1930_08_19 Виждане и съзнаване

"Благословена между женитѣ", бесѣди отъ Учителя, презъ лѣтото на 1930 г.,
Седемьтѣ рилски езера. Първо издание, София, 1930 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ВИЖДАНЕ И СЪЗНАВАНЕ.

         Мнозина запитватъ: що е реалность? Това, което едноврѣменно виждаме и съзнаваме, е реалность. Това, което само виждаме, а не съзнаваме, не е реално; или това, което съзнаваме само, безъ да виждаме, не е реално. Слѣдователно, когато човѣкъ се съмнява въ нѣщо, туй подразбира, че той вижда нѣщата отвънъ само, безъ да ги съзнава отвѫтрѣ. Всѣко нѣщо, което въ даденъ моментъ виждате само, безъ да го съзнавате, не е реално. Това, въ което никакъ не се съмнявате, вие едноврѣменно го виждате и съзнавате. Щомъ е така, то е реално. Запримѣръ, днесъ вие виждате хубавия день, виждате ясното небе, слънчевата свѣтлина, а сѫщеврѣменно съзнавате, че всичко това е изразъ на напрѣднали, възвишени сѫщества; щомъ виждате и съзнавате това, този день е реаленъ за васъ, затова и вие се радвате. Другояче казано: за всички възвишени сѫщества днесъ е тържественъ день; ние участвуваме заедно съ тѣхъ въ това тържество. Слѣдователно, този хубавъ день не е нищо друго, освѣнъ изразъ на тѣхнитѣ добри мисли и желания. Добритѣ мисли и желания създаватъ възвишени енергии, които ние днесъ чувствуваме. Мъглитѣ, които се разстилаха прѣдъ насъ, изчезнаха; бурята прѣстана. Ако тѣзи възвишени сѫщества не участвуватъ между насъ съ своитѣ свѣтли мисли и благородни желания, небето и до сега можеше да бѫде забулено, а ние щѣхме да бѫдемъ като въ затворъ. Който не разбира този законъ, ще каже: това е случайность. Случайностьта е законъ, който има отношение до единицитѣ; тя е законъ за единичното съзнание. Запримѣръ, единъ човѣкъ може случайно нѣкѫдѣ да се спъне и да си счупи кракъ или рѫка, но да се спънатъ всички сѫщества едноврѣменно, това е невъзможно. Единъ човѣкъ може да сгрѣши, да направи нѣкаква погрѣшка, но да подържате, че въ този моментъ всички хора могатъ да сгрѣшатъ, това е неразбиране на законитѣ въ живота. Съ единъ човѣкъ може да се случи нѣщо, но съ цѣлата вселена не може да се случи сѫщото. Цѣлокупностьта не може да се изложи на това, на което отдѣлниятъ човѣкъ се излага. Значи, човѣкъ, въ своята битность, тъй както е произлѣзълъ отъ Бога, като душа и духъ, не може да се спъне, не може да грѣши.

         Казвамъ: когато говоримъ за реалностьта на човѣка, ние разбираме това, което едноврѣменно виждаме и съзнаваме. Ние виждаме, напримѣръ, своето тѣло, като резултатъ на нашия миналъ животъ. Едноврѣменно съ това ние съзнаваме, че можемъ да мислимъ, да чувствуваме и да дѣйствуваме. Тъй щото, всѣки човѣкъ едноврѣменно прѣдставлява съзнание и външна форма, видима за обикновенитѣ очи. И тогава, споредъ степеньта на неговото съзнание, всичко, което той мисли и чувствува, се отразява върху лицето му. Който е наблюдателенъ, той ще забѣлѣжи, че всѣка мисъль или всѣко чувство, които минаватъ прѣзъ съзнанието на човѣка, се отразяватъ върху лицето му, като въ огледало. По сѫщия начинъ и нашиятъ външенъ и вѫтрѣшенъ животъ се отразяватъ върху съзнанието на по-напрѣдналитѣ отъ насъ сѫщества. Всѣка наша мисъль, всѣко наше чувство или всѣка наша постѫпка се отразява върху съзнанието на ангелитѣ въ различни форми. Запримѣръ, нѣкоя мисъль, нѣкое чувство или нѣкое дѣйствие може да се отрази върху съзнанието на нѣкой ангелъ въ форма на карамфилъ, роза или друго нѣкое цвѣте, каквито ние отглеждаме въ градинитѣ си, радваме имъ се, безъ да знаемъ тѣхния произходъ. Цвѣтята сѫ дѣца на ангелитѣ. Когато нѣкой ангелъ помисли нѣщо хубаво, като резултатъ на неговата мисъль изниква нѣкакъвъ хубавъ цвѣтъ: роза, карамфилъ, кокиче, минзухаръ или другъ нѣкакъвъ цвѣтъ; каквото е врѣмето — пролѣть, лѣто, есень или зима — такъвъ ще бѫде и цвѣтътъ. При това, колкото по-възвишени сѫ мислитѣ и чувствата на ангелитѣ, толкова по-благоуханни сѫ и цвѣтята, които ги изразяватъ. Затова, именно, цвѣтята се наричатъ дѣца на ангелитѣ.

         И тъй, когато казваме, че трѣбва да бѫдемъ внимателни съ цвѣтята, подразбираме да бѫдемъ внимателни съ мислитѣ на ангелитѣ. Настѫпите ли едно цвѣте, вие настѫпвате нѣкоя мисъль или нѣкое чувство на едно възвишено сѫщество. Нѣкога вашето невнимание може да мине безнаказано, но нѣкога това възвишено сѫщество ще ви хване за ухото и ще ви възпита по свой начинъ, веднъжъ за винаги да помните, чужди мисли и чувства да не тъпчете. Свещенъ законъ е: не настѫпвайте мислитѣ и чувствата на ангелитѣ! Ако вие настѫпвате мислитѣ и чувствата на ангелитѣ, какъ бихте постѫпвали тогава съ мислитѣ и чувствата на хората? Навѣрно тѣхъ бихте направили на каша. Като срещнете едно малко дѣте, какво отношение трѣбва да имате къмъ него? Това дѣте носи въ себе си едноврѣменно мислитѣ и желанията на своитѣ родители. Отнесете ли се съ него небрѣжно, грубо, съ това вие нарушавате свещения законъ. На сѫщото основание трѣбва да бѫдете внимателни и съ своитѣ мисли и чувства. Нѣкой казва: азъ съмъ лошъ човѣкъ, отъ мене нищо не може да стане. Така може да говори човѣкъ за извѣстни свои постѫпки въ даденъ моментъ, но да мисли, че по естество е лошъ, съ това той огорчава Бога, Който го е създалъ; той тъпче Неговитѣ мисли и чувства. Щомъ Богъ е помислилъ за тебе, Той е пожелалъ и да те създаде, да направи нѣщо отъ тебе, за което те изпратилъ на земята. Обаче, кажешъ ли, че нищо нѣма да излѣзе отъ тебе, съ това ти цапашъ Божията мисъль и грѣшишъ. Искашъ ли да изправишъ погрѣшката си, кажи: това, което Богъ е помислилъ за мене, ще се реализира. Щомъ Богъ ме изпратилъ на земята, Той е вложилъ въ мене нѣщо свое: своята мисъль, своето чувство и своето желание. Идеалътъ къмъ възвишеното, къмъ великото е Божественъ. И сто пѫти на день да грѣша, Богъ пакъ ще ме измие. Той не може да бѫде невѣренъ на себе си. Въ Бога противорѣчия нѣма. Въ Неговитѣ мисли, чувства и желания нѣма обратни рѣшения. Дръжте тази мисъль въ ума си, ако искате да се самовъзпитате правилно. Дръжте въ съзнанието си образа на всички хора, животни и растения, като на Божии създания. Постѫпвате ли така, всички работи въ живота ви ще се наредатъ добрѣ.

         Като наблюдавате врѣмето днесъ, вие считате, че въ реда на нѣщата е този день да бѫде ясенъ, хубавъ, какъвто е въ дѣйствителность. Този день е едно изключение отъ другитѣ дни. Като този день подобенъ не е имало; атмосферата е особено прѣчистена съ специфични вибрации; съзнанието на ангелитѣ, които взиматъ участие заедно съ насъ, е сѫщо така специфично. Никога ангелитѣ не сѫ мислили така, както днесъ. Тѣхнитѣ умове и сърца сѫ широко отворени днесъ; тѣ изпращатъ своето благословение къмъ насъ. Питамъ тогава: ако вашитѣ напрѣднали братя се радватъ, трѣбва ли вие да плачете? И за какво ще плачете и тѫжите? Пощата носи вече тѣхнитѣ писма, подаръци, чрѣзъ които се прѣдава Божието благословение. Отъ васъ зависи да ги приемете на врѣме, или не. Ако изпълнявате волята Божия, всичкитѣ благословения ще дойдатъ на врѣме; не изпълнявате ли волята Божия, и благословенията ще закъснѣятъ. Закъсняването на благословенията показва, че вие сте се отдѣлили отъ мѣстото или отъ специфичнитѣ условия, при които е трѣбвало да ги получите. Ако седите на сѫщото мѣсто, въ сѫщата кѫща, до която е адресирано писмото, ще го получите на врѣме. Обаче, мѣстите ли се отъ кѫща въ кѫща, или отъ градъ въ градъ, като прѣлетна птичка, и писмото ще закъснѣе. Кой е виновенъ за това?

         Днесъ ние правимъ нашата Божествена срѣща съ светиитѣ и ангелитѣ, които сѫщо така се срѣщатъ. Нѣкой казва: ние искаме да ги видимъ. Вие искате да видите сѫществата, които се срѣщатъ, но виждането е вѫтрѣшно отношение, вѫтрѣшенъ процесъ; то е въпросъ, който се отнася до съзнанието на човѣка. Отъ неговото съзнание зависи и далечината на прѣдметитѣ. Когато единъ прѣдметъ е близо до васъ, вие виждате ясно всичкитѣ негови подробности. Ако не виждате прѣдмета ясно, това показва, че той е далечъ отъ васъ. Сега вие виждате нѣщата, защото сѫ близо до васъ. Радвайте се, че ги вижда те! Ако не виждате всички нѣща, виждате поне слънцето, мѣсечината, а тѣ съставляватъ вече половината реалность.

         И тъй, азъ искамъ да разберете реалностьта, да разберете онзи вѫтрѣшенъ законъ, че човѣкъ трѣбва да дойде до положение, когато едноврѣменно ще вижда и ще съзнава нѣщата. Това е привилегия, която мѫчно се постига, но е възможна. Усилия, съзнателна работа се изисква отъ човѣка. Когато вибрациитѣ на вашето зрѣние, външно и вѫтрѣшно, и вибрациитѣ на вашето съзнание се срещнатъ въ Божествения фокусъ, вие ще се доберете до реалностьта на нѣщата. Дойдете ли до реалностьта, вие ще забравите външния свѣтъ така, както нѣкой човѣкъ, като прочете една книга и я запомни, втори пѫть не я чете; той затваря книгата и се отдава на размишление върху прочетеното. Човѣкъ, който е видѣлъ нѣщата въ тѣхната реалность, той затваря вече книгата на живота и започва да помага на страдащитѣ, на бѣднитѣ, които обича и разбира, както разбира и себе си. Онѣзи, които не разбиратъ този законъ, като наблюдаватъ хората, които живѣятъ въ реалния свѣтъ, казватъ: тѣзи хора се прѣнесоха вече. Да се прѣнесешъ отъ едно мѣсто на друго, това е ходене, движение, въ което не седи реалностьта на живота. Ходенето, движението е половинъ реалность. Истинското прѣнасяне подразбира едноврѣменно виждане на живота отвънъ и съзнаване на живота отвѫтрѣ. Тѣзи два процеса съставляватъ реалностьта.

         Слѣдователно, сѫществата дѣйствуватъ върху насъ едноврѣменно по два различни начина: едни отъ тѣхъ дѣйствуватъ съ своята мисъль, като образуватъ външния свѣтъ; други отъ тѣхъ дѣйствуватъ съ своитѣ чувства, съ любовьта си, като образуватъ вѫтрѣшния свѣтъ. Тъй щото ние се намираме подъ двѣ различни влияния. Нѣкога се случва и обратното: едни сѫщества дѣйствуватъ съ чувствата си върху насъ и образуватъ външния, физическия свѣтъ; други пъкъ дѣйствуватъ съ мислитѣ си и образуватъ вѫтрѣшния свѣтъ. Въ такъвъ случай, човѣкъ трѣбва да разбира, дали обективниятъ, външниятъ свѣтъ, въ който живѣе, е произлѣзълъ отъ мислитѣ или отъ чувствата на нѣкои напрѣднали сѫщества. Той трѣбва да разбира още, дали свѣтлината на неговото съзнание въ даденъ случай се дължи на мислитѣ или на чувствата на нѣкои отъ напрѣдналитѣ сѫщества. Човѣкъ, самъ по себе си, е колективно сѫщество. Щомъ е така, той самъ не създава нито мислитѣ си, нито своитѣ чувства. Ако той е самъ творецъ на своитѣ мисли и желания, тѣ всѣкога трѣбва да бѫдатъ съ него. Въ сѫщность така ли е? Понеже човѣшкитѣ мисли и желания се изгубватъ, напущатъ човѣка, това показва, че тѣ идатъ отнѣкѫдѣ, спиратъ се въ човѣшкия умъ и човѣшкото сърце врѣменно и послѣ пакъ си заминаватъ. Едноврѣменно десеть души могатъ да иматъ една и сѫща мисъль, или едно и сѫщо чувство. Мислитѣ и чувствата търсятъ условия да се проявятъ, и дѣто намѣрятъ благоприятни условия, тамъ спиратъ.

         Нѣкой ще запита: колко врѣме седатъ у човѣка тѣзи мисли и чувства? Когато човѣкъ възприеме една Божествена мисъль и я приложи на врѣме и правилно, тя ще остане при него за по-дълго врѣме и ще го ползува повече. Не я ли приложи на врѣме, използува ли я неправилно, тя го напуща. Щомъ Божествената мисъль се използува правилно, тя оставя копие върху съзнанието на човѣка, както образътъ, изложенъ на свѣтлината, оставя копие върху свѣточувствителната плоча на фотографията. Божествената мисъль е по-реална отъ човѣка, когото виждаме само външно да се движи, да говори, или да върши нѣщо. Обаче, всѣка Божествена мисъль става реална за насъ, когато тя се приложи. Въ това отношение силата на Божественитѣ мисли е въ приложението имъ, а не само въ усилието, което правимъ да ги приложимъ. Приложението не е механически законъ; то седи въ вѫтрѣшното знание на човѣка. Да приложишъ една мисъль въ живота си, това подразбира да съзнавашъ, че тя е вѣрна, че е врѣме да се приложи и да нѣмашъ никакво съмнѣние въ нея. Само при това положение ти можешъ да приложишъ тази мисъль съ радость въ душата си. Нѣкой казва: дали е наврѣменна тази мисъль? Божественитѣ мисли идатъ всѣкога на врѣме; слѣдователно, и приложението имъ е на врѣме. Дойде ли една Божествена мисъль въ ума ви, каквато работа и да имате, напуснете я, за да приложите тази мисъль. Приложите ли я, ще видите, че нищо не сте изгубили. А вие какво правите? Щомъ дойде Божествената мисъль при васъ, казвате: нека да свърша първо своята работа, че тогава ще се занимавамъ съ тази мисъль. Обаче, докато свършите работата си Божествената мисъль си отишла. Вашата работа вие всѣкога можете да свършите, защото конецътъ ѝ всѣкога можете да прѣкѫсвате и завързвате, но Божествената работа не трѣбва да се отлага.

         Въ сегашната срѣща вашитѣ напрѣднали братя иматъ за цѣль да ви прѣдадатъ своето завѣщание въ слѣдния смисълъ: ако искате да имате успѣхъ въ всѣко добро начинание на живота си, не изпущайте случай да приложите всѣка Божествена мисъль, която е дошла до васъ; не изпущайте случай да реализирате всѣко Божествено желание, което е дошло до васъ! Бѫдете като насъ. Ние всѣкога сме прилагали Божественитѣ мисли и реализирали Божественитѣ желания. Не се плашете, ние сме съ васъ. Оставете страха настрана. Не се занимавайте съ него! Занимавайте се съ Любовьта! Този е поздравътъ, който напрѣдналитѣ братя отправятъ къмъ васъ. Нѣкой казва: какво да правимъ съ страха? Вашитѣ напрѣднали братя казватъ: ако се занимавате съ Любовьта, страхътъ ще излѣзе навънъ. — Какво да правимъ съ лъжата? — Занимавайте се съ Истината! — Какво да правимъ съ глупостьта? — Занимавайте се съ Мѫдростьта! Напрѣдналитѣ братя ви поздравляватъ съ думитѣ: ако искате да бѫдете свободни, занимавайте се съ Любовьта, съ Мѫдростьта и съ Истината!

         Сега, вие можете да прѣдадете тази мисъль и на вашитѣ братя и сестри, но безъ прибавки, безъ прѣувеличения, безъ качулки. Качулкитѣ сѫ човѣшки измислици. Нѣкой казва: видѣхъ единъ ангелъ. — Имаше ли крила? — Да. — Колко? — Много крила имаше, може би, милиони. — Само единъ ангелъ ли видѣ? — Много ангели видѣхъ. — Въ сѫщность ангелъ самъ никога не ходи. Тѣ ходятъ по много заедно, групово, но единъ отъ тѣхъ се явява като прѣдставитель. Намъ се вижда, като че само единъ ангелъ е слѣзълъ при насъ, защото тѣ ходятъ много бързо. Ако ви кажа, че ангелитѣ сѫ между насъ, вие ще питате, дѣ сѫ тѣ, ще искате да ги видите. Понеже ангелитѣ сѫ сѫщества на свѣтлината, тази свѣтлина, която имаме днесъ, това сѫ ангелитѣ. Чрѣзъ своята свѣтлина, външно, тѣ искатъ да въздѣйствуватъ върху нашето съзнание. Ако ангелитѣ се оттеглятъ, веднага около васъ и въ васъ ще настане голѣмъ мракъ.

         За изяснение на мисъльта си ще ви дамъ единъ простъ примѣръ. Прѣдставете си, че вие сте изпаднали всрѣдъ пѫтя, въ голѣмъ мракъ, нищо наоколо си не виждате. Въ този моментъ единъ ангелъ се яви срѣщу васъ, съ свѣщь въ рѫка. Ангелътъ ви обича, затова иска да освѣтли пѫтя ви. Вие веднага виждате свѣтлината на свѣщьта, но ангелътъ още не виждате. Въ дадения случай, въ духовния свѣтъ свѣщьта и ангелътъ сѫ едно и сѫщо нѣщо. Въ физическия свѣтъ, обаче, ангелътъ и свѣщьта не сѫ едно и сѫщо нѣщо. Защо? Въ физическия свѣтъ свѣщьта изгаря, а въ духовния свѣтъ свѣщьта никога не изгаря, а само свѣти. Тъй щото днешната свѣтлина е изразъ на ангелитѣ, които присѫтствуватъ между насъ и носятъ радость, която вие чувствувате. Когато виждате свѣтлината, вие не се радвате толкова на свѣщьта, отъ която излиза свѣтлината, но се интересувате да знаете, кой се крие задъ свѣщьта, кой я носи. Значи, изгубени ли сте нѣкѫдѣ въ тъмнината, вие се интересувате отъ този, който ви носи свѣщьта, а не отъ самата свѣщь. Вие се радвате повече на носителя на свѣтлината. Тъй щото виждате ли свѣтлина въ мрака, въ първия моментъ се интересувате отъ този, който носи свѣтлината; втория моментъ вие се радвате вече на този, който я носи. Щомъ влѣзете у дома си, вие можете да загасите свѣщьта, защото тамъ ще намѣрите друга запалена свѣщь.

         Днешниятъ день е опрѣдѣленъ за работа — работа за Любовьта, за Мѫдростьта, за Истината, която работа наричаме съ общо име „свещена“. Ще работите за Любовьта, отъ която произтича живота. Въ живота се крие всичката радость и веселие. Ще работите за Мѫдростьта, отъ която изтича свѣтлината, като наслада въ живота. Ще работите за Истината, отъ която изтича свободата; въ свободата се съдържатъ всички възможности за реализиране на нѣщата. И тъй, реално е това, което едноврѣменно виждашъ и съзнавашъ. Не се ровете въ реалностьта, нито се съмнявайте въ нея. Съмнявате ли се, вие ще си създадете редъ нещастия и спънки въ живота.

         Казвамъ: напрѣдналитѣ, възвишенитѣ сѫщества, които днесъ присѫтствуватъ тукъ, уреждатъ вашия животъ. Запримѣръ, нѣкой ученикъ има слаба паметь: учи, мѫчи се, но не постига цѣльта си. Като го види единъ отъ тѣзи братя, бутне центъра на паметьта му, и отъ този моментъ нѣщо просвѣтва въ ума на ученика, и той започва да помни, да учи лесно уроцитѣ си. Отъ слабъ ученикъ той става силенъ, способенъ. Това е едно щастливо съвпадение, т. е. прѣминаване прѣзъ реалностьта на живота. Ангелитѣ, възвишенитѣ сѫщества иматъ желание да помагатъ на хората, но ако тѣ се съмняватъ, не могатъ да получатъ тѣхната помощь. Ангелитѣ завързватъ концитѣ, а хората ги кѫсатъ. Не кѫсайте концитѣ, които ангелитѣ връзватъ! Кѫсате ли тѣзи конци, вие ги лишавате отъ условията на реалностьта. Хората иматъ желание да имъ се помага при всички условия: колкото и лоши да сѫ, както и да се проявяватъ, тѣ мислятъ, че трѣбва да имъ се помага. Не е така. Като хора, като разумни сѫщества, и тѣ иматъ задължения въ свѣта, съ които трѣбва да се съобразяватъ. Запримѣръ, кой би налѣлъ нѣщо въ нѣкое шише, ако е увѣренъ, че нищо нѣма да вземе отъ съдържанието на това шише? Всѣки, който туря нѣщо въ шишето, има мисъльта, че когато му дотрѣбва, ще може да вземе часть отъ това, което е турилъ въ него. Всѣки, който туря пари въ касата, мисли, че ще може да вземе нѣщо отъ нея. Ако знае, че като тури пари въ касата, тя ще се затвори и нищо нѣма да извади отъ нея, той нищо не би внесълъ. Срещнешъ единъ човѣкъ, обикнешъ го, ти вече влагашъ извѣстенъ капиталъ въ него. Когато кажешъ нѣкому, че го обичашъ, това подразбира, че ти влагашъ нѣщо въ касата му и го питашъ: мога ли, когато пожелая, да взема часть отъ капитала, който съмъ вложилъ въ тебе, или ти ще го задигнешъ? Касата ти ще бѫде ли отворена, когато пожелая, или ще я затворишъ? Всѣки човѣкъ, въ касата на когото сме вложили нѣщо, и той затвори касата си и нищо не връща, той не постѫпва споредъ Божия законъ. Касата, въ която е вложено нѣщо, трѣбва да бѫде всѣкога отворена, да може отъ нея и въ нея свободно да се излива и влива, като въ изворъ. Въ извора има постоянно движение на вливане и изливане. Каже ли ви нѣкой, че ви обича, той влага нѣщо у васъ. Кажете ли нѣкому, че го обичате, вие влагате нѣщо въ него. Мисли ли нѣкой добро за васъ, той влага нѣщо въ касата ви; мислите ли добро за нѣкого, вие влагате нѣщо въ неговата каса.

         Днесъ ангелитѣ влагатъ нѣщо въ вашитѣ каси. За васъ е важно да знаете, дали това, което тѣ влагатъ, ще израсте. — Ще израсте, разбира се. И вие трѣбва да вложите нѣщо въ тѣхнитѣ каси. Какво трѣбва да вложите? Вашата благодарность къмъ тѣхъ. Нѣма по-велика поезия въ живота на човѣка отъ тази, да може той да благодари. Ние, като хора, сме слаби, затова ангелитѣ сѫ дошли на земята да ни помагатъ. Това, което вие не можете да направите, тѣ ще го направятъ. Вие не можете да поправите врѣмето, но тѣ ще го поправятъ; вие сами не можете да подобрите здравето си, но тѣ могатъ. Тѣ могатъ да направятъ много нѣща, но иматъ редъ правила, които никога не прѣстѫпватъ. И ангелътъ може нѣкога да направи погрѣшка, но той никога не се изненадва. Щомъ забѣлѣжи погрѣшката си, въ момента той я изправя. Отъ това, че е сгрѣшилъ, той не се съмнява въ успѣха на своята работа: веднага корегира погрѣшката си, и резултатътъ на работата му е сигуренъ.

         Като знаете това нѣщо, вие не трѣбва да се самоунижавате, но трѣбва да се смирявате. Да се самоунижи човѣкъ е едно нѣщо, а да се смири е друго нѣщо. Смирението подразбира съзнаване, разбиране, виждане на нѣщата, тъй както сѫ въ дѣйствителность. Смирениятъ човѣкъ знае, какво прѣдставлява отъ себе си за всѣки даденъ моментъ: той не се мисли нито повече, нито по-малко отъ това, което е. Ако е дѣте на петь години, това е — нито повече, нито по-малко отъ петгодишно дѣте. Да си въобразява, че като дѣте на петь години е много силно, че много нѣща може да извърши, не е право; да си въобразява, че като дѣте на петь години е много слабо, това е друго заблуждение.

         Много хора искатъ да придобиятъ новото по магически начинъ, да завъртятъ ключа и да влѣзатъ въ Царството Божие. Тѣ искатъ магическата тояжка. Адамъ, прародительтъ на човѣчеството, имаше магическа тояжка, но не можа да я използува, както трѣбва. Той направи една погрѣшка: когато Ева отиваше къмъ забраненото дърво, Адамъ бѣше заетъ съ друга нѣкаква работа и я остави сама да отиде. Той трѣбваше да остави всичката си работа, да вземе магическата тояжка и да придружи Ева. Като дойдоха около забраненото дърво, той трѣбваше да направи единъ магически крѫгъ съ тояжката си около Ева, и погрѣшката щѣше да се избегне. Обаче, Адамъ не приложи магическата тояжка въ този случай, вслѣдствие на което я взеха отъ рѫцѣтѣ му, и двамата съ Ева бѣха изпѫдени отъ рая. Казвамъ: умътъ, който ви е даденъ, е магическата тояжка, която трѣбва да употрѣбявате на мѣсто. Не я ли употрѣбите на мѣсто, ще сгрѣшите. Дойдете ли прѣдъ нѣкакво съмнѣние, направете единъ магически крѫгъ около себе си. Какъ се прави този крѫгъ? Помислете за Бога! — нищо повече. Нѣкой казва: какъ да направя крѫга правиленъ? Помислишъ ли за Бога, крѫгътъ ще стане правиленъ. Напримѣръ, вие взимате малки камъчета, които иматъ различна форма — едни сѫ правилни топчета, като сферични, други сѫ неправилни сфери, трети сѫ плоски, и ги хвърляте въ водата. Обаче, щомъ ги хвърлите въ водата, всички образуватъ около себе си правилни концентрични крѫгове, които постепенно се разширяватъ, докато се изгубятъ въ водата. Питамъ: тѣзи крѫгове, по форма, съотвѣтствуватъ ли на формата на самитѣ камъчета? — Не съотвѣтствуватъ. Камъчето може да има крѫгла, или елипсовидна, или плоска форма, но хвърлено въ водата, то произвежда единъ и сѫщъ резултатъ — концентрични крѫгове.

         Сега, азъ искамъ да схванете правилно този законъ. Нѣкой ще каже: азъ не съмъ съвършенъ човѣкъ, не мога да мисля за Бога; това е невъзможно за мене. Питамъ: ако едно малко, безформено камъче, което още не е завършило своето развитие, хвърлено въ водата, образува концентрични крѫгове, ти по-слабъ ли си отъ това камъче? Стремишъ ли се къмъ Божествения свѣтъ, каквато форма и да имашъ, при каквито условия и да попаднешъ въ този свѣтъ, други, по-напрѣднали отъ тебе сѫщества, ще дойдатъ да ти помогнатъ. Въ свѣта сѫществува законъ на коопериране, на сдружаване между сѫществата, съ цѣль да си помагатъ едни други. Съвършенитѣ сѫщества виждатъ, че нѣкой слабъ, несъвършенъ човѣкъ има въ себе си всички добри желания да направи нѣщо хубаво, но не може, оплелъ се е нѣкѫдѣ. И тогава тѣ бързатъ да му помогнатъ да се разплете, да се освободи отъ ограниченията.

         Днесъ, на този свѣтълъ день, всички възвишени сѫщества се събиратъ не само около васъ, но и около ония, които иматъ мисли, желания, стремежи къмъ възвишеното въ свѣта. Тѣ работятъ върху всички тия души, помагатъ имъ, за да могатъ да постигнатъ онова, което и тѣ сѫ постигнали. И сега, азъ ви поздравлявамъ съ този хубавъ день! Азъ ви поздравлявамъ съ реалностьта, т. е. едноврѣменно да виждате и съзнавате нѣщата: това, което виждате отвънъ, да го съзнавате и отвѫтрѣ. Мислете върху реалностьта!

         Сега, мнозина се спиратъ върху отдѣлни думи и казватъ: какво ли искатъ да ни, кажатъ съ тѣзи думи? Какъ да го разберемъ? Казвамъ: ако вие разберете този день, тъй както е изявенъ прѣдъ васъ, той ще се свърже съ всички останали дни и ще изясни нѣщата. Оставете изяснението на нѣщата да дойде така, както концентричнитѣ крѫгове постепенно се разширяватъ и слѣдъ като хвърленото въ водата камъче е прѣстанало вече да се движи. Ако и слѣдъ това се запитвате, какво иска да ви каже този день, казвамъ: деньтъ ви обръща внимание на това, че вие още не сте работили за Любовьта, за Мѫдростьта и за Истината. Да работите за Любовьта, за Мѫдростьта и за Истината, това подразбира въ всѣки даденъ случай да прилагате и най-малкото, което едноврѣменно виждате и съзнавате. Човѣкъ не е единично сѫщество. Съ него заедно работятъ много сѫщества, които сѫ завършили вече своето развитие. Тъй щото трудътъ на човѣка е колективенъ. Като знаете това, отъ всички се изисква смирение. И които малко знаятъ, и които много знаятъ, трѣбва да бѫдатъ смирени.

         Нѣкой казва: азъ искамъ да бѫда като еди-кой си човѣкъ. Не туряйте никого прѣдъ себе си като идеалъ. И когато си поставите даже нѣкого като идеалъ, пакъ нѣма да го достигнете. Защо? — Защото той е тръгналъ по-рано отъ тебе, и когато ти го виждашъ на извѣстенъ връхъ и пожелаешъ да го стигнешъ, той вече ще бѫде на другъ връхъ. Не пожелавайте да бѫдете като този или като онзи, нито пъкъ да казвате, че не искате да бѫдете като този или онзи. И желанието ви да бѫдете като нѣкого, и нежеланието ви да бѫдете като него, сѫ погрѣшни. И при двата случая вие се оплитате въ тѣзи хора. Когато харесвате постѫпкитѣ на нѣкого, имате право да желаете и вие да постѫпвате тъй добрѣ, като него, но да бѫдете точно такъвъ, какъвто е той, не трѣбва да желаете. Дръжте въ ума си мисъльта: азъ искамъ да бѫда точно такъвъ, какъвто Богъ желае да бѫда.

         Това, което днесъ ви говоря, не е за обезсърдчение, защото вие сте постигнали много нѣща, но не сте ги реализирали. Запримѣръ, вие сте дошли вече до извора, това е постижение, но трѣбва да опитате водата на извора. Първо вие трѣбва да опитате силата на водата, която извира, т. е. живота, който изворътъ носи. Послѣ трѣбва да опитате съзнанието на този изворъ, т. е. благословението, което той носи съ своята вода. Въ реализирането на нѣщата седи изпълнението на Божия планъ. Нѣкой казва: кога ще се реализира този планъ? Това подразбира: кога ще се реализира пиенето на водата? Това зависи отъ васъ. Щомъ поседите малко около извора да си починете, слѣдъ това вече можете да пиете вода, колкото искате. Прѣзъ цѣлия день, докато сте при извора, можете да пиете вода, колкото пѫти пожелаете. И вечерь можете да пиете отъ водата на този изворъ.

         Сега, основната мисъль, която трѣбва да задържите въ себе си, е да се стремите къмъ постигане на сѫществени знания. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ е много наблюдателенъ, но само по отношение на външната страна на нѣщата. Той срещне нѣкого и веднага започва да ви разправя, съ какви дрехи билъ облѣченъ, каква шапка ималъ на главата си, какви били обущата му, но какъвъ е самиятъ човѣкъ, нищо не може да ви каже. Той казва: видѣхъ, че този човѣкъ бѣше модно облѣченъ, но какво бѣше лицето му, какви бѣха очитѣ му, не видѣхъ; това не ме интересуваше. Обаче, на физическия свѣтъ сѫщественото за човѣка е неговото лице. И затова, срещнете ли човѣкъ, гледайте на неговото лице, а не на неговитѣ дрехи. Въ духовния свѣтъ пъкъ сѫщественото за човѣка е неговото съзнание, а не знанието му. Съзнанието на човѣка е неговото лице. Каквото е съзнанието му, такова е и неговото лице.

         Ще прочета 5. глава отъ Евангелието на Матея.

         „А като видѣ многото народъ, възлѣзе на гората; и щомъ седна, пристѫпиха до Него ученицитѣ Му.“ (—1 ст.). Какво показва многото народъ? Многото народъ показва, какви сѫ били всички събрани тамъ сѫщества, отъ видимия и невидимия свѣтъ. Разумнитѣ хора всѣкога сѫ много, а глупавитѣ — малко.

         „И отвори устата си, та ги поучаваше, и говорѣше.“ (— 2 ст.). — Ако народътъ не бѣше дошълъ, ако Христосъ не бѣше се качилъ на високо мѣсто, и ако ученицитѣ Му не пристѫпиха до Него, Христосъ не би отворилъ устата си да ги поучава. Значи, тия три нѣща бѣха необходими, за да отвори Христосъ устата си и да говори.

         „Блажени нищитѣ духомъ, защото тѣ ще наслѣдятъ Царството небесно.“ (— 3 ст.). Това значи: блажени сѫ тѣзи, които познаватъ нѣщата тъй, както сѫ.

         „Блажени нажаленитѣ, защото тѣ ще се утѣшатъ.“ (— 4 ст.). — Нажалени сѫ тѣзи, които иматъ будно съзнание, и сърцето имъ е всѣкога изпълнено отъ благородни стремежи и желания къмъ правене добро на ближнитѣ си.

         „Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наслѣдятъ земята.“ (— 5 ст.). Кроткиятъ човѣкъ е винаги снизходителенъ къмъ слабитѣ и немощнитѣ, макаръ да вижда, че нѣщата не ставатъ, както трѣбва.

         „Блажени, които гладуватъ и жадуватъ за Правдата; блажени миротворцитѣ; блажени гоненитѣ заради Правдата; блажени сте, когато ви похулятъ и ви изгонятъ, и върхъ васъ рекатъ на лъжа всѣка зла рѣчь заради мене.“ (— 6 — 11 ст.). — Нека всички тия блаженства бѫдатъ и върху васъ.

         „Така да просветне вашата видѣлина прѣдъ человѣцитѣ, за да видятъ добритѣ ваши дѣла и да прославятъ Отца вашего, Който е на небеса.“ (— 16 ст.). Това означава, че въ висшето съзнание на всички хора трѣбва да има единство. Има ли единство, тогава и видѣлината на това съзнание ще просветне прѣдъ человѣцитѣ. Нѣма ли това единство въ съзнанието на хората, тѣ ще изпаднатъ въ съмнѣния, подозрѣния, противорѣчия, недоволства и неразположения въ живота си.

         Казвамъ: всички недоволства, неразположения, зависть и други подобни чувства и състояния се дължатъ на нѣкои паднали ангели, адепти или божества, които ви влияятъ. Тѣ сѫ недоволни отъ Бога, защото носятъ послѣдствията отъ това, че нѣкога не сѫ изпълнили волята Божия, а вие днесъ ставате тѣхна жертва. Отхвърлете мислитѣ и състоянията на тѣзи паднали, изостанали въ своето развитие сѫщества! Нека тѣ сами носятъ товара си! Не помагайте на силнитѣ.

         „Защото казвамъ ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжницитѣ и фарисеитѣ, нѣма да влѣзете въ Царството небесно.“ (— 20 ст.). — Значи, свѣтътъ и неговитѣ дѣйствия не може да бѫде мѣрило за морала. Оставете морала на свѣта, не се занимавайте съ него!

         „И тъй, ако принесешъ дара си на олтаря, и тамъ се усѣтишъ, че братъ ти има нѣщо на тебе, остави дара си тамъ прѣдъ олтаря, и иди, първомъ се примири съ брата си, и тогазъ ела, та принесъ дара си.“ (— 23 и 24 ст.). — Човѣкъ трѣбва да се примирява не само съ своитѣ братя на земята, но и съ тия отъ невидимия свѣтъ. Прѣдставете си, че нѣкой човѣкъ е скърбенъ, обрѣмененъ отъ нѣщо, и дойде единъ ангелъ да му помогне, но той го обиди нѣщо и съ това го отблъсне. Може ли слѣдъ това този човѣкъ да се моли? Ако рече да се моли, той ще изпитва нѣкаква тежесть въ душата си. Какво трѣбва да направи? Първо ще отиде да намѣри адреса на този ангелъ и слѣдъ това ще се обърне къмъ Бога съ молба да го прости за неговото невѣжество, за неговата лоша постѫпка. Богъ веднага ще го прости. Прости ли го веднъжъ, слѣдъ това той може да принесе своята молитва прѣдъ олтаря. Само такава молитва може да бѫде приета. Този е вѫтрѣшниятъ, мистиченъ смисълъ на стиха. Тъй щото, когато хората едноврѣменно виждатъ и съзнаватъ нѣщата, тогава вече има вѫтрѣшна връзка между тѣхъ и ангелитѣ.

         Чули сте, че е речено на староврѣменитѣ: „Не прѣлюбодѣйствувай!“ (—27 ст.). Когато човѣкъ обича свѣта, въ всички негови форми, повече отъ Бога, той прѣлюбодѣйствува вече. Христосъ е разбиралъ прѣлюбодѣйството въ широкъ смисълъ. Човѣкъ трѣбва да освободи душата си отъ всички утайки и нечистотии и да знае, че реалното е горѣ, а не на земята. Всѣки, който вѣрва въ свѣта и иска да го придобие, той ще обезсмисли живота си.

         „Ако ли дѣсното твое око те съблазнява, извади го и хвърли го отъ себе си.“ (—29 и 30 ст.). — Значи, ако външното ти разбиране те съблазнява, ако това, което виждашъ, те съблазнява, отхвърли го отъ себе си и влѣзъ въ съзнанието си, провѣри го и направи корекция. По-добрѣ е да погине едно твое лъжливо мнѣние, или една твоя лъжлива теория, отколкото да бѫдешъ изложенъ на безкрайни вѫтрѣшни страдания. Какво струва на човѣка да се откаже отъ своята лъжлива теория? Нѣкой човѣкъ създаде една теория, защищава я, но дойде врѣме, когато трѣбва да я отрече и да се откаже отъ нея. Наистина, не е лесно изведнъжъ да се откаже отъ нея. Работилъ върху нея, живѣлъ съ нея и току-изведнъжъ да я отхвърли. Все ще изпита извѣстна скръбь, че се е лъгалъ, че е изпадналъ въ нѣкаква грѣшка. Той казва: какъ така да призная, че съмъ се лъгалъ? Има нѣщо въ човѣка, което се лъже. Казвамъ: за да се избави човѣкъ отъ вѫтрѣшнитѣ страдания, по-добрѣ е да извади окото си и да отсѣче рѫката си, щомъ тѣ сѫ причина за тѣзи страдания.

         Но азъ ви казвамъ: „Никакъ да се не кълнете. Но да бѫде рѣчьта ви: ей, ей; не, не; а отъ това повечето отъ лукаваго е.“ (—34 и 37 ст.). Питамъ: може ли човѣкъ, който не вѣрва въ думитѣ ми, да вѣрва въ моята клетва? Казвашъ нѣкому: ще ти кажа Истината. — Не, закълни се! — Това вече е отъ лукавия. Отивашъ при нѣкой банкеръ, искашъ 1,000 лв. на заемъ. Той иска трима души гаранти. Значи, той не вѣрва на твоитѣ думи, а вѣрва на подписа на трима души. Това е примка, съ която иска да те улови. Единъ светия отива при единъ банкеръ да му иска пари на заемъ. Банкерътъ му иска трима души гаранти. Светията отговаря: първиятъ гарантъ е Богъ, вториятъ — ангелитѣ, а третиятъ — светиитѣ. — Махни се съ твоитѣ порѫчители! Ни Господа познавамъ, ни ангелитѣ познавамъ, ни светиитѣ познавамъ. Азъ искамъ трима души порѫчители отъ земята. Светията махналъ съ рѫката си, и всичкото богатство на банкера изчезнало, при което останалъ самъ, безъ петь пари въ джоба си. Казвамъ: дойде ли нѣкой и ви прѣдстави Бога за гарантъ, дайте му, колкото пари иска. Не дадете ли въ името Божие, всичкото ви богатство ще изхвръкне.

         Нѣкой казва: защо хората на земята осиромашаватъ? Защото, когато светията дойде при тѣхъ, като богати, да имъ иска пари на заемъ въ Божие име, тѣ му казватъ: ни Бога познаваме, ни ангелитѣ познаваме, ни светиитѣ познаваме. Кажатъ ли така, Богъ оттегля отъ тѣхъ своята свѣтлина, и тѣ изгубватъ всичко, каквото иматъ. Така пропадатъ на земята богатитѣ хора, така пропадатъ ученитѣ, така пропадатъ и религиознитѣ. Свещено е името Божие! Свещено е името на ангелитѣ! Свещено е името и на светиитѣ! Поменатъ ли се тия имена прѣдъ васъ, кажете: да бѫде волята Божия!

         Чули сте, че е речено: „Око за око, зѫбъ за зѫбъ.“ (—38 ст.).

А пъкъ азъ ви казвамъ: „Да се не противите злому; но който те плесне по дѣсната страна, обърни му и другата.“ (—39 ст.). — Христосъ съпоставя два закона, двѣ култури, съвършено противоположни по външенъ видъ една на друга.

         „Който проси отъ тебе, дай му; и който иска да земе отъ тебе, недѣй се отвръща отъ него.“ (— 42 ст.). — Това е относителна, а не абсолютна реалность. Ако една градина иска на заемъ вода, трѣбва ли да ѝ се откаже? Човѣкъ трѣбва да е изворъ, който всѣкога да дава. Не разбирате ли Писанието въ широкъ смисълъ, вие ще се намѣрите въ голѣми противорѣчия. Дойде ли нѣкой при тебе и ти каже: дай за Бога! нищо не мисли и дай. — Ако дамъ на този, на онзи, какво ще остане за мене? Дай, и не мисли. Щомъ Богъ изпраща нѣкого при тебе, да ти иска нѣщо въ Негово име, Той знае, че можешъ да му дадешъ. Цѣльта на Бога не е да осиромашаваме. Ние имаме повече отколкото трѣбва. Въ много извори има повече вода, отколкото курната събира. За сега само една малка часть отъ Божиитѣ блага минава прѣзъ хората. За въ бѫдеще ще минава повече. Ако вие сте касиеръ въ английска банка и дойде при васъ нѣкой съ документитѣ си да ви иска пари, нѣма ли да му дадете? Ще го върнете ли назадъ? Не, ще му дадете, каквото иска. Ще изпълните длъжностьта си, както трѣбва.

         И тъй, като казвамъ, че трѣбва да изпълнимъ волята Божия, разбирамъ, че сме поставени като касиери въ нѣкои банки, да услужваме на хората: на този ще дадемъ, на онзи ще дадемъ. Цѣлия день ще казваме: заповѣдайте! Ще услужвате всѣкиму, който има писмо и документи, че е внесълъ пари въ банката. Щомъ сте турени на служба, като касиери, ще услужвате на хората.

         Сега азъ ви поздравлявамъ съ първия день на работата, съ новата служба, на която Богъ ви е поставилъ. Всѣки отъ васъ трѣбва да изпълни службата си, както той разбира. Онзи, който ви е далъ службата, той ще ви научи, какъ трѣбва да я изпълните. Щомъ се обърнете къмъ единъ отъ напрѣдналитѣ братя, той веднага ще се отзове, ще ви каже, какъ да работите. Значи, днесъ всички ще бѫдете на работа, външна и вѫтрѣшна. Довечера ще видимъ, какъ сте свършили работата си.

*

2. Бесѣда, държана отъ Учителя, на

19 августъ — Прѣображение,

6 ч. с. надъ лагера, при II. Рилско езеро.