Jump to content

1930_08_17 Благословена между женитѣ


Ани

Recommended Posts

"Благословена между женитѣ", бесѣди отъ Учителя, презъ лѣтото на 1930 г.,
Седемьт
ѣ рилски езера. Първо издание, София, 1930 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

БЛАГОСЛОВЕНА МЕЖДУ ЖЕНИТѢ.

         И като влѣзе ангелътъ при
нея, рече : „Радвай се благо-
датная! Господъ е съ тебе:
благословена си ти между
женитѣ“ *)

*) Лука 1:28.

         Ще прочета първата глава отъ Евангелието на Лука, която наричамъ научна глава.

         „И нѣмаха чадо, понеже Елисаветъ бѣ неплодна; а и двамата бѣха заматорѣли въ възрастьта си.“ (— 7 ст.). — У евреитѣ тогава нѣмаше по-голѣмъ позоръ за една жена, да бѫде безплодна, да нѣма дѣца.

         И яви му се ангелъ Господенъ, стоящъ отдѣсно на кадилния олтаръ.“ (— 11 ст.).

         „И Захария, като го видѣ, смути се и страхъ нападна на него.“ (— 12 ст.). — Когато човѣкъ не разбира нѣкои нѣща, той се страхува отъ тѣхъ. Дѣто има страхъ, тамъ всѣкога има неразбиране на нѣщата.

         И като влѣзе ангелътъ при нея, рече: „Радвай се благодатная! Господъ е съ тебе: благословена си ти между женитѣ!“

         Всѣка идея има смисълъ само тогава, когато е правилно разбрана. Най-красиви думи за затворника сѫ тѣзи, съ които го освобождаватъ. Нѣма по-великъ моментъ за него отъ този, когато се отвори вратата на затвора и му кажатъ: радвай се, деньтъ на твоето освобождение дойде! Най-красивитѣ думи за ученика сѫ тѣзи, съ които му съобщаватъ, че той свършва учението си съ отличие. Чуе ли тѣзи думи, ученикътъ се зарадва и се връща у дома си, при своитѣ. Най-красивитѣ думи за болния сѫ тѣзи, съ които му съобщаватъ, че той е здравъ вече и се освобождава отъ веригитѣ на болестьта. Най-красивитѣ думи за бѣдния сѫ тѣзи, съ които му се казва, че отъ днесъ вече той е осигуренъ, че сиромашията дига веригитѣ си отъ него и го освобождава. Човѣкъ трѣбва да разбира вѫтрѣшно живота. Смисълътъ на живота не седи въ ученостьта, нито въ богатството, нито въ силата. Най-великото нѣщо на земята е самиятъ животъ.

         Има три положения, чрѣзъ които животътъ се изразява правилно: растене, развитие и узрѣване, т. е. даване плодъ. Кога растенето е правилно? — Когато има една подбудителна причина, която го усилва, както това става и съ растенията. Това, което расте въ живота, то е душата. Туй, което повдига душата и усилва растенето, то е духътъ. Животътъ пъкъ е резултатъ на вѫтрѣшното развитие на душата и на духа. Значи, животътъ е плодъ на усилията отъ работата на душата и духа. Докато не познава живота, човѣкъ не може да познава нито душата, нито духа. И затова, когато се говори за живота, ние подразбираме неговия дълбокъ вѫтрѣшенъ смисълъ. Нѣкой казва: азъ искамъ да разбера духовния животъ. Който иска да разбере духовния животъ, той трѣбва да отиде на небето, да живѣе между ангелитѣ. Ако ангелътъ иска да разбере земния животъ, той трѣбва да слѣзе на земята, да живѣе между хората. За земния животъ ангелътъ е толкова голѣмъ невѣжа, колкото човѣкътъ за духовния животъ. Единъ ангелъ не може да разбере, какъ е възможно човѣкъ да грѣши; човѣкъ пъкъ не може да разбере, какъ е възможно да не грѣши. По това, именно, се различаватъ ангелитѣ отъ хората. За ангелитѣ има само една невъзможность: тѣ не могатъ да грѣшатъ. Обаче, слѣзе ли единъ ангелъ на земята и се облѣче въ плъть, той вече разбира, какво нѣщо е грѣхътъ, какво нѣщо сѫ грѣшкитѣ. Когато хората се освободятъ отъ плътьта си и отидатъ на небето, и тѣ ще бѫдатъ праведни, ще живѣятъ чистъ и светъ животъ, като ангелитѣ.

         И тъй, за да разбере естественитѣ процеси въ природата и въ живота, човѣкъ се нуждае отъ познаване на извѣстни правила и закони. Не е достатъчно само да схваща отдѣлнитѣ явления и факти, но сѫщеврѣменно той трѣбва да разбира и тѣхния дълбокъ смисълъ. Запримѣръ, нѣкой иска да бѫде богатъ. Не е достатъчно само да иска богатство, но той трѣбва да знае, защо го иска. Другъ казва: веднъжъ сме дошли на земята, важно е да прѣкараме този животъ. Питамъ: какъ ще го прѣкарате? Безразлично ли е какъ ще прѣкарате живота, който ви е даденъ? Ще прѣдставя нѣколко положения за изяснение на този въпросъ. Да допуснемъ, че нѣкой прѣкарва живота си въ кочина, дѣто му донасятъ на день по петь яденета, но дойде ли Коледа, веднага турятъ ножа на гърлото му. Питамъ: какъвъ смисълъ имаше яденето за този човѣкъ, щомъ му отниматъ живота? Или, да допуснемъ, че нѣкой живѣе въ голѣмъ разкошъ, има много богатства, но единъ день го хванатъ разбойници въ гората и го убиятъ. Какъвъ смисълъ имаше богатството за него? Има ли смисълъ такова прѣкарване на живота? Да прѣкарате по този начинъ живота си, то е все едно да се качите на нѣкой параходъ, за да прѣминете океана, и параходътъ спира всрѣдъ океана. Какъвъ смисълъ има такова прѣминаване на океана? Има ли смисълъ да се качите само на такъвъ параходъ, който нѣма да ви прѣкара прѣзъ океана, а ще ви остави на половината пѫть?

         Мнозина казватъ: да става, каквото ще. Не е така. Нѣщата трѣбва да ставатъ разумно. Да допуснемъ, че нѣкои хора си прѣдставятъ живота като права линия. Тази права линия означава дълъгъ пѫть, т. е. свѣтъ на едно измѣрение. Въ този свѣтъ се виждатъ главно двѣ точки, между които може да се прѣкара права линия. Движи ли се човѣкъ само по тази права линия, той се намира въ свѣта на ограниченията. Между двѣ точки може да се прѣкара и крива линия, но, изобщо, всички хора които се движатъ само около себе си, тѣ сѫ въ свѣта на едното измѣрение. Казвате: освѣнъ правата линия, ние виждаме и колело. Хора, които при движението си образуватъ колело, и тѣ сѫ въ свѣта на едното измѣрение. Единъ день това колело ще спре. Защо? — Защото се е прѣвърнало въ плоскость, т. е. дошло е въ свѣта на двѣтѣ измѣрения. Значи, при особено стечение на обстоятелствата, колелото се прѣвръща въ плоскость, и тогава вие казвате: ние виждаме свѣта въ плоскость. Когато човѣкъ живѣе само въ едно измѣрение, той може да стане инженеръ, да прави изчисления на дължината на правата линия; той може да измѣрва разстоянието отъ земята до небето, отъ земята до слънцето, до Сириуса или до други небесни свѣтила и планети. Когато човѣкъ живѣе въ свѣта на двѣтѣ измѣрения, т. е. въ плоскость, той може да стане земледѣлецъ, да оре и да сѣе; въ него вече се явяватъ желания. Човѣкътъ на желанията живѣе въ свѣта на двѣтѣ измѣрения, въ плоскостьта. Той казва: какво стана съ мене, не зная. По-рано бѣхъ инженеръ. Казвамъ: ти не вървишъ, както по-рано, по една линия, а по хиляди линии. Ти се движишъ въ двѣ посоки, вслѣдствие на което се намирашъ въ противорѣчие съ своитѣ желания, които всѣки день никнатъ у тебе, като гѫби.

         Много отъ съврѣменнитѣ хора се намиратъ въ противорѣчие съ своитѣ желания и казватъ: какво да правимъ съ своитѣ желания? Какъ да се освободимъ отъ тѣхъ? Човѣкъ трѣбва да се освободи само отъ своитѣ излишни, ненужни желания, и затова трѣбва да учи закона на растенето. Той ще учи този законъ отъ растенията. И растенията иматъ свои желания, и тѣ искатъ да живѣятъ като хората. Всѣки, който не разбира закона, по който желанията растатъ, казва: убий всѣко желание въ себе си! Лесно е да се говори, махнете това желание, махнете онова желание, но питамъ: като изкорените едно желание отъ себе си, какво ще турите на негово мѣсто? Можете ли да турите камъкъ на мѣстото на едно желание? Нѣма по-глупаво нѣщо отъ това, да туришъ камъкъ на мѣстото на нѣкое желание. По-добрѣ е на мѣстото на нѣкой паметникъ да поставишъ едно плодно дърво, или едно растение; по-добрѣ е да родишъ едно дѣте и да го възпиташъ, отколкото да направишъ една бѣсилка, на която да бѣсятъ хората. Защо ни сѫ бѣсилки? Защо ни сѫ мъртви паметници? Ще кажете, може-би, че тѣ ще останатъ споменъ за старитѣ врѣмена на човѣчеството. Кое е по-хубаво: да ходишъ на гроба на майка си и на баща си, да ги поливашъ съ вино, да плачешъ надъ тѣхъ, или тѣ да бѫдатъ живи и да се разговаряте помежду си? Който разбира закона на двѣтѣ измѣрения, той ще разбира и закона за растенето на растенията. Като отглеждате растенията, вие ще научите отъ тѣхъ закона на третото измѣрение, защото тѣ растатъ въ третото измѣрение. Едва сега съврѣменнитѣ хора започватъ да живѣятъ въ третото измѣрение, и затова се учатъ да хвърчатъ съ аероплани изъ въздуха. Нѣкой се качилъ на аеропланъ, но аеропланътъ се развалилъ нѣщо, и авиаторътъ пада, счупва крака, рѫката или главата си. Другъ се качилъ на нѣкоя планина, подхлъзналъ се на нѣкой камъкъ, падналъ и счупилъ крака си. Или пъкъ завалѣлъ снѣгъ на планината, и той се простудилъ. Слѣдъ всичко това хората казватъ: не струва човѣкъ да се качва на високи мѣста.

         Казвамъ: прѣди всичко човѣкъ трѣбва да изучава свойствата на своитѣ желания, както и законитѣ, условията, при които тѣ растатъ. Това значи да живѣе човѣкъ въ третото измѣрение. Какво означава триѫгълникътъ, напримѣръ? За учения човѣкъ триѫгълникътъ не е нищо друго, освѣнъ една реалность, т. е. едноврѣменно проектиране на три вида сили въ висшия свѣтъ. Днесъ за триѫгълника се говори като за фигура, която има три страни и три ѫгла. Обаче, ако го наблюдавате и проучавате дълго врѣме, ще видите, че той не е постоянна величина, но постепенно се измѣня, като минава въ четириѫгълникъ, послѣ въ петоѫгълникъ, въ шестоѫгълникъ, въ седмоѫгълникъ и т. н. Това показва, че самата реалность въ свѣта се видоизмѣня. Значи, тия сили, които се криятъ въ триѫгълника и въ неговитѣ видоизмѣнения, дѣйствуватъ въ свѣта. Вънъ отъ тѣхъ дѣйствуватъ и други сили, които вие не познавате. Запримѣръ, вие виждате, че около васъ се движатъ мъгли; тѣзи мъгли се прѣдизвикватъ отъ сили, които вие не знаете. Ще кажете, че вѣтърътъ докарва мъглитѣ. Ами кой прѣдизвиква вѣтъра? Задъ вѣтъра, задъ мъглитѣ има други сили, които вие трѣбва да изучавате. Вѣтърътъ и мъглата сѫ резултати, именно, на тия сили. Докато не изучите силитѣ, които дѣйствуватъ въ природата, вие винаги ще се намирате въ противорѣчия. Съврѣменнитѣ метереолози, които изучаватъ само резултатитѣ на силитѣ, каквито сѫ мъглитѣ, облацитѣ, вѣтроветѣ, не сѫ още истински метереолози.

         Истинскиятъ метереологъ трѣбва да знае не само външнитѣ сили, които дѣйствуватъ въ природата, но и вѫтрѣшнитѣ, които имъ противодѣйствуватъ. Той трѣбва да знае, кога ще има мъгли, кога слаби вѣтрове, кога циклони, кога годината ще бѫде суха, кога влажна, кога ще вали снѣгъ и т. н. Ако този метереологъ иска да отиде на разходка на нѣкой планински връхъ, той трѣбва да си послужи съ извѣстни инструменти, съ които да опрѣдѣли, какво ще бѫде врѣмето, и тогава да тръгва. Всѣки човѣкъ може да развие въ себе си това чувство, посрѣдствомъ което да влиза въ връзка съ силитѣ на природата и да ги разбира. Има ли това чувство, той нѣма нужда отъ никакви външни инструменти. Една отъ задачитѣ на всички хора е да образуватъ връзка съ разумностьта на природата. Въ това отношение всѣки човѣкъ, съ когото завързваме познанство или приятелство, ние трѣбва да го изучаваме като изразъ на природата. Да познавашъ човѣка, това подразбира, прѣди всичко, да познавашъ природата. Лесно е да се каже, че познавате Ивана, Драгана, Стояна. Да познавашъ Ивана, напримѣръ, ти трѣбва да знаешъ подробно неговитѣ сили и способности, съ които той се отличава отъ другитѣ хора. Да кажешъ за нѣкого, че е отличенъ музикантъ, или отличенъ философъ, или виденъ ученъ, ти трѣбва дълбоко да си убѣденъ въ това. Неговата музика, или неговата философия, или неговата ученость трѣбва да е призната отъ хора, които седатъ по-високо отъ него.

         И тъй, изучаването на духовния свѣтъ не трѣбва да става само отъ страхъ, че има и другъ свѣтъ, че носимъ отговорность прѣдъ него. Изучаването на духовния свѣтъ трѣбва да става съзнателно, отъ любовь. Ако днесъ кажете нѣкому, че той може да се разговаря съ баща си, който е заминалъ за онзи свѣтъ, той ще се стресне, ще каже: какъ е възможно да се говори съ умрѣлъ човѣкъ? Прѣди всичко, хората сами сѫ създали убѣждението, че човѣкъ умира. Щомъ е така, кажете, що е смъртьта. Да бѫде човѣкъ мъртавъ, значи да се парализиратъ всички негови удове и способности, а остава да дѣйствува само единъ центъръ, само едно голо съзнание, безъ всѣкаква външна връзка. Такъвъ човѣкъ се намира въ замръзнало състояние, подобно на това, въ което сѫ били намѣрени нѣкои допотопни животни. Жабата може да замръзне, слѣдъ вѣкове отново да се размрази, и животътъ ѝ пакъ да се прояви. Споредъ нашитѣ научни схващания, хората сами създаватъ ограниченията и заблужденията въ своя животъ. Това се дължи на неправилно разбиране на живота. Запримѣръ, хората изучаватъ физическия животъ, както и духовния, но не учатъ това, което е въ дѣйствителность. Когато хората изучаватъ Любовьта, тѣ не разбиратъ, какво прѣдставлява тя. Какво влиза въ Любовьта? — Животътъ. Имаме ли Любовь, въ живота ни трѣбва да влиза повече свѣтлина. Въ свѣтлината трѣбва да се прояви повече свобода. Значи, животътъ, свѣтлината и свободата сѫ условия за проявлението на Любовьта. Тамъ, дѣто животътъ, свѣтлината и свободата не се увеличаватъ, това показва неправилно проявление на живота. Това е ограниченъ животъ.

         Нѣкой казва: азъ имамъ много любовь. — Радвамъ се, че срѣщамъ такъвъ човѣкъ, но животътъ ти увеличава ли се? — Горѣ-долу. — Ами свѣтлината ти увеличава ли се? — Мъжделѣе само. — Ами свободата ти какъ е? — И тя е малка, доста съмъ ограниченъ отъ външнитѣ условия. Щомъ имамъ тѣзи данни, азъ веднага вадя картата си, правя своитѣ изчисления и мога да прѣдскажа на този човѣкъ, какво ще се случи въ живота му. Ще му кажа, какъ ще свърши училището, коя година ще боледува, дали ще бѫде бѣденъ или богатъ човѣкъ. — Отдѣ знаешъ това? — Отъ степеньта на твоята любовь. Щомъ любовьта ти не увеличава твоя животъ, щомъ животътъ не увеличава свѣтлината на твоя умъ и щомъ свѣтлината на ума ти не увеличава твоята свобода, всичко въ тебе е затворено, и ти не можешъ да растешъ и да се развивашъ. Какво може да се очаква отъ човѣкъ, който нѣма вѫтрѣшенъ стремежъ въ себе си? Той не може да расте, не може да се развива. Дойдатъ ли горещи дни, водата въ него ще прѣсъхне. Защо? — Защото този човѣкъ има малко вода въ себе си. Като отида при нѣкой изворъ, азъ мога да прѣдскажа, дали този изворъ ще прѣсъхне скоро. Когато водата на извора е топла, той скоро ще прѣсъхне; когато водата на извора е студена, той не прѣсъхва скоро. Изобщо, студенитѣ извори не прѣсъхватъ. Като казвамъ, че топлитѣ извори прѣсъхватъ лесно, азъ не разбирамъ ония извори, които извиратъ отъ дълбоко. Дълбокитѣ извори сѫ студени, но при прѣминаването си прѣзъ земнитѣ пластове, тѣ постепенно се стоплятъ и излизатъ на повърхностьта като топли извори. Лесно прѣсъхватъ ония топли извори, които нѣматъ голѣма дълбочина.

         Оттукъ  можемъ да извадимъ слѣдния законъ: студенитѣ хора извиратъ отъ дълбоки мѣста; горещитѣ хора извиратъ отъ плитки мѣста. Нѣкой казва: студенъ човѣкъ съмъ. — Студенъ си, защото извирашъ отъ дълбоко. — Сгорещилъ съмъ се, горещъ човѣкъ съмъ. — Внимавай да не се сгорещишъ повече, отколкото трѣбва, защото ще се намѣришъ прѣдъ голѣма опасность. Когато студениятъ замръзва, и когато горещиятъ се стопява, и двѣтѣ положения сѫ лоши. Обаче, когато студениятъ не замръзва, и когато горещиятъ не се стопява, и двѣтѣ положения сѫ добри. Тогава въ природата се явяватъ условия за дъждъ. Въ сегашния животъ топлината е по-опасна отъ студа. Ако нѣкой човѣкъ се подложи на замръзване по специаленъ начинъ, студътъ нѣма да го поврѣди. Той може да се запази въ това състояние цѣли вѣкове и послѣ пакъ да се размрази. Размразяването трѣбва да става отъ опитни хора. Тѣ оставятъ замръзналия човѣкъ вънъ, на студено, и постепенно го разтриватъ, докато възстановятъ кръвообръщението му, и по този начинъ му възвърнатъ живота. Рече ли невѣжиятъ да направи опитъ съ замръзналъ човѣкъ, да го размрази, той ще го внесе въ топла стая, дѣто ще го умори, или най-малко ще го осакати. Значи, сиромахътъ не трѣбва да става богатъ. Защо? — Защото той не може да използува новитѣ условия, въ които се намира. Тогава сиромахътъ ще се намѣри въ положението на замръзналъ човѣкъ, внесенъ въ топла стая.

         Казвамъ: когато природата поставя нѣкого въ извѣстни ограничения, тя има прѣдъ видъ неговото благо. Въ този смисълъ сиромашията за човѣка е сѫщо такова благо, каквото е и богатството. Като не разбиратъ този законъ, хората не използуватъ правилно нито сиромашията, нито богатството, вслѣдствие на което и отъ едното, и отъ другото благо се явяватъ голѣми недѫзи. И тогава, нито богатството е употрѣбено на мѣсто, нито сиромашията. Сиромашията е условие да се родятъ велики чърти въ характера на човѣка. Външно великитѣ хора не сѫ били богати. Тѣхното богатство се заключавало въ знанието имъ, въ характера имъ, както и въ добродѣтелитѣ имъ. Да бѫдешъ сиромахъ, това не показва, че нѣмашъ условия за растене и развитие. Когато природата постави човѣка при ограничителни условия, съ това тя цѣли да прѣдизвика скрититѣ сили, скритото богатство на неговата душа, да се изявятъ навънъ и да заработятъ за неговото повдигане. За да намѣри човѣкъ скритото богатство въ себе си, отъ него се изисква вѣра.

         Днесъ хората влизатъ вече въ закона на положителната вѣра, която почива на данни, на извѣстни факти. Само тази вѣра може да създаде наука. Ако човѣкъ вѣрва безъ да работи, безъ да учи, това е суевѣрие. Въ това отношение ученитѣ хора сѫ много внимателни. За да се произнесатъ по нѣкой въпросъ, тѣ дълго врѣме правятъ наблюдения, изслѣдвания, и тогава само се осмѣляватъ да прѣдадатъ фактитѣ като положителни. Запримѣръ, тѣ отъ вѣкове наблюдаватъ луната, искатъ да се произнесатъ съ положителность върху живота тамъ. Тѣ слѣдятъ, изучаватъ, какви промѣни ставатъ на луната, за да разбератъ, дали тамъ условията на живота сѫ разнообразни. Ако сѫ разнообразни, значи и тамъ има условия за развитие на сѫщества. Едни учени казватъ, че и на луната има условия за животъ, други учени отричатъ това. Тѣ се корегиратъ едни други, допълватъ се, докато най-послѣ се добератъ до вѣрни факти. И само върху тия факти може да се гради истинска наука. По сѫщия начинъ и човѣкъ, като изучава живота си, като изучава себе си, трѣбва да се основава на вѣрни, а не на мними свои прояви. Нѣкой човѣкъ си мисли, че е музикаленъ. Той трѣбва абсолютно да се убѣди въ това. Какъ ще се убѣди? Като чуе нѣкое музикално произведение и може още отъ първия пѫть да го запомни, той е роденъ музикантъ. Нѣкой пъкъ мисли, че има силна паметь. Кой човѣкъ е паметливъ? — Този, който, като чуе нѣщо веднъжъ, веднага го запомня. Трѣбва ли десеть пѫть да му се повтаря, за да го запомни, той не е паметливъ човѣкъ. Сѫщиятъ законъ е вѣренъ и по отношение на духовния свѣтъ. Който е духовенъ, той веднага разбира духовнитѣ работи. Който не е духовенъ, съ часове може да му се говори и пакъ ще остане нѣщо тъмно въ съзнанието му.

         Подъ думата „духовенъ“ човѣкъ разбираме, който живѣе въ по-високъ свѣтъ, въ свѣта на четиритѣ измѣрения. Той разбира четири точки, четири положения, въ които се движи. Духовниятъ човѣкъ вижда и прѣзъ планинитѣ, и затова слънцето за него никога не залѣзва. За него нощь не сѫществува. И нощемъ той се движи въ свѣтлина. Човѣкътъ на четвъртото измѣрение не се нуждае отъ лампи, той всѣкога е въ свѣтлина. Срещнете ли такъвъ човѣкъ на земята, той може за всичко да ви говори, но за своята духовна лампа, съ която освѣтява всичкитѣ си пѫтища, нищо нѣма да ви каже. По този въпросъ той мълчи, като риба. Тръгнете ли на пѫть вечерно врѣме съ такъвъ човѣкъ, той ще ви прѣкара прѣзъ най-тъмнитѣ мѣста и ще върви свободно, безпрѣпятствено, както прѣзъ деня. Ако го попитате, защо върви тъй свободно въ тъмнината, той ще ви каже, че отъ баща си, отъ майка си е наслѣдилъ способностьта да вижда въ тъмнина. И послѣ ще прибави: и нѣкои животни иматъ тази способность да виждатъ добрѣ въ тъмнината.

         И като влѣзе ангелътъ при нея, рече: „Радвай се благодатная!“ Ангелътъ е разумното начало, което може да посѣти човѣка. Всѣки може да бѫде посѣтенъ отъ ангела на разумностьта. Нѣкой казва: да бѣхъ азъ на мѣстото на Мариамъ! Всѣки човѣкъ може да бѫде на мѣстото на Мариамъ. Ще дойде моментъ въ живота на всѣки човѣкъ, когато той ще зачене и ще роди нѣщо велико, хубаво. Ще дойде ангелъ при него и ще му каже: радвай се, защото си намѣрилъ благодать прѣдъ Бога! За да дойде този моментъ, ние трѣбва да имаме абсолютна вѣра, да не се съмняваме. Ангелътъ дойде при Захария и при Мариамъ. Захарий се усъмни малко и го запита, какъ може да стане това. Щомъ ангелъ ти се явява, не питай. Вѣрвай въ това, което той ти казва. Никакво съмнѣние, никакво ровене! Какво правите, като посѣете едно сѣме, или растение? Посадите го, полѣете го и го оставяте да расте. Вземете ли да го ровите, да го бутате, да видите, какъ се развива, вие ще го осакатите. Какъ ще го проучавате? — По листата, по цвѣта и по плода му. Ако листата му прѣзъ врѣме на растенето сѫ зелени, ако цъвти на врѣме и ѝ ако завързва на врѣме, тогава и коренитѣ му сѫ здрави. Ако листата му не сѫ зелени, ако не цъвти и не завързва на врѣме, тогава коренитѣ му сѫ слаби, хилави. И при този случай пакъ нѣма да ровите коренитѣ му, но ще го наторите добрѣ и ще го поливате редовно. Никога не ровете коренитѣ на растенията!

         Казвамъ: като имате прѣдъ видъ това правило, не се ровете и въ коренитѣ на вашия животъ! Запримѣръ, когато човѣкъ направи погрѣшка, неговата задача е да корегира погрѣшката си, а не да се рови въ нея, да търси причинитѣ, виновницитѣ за нея и съ това да се мѫчи да се оправдае, или пъкъ накаже. Не се ровете въ злото, въ погрѣшкитѣ и прѣстѫпленията! Човѣкъ не е единствениятъ отговоренъ факторъ за своитѣ погрѣшки. Когато разглежда научно една своя погрѣшка, той трѣбва точно да знае, каква часть отъ тази погрѣшка се пада на него и каква часть на другитѣ. Прѣпятствията и спънкитѣ, които човѣкъ срѣща въ живота си, часть отъ тѣхъ може да се дължи на обществото, друга часть на разумнитѣ сѫщества, трета часть на природата, а една часть отъ тѣзи прѣпятствия може да сѫ поставени отъ Бога. По този начинъ всѣки човѣкъ е поставенъ на редъ изпитания, безъ да знае той, каква велика цѣль се крие въ тѣзи изпитания. Ако човѣкъ не разбира закона на растенето, той ще извади криви заключения за живота си и ще каже: Господъ не мисли за мене, Той ме е оставилъ на земята само да страдамъ и да се мѫча. Питамъ: по какъвъ пѫть този човѣкъ е дошълъ до заключението, че Богъ го изпратилъ на земята само да страда? Дѣ сѫ неговитѣ данни, чрѣзъ които той е дошълъ до това заключение? Ако нѣма никакви факти, никакви научни данни, неговото заключение е основано само на прѣдположения, на хипотези.

         Сега пъкъ ние можемъ да извадимъ заключението: всѣко твърдение, основано само на хипотези е толкова сигурно, колкото е сигурно положението на кѫща, основана на пѣсъкъ. Една мома срѣща на пѫтя си единъ момъкъ, който я спира и ѝ казва: госпожице, много си красива. По-голѣма красавица отъ тебе не съмъ виждалъ. Щомъ те видѣхъ, сърцето ми трепна. Тази мома повѣрва на думитѣ на момъка, и прѣзъ цѣлия день тя се чувствува доволна, щастлива, убѣдена, че като нея нѣма друга мома, толкова красива. Една нейна приятелка, като я вижда тъй самодоволна и горда, казва ѝ: вижъ, азъ имамъ въ джоба си едно огледало, огледай се въ него, да провѣришъ, дали дѣйствителностьта отговаря на думитѣ, които момъкътъ ти казалъ. Тази мома отдавна не се оглеждала въ огледало и послушала другарката си. Като се видѣла въ огледалото, махнала го недоволно настрана и казала на другарката си: вземи си огледалото назадъ! Тя била недоволна, защото не се видѣла тъй красива, както си въобразила; освѣнъ това, като погледнала дебелитѣ си устни, съ които мязала на негърка, още повече се ужасила. Не е лошо, че устнитѣ на нѣкой човѣкъ сѫ дебели, но дебелитѣ устни говорятъ за извѣстна деформация въ човѣка. Тази деформация е прѣдизвикана отъ застой въ астралния му животъ. Такъвъ човѣкъ е сѣлъ градини, ниви, лозя, но нѣма кой да жъне, да ги обработва. Той започналъ да гради кѫща, но и нея недовършилъ. Изобщо, всичкитѣ му работи сѫ останали недовършени. Хора съ дебели устни сѫ малко мързеливи. Такива сѫ и негритѣ. Ако устнитѣ на човѣка сѫ много тънки, и това не е добрѣ. Има опрѣдѣлена мѣрка, доколко устнитѣ на човѣка трѣбва да бѫдатъ дебели или тънки. Дойде ли тази естествена мѣрка, енергиитѣ въ чувствата на човѣка сѫ хармонични. Енергиитѣ въ чувствата и мислитѣ на човѣка трѣбва да се разпрѣдѣлятъ правилно, да има естественъ избликъ въ тѣхъ. Слѣдователно, ако имате дѣте съ дебели устни, вие трѣбва да знаете, по какъвъ начинъ да го възпитавате, за да въздѣйствувате на неговитѣ енергии. Ще кажете: Господъ го е създалъ такова. Че Господъ го е създалъ такова, това не подразбира, че и такова трѣбва да остане. Това дѣте расте, развива се, намира се въ рѫцѣтѣ на своитѣ родители и учители, които трѣбва да се грижатъ за неговото възпитание. Майката, бащата иматъ задача да работятъ освѣнъ върху себе си, още и върху своето дѣте.

         Азъ привеждамъ този фактъ, защото нѣкога и вие ще почувствувате своитѣ дебели устни. Нѣма човѣкъ, който да не е почувствувалъ поне веднъжъ въ живота си устнитѣ си дебели. Щомъ чувствата у човѣка се възбудятъ чрѣзмѣрно, той вижда вече устнитѣ си надебелѣли. Когато нѣкой старъ човѣкъ се влюби, българитѣ иматъ една поговорка за случая: „Пази Боже, старо бунище да се запали!“ Роди ли се желание у човѣка да стане богатъ, устнитѣ му надебеляватъ; роди ли се желание да стане ученъ или силенъ човѣкъ, устнитѣ му пакъ надебеляватъ. Това сѫ желания, които трѣбва да се реализиратъ, но не само врѣменно. Да реализирашъ дадено желание врѣменно, това значи да оставишъ корена му вѫтрѣ въ тебе, да продължава да живѣе и да те измѫчва.

         Една млада мома отъ Сливенъ обичаше единъ младъ момъкъ, добъръ човѣкъ, който живѣеше чистъ животъ, прѣкарваше въ постъ и молитви, искаше светия да стане. Момата пъкъ искаше да се ожени за него. Азъ ѝ казвахъ, че този момъкъ е добъръ, но не е за нея, тя нѣма да бѫде щастлива съ него. — Нищо, нека не бѫда щастлива, но искамъ да живѣя съ него поне три деня. Най-послѣ тя постигна желанието си: ожени се за него, и скоро се разочарова. Той не работи нищо, живѣе на гърба ѝ. Тя работи и го храни. Срѣщамъ я единъ день и я питамъ: доволна ли си отъ живота си? — Ако тогава имахъ тази опитность, каквато сега имамъ, единъ часъ не бихъ желала да живѣя съ него. При това, той бѣше отличенъ момъкъ, идеалистъ, но това, което тя търсѣше, не можа да го намѣри въ него. Желанието, стремежътъ ѝ бѣше добъръ, но методътъ, по който искаше да го реализира, не бѣше правъ. По сѫщия начинъ и желанията, стремежитѣ на хората може да сѫ прави, но методитѣ, пѫтищата, по които тѣ искатъ да ги реализиратъ, не сѫ правилни. Наистина, всѣко желание, всѣка мисъль на човѣка трѣбва да се реализира. Но кога? — Когато тази мисъль, това желание служатъ за растенето, за самоусъвършенствуването на душата.

         Казвамъ: всички страдания, изпитания и прѣпятствия въ живота на човѣка цѣлятъ пробуждане на висшето съзнание въ него, т. е. да се роди нѣщо велико въ душата му. Това виждаме въ двата примѣра за Елисаветъ и Мариамъ. Първата роди Иоанъ Кръститель, а втората — Христа — Спасительтъ на човѣчеството. Разгледайте тѣзи примѣри, като символи въ духовния си животъ и ги приложете. Не се спирайте върху буквалното имъ значение. Ако разгледате тѣзи факти въ букваленъ смисълъ, вие ще почнете да изучавате историята за идването на Христа, кога се е родилъ, какъ се родилъ и т. н. Нѣщата лесно се провѣряватъ. Какъ? Отъ резултатитѣ имъ. Ако разгледате резултатитѣ на сегашното християнство, напримѣръ, ще разберете, че има нѣщо криво въ неговитѣ методи. И наистина, стремежитѣ на християнитѣ сѫ прави, желанията имъ — сѫщо, но методитѣ, които тѣ прилагатъ, сѫ криви. Вслѣдствие на кривитѣ методи християнството не постигна това, което можа да постигне. Християнитѣ възприеха методитѣ на езичницитѣ, съ което внесоха голѣми заблуждения. Днесъ християнитѣ трѣбва да корегиратъ своитѣ методи за постижения. Задачата на християнството не седи въ доказване сѫществуването на Бога. Още прѣди Христа гръцкитѣ философи се занимаваха съ въпроса за сѫществуването на Бога. Задачата на християнството бѣше да се създаде връзка между всички души, да растатъ, да се развиватъ, да се освободятъ отъ ограниченията и отъ робството на грѣха. Друга главна задача на християнството бѣше повдигането на жената.

         И тъй, всѣки отъ васъ трѣбва да зачене и да роди въ себе си пророкъ, като Иоанъ Кръститель, и Спаситель на своята душа, като Христа. И апостолъ Павелъ казва: „Родихъ ви.“ Ако вземете неговитѣ думи въ букваленъ смисълъ, това е невъзможно. Днесъ само жената ражда. Тогава, какво означаватъ думитѣ на апостолъ Павла? Той подразбира друго: да роди човѣкъ нѣщо велико и красиво въ своята душа. Разберете ли раждането въ букваленъ смисълъ, вие ще се натъкнете на редъ противорѣчия. При това, вие не можете да бѫдете и въ положението на Мариамъ. Никоя друга жена не може да бѫде въ нейното положение, защото явленията въ природата не се повтарятъ. Въ физическия свѣтъ всѣко явление при дадени условия може да се извърши само единъ пѫть. Втори пѫть нито условията могатъ да се повторятъ, нито явлението може да се извърши по сѫщия начинъ. Въ свѣта сѫществува пълно разнообразие. Обаче, всички стремежи и желания на човѣка се реализиратъ. Когато не се реализиратъ желанията и стремежитѣ на хората, тѣ живѣятъ въ физическия свѣтъ. Въ Божествения свѣтъ, обаче, всички желания се реализиратъ.

         И тъй, сѫществува единъ свѣтъ, въ който радоститѣ сѫ реални, а скърбитѣ привидни. Този свѣтъ е свѣтътъ на ангелитѣ, на светиитѣ, на съвършенитѣ сѫщества. Този свѣтъ е Божествениятъ. Сѫществува и другъ свѣтъ, въ който радоститѣ сѫ привидни, а скърбитѣ реални. Той е физическиятъ свѣтъ. Човѣкъ може да живѣе въ Божествения свѣтъ, ако има абсолютна, положителна вѣра въ себе си. Имате ли тази вѣра, вие ще възкръснете. Силна ли е вашата вѣра, ако тя не може да ви възкръси? Ако вие носите, като Крали Марко, ножъ, запасанъ на пояса си и не можете съ него да отсѣчете една сламка, какъвъ ножъ е той? Остъръ, здравъ ножъ е този, съ който, като докоснете само нѣкой голѣмъ камъкъ, или нѣкоя канара, тя да отхвръкне на разстояние. Остъръ ножъ е този, съ който при единъ замахъ само отрѣзвате дървета, дебели по два метра. Какъвъ е вашиятъ ножъ? Вие ударите съ него една сламка, и ножътъ ви отхвръква настрана. Не е здравъ, не е направенъ добрѣ вашиятъ ножъ. Вие съ вашата слаба вѣра прѣдставлявате такъвъ ножъ, който лесно се чупи.

         Ние говоримъ за силна вѣра, която всичко прѣодолява. Вѣра, която не може да се справи съ мѫчнотиитѣ въ свѣта, не е нито Крали-Марковиятъ ножъ, нито ножътъ на нѣкой ангелъ. Когато нѣкой ангелъ простре ножа си по движението на земята, тя се отдалечава отъ него, заобикаля го. Отдалечаването на земята отъ ножа на ангела, ученитѣ наричатъ отклонение на земята. Когато нѣкой ангелъ иска да опита силата на своя ножъ, той го провѣрява по отклонението на земята. Колкото повече се отклонява земята, толкова ножътъ на ангела е по-силенъ. Щомъ забѣлѣжи отклонението на земята, ангелътъ вече не прави втори опитъ.

         Казвамъ: вие се нуждаете отъ мощна, силна вѣра, за да прѣминете благополучно пѫтя, по който се движите. Цѣлата земя да се прѣобърне, вие трѣбва да имате вѣра, че свѣтътъ, въ който живѣете е изправенъ, и не може да ви се случи нѣщо, което да скѫса връзката ви съ живота. Нѣма сила въ свѣта, която може да ви отклони отъ пѫтя, освѣнъ вие самитѣ. Двата примѣра съ Елисаветъ и Мариамъ нека ви бѫдатъ като образци въ живота. И васъ единъ день ще ви посѣти вашиятъ ангелъ, но гледайте да не онѣмѣете. Ако онѣмѣете, и това не е лошо, защото казано е, че мнозина ще онѣмѣятъ, като видятъ Бога, но ще знаятъ, че вѣрата имъ е слаба. И като нѣми, идеята имъ пакъ ще се реализира. При това, Мариамъ имаше голѣмо изпитание. Йосифъ искаше да я напусне, усъмни се въ нея, но дойде единъ ангелъ при него и му каза: „Това, което Мариамъ е заченала, е отъ Духа Светаго. Вземи жена си и иди въ Египетъ!“ Ако и вие сте вѣрни на Божественото въ васъ, ангелъ Господенъ ще дойде и ще уреди всичкитѣ ваши мѫчнотии. Вие ще минете прѣзъ огънь, безъ да падне косъмъ отъ главата ви.

         Това е истинско учение, това е истинска религия, защото почиватъ на здрава, положителна, изпитана вѣра. Само такова учение може да осмисли живота на човѣка; само това учение развива душата и укрѣпва духа на човѣка, като реализира всички негови възвишени мисли и желания за служене на Бога. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да служи човѣкъ на Бога. Първото нѣщо въ свѣта е да служимъ на Бога, а послѣ на хората; първо да обичаме Бога, а послѣ да обичаме и хората. Първо ще започнемъ отъ Бога и послѣ ще дойдемъ до хората. Тази е задачата на новото учение: да започнемъ отгорѣ и да свършимъ долу. Като свършимъ работата си долу, пакъ ще се качимъ горѣ, ще завържемъ двата края и ще образуваме една колесница, като тази на свети Илия, съ която ще се възнесемъ на небето. Значи, прѣдъ васъ седи реализирането на една велика задача.

         Ще ви приведа два примѣра, върху които трѣбва да размишлявате. Въ древностьта имало една царска дъщеря, която по особени причини трѣбвало да живѣе въ една много красива планинска мѣстность. Тукъ тя очаквала своя възлюбенъ. Като се научили отъ други царства за царската дъщеря, при нея започнали да идватъ много княжески и царски синове, но никой отъ тѣхъ не се връщалъ дома си — единъ отъ царскитѣ синове се прѣвръщалъ на камъкъ, другъ — на пръсть, трети — на сухо дърво, четвърти — на животно и т. н. Отъ всички царски синове останалъ само единъ, който не билъ още посѣтилъ царската дъщеря. И той почналъ да се приготовлява да я посѣти. Като се научила затова нѣщо царската дъщеря, тя му написала писмо, съ което го прѣдупрѣждавала, какво има да му се случи. Писмото имало слѣдното съдържание: ако ти дойдешъ при мене по сѫщитѣ пѫтища, по които и другитѣ дойдоха, по-добрѣ не идвай, защото те чака голѣмо нещастие. Ако дойдешъ при мене съ сѫщитѣ крака, съ каквито и другитѣ дойдоха, не идвай; ако дойдешъ да ме видишъ съ обикновенитѣ си очи, съ каквито и другитѣ дойдоха да ме видятъ, не идвай; ако дойдешъ при мене съ обикновената си уста, да ми говоришъ обикновени нѣща, каквито ми говориха и другитѣ, не идвай. Ако можешъ да дойдешъ по такъвъ пѫть, по който никой не е дохождалъ, само тогава ела.

         Казвамъ: и вие, за да постигнете великия идеалъ на своята душа, трѣбва да намѣрите тѣзи три нѣща. Великото не се постига по обикновенитѣ пѫтища, по които хората вървятъ; великото не се постига и съ обикновенитѣ умове и сърца, съ които съврѣменнитѣ хора се домогватъ въ живота; великото не се постига и съ обикновенитѣ мѣрки, съ които съврѣменнитѣ хора мѣрятъ нѣщата. Това, съ което съврѣменнитѣ хора си служатъ, то е само прѣдисловие къмъ великото, което е разрѣшено за другитѣ сѫщества, но за васъ чака само моментъ, за да ви се изяви. За сега тази задача за васъ не е разрѣшена още, но разрѣши ли се единъ день, вие ще изпитате въ душата си небивала дотогава радость. Казвате: ние искаме да знаемъ, какъ ще постигнемъ това. Съ този умъ, който имате днесъ, вие не можете да знаете тѣзи нѣща. Защо не може и не трѣбва да ги знаете съ този умъ, ще ви обясня това съ слѣдния примѣръ.

         Единъ турски ходжа се молилъ на Господа да просвѣти ума му, да научи и разбира всичко, каквото се съдържало въ Корана. Той се молилъ на Бога: Господи, 40 деня наредъ ще постя, само да ми помогнешъ да разбирамъ всичко, което е писано въ нашата свещена книга. И наистина, той постилъ 40 деня, слѣдъ което придобилъ голѣми знания. Обаче, тѣзи знания му допринесли толкова много страдания, че той започналъ пакъ да се моли на Бога: Господи, 400 деня ще постя, но моля Те, помогни ми да забравя всичко, каквото съмъ научилъ! Слѣдователно, ние не трѣбва да бѫдемъ като този ходжа, да искаме да придобиемъ всичкото знание за 40 деня, за да не става нужда послѣ да постимъ 400 деня, да забравимъ това знание, което сме придобили.

         Казвамъ: всѣки день човѣкъ трѣбва да придобива толкова знания, колкото е способенъ да възприеме и асимилира. Всѣки день носи своето благословение.

         И тъй, двѣ нѣща ще имате прѣдъ видъ: когато ангелътъ ви посѣти, вие трѣбва да бѫдете готови да го изслушате и разберете; слѣдъ това гледайте да не се усъмните. По-нататъкъ, Богъ ще се погрижи за своето.

*

1. Бесѣда отъ Учителя, държана на

17 августъ, въ открития салонъ при II. Рилско езеро.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...