирате Словото Му. Виждате ли неприятелитѣ си около васъ, ще знаете, че и това става по сѫщата причина, че не обичате Господа, не разбирате Словото Му.

Като наблюдавате и изучавате живота, вие си казвате: защо свѣтътъ е създаденъ по този начинъ? Това е стара философия. Азъ бихъ желалъ да се намѣри нѣкой, да даде новъ планъ за създаване на свѣта. И ако този планъ е по-добъръ отъ сегашния, пръвъ азъ бихъ го проповѣдвалъ на свѣта. Прѣди всичко, да се роди човѣкъ, това не зависи отъ него. Майка му и баща му сѫ главнитѣ фактори за неговото раждане. Родителитѣ му сѫ стрѣлочницитѣ, които сѫ дали направление, пѫть за идването на човѣка на земята. Човѣкъ самъ не може да избере родителитѣ си, но веднъжъ дошълъ на земята, той има свобода да избере приятелитѣ си. Щомъ излѣзе отъ утробата на майка си, човѣкъ е вече свободенъ. Нѣкой казва: защо трѣбва да имамъ баща и майка? — За да се освободишъ отъ робството, въ което живѣешъ. — Защо трѣбва да се женятъ хората? — За да освобождаватъ робитѣ. Докато човѣкъ не стане баща или майка, той не може да отиде на фронта, да воюва за освобождаване на своитѣ дѣца отъ робство. Какво повече може да иска човѣкъ, слѣдъ като баща му и майка му сѫ воювали за него и сѫ го освободили? Слѣдъ всичко това трѣбва ли да пита, защо се е родилъ? Родилъ се е, за да бѫде свободенъ. Раждане, значи освобождение. Раждане, значи още разбиране на Словото. Почне ли човѣкъ да разбира Словото, мъглитѣ около него се разпръсватъ, както става сега около насъ. Законъ е: каквото става вънъ отъ насъ, става и вѫтрѣ въ насъ. И обратното е вѣрно: каквото става вѫтрѣ въ насъ, става и вънъ отъ насъ. Нѣма по-голѣма красота отъ зависимостьта между явленията на външната природа и тѣзи, които ставатъ въ самия човѣкъ.

Когато художникътъ рисува една картина и внесе мисъль въ нея, тя е красива, защото прѣдставя часть отъ него. Жива картина е тя! На това основание и всѣка дъждовна капка е жива. Мисъль има въ нея. Каква по-красива музика отъ милионитѣ дъждовни капчици, които непрѣкѫснато пѣятъ и свирятъ? Който не разбира тази музика, казва: мъгла, дъждовни капчици сѫ това. Глухиятъ вижда движението на тѣлата, но не ги чува — той не разбира смисъла на тѣхното движение. Слѣпиятъ пъкъ чува движението на тѣлата, но не ги вижда — и той не разбира смисъла на тѣхното движение. Затова, именно, слѣпиятъ казва: чувамъ нѣкакъвъ шумъ около себе си Не, това не е шумъ, то е движение, то е увеселение. Който не разбира, защо хората се движатъ, той мисли, че тѣ дигатъ шумъ. Обаче, шумъ и движение не сѫ едно и сѫщо нѣщо. Въ шума има нѣщо неприятно, дисхармонично, а въ движението има музика, хармония.

Казвамъ: докато мравята не излѣзе отъ своята форма, тя не може да се весели като човѣкъ. Тя винаги ще си остане въ сѫщата форма. Докато мравята живѣе въ мравуняка, тя ще носи шушулки отъ дърветата, ще прави купчинки отъ тѣхъ и ще мисли, че въ това седи смисълътъ на живота. Понѣкога човѣкъ е смѣшенъ: направи си една малка кѫщичка съ два прозореца и една врата и почва да я обикаля, да смѣта, колко сламки трѣбва да донесе въ кѫщи. Той ще събере всички сламки отъ овцитѣ и съ тѣхъ ще си напълни единъ юрганъ. Всѣка сламка прѣдставя косъмъ отъ вълната ѝ. Послѣ, ще си направи една дреха отъ тѣзи косми и ще каже: красива е моята дреха. Най-послѣ, той ще облѣче дрехата и ще мисли, че е ангелъ. Такива сѫ вашитѣ разбирания. Утрѣ дрехата ще се скѫса, и той ще плаче за сламкитѣ, които събиралъ. Питамъ: какво щастие може да сѫществува при такова разбиране на живота? Щастие, което зависи отъ сламкитѣ, не е истинско щастие. Щастието се постига при пълно и дълбоко разбиране на живота. Защо животътъ не е щастливъ? — Има причина за това. Тази причина е фонъ, сѣнка на бѫдещето разбиране.

Сега, като говоря за разбиранията на хората, не казвамъ, че разбиранията имъ нищо не струватъ, но тѣ сѫ врѣменни, подлежатъ на промѣни. Запримѣръ, вие стрижете вълната на овцитѣ и се радвате, че ще си направите една дреха. И овцата се радва на вълната си, но никой не я пита. Обаче, дойде ли нѣкой при васъ да ви стриже, вие веднага се сърдите и казвате: кой смѣе да ме стриже? Това е цѣла кражба! Когато васъ стрижатъ, това било кражба, а когато овцитѣ стрижатъ, то било необходимо, за да имъ поникне нова вълна. Значи, когато вие стрижете овцитѣ, за тѣхъ това било добро; когато васъ стрижатъ, назадъ ви тръгвало. Чудна философия! Доколкото зная, философията на овцитѣ не е съгласна съ тази на хората. И тѣ иматъ свои аристотелевци, платоновци, кантовци, които не сѫ съгласни съ философията на хората. Тѣ казватъ: и ние имаме свое мнѣние, но докато сме слаби, ще търпимъ. Единъ день, когато станемъ силни, публично ще изкажемъ своитѣ разбирания. Ще се приготвяме за това врѣме. За сега хората сѫ прави. Когато човѣкъ стриже овца, върви ѝ. Когато вълкъ стриже овца, не ѝ върви. На сѫщото основание, казвамъ: ако дойде единъ ангелъ да остриже човѣка, ще му тръгне напрѣдъ. Овца не може да стриже овца. Човѣкъ може да стриже овца. Обаче, човѣкъ да стриже човѣка, не е позволено. Често нѣкой човѣкъ се заема да стриже хората, и всички намиратъ, че това е въ реда на нѣщата.

Казвамъ: нѣма по-лошо нѣщо за човѣка отъ това, други да го стрижатъ. Всѣки трѣбва самъ да се стриже. Азъ не ви прѣпорѫчвамъ да ходите по бръснарници. Защо? Често се случва, че бръснарьтъ е боленъ отъ нѣкаква заразителна болесть и прѣдава болестьта си на своя клиентъ. Случва се още бръснарьтъ да е стригалъ нѣкой боленъ и по този начинъ заразява клиента си. Изобщо, много физически болести се прѣдаватъ чрѣзъ контактъ, чрѣзъ общение съ болни хора. Ако шивачътъ е боленъ, той може да прѣдаде болестьта си на онѣзи, които шиятъ дрехи при него. Ако писательтъ е боленъ, той може да прѣдаде своето тежко състояние на нѣкои отъ читателитѣ си. Една мисъль, прѣдадена устно или писмено, може да внесе въ душитѣ на хората животъ, но може да внесе и смърть. Ако съдържа Истината въ себе си, тя носи животъ. Ако не съдържа Истината, тя носи смърть.

Запримѣръ, срѣщате единъ човѣкъ, който се прѣпорѫчва за християнинъ. Питате го: какво мислишъ за Христа? — И Христосъ, като всички хора, проповѣдвалъ едно учение, резултатъ на нѣкакво свое състояние. Казвамъ: този човѣкъ не говори истината, той не стриже правилно. Истинскиятъ християнинъ би трѣбвало да каже: Христосъ е проповѣдвалъ Божествено учение, но азъ още не съмъ го приложилъ, не мога да говоря за това учение. Днесъ много хора говорятъ и каквото знаятъ, и каквото не знаятъ, вслѣдствие на което ставатъ голѣми погрѣшки. Помнете слѣдното: търговецътъ се обича за стоката, за паритѣ, съ които разполага; силниятъ — за силата си; любещиятъ — за неговото сърце; умниятъ — за знанието и мѫдростьта и т. н. Слѣдователно, човѣкъ се обича само за хубавото, което има въ себе си. Който иска да го обичатъ, той непрѣменно трѣбва да има нѣщо хубаво въ себе си. Сѫщеврѣменно и той трѣбва да обича хората за хубавото въ тѣхъ. Който е намѣрилъ за какво го обичатъ хората и за какво той ги обича, е разрѣшилъ единъ отъ важнитѣ въпроси въ живота. Да обичашъ човѣка, това подразбира да откриешъ въ него една добродѣтель. На религиозенъ езикъ казано: да обичашъ човѣка, значи да виждашъ Бога въ него. Виждашъ ли Бога въ човѣка, това подразбира познаване на нѣщата, т. е. да виждашъ всичко ясно, безъ да се заблуждавашъ. Щомъ видишъ слънцето, ти веднага ще го познаешъ, нѣма да питашъ хората, това ли е слънцето, или да чакашъ друго нѣкое? Много хора като видятъ Бога, съмняватъ се въ Него и започватъ да се допитватъ до този или онзи философъ, какво той ще имъ каже. И философътъ ще почне да описва качествата на Бога, ще го сравнява, ще го доказва и докато дойде до нѣкакво заключение, Богъ си заминалъ. Въ края на краищата, виждаме, че и обикновенитѣ хора се съмняватъ въ Бога, и философитѣ се съмняватъ.

Питамъ: какво може да се постигне при такива разбирания? Съврѣменнитѣ хора иматъ много ограничени схващания даже и за най-обикновени въпроси. Запримѣръ, нѣкои казватъ: защо трѣбва да ходи човѣкъ по планинитѣ, да се удря по камънитѣ, да дивѣе по горитѣ? По-добрѣ е да седи въ кѫщи, на спокойствие. Какво ще кажете на това? По домоветѣ си хората спокойни ли сѫ? Много хора днесъ седатъ по домоветѣ си, но не сѫ спокойни: прѣвиватъ се отъ ревматизъмъ, отъ ишиясъ и редъ още болести. Тъй щото, камънитѣ и въ домоветѣ имъ ги намиратъ. Камънитѣ прѣдставятъ болеститѣ, недоразуменията, противорѣчията между хората. Слѣдователно, въ планината човѣкъ има сто пѫти по-голѣма възможность да намѣри истината, отколкото въ долината. Ако планинитѣ нѣмаха нѣкакво прѣдназначение, тѣ не биха сѫществували. Планинитѣ не сѫ създадени за снѣговетѣ и вѣтроветѣ; тѣ сѫ създадени за хората, да се учатъ, да се ползуватъ отъ тѣхъ.

Както небето сега се замъглява, така и човѣкъ е въ сила да помрачи живота си. Какъ може човѣкъ да помрачи живота си? — Чрѣзъ отрицателни мисли и чувства. Днесъ допусне една отрицателна мисъль въ ума си и едно отрицателно чувство въ сърцето си, утрѣ допусне още една отрицателна мисъль и едно отрицателно чувство и не забѣлѣзва, какъ хоризонтътъ му постепенно се заоблачава и потъмнява. На какво мяза такъвъ човѣкъ? Той мяза на пѫтникъ, който върви по прашенъ пѫть, тропа съ краката си, дига прахъ, шумъ и нищо повече. Днешната мъгла е дадена за прѣдметно учение. Между горнитѣ и долнитѣ слоеве на мъглата се води усилена война. Тѣ разрѣшаватъ единъ индивидуаленъ въпросъ. Долнитѣ слоеве искатъ да се дигнатъ нагорѣ, но горнитѣ не ги пущатъ. Ако долнитѣ успѣятъ да се дигнатъ нагорѣ, небето ще се изясни. Възъ основа на сѫщия законъ, и у човѣка става такава вѫтрѣшна борба, вслѣдствие на редъ противоположни мисли и чувства, които се явяватъ въ ума и сърцето му. Въ тази борба човѣкъ е главниятъ факторъ, който примирява, убѣждава, съвѣтва, докато най-послѣ борбата се свърши. Слѣдъ това човѣкъ иска да разбере любовьта, мѫдростьта, истината. Обаче, той трѣбва да знае, че тѣзи нѣща не сѫ за него. Той може да се интересува отъ проявитѣ имъ, но не и отъ самитѣ тѣхъ. Дойде нѣкой при мене и казва: Кажи ми, що е мѫдрость? — Ето, вземи тази книга съ формулитѣ и я изучавай. — Не я разбирамъ. Ти ми кажи нѣщо за мѫдростьта. — Ето, погледни това езеро, тази рѣка, това море! — въ тѣхъ се крие велика мѫдрость. — И тѣхъ не разбирамъ. — Наблюдавай, изслѣдвай, учи! Единъ день ще разберешъ, какво нѣщо е любовьта, какво — мѫдростьта и какво — истината.

Казано е, че хората трѣбва да се обичатъ, да хранятъ добри чувства помежду си. Защо човѣкъ трѣбва да обича другитѣ хора? Човѣкъ трѣбва да обича хората за себе си, за своето добро. Обича ли ги, той ще може правилно да расте и да се развива. Казвате: тази любовь е много егоистична. Не, тази е истинската любовь — да обичашъ хората за себе си. Не прави зло на хората пакъ за себе си. Каже ли нѣкой, че ще направи нѣщо за Бога, това подразбира, че въ съзнанието на този човѣкъ Богъ е отвънъ нѣкѫдѣ. Питамъ тогава: дѣ е Богъ? — Не зная. Другъ казва, че Богъ живѣе вѫтрѣ въ него. — Дѣ, на кое мѣсто, именно? — Не зная. Щомъ човѣкъ не знае, дѣ живѣе Богъ, дали вънъ или вѫтрѣ въ него, той не разбира въпроса. Каже ли, че Богъ живѣе въ него, той трѣбва да подразбира цѣлото човѣчество, всички живи сѫщества на земята и на небето. Ако той не разбира въпроса така, то е все едно да доказва, че цѣлото дърво се заключава въ единъ листъ. Не, листътъ е само частица отъ голѣмото дърво, но той подразбира всички останали листа, клончета, цвѣтове, плодове и т. н. Тъй щото, каже ли нѣкой, че Богъ живѣе въ него, и нѣма прѣдъ видъ цѣлото битие, той не разбира истината. Този човѣкъ е въ положението на листъ отъ дърво, който всѣки вѣтъръ може да откѫсне и да разиграва. Който разбира истината, той е листъ отъ дървото на живота и никой не е въ сила да го откѫсне. Прѣзъ цѣлата вѣчность този листъ седи на мѣстото си и върши своята работа.

Сега, като ви говоря по този начинъ, пазете се отъ слѣдното: не туряйте старитѣ си възгледи въ разрѣзъ съ новитѣ. Не мислете, че старитѣ възгледи нищо не струватъ. Когато посадите една сѣмка, първо тя изкарва двѣ-три малки коренчета, послѣ още двѣ-три и т. н. Слѣдъ коренчетата излиза стъбло, което постепенно се разклонява, разлиства и продължава да се развива. Питамъ: трѣбва ли да мислите, че първитѣ коренчета не сѫ важни, защото сѫ най-стари? Не, първитѣ коренчета сѫ толкова важни, колкото и послѣднитѣ. Първитѣ усилватъ живота на младото дърво. На сѫщото основание нѣкой казва: едно врѣме бѣхъ дѣте, по дѣтски разсѫждавахъ. Той се смѣе на своето дѣтинство. Не се смѣй на себе си. Ти и като дѣте си разсѫждавалъ добрѣ. Като дѣте ти си билъ откровенъ, искренъ, не си лъгалъ, а сега, като възрастенъ, полъгвашъ малко. Кога си билъ по-добъръ? Като дѣте ти си билъ готовъ да раздѣлишъ хапката си съ своитѣ другарчета, билъ си щедъръ, а сега си станалъ скѫперникъ, затворилъ си се, чакашъ да ти даватъ. Кога си билъ по-добъръ? Ще кажете, че като възрастни сте по-учени. То е ваше мнѣние.

Съврѣменнитѣ хора иматъ голѣмо мнѣние за себе си и нѣкои отъ тѣхъ мязатъ на единъ отъ младитѣ английски проповѣдници, който свършилъ Оксфордския университетъ по богословие. Той станалъ проповѣдникъ въ една отъ баптискитѣ църкви и рѣшилъ единъ день да посѣти Спържена, старъ, знаменитъ проповѣдникъ въ Лондонъ. Той отишълъ въ дома му, подалъ картичката си на слугата и написалъ: Твой братъ въ Христа те чака вънъ. Спърженъ прочелъ картичката и написалъ на другата страна: Сега имамъ работа съ Господа. Ще имашъ добрината да почакашъ още малко вънъ. Стариятъ проповѣдникъ се молилъ въ това врѣме, заетъ билъ, а младиятъ искалъ веднага да го приеме, да не чака дълго врѣме вънъ. Много хора бързатъ, като младия проповѣдникъ, не искатъ да чакатъ вънъ. Тѣ иматъ голѣмо мнѣние за себе си, свършили сѫ университетъ, учени хора сѫ.

Съврѣменнитѣ хора искатъ да разбератъ нѣщата изведнъжъ. Всѣко нѣщо очаква своето врѣме за разбиране. За всѣки день е опрѣдѣлено, какво може човѣкъ да разбере, да научи. Той не може да разбере нито йота повече отъ това, което е опрѣдѣлено. Законъ е: човѣкъ не може да види или да чуе повече отъ това, което му е опрѣдѣлено за даденъ моментъ. Запримѣръ, главата на човѣка може да се обърне най-много подъ ѫгълъ 45°, надѣсно или налѣво, но по никой начинъ не може да се обърне назадъ, да образува ѫгълъ отъ 180°. Рече ли да обърне главата си назадъ, той коренно измѣня своето положение. Ето защо човѣкъ вижда нѣщата прѣдъ себе си по-добрѣ отъ тия, които сѫ задъ него. Това, което е прѣдъ насъ, ние наричаме бѫдеще, а което е задъ насъ, наричаме минало. Казвате: реално ли е миналото? — Реално е, разбира се. Ако миналото изглежда нереално, това се дължи на гърба ви. Миналото остава задъ гърба ви и като не го виждате, мислите, че не е реално. Обаче, обърнете ли се съ лицето къмъ тази посока, тогава миналото става бѫдеще, а бѫдещето — минало. Значи, споредъ съврѣменнитѣ философи има минало, настояще и бѫдеще.

И тъй, като се говори за разбиране, за различаване, човѣкъ трѣбва да схваща нѣщата, както сѫ поставени въ живата природа. За тази цѣль той трѣбва да разбира езика, граматиката на природата, както знае граматиката на матерния си езикъ. Запримѣръ, вие казвате любовь и любя. Каква разлика има между тѣзи двѣ думи? Думата „любовь“ е сѫществително и, като такава, тя се скланя. Думата „любя“ е глаголъ и, като глаголъ, тя се спрѣга. Друга сѫществена разлика има между тѣзи двѣ думи: когато любовьта е сѫществително име, тогава ние ѝ слугуваме. Когато пъкъ изразява дѣйствието „любя,“ тогава тя ни служи. Какво правятъ хората, когато любятъ? Когато любятъ, хората се срамуватъ. Трѣбва ли човѣкъ да се срамува отъ любовьта? — Не трѣбва. Да любишъ, това е равносилно на храненето. Трѣбва ли човѣкъ да се срамува, като яде?— Не трѣбва, разбира се. Слѣдователно, най-великитѣ нѣща, които човѣкъ може да направи въ живота си, сѫ слѣднитѣ: да яде, да пие вода, да учи, да мисли, да чувствува, да дѣйствува, да скърби, да страда, да се разкайва и т. н. Щомъ има толкова велики работи въ свѣта, има за какво човѣкъ да живѣе. Сега, дойде нѣкой при мене и казва: Нѣма кой да ме обича! Казвамъ: тури думата „нимá“ прѣдъ „нѣма“ и вмѣсто удивителна, тури въпросителна и вижъ, какво ще излѣзе. Ще излѣзе: нимá нѣма кой да ме обича? Ще получите отговора; има кой да ви обича. — Богъ ви обича. Щомъ Богъ ви обича, всички ще ви обичатъ.

Сега, както виждате, небето започна да се прояснява. Това показва, че мъглитѣ клонятъ къмъ примирение. И тѣ философствуватъ помежду си; и тѣ, като насъ, се разговарятъ за велики работи. Когато човѣкъ започне да разбира, и мъглата постепенно ще се оттегля отъ неговото съзнание. Този процесъ става постепенно, послѣдователно, обаче, дѣйствието между частитѣ на този процесъ става моментално. Запримѣръ, ти моментално можешъ да станешъ наслѣдникъ, но за да се реализира този актъ, врѣме се изисква. Умре дѣдо ти, моментално ставашъ наслѣдникъ. Обаче, за да се реализира и оформи този актъ, изисква се врѣме. Защо? — Трѣбва да се прочете завѣщанието, трѣбва да се завѣрятъ всички документи и слѣдъ това ще влѣзешъ въ правото на законенъ наслѣдникъ. На сѫщото основание, каже ли Богъ за нѣщо, че ще бѫде, не се съмнявайте — ще бѫде. Кога? То е въпросъ на врѣмето: може слѣдъ година, двѣ, три и повече, а може и слѣдъ по-малко отъ година. Въпросътъ е да изчезнатъ мъглитѣ отъ умоветѣ и сърцата на хората. Щомъ тѣ изчезнатъ, работитѣ веднага се нареждатъ. Прѣдъ васъ моментално се открива чисто, свѣтло небе, планини, дървета, канари. Реални ли сѫ тия нѣща? — Реални. Мъглитѣ, обаче, сѫ нереални. Тѣ се явяватъ и изчезватъ, безъ да оставятъ слѣди слѣдъ себе си.

Казвамъ: човѣкъ трѣбва да работи надъ себе си, да развива силата, която е вложена въ него. Той трѣбва да развива тази сила въ себе си, не да се показва, че е по-силенъ отъ другитѣ, но чрѣзъ нея да придобие свободата си. Кой е по-силенъ: който се топли на огъня, или който кладе огъня? Обаче, и този, който се топли на огъня, и този, който кладе огъня, трѣбва да благодарятъ на клековетѣ, че ставатъ жертва за тѣхъ. Ако вие използувате разумно благата, които планината ви дава, и обработите полученото, както за васъ, така и за ближнитѣ си, тази жертва е оправдана. Тогава и клековетѣ ще минатъ отъ по-низко въ по-високо състояние. Условията, при които тѣ живѣятъ тукъ, сѫ неблагоприятни. Слѣдователно, отъ вашата разумна работа зависи и подобрението на тѣхнитѣ условия.

Съврѣменнитѣ хора говорятъ все за смисъла на живота, има ли защо да се живѣе, или нѣма. Въ края на краищата, всѣки казва: смисълътъ на живота е да познаешъ себе си. Съ други думи казано: смисълътъ на живота е да познаешъ Бога въ себе си. Значи, Богъ е сѫщината, къмъ която всѣки се стреми. Сѫщината пъкъ е цѣлото битие: растенията, животнитѣ, хората, слънцето, луната, звѣздитѣ, въздухътъ, водата, почвата и т. н. Всичко въ свѣта е изявление на Бога въ разни форми. Видишъ ли единъ клекъ, разгледай го съ окото на учения, а не съ окото на простия. Простиятъ ще каже: клекъ е това — и ще го захвърли настрана. Учениятъ ще го вземе близо до себе си, ще разгледа формата, голѣмината, устройството му. Послѣ подъ микроскопъ ще разгледа тъканитѣ му. Той нѣма да го остави, докато не проникне въ неговия вѫтрѣшенъ смисълъ. Въ това отношение планината крие много тайни, много богатства, но още не ги дава на хората. Защо? — Защото ги намира за невѣжи. Ако имъ открие богатствата си преждеврѣменно, тя ще ги спъне въ тѣхния пѫть.

Сега, ще се върна къмъ главната мисъль. Дръжте старитѣ си възгледи и не считайте, че тѣ не сѫ прави. Всѣки старъ възгледъ е или коренче, или листъ, или цвѣтъ отъ цѣлото дърво. Той е точно на своето мѣсто; безъ него дървото не може да живѣе. Обаче, едно е важно: дървото не може да живѣе само съ тия коренчета, листа и цвѣтове. Нови коренчета, нови листа, нови цвѣтове сѫ нужни на това дърво, за да продължи новия си животъ. Тѣзи сѫ новитѣ възгледи на живота. Питамъ: новитѣ възгледи изключватъ ли старитѣ? Не ги изключватъ. Има ли противорѣчие между еднитѣ и другитѣ? Никакво противоречие нѣма. Всѣко нѣщо е цѣнно на врѣмето си и на мѣстото си. Благодарете на Бога за старитѣ възгледи. Благодарете и за новитѣ възгледи.

Нѣкой казва: защо минахъ по този пѫть? — Благодари, че си миналъ, именно, по този пѫть. — Да, но не съмъ израсналъ достатъчно, не съмъ като другитѣ хора. — Благодари, че не си като другитѣ хора. — Направихъ една голѣма погрѣшка. — Благодари и за това. Ако не бѣше я направилъ, ти нѣмаше да знаешъ, дѣ е слабото ти мѣсто. Може би твоята погрѣшка носи благо на друго нѣкое сѫщество. Ти пущашъ кофата въ кладенеца и вадишъ вода. Кладенецътъ вика слѣдъ тебе, ругае те, че си взелъ отъ водата му. Обаче, ти занасяшъ водата на нѣкой жаденъ пѫтникъ и се радвашъ, че си му услужилъ. Твоята грѣшка е по отношение на кладенеца, но не и къмъ жадния човѣкъ. Слѣдъ това завали дъждъ, въ кладенеца се събере не една, а двѣ кофи вода. Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да има дълбоко разбиране за всичко, което става въ живота. Каквото става въ даденъ моментъ, то е най-доброто. Една кофа вода ще изтеглятъ отъ васъ, двѣ ще дойдатъ. Едно страдание ще прѣживѣешъ, двѣ радости ще дойдатъ. Кога? — Само ако вървите по новия пѫть — пѫтьтъ на Любовьта, Мѫдростьта и Истината.

И тъй, не разрѣшавайте, нито примирявайте противорѣчията въ живота. Запримѣръ, вие ли дигнахте мъглата? — Не. Има една вѫтрѣшна сила въ живота, която примирява, разрѣшава всички противорѣчия. Когато живѣете въ съгласие съ Бога, всички несгоди, всички противорѣчия се разрѣшаватъ правилно. Божиятъ Духъ прави нѣщата ясни. Дѣто Божиятъ Духъ отсѫтствува, тамъ мъглата присѫтствува. При това положение човѣкъ има очи, но не вижда. Дойде ли Божиятъ Духъ, мъглата се дига, хоризонтътъ става чистъ, противорѣчията изчезватъ, и човѣкъ вижда ясно.

Сега ще се порадваме на днешния день, който ще бѫде хубавъ Казвате: ще падне ли отново мъглата, или съвършено ще се дигне? Не се поставяйте въ противорѣчие съ себе си и знайте, че Божественото съдѣйствува за добро. Не очаквайте щастието ви да дойде въ бѫдеще. Ако деньтъ днесъ е добъръ, и утрѣ ще бѫде добъръ. И миналото е за добро, и настоящето е за добро, и бѫдещето ще е за добро. Гледайте на настоящето като на топлина и свѣтлина, които организмътъ възприема. Както чувствувате свѣтлината на ума и топлината на сърцето си, така трѣбва да чувствувате Божието присѫтствие въ себе си. Кой може слѣдъ това да ви разубѣди въ сѫществуването на Бога? Доволниятъ на малкото е доволенъ и на многото.

Ще завърша бесѣдата си съ слѣдното изречение: Не затваряй прозореца на живота си, когато приятельтъ ти се усмихва.

*

7 августъ, 5 ч. с.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...