Jump to content

1930_08_21 Божествена връзка


Ани

Recommended Posts

"Благословена между женитѣ", бесѣди отъ Учителя, презъ лѣтото на 1930 г.,
Седемьт
ѣ рилски езера. Първо издание, София, 1930 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

БОЖЕСТВЕНА ВРЪЗКА.

         Каква бѣше задачата за днесъ? — Днешниятъ день е опрѣдѣленъ за възстановяване връзката ни съ Бога. Този день е единъ отъ важнитѣ дни. Задачата, която имате днесъ, ще важи и прѣзъ цѣлата година. Задачитѣ, които ви се дадоха прѣзъ тѣзи петь дни, отъ недѣля до четвъртъкъ, ще важатъ и за цѣлата година. Първиятъ день, недѣля, бѣше опрѣдѣленъ за работа върху освобождението на човѣка. Значи, всѣки ще работи за освобождението си. Понедѣлникъ бѣше день на освещение. Човѣкъ трѣбва да посвѣти живота си въ служене на Бога. Вторникъ бѣше опрѣдѣленъ за работа върху Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Срѣда бѣше опрѣдѣленъ день за Божествената наука. Четвъртъкъ — день за възстановяване на Божествената връзка.

         Питамъ: какво се изисква на физическия свѣтъ, за да направите нѣкаква връзка? Запримѣръ, за да свържете единъ конецъ, той непрѣменно трѣбва да има два края. Ако конецътъ имаше само единъ край, по никой начинъ не би могълъ да се свърже. Защо и какъ се свързватъ концитѣ? Защо и какъ се свързватъ вѫжетата, съ които се пущатъ кофитѣ въ кладенцитѣ? Концитѣ се свързватъ единъ съ другъ, за да послужатъ за нѣщо. Единиятъ край на вѫжето се вързва за дръжката на кладенеца, а другия край се вързва за кофа, за да се извади вода отъ кладенеца. Значи, и вѫжетата се свързватъ, за да послужатъ за нѣщо. Слѣдователно, ако човѣкъ не направи нѣкаква връзка, той не може да постигне своитѣ желания. Връзката е методъ за постигане на извѣстни желания. Ако имате вѫже, съ което искате да извадите вода, какво трѣбва да направите? Ще свържете вѫжето за кофата, и така ще извадите вода. Нѣмате ли кофа, която да завържете за вѫжето, не можете да извадите вода. Значи, съедините ли двата края, т. е. направите ли връзката добрѣ, вие можете да работите. За да работи човѣкъ правилно, у него трѣбва да стане вѫтрѣшно прѣобразование, което се постига, именно, чрѣзъ връзката.

         Казвамъ: човѣкъ може да работи, само слѣдъ като направи връзка. Работа и връзка вървятъ едно слѣдъ друго. Нѣкога човѣкъ самъ прави връзка, нѣкога други я правятъ. Обаче, който и да направи връзката, важно е човѣкъ да има тази връзка и да работи, за да може и живата природа да работи върху него. Такъвъ е Божествениятъ законъ, който носи новото въ живота. Въ какво седи новото? — Въ Божествената връзка. Който разбира смисъла на връзката, за него нѣма по-хубаво нѣщо въ живота отъ връзката. Който не разбира смисъла ѝ, нѣма по-лошо нѣщо отъ връзката. Значи, връзката произвежда два различни резултата. Запримѣръ, ако рѫката на човѣка не е свързана за тѣлото, може ли тя да бѫде това благо за него, каквото въ сѫщность прѣдставя? Понеже рѫката е свързана за тѣлото, затова тя принася полза на човѣка. Ако езикътъ не е добрѣ свързанъ въ устата, каква полза ще принесе на човѣка? Колкото лошъ да е езикътъ на нѣкой човѣкъ, като е свързанъ, той все пакъ може да каже и нѣщо добро съ него. Ако очитѣ на човѣка не бѣха свързани съ мускули, тѣ не биха го ползували въ нищо. Въ тѣзи случаи нѣма по-хубаво нѣщо отъ връзката. Слѣдователно, всѣко нѣщо, което ни принася радость и веселие, се дължи, именно, на вѫтрѣшната връзка между нѣщата и явленията. Тази вѫтрѣшна връзка е поставена отъ Бога, благодарение на което Той присѫтствува навсѣкѫдѣ. Ние наричаме тази връзка Божествена, безъ разлика на това, дали я съзнавате, или не. Ако я съзнавате, ще се радвате; ако не я съзнавате, ще се чудите, какъ е направено окото, какъ се държи езика и т. н. Тъй щото всѣка мисъль, всѣко чувство, които се проявяватъ у насъ, не сѫ нищо друго, освѣнъ присѫтствието на Живия Господъ, Когото ние търсимъ навсѣкѫдѣ. Всѣка мисъль е резултатъ на вѫтрѣшна връзка съ нѣкое разумно сѫщество. Мнозина може да не разбиратъ, какъ е станала тази връзка, но това нищо не значи — връзка сѫществува.

         Едно отъ условията за възстановяване вѫтрѣшната връзка съ Бога е благодарностьта. Защо трѣбва да благодари човѣкъ на Бога? И защо трѣбва да се радва? Казано е въ Битието, 1 гл.: „Въ началото създаде Богъ небето и земята.“ (— 1 ст.). Ако Богъ не бѣше създалъ небето и земята, нѣмаше на какво да се радвате. Затова, всѣка сутринь, като ставате, благодарете на Бога, че съ очитѣ си виждате небето, а съ краката си ходите по земята.

         „А земята бѣше неустроена и пуста; и тъмнина бѣ върху бездната, и Духъ Божий се носѣше върхъ водата.“ (— 2 ст.). Радвайте се, че Духъ Божий се носѣше върху водата, върху тази безформена материя и я устройваше, оформяваше.

         „И рече Богъ: Да бѫде видѣлина! И стана видѣлина.“ (— 3 ст.). Радвайте се, че има видѣлина въ свѣта, защото безъ нея нищо не бихте могли да различите: тя разкрива красотата и хармонията въ природата, които и ние сме дошли тукъ да видимъ.

         „И нарече Богъ видѣлината День, и тъмнината нарече Нощь“ (—5 ст.). Радвайте се на Деня и Нощьта, които Богъ създаде: деньтъ — за работа; нощьта — за почивка.

         „И рече Богъ: да бѫде твърдь посрѣдъ водитѣ, и да разлѫчи вода отъ вода“. (— 6 ст.). Радвайте се на водата въ езерата и въ рѣкитѣ! Радвайте се на водата въ изворитѣ — на всичката вода! Радвайте се на водата въ чешмичката, която тукъ направихме! Водата, която Богъ създаде, е проводникъ на живота.

         „И нарече Богъ твърдьта Небе.“ (— 8 ст.). Радвайте се на небето, което е устроено, и по което виждате слънце, луна и безброй звѣзди!

„И нарече Богъ сушата Земя, и събранието на водата нарече Моря.“ (— 10 ст.). Благодарете и за сушата, по която днесъ стѫпвате! Направете прѣводъ на думитѣ „земя, суша, моря“; тѣ иматъ вѫтрѣшенъ смисълъ. Всички тия нѣща, които заобикалятъ човѣка, завладяватъ ума му, и той започва да учи, да се развива правилно.

         „И рече Богъ: да прорасти земята зелена трѣва, която да дава сѣме, и дърво плодоносно, което да ражда плодъ по вида си, на който сѣмето да е въ него на земята.“ (— 11 ст.). Благодарете за трѣвитѣ, за дърветата, за всичко, което виждате върху земята, по която ходите. Значи, днесъ, заедно съ вчерашния день, благодарете на Бога, че можете да виждате слънцето и луната на небето, а вечерно врѣме — и звѣздитѣ. Когато Богъ създаде слънцето и луната, тогава и науката се яви у насъ. Богъ създаде още рибитѣ, птицитѣ и млѣкопитаещитѣ, които изразяватъ Божествени сили.

         „И благослови ги Богъ и рече: Плодете се и множете се, и напълнете водата въ морята: нека се умножатъ и птицитѣ по земята.“ (— 22 ст.).

         „И рече Богъ: Да произведе земята животни одушевени по вида имъ, скотове и гадове, и звѣрове на земята по вида имъ.“ (— 24 ст.). — Когато у васъ се яви нѣкое лошо чувство, това се дължи на животнитѣ у васъ, които, обаче, иматъ своето дълбоко прѣдназначение. Добритѣ чувства се дължатъ на млѣкопитаещитѣ, а лошитѣ чувства — на звѣроветѣ, на хищнитѣ животни.

         „И създаде Богъ человѣка по образу своему, по образу Божию създаде го: мѫжки и женски полъ ги създаде.“ (— 27 ст.). Благодарете на Бога, че ви е създалъ по образъ и подобие свое!“.

         „И благослови ги Богъ, и рече имъ: Плодете се и множете се, и напълнете земята, и обладайте я; и владѣйте надъ рибитѣ морски, и надъ птицитѣ небесни, и надъ всѣко животно, което се движи по земята.“ (— 28 ст.). Благодарете на Бога за тази власть, която ви е далъ. Вие можете да упражните тази власть само тогава, когато благодарите за всичко.

         И тъй, днешниятъ день ще посвѣтимъ на мисъльта, че ние сме направени по образъ и подобие Божие, който ни е далъ власть надъ по-низкостоещитѣ отъ насъ сѫщества. Това се отнася до вѫтрѣшния човѣкъ, до Божественото у него. Благодарите ли на Бога, давате ли прѣдимство на Божественото у васъ, всичкитѣ ви желания ще се постигнатъ. Не признавате ли реда, по който свѣтътъ е създаденъ, нищо не можете да постигнете. И религиознитѣ, и ученитѣ хора трѣбва да вървятъ по пѫтя, който Богъ е опрѣдѣлилъ. Богъ създаде свѣта, но още не го е завършилъ. Тъй както свѣтътъ се развива, всичко върви къмъ реализиране на Божественитѣ идеи.

         Сега ще работите за възстановяване, за уякване на връзката ви съ Бога, да чувствувате Неговото присѫтствие всѣкога и навсѣкѫдѣ. Запримѣръ, като наблюдавате сутринь изгрѣващето слънце, а вечерь — луната и звѣздитѣ по небето, сърцата ви да трептятъ, да чувствувате Божието присѫтствие.

         Днешниятъ день е тържественъ, защото Духъ Божий присѫтствува между насъ. Божието дихание е навсѣкѫдѣ. Много нѣща не сѫ ясни за васъ по единствената причина, че сте въ долината. Може ли този, който е въ долината, да вижда това, което другъ вижда на планината? Това не показва, че този, който е въ долината, не е способенъ да вижда, както онзи, който е на планината. И той може да вижда, както онзи на планината, но днесъ нѣма възможность да се качи на това високо мѣсто, вслѣдствие на което много нѣща за него не сѫ ясни. Слѣдователно, когато нѣкои нѣща не сѫ ясни за васъ, вие трѣбва да напуснете долината, да се качите на планината, и оттамъ да ги разглеждате. Значи, отъ изгрѣвъ на слънцето до обѣдъ човѣкъ седи на планината. Този процесъ въ нашия животъ е възходещъ. Ние го наричаме служене на Бога. Дойде ли слънцето до най-високия връхъ на планината, то започва постепенно да слиза, върви къмъ залѣзване. Съ него заедно и човѣкъ прави друга дѫга въ своя животъ: той слиза въ долината, дѣто ще започне Божествената работа.

         На другия день, отъ изгрѣвъ на слънцето до обѣдъ, човѣкъ пакъ се качва на планината, а слѣдъ обѣдъ слиза въ долината да работи. Прѣзъ нощьта човѣкъ е пакъ на работа. Тогава започва най-грубата работа — прѣчистване на кѫщата. Господарьтъ излиза отъ кѫщата си, т. е. отъ своето тѣло, а слугитѣ прѣчистватъ цѣлата кѫща. Сутриньта, когато господарьтъ, т. е. Божественото въ човѣка се върне въ кѫщата си, намира всичко прѣчистено, въ пъленъ редъ и порядъкъ, и започва работата си: изкачване на високия връхъ и послѣ слизане въ долината, на работа. Слѣдователно, възкачването нагорѣ е пѫть на Божественото, а слизането въ долината е пѫть на човѣшкото.

         И въ съзнанието на хората ставатъ сѫщитѣ процеси: възкачване и слизане. Когато работитѣ на хората не вървятъ добрѣ, тѣ се мѫчатъ, страдатъ. Това показва, че въ съзнанието имъ става процесъ на слизане, процесъ на залѣзване на слънцето. За да излѣзатъ отъ това положение, тѣ трѣбва да направятъ единъ полукрѫгъ. Слѣдователно, когато човѣкъ страда, той трѣбва да има търпѣние да почака изгрѣването на слънцето. Изгрѣе ли слънцето, всичкитѣ му страдания и противорѣчия изчезватъ. Изгрѣвътъ на слънцето носи Божиитѣ благословения. Изгрѣвътъ на слънцето носи всички възможности за реализиране на човѣшкитѣ желания. Отъ изгрѣвъ на слънцето до обѣдъ човѣкъ не мисли за страданията, защото до това врѣме идатъ Божиитѣ благословения. Отъ обѣдъ нататъкъ човѣкъ започва да мисли за страданията. При залѣзване на слънцето той започва да мисли вече за ликвидиране съ страданията, съ всички взимания — давания. Така човѣкъ се приготовлява за слѣдния Божественъ день, който е вѣченъ, понеже извира отъ Вѣчното Начало на живота.

         Казвамъ: връзката, която ще възстановите днесъ, не се отнася само за единъ день. Божествениятъ день се състои отъ много човѣшки дни. Вие нѣмате прѣдстава за дължината на Божествения день по причина на прѣкѫсванията, които ставатъ въ вашето съзнание. Въ физическия животъ има една фаза, която точно опрѣдѣля обстановката на нѣщата. Запримѣръ, при опрѣдѣляне на врѣмето, въ часовника се отбѣлѣзва момента, когато слънцето изгрѣва и залѣзва. Хора, у които чувствителностьта и чувството за врѣме е силно развито, могатъ безъ часовникъ да опрѣдѣлятъ точно часа, съ разлика най-много отъ петь минути. Ако събудите такъвъ човѣкъ нощемъ и го запитате за часа, той ще ви опрѣдѣли врѣмето. Даже часовницитѣ не опрѣдѣлятъ толкова точно врѣмето, както нѣкои хора го опрѣдѣлятъ вѫтрѣшно. Земята не се движи механически, както ние прѣдполагаме.

         И тъй, хубавитѣ дни, които имате тукъ, сѫ благо за насъ, съ което Богъ ни удостоява. Това благо е признакъ на Божието благословение. Първия день, въ недѣля, имаше тукъ-тамѣ малко облаци, които говорятъ за малки противодѣйствия. Днесъ вече имаме най-хубаво врѣме. По-хубаво врѣме отъ това не може да се очаква. Послѣднитѣ петь деня, отъ недѣля до четвъртъкъ, прѣдставляватъ букетъ отъ хубави дни. Недѣля и понедѣлникъ бѣха подготовителни дни, но послѣднитѣ три дни, вторникъ, срѣда и четвъртъкъ, които бѣха опрѣдѣлени за работа, врѣмето бѣше много хубаво. Слѣдователно, първитѣ два деня, показватъ, че ако работите по човѣшки, прѣзъ годината ще имате малка мъгла. Врѣмето прѣзъ послѣднитѣ три деня показва, че ако работите по Божественъ начинъ, всичкитѣ ви работи прѣзъ годината ще вървятъ добрѣ и ще се оправятъ. Тъй щото има връзка между врѣмето и значението на днитѣ. На това трѣбва да се обръща внимание. Въ срѣда врѣмето се оправи, деньтъ бѣше много хубавъ. Той бѣше опрѣдѣленъ като день на Божествената наука. Значи, щомъ дойде Божествената наука, и врѣмето се изяснява. Слѣдователно, знанието, науката разпръсва облацитѣ и мъглитѣ. Четвъртъкъ — деньтъ на Божествената връзка, прѣчисти всичко. Небето е съвършено чисто, ясно. Слѣдователно, когато човѣкъ направи връзка съ Бога, и неговото небе ще се прѣчисти съвършено, по него нѣма да има никакви облаци, никакви мъгли.

         Казвамъ: стремете се да възстановите въ себе си тази жива връзка! Не мислете, че нѣщата могатъ да се постигнатъ по механически начинъ. Единъ стихъ отъ Свещеното Писание казва: „Ние сме съработници на Бога.“ Значи, като работимъ за Бога, ние взимаме участие въ Неговото дѣло. И тогава, всичко онова, за което душата ни копнѣе, ще се постигне; всичко онова, къмъ което нашиятъ умъ се стреми, ще се реализира; всичко онова, което човѣшкото сърце желае, ще се осѫществи. Изобщо, всичко, което човѣкъ мисли, чувствува и желае, той може да постигне. Обаче, не желайте да постигнете всичко изведнъжъ! Не желайте всичкитѣ ви цвѣтя да цъвнатъ наведнъжъ! Защо? — Ако всички цвѣтя въ градината ви цъвнатъ наведнъжъ, радостьта ви ще бѫде голѣма, наистина, но за кратко врѣме. Щомъ цвѣтята ви прѣцъвтятъ, останалото врѣме отъ годината ще бѫдете лишени отъ радость. Както природата е наредила, цвѣтята да цъвтятъ прѣзъ течение на цѣлата година, тъй е най-хубаво. Не желайте всичката вода отъ извора да изтече изведнъжъ! Изтичането на водата е законъ за постепенно реализиране на нѣщата. Въ това отношение и вашата мисъль трѣбва да бѫде подобна на течащата вода, да нѣма прѣкѫсване. Вашата мисъль трѣбва да бѫде подвижна, като въздуха. Дойдете ли до нѣкой изворъ, благодарете, че Богъ е създалъ водата, да се ползувате отъ това благо. Поемете ли въздухъ въ дробоветѣ си, благодарете на Бога, че Той го е създалъ, за да познавате Неговитѣ мисли. Видите ли сутринь изгрѣващето слънце, благодарете на Бога, че го е създалъ, за да можете подъ неговитѣ лѫчи да различавате нѣщата.

         Съврѣменнитѣ хора сѫ се отклонили отъ Божествения пѫть, забравили сѫ Бога, и търсятъ нѣщо отвънъ, което никой не може да имъ даде, и нийдѣ не могатъ да го намѣрятъ. Тѣ дишатъ Божествения въздухъ, възприематъ Божественитѣ мисли, а насочватъ погледа си далечъ нѣкѫдѣ въ бѫдещето, отдѣто нищо не могатъ да получатъ. Хората казватъ: нѣкога въ далечното бѫдеще все ще постигнемъ желанията си. На кое бѫдеще се надѣватъ? Въ настоящето човѣкъ може да постигне това, което желае, нѣма защо да очаква отъ бѫдещето. Достатъчно е още днесъ да поеме той чрѣзъ въздуха Божественитѣ мисли и да ги обработи въ себе си. Единъ день тѣзи мисли ще израснатъ и ще дадатъ своя плодъ. Тѣ ще създадатъ това бѫдеще, което хората очакватъ. Тѣ ще се оплодятъ въ градинитѣ на тѣхнитѣ души и ще се проявятъ като свѣтли мисли и желания. Дойде ли това врѣме, хората ще бѫдатъ разположени едни къмъ други: тѣ ще се обичатъ. Бѫдещето на всички зависи отъ днешния день. Помнете правилото: който се осигурява за единъ день, той се осигурява за всички останали дни на живота си; и обратно: който се осигурява за всички дни на живота си, той се осигурява само за единъ день.

         Казвамъ: който мисли, че може да се осигури за цѣлъ животъ, той ще се натъкне на стария животъ, дѣто хората очакватъ щастие по механически начинъ. Запримѣръ, тѣ очакватъ щастието отвънъ, да ги обичатъ хората. Нѣкоя мома се облѣче хубаво, накичи се и отиде на хорото да играе, търси нѣкой момъкъ да я хареса, да я направи щастлива. И момъкътъ се облѣче, отиде на хорото, гледа нѣкоя мома да го хареса. Желанието на човѣка да бѫде щастливъ не е лошо, но той го търси по кривъ пѫть. По този начинъ щастието не се придобива. Нѣкой човѣкъ иска да бѫде ученъ, но слѣдъ като стане ученъ, пакъ не е щастливъ. Защо? Той е придобилъ това знание неправилно и не е готовъ за него. Вмѣсто да стане по-смиренъ, той се възгордява, вслѣдствие на което хората не го уважаватъ и започватъ да го обиждатъ. Този философъ, ако напише нѣкоя философска книга, ще иска всички да го зачитатъ, да го цѣнятъ. Не срещне ли това отъ тѣхъ, той ги нарича глупци, невѣжи, а съ това ги настройва още повече противъ себе си. Този ученъ нарича хората глупци, невѣжи, а очаква отъ тѣхъ щастието си, иска тѣ да го повдигнатъ.

         Другъ нѣкой казва: азъ искамъ да живѣя по Бога, отричамъ се отъ свѣтския животъ. Питамъ: какъвъ е свѣтскиятъ и какъвъ — Божествениятъ животъ? Ще направя едно сравнение между свѣтския и Божествения животъ, да видите, въ какво седи разликата. Когато човѣкъ яде, нахрани се хубаво и не благодари на Бога за яденето, като не признава, че всичко това е дадено отъ Бога, той е въ свѣтския животъ. Когато човѣкъ яде и благодари на Бога за всичко, което му е далъ, той е въ Божествения животъ. Когато нѣкой младъ момъкъ се хване на хорото до нѣкоя мома и не благодари на Бога за здравитѣ крака, които има, нито пъкъ съзнава, че момата до него е отъ Бога създадена и Нему принадлежи, той е въ свѣтския животъ. Обаче, ако този момъкъ благодари за здравитѣ си крака и съзнава, че момата, която е до него, е Божие създание, той е въ Божествения животъ. Слѣдователно, всичко, което човѣкъ върши несъзнателно, е свѣтско; всичко, което човѣкъ върши съзнателно, е Божествено. Който не признава, че благата, които има въ живота си, сѫ дадени отъ Бога, той е свѣтски човѣкъ; а този, който признава, че благата, които има, сѫ дадени отъ Бога, е Божественъ човѣкъ. Когато съзнавате, че въ дадена работа Богъ взима участие, тя е Божествена; щомъ Богъ не взима участие въ нѣкоя работа, тя е свѣтска. Въ Божественитѣ работи резултатитѣ сѫ добри; въ човѣшкитѣ — резултатитѣ сѫ лоши. Щомъ е така, вършете всичко, което е Божествено! Защо не благодарите на Бога, че имате здрави крака, съ които можете да играете и да ходите?

         Казвате: ние трѣбва да се обичаме, да се любимъ. Какво разбирате подъ думата любовь? Ще поясня тази мисъль съ единъ примѣръ. Когато човѣкъ се влюби въ нѣкого, това означава, че той иска да опита неговия плодъ, т. е. иска да приеме малко топлина отъ неговата. Когато откѫснете единъ плодъ отъ нѣкое дърво, вие пожелавате да го вкусите, да опитате неговата сладость, да се увѣрите, че това, което Богъ е създалъ, наистина, е хубаво. Като вкусите плода, казвате: хубавъ е този плодъ! На сѫщото основание, приеме ли човѣкъ малко топлина отъ своя възлюбенъ, вкуси ли отъ неговия плодъ, сърцето му непрѣменно трепва. Топлината на възлюбения е плодъ отъ духовния свѣтъ. Значи, момъкътъ се хваща на хорото при нѣкоя мома заради плода ѝ. Има ли плодъ, той ще играе, ще скача при нея на хорото; нѣма ли плодъ, нѣма да се хване при нея, ще отиде при друга мома.

         Съврѣменнитѣ хора, които не могатъ да мислятъ по новия начинъ, като видятъ, че нѣкой момъкъ се хваналъ на хорото при нѣкоя хубава мома, тѣ разглеждатъ въпроса по старому и казватъ: този момъкъ се хваналъ до онази мома, защото е красива. Това е криво разбиране на нѣщата. Тѣ гледатъ на момъка, като на вълкъ, който обикаля около нѣкое агне. Защо вълкътъ обикаля агнето? Да го изяде. Вълкътъ, обаче, не разбира Божиитѣ пѫтища, а момъкътъ ги разбира. Така щото побужденията на момъка и на вълка не сѫ едни и сѫщи. Вълкътъ не търси агнето за неговото млѣко, но той иска да го изяде. Той казва: азъ обичамъ агнето. Да обича агнето, това е правилно; начинътъ, по който изразява своята любовь, не е правиленъ. Вълкътъ казва: защо да не обичамъ агнето? Богъ го е създалъ за менъ. Щомъ вълкътъ разсѫждава така и яде агнетата, за него пъкъ ще се намѣри още по-голѣмъ вълкъ, който ще обиколи нѣколко пѫти около него, ще го нападне и ще го изяде. Вълкътъ ще каже: не, това не трѣбва да се допуща! Питамъ: дѣ е философията тогава, дѣ е логиката? Вълкътъ може да напада по-слабитѣ отъ себе си и да ги яде, а него не може да нападне нѣкой по-силенъ вълкъ. Както вълкътъ напада агнето, на сѫщото основание по-силниятъ вълкъ ще нападне него. Противорѣчията въ живота произтичатъ отъ това, че хората намиратъ, какво извѣстни постѫпки спрѣмо тѣхъ не сѫ прави. Всѣка постѫпка на хората къмъ нѣкой човѣкъ не е нищо друго, освѣнъ отражение на нѣкоя негова крива постѫпка къмъ извѣстно живо сѫщество. Както си постѫпвалъ къмъ другитѣ, така ще постѫпватъ и къмъ тебъ. Казано е въ Писанието: „Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се отмѣри.“ Това е законътъ. Нѣщата се прѣповтарятъ. Лошитѣ, неблагоприятни условия въ живота идватъ да напомнятъ на хората, че нѣкои тѣхни методи, схващания, учения или служене на Бога въ нѣкои отношения не сѫ били прави.

         Казвамъ: ние имаме прѣдъ видъ всичко това, и то трѣбва абсолютно да се корегира. Смисълътъ на живота не седи въ изпълнение волята Божия по буква, но като изпълнявате волята на Бога, постепенно да изправяте живота си, като му дадете онази цѣна, каквато той дѣйствително заслужава. Нѣкой казва: непостижими сѫ нашитѣ желания. Непостижими сѫ желанията само за онзи, който не работи, за онзи, който не знае, какъ да работи и за онзи, който нѣма връзка съ Бога. За този, който работи, за този, който знае, какъ да работи и за този, който има връзка съ Бога, всичко е постижимо. Искате ли да постигнете желанията на своята душа, първо възстановете връзката си съ Бога и работете за Него, а не за себе си. Добродѣтелниятъ човѣкъ работи за Бога, а никога за себе си. Не работи за себе си! — подразбирамъ: не работи за низшето въ себе си. Работи за Бога! — подразбирамъ: работи за висшето въ себе си. Понеже Богъ създаде всичко, човѣкъ трѣбва да се учи отъ Бога, да види, какъ Той създаде свѣта, и послѣ, по сѫщия начинъ трѣбва да работи и той, за да създаде своя животъ. Човѣшкиятъ духъ трѣбва да се носи надъ бездната, за да устрои въ него това, което не е устроено. Въ живота на човѣка има голѣмъ хаосъ, затова Божественото въ него, господарьтъ му, трѣбва да тури редъ и порядъкъ въ неговия животъ. Това значи да създаде човѣкъ характеръ въ себе си. Кой ще му създаде характера? — Неговиятъ духъ. Духътъ твори въ човѣка. „Въ начало създаде Богъ небето и земята“. Небето у насъ, това е нашиятъ духъ, земята — това е нашата душа. Божественото, което непрѣкѫснато работи, твори у насъ, пише нашата свещена книга. Не прѣсъздаде ли човѣкъ своитѣ мисли и чувства, да съзнава, че всичко, което Богъ е направилъ, е добро, той нищо нѣма да постигне.

         Казано е въ Писанието, че Богъ най-послѣ създаде човѣка и го постави господарь на всички животни. По сѫщия начинъ, когато и вие създадете и устроите всичко въ себе си, все ще поставите нѣкого господарь, да управлява онова, което сте създали. Кого ще поставите господарь? — Азъ-тъ, висшето себе.

         И тъй, на всички прѣдстои възстановяване на вѫтрѣшната връзка съ Бога, вѫтрѣшно прѣчистване, както и придобиване на вѫтрѣшно знание, което да донесе правилно разбиране на живота. Придобиете ли тѣзи нѣща, вие ще можете лесно да се справите съ мѫчнотиитѣ, съ противорѣчията на живота, които ви отдалечаватъ отъ великата цѣль. Противорѣчията, мѫчнотиитѣ въ живота сѫ врѣменни. За да реализира човѣкъ Божественото въ себе си, той трѣбва да разбира общия планъ на живота, който Богъ е поставилъ. Който не разбира този общъ планъ на живота и не върви по опрѣдѣления Божественъ пѫть, той нищо не може да постигне. Христосъ казва: „Ако и азъ постѫпвамъ като васъ, ще бѫда подобенъ вамъ.“ Съзнавате ли всичко, което вършите, вие живѣете по Бога. Живѣете ли съ тази мисъль дълго врѣме, постѫпвате ли споредъ нея, тя ще ви помогне да реализирате всичко добро, което душата ви желае.

         Какъ ще ви помогне тази мисъль? За изяснение на въпроса ще приведа слѣдния примѣръ. Прѣдставете си, че имате кладенецъ, дълбокъ 20—30 м. Колко врѣме трѣбва да въртите дръжката на колелото, за да спуснете кофата въ кладенеца и да извадите отъ него вода? Трѣбватъ ви най-много 5—10 минути. Слѣдователно, ако искате да реализирате нѣкое ваше желание, непрѣменно трѣбва да вървите въ правия пѫть. Вървите ли въ този пѫть, нѣма да минатъ повече отъ 5—10 минути, и желанието ви ще се реализира. Прѣзъ това врѣме, обаче, вие трѣбва да въртите дръжката на колелото, да спуснете кофата въ кладенеца. Ако не знаете, какъ да въртите, или очаквате други да въртятъ дръжката на колелото, реализирането на вашето желание се отлага. Нѣкой казва: чакамъ да дойде нѣкой по-силенъ отъ мене, да хване дръжката и да ми извади вода. Това подразбира, че този човѣкъ чака благоприятни условия. Не чакайте да дойде по-силенъ човѣкъ отъ васъ, но сами хванете дръжката на колелото и въртете. Нѣма да минатъ 5—10 минути, и ще изкарате водата горѣ. Извадите ли сами вода отъ кладенеца, останалото врѣме отъ деня ще употрѣбите за друга работа. Мислите ли, че сте деликатни, нѣжни и чакате да мине нѣкой човѣкъ да извади вода вмѣсто васъ, вие ще изгубите цѣлия день въ очакване, и никаква друга работа нѣма да свършите. Това се случва и въ всѣкидневния животъ. Често много отъ съврѣменнитѣ хора изгубватъ цѣлъ животъ за постигане на нѣкои свои дребни желания.

         Тази година ви се дава слѣдната задача: да работите, да учите и да възстановите връзката си съ Бога. Хубавото врѣме днесъ показва, че ще имате Божието благословение: каквато работа започнете, ще я свършите добрѣ. Вървите ли по Божия пѫть, ще постигнете всичко, което желаете. Съзнавате ли, че всички положения, които хората заематъ въ живота, сѫ еднакво важни и отъ Бога опрѣдѣлени, вие вървите въ правия пѫть.

         Ще приведа слѣдния примѣръ за изяснение на послѣдната мисъль. Единъ день Богъ поставилъ на единъ кръстопѫть, една жива рѫка, въ която имало съзнание, да показва на минувачитѣ пѫтя за единъ голѣмъ изворъ. На рѫката било написано, дѣ е пѫтьтъ за извора. Всѣки пѫтникъ се спиралъ прѣдъ рѫката, прочиталъ написаното и се отправялъ къмъ извора. Въ първо врѣме рѫката била доволна отъ положението си, че могла да посочва пѫтя къмъ извора, а съ това да улеснява пѫтницитѣ. Единъ день тя се отекчила отъ своята еднообразна работа и си казала: дотегна ми вече, кой какъ мине, да му посочвамъ пѫтя за извора. При това, всички минаватъ-заминаватъ, и никой не ми благодари. Тѣзи хора не заслужаватъ да седа зарадъ тѣхъ цѣлъ день на кръстопѫтя и да дишамъ прахъ. Тогава рѫката се обърнала къмъ Бога съ молба да ѝ даде нѣкаква по-висока служба. — Каква служба искашъ? — Искамъ да бѫда на нѣкоя висока планина, да върша нѣкаква важна работа. Господъ я поставилъ на единъ високъ планински връхъ и я направилъ „вѣтропоказатель.“ Тя се намѣрила на върха и опрѣдѣляла посоката на вѣтъра, но останала самотна, защото никой не минавалъ покрай нея. Едва сега разбрала тя, че първото ѝ положение, на кръстопѫтя, било по-важно, отколкото да бѫде вѣтропоказатель на нѣкой планински връхъ. Много отъ съврѣменнитѣ хора, като тази рѫка, искатъ да заематъ високи положения въ свѣта. И това е добро, но самотни ще бѫдатъ. Малко хора минаватъ по планинскитѣ върхове. На върха рѫката се въртѣла, но била сама, никой не минавалъ покрай нея. Тогава тя съзнала грѣшката си и казала: толкова врѣме, какъ седа на този връхъ, показвамъ на хората, какво ще бѫде врѣмето, дали ще има вѣтъръ, а на мореплавателитѣ показвамъ посоката на вѣтъра, ще има ли попѫтенъ вѣтъръ, но при всички мои услуги никой не ме поглежда, никой не минава покрай мене. Груби сѫ тукъ хората! Добрѣ ми бѣше на кръстопѫтя. Кой какъ минаваше, все се спираше прѣдъ мене и ме запитваше за пѫтя къмъ извора. По-благородни бѣха хората тамъ!

         Какво показва тази приказва? Приказката показва, че рѫката и въ двата случая не съзнавала, защо е поставена на едното или на другото мѣсто и какъ трѣбва да изпълни службата си. Слѣдователно, когато човѣкъ не съзнава благото, което Богъ му е далъ, той ще бѫде нещастенъ и при низкото, и при високото положение, което заема. Бѣдниятъ, който съзнателно служи на Бога, е щастливъ; богатиятъ, който съзнателно служи на Бога, е щастливъ. Бѣдниятъ, който несъзнателно служи на Бога, е нещастенъ въ бѣднотията си; богатиятъ, който несъзнателно служи на Бога, е нещастенъ въ своето богатство. Нѣмате ли съзнание за това, което вършите, вие ще бѫдете нещастни и въ науката, и въ религията. Даже и светията, ако мисли, че е светия само за себе си, и той ще бѫде нещастенъ. Човѣкъ може да запази своята светость само, ако служи на Бога.

         Основната идея, която трѣбва да държите въ ума си е да възстановите вѫтрѣшната си връзка съ Бога. Тя е ключъ къмъ всички тайни. Стремете се къмъ реализиране на тази идея, докато всички нѣща ви станатъ ясни. Когато Божествената свѣтлина ви озари, всичко ще ви стане ясно. Натъкнете ли се на нѣкои ваши тъмни мисли и желания отъ миналото, съзнанието ви се помрачава, и вие не можете да разбирате нѣщата. Запримѣръ, ако говорите на нѣкой боленъ за Бога, той ще ви каже: какво ми говоришъ за Бога, не виждашъ ли, че азъ имамъ нужда отъ лѣкъ? Болниятъ има право да казва така, но той не знае, че ако направи връзка съ Бога, по-добъръ лѣкъ отъ този нѣма за него. Съзнае ли това, което му проповѣдвате, той ще се излѣкува веднага. Отивате при нѣкой невѣжа да му говорите за Бога. Той казва: какво ми говорите за Бога? Азъ искамъ знания, наука, не се нуждая отъ проповѣди. Невѣжиятъ не знае, че най-ученото сѫщество въ свѣта е Богъ. Слѣдователно, ако направи връзка съ Бога, той ще придобие голѣми познания. Ето защо човѣкъ трѣбва да се свърже съ Бога, съ своя Учитель.

         Казвамъ: свържете ли се съ Бога, съ Учителя си, трѣбва да слушате съ двѣтѣ си уши. Сърцата и умоветѣ ви трѣбва да бѫдатъ така подготвени, че да разбирате всѣка Негова дума. Не критикувайте думитѣ на Учителя си. Съмнявате ли се нѣщо, провѣрявайте. Отъ резултатитѣ ще сѫдите за истинностьта на Неговитѣ думи. Свържете ли се съ Учителя си, и свѣтлината ще дойде. Дойде ли свѣтлината, тя ще увеличи живота и свободата ви. Ако свѣтлината, животътъ и свободата на човѣка се увеличатъ, какво повече може да желае той? Въ живота сѫ постиженията на всички желания; въ свѣтлината сѫ постиженията на всички мисли; въ свободата се постига всичко, което човѣкъ желае. Нѣмате ли връзка съ Бога, съ Учителя си, нищо не можете да постигнете. Всѣки, който ви убѣждава да вѣрвате въ едно или въ друго вѣрую, той трѣбва да ви даде животъ, свѣтлина и свобода. Ще ми възразятъ: когато човѣкъ умре и се освободи отъ ограниченията на своето тѣло, той ще види и разбере много нѣща. Не, човѣкъ трѣбва да види и разбере нѣщата, още докато е живъ, а не слѣдъ като умре. Подъ думата смърть ние разбираме грѣшенъ животъ. Като грѣшенъ, човѣкъ трѣбва да умре, но като праведенъ, той трѣбва да живѣе и да учи. Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да умре за грѣха, да се освободи отъ него, а да оживѣе за Правдата, за Бога. Иска ли да оживѣе за Бога, той трѣбва да има животъ, свѣтлина и свобода. Ние сме за живота, който трѣбва да е изобиленъ; ние сме за свѣтлината, която трѣбва да бѫде въ изобилие; ние сме и за абсолютната свобода!

         И тъй, ние сме за живота на безсмъртието, за изобилната свѣтлина и за абсолютната свобода. Въ това седи връзката съ Бога. Всѣко друго учение ще ви отклони отъ правия пѫть. Това е правилното разбиране на живота. Ние не говоримъ за смърть, за умиране. На онѣзи, които сѫ умирали веднъжъ, казвамъ: втори пѫть да не умирате! На онѣзи, които сега сѫ умрѣли, казвамъ: вие трѣбва да оживѣете! На живитѣ казвамъ: вие не трѣбва да умирате, а живѣйте, да дойдете до безсмъртието! Казвате: който се е родилъ веднъжъ, той все трѣбва да умре. Трѣбва да умре само този, който се е родилъ и сгрѣшилъ. И обратно: който е умрѣлъ и не грѣши, той трѣбва да се роди, отново да оживѣе!

         Желая на всички да имате животъ изобиленъ — животъ на безсмъртието; да имате свѣтлина изобилна и свобода изобилна! Искамъ тази година да възстановите връзката си съ Бога, да я съзнавате и за всичко да Му благодарите. Работете, всички усърдно, пламенно, да принесете много плодъ и да се радвате на плодоветѣ си!

*

5 Бесѣда отъ Учителя, държана на

21 августъ, 1930 г. 6 ч. с. при II. Рилско езеро.

(Седемьтѣ рилски езера.)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...