Jump to content

1931_05_15 Новата епоха


Ани

Recommended Posts

От "Методи за самовъзпитание"
21 Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.)
Първо издание, София, 1941 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Новата епоха

— Чрезъ свѣтлата любовь се постига красотата на живота.

Т. м.

Всѣка идея или мисъль, която минава презъ ума на човѣка и се произнася чрезъ устата му, предизвиква известенъ образъ или известна картина. Запримѣръ, мисъльта „да отидемъ на екскурзия“ предизвиква картина за нѣкоя хубава планинска мѣстность. Мисъльта „да отидемъ на чешмата за вода“ рисува въ въображението ни образа на нѣкоя чешма, отъ която изобилно тече чиста вода. Като кажемъ „да се молимъ“, предъ насъ изпъква възвишенъ, красивъ свѣтъ, напълно хармониченъ. Молитвата въвежда човѣка въ свѣта на хармонията. И да не е влѣзълъ той въ този свѣтъ, за предпочитане е да мисли за него, отколкото никакъ да не мисли. Благословение е за човѣка да потъне въ мисли за възвишения свѣтъ, макаръ и да не живѣе още тамъ. Затова, именно, казваме, че човѣкъ трѣбва да мисли за Бога, постоянно да Го държи въ ума си, макаръ Той да е още недостѫпенъ за него. Следователно, мислете за Бога, вѣрвайте въ Него, обичайте Го, за да държите съзнанието си будно, да отправяте ума си къмъ възвишения свѣтъ.

Какво придобива човѣкъ, когато се свързва съ възвишения свѣтъ? Като мисли за възвишеното, човѣкъ възприема новото. Това не значи, че изведнъжъ ще стане новъ човѣкъ и ще се отрече отъ старото. Новото постепенно измѣства старото, както новитѣ плодове измѣстватъ старитѣ. Вчера сте яли старъ плодъ, но щомъ дойде новъ, стариятъ отстѫпва мѣстото си на новия. Когато новиятъ се свърши, пакъ може да ядете старъ. Не всѣкога старото е развалено или бракувано. Има стари нѣща, които не губятъ цената си, но ако новитѣ напълно ги замѣстватъ, естествено е тѣхъ да предпочитате.

Често чувате да се говори за новата, за положителната наука. Сѫщевременно се говори за нѣкои стари философи. Запримѣръ, казватъ, че Лайбницъ развилъ философията си въ съчинението си „Монадология“, Кантъ — въ съчинението си „Чистиятъ разумъ“, Ремке пъкъ основава философията си върху „даденото“. Има нѣщо вѣрно въ философията на тѣзи учени, но има и нѣщо недоизказано. Сега трѣбва да дойдатъ новитѣ философи, да допълнятъ и преработятъ мисъльта на старитѣ. Запримѣръ, подъ думата „дадено“ ние разбираме пѫпка, която чака времето на своето проявяване. Когато дойде пролѣтьта, пѫпката ще се разтвори, ще цъвне, ще завърже плодъ, и наесень плодътъ ще узрѣе. Въ този смисълъ „даденото“ подразбира непрекѫснатъ процесъ на проявяване. Съ едно даване въпросътъ не се изчерпва.

Какъ разбирате мисъльта, че старото не се губи, нито може да се отрече? Представете си, че имате едно семе — А, което посаждате въ земята, т. е. въ гѫстата материя (фиг. 1).

MOK-10-2-3.JPG

Семето пуща коренчета надолу, дето проявява своя животъ. Следъ време се явява стъбълце, клончета и листа. Семето А проявява живота си нагоре, въ точка В, т. е. въ рѣдка срѣда. Правата АС представя равнището на почвата. Между дветѣ прави АС и АВ имаме равнодействуващата, която представя резултатъ. Дойдемъ ли до резултата, виждаме, че той е непреривенъ процесъ, а именно, въ продължение на десеть години имаме резултата Аа; въ продължение на други десеть години имаме резултата Ав, после — резултата Ас и т. н. Това нарастване продължава стотици години, вследствие на което казваме, че „даденото“ подразбира непреривенъ процесъ, въ който не става никакво изчерпване. Следователно, съ живота на семето, посадено въ земята, идеята за старото и новото става ясна. Не можете да отричате старото, т. е. миналото, защото новото се гради върху него.

И тъй, когато гледате презъ очитѣ на природата, вие не можете да отдѣлите старото отъ новото. Обаче, влѣзете ли въ живота на хората, тамъ има дѣление на стари и млади. Въ природата всички нѣща сѫ неразривно свързани, като части отъ цѣлото. Благодарение на тази връзка, дървото живѣе продължително, като презъ периодъ отъ нѣколко години придобива нѣщо ново. — Какво придобива дървото? — То се свързва съ все повече и повече хора. Колкото повече и по добри плодове дава дървото, съ толкова повече хора се свързва. И въ края на краищата дървото се обогатява. Това наричаме „развитие или култура“ на дървото. Последнитѣ плодове на дървото сѫ по-хубави отъ първитѣ. Младото дърво не дава доброкачествени плодове. Колкото минаватъ годинитѣ, плодоветѣ на дървото ставатъ по-едри, по-вкусни и по-сочни. Изворътъ, който е текълъ десетки и стотици години, има по-хубава вода отъ тази, която е текла въ първитѣ години на извирането му. Кога човѣкъ свири по-добре: когато започва да учи, или когато е свирилъ 15-20 години редовно? Кога разполага съ повече знания: когато влиза въ университета, или когато излиза? Когато започвалъ да учи, да свири, да пѣе, човѣкъ съдържалъ въ себе си всичко, което впоследствие проявилъ, но то е било още въ латентно, т. е. въ спящо състояние. Когато работи, той постепенно се проявява. Като свърши наукитѣ си, той пакъ не е напълно проявенъ, но започва да се проявява — намира се вече въ процеса на проявяването.

Мнозина не успѣватъ да проявятъ дарбитѣ си и да ги развиятъ, защото очакватъ да получатъ всичко наготово. Тѣ мислятъ, че знанието, богатството, силата могатъ да имъ дойдатъ предъ нозетѣ. Това е невъзможно. Работа се иска отъ човѣка! Нѣкой си купи единъ лотариенъ билетъ и чака, дано спечели нѣщо. Добре е понѣкога човѣкъ да си купува по единъ-два лотарийни билета, но да не престава да работи. Нека тури лотарийния билетъ въ нѣкоя кутия и да го заключи, да не разчита на него. Колкото повече работи, толкова повече възможности има да спечели. Щомъ работи, лотарийниятъ билетъ ще бѫде пъленъ; ако не работи, билетътъ излиза празенъ. При това положение, да купувате лотарийни билети, които не печелятъ, значи, да губите време и пари напраздно.

Всички купуватъ лотарийни билети, като не подозиратъ, че на всѣкиго е даденъ по единъ лотариенъ билетъ, който трѣбва да се тури въ действие. Всѣки човѣкъ има мозъкъ, съ който трѣбва да работи, да мисли, за да излѣзе отъ него добъръ философъ, поетъ музикантъ или художникъ. — Какъ е станалъ човѣкъ философъ? — Чрезъ мисъль. Като мислилъ дълго време върху известенъ въпросъ, най-после той се проявилъ, станалъ прочутъ. Цѣлиятъ свѣтъ му отдава слава и почесть. Не е ли това неговиятъ лотариенъ билетъ? Другъ нѣкой работилъ дълго време върху поезията и станалъ виденъ поетъ. Цѣлиятъ свѣтъ заговаря за него. Ето че и неговиятъ билетъ печели. Нѣкой момъкъ иска да се ожени за добра, красива мома и постоянно мисли за това. Мисли за нея, но и работи, докато единъ день срещне такава мома, която го разбира и оценява. Празенъ ли излѣзе неговиятъ билетъ?

Понѣкога хората се оплакватъ отъ неуспѣхи, защото, като придобиятъ известно знание, или свършатъ нѣкаква наука, преставатъ вече да работятъ и да учатъ, като очакватъ да ги назначатъ на нѣкаква висока служба. Ако не получатъ такава, отчайватъ се. Защо не взематъ примѣръ отъ пчелитѣ и мравкитѣ, отъ мушицитѣ и бръмбаритѣ? Кой ги назначилъ на служба? Никой не ги назначилъ, но, въпрѣки това, тѣ по цѣлъ день работятъ. Като видите, какъ тичатъ, хвъркатъ и работятъ, кажете си: Ако пчелата, мравката и бръмбарътъ работятъ, и азъ мога като тѣхъ да работя. — Ама методъ нѣмамъ. — На тѣхъ, кой имъ даде методъ? Методътъ за работа се крие въ човѣка, само условията идатъ отвънъ. Импулсътъ за работа е въ човѣка, а условията и срѣдствата се даватъ отвънъ. Човѣкъ може съ години да стои предъ вратата на съкровището, но ако не посегне да я отвори, той нищо нѣма да придобие. Направи ли малко усилие да отвори вратата, всичко ще му се даде. Той ще влѣзе въ замъка, ще обиколи всички ѫгли и ще си вземе, каквото му е нуждно. Условията го чакатъ, но отъ него се иска да направи малко усилие, да вдигне рѫката си, да посегне къмъ тѣхъ. — Какъ ще повдигна рѫката си да отворя? — Това е методъ, който човѣкъ самъ трѣбва да намѣри. Да мисли, че и методътъ може да му се даде наготово, това е заблуждение.

Често хората се спъватъ, когато се сравняватъ едни съ други. Запримѣръ, нѣкой гледа, какъ работятъ другитѣ и казва: Азъ съмъ останалъ назадъ, хората сѫ свършили много работа. — Ако това е така въ действителность насърдчавайте се, безъ да се спъвате. Слугата, който е прекаралъ повече години при господаря си, естествено, ще свърши повече работа. Ако нѣкой е научилъ изкуството да плава, това не подразбира, че знае всичко. Той може да плава, да владѣе водата, но, като излѣзе на суша, вижда, че много нѣща не може да направи. Тъй щото, който владѣе водата, може да свърши много работа. Обаче, който не знае да плава, ще изгуби много време, докато намѣри лодка или мостъ, да мине на другия брѣгъ. Щомъ излѣзе на брѣга, той влиза вече въ ролята си — господарь е на сушата. Той започва да работи и си набавя изгубеното време.

Помнете: всѣка идея, която засѣга ума, сърдцето и волята ви, е по-ценна отъ тази, която нѣма никакво отношение къмъ васъ. Следователно, какво ще придобиете, ако кажете, че хората работятъ повече или по-малко отъ васъ, или ако кажете, че нѣкога човѣчеството е било по-добро или по-лошо. За васъ е важно, какво вие можете да направите въ даденъ моментъ, или какво е човѣчеството днесъ. Какво е било миналото, добро или лошо, това може само да ви поучава и насърдчава. Ако миналото не може да ви стимулира, то нѣма отношение къмъ васъ. Ако злото и доброто не ви подтикватъ къмъ работа, тѣ оставатъ за васъ отвлѣчени понятия, къмъ които нѣмате никакво отношение. Ето защо, влѣзе ли въ ума ви една Божествена идея, не я отхвърляйте, дайте ѝ възможность да се реализира, да стане ваша плъть и кръвь.

И тъй, ако извадите отъ себе си Божествения елементъ, т. е. връзката си съ Божествения свѣтъ, вие ще обезсмислите живота си. Ако разглеждате името си, ще дойдете до заключение, че първата буква отъ името никога не се измѣня. Тя е тѣсно свързана съ вашето естество, а главно съ характера ви. Другитѣ букви могатъ да се измѣнятъ или не, но първата остава неизмѣнна. Каквито промѣни да правите съ името си, никога не го съкращавайте. Можете да продължите името си, да внесете въ него още нѣколко букви, но въ никой случай не го съкращавайте. Тази е причината, да иматъ германцитѣ много дълги думи въ езика си. Понеже се намиратъ въ ограничителни условия, разполагатъ съ малко земя, въ която да проявятъ своята енергия и умъ, тѣ увеличаватъ броя на буквитѣ въ думитѣ си. Често съединяватъ по две-три думи въ една. Това показва, че търсятъ изходенъ пѫть за излизане отъ ограниченията, въ които се намиратъ. Земята, съ която разполагатъ, е много ограничена, за да проявятъ своя умъ, активность и сила. Англичанитѣ пъкъ разполагатъ съ много земя, вследствие на което думитѣ, съ които си служатъ въ речьта, сѫ повечето кѫси.

Следователно, когато думитѣ, съ които си служи единъ народъ, сѫ кѫси, това показва, че колата на този народъ е много натоварена. Той трѣбва да я разтовари малко, да не се счупи. Ако пъкъ думитѣ сѫ дълги, колата му е слабо натоварена, има още мѣсто за товарене. Значи, колата на англичанитѣ е много натоварена, а на германцитѣ — слабо натоварена, има още мѣсто да я товарятъ. Въ живота си, всѣки човѣкъ минава презъ положението на германеца и англичанина: ту се товари, ту се разтоваря. Той минава отъ неблагоприятнитѣ условия въ благоприятни и обратно: отъ благоприятни въ неблагоприятни.

Чувате да казватъ за нѣкого, че мисли много, а за другъ, че малко мисли. Когато мисли много, човѣкъ се намира въ трудно положение. Той знае, че, като мисли, ще излѣзе отъ мѫчнотията си. Значи, човѣкъ трѣбва да мисли, а не да се тревожи и безпокои. Мисъльта е едно нѣщо, а тревогата — друго. Като мисли, човѣкъ открива различни методи за научни изследвания, за справяне съ мѫчнотиитѣ. Следъ дълго размишление, Архимедъ откри закона за плаване на тѣлата. Той го разреши въ банята, когато се кѫпѣше, отдето излѣзе голъ, и извика: Еврика! Ще кажете, че е смѣшно положението на голия човѣкъ, особено ученъ да излѣзе голъ отъ банята. Важно е, че Архимедъ внесе въ свѣта една велика идея, възъ основа на която се направиха толкова открития въ областьта на мореплаването, а впоследствие и на въздухоплаването. Значи, съдържанието осмисля нѣщата, а не външната имъ обстановка. Много хора днесъ ходятъ голи, но нищо не сѫ внесли въ свѣта. Архимедъ веднъжъ излѣзе голъ, но обогати науката съ една велика истина.

Следователно, силата на нѣщата не е въ формата, нито въ съдържанието, но въ онзи, който може да използува това съдържание. Запримѣръ, ако получите подаръкъ ноти, красиво подвързани, силата имъ не е нито въ подвързията, нито въ съдържанието. Трѣбва да дойде нѣкой пианистъ или цигуларь, да отвори нотитѣ и да започне да свири. Значи, условията сѫ въ нотитѣ, възможноститѣ — въ инструмента, но трѣбва да дойде артистътъ да съчетае условията съ възможноститѣ, за да реализира идеята, която е вложена въ тѣхъ. Сѫщата аналогия можемъ да направимъ между човѣка и свѣта, въ който той живѣе. Свѣтътъ е написана книга; силитѣ, които действуватъ въ свѣта, представятъ инструментитѣ; следъ това трѣбва да дойдатъ артиститѣ, да засвирятъ на тия инструменти и да покажатъ, какво могатъ да изкаратъ отъ съчетанието на написаното въ книгата и инструментитѣ. Дойде ли до ухото ви музика, спрете се и започнете да размишлявате. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ правата мисъль. Да мислишъ право, това значи, да имашъ ясна представа за всичко, което става въ свѣта. Виждате, че нѣкой страда или се радва. Като разбирате нѣщата, вие влизате въ положението му и знаете, какъ да му помогнете.

Като говоримъ за страданията, ще знаете, че всички хора сѫ изложени на тѣхъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който може да избѣгне страданията. Повече или по-малко, той непремѣнно ще мине презъ страдания. Като погледнете главата, лицето и рѫката на човѣка, ще видите, че тамъ е написано всичко, което му предстои да преживѣе. Достатъчно е да знае човѣкъ малко астрология и хиромантия, за да разбере предварително, какво го очаква. Има астролози и хиромантици, които могатъ да предсказватъ бѫдещето на човѣка. На търговеца могатъ да кажатъ, какви стоки да си набави повече, кога да си ги достави и т. н. Обаче, това, което могатъ да кажатъ на единъ търговецъ, не се отнася до всички търговци. Запримѣръ, единъ търговецъ може да спечели отъ покупката на захарь. Ако другъ търговецъ направи сѫщата покупка, може да пропадне. Значи, въ живота, подражаването не води всѣкога къмъ добъръ резултатъ. Това, което се отнася до една майка, не важи за друга. Ако единъ тухларь работи добре, това не значи, че въ сѫщата мѣстность трѣбва да се явятъ още нѣколко тухлари. Голѣмото производство на тухли въ едно и сѫщо мѣсто намалява цената имъ, а съ това се влошава положението на тухларитѣ. Ето защо, помнете, че астрологията, хиромантията, физиогномията, като науки, иматъ отношение, както къмъ цѣлото, така и къмъ частитѣ. За всѣки човѣкъ е опредѣлено, какво му предстои да мине, какви страдания и радости го очакватъ, на какви успѣхи и неуспѣхи ще се натъкне. Сѫщевременно, опредѣлени сѫ и неговитѣ отношения къмъ окрѫжаващитѣ, къмъ цѣлото Битие.

Днесъ много хора се оплакватъ, че нѣматъ работа. — Защо нѣматъ работа? — Защото производството на ученитѣ е голѣмо. Всѣка година свършватъ университетъ хиляди души, за които нѣма вакантни мѣста. Тѣ сѫ съгласни да ги назначаватъ въ села, но и тамъ нѣма свободни мѣста. Затова мнозина се принуждаватъ да отиватъ въ странство, тамъ да работятъ. Не е въпросъ да напуснешъ отечеството си, но предварително трѣбва да знаешъ, за каква работа си способенъ. Като се подаватъ на подражаване, нѣкои отстѫпватъ отъ своето предназначение и изучаватъ предметъ, който не имъ се подава. Всѣки трѣбва да знае, какво може самъ да направи, а не какво другитѣ хора правятъ. Като попадне на това, за което е предназначенъ, за него непремѣнно ще се намѣри мѣсто. За всѣки човѣкъ е опредѣлено едно мѣсто въ живота. Намѣри ли предмета, върху който трѣбва да работи, непремѣнно ще намѣри своето мѣсто. При това, всѣки трѣбва да работи така, че самъ да е доволенъ отъ работата си, да не очаква одобрението на хората. Нима работата, която Христосъ свърши, се одобри отъ хората? На времето малцина я одобриха, но следъ две хиляди години много хора станаха Негови последователи. Обаче, Христосъ бѣше доволенъ отъ своята работа.

Мнозина искатъ да бѫдатъ като Христа. Нѣма по-лесно отъ това, никой не имъ прѣчи да бѫдатъ като Христа, но за себе си, а не за хората. Първо, човѣкъ трѣбва да изработи образа на Христа за себе си и после да го представи на хората. На времето си и Христосъ не бѣше признатъ отъ хората, за това Го разпнаха. Римската власть гледаше на Него като на неблагонадежденъ и опасенъ човѣкъ. Наистина, опасенъ човѣкъ бѣше Христосъ за римската империя. Страхуваха се отъ Него и си казваха: Какъ е възможно, толкова младъ човѣкъ, едва 30 годишенъ, да се готви за царь на Юдеитѣ! Значи, Той иска да направи революция! Въ заключение на това, Пилатъ намѣри нѣкакъвъ членъ отъ римското право, възъ основа на който Го осѫдиха. Като се намѣри въ трудно положение предъ съвѣстьта си, Пилатъ каза: „Не намирамъ никаква вина въ този човѣкъ. Измивамъ рѫцетѣ си отъ всѣкаква отговорность.“ Въпрѣки това, осѫдиха Христа и Го разпнаха. За да се оправдаятъ за престѫплението, което извършиха по отношение на Христа, книжницитѣ и фарисеитѣ Го обвиниха, че се наричалъ царь на Юдеитѣ, съ което нарушавалъ законитѣ на римската империя.

Страшно е, когато човѣкъ нарушава законитѣ на разумната природа. Човѣшкитѣ закони могатъ да хванатъ човѣка, но, ако той спазва законитѣ на великата природа, ще възкръсне, като Христа. Затова, именно, Христосъ е казалъ: „Не „противи се на злото!“ Злото представя лошитѣ условия. Не противи се, значи, на лошитѣ условия. Остави ги да минатъ, за да дойдатъ добритѣ условия. — Какво представятъ добритѣ условия? — Тѣ сѫ идейнитѣ, т. е. необикновени мисли, които стимулиратъ човѣка. Разчитайте на тѣзи мисли, защото тѣ насърдчаватъ и въодушевяватъ. Допущайте въ ума си само идейни мисли, за да излѣзете по-скоро отъ областьта на разочарованията, която наричаме область на смъртьта, на ада, на мѫчението. Колкото по-скоро излѣзете отъ тази область, толкова по-добри условия ви чакатъ. Добритѣ условия представятъ новата епоха, която всички хора очакватъ. Обаче, докато дойде до новата епоха, човѣкъ непремѣнно ще мине презъ разочарованието. Никой не може да избѣгне тази область. Каквото и да правите, ще минете презъ нея. Христосъ нарича тази область „тѣсна врата.“ За да мине презъ тѣсната врата, човѣкъ трѣбва да остави раницата си отвънъ, да не му прѣчи. Голѣми разочарования прекарва човѣкъ, докато мине тѣсната врата. Обаче, колкото и да сѫ голѣми разочарованията, тѣ не сѫ по-голѣми отъ Христовитѣ, защото Той пръвъ мина презъ тѣсната врата. Пѫтьтъ на съвременнитѣ хора е вече проправенъ и освѣтенъ.

Като не разбиратъ законитѣ на живота, мнозина считатъ културата и постиженията за свое собствено дѣло. Тѣ не подозиратъ, че културата е резултатъ на усилията, които възвишенитѣ сѫщества правятъ. Тѣ работятъ върху умоветѣ на хората, като внасятъ свѣтлина въ тѣхъ. Сѫщевременно тѣ внасятъ въ сърдцата имъ възвишени потици, благородни желания и чувства. Щомъ съзнаятъ това, хората ще разбератъ, че културата не е нищо друго, освенъ съзнателна работа на разумния свѣтъ върху цѣлото човѣчество. Музиката, поезията, изкуството, науката, които осмислятъ живота на хората, слизатъ отъ възвишения свѣтъ като идеи, и се реализиратъ на земята.

Сегашнитѣ хора реализиратъ идеитѣ на възвишения свѣтъ, а бѫдещето поколѣние ще ги приеме наготово, въ наследство. Но на тѣхъ ще се възложи нова работа, да усъвършенствуватъ това, което сѫ придобили. Всѣки човѣкъ, всѣко общество, всѣки народъ, всѣка нова епоха допринася по нѣщо за великата сграда на бѫдещата култура. Приложете и вие своето участие въ тази велика сграда, за да се ползувате въ бѫдеще отъ нейнитѣ придобивки.

Т. м.

*

36. Лекция отъ Учителя, държана на

15. май, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...