Jump to content

1928_05_04 Дветѣ посоки


Ани

Recommended Posts

От томчето "Божествената мисъль"
30 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 7-та година, (1927-28 г.),
Първо издание - София, 1942 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 
 

Дветѣ посоки

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

Размишление.

 

Кой е крайниятъ предѣлъ, до който една болесть може да се развива? — Смъртьта. По-далечъ отъ смъртьта, болестьта не може да се развива. И обратно: крайниятъ предѣлъ, до който здравето може да се развива, е придобиване на живота. Значи, най-низката граница, до която болниятъ може да стигне, е смъртьта; най-високата граница, до която здравиятъ може да стигне, е животътъ. Въ смъртьта тѣлата се разлагатъ, а въ живота тѣ се обновяватъ, подмладяватъ, растатъ. Въ смъртьта човѣкъ се разлага и вмирисва; въ живота той започва да цъвти и благоухае. Благоуханието е признакъ на права мисъль. Съвършено здравиятъ човѣкъ мисли право. Започне ли да боледува, мисъльта му се изопачава. Който върви въ посоката на смъртьта, се различава коренно отъ този, който върви въ посоката на живота. Това сѫ две диаметрално противоположни посоки, които внасятъ две различни разбирания въ човѣка за Битието и за живота.

Задачата на съвременнитѣ учени и философи е да дойдатъ до разрешаване смисъла на живота и на науката. Споредъ крайнитѣ материалисти, животътъ нѣма смисълъ, а предназначението на науката е да подобри живота на хората. Споредъ идеалиститѣ, смисълътъ на живота се заключава въ усъвършенствуването на човѣшката душа, а на науката — въ познаването на Бога. Обаче, само онзи, който е дошълъ до крайния предѣлъ на живота, може да говори за неговия абсолютенъ смисълъ. Той започва да цъвти и се радва на първия плодъ, който придобива. Кой е първиятъ плодъ? — Любовьта. Казано е, че първиятъ плодъ на Духа е любовьта. Значи, първитѣ плодове на здравето сѫ любовьта, доброто и животътъ; първитѣ плодове на болестьта сѫ омразата, злото и смъртьта.

Това знание се отнася до онѣзи отъ васъ, които искатъ да се развиватъ правилно. Ако не дойдете до положителното знание, всички ще започвате добре, а ще свършвате зле. Ще започвате съ идеализъмъ, ще свършвате съ разочарование. Докато сте млади, ще казвате, че животътъ има смисълъ, че хората сѫ добри и благородни. Като остарѣете, ще подържате обратното, че животътъ нѣма смисълъ, че хората сѫ лоши. Това е субективно схващане за живота, което се придобива по отрицателенъ пѫть. Това показва, че болезненото състояние въ човѣка е достигнало до крайния си предѣлъ. Има една болесть въ човѣка, наречена грѣхъ. Затова и Давидъ казва: „Въ грѣхъ ме зачна майка ми“. Болестьта и болезненитѣ състояния въ науката, въ живота и въ самия човѣкъ трѣбва да се изключатъ. Въ това се заключава смисълътъ на живота въ физическия свѣтъ. Остане ли болестьта да царува на физическия свѣтъ, тя ще разруши всичко. Докато болестьта сѫществува, животътъ, богатството, знанието, силата сѫ безпредметни. — Защо? — Защото отъ една страна човѣкъ ще придобива, отъ друга страна болестьта всичко ще изяжда и руши.

Сегашнитѣ хора, млади и стари, вървятъ по единъ пѫть, който не имъ е наложенъ отъ природата, а отъ самитѣ тѣхъ, отъ тѣхнитѣ криви разбирания, поради което има толкова лоши последствия. Това е пѫтьтъ на болестьта. Трѣбва по наученъ, естественъ пѫть да влѣзатъ въ пѫтя на здравето. Всички искатъ да бѫдатъ здрави, но, като рекатъ да се мръднатъ отъ мѣстата си, тѣ се страхуватъ. Наистина, има опасни мѣста въ новия пѫть, но човѣкъ трѣбва да бѫде безстрашенъ; той трѣбва да бѫде герой. Като дойдатъ до тѣзи мѣста, и най-голѣмитѣ герои се разколебаватъ. Вѣра е нуждна на човѣка. Не е лесно да минете пропастьта по една тънка, огъваема дъска. Като стѫпите съ единия си кракъ, дъската веднага се огъва, и всѣки моментъ може да се счупи и вие да паднете въ пропастьта. Какъ ще минете по тази дъска, особено ако сте боленъ? Никой не може да накара болния, самъ да мине по дъската. Трѣбва да дойдатъ двама силни, здрави юнаци, да го вдигнатъ на рѫце и така да го пренесатъ отъ единия брѣгъ на другия. Вѣра и безстрашие се иска отъ човѣка, за да премине пропастьта, която раздѣля пѫтя на болестьта отъ пѫтя на здравето.

Културата на съвременнитѣ хора се отличава по това, че по отношение на земята, всѣки човѣкъ е въ хоризонтално положение и двама души го носятъ. Той не уповава на себе си, т. е. на Божественото начало въ себе си. При това положение човѣкъ не е нито културенъ, нито духовенъ. Въ него трѣбва да се яви желание да постави гръбнака си перпендикулярно на плоскостьта, върху която стѫпва. Щомъ се изправи на краката си, човѣкъ изправя и съзнанието си и взима права посока на движение. Ако не е въ състояние да вземе това положение, той не може да постигне своитѣ идеали. Като влѣзе въ живота, човѣкъ трѣбва да стѫпи на краката си, да вземе правата посока на движение и да знае, какво го очаква. Той не трѣбва да бѫде новобранецъ, когото посрѣщатъ съ музика и пѣсни, и да мисли, че животътъ му въ казармата е забава. Влѣзе ли въ казармата, той трѣбва да знае, че, рано или късно, го чака фронтъ, на който ще приложи пушката и топоветѣ. Като чуе гърмежитѣ, този голѣмъ герой ще започне да трепери, да вика майка си и Бога на помощь. Той вика и пита, защо никой не му е казалъ, какво го очаква и какво трѣбва да прави.

Който е дошълъ на земята, той е войникъ, доброволно, или насила, ще участвува въ войната. Веднъжъ си влѣзълъ въ войната, ще я свършишъ и ще излѣзешъ победитель, но нѣма да унищожишъ неприятеля си, а ще му дадешъ права, като на себе си. Ще му вземешъ орѫжието и ще внесешъ новото, както въ своя животъ, така и въ неговия. Ако мислишъ, че, като победишъ неприятеля си, трѣбва да го унищожишъ, ти си на кривъ пѫть, не си разрешилъ задачата си правилно. Ще победишъ неприятеля си, и ще го повдигнешъ. Това значи, да вземешъ правата посока на живота. На физическия свѣтъ войната е неизбѣжна. Човѣкъ трѣбва да воюва съ злото въ себе си, което се проявява въ видъ на слабости, недѫзи, отрицателни чувства и мисли. Ще се борите съ тѣхъ, да ги победите, безъ да ги унищожите. Ще воювате съ отрицателнитѣ сили въ себе си, докато ги превърнете въ положителни. Отъ низходеща посока ще ги насочите къмъ възходеща. Това е задачата на сегашния ви животъ.

Всички хора иматъ нѣкакво знание, но не могатъ да го приложатъ. Защо? — Нѣматъ методи. Знанието безъ приложение е товаръ. За да се освободи отъ товара си, човѣкъ трѣбва да го приложи, да го тури на работа. Войникъ е той, не може и не трѣбва да носи голѣмъ товаръ. Той трѣбва да воюва съ неприятеля си и да го победи. Болниятъ ще дойде до границата на смъртьта, здравиятъ — до границата на живота и трѣбва да преминатъ тѣзи граници. Не минатъ ли отвѫдъ границитѣ, ще паднатъ въ пропастьта, а всѣко падане подразбира връщане назадъ. Дръжте тѣзи идеи въ ума си, да се ползувате отъ тѣхъ. За тази цель, вие трѣбва да учите като малкитѣ деца, които постѫпватъ въ първо отдѣление. Учительтъ започва съ тѣхъ отъ най-елементарни работи и върви напредъ. Той ги запознава съ буквитѣ и съ аритметическитѣ действия, като започва съ събирането. И вие ще започнете съ събирането: да знаете, какъ се събиратъ две идеи, две противоречия, две мѫчнотии и т. н. Какъ ще съберете мѫчнотиитѣ си? Докато не ги отдѣлите отъ себе си, не можете да ги съберете. Колкото мѫчнотии имате въ ума, въ сърдцето и въ волята си, ще ги приведете къмъ общъ знаменатель и ще ги съберете. Тѣ се движатъ въ една посока.

Сега, да се върнемъ къмъ въпроса за болния и за здравия. Когато болниятъ дойде до крайния предѣлъ на своята болесть, иде смъртьта. Лесно се казва това, но мѫчно се умира, т. е. мѫчно се влиза въ предѣлитѣ на смъртьта. На границата сѫ поставени десеть врати за минаване. Човѣкъ трѣбва да знае, презъ коя врата да мине, т. е. по кой начинъ да слѣзе въ предѣлитѣ на смъртьта. На умиращия се дава свобода на изборъ, самъ да опредѣли начина на заминаването си за онзи свѣтъ. Всѣки се стреми да избере най-лекия начинъ на умиране. Първата врата представя най-лекия начинъ, а десетата — най-мѫчния. Сѫщото става и съ здравия. Когато дойде до крайния предѣлъ на живота, здравиятъ се намира на границата на възкресението, дето му се представятъ десеть врати, т. е. десеть начина за възкресение. Той самъ може да си избере единъ отъ десеттѣ начини. Чуете ли нѣкой да казва, че животътъ му е дотегналъ, и иска да се освободи отъ него, ще знаете, че той е боленъ човѣкъ. И като боленъ, той не може да стигне до границата на смъртьта, докато не изплати дълговетѣ си — тѣ го мѫчатъ. Ще работи дни, месеци и години, докато ги изплати. При това, човѣкъ не може непрекѫснато да бѫде боленъ. Състоянията му се мѣнятъ, той е ту здравъ, ту боленъ. Като ученикъ на живота, той ще събира моментитѣ, да знае, колко пѫти презъ деня е билъ боленъ и колко пѫти — здравъ, за да има представа за своето състояние.

Това сѫ отвлѣчени задачи, които човѣкъ самъ трѣбва да реши. Решаването имъ е въ зависимость отъ правилното разбиране на нѣщата. Ще знаете, че човѣкъ може да реши задачитѣ си, когато постави болестьта и здравето вънъ отъ себе си, само като възможности. Човѣкъ не е роденъ да бѫде боленъ, не е роденъ и да бѫде здравъ — това сѫ възможности въ живота. Въпрѣки това, той не може да избѣгне нито болестьта, нито здравето. Човѣкъ не се е родилъ нито за болести, нито за здраве. Той се е родилъ да живѣе. Животътъ му се осмисля, само когато цъвне и даде плодъ — любовьта. Като говоримъ за живота, ние го схващаме като цвѣтъ и плодъ на любовьта, затова казваме, че любовьта ражда живота. При сегашнитѣ условия, животътъ има възможность само да цъвне, но не и да върже, да даде плодъ.

Като слиза на земята, човѣкъ има предъ видъ учението. Той се учи, придобива знания, а животътъ му се опредѣля отъ посоката на неговото движение. Човѣкъ трѣбва да научи две нѣща: да намѣри посоката на своето движение и начинъ, по който да смѣня състоянията си. Научи ли тѣзи нѣща, той получава дипломъ, съ който може да продължи учението си въ по-висока школа. Докато завърши образованието си на земята, човѣкъ минава презъ много школи. Колкото по-съзнателно е работилъ, толкова повече знания и опитности има. Той може, като химикъ, да различава свойствата на първото състояние — на болестьта, и на второто — на здравето, и да опредѣля посоката на тѣхното движение, още докато сѫ въ зародишъ. Правете и вие опити, да изучавате дветѣ посоки на вашето движение. За следния пѫть, нека всѣки отъ васъ да намѣри въ себе си две състояния на болестьта и две — на здравето и да си ги отбележи. Изкуство е да можете да ги различите още въ зародишното имъ състояние. Какъ ще различите по външенъ пѫть змийското яйце отъ това на славея? Външно мѫчно се различаватъ, но ако ги поставите при условия да се измѫтятъ, отъ змийското яйце ще излѣзе змийче, а отъ яйцето на славея — славейче. Тѣ се различаватъ и по форма, и по съдържание. Змийчето ще започне да пълзи по земята — пѫтьтъ на болестьта и смъртьта, а славейчето ще литне нагоре — по пѫтя на здравето. За да не изпадате въ заблуждения, вие трѣбва да оставите идеитѣ си, които сѫ въ зародишно състояние, при условия да се измѫтятъ. Едва тогава ще знаете, въ каква посока се движатъ тѣ. Оттамъ ще опредѣлите тѣхния вѫтрешенъ характеръ и тѣхния произходъ.

Като не разбира вѫтрешния смисълъ на нѣщата, човѣкъ изпада въ противоречия и недоволство, и самъ не може да си помогне. Той е недоволенъ, че е сиромахъ, че нѣма пари, че не е ученъ, че не може да свири, да пѣе и т. н. Наистина, не е лесно да се справи човѣкъ съ тѣзи нѣща, но и богатиятъ не е всѣкога доволенъ отъ положението си. Той е богатъ, има пари, но е боленъ и не може да намѣри лѣкарь да му помогне. Човѣкъ не подозира, че лѣкарьтъ е въ самия него. Той самъ може да си помогне при всички мѫчнотии. Какъ? — Чрезъ мисъльта си. Достатъчно е да държи въ ума си положителни мисли, за да се справи лесно и съ сиромашията, и съ невежеството, и съ болеститѣ. Защо не си представи, че е богатъ, че има на разположение кѫща, скѫпи дрехи, слуги? Защо не си представи, че е ученъ, че е професоръ въ нѣкой университетъ? Защо не си представи, че е младъ, здравъ и веселъ? Чрезъ мисъльта си временно поне човѣкъ може да смѣни състоянието си. Всѣки човѣкъ може да бѫде богатъ — отъ него зависи. Три елемента сѫ необходими, за да бѫде човѣкъ богатъ: да прояви доброто, разумностьта и здравето си. Само добриятъ, разумниятъ и здравиятъ човѣкъ може да бѫде богатъ. Той може да бѫде и ученъ — и това зависи отъ него. Ще каже нѣкой за себе си, че не е ученъ, защото не е написалъ нито една научна книга. Това нищо не значи. Всички хора не могатъ да бѫдатъ писатели: едни ще пишатъ, други ще четатъ. Често писателитѣ не сѫ доволни отъ произведенията си, намиратъ, че нѣщо имъ липсва. Обаче, четцитѣ сѫ доволни, намиратъ, че произведенията имъ сѫ гениални. И обратното се случва: писательтъ е доволенъ отъ произведенията си, а четцитѣ не сѫ доволни. Следователно, и който пише, и който чете трѣбва да бѫде ученъ, да разбира смисъла на нѣщата. Казано е въ Писанието: „Не чрезъ сила, нито чрезъ крепость, но чрезъ духа ми“. Това значи: човѣкъ може да постигне всичко не чрезъ сила, нито чрезъ крепость, но чрезъ своя мощенъ духъ. Какво крие духътъ въ себе си? — Животъ, разумность, доброта и здраве. Това сѫ четири важни елемента, чрезъ които човѣкъ може да разреши социалнитѣ въпроси.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

24. Лекция отъ Учителя, държана

на 4 май, 1928 г. София.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...