Jump to content

1932_07_19 Слабото и силното


Ани

Recommended Posts

От книгата "Цѣнното изъ книгата на великия животъ", бесѣди отъ Учителя, презъ лѣтото на 1932 г.,
Седемьт
ѣ рилски езера.
Пѫрво издание, София, 1932 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

СЛАБОТО И СИЛНОТО.

Човѣкъ трѣбва да знае двѣ нѣща въ живота си, а именно: кое е слабо и кое силно, и кое е добро и кое зло. Кои сѫ признацитѣ на слабото, и кои — на силното? Всѣко нѣщо, което въ началото е слабо, въ края става силно. Всѣко нѣщо, което въ началото е силно, въ края става слабо. Тъй щото, единъ отъ важнитѣ въпроси въ живота е да се разбератъ правилно отношенията на слабото и силното.

Сега, да се отговори на втория въпросъ: кое е добро и кое зло? Всѣко нѣщо, което въ началото на своето проявление ограничава, лишава човѣка отъ свобода, а въ края му дава свобода, е добро. И наистина, когато човѣкъ намисли да направи нѣкакво добро, той не е свободенъ; щомъ направи доброто, той вече става свободенъ. Въ първо врѣме човѣкъ не е свободенъ, ограничава се, защото постоянно дава. Обаче, законътъ за злото е точно обратенъ: всѣко нѣщо, което въ началото на своето проявление дава на човѣка свобода, а въ края му отнима свободата е зло. Забѣлѣзано е, че въ първо врѣме, когато човѣкъ намисли да извърши нѣкакво зло, той е свободенъ; щомъ извърши злото, той изгубва свободата си. Защо е така? — Защото при злото първоначално човѣкъ взима, придобива. Въ края, обаче, започва да губи, а съ това заедно губи и свободата си. Тъй щото, всѣко нѣщо, въ което човѣкъ губи свободата си, е зло; всѣко нѣщо, въ което човѣкъ придобива свободата си, е добро. Знае ли човѣкъ тия признаци на доброто и злото, той ще може лесно да ги различава и въ своя животъ.

Казвамъ: човѣкъ може да наблюдава тия положения въ живота си и да се убѣди, че тѣ сѫ прави. Като наблюдава и съпоставя тия нѣща, той ще се добере до правилни разбирания, до една положителна вѣра. Безъ правилни разбирания, безъ положителна вѣра, животътъ на човѣка прѣдставя канализация, на която главната трѫба е запушена. Какъвъ смисълъ има такава канализация, трѫбата на която, повече или по-малко, е запушена и водата не може да тече прѣзъ нея? Всѣка трѫба на канализацията трѣбва да бѫде абсолютно свободна отъ всѣкакви утайки, за да може водата безпрѣпятствено да тече. Ако трѫбитѣ ѝ не сѫ чисти, тѣ непрѣменно трѣбва да се изчистятъ. Въ това отношение, човѣшкиятъ умъ прѣдставя една отъ трѫбитѣ на Божествената канализация, вслѣдствие на което той трѣбва да бѫде абсолютно чистъ, безъ никакви подпушвания, безъ никаква каль, безъ никакви заблуждения. Всѣко странично желание, всѣка нечиста мисъль, всѣка крива постѫпка сѫ каль, която запушва ума и сърцето на човѣка. Тѣ сѫ каль, която сѫщеврѣменно ограничава всички благородни пориви на човѣшката воля.

Слѣдователно, първо човѣкъ трѣбва да се освободи отъ кальта, отъ утайкитѣ, които сѫ запушили трѫбитѣ на Божествената канализация въ самия него. Има само единъ начинъ, по който той може да се освободи отъ тази каль, а именно: той трѣбва да познае Бога! Въ какво седи познаването на Бога? Да познаешъ Бога, значи да почувствувашъ Неговата Любовь. Щомъ почувствувашъ Божията Любовь, едноврѣменно съ това и животътъ ще потече въ тебе. Щомъ животътъ потече, и пѫтя ще намѣришъ. Щомъ намѣришъ пѫтя, ще се доберешъ до Истината. И най-послѣ, придобиешъ ли Истината, ще влѣзешъ въ истинския животъ. Ако човѣкъ не забѣлѣзва този послѣдователенъ процесъ въ себе си, той не може да дойде до познаването на Бога. И тъй, да познаемъ Бога, подразбира възприемане на Неговата Любовь. Възприемането на Божията Любовь подразбира прииждане на животъ. Животътъ пъкъ подразбира растене. Растенето означава пѫть. Дѣто има пѫть, тамъ има движение.

Сега, като се говори за доброто, явява се въпросътъ за свѣтлината. Въ такъвъ случай, питамъ: какъвъ е смисълътъ на свѣтлината, както и на самото слънце? Ако се грѣете на свѣтлината, безъ да я възприемате въ себе си, тя нищо нѣма да ви ползува. Обаче, ако при всѣки изгрѣвъ на слънцето вие мислите за Бога, искате да Го намѣрите, да Го познаете повече, отколкото до вчера сте Го познавали, този изгрѣвъ вече придобива смисълъ за васъ. Излѣзете ли на изгрѣвъ слънце, съзнавайте дълбоко въ себе си, че днесъ ще познаете Бога малко повече, отколкото досега сте Го познавали. Ако при изгрѣването на слънцето, съзнавате, че възприемате повече отъ Божията Любовь и отъ Божествения животъ, тогава слънчевата свѣтлина ще има за васъ лѣчебно дѣйствие. Не мислите ли и не съзнавате ли това нѣщо така, изгрѣвътъ на слънцето ще прѣдставя за васъ чисто механически процесъ, който въ нищо нѣма да ви ползува. Вие ще се намирате въ положението на работникъ въ нѣкое подземие, или въ положението на човѣкъ, който минава прѣзъ дълга полярна нощь. Този човѣкъ има очи, но тѣ не го ползуватъ. Ако човѣкъ има уши, които не го ползуватъ, защо му сѫ тѣ? Ако човѣкъ има рѫцѣ, които не го ползуватъ, защо му сѫ тѣ? Очитѣ на човѣка сѫ опрѣдѣлени за възприемане на свѣтлината; ушитѣ — за възприемане на звуковетѣ; рѫцѣтѣ — за работа. Обаче, не е достатъчно само да вижда човѣкъ нѣщата, но той трѣбва още и да ги разбира. По сѫщия начинъ той трѣбва не само да възприема свѣтлината, но още и да я разбира. Задъ свѣтлината е скритъ Богъ. Безъ свѣтлина ние не можемъ да видимъ Бога. Да виждаме нѣщата, това значи да ги разбираме, да ги познаваме. Думата „видѣлина“ означава знание. Думата „свѣтлина“ означава проявения Богъ.

Значи, само проявениятъ Богъ е свѣтлина. На санскритски езикъ „сат“ означава Божественото, разумното, което се е проявило въ свѣта. Слѣдователно, Богъ се проявява въ това, което човѣкъ знае, което може да на прави, въ което може да се прояви. Ние взимаме думата „Богъ“ въ съвсѣмъ другъ смисълъ, а не както обикновено се разбира Богъ е сѫщината на нѣщата.

Казвамъ: щомъ знаете това, ще ви станатъ понятни и думитѣ, които Христосъ е изказалъ въ стиха: „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда, и всичко останало ще ви се даде.“ Царството Божие прѣдставя цѣлата вселена, т. е. всичко, което Богъ е създалъ. Това, именно, трѣбва да се търси. Съ други думи казано: човѣкъ трѣбва да търси Любовьта, Мѫдростьта и Истината, които сѫ носители на животъ, знание и свобода. Когато човѣкъ изучава вселената въ всички нейни проявления, той ще се освободи и отъ погрѣшкитѣ на живота.

Питамъ: на какво се дължатъ погрѣшкитѣ на хората? Погрѣшкитѣ на хората се дължатъ на тѣхното невѣжество. Запримѣръ, вашиятъ баща ви изпраща прѣсенъ, топълъ хлѣбъ, направенъ отъ чиста пшеница, но вие, като не разбирате цѣната му, оставяте този хлѣбъ настрана и се нахвърляте на твърдъ, мухлясалъ хлѣбъ и съ часове го гризете, докато се нахраните. Въ това отношение, грѣхътъ не е нищо друго, освѣнъ мухлясалиятъ хлѣбъ, който ядете. Щомъ прѣстанете да грѣшите, вие намирате прѣсния хлѣбъ, изпратенъ отъ баща ви, и започвате да го ядете. Доброто прѣдставя прѣсния, топълъ хлѣбъ. Тъй щото, искате ли да изчистите ума си отъ всички утайки въ него, турете на първо мѣсто въ главата си мисъльта: мухлясалъ хлѣбъ нѣма да ядемъ; развалени храни и плодове нѣма да ядемъ; мѫтна вода нѣма да пиемъ; лоши думи нѣма да говоримъ и да слушаме! Какво трѣбва да прави човѣкъ? Той трѣбва да насажда чисти и възвишени мисли и чувства въ ума и въ сърцето си.

Сега ще ви задамъ слѣдния въпросъ: какво е желанието на сѣмето? Всѣко сѣме, прѣди да е разбрало своята задача, има желание да остане на едно мѣсто, и тамъ да почива. Такова желание иматъ и проститѣ хора. И тѣ обичатъ да седатъ на едно мѣсто, да почиватъ. Простиятъ човѣкъ е мързеливъ. Мързелътъ е свойственъ не само на проститѣ хора, но и на животнитѣ. Животнитѣ работятъ, движатъ се, но по необходимость. Щомъ се нахранятъ, тѣ веднага лѣгатъ да спятъ. Като наблюдавате едно животно, ще видите, че то не мисли за нищо друго, освѣнъ за ядене и за спане. То нито работи, нито чете, нито мисли, нито се моли, но отъ врѣме на врѣме само, когато се намѣри въ голѣмо затруднение, вика за помощь.

И тъй, мързелътъ е за невѣжитѣ, учението — за ученицитѣ, за трудолюбивитѣ, а работата — за посветенитѣ, които разбиратъ нѣщата и ги прилагатъ. Невѣжиятъ се мѫчи, ученикътъ се труди, а добриятъ, посветениятъ работи. Щомъ се мѫчишъ, невѣжа си; щомъ се трудишъ, ученикъ си; щомъ работишъ, добъръ, посветенъ си. Мързеливъ ли си, простъ и невѣжа си; не учишъ ли, не се ли трудишъ, не си ученикъ; не работишъ ли, не си добъръ, не си посветенъ. Нѣкой казва: какъ да излѣкувамъ мързела си? — Започни да учишъ! — Азъ искамъ да стана добъръ човѣкъ. — Щомъ искашъ да станешъ добъръ човѣкъ, ти трѣбва да работишъ! Въ работата човѣкъ придобива свѣтлина, знание. Щомъ има свѣтлина, знание, той е посветенъ човѣкъ.

Питамъ: каква е сѫдбата на сѣмето, ако то попадне въ рѫката на мързеливия, на ученика или на добрия човѣкъ? Мързеливиятъ ще извади сѣмето отъ хамбара, ще го тури на земята и ще си отиде. Ученикътъ ще погледне сѣмето, ще тури отгорѣ му малко пръсть и ще каже: да става, каквото ще! Добриятъ, посветениятъ човѣкъ ще види, че сѣмето е изоставено и ще го полѣе да расте. Тъй щото, видите ли, че сѣмето е турено на земята, безъ да е посадено, ще знаете, че мързеливиятъ е причина за това. Видите ли, че сѣмето е посадено и изоставено, Ще знаете, че ученикътъ е направилъ това. Видите ли, че сѣмето е посадено, полѣто и започнало да расте, ще знаете, че това е направилъ добриятъ, посветениятъ човѣкъ. Възъ основа на този законъ, всѣка мисъль минава прѣзъ три фази, прѣзъ три състояния: първо, тя се изнася отъ скривалището си, отъ хамбара, и се оставя върху почвата; послѣ, тя се заравя и най-послѣ се полива, даватъ ѝ се условия да расте, да се развива, да даде плодъ. Тѣзи фази се забѣлѣзватъ и въ живота на човѣка. Докато е мързеливъ, той казва: животътъ нѣма смисълъ, той е пъленъ съ мѫчнотии. Ученикътъ взима сѣмето, посажда го въ земята и казва: повече отъ това не зная, какво да правя. Казвамъ: който е станалъ ученикъ, той трѣбва да намѣри пѫтя, да върви напрѣдъ, да расте. Въ процеса на растенето, човѣкъ влиза въ съприкосновение съ свѣтлината и топлината. Свѣтлината прѣдставя знанието, мѫдростьта. Топлината прѣдставя живота, любовьта. Щомъ почувствувате свѣтлината, ще знаете, че Божията Мѫдрость и знание сѫ започнали да дѣйствуватъ. Щомъ почувствувате топлината, ще знаете, че Божията Любовь е започнала да дѣйствува. Не мислите ли по този начинъ, и животътъ ще изгуби за васъ смисълъ. Тогава ще търсите знания отъ хората, но тия знания ще ви доведатъ до редъ заблуждения. Въ този случай, едно трѣбва да знаете: всички хора сѫ носители на Божественото начало, но само дотолкова, доколкото тѣ го разбиратъ и му даватъ пѫть да се прояви. Често ще срѣщате хора, които сѫ запушили своитѣ трѫби за Божественото и трѣбва да правятъ редъ усилия, докато ги отпушатъ, докато ги изчистятъ. Не става ли сѫщото и съ прозорцитѣ на вашитѣ кѫщи? Тѣ прашасватъ отвънъ и отвѫтрѣ, и вие трѣбва да вземете чиста вода, да ги измиете, за да виждате ясно прѣзъ тѣхъ.

И тъй, отпушете трѫбитѣ на Божествената канализация у васъ, за да различавате слабото отъ силното и доброто отъ злото.

*

19 юли, 5 ч. с.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...