Jump to content

1930_07_11 Влияние на свѣтлината и топлината върху човѣка


Ани

Recommended Posts

От "Закони на доброто"
24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.)
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Влияние на свѣтлината и натоплината

върху човѣка

Т. м.

Чете се резюме на темата: „Предназначението на съня въ природата“.

Тема за следния пѫть: „Отличителни чърти на птицитѣ и на рибитѣ.

Когато детето влѣзе въ училището, учительтъ го запознава съ елементарни работи. За да се научи да пише, то започва съ елементитѣ на буквитѣ. За да се научи да рисува, то започва съ елементитѣ на рисуването: съ точка, права, крива линия и т. н. Следователно, когато изучава живота, човѣкъ пакъ започва съ неговитѣ елементи. Не прави ли сѫщото и природата? За да се образува рѣка, тя трѣбва да има първо глава, отдето извира водата Отъ главата се образува цѣлата рѣка. Значи, всѣко нѣщо се нуждае отъ глава. Сѫщото можемъ да кажемъ и за човѣка. Безъ глава човѣкъ нищо не представя. Главата е началото ва извора, стомахътъ и дробоветѣ сѫ резултатъ на извора. Знаемъ, че всѣка рѣка има притоци. Какво е предназначението на притоцитѣ? Тѣ правятъ рѣката по-силна, по-буйна и пълноводна. Освенъ глава, дробове и стомахъ, човѣшкиятъ организъмъ има притоци, които го правятъ по-силенъ. Каква е крайната цель на рѣката? — Да се върне тамъ, отдето е излѣзла. Ако не стане приливъ, не може да стане и отливъ. И обратно, ако не стане отливъ, не може да стане и приливъ. Всѣка разумна проява на човѣка очаква нѣкакъвъ резултатъ. Приливитѣ и отливитѣ въ живота и въ природата сѫ резултати на всѣка разумна проява.

Като изучавате природата, вие се натъквате на голѣмото разнообразие, което сѫществува въ нея. Виждате камъни, растения, животни и хора, но всички се различаватъ едни отъ други. Камъни, растения, животни, хора отъ единъ и сѫщъ видъ, класъ или раса се различаватъ едни отъ други. Срѣщате двама братя, отъ една и сѫща майка и баща, но намирате голѣма разлика между тѣхъ. Ако спрете вниманието си на хора отъ различни раси, ще видите, че всѣка раса има поне едно отличително качество отъ другитѣ раси. Запримѣръ, отличителното качество на бѣлата раса е челото ѝ; на жълтата — скулитѣ на лицето, които му предаватъ широчина; на черната — устнитѣ ѝ.

Ако спрете вниманието си върху произхода на раситѣ, можете да дадете две мнения: материалистическо, споредъ което външнитѣ условия сѫ създали различнитѣ раси; идеалистическо, споредъ което създаването на различнитѣ раси се дължи на съзнателната работа на разумни сѫщества. Единъ и сѫщъ майсторъ прави малъкъ и голѣмъ чукъ. Каква е била мисъльта му да направи малъкъ чукъ? — Малкиятъ чукъ е предвиденъ да преодолява малки съпротивления. — А голѣмиятъ? — За преодоляване на голѣми съпротивления. Различие сѫществува не само между раситѣ, но и между хората отъ различнитѣ професии. Запримѣръ, военниятъ се познава по сабята, която носи; професорътъ и учительтъ — по книгитѣ, които носятъ, или стоятъ на маситѣ имъ; поетътъ — по стиховетѣ, които пише; свещеникътъ — по требитѣ, които изпълнява; магътъ — по магическата прѫчица, която носи въ рѫката си. Разликата между сѫществата въ висшитѣ свѣтове е по-голѣма отъ тази, която сѫществува между хората. Тамъ сѫществата се различаватъ по степеньта на свѣтлината си. Колкото по-възвишени и по-интелигентни сѫ, толкова по-голѣма е тѣхната свѣтлина. Казватъ за нѣкого, че има свѣтълъ умъ. Значи, този човѣкъ живѣе въ умствения свѣтъ, ползува се отъ неговата свѣтлина, която му помага да решава лесно задачитѣ си. Кажатъ ли за нѣкого, че е благороденъ, съ меко и топло сърдце, това показва, че той има отношение къмъ духовния свѣтъ и се ползува отъ неговата топлина. Този човѣкъ е религиозенъ, той работилъ върху себе си и развилъ своитѣ религиозни чувства.

Две нѣща опредѣлятъ човѣка като истински човѣкъ: умственитѣ способности и моралнитѣ му чувства. Чрезъ мозъчнитѣ си центрове човѣкъ възприема свѣтлина отъ горнитѣ свѣтове и по този начинъ се развива умствено. Колкото повече свѣтлина възприема, толкова по-добре сѫ развити умственитѣ му способности. Чрезъ моралнитѣ си чувства човѣкъ възприема топлина отъ горнитѣ свѣтове. Колкото повече топлина възприема, толкова по-добре сѫ развити моралнитѣ му чувства. Значи, количеството на свѣтлината и на топлината, които човѣкъ възприема, показватъ, докѫде е дошълъ той въ развитието си. Следователно, ако лишите човѣка отъ топлина, чувствата му се атрофиратъ; ако го лишите отъ свѣтлина, умственитѣ му способности се атрофиратъ. Като знаете това, никога не затваряйте прозорцитѣ на своитѣ вѫтрешни очи, за да приемате всѣкога духовната свѣтлина. Никога не затваряйте прозорцитѣ на моралнитѣ си чувства, за да възприемате топлината отъ духовния свѣтъ. Затворите ли прозорцитѣ, отъ които иде свѣтлината и топлината на живота, вие ще изпаднете въ мрачни, песимистични състояния. Тази е причината, поради която хората остаряватъ. Тѣ преждевременно затварятъ прозорцитѣ си къмъ физическия и къмъ духовния свѣтъ и казватъ: Не се интересуваме вече отъ живота. Годинитѣ минаватъ, ние остаряваме и отиваме къмъ смъртьта. Така не се говори. Докато е на земята, човѣкъ трѣбва да се интересува отъ всичко, което става въ живота. Той трѣбва да има отворени очи и уши, да възприема свѣтлината и топлината и отъ физическия, и отъ духовния свѣтъ.

Какво представя духовниятъ свѣтъ? — Съвокупность отъ разумни и съвършени сѫщества. Тѣ могатъ да ни дадатъ идея за духовния свѣтъ. Силитѣ, които действуватъ въ този свѣтъ, сѫ напълно организирани. Сѫществата, които живѣятъ въ духовния свѣтъ, иматъ будно съзнание за всичко, което става около тѣхъ, вследствие на което тѣ не спятъ. Колкото повече спи едно сѫщество, толкова по-несъвършено е то. Съньтъ има отношение къмъ човѣшкото съзнание. Запримѣръ, децата спятъ повече отъ възрастнитѣ. — Кѫде е мѣстото на духовния свѣтъ? — Навсѣкѫде. Този свѣтъ не се опредѣля по мѣстото си, но по разумностьта на сѫществата. Всѣки човѣкъ, който постѫпва разумно и благородно, живѣе освенъ на физическия, още и въ духовния свѣтъ. Въ духовния свѣтъ, когато единъ работи, всички работятъ съ него заедно и му съдействуватъ. На земята всѣки работи самъ. Видятъ ли, че нѣкой предприема една добра работа, мнозина ще се опълчатъ противъ него и ще му препятствуватъ.

Сега, да дойдемъ до вашия личенъ животъ. Вие живѣете на земята и казвате, че искате да живѣете добре. Щомъ казвате, че искате да живѣете добре, това подразбира, че вашиятъ животъ е въ зависимость отъ нѣщо. Отъ какво зависи течението на водата? Ако предъ васъ тече рѣка, вие я наблюдавате, пълноводна ли е, или не. Това зависи отъ извора на рѣката. Ако изворътъ е пълноводенъ, и рѣката е пълноводна. Следователно, щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да живѣе и да върви напредъ. Изворътъ, отъ който човѣкъ изтича, е пълноводенъ. Тогава и животътъ на човѣка е изобиленъ и добъръ. За да запази изобилието и доброто въ своя животъ, човѣкъ трѣбва да се държи за своя Първиченъ изворъ, т.е. за Първата Причина. Щомъ прекѫсне връзката си съ Първоизточника на живота, той се натъква на противоречия и страдания. — Какво показватъ страданията? — Нежеланието на човѣка да се подчини на Първата Причина, която го води къмъ добро. Дето доброто действува, тамъ сѫ постиженията. Стремете се къмъ доброто, което ще ви свърже съ Първата Причина на нѣщата.

Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ нови разбирания за живота. Ако разбиранията имъ сѫ правилни, и постиженията ще бѫдатъ добри. Това не става изведнъжъ, но постепенно и планомѣрно. — Отъ какво зависи, да има човѣкъ голѣми постижения? — Отъ свѣтлината на неговия умъ и отъ топлината на моралнитѣ му чувства. Това се доказва и астрологически. Колкото по-добри планетни съчетания има въ хороскопа на човѣка, толкова по-голѣми сѫ резултатитѣ и постиженията въ живота му. Има хора, които сѫ любимци на срѣдата, въ която се движатъ. — Защо? — Иматъ топлина въ чувствата си. Студениятъ човѣкъ не може да бѫде обичанъ. Топлината предразполага хората.

Свѣтлината и топлината въ човѣка иматъ две главни свойства. Ние познаваме топлина, която разрушава, и друга, която съгражда. За свѣтлината пъкъ знаемъ, че има свѣтлина, която ослѣпява, и друга, която отваря очитѣ на хората. Ние имаме предъ видъ, обаче, топлината, която съгражда, и свѣтлината, която отваря очитѣ. Казано е въ Евангелието: „И виделината свѣти въ тъмнината, и тъмнината я не обзе.“ Следователно, когато се натъкнете на голѣмо умствено противоречие, мислете за свѣтлината въ различнитѣ ѝ степени. Когато изпаднете въ тъмната нощь на живота си, мислете за звездитѣ, които свѣтятъ на небето, и за слънцето. Нѣма да мине много време, и съзнанието ви ще просвѣтне. Когато животътъ се обезсмисли, свържете се съ добритѣ хора. Отъ тѣхъ ще потече топлина, която ще ви ободри. Свѣтлината и топлината сѫ тѣсно свързани. Когато свѣтлината се яви, и топлината дохожда. Подъ влиянието на тѣзи сили, цвѣтята растатъ, плодоветѣ зрѣятъ, водитѣ текатъ, вѣтроветѣ духатъ. Тѣ сѫ причина за движението въ свѣта. Дето има движение, тамъ е животътъ.

Като говоримъ за влиянието на свѣтлината и на топлината върху човѣка, ние имаме предъ видъ, какво количество свѣтлина и топлина приема той. Това зависи отъ устройството на главата, нейната дължина и широчина. Отъ свѣтлината и топлината, които приема човѣшкиятъ организъмъ, зависи устройството и на цѣлото тѣло. Като мисли върху свѣтлината и топлината и ги проектира къмъ мозъка и къмъ моралнитѣ си чувства, човѣкъ може да развие интуицията си, да оформи и повдигне челото си. Това е много естествено. Какво прави сиромахътъ, който се скрилъ въ своята малка, прихлупена колибка? Той постоянно мисли, какъ да я разшири. Тукъ я разшири, тамъ я повдигне, докато единъ день я събори и си Направи една кѫщичка, съ две три стаи. Като поживѣе известно време въ нея, той пакъ е недоволенъ, иска по-голѣма кѫща. Така постѫпва човѣкъ и по отношение на своята глава. Той всѣки день прави нѣщо, съ цель да я преустрои, да стане по-възприемчива къмъ свѣтлината и топлината.

Природата е вложила въ човѣка дарби и способности, които той трѣбва да развива не изведнъжъ, но постепенно. Развивайте това, което е вложено въ васъ, но не изпадайте въ положението на учения, на поета, на художника, на учителя, на земедѣлеца, които, следъ нѣколкогодишна работа, казватъ: Достатъчно сме работили, повече не можемъ. Не е така. Истинскиятъ ученъ, поетъ, учитель, земедѣлецъ работятъ неуморно и съ любовь. Отъ време на време тѣ си почиватъ, но не се отказватъ отъ работата си. Истински земедѣлецъ е онзи, който, следъ десетгодишна работа на нивата, може да се разговаря съ житото, съ тревичкитѣ, съ изворитѣ. Всички го познаватъ и отдалечъ го поздравяватъ. Кой земедѣлецъ, следъ такива резултати, може да каже, че не иска повече да работи нивата? Колкото по-голѣма е любовьта на земедѣлеца къмъ житото, толкова по-едро става то. Разумниятъ и добъръ човѣкъ сѣе съ любовь и жъне добри плодове. Земедѣлецътъ трѣбва да се разговаря съ житото, което е посѣлъ, а житото трѣбва да го познава. Човѣкъ, по отношение на великия свѣтъ, представя житно зърно, което трѣбва да познава господаря си. Човѣкъ трѣбва да познава Онзи, отъ Когото е излѣзълъ. Докато е свързанъ съ Него, той всѣкога ще бѫде доволенъ. Щомъ прекѫсне връзката си съ своя Първоизточникъ, той става недоволенъ и нещастенъ. Както изворътъ е свързанъ съ своята глава, така всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде свързанъ съ своя Създатель.

И тъй, каквото е отношението на извора къмъ неговата глава, такова трѣбва да бѫде отношението на човѣшката душа къмъ Бога. Ако изворътъ се съмнява въ сѫществуването на главата, отдето извира, и се отклони отъ пѫтя си, да търси главата на своя животъ, работата му е свършена. Той се отдѣля отъ главата си, загубва силата си и въ скоро време пресъхва. Като знаете това, не питайте, сѫществува ли нѣкакво Начало, отъ което извирате. Не се отклонявайте отъ пѫтя си, защото животътъ ви ще се прекѫсне. — Да живѣемъ добре! — Щомъ имате топлина, вие живѣете добре и сте добъръ човѣкъ. — Да бѫдемъ учени, да имаме знания! — Щомъ имате свѣтлина, вие сте ученъ, разполагате съ знания. Следователно, дръжте се за великото Слънце на живота, да приемате отъ него свѣтлина и топлина, да бѫдете добри и разумни.

Мнозина искатъ изведнъжъ да станатъ учени. Това е невъзможно. Отъ колко конци е изплетено гемиджийското вѫже? За да се оплете такова вѫже, нужни сѫ най-малко 10—20 хиляди конци. Съ единъ конецъ става ли вѫже? Съ една идея ставашъ ли ученъ? Много време, много усилия и работа сѫ нужни, за да стане човѣкъ ученъ. Сѫщевременно човѣкъ трѣбва да се свърже съ умоветѣ на ученитѣ хора въ свѣта, да работи съ общи усилия. Въ това отношение ученостьта е колективенъ процесъ, резултатъ на колективна работа. Умоветѣ на всички учени се обединяватъ и работятъ заедно. Истински ученъ е онзи, който има свѣтлина въ ума си и топлина въ сърдцето си. Той никога не пита, какъвъ е смисълътъ на живота. Той знае, че животътъ е подобенъ на рѣка, която тече. Както рѣката полива цвѣтя, дървета и треви, така и животътъ носи блага за всички живи сѫщества. Това, обаче, е второстепенна задача на живота. Първата му работа е да тече.

Помнете: всѣко нѣщо, което природата е вложила въ човѣка, е постижимо. И обратно: всѣко нѣщо, което природата не е вложила въ човѣка, е непостижимо. Това, което Богъ и природата сѫ вложили въ човѣка, струва повече отъ всички блага на живота. То стои по-високо отъ таланта, отъ гения и отъ светията. — Защо? — Защото единъ день, когато развие вложеното въ себе си, човѣкъ е постигналъ вече съвършенство.

Работете и вие върху вложеното въ васъ, да придобиете единъ день съвършенство, къмъ което душата ви се стреми.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

44. Лекция отъ Учителя, държана на
11. юлий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...