Jump to content

1929_08_09 Абсолютна и относителна реалность


Ани

Recommended Posts

От "Отворени форми"
Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 8-та година, т.II, (1928-29 г.)
Първо издание, София, 1943 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 
 

Абсолютна и относителна реалность

Размишление.

        Често се говори за абсолютна и относителна реалность. Представете си, че напишете числата десеть и сто. Какво означаватъ тѣзи числа? Тѣ могатъ да бѫдатъ слънца, животни, дървета, камъни и др. Тѣзи числа могатъ да означаватъ нѣщо реално, което има свой смисълъ. Ще кажете, че числата криятъ въ себе си абсолютна и относителна реалность. Това е донѣкѫде вѣрно.

        Представете си, че единъ пияница има въ джоба си само десеть лева. Какво ще направи той съ тѣзи пари? Ще отиде въ една кръчма и ще се напие. Съ това той влага паритѣ си въ банката на кръчмаря. Какво е придобилъ, като изпилъ паритѣ? — По-голѣма смѣлость. Преди да пие, той е билъ мраченъ, неразположенъ. Щомъ се напие, става веселъ, смѣлъ и решителенъ. Излиза отъ кръчмата и започва да пѣе, да говори високо и казва: Никого не искамъ да зная. Не ме интересува общественото мнение. Ще кажете, че паритѣ правятъ човѣка смѣлъ. Това е относителна истина. Младъ момъкъ, студентъ, получава сто хиляди лева наследство отъ чичо си, и веднага измѣня живота си. Преди това е билъ беденъ, окѫсанъ, но сега се облича добре, разхожда се съ автомобилъ. Казвате, че паритѣ направили смѣлъ този беденъ студентъ. Външно паритѣ го измѣнили, направили го посмѣлъ, по-самоувѣренъ, но това не е още истинскиятъ човѣкъ. И пияницата стана по-смѣлъ съ десеттѣ лева, и студентътъ стана по-смѣлъ съ стотѣ хиляди лева, но тази смѣлость е относителна, а не абсолютна. Ако пияницата изгуби десеттѣ лева и не може да пие, ако студентътъ изгуби стотѣ хиляди лева, и двамата ще изгубятъ смѣлостьта си. И гѫсеницата е смѣла, когато се нахрани; докато е гладна, никаква смѣлость нѣма въ нея. Като е гладна, тя минава за демократка. Щомъ се нахрани, тя става аристократка, едва се движи, поглежда самодоволно натукъ - натамъ.

        Явяватъ се въпроситѣ: Кой направи пияницата толкова смѣлъ? — Десеттѣ лева и виното. — Кой даде възможность на бедния студентъ да се облича хубаво, да се разхожда съ автомобилъ и да държи главата си нагоре? — Стотѣ хиляди лева. — Кой застави гѫсеницата да лази по дървото? — Нуждата отъ листа, съ които се храни. — Реални ли сѫ положенията, въ които се намиратъ пияницата, студентътъ и гѫсеницата? — Не сѫ реални. Ще дойде день, когато пияницата ще изтрезнѣе; студентътъ ще придобие вѫтрешно богатство, на което всѣкога може да разчита; гѫсеницата ще се превърне въ пеперуда и ще напусне дърветата. Следователно, каквото е отношението между гѫсеницата и пеперудата, такова е отношението между човѣка и ангела. Човѣкъ мисли, че по-реално положение отъ неговото нѣма. Обаче, като се превърне на ангелъ, ще разбере, че се е намиралъ въ относителната реалность на живота.

        Помнете: Човѣкъ е подложенъ на постепенно развитие. Благодарение на това, той измѣня, както начина на храненето си, така и своитѣ мисли и чувства. Невъзможно е да се хранишъ по единъ и сѫщъ начинъ и съ една и сѫща храна презъ цѣлия си животъ. Невъзможно е да мислишъ и да чувствувашъ по единъ и сѫщъ начинъ презъ цѣлия си животъ. Ако не възприемашъ всѣки день по една нова мисъль, ти си осѫденъ на смърть. — Не ни трѣбватъ нови колове. Старитѣ колове сѫ добри за нашия бентъ. — Не е така. Старитѣ колове сѫ изгнили, наведени; въ скоро време ще паднатъ, и водата ще нахлуе, дето не трѣбва. Какво ще стане тогава съ воденицата ви? — Ще престане да работи. Престане ли тя да мели брашно, воденичарьтъ пропада. Коловетѣ постоянно трѣбва да се подновяватъ, за да бѫде бентътъ ви въ изправность.

        Вие сте млади, предприемчиви, искате да се проявите, да забогатѣете. Всичко можете да постигнете, но зависи, какъвъ пѫть ще изберете. Пѫтьтъ опредѣля вашето бѫдеще. Нѣкой избира известенъ клонъ отъ науката, другъ става музикантъ, художникъ, занаятчия и т. н. Какъвто изборъ е направилъ, такъвъ ще бѫде резултатътъ на неговия животъ. Нѣкой изучава бацилитѣ и става ученъ човѣкъ, професоръ. Опасни сѫ бацилитѣ, но тѣ хранятъ учения. Чрезъ тѣхъ той се повдига въ обществото, храни себе си и семейството си. Ако питате, защо сѫществуватъ опаснитѣ микроби и бацили, ще си отговорите, че чрезъ тѣхъ хората ставатъ учени. За да се запазятъ отъ тѣхъ, тѣ изучаватъ живота имъ, условията за размножаването имъ, и така минаватъ за защитници на човѣчеството. Въ сѫщность, причината за сѫществуването на микробитѣ се крие другаде. Въ бѫдеще хората ще разбератъ и този въпросъ.

        Кой е създалъ микробитѣ: човѣкъ, или Богъ? На този въпросъ вие сами ще си отговорите. Нѣкой пита, кой е създалъ динамита? Сѫществува ли динамитъ въ природата? — Не сѫществува. Значи, човѣкъ самъ е създалъ динамита. Отъ съчетанието на глицеринъ и азотна киселина се получава динамитъ. Самъ по себе си, азотътъ е инертенъ газъ, но азотната киселина лесно образува експлозивни вещества. Динамитътъ е сложно тѣло, получено по изкуственъ начинъ. Това показва, че много вещества, получени отъ човѣка изкуствено, носятъ нещастия за човѣчеството. Въ желанието си да твори, да съчетава нѣщата, човѣкъ не предвижда последствията на своитѣ изобретения и, вмѣсто полза, причинява пакости на своитѣ ближни. Като не предвижда нѣщата, човѣкъ произвежда експлозии и съ езика си. Тукъ каже една обидна дума, тамъ — друга и произвежда голѣмъ пожаръ. Коя е причината за експлозиитѣ и за пожаритѣ въ свѣта? Много отговори могатъ да се дадатъ на този въпросъ, но единъ е истинскиятъ. Ще кажете, че експлозиитѣ се дължатъ на неустойчивостьта на веществото Защо нѣкои вещества сѫ устойчиви, а други не сѫ устойчиви, и това не е обяснено.

        Братъ и сестричка се забавляватъ. Майката имъ дава две ябълки, да си ги раздѣлятъ. Обаче, братътъ иска да вземе и дветѣ ябълки. Той започва да разказва приказки на сестричката си, да отвлѣче вниманието ѝ отъ ябълкитѣ, за да ги вземе за себе си. Това е единъ начинъ за постигане на цельта му. Ако така не успѣе, дава бонбони на сестричето си, да го залъже. Ако и това не помогне, той сграбчва ябълкитѣ и ги туря въ джоба си. Сестричето се разплаква, вика майка си, тя да разреши въпроса. Както виждате, една неправилна проява въ отношенията на брата къмъ сестричето създава голѣми неприятности въ дома. Това сѫ въпроси, които трѣбва да се изяснятъ. Всѣки самъ трѣбва да си отговори, защо постѫпва по единъ или по другъ начинъ, да знае причинитѣ, които го подбуждатъ.

        Като говоримъ за неправилнитѣ прояви на брата къмъ сестричето си, имаме предъ видъ различната степень на развитие на хората. Това показва, че всички хора не сѫ еднакво развити, нѣматъ еднакво пробудено съзнание. Следователно, тѣ не дохождатъ отъ едно и сѫщо мѣсто. Водата слиза отъ планинскитѣ върхове, но всички върхове не сѫ еднакво високи. Сѫщото се отнася и до съзнанието на хората. Всички хора не сѫ на еднаква степень на развитие, защото съзнанието имъ не е еднакво високо. Богатиятъ и бедниятъ се различаватъ по съзнанието, което иматъ за материалното си положение. Богатиятъ съзнава, че има пари и може да направи, каквото иска. Бедниятъ съзнава, че нѣма пари и се чувствува ограниченъ. Но какво ще бѫде съзнанието на богатия, ако е боленъ и постоянно лежи? Макаръ и богатъ, той се чувствува ограниченъ. Ако бедниятъ е здравъ и силенъ, той се чувствува свободенъ. Болестьта е свързала богатия, както се свързватъ мома и момъкъ. Ще кажете, че женитбата е едно нѣщо, а връзката между богатия и болестьта — друго нѣщо. Не е така. Като говорите за бракъ, за женитба, за съчетание, трѣбва да ги разглеждате въ всички случаи, а не само като отношения между мома и момъкъ. И свѣтлината има различни прояви и съчетания. И елементитѣ иматъ различни съчетания. Напримѣръ, ако водородътъ и кислородътъ се съединятъ въ отношение 2:1, получава се вода. Съединятъ ли се въ друго отношение, получава се друго съединение.

        Като ученици, вие трѣбва да изучавате не само материалната химия, но и духовната, да изучавате съединенията, които се образуватъ отъ две мисли, отъ две чувства, отъ две добродетели и т. н. Какво съединение ще се образува отъ елементитѣ правда и любовь? Ще кажете, че такова съединение не може да стане. За онзи, който гледа само на материалната страна на нѣщата, това е невъзможно. Обаче, за онзи, който разбира вѫтрешния смисълъ на живота, всичко е възможно. Той не гледа само на механичната страна на явленията. Който гледа механически на нѣщата, той изпада въ убийствено еднообразие. Той се намира въ положението на учителя, професора, проповѣдника, които всѣка година повтарятъ едни и сѫщи нѣща, докато най-после се отегчатъ отъ живота. Когато нѣщата се повтарятъ, човѣкъ се механизира. Тъкмо това трѣбва да се избѣгва въ съвременното възпитание.

        Човѣкъ трѣбва да дойде до дълбоко, вѫтрешно разбиране на живота, да различава сѫщественото отъ несѫщественото. Той трѣбва да осмисли живота си. Какъ ще го осмисли? — Като внесе разнообразие въ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Човѣкъ не е дошълъ на земята да разкрива тайнитѣ на Битието и на природата, но е дошълъ да учи, да преустрои организма си. Ще кажете, че нѣмате условия за това. Не говорите истината. Всѣки може да измѣни живота си. Какъ? — Като избере специаленъ методъ за своето развитие. Обикновенитѣ методи сѫ отъпкани пѫтища. Който търси истината, който иска да разбере смисъла на живота, ще върви по специаленъ за него пѫть. Отъпканитѣ пѫтища сѫ за обикновенитѣ хора, които се задоволяватъ съ обикновени нѣща.

        Младъ, но беденъ студентъ търси начинъ да си изкара хлѣба. Отива при единъ фурнаджия и си мисли: Много нѣща мога да кажа на фурнаджията. Ученъ съмъ, имамъ знания, но той не се интересува отъ моитѣ знания. Какъ да му поискамъ хлѣбъ? Разумниятъ се вслушва въ нуждитѣ на хлѣбаря. Така постѫпва и студентътъ. Той вижда, че хлѣбарьтъ има нужда отъ вода. Взема стомнитѣ и му донася вода. Фурнаджията го поглежда, благодари и му дава половинъ килограмъ хлѣбъ. Между хлѣбаря и студента се завързватъ правилни отношения, и тѣ взаимно си услужватъ. Такива трѣбва да бѫдатъ отношенията на всѣки човѣкъ къмъ природата. Стане ли сутринь отъ сънь, той трѣбва да се свърже съ природата, като съ разумно сѫщество. Нѣма по-разумно сѫщество отъ природата, не само въ нейнитѣ прояви, но и въ силитѣ, които действуватъ задъ тѣзи прояви. Виждате, единъ човѣкъ пали кибритъ. Радвате се на свѣтлината, но, въ сѫщность, задъ свѣтлината се крие разумната, реалната сила. Свѣтлината те привлича, ти отивашъ въ посока къмъ нея и виждашъ разумното сѫщество, което пали кибрита. Така постѫпва и природата. Ти се намирашъ въ бурна, тъмна нощь вънъ и се обезсърдчавашъ, мислишъ, че всичко е свършено съ тебе. Въ този моментъ въ ума ти прониква една свѣтла мисъль, която ти посочва пѫтя, по който трѣбва да вървишъ. Задъ свѣтлата мисъль се крие разумната природа, която те вика при себе си. Свържешъ ли се съ нея, ще видишъ колко много работа ти предстои и ще се насърдчишъ. Докато има работа, човѣкъ живѣе и се радва на живота. Престане ли да работи, животътъ му се обезсмисля.

        Една опасность има за човѣка. Тя се заключава въ търсене на лесния пѫть. Страшно е, когато човѣкъ избѣгва работата, ученето и търси лекъ пѫть за постигане на своитѣ желания. Нѣкой иска да работи само съ мисъльта си, да не учи, да не копае и оре. Това е невъзможно. Мощна сила е мисъльта, но резултатитѣ ѝ не сѫ всѣкога добри. Мисъль, чувства и действия, съединени въ едно, даватъ условия на човѣка да расте и да се развива. Ако мислишъ само, ти можешъ да попаднешъ въ миналото си, което е подобно на мъртвитѣ, стари езици. Старитѣ езици не ползуватъ човѣка. Иска ли да напредва, да се свързва съ културата на напредналитѣ народи, той трѣбва да изучава новитѣ, живитѣ езици. Работете съ мисъльта, съ чувствата и съ волята си, за да създадете своето свѣтло бѫдеще.

        Миналото, мъртвитѣ езици сѫ мъртви хора, за които Христосъ казва: „Оставете мъртвитѣ да погребватъ своитѣ умрѣли.“ Какво трѣбва да правятъ живитѣ? — Да се занимаватъ съ това, което животътъ имъ предлага. Човѣкъ трѣбва да се свърже съ себе си, съ своето висше съзнание, съ живата природа. Само така той може да познае Бога. Ще кажете, че всички хора търсятъ Бога, но не могатъ да Го намѣрятъ. Какъ Го търсятъ? Съ плачъ и съ роптание ли? Богъ не се трогва отъ човѣшки сълзи. Той иска всички хора да участвуватъ въ Неговото дѣло, да станатъ съработници съ Него. Вънъ отъ Бога нѣма животъ. Вънъ отъ Бога човѣкъ не може да се справи съ мѫчнотиитѣ си. Безъ Него и богатството, и знанието, и силата нѣматъ смисълъ. Съ Него и сиромашията, и болеститѣ, и страданията се осмислятъ, Човѣкъ научава езика имъ и се разговаря съ тѣхъ.

        Мисъльта, която искамъ да ви оставя, е следната: Да имате връзка съ Бога. Тази връзка е реалность, на която можете да разчитате при всички условия: като боленъ и здравъ, като беденъ и богатъ, като нещастенъ и щастливъ. При тази връзка и най-голѣмитѣ дяволи отстѫпватъ. Тази вѫтрешна връзка опредѣля бѫдещето на човѣка. И да се обезсърдчи, и да се обезвѣри, щомъ има тази връзка, той лесно се справя съ своитѣ състояния. Скѫса ли се връзката, всичко пропада: и знание, и вѣра, и сила, и богатство. Изгуби ли вѣрата въ себе си, човѣкъ изгубва живота си. Щомъ е така, пазете връзката си съ Бога. Бѫдете готови на всички страдания, но да не изгубите връзката си. Бѫдете готови да жертвувате всичко за тази връзка. Който е направилъ връзка съ Бога и подържа отношенията си съ Него, той е намѣрилъ магическата прѫчица въ живота си. Той е магъ, съзнателно работи съ своя умъ, съ своето сърдце и съ своята воля. Той разполага съ нѣщо положително. Той е свързанъ съ абсолютната реалность и всѣкога разчита на нея. И презъ най-голѣми страдания да мине, той е смѣлъ и решителенъ.

        Упражнение. За една седмица правете наблюдения: какъ лѣгате вечерь да спите, въ какво положение, на коя страна, и какъ се събуждате сутринь. Отбелязвайте си, какви отклонения сте направили презъ съня си, въ каква посока и подъ какъвъ ѫгълъ. Забелязано е, че когато човѣкъ страда отъ кракъ, рѫка, коремъ, въ него се явява желание да тури болния удъ по-близо до центъра. Като правите наблюдения върху отклоненията на тѣлото си, правете наблюдения и върху влиянието, което различнитѣ идеи ви оказватъ. Тѣлото заема такова положение, каквито сѫ идеитѣ на човѣка. Това показва, че човѣкъ се движи въ два свѣта: въ подсъзнателенъ и въ свръхсъзнателенъ. Първиятъ свѣтъ произвежда несъзнателнитѣ, неволнитѣ движения, а вториятъ — съзнателнитѣ, волевитѣ движения.

        И тъй, стремете се къмъ онази основна мисъль въ себе си, върху която почива вашата свобода и развитието ви. Отъ тази мисъль зависятъ вашето здраве, вашитѣ радости и скърби.

        — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

        — Въ истината е скритъ животътъ.

*

43. Лекция отъ Учителя, държана на

9 августъ, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...