Jump to content

1931_08_09 Соковетѣ на Любовьта, Мѫдростьта и Истината


Ани

Recommended Posts

От томчето "Нашето мѣсто",
12 бесѣди отъ Учителя, държани при Седемьте рилски езера
Пѫрво издание, София, 1931 г..

Книгата за теглене на PDF
Съдържание

СОКОВЕТѢ НА ЛЮБОВЬТА,
МѪДРОСТЬТА И ИСТИНАТА.

    Сега, ще прочета 10. гл. отъ Евангелието на Иоана.

    Истина, истина ви казвамъ: „Който не влиза прѣзъ вратата въ кошарата на овцитѣ, но прѣлазя от другадѣ, той е крадецъ и разбойникъ“. (—1 ст.). „А който влиза прѣзъ вратата, пастиръ е на овцитѣ“. (—2 ст.). Тѣзи стихове и на врѣмето си сѫ били неразбрани, и сега сѫ неразбрани. Изобщо, всѣко нѣщо е разбрано за човѣка дотолкова, доколкото има отношение къмъ него. Запримѣръ, свѣтътъ е разбранъ за насъ дотолкова, доколкото ние имаме отношение къмъ него, и доколкото той има отношение къмъ насъ.

    Сега, ще ви дамъ нѣколко важни правила за живота. Първо правило: всѣка мисъль, която носи за човѣшката душа соковетѣ на Любовьта, тя иде отъ Бога. И обратно: всѣка мисъль, която не носи за човѣшката душа соковетѣ на Любовьта, тя не иде отъ Бога. Слѣдователно, всѣко нѣщо, което не иде отъ Бога, носи въ себе си отрова, смърть. Оттамъ, всѣки човѣкъ, който не възприема Божиитѣ мисли, непрѣменно ще дойде до смъртьта, дѣто нѣма никакъвъ прогресъ.

    Второ правило: всѣка мисъль, която носи за човѣшката душа свѣтлината на Мѫдростьта, тя иде отъ Бога. Всѣка мисъль, която не носи свѣтлината на Мѫдростьта, тя не е отъ Бога. Тази мисъль носи тъмнина и смърть.

    Трето правило, всѣка мисъль, която носи за човѣшката душа свободата на Истината, тя иде отъ Бога. Всѣка мисъль, която не носи тази свобода, тя не е отъ Бога. Тази мисъль носи робство, ограничение. Дѣто е робството, тамъ е смъртьта.

    Казвамъ: знаете ли тѣзи правила, вие ще опитвате своитѣ мисли, чувства и постѫпки, отдѣ идатъ и какво носятъ. Слѣдъ това ще провѣрявате, какви сѫ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на другитѣ хора, съ които сте въ общение. Ако вашитѣ мисли, чувства и постѫпки, както и тия на ближнитѣ ви, не отговарятъ на тритѣ правила, вие се намирате прѣдъ смъртьта. Затова е казано въ Писанието: „Истината оживява, лъжата умъртвява.“ Дойде ли нѣкой да ви говори въ името на Любовьта, провѣрете, дали мислитѣ му носятъ соковетѣ на Любовьта. Ако носятъ, приемете ги; ако не носятъ, турете ги настрана. Не се мѫчете да ги направите сладки. Можете ли да направите вгорченото, гранясалото масло сладко? Каквото и да правите съ него, вие можете само да замаскирате малко горчивия му вкусъ, но не да го прѣвърнете въ сладко. Човѣкъ съ тънъкъ вкусъ, непрѣменно ще долови горчевината на това масло. Купите ли такова масло, нищо друго не остава, освѣнъ да го изхвърлите. Колкото и да струва, не жалете паритѣ. Такова масло не е за ядене. Ако нѣкой ви обича, но чувствата му сѫ горчиво масло за васъ, трѣбва ли да приемете любовьта му? Турете настрана тази любовь, защото тя ще ви причини нѣкакво разстройство. Питамъ: ако се разболѣете отъ горчивитѣ чувства на тази любовь, какво сте придобили?

    Нѣкой казва: азъ обичамъ еди-кого си. Да обичашъ човѣка, чиито мисли и чувства носятъ соковетѣ на Любовьта, разбирамъ, но да обичашъ човѣка, чиито мисли и чувства носятъ ограничение, робство, не разбирамъ. Злото, умразата, лъжата, прѣстѫплението по никой начинъ не могатъ да се обичатъ. Невъзможно е човѣкъ да обича отрицателнитѣ прояви! Защо? — Защото тѣ сѫ качества, които носятъ смърть. Смъртьта не може да се обича отъ никого и при никакви условия. Колкото хората да се различаватъ, има, обаче, общи положения за всички безъ разлика. Както въ математиката има общи положения за всички врѣмена и народи, така и въ разбиранията на хората има еднакви положения за всички врѣмена, народи и хора. Запримѣръ, човѣкъ не може да смѣта, както иска. Има установени правила, дѣйствия, по които той трѣбва да се рѫководи. Можете ли да кажете, че 4+5=56? Вие можете да кажете, че е така, можете и да напишете тия числа, обаче, дойде ли да приложите тази  ваша аритметика въ търговията, отъ послѣдствията ѝ ще видите, права ли е тя, или крива.

    Слѣдователно, както въ живота, така и въ науката, има редъ правила и закони, отъ които човѣкъ не може и не трѣбва да се отклонява. Запримѣръ, може ли човѣкъ да прѣрѣже нѣкѫдѣ кръвоноснитѣ си сѫдове и да каже, че кръвьта нѣма да изтече? Колкото и да доказва това, кръвьта ще тече на общо основание. Може ли човѣкъ да порѣже пръста си нѣкѫдѣ и да не усѣти болка? Болката показва, че въ организма на човѣка е нарушенъ нѣкакъвъ законъ. Никой нѣма право, по какъвто и да е начинъ, да нарушава законитѣ, върху които е построенъ неговиятъ организъмъ. Организъмътъ е съставенъ отъ безброй малки, живи душички, които слѣдятъ работата на своя господарь. Ако той направи нѣкаква грѣшка, отъ която да пострада цѣлиятъ организъмъ, тѣ казватъ: не е уменъ нашиятъ господарь! Не минава много врѣме, и цѣлото съдружие отъ живи клѣтки постепенно започва да се разпада.

    „Който не влиза прѣзъ вратата въ кошарата на овцитѣ, той е крадецъ и разбойникъ“. (—1 ст.). — Всѣка мисъль, която не носи въ себе си свѣтлината на Мѫдростьта, тя е крадецъ и разбойникъ. Всѣко чувство, което не носи въ себе си соковетѣ на Любовьта, то е крадецъ и разбойникъ. Всѣка постѫпка, която не носи въ себе си свободата на Истината, тя е крадецъ и разбойникъ. Въ това отношение, законътъ е безпощаденъ.

    Сега, нѣкой казва: азъ искамъ да служа на Бога, за да живѣя добрѣ. — Такава философия не сѫществува. Човѣкъ трѣбва да знае, защо иска да служи на Бога! При това, каже ли веднъжъ, че иска да служи, той трѣбва, безъ отлагане, да пристѫпи къмъ реализиране на своето желание. Казвате на единъ гладенъ човѣкъ: почакай нѣколко деня, азъ ще ти донеса прѣсенъ, топълъ хлѣбъ да си хапнешъ. Докато се наканите да занесете хлѣбъ на този човѣкъ, той може да умре. Затова, именно, българитѣ казватъ: „Зяй, коньо, за зелена трѣва!“ Каже ли човѣкъ нѣщо, той трѣбва да го направи. Въ това седи Божественото. Богъ казва на слънцето да изгрѣе, и то изгрѣва точно на опрѣдѣленото за него врѣме. Всички желания и обѣщания, които не се изпълняватъ на опрѣдѣленото за тѣхъ врѣме, тѣ сѫ крадци и разбойници.

    Казвате: като умремъ, ще отидемъ на онзи свѣтъ, и тогава ще познаемъ истината. Това е заблуждение! Искате ли да намѣрите и познаете истината, търсете я, докато сте още на земята. Да мислите, че слѣдъ като отидете на онзи свѣтъ, ще намѣрите истината, то е все едно окованиятъ въ окови затворникъ, да мисли, че по този начинъ ще намѣри свободата. Или, все едно е, затворникътъ да мисли, че въ затвора може да стане светия. Ако това е вѣрно, тогава всички крадци и разбойници сѫ все светии. Човѣкъ може да стане светия, само ако Изпълнява волята Божия. Не изпълнява ли волята Божия, той е крадецъ и разбойникъ. Дѣто ходи, светията на всички свѣти, както фарътъ въ морето свѣти на всички кораби, които пристигатъ и заминаватъ отъ пристанището. Крадецътъ, разбойникътъ свѣти само на своя корабъ. Дойдатъ ли други кораби, той веднага загасва своята свѣщь, и тѣ оставатъ въ тъмнина. И забѣлѣжете, когато крадецътъ отива да обере касата на нѣкой богатъ човѣкъ, той запалва свѣщь само за себе си; обере ли касата, духва свѣщьта, взима паритѣ и излиза навънъ. Защо изгасва свѣщьта? — Защото не върши волята Божия. Който върши волята Божия, той запалва свѣщьта си, да свѣти на всички. Мисъль, която загасва свѣтлината на човѣка, тя е крадецъ и разбойникъ.

    Тъй щото, искате ли да вървите въ пѫтя на истината, трѣбва да дадете мѣсто на Божия Духъ у васъ, Той да ви рѫководи и упѫтва. Вънъ или вѫтрѣ у васъ, Духътъ слѣди, наблюдава всичко, каквото вършите. Речете ли да сѫдите нѣкого въ Негово име, Той наблюдава и се произнася за постѫпката ви. Мнозина мислятъ, че никой не вижда, какво правятъ. Не, будно е Божието око! Богъ слѣди всичко и се произнася чрѣзъ хората. Ако не вземете въ внимание думитѣ Му, единъ день този вашъ Баща ще ви хване за ухото и ще каже: Какво правите на земята? Затова ли ви изпратихъ? Вие дойдохте да се учите, а вършите голѣми своеволия и насилия. Казвате: има ли право Богъ да се отнася съ насъ така? Ако мислите, че Богъ нѣма право да се отнася съ васъ така, вие трѣбва да живѣете съобразно Божиитѣ закони. Не живѣете ли съгласно Неговитѣ закони, вие ще изгубите благоволението Му. Нѣма по-страшно нѣщо за човѣка отъ това, да изгуби Божието благоволение! Съ туй заедно той изгубва и богатство, и сила, и здраве, и приятели, а най-послѣ и живота си. Напуснатъ ли го всички, и червеитѣ ще се откажатъ да ядатъ месото му. Можете ли да разчитате на човѣкъ, който е изгубилъ всичко? Ще дойде такъвъ човѣкъ да ви показва мѣстото на Бога. То е все едно, да влѣзете въ дома на този човѣкъ, който запалва прѣдъ васъ една свѣщь и започва да ви убѣждава, че тази свѣщь е слънцето. Послѣ ще кажете: видѣхъ нѣщо, което свѣтѣше, като свѣщь, но слънцето ли бѣше, или не, не зная. Какъ да разбера истината? Казвамъ: ако плодоветѣ зрѣятъ на тази свѣтлина, тя е слънчева; ако хората се топлятъ на тази свѣтлина, тя е слънчева; ако цѣлата земя се освѣтява отъ тази свѣтлина, тя е слънчева. Значи, това, което сте видѣли, че свѣти е, наистина, слънцето. Ако плодоветѣ не зрѣятъ, ако хората не се отопляватъ и ако земята не се освѣтява, тази свѣтлина, която сте видѣли, е отражение на слънчевата, но не е самото слънце. Слѣдователно, иска ли човѣкъ да бѫде свободенъ, той трѣбва да познава истината, да я различава отъ лъжата. Нѣма по-отвратително нѣщо за човѣка отъ това, да лъже въ името Божие, а слѣдъ това да се оправдава.

    Нѣкой казва: свѣтътъ ще се оправи самъ по себе си, нѣма защо да се безпокоимъ. Така е мислилъ единъ светия, който скоро разбралъ, че не е на правъ пѫть. Двама светии живѣли заедно въ една гора, дѣто се подвизавали духовно. Единиятъ отъ тѣхъ, като направялъ нѣкоя грѣшка, казвалъ прѣдъ другаря си: направихъ една грѣшка, но не може безъ това. И светия да съмъ, все ще сгрѣша, но нищо, грѣшката, сама по себе си, ще се оправи. Другиятъ светия не билъ съгласенъ съ този начинъ на разсѫждение, затова рѣшилъ единъ день да му докаже, че грѣшката, сама по себе си, не може да се изправи, докато човѣкъ не пожелае и не направи нѣкакво усилие отъ своя страна. За тази цѣль, единъ день той сварилъ бобъ, но съзнателно не турилъ соль въ него. Сядатъ и двамата да се хранятъ, но яденето не върви, соль нѣма въ боба. Първиятъ светия казалъ: соль нѣма! Бобъ не може да се яде безъ соль. — Нѣма нищо, това е една грѣшка, но тя, сама по себе си, ще се изправи. — Какъ така? Соль трѣбва да се тури! — Нищо, ще почакаме, сольта сама ще дойде. Едва сега първиятъ светия се убѣдилъ, че за изправянето на една погрѣшка, човѣкъ трѣбва да направи усилия, съзнателно да работи върху себе си, да изправи тази погрѣшка. Иска ли човѣкъ да свари бобъ, той самъ трѣбва да сипе вода въ гърнето; послѣ да тури боба, лука въ водата и да постави гърнето на огъня. Като заври бобътъ, ще тури соль и ще може вече да го яде. Очаква ли тия нѣща да дойдатъ сами по себе си, той ще гладува. На сѫщото основание хората сѫ на кривъ пѫть, когато очакватъ, Богъ да оправи свѣта. Казвамъ: външниятъ свѣтъ е оправенъ, но всѣки самъ трѣбва да оправи своя свѣтъ. Който самъ вари боба си, той може да оправи своя свѣтъ. Обаче, който очаква на другитѣ, тѣ да сварятъ бобъ, а той на готово да яде, неговиятъ свѣтъ ще остане неоправенъ.

    Законъ е: всѣки самъ ще си вари бобътъ. Ако отидете при единъ светия, той нѣма да ви даде отъ своя бобъ. Какво ще правите тогава? Светиитѣ иматъ правило, като варятъ бобъ, напримѣръ, ще сготвятъ само толкова, колкото души сѫ. Ако нѣкой отъ тѣхъ пожелае да ви гости, трѣбва да даде всичкия бобъ на васъ, а той да гладува; ако не желае да ви гости, тогава той ще яде, а вие ще гледате. Ще кажете: какъвъ светия е този? Азъ го гледамъ, а той яде, не иска да знае. Ако пъкъ светията даде на васъ боба си, тогава той ще каже: не е добъръ този човѣкъ! Въ случая, бобътъ се взима като символъ на живота. Христосъ казва: „Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ и то прѣизобилно“.

    Слѣдователно, човѣкъ може да пожертвува живота си за нѣкого, но по свобода, а не чрѣзъ насилие. Тъй щото, никой нѣма право насила да застави светията да му даде отъ своя бобъ. Ако той самъ пожелае да даде отъ любовь, това е другъ въпросъ. Когато светията не иска да даде отъ своя бобъ, той ще ви заведе въ градината си и ще каже: ето, вземете отъ които плодове искате! Въ градината ми има и неваренъ бобъ; вземете си, колкото искате. Варениятъ бобъ прѣдставя прѣработена мисъль, която се дава само на достойния, защото той може да я възприеме и приложи. Който не е готовъ за тази мисъль, той самъ ще си свари бобъ, т. е. самъ ще прѣработи тази мисъль. Бобътъ е голѣмъ егоистъ. Българитѣ обичатъ боба, и затова го ядатъ. Който яде бобъ, той ще научи закона на щедростьта. За да даде бобътъ нѣщо отъ себе си, вие трѣбва да го прѣкарате прѣзъ редъ страдания: да го печете, варите, мачкате, докато стане по-мекъ, по-добъръ. Сѫщото се отнася и за човѣка. Когато човѣкъ страда, той става по-мекъ, по-добъръ, прилича на варенъ бобъ.

    Нѣкой казва: азъ искамъ да служа на Бога. Питамъ: по какъвъ начинъ ще служишъ на Бога — чрѣзъ страдания, или доброволно, по любовь? Много дѣца не слушатъ родителитѣ си, но тѣ взиматъ тоягата и ги намагнетизиратъ. Слѣдъ това тия дѣца ставатъ послушни: каквото родителитѣ ги накаратъ, тѣ всичко вършатъ — за вода ходятъ, на фурня ходятъ, въ кѫщи метатъ, чистятъ. По-добрѣ, обаче, тия дѣца да слушатъ родителитѣ си безъ намагнетизирване. Слѣдователно, по-добрѣ е човѣкъ да служи на Бога отъ любовь, доброволно, а не чрѣзъ страдания.

    И тъй, добро нѣщо сѫ страданията, но тѣ не сѫ единствениятъ факторъ за оправянето на свѣта. Страданията сѫ нѣщо подобно на строгата рѣчь. Обаче, строгата рѣчь, строгитѣ думи не могатъ да оправятъ свѣта. Само Божественитѣ думи сѫ въ сила да оправятъ свѣта. Всѣка Божествена дума е узрѣлъ плодъ, който всѣки самъ може да откѫсне отъ градината на Бога. Съ Божествени плодове трѣбва да се храни човѣкъ! Нѣкой казва: азъ мога да се храня съ всѣкаква храна. Казвамъ: хранете се съ каквото искате, но не и съ варенъ бобъ. Бобътъ прѣдставя човѣшкитѣ обѣщания и мечти, за които се искатъ много усилия, докато се постигнатъ. Можете ли да варите бобъ на слънцето? — Не можете. Слѣдъ като бобътъ е зрѣлъ дълго врѣме на слънцето, той пакъ не е разбралъ законитѣ на свѣтлината. Защо? — Защото по никой начинъ не можете да го ядете суровъ. Докато е младъ, все още може да сѫ яде, но щомъ остарѣе, не може. Той казва: докато съмъ младъ, можешъ да ме опитвашъ въ естествения ми видъ, но остарѣя ли, не можешъ. Щомъ остарѣя, дълго врѣме трѣбва да ме варишъ, за да можешъ да ме ядешъ.

    Сѫщо така и нѣкои хора, докато сѫ млади и богати, все могатъ да дадатъ нѣщо; остарѣятъ ли, осиромашеятъ ли, тѣ нищо не даватъ. Когато човѣкъ изгуби знанието си, той е старъ бобъ; когато човѣкъ се отклони отъ правия пѫть на живота, той е старъ бобъ. Сърцето на такъвъ човѣкъ се втвърдява. Той става упоритъ, своенравенъ, всичко наоколо му се вижда криво. Той остарява и разбира, че причината на неговото състояние се дължи на обстоятелството, че той се е хранилъ съ мисли, които не носятъ соковетѣ на Любовьта, свѣтлината на Мѫдростьта и свободата на Истината. Слѣдователно, иска ли да излѣзе отъ това състояние, той трѣбва да се върне назадъ, и да започне да се храни съ мисли, които носятъ соковетѣ на Любовьта, свѣтлината на Мѫдростьта и свободата на Истината. Въ това седи спасението на човѣка. Има ли тия нѣща въ себе си, той ще бѫде отъ всички обичанъ и уважаванъ. Ние търсимъ правия животъ, а той иде отъ Бога. Ние търсимъ истинското знание, което иде отъ Бога. Ние търсимъ свободата, която сѫщо иде отъ Бога. Трѣбва ли да търсимъ живота, свѣтлината и свободата, дѣто ги нѣма?

    Казвамъ: искате ли да бѫдете силни и да постигнете всичко, което желаете, дръжте въ ума си тритѣ правила — мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ ви да вървятъ по законитѣ на Любовьта, Мѫдростьта и Истината. И тогава, ако се натъкнете на нѣкакво противорѣчие, кажете: по-добрѣ да угодя на Бога, отколкото на хората. Христосъ казва: „Както ме познава Отецъ, и азъ познавамъ Отца“. (—15ст.). „Затова Отецъ ме люби, защото азъ полагамъ душата си, за да я взема пакъ“. (—17ст.). „Имамъ власть да я положа, имамъ власть пакъ да я взема.“ (—18ст.). — Въ това седи силата на Христа. По този начинъ Той даде примѣръ на цѣлото човѣчество.

    Казано е въ Писанието: „Истината ще ви направи свободни.“ Кога? Когато вашата мисъль носи свободата на Истината. Любовьта ще внесе животъ въ васъ. Кога? Когато вашата мисъль носи соковетѣ на Любовьта. И най-послѣ, вие ще придобиете знанието. Кога? Когато вашата мисъль носи свѣтлината на Мѫдростьта. Ако не живѣете споредъ тѣзи правила, и слѣдъ хиляди години вие ще си останете такива, каквито сте сега. Безъ тѣзи правила, каквото и да правите, вие ще мязате на кюнецъ, прѣзъ който водата ще влиза и излиза навънъ, безъ да остави нѣщо. Ще кажете: колко вода е прѣминала прѣзъ менъ! Колко парѝ сѫ минали прѣзъ рѫцѣтѣ ми! Питамъ: отъ всичко това, остана ли нѣщо у васъ? — Нищо не остана. Единъ день магарето се похвалило: азъ прѣнесохъ много икони на Христа. Да, но това магаре светия не стана, а пакъ магаре си остана.

    Едно е важно за човѣка: да има страхъ и благоговение къмъ Бога. Съврѣменнитѣ хора се страхуватъ едни отъ други: синътъ се страхува отъ баща си. Когато синътъ стане по-силенъ отъ баща си, тогава пъкъ бащата се страхува отъ сина. Дъщерята трепери отъ майка си, но понѣкога майката трепери отъ дъщеря си. Казвамъ: докато хората се страхуватъ единъ отъ другъ, тѣ не вървятъ въ правия пѫть. Христосъ казва: „Азъ съмъ вратата на овцитѣ.“ „Азъ съмъ добриятъ пастиръ.“ Това значи: Христосъ е пѫтьтъ, по който иде Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Който върви по този пѫть, той е едно съ Бога, и Богъ е едно съ него.

    Сега, които разбиратъ и прилагатъ Словото, тѣ ще оживѣятъ, ще възкръснатъ. Които не разбиратъ, тѣ ще разбератъ за въ бѫдеще, при второто пришествие. Едни ще възкръснатъ въ осѫждение, а други — въ животъ. Които чуятъ гласа на Истината, тѣ ще възкръснатъ. Когато Иосифъ билъ въ затвора, съ него заедно били затворени хлѣбарьтъ и виночерпецътъ на царя. Тѣ сънували нѣкакви сънища и помолили Иосифа да ги изтълкува. Хлѣбарьтъ сънувалъ, че носилъ на главата си три бѣли кошници. Въ горната кошница имало отъ всичкитѣ фараонови ястия, направа хлѣбарска. Дошли птици и ги изяли отъ кошницата. Иосифъ му казалъ, че слѣдъ три деня царьтъ ще го осѫди на обѣсване, и тѣлото му ще бѫде разкѫсано отъ птицитѣ небесни. Виночерпецътъ сънувалъ лоза прѣдъ себе си. На лозата имало три прѫчки, които се разцъвтѣвали, а гроздето на тѣхъ узрѣвало. Чашата на Фараона била въ рѫката му, и той я подалъ на Фараона. Иосифъ му казалъ, че слѣдъ три деня той ще бѫде помилванъ отъ царя, който ще го постави на сѫщата служба, която по-рано заемалъ. Тъй щото, все ще дойде нѣкой да ви извади отъ затвора, но важно е, каква ще бѫде сѫдбата ви — като тази на хлѣбаря, или на виночерпеца. Азъ искамъ, като ви извадятъ отъ затвора, да имате участьта на виночерпеца, а не тази на хлѣбаря. Христосъ казва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ.“ Който има уши да слуша и да разбира, той ще върви въ пѫтя на Христа.

    Днешниятъ день азъ наричамъ день за реализиране на вашата свобода. Той е първиятъ день, въ който вие взимате нови книги и започвате да живѣете по новъ начинъ. Каквито мисли дойдатъ въ ума ви, всички да изтичатъ отъ Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Живѣете ли по този начинъ, вие ще мязате на онази английска кантора, която въ продължение на десеть години имала само загуби; като промѣнила начина на своитѣ операции, въ една година имала толкова голѣми печалби, че покрила всичкитѣ си загуби. Щомъ ликвидирате съ стария животъ, вие ще ликвидирате и съ кризата, която ви спъва. Защо съврѣменнитѣ банки фалирватъ? Защо търпятъ такава голѣма икономическа и финансова криза? — Защото всичкитѣ имъ операции сѫ поставени на вѫтрѣшна лъжа и измама. Лъжата и измамата сѫ стариятъ животъ, съ който трѣбва вече да се ликвидира! Щомъ се ликвидира съ стария животъ, ще дойде новиятъ животъ, съ нови системи и наредби, които почиватъ върху законитѣ на Любовьта, Мѫдростьта и Истината.

    И тъй, основната мисъль, която трѣбва да остане въ ума ви, е мисъльта за тритѣ правила. Живѣете ли споредъ тѣхъ, вие ще чуете гласа на Бога. Богъ говори само тамъ, дѣто сѫ Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Когато Богъ говори, всички трѣбва да мълчатъ. Ако не мълчатъ, ще има страдания. Мълчатъ ли, ще има радость и веселие. Който не мълчи, страданията се качватъ на гърба му, както дѣцата се качватъ на нѣкой конь. И той, ще не ще, носи. Сѫщото става и съ крушата. Когато нѣкоя круша роди плодове, хората се натрупватъ около нея, обиратъ плодоветѣ ѝ, изпочупватъ клонищата ѝ и слѣдъ това казватъ: хайде, до година пакъ ще дойдемъ да те оберемъ! Ако и вие бѫдете круши, които хората обиратъ, нищо нѣма да спечелите. Обаче, както виждамъ, никой човѣкъ не иска да страда. Въпрѣки това, всички страдатъ, защото искатъ хората да ги разбиратъ и обичатъ. Докато очакватъ разбиране и любовь отъ хората, всѣкога ще страдатъ. Всички иматъ такива опитности и знаятъ, че истината не е въ тази философия на живота.

    Слѣдователно, искате ли да бѫдете разбрани и обичани, вие трѣбва първо Бога да обичате. Казвате: какъ да познаемъ, дѣ е Богъ? Питамъ: тази сутринь, запримѣръ, трѣбваше ли азъ да ви доказвамъ, че това, което виждате, е слънцето? Щомъ видите, че слънцето изгрѣва, не очаквайте друго слънце. Това е слънцето, на което всички плодове зрѣятъ. Това слънце всички познаватъ, но щомъ стане въпросъ за Бога, казватъ: какъ ще познаемъ Бога? Щомъ Богъ изгрѣе въ душата на човѣка, всички облаци, болести, страдания и противорѣчия изчезватъ. Тогава настава миръ и радость въ душата на човѣка, каквито той никога не си е прѣдставялъ. Значи, всички страдания, противорѣчия въ живота на човѣка се дължатъ на това, че той е далечъ отъ Бога, далечъ отъ Божията свѣтлина. Който не се грѣе на тази свѣтлина, той живѣе въ влажна, тъмна кѫща, вслѣдствие на което и той, и жена му, и дѣцата му постоянно боледуватъ. Какъ нѣма да боледуватъ? Нека Божествената свѣтлина влѣзе въ тази кѫща, да видите, какво ще стане съ болеститѣ. Дѣто е Божията Любовь и свѣтлина, никаква лоша мисъль не прониква въ ума на човѣка. Не влѣзе ли Божията Любовь и свѣтлина въ нѣкой домъ, тамъ постоянно ще има страдания и противорѣчия.

    Казвамъ: понеже искате да възкръснете, да намѣрите Бога, трѣбва да живѣете споредъ тритѣ правила. Иначе, въ която църква и да отидете, навсѣкѫдѣ ще ви кажатъ: елате при насъ! Тукъ ще намѣрите Бога. Питамъ: ако нѣкой се роди отъ майка заекъ, какво щастие ще му донесе тази майка? Тя постоянно ще му казва: синко, краката ти трѣбва да бѫдатъ дълги, та щомъ шукне нѣщо въ гората, ти веднага да бѣгашъ. Ако нѣкой е роденъ отъ майка свиня, тя ще го научи да рови, да търси богатства въ земята. Ако човѣкъ мине прѣзъ всички животински форми, той все ще придобие нѣкакво знание, но свобода нѣма да има. Кой заекъ, коя свиня, коя птица и кой човѣкъ сѫ свободни? Коя жена, или кой мѫжъ сѫ свободни? Кой учитель, кой царь, или кой свещеникъ сѫ свободни? Никой човѣкъ не е свободенъ, а при това, казва: елате при менъ, азъ ще ви кажа истината! Всички хора умиратъ, а при това, говорятъ за свобода. Истински свободенъ генералъ, запримѣръ, е онзи, покрай шинела на когото минаватъ безброй куршуми и шрапнели, но нито единъ не го засѣга. Той минава спокойно покрай тѣхъ, пѣе си нѣкаква пѣсень, отъ нищо не се смущава. Има такива генерали по свѣта.

    Казано е въ Писанието, че слѣдъ като Христосъ говори на юдеитѣ, тѣ искаха да Го хванатъ и убиятъ съ камъни. Христосъ избѣга отъ рѫцѣтѣ имъ и отиде отвѫдъ Иорданъ, т. е. Христосъ духна свѣщьта, и тѣ останаха на тъмно. Най-послѣ тѣ Го разпнаха, но на третия день Христосъ възкръсна. Силата на Христа се прояви въ възкресението. Който иде отъ Бога, и въ гробъ да го турятъ, въ края на краищата, той пакъ ще излѣзе навънъ, ще възкръсне. Възкресението — това е великата цѣль, къмъ която всѣки човѣкъ се стреми.

    Сега, желая на всички, всѣка ваша мисъль да носи за душата ви соковетѣ на Любовьта, свѣтлината на Мѫдростьта и свободата на Истината! Въ това седи истинскиятъ животъ.

*

11. Бесѣда отъ Учителя, държана на

9 августъ, 1931 г. 5 ч. с.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...