1929_05_03 Външни и вѫтрешни методи

От "Отворени форми"
Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 8-та година, т.II, (1928-29 г.)
Първо издание, София, 1943 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 
 

Външни и вѫтрешни методи

        Размишление върху добритѣ придобивки.

        Чете се темата: „Любовно писмо.“

        Думата „любовь“ е динамична. Да любишъ, значи да живѣешъ и да градишъ. Чистата, безкористна любовь произвежда чиста радость. Напримѣръ, благодетель подържа единъ студентъ въ университета. Той не иска нищо отъ студента, благодарение на което му дава свобода, да се прояви, както желае. Студентътъ се радва на свободата си, доволенъ е отъ своя благодетель. Той посещава редовно лекциитѣ си, учи съ радость. Обаче, единъ день, като отива въ университета, спъва се въ единъ камъкъ, пада на земята и си счупва крака. Сега той скърби, че се лишава временно отъ възможностьта да посещава университета. Като оздравѣе, нова радость го очаква. Той боледува, но провѣрява закона, че на две радости иде една скръбь, и на две скърби — една радость.

        Различни сѫ случаитѣ въ живота, при които човѣкъ може да провѣри този законъ. Ако студентътъ е способенъ и се възгордѣе, безъ да счупи крака си, пакъ ще провѣри закона. Той започва да си въобразява, че знае почти като професора си, съ което го настройва противъ себе си. Единъ день професорътъ му дава мѫчна задача и го скѫсва. Следъ време, като съзнае погрѣшката си, студентътъ изправя своето поведение, и професорътъ му помага да издържи изпита си. Така студентътъ преживѣва две радости и една скръбь. Понѣкога хората сами си създаватъ скърби и страдания. — Какъ? — Като преувеличаватъ нѣщата. Нѣкой преживѣе едно нещастие, изгуби разположението си и казва: Нѣма по-нещастенъ човѣкъ въ свѣта отъ мене. — Това не е вѣрно. Като сравнява положението си съ свои приятели, възможно е той да е по-нещастенъ отъ тѣхъ, но въ никой случай не е най-нещастенъ човѣкъ въ свѣта. Да се мисли така, то е все едно да вѣрвате въ израза: „Яйце да хвърлишъ, нѣма кѫде да падне“.

        Като ученици, вие трѣбва да разсѫждавате правилно, да виждате истинската стойность на нѣщата. Напримѣръ, имате числата 1 и 2. Външно тѣ не се различаватъ много. Двойката е съ единица по-голѣма отъ числото едно. Обаче, ако тѣзи числа сѫ величини съ различни стойности, разликата между тѣхъ ще бѫде голѣма. Диамантътъ е скѫпоцененъ камъкъ и рубинътъ е скѫпоцененъ камъкъ, но тѣ се различаватъ по стойность не съ единица, а съ много повече. Имате два коня: единиятъ е отъ арабска порода, а другиятъ  отъ обикновена. И между тѣхъ разликата е голѣма. Имате двама приятели: единиятъ е богатъ и ученъ, а другиятъ — беденъ и простъ. И тѣ се различаватъ единъ отъ другъ. Тъй щото, когато се произнасяте върху известни предмети, трѣбва да имате ясна представа за тѣхната стойность и съдържание. Това се познава, когато ги изгубите. Промѣната, която става въ съзнанието ви, показва, каква е цената на загубения предметъ. Ако загубите скѫпоцененъ камъкъ, ще страдате по-малко, отколкото при загуба на коня. Ако загубите приятеля си, ще страдате повече отъ загубата на коня. Скѫпоценния камъкъ можете да продадете; коня можете да продадете, но можете и да си служите съ него. Приятеля си не можете да продадете; той струва надъ всичко. Той е жива душа, която не може съ нищо да се смѣни. Ще кажете, че приятель не се губи. Изключение е, наистина, човѣкъ да изгуби приятеля си, защото връзката между приятелитѣ е любовьта. А любовьта сѫществува и на този, и на онзи свѣтъ. Да допуснемъ, като изключение, че е възможна тази загуба. Въ такъвъ случай, скръбьта ще бѫде голѣма.

        Сѫществуватъ ли изключения въ свѣта? — Въ човѣшкия животъ сѫществуватъ изключения, но въ Божествения нѣма изключения. И тогава казваме: Невъзможно е безсмъртни родители да родятъ смъртни деца. Невъзможно е гениални родители да родятъ идиоти-деца. Невъзможно е глупави родители да родятъ умни деца. Изключенията идатъ само като последствия на човѣшкитѣ грѣхове. Погрѣшки сѫществуватъ въ физическия животъ на хората. Затова, именно, казваме, че изключенията сѫществуватъ само въ физическия свѣтъ.

        Говоримъ за безсмъртна майка и за безсмъртенъ баща. На какво се дължи безсмъртието? — На добродетелитѣ и способноститѣ на човѣка. — Защо? — Защото само тѣ го следватъ въ вѣчностьта. Нѣкой говори за безсмъртие, а сѫщевременно прави хлѣбъ отъ трици, или баница отъ развалено брашно. Хлѣбътъ отъ трицитѣ не може да нахрани човѣка. Отъ каквото брашно да сѫ трицитѣ, той все гладенъ ще бѫде. Нито разваленото брашно ще задоволи човѣка. Ако искате да направите хубава баница, нуждно ви е прѣсно брашно и чисто масло. Който се храни физически, духовно и умствено съ чиста и доброкачествена храна, въ него има условия за безсмъртие. Ще кажете, че ако не сте безсмъртни, поне първи да бѫдете въ живота. Това е възможно само при условие, всѣки да работи въ своята область и на своето мѣсто. — Да бѫдемъ богати. — Можете да бѫдете богати, ако сте готови да носите голѣми мѫчнотии. Богатиятъ е пълна кесия, а бедниятъ — праздна кесия. Коя кесия се отваря най-много? — Пълната. Всички се интересуватъ отъ пълната кесия, а не отъ праздната. Нѣкой казва, че сърдцето му е обременено, иска да си почине малко. Лесно ще си почине, ако изпраздни сърдцето си отъ желанията на свѣта. Тѣ го обременяватъ и го правятъ неспокоенъ. Сърдцето му е пълна кесия, която трѣбва да се изпраздни. Лесно се праздни каса, но какъ ще се изпраздни сърдцето отъ своитѣ желания? То е подобно на шише, което може да се пълни и праздни съ известно съдържание. Сърдце, пълно съ желания, е подобно на магнитенъ полюсъ, който се привлича отъ магнита. За да не се привлича, то трѣбва да се освободи отъ всички желания, които, подобно на желѣзнитѣ стърготини и желѣзнитѣ предмети, го правятъ магнитенъ полюсъ.

        Това състояние на изпразване наричаме изолиране на човѣка отъ свѣта на желанията. Попаднете ли въ този свѣтъ, нищо друго не ви остава, освенъ да събуете обущата си и да продължите пѫтя си босъ. За предпочитане е босъ да вървишъ, отколкото да се залепятъ обущата ти на магнита на желанията, отдето съ години не можешъ да се освободишъ. Не е лошо да има човѣкъ желания, но не трѣбва да имъ се поддава, да го водятъ при голѣмия магнитъ, отъ който не може да се отлепи. За учения този магнитъ не е опасенъ, но за невежия е опасенъ. Да допуснемъ, че магнитътъ е поставенъ на Витоша и привлича хората отъ 10-15 клм. разстояние. Учениятъ ще подкове обущата си съ желѣза, да го привлѣче магнитътъ отдалечъ и, като стигне на върха, ще ги събуе и ще започне свободно да се разхожда на планината, да прави научнитѣ си изследвания. — Какъ ще се върне назадъ? — Босъ, Той ще остави обущата си на магнита, ще се върне босъ, но свободенъ и богатъ съ знания. Невежиятъ ще остане на планината, не може да се върне назадъ, и знания нѣма да придобие. Той не може да си представи, че, като е отишълъ обутъ, може да се върне босъ. Човѣкъ постоянно се запитва, какъ да нареди живота си. — Много просто: или като учения, или като невежия, т. е. или ще отиде обутъ и ще се върне босъ; или ще отиде обутъ, и, като се привлѣче отъ магнита, ще се върти около него съ години, докато дойде нѣкой отвънъ да го освободи.

        Съвременнитѣ хора иматъ всичко на разположение, и, въпрѣки това, сѫ недоволни отъ живота си. Тѣ се намиратъ предъ богатата трапеза на природата и постоянно негодуватъ. Защо сѫ недоволни? — Защото се сравняватъ едни съ други. Всѣки иска да бѫде богатъ, ученъ, щастливъ, да заема първо мѣсто. Първото мѣсто не разрешава въпроситѣ на живота. Както не можете да раздѣлите числото петь на две, на три и на четири безъ остатъкъ, така има въпроси, които не се разрешаватъ нито съ богатство, нито съ сила, нито съ ученость. Има явления въ природата, които, преди да се разрешатъ, трѣбва да се преведатъ. Безъ преводъ тѣ не ви интересуватъ. А всѣко нѣщо, което не ви интересува, нѣма смисълъ за васъ. Като се натъкнете на такъвъ въпросъ, казвате, че не обичате да се занимавате съ него. Не че не обичате, но не можете. Ако питате сламката, защо не слиза до дъното на водата, и тя ще каже, че не обича да прави това. Не че не обича, но не може; теглото ѝ не позволява да слиза до дъното на рѣката. Златото пъкъ ще ви каже, че не обича да остава на повръхностьта на водата. Не че не обича, но не може; теглото му е голѣмо и го заставя да слиза до дъното на рѣката. Бедниятъ е на повръхностьта на водата, а богатиятъ — на дъното. Направете преводъ, при какви условия човѣкъ трѣбва да бѫде сламка и при какви — злато. Когато морето е бурно, бѫдете подвижни и леки като сламката, за да можете да се движите по повръхностьта на водата, безъ да се удавите. Когато морето е тихо, бѫдете като златото, скрийте се на дъното, да не ви обератъ крадци и разбойници. Когато иска да възпитава човѣка, и природата си служи съ тѣзи символи — сламката и златото. Сламката е радостьта, златото — скръбьта. Природата изпраща на човѣка радости и скърби, да се учи отъ тѣхъ. Обаче, малцина използуватъ разумно радостьта и скръбьта. Сламка иматъ, не я оценяватъ, злато иматъ — и него не оценяватъ. Радоститѣ и скърбитѣ минаватъ и заминаватъ край тѣхъ, безъ да ги използуватъ. Нѣщата трѣбва да се осмислятъ. Само така човѣкъ ще разбере, какви богатства се криятъ въ радостьта и въ скръбьта. Хората не могатъ да се ползуватъ отъ благата, които имъ се даватъ, защото мислятъ за старини. Тѣ търсятъ начинъ, какъ да се осигурятъ, да си създадатъ добро материално положение, че на старини да благуватъ. Това е криво разбиране. Използувайте разумно днешния день. Той носи блага и за бѫдещето. Всѣки день, разумно преживѣнъ, осигурява бѫдещия.

        Днесъ хората сѫ недоволни, страдатъ, измѫчватъ се, защото не знаятъ, съ какви методи да си служатъ. Има два вида методи за работа и за постижения: външни и вѫтрешни. Външнитѣ методи сѫ за работа и за учене, а вѫтрешнитѣ — за мисъль и за молитва. Ако първо си се молилъ и мислилъ, следъ това ще впрегнешъ ралото и ще орешъ. Ако първо си оралъ и разработилъ почвата, после ще се молишъ и ще мислишъ. Нѣкой се моли за дъждъ и не работи. Другъ пъкъ оре и копае, безъ да се моли. Като дойде дъждътъ, първиятъ казва: Богъ послуша молитвата ми, затова завалѣ дъждъ. Вториятъ казва: Ако азъ не бѣхъ работилъ, твоята молитва нѣмаше да помогне. Кой е правъ? — Двата метода трѣбва да се приложатъ отъ единъ и сѫщъ човѣкъ. Ще се молишъ и ще работишъ едновременно, или ще работишъ и ще се молишъ. Остане ли единъ само да се моли, а другъ само да работи, резултатитѣ не сѫ добри. Всѣки трѣбва да бѫде творецъ на сѫдбата си. Това се постига чрезъ мисъль, чрезъ молитва и чрезъ работа.

        Упражнение. Дветѣ рѫце се поставятъ отпредъ на гърдитѣ, съ допрѣни пръсти. Разтваряне на рѫцетѣ настрана и бързо движение на китката. Сваляне на рѫцетѣ до земята, като че гребатъ. Свиване на рѫката въ юмрукъ, бавно издигане на рѫцетѣ и поставяне предъ гърдитѣ, въ първото положение. Изнасяне рѫцетѣ настрана, съ бързо движение на китката. Цѣлото упражнение се прави нѣколко пѫти.

        — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

        — Въ истината е скритъ животътъ.

*

32. Лекция отъ Учителя, държана на

3 май, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.