1931_08_06 Тѣзи три нѣща

От томчето "Нашето мѣсто",
12 бесѣди отъ Учителя, държани при Седемьте рилски езера
Пѫрво издание, София, 1931 г..
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

ТѢЗИ ТРИ НѢЩА.

    Любовьта е пѫть за всички, които живѣятъ за Бога.

    Мѫдростьта е пѫть за всички, на които Богъ се изявява.

    Истината е пѫть за всички, които се учатъ да служатъ на Бога.

    За размишление прѣзъ деня ще вземете 25 ст., 5 гл. отъ Евангелието на Иоана: „Истина, истина ви казвамъ: иде часъ и сега е, когато мъртвитѣ ще чуятъ гласа на Сина Божия, и които Го чуятъ, ще оживѣятъ.“

    Нека тази сутринь остави паметенъ, незаличимъ образъ въ съзнанието ви. Както небето е чисто и свѣтло, както сутриньта е тиха и приятна, така да стане и въ душата ви. Хубавото въ тази сутринь говори за Божието присѫтствие. Този день е Божи день и затова трѣбва да остане за васъ живъ образъ, както слънцето е живо. Нека въ душитѣ ви бѫде тъй свѣтло, тъй чисто и ясно, каквото е днешното слънце.

    Казвамъ: ако Любовьта е пѫть за всички, които живѣятъ за Бога; ако Мѫдростьта е пѫть за всички, на които Богъ се изявява и ако Истината е пѫть за всички, които се учатъ да служатъ на Бога, ще бѫде така, както ви пожелавамъ, безъ никакво изключение. Явятъ ли се облаци на небето, това показва, че се срѣщатъ двѣ или повече противоположни въздушни течения, т. е. въ атмосферата ставатъ извѣстни сблъсквания, или отклонения. Сѫщото може да се каже и за живота на човѣка. Щомъ човѣкъ се отклони отъ Бога, т. е. отъ пѫтя, въ който е поставенъ да върви, той непрѣменно ще се забърка въ нѣкакъвъ клекъ или храсталакъ, вслѣдствие на което дрехитѣ му ще почнатъ да се кѫсатъ. Върви ли човѣкъ въ правия пѫть, всѣки день отъ живота му ще бѫде като днешниятъ. Съ други думи казано: всѣки день отъ живота на човѣка трѣбва да бѫде день, въ който Любовьта царува; любовьта пъкъ е пѫтьтъ на живота. Всѣки день отъ живота на човѣка трѣбва да бѫде день, въ който Божията Мѫдрость се изявява. Всѣки день отъ живота на човѣка трѣбва да бѫде день, въ който Истината го учи да служи на Бога.

    Сега, всички трѣбва да знаятъ, че този часъ, въ който сме се събрали, е часътъ, въ който всички сѫщества отправятъ ума си къмъ Бога. Щомъ всѣки приеме това, което му е необходимо, небето се покрива съ леки облаци, Облацитѣ сѫ необходими за прѣдпазване отъ изпаряване на това, което е придобито. Слѣдователно, когато врѣмето е облачно, туй показва, че хората сѫ взели нѣщо отъ това, което излиза отъ Бога, и слизатъ на земята, да работятъ. Въ това отношение, облацитѣ сѫ емблемъ въ живота. Тѣ сѫ благо за хората, защото прѣди тѣхъ всѣки е взелъ, каквото му е нужно, и богатъ, доволенъ се връща на земята, да разработва придобитото. Щомъ се заоблачи, не само хората се радватъ, но и животнитѣ, и растенията. Изобщо, който разбогатява, той е доволенъ отъ облацитѣ, защото тѣ го закриватъ отъ погледитѣ на хората.

    Сега, като говоря за хубавия день, у мнозина, по старъ навикъ, се явява мисъльта: за кого е създаденъ този хубавъ день? Казвамъ: радвайте се, че Богъ е създалъ такъвъ день, като днешниятъ! Радвайте се, че всички живи, разумни сѫщества сѫ събрани тукъ, да отдадатъ слава на Бога! Радвайте се, че и вие участвувате заедно съ тѣхъ, въ отдаване слава на Бога! Нѣкой казва: кое ли мѣсто заемамъ въ събранието, между разумнитѣ сѫщества? Всѣки човѣкъ заема точно това мѣсто, което му се пада. Казвате: утрѣ ще имаме ли такъвъ день? Защо трѣбва да мислите за утрѣ? Единъ день ви трѣбва само, а не много дни. Многото дни сѫ товаръ за човѣка. Колко извори сѫ нужни на човѣка? Единъ изворъ му е достатъченъ. По-добрѣ е човѣкъ да пие вода отъ изворъ, на който водата е чиста, кристална, отколкото да пие вода отъ сто най-хубави щерни. Този хубавъ день, единственъ въ живота ви, трѣбва да носите навсѣкѫдѣ. Дали ще отидете въ София, или въ другъ градъ, дали ще отидете въ България, или въ друга държава, носете този день съ себе си. Ако не можете да го носите навсѣкѫдѣ съ себе си, все едно, че не сте дохождали на Рила. Не е достатъчно да занесете този день въ София, но София трѣбва да живѣе въ този день! Не е достатъчно да занесете този день навсѣкѫдѣ въ свѣта, но цѣлиятъ свѣтъ трѣбва да живѣе въ този день! Този день включва всичко въ себе си. Каквото придобиемъ този день, всичко трѣбва да занесемъ съ себе си, да го пръснемъ между хората. Казвате: ами, ако слънцето залѣзе? Ако днесъ слънцето залѣзе, това показва, че този день е билъ обикновенъ. Слънцето на този день никога нѣма да залѣзе! За този день, именно, е казано въ Писанието: „И слънцето не ще зайде вечъ.“

    И тъй, три нѣща ви желая: нека Любовьта у васъ бѫде запалена, да носи животъ! Нека Мѫдростьта у васъ бѫде запалена, да носи Божията свѣтлина! Нека Истината у васъ бѫде запалена, да ви научи, какъ да служите на Бога! Който служи на Бога, само той може да бѫде свободенъ. Никой не може да зароби свободниятъ човѣкъ. Никой не може да разклати свободниятъ човѣкъ. Човѣкъ може да живѣе, както иска; той може да работи, както иска; обаче, човѣкъ може да бѫде свободенъ, само ако служи на Бога. Да бѫде човѣкъ свободенъ! — този е смисълътъ на живота. Който служи на хората, той не е свободенъ човѣкъ. Комуто хората служатъ, и той не е свободенъ. Казано е за Бога: „Възлюбилъ е Истината въ човѣка.“ Защо? — Защото Истината подразбира вѫтрѣшно служене на Бога, което е въ сила да направи човѣка свободенъ.

    Слѣдователно, ще дойде новиятъ животъ — Любовьта. Ще дойде новата свѣтлина — Мѫдростьта. Ще дойде новото служене — Истината. Тѣзи три нѣща се включватъ въ днешния день.

    Сега, ще слѣземъ долу на бивака, да закусимъ малко, да увѣковѣчимъ този день, да стане паметенъ за насъ; слѣдъ това ще отидемъ на „Езерото на чистотата.“

    Тукъ, при това езеро, ще прочета нѣколко стиха отъ Евангелието на Матея, 19 глава.

    А Исусъ рече на ученицитѣ си: „Истина ви казвамъ, че мѫчно ще влѣзе богатъ въ Царството небесно.“ (—23 ст.). Защо казва Христосъ, че богатиятъ мѫчно ще влѣзе въ Царството небесно?— Понеже богатиятъ, споредъ богатството, което има, придобива много грѣхове. Когато човѣкъ иска да стане богатъ, той много се огрѣшава. Тъй щото, този стихъ, прѣведенъ на другъ езикъ, означава: мѫчно ще влѣзе грѣшенъ човѣкъ въ Царството небесно. Защо? — Защото грѣховетѣ и прѣстѫпленията му ще го задържатъ, тѣ нѣма да го пуснатъ въ Царството небесно. Въ този смисълъ думата „богатъ“ подразбира човѣкъ, пъленъ съ грѣхове и прѣстѫпления. Това подразбиралъ Христосъ въ цитирания стихъ. Слѣдователно, съ такова богатство никой не може да влѣзе въ Царството небесно. Това богатство отдалечава човѣка отъ Бога. Богатството е най-голѣмото благъ, къмъ което хората въ свѣта се стремятъ. Тѣ нѣматъ по-високъ идеалъ отъ този. Въ свѣта само богатиятъ човѣкъ се ползува съ уважението и почитанието на хората. Обаче, рече ли човѣкъ съ земното богатство да влѣзе въ небето, камилата ще го прѣвари въ пѫтя му. Затова, именно, Христосъ казва: „По-лесно е да мине камила прѣзъ иглени уши, а не богатъ да влѣзе въ Царството Божие.“ (—24 ст.). На небето богатиятъ не може да се ползува съ такова уважение и почитание, каквото има на земята.

    И тъй, сѫществуватъ два диаметрално противоположни живота: земенъ животъ, съ обикновени разбирания и небесенъ животъ, съ по-високи разбирания. Нѣма да обяснявамъ тѣзи въпроси, но трѣбва да имате прѣдъ видъ, че всичко въ свѣта е строго опрѣдѣлено, а не механически. Запримѣръ, слънцето върви по опрѣдѣленъ пѫть; растенията растатъ по опрѣдѣленъ пѫть; рѣкитѣ текатъ по опрѣдѣленъ пѫть; вѣтроветѣ духатъ по опрѣдѣленъ пѫть; изобщо, всичко, което се случва въ живота на човѣка, е точно опрѣдѣлено. Обаче, хората съзнателно, за свои лични облаги, измѣнятъ този опрѣдѣленъ пѫть на нѣщата. Запримѣръ, тѣ срѣщатъ нѣкоя вадичка и като видятъ, че водата ѝ е добра за воденица, отклоняватъ я отъ пѫтя ѝ, като я използуватъ за работа. Нѣкое дърво по естество е киселецъ, дивачка, но опитни земледѣлци и градинари го присаждатъ съ нѣкое благородно дърво и съ това го видоизмѣнятъ. Тѣ могатъ да го видоизмѣнятъ въ каквото дърво искатъ. По сѫщия начинъ много хора сѫ присадени съ калеми, които не отговарятъ на тѣхното първично естество. Много дѣди и прадѣди сѫ работили върху тѣхъ и така сѫ ги измѣнили, че тѣ се чудятъ на себе се, сами не се познаватъ. Тѣ мязатъ на квачка, която насаждатъ съ кокоши, пачи и юрдечи яйца. Като се излюпатъ яйцата, малкитѣ тръгватъ подиръ нея, и тя се чуди, какъвъ е този разнообразенъ народъ, който я слѣдва. Като дойдатъ до нѣкоя рѣка, патенцата и юрдеченцата се нахвърлятъ въ водата и започватъ да плуватъ. Квачката седи на брѣга, чуди се и казва: Божия работа е тази! Послѣ юрдеченцата излизатъ отъ водата и хвръкватъ изъ въздуха. Въ сѫщото положение се намиратъ и съврѣменнитѣ хора. Тѣ замислятъ една работа, взиматъ прѣдъ видъ редъ условия, но, въ края на краищата, се намиратъ прѣдъ изненада: патенцата имъ влизатъ въ водата, нѣкои отъ юрдеченцата имъ хвръкватъ въ въздуха, а съ тѣхъ оставатъ само пиленцата.

    Питамъ: какво прѣдставятъ патенцата и юрдеченцата въ живота на човѣка? Тѣ прѣдставятъ неговитѣ груби желания, които влизатъ въ водата. Обаче, нѣма по-голѣми страдания отъ живота въ водата. Тамъ е цѣлъ адъ! Въ водата се вършатъ голѣми прѣстѫпления, за които нѣма никакъвъ сѫдъ. Тамъ нѣма никаква култура, никакъвъ моралъ. Рибитѣ, напримѣръ, се гълтатъ цѣли едни-други. Съврѣменнитѣ хора използуватъ водата за различни цѣли, а сѫщо така и като срѣдство за чистене. Защо хората пиятъ вода? — За да ги изчисти отъ онѣзи прѣстѫпления, които нѣкога сѫ вършили въ водата. Тя чисти по особенъ начинъ, вслѣдствие на което прѣдставя изкупително срѣдство.

    Казвамъ: въ края на краищата, у човѣка трѣбва да остане само Божественото. Всички останали нѣща у него сѫ пособия, дадени само за извѣстно врѣме. Войникътъ трѣбва да има пушка и ножъ, но само когато отива на бойното поле. Отива ли на църква, да се моли, пушка и ножъ не му трѣбватъ. Писарьтъ има нужда отъ перо и мастило, когато е въ канцеларията; щомъ отиде на църква, перо и мастило вече не му трѣбватъ. Когато търговецътъ върши своитѣ търговски операции, той има нужда отъ торба, пълна съ пари; обаче, отиде ли на църква, още отвънъ пазачитѣ взиматъ торбата му и казватъ: тукъ ще оставишъ паритѣ си! Въ църква търговия не се върши. Тъй щото, погледнете ли прѣдъ входа на църквата, ще видите цѣли купове отъ орѫжия, отъ пера и мастила, отъ торби съ пари и т. н. Който отива при Бога, той трѣбва да се освободи отъ всички занаяти и изкуства, които е придобилъ въ живота си и да влѣзе при Него само съ това, което Богъ нѣкога му е далъ. Какво е далъ Богъ на човѣка? — Единъ запаленъ, свѣтълъ умъ и едно запалено, благородно сърце. Слѣдователно, богатството на съврѣменния човѣкъ седи въ това, което умътъ и сърцето съдържатъ въ себе си. Всички придобивки, вънъ отъ придобивкитѣ на сърцето и ума, оставатъ настрана. Когато войникътъ излѣзе отъ църква, той взима ножа и пушката си и ги употрѣбява, дѣто стане нужда. Когато писарьтъ излѣзе отъ църква, той взима перото и мастилото си и отива въ канцеларията да пише. Когато търговецътъ излѣзе отъ църква, той взима торбата съ паритѣ си и отново започва да търгува. Когато орачътъ излѣзе отъ църква, той взима ралото и мотиката си и започва да оре земята.

    И тъй, едно е важно за васъ: да знаете, че всички хора заедно съставятъ единъ общъ организъмъ, на който тѣ сѫ удове, както сѫ удове коренитѣ, стъблото, листата и клонищата на дървото. Всѣки човѣкъ трѣбва да знае за себе си, какъвъ удъ отъ дървото е и на кое мѣсто е поставенъ. Запримѣръ, ако е клонъ, той трѣбва да знае, голѣмъ ли е, или малъкъ; на каква посока гледа — на изтокъ, западъ, сѣверъ или югъ. Знае ли човѣкъ това нѣщо, той ще знае още, доколко зависи отъ другитѣ хора. Зависимостьта на единъ човѣкъ отъ другъ се опрѣдѣля отъ съприкосновението помежду имъ и отъ функцията, която изпълняватъ въ общия организъмъ. Единъ човѣкъ е важенъ за другъ дотолкова, доколкото той има извѣстни отношения къмъ него. Малкитѣ клончета сѫ важни за голѣмитѣ дотолкова, доколкото тѣ приематъ Божието благословение отгорѣ и го прѣдаватъ на цѣлото дърво. Божието благословение, което иде отдолу, отъ земята, се прѣдава на цѣлото дърво чрѣзъ коренитѣ. Вслѣдствие на това, цѣлото дърво е въ зависимость отъ своитѣ корени. Значи, въ единъ случай вие можете да бѫдете полезенъ нѣкому, а въ другъ случай той може да ви бѫде полезенъ. Рече ли единъ клонъ да се отдѣли отъ цѣлото дърво, зависимостьта се нарушава, и този клонъ въ най-скоро врѣме изсъхва. На сѫщото основание, рече ли човѣкъ да се отдѣли отъ цѣлото, и той вече изсъхва, не може да бѫде полезенъ, нито на себе си, нито на другитѣ. Службата и на малкитѣ, и на голѣмитѣ удове въ цѣлото е еднакво важна. Защо малкото клонче трѣбва да се сили, непрѣменно да стигне голѣмия клонъ? За всѣко клонче е опрѣдѣлено, колко трѣбва да израсте. При това, неговото растене е въ зависимость отъ цѣлото дърво, както и отъ голѣмитѣ клонища. Ако тѣ растатъ, и малкото клонче ще расте. Спре ли тѣхното растене, и малкото клонче спира. Колкото да се сили малкото клонче да стане като голѣмия клонъ, то никога нѣма да постигне това. Туй негово желание нѣма да го ползува въ нищо. По-добрѣ е да бѫдешъ малко клонче на върха на дървото, но всѣкога да имашъ плодъ, отколкото да бѫдешъ голѣмъ клонъ, безъ никакъвъ плодъ. По-добрѣ е да имате въ ума си една свещена идея и въ сърцето си едно свещено чувство, на които да се радвате, отколкото да носите на гърба си голѣми богатства, като натоварено животно. Натоварениятъ човѣкъ не е свободенъ. Свободата подразбира човѣщина, а въ животинскитѣ състояния нѣма законъ. И за самитѣ животни нѣма законъ. Днесъ товарятъ едно магаре, утрѣ го товарятъ, и всѣки день увеличаватъ товара му, безъ да има законъ, който да опрѣдѣли, колко трѣбва да се товари. Сѫщо така могатъ да го биятъ, колкото искатъ — и за боя нѣма законъ.

    Казвамъ: всѣки човѣкъ е изложенъ на мѫчения отъ старитѣ си господари. Искате ли да се освободите отъ тѣхъ, трѣбва да признаете, че единствениятъ господарь въ свѣта е Богъ. Признаете ли Бога за свой господарь, юларитѣ отъ главитѣ и букаитѣ отъ краката ви ще паднатъ. Тогава ще вършите работата си безъ остенъ, безъ външно насилие. Това значи свобода! Господарьтъ само ще ви запита: разорахте ли нивата? — Разорахме. — Ожънихте ли я? — Ожънихме. Къмъ тази свобода, именно, се стремятъ днесъ всички народи, както и всички хора по лицето на земята. Обаче, тази свобода се придобива при правилно разбиране на отношенията на частитѣ къмъ цѣлото, и на цѣлото къмъ частитѣ. Научи ли човѣкъ, какво мѣсто заема въ цѣлото, т. е. разбере ли отношенията си къмъ Бога, той ще се освободи отъ всички ограничения. Само по този начинъ човѣкъ ще дойде до пълнолѣтието на своя животъ. Иначе, той всѣкога ще се намира въ положението на малко, безпомощно дѣте, или въ положението на боленъ човѣкъ. Колкото повече давате на болния, толкова повече той се разстройва. Обаче, ако изберете за болния човѣкъ храна, която му подхожда, той отъ день на день ще се подобрява.

    Слѣдователно, както храната на човѣка всѣки день трѣбва да се подобрява, така и знанието, и мѫдростьта всѣки день трѣбва да се подобряватъ. Не се ли подобряватъ, ще дойдете до положението, въ което Соломонъ изпадналъ, и ще кажете като него: „Суета на суетитѣ, всичко е суета!“ Азъ тълкувамъ думитѣ му: знание, безъ любовь е суета на суетитѣ. Въ това знание нѣма никакви постижения. Истинското знание се постига за всѣки човѣкъ по специаленъ пѫть. Както слънцето върви по свой опрѣдѣленъ пѫть, така и вие трѣбва да вървите по пѫтя, който Богъ ви е опрѣдѣлилъ. Никой нѣма право да се отклони отъ този пѫть! Докато сте въ пѫтя, ще имате Божието благословение. Щомъ се отклоните, върху васъ ще дойдатъ редъ нещастия. Всѣко нещастие се дължи на нѣкакво отклонение. Докато сте въ пѫтя, вие сте свободни; отклоните ли се, изгубвате свободата си и не знаете, накѫдѣ вървите. Докато пръстътъ е на рѫката ви, послѣдната се ползува съ вашето уважение и почитание; отрѣжете ли пръста си, и рѫката ви изгубва своето уважение и почитание. Тъй щото, уважението и почитанието на човѣка зависи отъ съзнанието му, че той живѣе въ Бога, заема опрѣдѣленото отъ Него мѣсто и върши своята работа.

    Казвамъ: главното нѣщо, което трѣбва да занесете въ домоветѣ си, като споменъ отъ прѣкарването си на Рила, е да проникне у васъ идеята, че както слънцето, звѣздитѣ, луната и останалитѣ планети иматъ свой опрѣдѣленъ пѫть на движение, така и вие имате свой опрѣдѣленъ пѫть, който неизбѣжно трѣбва да слѣдвате. Слънцето, напримѣръ, всѣка сутринь изгрѣва точно на опрѣдѣлено врѣме и вечерь залѣзва пакъ на опрѣдѣлено врѣме. То никога не изгрѣва и не залѣзва по-рано или по-късно отъ опрѣдѣления за него моментъ. Толкова хиляди години, какъ слънцето изгрѣва и залѣзва, обаче, никога досега то не се е отклонило отъ своя пѫть, нито е прибързало или закъснѣло въ движението си. Знаете ли, какво ще стане съ живота на земята, ако слънцето се отклони отъ своя пѫть? Голѣма катастрофа ще настане на земята, даже при най-малкото отклонение на слънцето отъ неговия пѫть. Възъ основа на сѫщия законъ, голѣма катастрофа ще настане въ живота на човѣка, ако той се отклони отъ пѫтя, който Богъ му е опрѣдѣлилъ. Когато човѣкъ се намѣри прѣдъ такава катастрофа, всичко за него е изгубено, и той живѣе като въ пустиня. Той се лишава отъ най-хубавитѣ си мисли и чувства, отъ всичко благородно и възвишено. Затова, именно, никаква сила не трѣбва да бѫде въ състояние да отклони човѣка отъ пѫтя му. Това положение на човѣка говори за абсолютната му вѣра въ Бога. Върви ли човѣкъ въ пѫтя си, всѣка работа, която му се дава, е свещена. При това, всѣка работа трѣбва да принесе своя плодъ.

    Това е разбиралъ Христосъ, когато изказалъ стиха: „Всѣка прѫчка, която не дава плодъ, отрѣзва се и се хвърля настрана.“ Въ това отношение, и животътъ се осмисля дотолкова, доколкото ние принасяме плодъ въ цѣлото. Когато човѣкъ работи за Бога, той е цѣненъ и за свѣтлитѣ духове на небето, както и за добритѣ хора на земята. Тогава всички сѫ готови да му помагатъ, да му се притичатъ на помощь, когато той се намира въ нужда. Отклони ли се отъ пѫтя си, всички го изоставятъ, всички го забравятъ. Не е ли сѫщото и съ хора, които живѣятъ и работятъ само за себе си? Докато човѣкъ е богатъ, всички му се кланятъ, почитатъ го; западне ли, всички го изоставятъ. Има ли човѣкъ нѣкакви блага въ себе си, и хората се трупатъ около него; изгуби ли тия блага, всички го изоставятъ. Кой е причината да изгуби човѣкъ богатствата и благата си? — Дяволътъ. За него е казано въ Писанието: „Крадецътъ не иде, освѣнъ да открадне, погуби и заколи“. Той дава лоши съвѣти на хората, докато ги бутне въ нѣкакви несигурни прѣдприятия. Тѣ изгубватъ богатствата си и оставатъ съвършено бѣдни, немили-недраги за всички. Слѣдъ това той ги оставя сами да плащатъ дълговетѣ си. Колкото полици е подписалъ дяволътъ, все на тѣхна смѣтка ги оставя. Това показва, че този старъ господарь обича своитѣ поданици. Съ своята любовь той е одралъ досега най-малко по 200 кожи отъ гърба на всѣки човѣкъ. Че той обича хората, се вижда по това, дѣто снима кожитѣ имъ — има какво да вземе отъ тѣхъ. Много цървули е направилъ той отъ човѣшкитѣ кожи. Обаче, не зная, защо хората обичатъ своя старъ господарь, който, съ съвѣтитѣ си, ги е довелъ до крайно осиромашаване.

    Казвамъ: ако при сегашния животъ хората знаеха, какво има да имъ се случи, тѣ щѣха съвършено да се обезсърдчатъ. Сегашниятъ животъ е основанъ на фалшива основа, на вѫтрѣшно безправие. Външно, този животъ е построенъ върху редъ правила и закони, но въ него липсва вѫтрѣшна законность. Банкерътъ, запримѣръ, дава пари на хората, услужва имъ, но въ себе си той има прѣдъ видъ, че срѣщу това ще вземе една голѣма лихва, най-малко 25%. Значи, задъ неговата услуга се крие нѣкакво користолюбиво желание. И това не е лошо, но прѣстѫпление е, когато съвършено използуватъ нѣкой човѣкъ. Когато човѣкъ работи цѣлъ день, той има право да очаква извѣстно възнаграждение, но нѣма право да използува другитѣ.

    Сега, мисъльта, която искамъ да оставя, е да се пробуди съзнанието ви, да бѫдете благодарни на всѣки, който ви услужва, или дава нѣщо отъ любовь. Тази любовь иде отъ Бога. Този човѣкъ е проводникъ на Божията Любовь. Обаче, дойде ли нѣкой при васъ и започне да се хвали, че той ви направилъ нѣкаква услуга, или нѣкакво добро, този човѣкъ не говори истината. Христосъ казва: „Азъ не дойдохъ да изпълня своята воля, но волята на Отца, Който ме е проводилъ. Азъ дойдохъ да ви разправя това, на което Той ме е научилъ. Отъ благото, което Той ми е далъ, и на васъ давамъ“. И слѣдъ туй ще дойде нѣкой да разправя, че ви далъ толкова и толкова пари, или че ви направилъ еди-какво си добро и т. н. Този човѣкъ не е застаналъ на сигурна почва. Той работи съ чужди капитали, които прѣдставя за свои. Проповѣдникъ казва на единъ отъ богомолцитѣ: ти знаешъ ли, че азъ те обърнахъ къмъ Бога? — Зная. Какво искашъ слѣдъ това? Азъ ти благодаря, но и ти, отъ своя страна, благодари на Бога, че ти е далъ възможность да се проявишъ. Обаче, всѣки день да ми разправяшъ едно и сѫщо нѣщо, не мога да търпя.

    Много отъ съврѣменнитѣ проповѣдници постѫпватъ съ своитѣ пасоми, както единъ адептъ постѫпилъ съ единъ свой ученикъ, когото занимавалъ по окултнитѣ науки. Като прѣподавалъ на ученика си нѣкакъвъ урокъ, той слагалъ на масата прѣдъ него едно отъ най-хубавитѣ яденета и казвалъ: това е царско ядене, но ти не си достоенъ още за него. Адептътъ сѣдалъ прѣдъ масата и самъ изяждалъ яденето, а ученикътъ поглеждалъ само къмъ него, но знаелъ, че не е достоенъ за такова царско ядене. Ученикътъ често запитвалъ учителя си: кога и азъ ще бѫда достоенъ, да хапна отъ царското ядене? — Не зная, ще видимъ. Ако бѣше достоенъ, щѣше да ти се даде отъ това ядене. Днесъ и проповѣдници, и философи, и писатели — всички говорятъ за любовьта, но всѣки я задържа за себе си. счита, че другитѣ още не сѫ достойни да вкусятъ отъ нея. Любовьта е царско ядене. Който говори нѣкому за любовьта, той му показва едно царско ядене, като добавя: не ти е дошло още врѣмето да вкусишъ отъ това ядене. Значи, за този, който слуша, още не е дошло врѣмето. Какво направилъ този ученикъ най-послѣ? Единъ день, както седѣлъ прѣдъ пълната чиния на своя учитель, обърналъ се къмъ Бога съ слѣдната молитва: Господи, десеть години вече, какъ усърдно Ти служа. Не съмъ ли достоенъ вече да вкуся отъ това царско ядене? Докога ще бѫда зритель само на тази царска трапеза? Единъ ангелъ отговорилъ на молитвата му по слѣдния начинъ: утрѣ, като отидешъ при учителя си, и той пакъ сложи прѣдъ тебе царско ядене, безъ да ти даде отъ него, дигни внимателно учителя си отъ стола, седни на неговото мѣсто и изяжъ яденето въ паницата! Ученикътъ харесалъ този съвѣтъ и така постѫпилъ. Като отишълъ при учителя си, послѣдниятъ пакъ сложилъ прѣдъ себе си чиния съ царско ядене, но въ момента, когато се готвилъ да яде, ученикътъ леко го подигналъ отъ стола и седналъ на неговото мѣсто, като казалъ: Учителю, въ името на твоето достоинство, днесъ ще ямъ отъ царското ядене; азъ вече съмъ отъ достойнитѣ ученици.

    Днесъ, въ всички съврѣменни хора се крие по единъ отъ тѣзи адепти, който казва: Господъ е далечъ отъ хората; любовьта още не е за васъ; вие не сте достойни за царското ядене; знанието не е за васъ; вие сте малки дѣца още, не сте готови за красивитѣ Божии работи. Казвамъ: дигнете вашитѣ учители отъ троноветѣ имъ и седнете на тѣхнитѣ мѣста. Започнете слѣдъ това да се храните съ яденето на любовьта! Дигнете вашитѣ учители отъ троноветѣ на мѫдростьта и започнете да се ползувате отъ свѣтлината на знанието! Дигнете вашитѣ учители отъ троноветѣ на истината и започнете да служите на Бога! Дошло е врѣмето за това! Първото Ви служене ще бѫде къмъ вашитѣ учители, които свалихте отъ троноветѣ имъ, защото тѣ сѫ инвалиди. Питамъ: кой човѣкъ е инвалидъ? — Който се обезсърдчава и мисли, че отъ него нищо нѣма да стане. Този човѣкъ прѣдава своето обезсърдчение и на другитѣ хора. Какво прави земледѣлецътъ, когато първото посѣто сѣме не израства? Той обезсърдчава ли се? Не, той разорава нивата добрѣ, изхвърля старото сѣме навънъ и посажда ново. Казвамъ: врѣме е вече да се ликвидира съ старото, да се изхвърли навънъ и да се замѣсти съ ново! Всичко, което досега е измѫчвало човѣка и внасяло смутъ въ душата му, трѣбва да се изхвърли навънъ и замѣсти съ нѣщо ново.

    Казвате: какво ще внесе новото? Новото ще внесе миръ, радость и веселие въ душата на човѣка. Искате ли постепенно да дойдете до това положение, всѣка сутринь отправяйте ума си къмъ Бога! Великъ е този моментъ, защото тогава малки и голѣми, добри и лоши сѫщества отправятъ мисъльта си къмъ Бога и придобиватъ нѣщо. Въ този моментъ и звѣрътъ е добъръ. Слѣдъ това всѣки проявява естеството си. Слѣдователно, когато нѣкой човѣкъ е добъръ, това показва, че, или е отправилъ мисъльта си къмъ Бога, или, безъ да е направилъ това,, той е добъръ, защото естеството му е такова. Значи, човѣкъ може да бѫде добъръ по двѣ причини: или когато Богъ работи въ него, или когато човѣкъ работи въ Бога. Запримѣръ, срѣщате нѣкоя майка и наблюдавате отношенията ѝ къмъ нейното дѣте. Тя е нѣжна, внимателна, добра къмъ своето дѣте. Послѣ, срѣща друго нѣкое дѣте, но къмъ него вече не е тъй нѣжна, тъй внимателна и добра. Защо? Въ първия случай Богъ работи въ нея, а въ втория случай тя не работи въ Бога. Съ други думи казано: въ първия случай тя отправя мисъльта си къмъ Бога, а въ втория случай не отправя мисъльта си къмъ Бога.

    И тъй, двѣ положения сѫ необходими за човѣка: да бѫде добъръ, когато отправя ума си къмъ Бога, и да бѫде добъръ, когато не отправя ума си къмъ Бога. Първото положение е особено необходимо, за да дойде второто. Когато човѣкъ почувствува, че не е добъръ, нека отправи ума си къмъ Бога. Колкото по-често отправя ума си къмъ Бога, толкова по-добъръ става. Да отправя човѣкъ ума си къмъ Бога, това подразбира смѣна на състоянията. По този начинъ човѣкъ придобива съвършенство. Съвършенъ човѣкъ е онзи който, и като не мисли, и като мисли за Бога, всѣкога е добъръ. Съвършенъ човѣкъ е онзи за когото Богъ всѣкога е добъръ, но и той всѣкога е добъръ за Бога. Когато Богъ е у насъ и работи за насъ, ние всѣкога сме добри. Обаче, отъ насъ се изисква и когато ние сме у Бога и работимъ за Него, пакъ да сме добри. Въ втория случай е забѣлѣзано, че тогава, именно, повечето хора не сѫ добри. Въ това отношение, човѣкъ трѣбва да се поучи отъ Бога, да стане добъръ и тогава, когато работи въ Бога, както е добъръ, когато Богъ работи въ него. Повечето хора днесъ сѫ всѣкога добри, когато Богъ работи у тѣхъ, но не сѫ всѣкога добри, когато тѣ работятъ у Бога. Като знаете това, ще различавате добрия човѣкъ по естество отъ врѣменно добрия и ще се стремите да придобиете първата доброта. Щомъ знаете това, ще работите съзнателно, ще прилагате, ще се учите, както отъ опитностьта на миналото си, така и отъ знанията, които сега придобивате.

    Казвамъ: за човѣка сѫ важни стремежитѣ на неговата душа и на неговия духъ. За човѣка сѫ важни неговитѣ дарби и способности, които всѣки день трѣбва да се разработватъ и да растатъ. Тѣзи нѣща могатъ да се постигнатъ, като вървите въ пѫтя, който Богъ ви е опрѣдѣлилъ. По-лекъ пѫть отъ този нѣма. Да прави човѣкъ зло е по-мѫчно, отколкото да върви въ пѫтя, който отъ вѣкове още му е опрѣдѣленъ. Прѣдставете си положението на човѣкъ, който замисля да открадне отъ нѣкой богатъ човѣкъ една сума отъ 100 — 200 хиляди лева. Дѣто ходи, той все крои, планува, какъ да се добере до тия пари. Цѣла година ходи, обикаля около кѫщата, гледа къмъ прозорцитѣ, все мисли, какъ да извърши кражбата, безъ да го уловятъ. Дохожда му на умъ най-послѣ да се запознае съ слугитѣ на този богатъ човѣкъ. Запознава се съ единъ, съ втори, съ трети, изучава ги, иска да разбере, кой отъ тѣхъ би могълъ да се подкупи. Цѣлиятъ планъ му костува врѣме, усилия, тревоги, страхъ. Обаче, рече ли човѣкъ да направи добро, то нѣма да му костува нищо: нито страхъ, нито тревоги, нито смущения. Крадецътъ се безпокои, че ще откриятъ плана му, че ще го уловятъ и т. н. Ако човѣкъ, който мисли да направи нѣкакво зло или прѣстѫпление, би използувалъ тази енергия и това врѣме за нѣкаква добра, полезна работа, той би очудилъ хората съ това, което може да направи. Рече ли да служи на злото, въ края на краищата, пакъ ще го уловятъ, ще го затворятъ, да лежи около десетина години. Какво печели този човѣкъ съ злото? — Той губи, а не печели.

    И тъй, пѫтьтъ, който Богъ е опрѣдѣлилъ за хората, е десеть пѫти по-добъръ отъ този, по който тѣ сега вървятъ и живѣятъ. И сега, отъ съврѣменнитѣ хора се изисква геройство, да вървятъ въ новия пѫть. Съ други думи казано: да се върнатъ въ пѫтя, отъ който сѫ се отклонили. Само по този начинъ тѣ поставятъ здрава основа на своя земенъ животъ. Тогава, и при най-лошитѣ условия да изпаднатъ, тѣ всѣкога ще запазятъ своето равновѣсие. Корабътъ имъ ще се люшка всрѣдъ развълнуваното море, но вълнитѣ нѣма да го пробиятъ, и той благополучно ще стигне на пристанището, благополучно ще стѫпи на твърда почва.

*

8. Бесѣда отъ Учителя, държана на

6 августъ, 1931 г., 5 ч. с.

☆