Jump to content

1929_03_15 Периодичность в живота


Ани

Recommended Posts

От "Отворени форми"
Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 8-та година, т.II, (1928-29 г.)
Първо издание, София, 1943 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 
 

Периодичность въ живота

        Размишление върху противоречията.

        Съвременнитѣ хора се страхуватъ отъ противоречията и търсятъ причината за сѫществуването имъ. Тѣ не подозиратъ, че въ противоречията се крие нѣщо велико. И за кривия ракъ е противоречие, защо ходи настрана; защо черупката му е твърда; защо има десеть крака и т. н. Въ тѣзи противоречия, обаче, се крие нѣкакъвъ великъ замисълъ на природата. Условията, при които е живѣлъ ракътъ, сѫ го създали кривъ. Ако се проследи далечното му минало, ще се намѣрятъ причинитѣ, които сѫ го създали, и ще видите, ме никакво противоречие нѣма въ устройството на неговия организъмъ. Въ този смисълъ, противоречия сѫществуватъ само за ограничения човѣшки животъ, но не и за вѣчностьта. Може ли да дѣлимъ голѣмото, безкрайното, вѣчното на времето? — Може, но все пакъ ще се получи безкрайно голѣмо число. Да дѣлите безконечностьта на времето, това значи, да изливате водата отъ единъ котелъ, въ който постоянно се налива нова. Отъ една страна ще го изпразвате, отъ друга ще се пълни. Това показва, че вѣчностьта е недѣлима, но резултатитѣ ѝ се поддаватъ на разглеждане и на дѣление.

        Какво отношение сѫществува между масата на едно тѣло и силата, която действува въ него? — Право пропорционално. Това значи: колкото е по-голѣма масата на тѣлото, толкова по-голѣма сила действува въ него. Десеттѣ крака на рака показватъ действието на известни сили. Съ числото десеть той е разрешилъ известно противоречие. Ако не бѣше го разрешилъ, щѣше да излѣзе отъ положението си на ракъ. Всѣко неразрешено противоречие внася стремежъ въ човѣка къмъ повдигане.

        Представете си, че имате една неопредѣлена величина, която означаваме съ нула, т. е. съ нищо, което представя крѫгъ. Крѫгътъ е неопредѣлена величина, понеже можемъ да се движимъ по него хиляди години, безъ да го извървимъ, особено ако повръхностьта му е навсѣкѫде гладка и еднаква. Колкото пѫти да го обикаляте, не можете да познаете, дали сте го извървѣли или не. Ако има нѣкакви белези върху крѫга, вие ще знаете, колко пѫти сте го обиколили. Значи, явленията въ живота се повтарятъ периодически, презъ всѣки 22 години. Това показва, че сѫществува една периодичность, както въ човѣшкия животъ, така и въ цѣлокупния. Напримѣръ, ако родителитѣ даватъ на своето петгодишно дете да пие малко вино, следъ 22 години, като стане 27 годишенъ момъкъ, въ него ще се яви желание пакъ да пие, но повече, отколкото е пилъ като дете. Той може да се опие и да разстрои организма си. Следъ други 22 години желанието му да пие е още по-силно. Той пие и се разболява отъ пиене. Така, следъ всѣки 22 години той пие все повече и повече, докато организмътъ му съвършено се разстрои, отслабне и не може вече да издържа. Той престава да пие, но заминава за другия свѣтъ. Законътъ на периодичностьта се проявява въ възходеща и нисходеща степень, въ зависимость отъ разположението на човѣка къмъ добри или лоши навици.

        Като се говори за пиенето, нѣмаме предъ видъ само пиене на спиртни питиета; пиянство сѫществува и въ сърдечния, и въ умствения свѣтъ. Човѣкъ е пиянъ, когато между чувствата и между мислитѣ му нѣма никакво съотношение. Той не чувствува и не мисли правилно. Положението на пияния, било на физическия, въ сърдечния или въ умствения свѣтъ, е подобно на онзи пияница, който пилъ за здравето на всички свои приятели и, като тръгналъ за дома си, възседналъ коня си наопаки — съ опашката напредъ. Той самъ се чудѣлъ, какво е станало съ коня, че главата му изчезнала. Всѣки, който не може да намѣри главата на коня си, непремѣнно е пиянъ. Когато не можете да разрешите една мѫчнотия, това показва, че сте възседнали коня си наопаки. Търсите главата му и, като не можете да я намѣрите, казвате: Страданията ми нѣматъ край. Който мисли, че страданията му нѣматъ край, той прилича на онзи, който търси главата на коня си и не я намира. Ще знаете, че и страданията, и радоститѣ иматъ край. — Защо? — Защото обектитѣ на страданията и на радоститѣ сѫ материални. Докато има обекти, ще има и радости, и страдания. Щомъ изчезнатъ обектитѣ, ще се свършатъ и радоститѣ, и страданията. Придобиването на богатство, на приятели прави човѣка радостенъ. Щомъ ги изгуби, той страда. За да не губи радостьта си и да не страда, човѣкъ трѣбва да търси духовни обекти, а не материални.

        Ще кажете, че радостьта се дължи на правилното разрешаване на задачитѣ, а страданието — на неправилното имъ разрешаване. Така е, но какво се разбира подъ правилно и неправилно разрешаване на известни въпроси? Ние казваме: Не е силенъ онзи, който решава задачитѣ си при благоприятни условия на живота. Не е ученъ онзи, който наготово преписва задачитѣ си. Който носи страданията си съ радость, той е по-силенъ и по-ученъ отъ онзи, който избѣгва страданията. Той е по-разуменъ отъ онзи, който преписва задачитѣ си наготово. Всѣки самъ трѣбва да решава задачитѣ си. Че срѣщалъ на пѫтя си препятствия, това нищо не значи. Колкото повече спънки срѣща човѣкъ и ги преодолява, толкова по-силенъ става. Не си създавайте сами спънки, но не избѣгвайте онѣзи, които разумната природа ви е поставила. Тя знае, какво е нуждно на човѣка, за да кали волята си. Чрезъ спънкитѣ природата го заставя да мисли, да работи и да се движи. Тя го кара да взема участие въ нейнитѣ работи, да изучава законитѣ ѝ.

        Като върви въ правия пѫть на живота, човѣкъ лесно решава задачитѣ си, не се отклонява, не нарушава законитѣ на природата. Щомъ кривне нѣкѫде, той вече се е отклонилъ или нарушилъ законитѣ ѝ. Всѣко нарушаване или отклоняване води къмъ заболяване. Отклоняването може да е станало преди много години, но последствията идатъ днесъ. Който намѣри причината на заболяването си, лесно се лѣкува. Не я ли намѣри, болестьта не го напуща. Като знаете това, не питайте, защо нѣкой боледува и грѣши, а другъ не боледува и не грѣши. Първиятъ се поддава на действието на всѣкакви бацили, а вториятъ е неуязвимъ за тѣхъ; първиятъ минава покрай касата на богатия и веднага бръква въ нея, а вториятъ минава и заминава, безъ да я погледне. Първиятъ е нечестенъ човѣкъ, а вториятъ — честенъ. Обаче, има случаи въ живота, когато малкитѣ погрѣшки се предпочитатъ предъ безгрѣшния животъ. За предпочитане е да вземешъ паритѣ на онзи, който е решилъ да си купи съ тѣхъ револверъ, за да убие своя неприятель. Като вземешъ паритѣ му, той трѣбва да разбере, че разумната природа съзнателно му поставя препятствие, да го отклони отъ престѫплението, което е намислилъ да прави. Ето защо, когато се яви нѣкакво препятствие на пѫтя ви, мислете, коя е причината за това; щомъ намѣрите причината, можете да махнете препятствието, а може и да го оставите. Има голѣми, тежки препятствия на пѫтя ви, които сами не можете да вдигнете. Срещнете ли такова препятствие, обиколете го и вървете по другъ, по-чистъ и правъ пѫть.

        Да се върнемъ пакъ върху противоречието на кривия ракъ. Мислете върху него като задача, на която разрешението се крие въ далечното минало. Ако разрешите тази задача, ще разрешите и своитѣ мѫчнотии, които се криятъ въ закона на периодичностьта. Който не разбира този законъ, той преяжда. Опасно е преяждането. Който го разбира, не си е доялъ. За предпочитане е нѣкога да не си доялъ, отколкото да си преялъ. Ако не си доялъ, ти имашъ условия да се наядешъ. Ти имашъ импулсъ, потикъ въ себе си.

        Наблюдавайте проявитѣ на живота си презъ различнитѣ възрасти. Така ще разберете проявитѣ на закона за периодичностьта.

        — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

        — Въ истината е скритъ животътъ.

*

27. Лекция отъ Учителя, държана на

15 мартъ, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...