Jump to content

1927_02_06 Меки и твърди вещества


Ани

Recommended Posts

От томчето "Посока на растене"
1- 19 лекции на Младежкия окултенъ класъ, т.I (1926-27 г.)
Първо издание - София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

Меки и твърди вещества

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

Психическо упражнение. Наредени въ крѫгъ, единъ до другъ. Допиране на лѣва съ дѣсна рѫка съ дланитѣ само, всѣки съ своя съседъ. Дѣсната или лѣва рѫка се издига нагоре, дѣсниятъ кракъ се изнася напредъ. Следъ това бавно, съсрѣдоточено клякане на земята и сѫщо така бавно издигане. Дѣсниятъ кракъ се поставя на мѣсто. Дветѣ рѫце се подаватъ на съседитѣ. Сѫщото упражнение се започва съ лѣвата рѫка и съ лѣвия кракъ напредъ: лѣвата рѫка се дига нагоре, а лѣвиятъ кракъ — напредъ. Упражнението се прави нѣколко пѫти, докато се постигне известна хармония и единство въ движенията. Следъ това дветѣ рѫце се изнасятъ напредъ, а после се спущатъ надолу. Когато лѣвитѣ рѫце, а после дѣснитѣ се докосватъ съ дланитѣ само, и то лѣвата на единия съ дѣсната на другия, рѫката се поставя подъ правъ ѫгълъ, като че подпира нѣщо.

Съвременнитѣ хора се оплакватъ отъ противодействията на живота, но тѣ трѣбва да знаятъ, че противодействието е неизбѣженъ процесъ, както въ природата, така и въ цѣлокупния животъ, Свѣтътъ е започналъ съ противодействие и ще свърши съ противодействие. Когато посадите едно семе въ земята, за да покълне, то трѣбва да преодолѣе твърдата, корава почва. Семето не постига това съ своя нѣженъ връхъ, но съ електричеството, съ онзи импулсъ за животъ, който сѫществува въ него. Влагата, която се срѣща въ почвата, служи само като проводникъ на електричеството, на жизнената сила въ растението. Следователно, семето пробива почвата и подава своето нѣжно връхче надъ земята чрезъ електрическата енергия въ себе си, чрезъ потика за животъ. Дойдете ли до влагата, до водата въ живота, ще знаете, че тя е носитель на магнетизъмъ, на мекитѣ сили въ природата. Понѣкога човѣкъ е крайно нервенъ, възбуденъ. Това се дължи на голѣмата сухота въ организъма му. За да се освободи отъ тази нервность, той трѣбва да внесе въ организъма си малко влага. Отде ще дойде тази влага? Отъ океана. По какъвъ начинъ? Чрезъ въздушнитѣ течения.

Въздушнитѣ течения въ човѣка не сѫ нищо друго, освенъ течения на неговата мисъль. Тѣзи течения, въ видъ на буря, или на вѣтъръ, раздвижватъ мисъльта на човѣка. За да се освободи човѣкъ отъ своята нервность, мисъльта му трѣбва да работи. Бурята и вѣтърътъ носятъ влага отъ океана. Влагата е мекиятъ елементъ, който прониква въ твърдата почва. Следъ това дохожда електричеството. Като се събератъ заедно, електричеството и магнетизъмътъ започватъ да работятъ върху твърдата почва на човѣка, докато неговитѣ меки, нѣжни стъбълца се покажатъ надъ земята, т. е. надъ гѫстата материя. Това е идеалното положение за човѣка, при което той може вече да расте и да се развива. Докато главата на човѣка е заровена въ земята, той не може да мисли право. Когато се намѣри въ земята, коренътъ на растението се стреми къмъ нейния центъръ, тамъ да постигне нѣщо. Като види, че не може да стигне този центъръ, растението започва да се стреми нагоре, тамъ поне да създаде нѣщо. И наистина, следъ известно усилие, коренътъ успѣва да даде стъбълце, което излиза надъ земята и започва да се развива.

И тъй, стремете се къмъ придобиване на мекота, но не къмъ мекотата на кашата, на тинята, въ която човѣкъ може да загази и да се удави. Въ тази мекота нѣщата гниятъ, но не растатъ. Въ водата и растенията, и рибитѣ живѣятъ, но въ тинята всичко гние. Мекотата е едно отъ великитѣ качества на душата. Само душата може да бѫде мека и пластична. Когато говоримъ за мекота на характера, имаме предъ видъ проява на душата въ физическия свѣтъ. Когато говоримъ за нѣжни чувства, имаме предъ видъ проява на душата въ астралния свѣтъ. Мекота и нѣжность представятъ едно и сѫщо качество, проявено въ два различни свѣта. Мекотата носи въ себе си влага и скрита топлина. Скритата топлина носи условия за животъ. Когато човѣкъ изгуби мекотата си, въ психическия му животъ се явяватъ редъ набраздявания: недоволство, вкисване, ожесточаване и т. н. Кои вещества вкисватъ? Обикновено органическитѣ вещества се подлагатъ на вкисване, т. е. на ферментиране. Тѣ сѫ повечето твърди. Следователно, когато въ организъма на човѣка се събератъ твърди, органически вещества повече, отколкото сѫ нужни, човѣкъ трѣбва по нѣкакъвъ начинъ да ги изхвърли навънъ. Излишъкътъ ще изхвърли, а ще остави само толкова, колкото му сѫ нужни. Твърдитѣ вещества въ човѣшкия организъмъ се уподобяватъ на коститѣ, мекитѣ — на мускулитѣ, течнитѣ — на кръвьта, а динамичнитѣ сили въ природата представятъ нервната система на човѣка.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате силитѣ на своя организъмъ, да можете разумно да си въздействувате. Сѫщевременно трѣбва да познавате езика на клеткитѣ, отъ които сѫ съставени вашитѣ удове, и да се разговаряте съ тѣхъ. Колкото е по-интелигентенъ и високо развитъ човѣкъ, толкова и клеткитѣ на неговото тѣло сѫ по-интелигентни. Знайте, че човѣкъ не може произволно да мисли, да чувствува и да постѫпва. Всѣка дисхармония въ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ му се отразява и върху клеткитѣ, а оттамъ и върху състоянието на цѣлия организъмъ. Човѣкъ трѣбва да се съобразява съ доброто на своя организъмъ. Не мисли ли добро на тѣлото си, и тѣлото не мисли неговото добро. Човѣкъ не трѣбва да преуморява организъма си, нито да го оставя въ пълно бездействие. Той трѣбва да работи умѣрено, да почива умѣрено и да яде умѣрено. Като се вглежда въ работата на своитѣ клетки, човѣкъ вижда, че между тѣхъ има химици, учени, професори, които правятъ свои опити, извършватъ редъ сложни реакции, каквито човѣкъ въ своитѣ лаборатории не може да направи. Следъ всичко това човѣкъ мисли, че познава своя организъмъ, или организъма на по-низкостоещитѣ отъ него.

Съвременнитѣ учени говорятъ за живота, за устройството на растенията, на животнитѣ, на човѣка, но не познаватъ ония тънки процеси, които се извършватъ въ клеткитѣ на живитѣ сѫщества. Тѣ не познаватъ състоянието нито на клеткитѣ, нито на цѣлото сѫщество. Тѣ изучаватъ растението, но не знаятъ, какъвъ е неговиятъ интименъ животъ. Дали растението се радва или скърби, това не имъ е известно. И растението има два различни живота, както и човѣкъ: животътъ на коренитѣ е адътъ на растението, а този въ стъблото и клонетѣ — неговиятъ рай. Въ всички живи сѫщества адътъ и раятъ вървятъ паралелно. Въ човѣшкия мозъкъ адътъ е въ задната часть на главата, а раятъ — въ предната и горна часть. Ако даде надмощие на задната часть на мозъка си, човѣкъ влиза въ ада на своя животъ, вследствие на което започва да става разсѣянъ и губи паметьта си. Тази разсѣяность влияе върху умственитѣ му способности. Този човѣкъ не може да учи, вследствие на което умственитѣ му способности постепенно отслабватъ.

Когато мозъкътъ поглъща всички енергии, човѣкъ става грубъ въ чувствата си. За да не отнеме възможностьта си да развива и мозъка, и сърдцето си, човѣкъ трѣбва правилно да разпредѣля енергиитѣ на своя организъмъ. Добриятъ господарь разпредѣля благата си еднакво на всички слуги. Следователно, разумниятъ човѣкъ разпредѣля еднакво енергиитѣ си между всички удове. На всѣка клетка той изпраща толкова енергия, колкото ѝ е нужна. Нѣкои разбиратъ криво предназначението на стомаха и казватъ, че търбухътъ трѣбва да се унищожи. Не, стомахътъ има свое велико предназначение. Безъ стомахъ физическиятъ животъ е невъзможенъ. Стомахътъ и търбухътъ сѫ две различни нѣща. Търбухътъ подразбира ненаситнитѣ човѣшки желания. Щомъ дойде до такива желания, човѣкъ трѣбва да се самовъзпитава, но по никой начинъ да не изнасилва своя стомахъ.

Като е дошълъ на земята, човѣкъ носи съ себе си всички условия и възможности да бѫде щастливъ. Въпрѣки това, той казва, че е нещастенъ. Защо е нещастенъ? Защото не живѣе правилно. Той е нарушилъ хармонията на своя организъмъ, нарушилъ е законитѣ, които го управляватъ, и търси причинитѣ за своето щастие и нещастие вънъ отъ себе си. Срѣщате младъ момъкъ, студентъ, който се оплаква, че не могълъ да издържи изпититѣ си. Защо не могълъ да ги издържи? Защото билъ разсѣянъ, не могълъ лесно да запомня. За да се справи съ своята разсѣяность, човѣкъ трѣбва да прави усилия, да концентрира мисъльта си. Окултната наука дава редъ методи за концентриране на човѣшката мисъль, за усилване на паметьта. Въ природата сѫществуватъ известни течения, които събуждатъ съответни сили и способности въ човѣка. Свърже ли се съ нѣкое отъ тия течения, човѣкъ ще развие въ себе си съответни мозъчни енергии. Обаче, знание се иска за това. Не знае ли съ кои сили да се свърже, човѣкъ може да си причини голѣми пакости и нещастия. За тази цель той трѣбва да се свърже съ разумния свѣтъ, отдето могатъ да дойдатъ разумни сѫщества да му помагатъ. За да направи тази съзнателна връзка, човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ въ себе си, да има непреодолимъ стремежъ къмъ знанието.

Мнозина не успѣватъ въ живота си, защото чакатъ всичко да имъ се даде наготово. Тѣ разчитатъ на благоволението на Бога, да погледне къмъ тѣхъ благосклонно. Богъ е показалъ своето благоволение, своята благосклонность къмъ човѣка още съ създаването му. Той е създалъ човѣка, направилъ го е малъкъ козмосъ, съ милиарди живи, интелигентни души, които работятъ за неговото подигане. Човѣкъ трѣбва да гледа на тия живи, разумни сѫщества, дошли да работятъ въ неговата държава съ свещенъ трепетъ. Като не разбира това, човѣкъ казва: Отъ мене нищо нѣма да излѣзе, нищо не ме очаква, освенъ черната земя. Това е неразбиране на живота, неразбиране на самия човѣкъ, на силитѣ и способноститѣ, които се криятъ въ него. Дарбитѣ и способноститѣ се криятъ въ клеткитѣ на човѣка; тѣ не съ вънъ отъ него. Отнасяте ли се добре съ клеткитѣ си, съ своя организъмъ, дарбитѣ ви ще се проявятъ, но за това се изисква време. Всички науки, всички добродетели се криятъ въ клеткитѣ на човѣка, защото съ свързани съ разумни сили, съ разумни сѫщества. Когато искатъ да говорятъ за любовьта, разумнитѣ сѫщества отправятъ своитѣ енергии къмъ сърдцето на човѣка, подъ лъжичката или къмъ горната часть на мозъка му. Това съ три вида чувства. Въ сърдцето се явяватъ единъ родъ чувства, подъ лъжичката — другъ родъ, а въ горната часть на мозъка — трети видъ чувства. Въ горната часть се намира центъра „любовь къмъ Бога“ — най-високото чувство въ човѣка. За да се увѣрите въ истинностьта на тия думи, вие можете да направите опитъ, но съ условие да гледате на клеткитѣ като на разумни сѫщества. Мисли ли човѣкъ, че никаква разумность не сѫществува вѫтре и вънъ отъ него, той ще изгуби пластичностьта си, топлината на своето сърдце, свѣтлината на своя умъ и ще се втвърди, ще се превърне въ суха кость.

Днесъ всички хора се нуждаятъ отъ положителна философия, която да приложатъ въ живота си и отъ която да се ползуватъ. Тази философия почива на опити. Тя не е отвлѣчена, но реална. Запримѣръ, кой не знае, че успѣхътъ му се дължи на усилията, които е направилъ, за да постигне известенъ идеалъ? Или кой не знае, че успѣхътъ му е толкова по-голѣмъ, колкото е по-голѣма и любовьта, съ която преследва своя идеалъ? Кой не е опиталъ, че, когато работи изключително за себе си, има по-малки резултати отъ тия, когато работи за цѣлото? Като работи за себе си, за своята слава, човѣкъ не може да разчита на помощьта на разумнитѣ сѫщества. Обаче, когато работи за Великото, за Цѣлото, той се ползува отъ помощьта на разумнитѣ сѫщества. Славата на човѣка седи въ самия него, а не вънъ нѣкѫде. Човѣкъ не може да разчита на славата на хората, ако нѣма въ себе си сили и способности, съ които да заслужи тази слава.

Като знаете това, работете, учете, пишете, свирете не за себе си, не за човѣшка слава, но за славата на Онзи, Който ви е далъ условия да се проявите. Не работите ли съ това съзнание, вие всичко ще изгубите. Достатъчно е Богъ да ви хване съ единъ пръстъ само, за да се разклатятъ основитѣ на вашия животъ. Казано е въ Писанието: „Не противи се на злото!“ Сега можемъ да кажемъ: Не противи се на Онзи, Който те е създалъ! Не е въпросъ човѣкъ да се бори съ злото, съ своето низшо, животинско естество да го обуздава. Ако се бори съ него, той ще изгуби силитѣ си. Човѣкъ не трѣбва да предизвиква злото въ себе си. Оставете злото да расте свободно. Като израсте, то само по себе си ще изчезне. Злото е трънъ въ живота. Какво правите съ трънетѣ? Корените ли ги? Вие оставяте и тръна да расте, както и другитѣ цвѣтя и растения въ природата. Като израсте, трънътъ ще се развие и следъ време ще увѣхне. Понѣкога и трънетѣ сѫ потрѣбни.

Какво ще кажете за противоречията и мѫчнотиитѣ въ живота? Тѣ не сѫ ли подобни на трънетѣ? И стари, и млади негодуватъ противъ мѫчнотиитѣ и противоречията, но въпрѣки това безъ тѣхъ не може. Всѣко противоречие съдържа нѣкаква възможность. Следователно, колкото повече противоречия има човѣкъ, толкова по-голѣми сѫ и неговитѣ възможности. Колкото по-малко противоречия има, толкова и възможноститѣ му сѫ по-малки. Великитѣ хора сѫ минали и минаватъ презъ голѣми противоречия. Като разбиратъ закона на противоречията, тѣ черпятъ сила отъ тѣхъ. Христосъ е миналъ презъ най-голѣмитѣ противоречия. Това не значи, че великитѣ хора сѫ живѣли изключително въ страдания. Великитѣ хора сѫ имали такива голѣми радости, каквито обикновенитѣ хора не познаватъ. Обаче, великитѣ хора разбиратъ смисъла и значението на противоречията. Въ тѣхъ тѣ намиратъ новъ пѫть, новъ методъ, нови възможности за постижения. Ако не гледате на противоречията така, вие ще се намѣрите въ едно противоположно течение на живота, което ще ви завлѣче.

Представете си, че сте ученикъ въ гимназията. Единъ отъ предметитѣ — математика, запримѣръ, не ви върви добре. Като дойде часътъ по този предметъ, вие се чудите, какво да направите, да прекарате по-лесно. Дохожда ви на ума да напишете формулитѣ на рѫката си, че като ви дигне учительтъ на урокъ, да погледнете написанитѣ формули и да си послужите съ тѣхъ. Обаче, учительтъ забелязва това и ви праща на мѣстото, като ви пише слаба бележка. Трѣбва ли да се сърдите на учителя си? Трѣбва ли да се сърдите на сѫдбата си, че сте несретникъ? Добриятъ ученикъ ще съзнае погрѣшката си и ще отиде при своя учитель да се извини. Той нѣма нито да се оправдава, нито да се осѫжда, но ще признае погрѣшката си. Ще изнесе факта, както е, и ще обещае, че ще учи повече, ще изправи погрѣшката си. Учительтъ ще остане доволенъ отъ своя ученикъ, ще му покаже, че цени неговата доблесть. Погрѣшката на ученика ще стане причина да се създадатъ близки, приятелски отношения между него и учителя му. За предпочитане е ученикътъ да признае погрѣшката си, отколкото да излъже и себе си, и учителя си.

Провидението се отличава съ следната чърта: То надниква тамъ, дето има слабости и погрѣшки. То надниква въ скрити мѣста и, като види нѣкаква погрѣшка, веднага си заминава. Така постѫпва и разумниятъ учитель. Той надниква въ рѫката на ученика, вижда написанитѣ формули и ги преписва. Той иска да знае, защо единъ ученикъ е написалъ едни формули на рѫката си, а другъ — други формули. По този начинъ той открива, защо единъ ученикъ се спъва отъ едни задачи, а другъ — отъ други задачи. Разумниятъ учители не наказва, не сѫди ученицитѣ си за погрѣшкитѣ имъ, но той ги разглежда като задачи, отъ които самъ се учи.

Като ученици на окултна школа, на школата на великия животъ, вие трѣбва да решавате задачитѣ си добре, както решавате въ училището задачи, съ едно, две, три и повече неизвестни. Представете си, че ви дадатъ следната задача: отъ една ябълка да познаете, какво е било дървото на височина, на възрасть, на видъ и т. н. Следъ това, отъ една круша да познаете, какво е било дървото. И най-после, отъ единъ човѣшки черепъ да узнаете, какъвъ е билъ човѣкътъ: неговото лице, неговитѣ очи, уши, носъ, уста, ръстъ. Това е една сложна задача съ три неизвестни. Отъ задната часть на черепа можете да познаете, дали очитѣ на човѣка сѫ били сини или черни. Ако сѫ били черни, задната часть на черепа въ известна область е тънка; ако сѫ били сини, сѫщата часть на черепа е по-дебела. Ако очитѣ на човѣка сѫ черни, косата и брадата му сѫщо сѫ черни. Ако костьта на предната часть на черепа, специално на челото, е тънка, това показва, че този човѣкъ е билъ уменъ, работилъ е умствено. Ако костьта на челото е дебела, този човѣкъ не е работилъ умствено. Не само това, но чрезъ тънки наблюдения може да се опредѣли, въ каква область на науката или изкуството е работилъ този човѣкъ, като физикъ, химикъ, астрономъ, математикъ, философъ, музикантъ и т. н. Ако би посветилъ десетина години за изучаване на човѣшкия черепъ, човѣкъ би се домогналъ до изкуството да чете по черепа като по книга.

Като изучавате черепа на човѣка, ще забележите, че всѣка планета е турила свой отпечатъкъ върху известна область. Запримѣръ, влиянието на Марса се отпечатало въ областьта задъ ушитѣ. Въ марсиянцитѣ тази области на черепа е силно развита. Марсъ се отразилъ и върху формата на лицето, направилъ го е квадратно, а сѫщо и върху цвѣта на кожата. Червениятъ цвѣтъ е марсовъ. Ако този цвѣтъ вземе голѣмо надмощие въ човѣка, чувствата му огрубяватъ. Той е готовъ за нищо и никакво да убие човѣкъ. За да се развива човѣкъ правилно, всички цвѣтове на спектъра, като материи, трѣбва да бѫдатъ еднакво застѫпени въ него. Ако цвѣтътъ на червената материя преобладава, човѣкъ е силно воинственъ и лесно се възбужда. Този човѣкъ се намира подъ влиянието на Марса, не само като планета, която виждаме, но и като марсови сили и енергии, които не виждаме. Значи, има единъ видимъ и единъ невидимъ Марсъ. Понѣкога невидимитѣ нѣща съ по-опасни отъ видимитѣ, но сѫщевременно съ и по-добри.

Сега, да се върнемъ къмъ сѫществената мисъль. Вие трѣбва да съзнавате, че всѣки човѣкъ представя общество, съставено отъ разумни души, които иматъ нѣщо общо съ него. Следователно, като ставате отъ сънь, първата ви работа е да накарате тия разумни, малки сѫщества да мислятъ, да влѣзатъ въ хармония съ васъ. Дали тѣ ще влѣзатъ въ хармония съ васъ, или вие съ тѣхъ, не е важно. Отъ васъ се изисква да възстановите хармонията на цѣлия си организъмъ. Това се постига чрезъ молитва, чрезъ концентрация, чрезъ работа. Молитвата е велико състояние на душата, чрезъ което човѣкъ влиза въ съзнателна, разумна връзка съ сѫщества, които съ завършили своето развитие. Да се моли човѣкъ, това значи, да влѣзе въ връзка съ Великия, Който ще му разказва за живота на другитѣ свѣтове, за великитѣ души въ невидимия свѣтъ, за любовьта между тѣхъ. Какво по-голѣмо благо отъ това може да очаква човѣкъ?

Днесъ и религиозни, и свѣтски хора се оплакватъ отъ живота си, отъ своитѣ неуспѣхи. Защо не могатъ да успѣватъ? Защото всѣки живѣе само за себе си и мисли, че самъ може да отиде при Господа, при свѣтлитѣ сѫщества. Казано е, обаче, въ Писанието, че никой не живѣе за себе си. Човѣкъ е колективно сѫщество и колективно ще се яви при Господа. Христосъ казва на самарянката: „Иди да извикашъ мѫжа си!“— Нѣмамъ мѫжъ, отговаря жената. — Право казвашъ. Петь мѫже си водила, но и този, когото сега имашъ, и той не ти е мѫжъ. Какво представя мѫжътъ? Мѫжътъ е разумното начало въ свѣта. Значи, тази жена нѣма онази разумность въ себе си, съ която може да следва правия пѫть на живота. Когато казвамъ, че човѣкъ ще се яви предъ Бога колективо, имамъ предъ видъ всичко онова, което още отначало е вложено въ него, и което не гние, не се разлага.

Човѣкъ е царь на себе си. Каквото пожелае, може да го има. По какъвто въпросъ се интересува, може да получи сведения. Той има въ своя организъмъ различни клетки — химици, физици, астрономи, философи, музиканти и др. Щомъ се запита по известенъ въпросъ, тѣ веднага ще му отговорятъ. Като изслуша тѣхното научно мнение, и той ще даде своето. Ако мненията имъ се съгласяватъ, човѣкъ изпитва голѣма радость и хармония въ себе си. Никой не е въ състояние да отнеме радостьта на човѣка. Да се опита нѣкой да отнеме радостьта му, това е толкова възможно, колкото е възможно на човѣка да размѫти водата на океана. Всѣки може да размѫти водата на блатото, но до днесъ не се е намѣрилъ човѣкъ, който може да размѫти водата на океана. Който мисли право, съ широчина, дълбочина и просторъ, каквато е водата на океана, никой не е въ състояние да размѫти неговата мисъль. Правата мисъль води къмъ положителна основа на живота. Нѣмате ли права мисъль, ще се блъскате съ години, докато единъ день изработите тази мисъль въ себе си. Ще се блъскате, ще се мѫчите, ще се трудите, но ако не сте разумни, нищо нѣма да постигнете. Разумность, дълбоко разбиране на живота е нужно за човѣка.

Сега, като задача, 20 деня правете следното упражнение. Като ставате сутринь, мислете върху това, че сте душа, съставена отъ милиарди интелигентни, разумни сѫщества, които работятъ за вашето подигане. Извиквайте тия сѫщества и съзнателно се свързвайте съ тѣхъ. Като мислите за тѣхъ, вие ще можете да работите успѣшно. Мислете за тѣхъ безъ никакво съмнение, безъ никакво колебание. Човѣкъ е създаденъ отъ две вещества: твърдо — пръсть и меко — духъ, дихание. Богъ казва: „Да направимъ човѣка по образъ и подобие свое“. Той взе пръсть, размекна я, направи тѣсто, отъ което извая човѣка — неговата форма. Следъ това вдъхна живо дихание, което одухотвори всички клетки, направи ги живи, разумни сѫщества. Къмъ тѣзи разумни сѫщества отправете мисъльта си, да се свържете съ тѣхъ. Като мислите върху разумнитѣ клетки въ себе си, вие ще дойдете до въпроса за вашето създаване. Докато Богъ не бѣше вдъхналъ дихание въ човѣка, той бѣше мъртавъ. Щомъ вдъхна въ него, той стана жива душа. Божието дихание представя Божественото начало въ човѣка, което внася миръ и радость. Нѣма ли този миръ и тази радость въ себе си, човѣкъ е мъртавъ. Наистина, срѣщате хора, които учатъ, работятъ, движатъ се, но нѣматъ никаква радость въ себе си. Ние наричаме тия хора мъртви. Пробуди ли се Божественото въ тѣхъ, внесе ли радость въ душитѣ имъ, тѣ оживяватъ и възкръсватъ. Божественото начало представя мекия, тихъ гласъ на Бога, Който съживява и възкръсва, Който стопля замръзналия и го прави годенъ за работа и за животъ. Който веднъжъ само е чулъ този гласъ, той никога не може да го забрави.

Като знаете това, стремете се къмъ онази мекота, която съживява и стопля. Добродетельта е плодъ на Божествената мекота. Добродетельта може да се реализира въ живота. Всѣки може да прояви доброто въ себе си, да види неговитѣ плодове. Първо човѣкъ трѣбва да приложи доброто къмъ себе си, къмъ разумното общество отъ сѫщества, дошли съ неговата душа заедно, да ѝ помагатъ, да работятъ за нея. Като бѫде добъръ къмъ себе си, човѣкъ ще бѫде добъръ и къмъ ближнитѣ си. Колкото по-добре и съ обичь се отнася човѣкъ къмъ тия малки сѫщества, въ себе си — клеткитѣ на своя организъмъ, толкова по-голѣма хармония ще сѫществува между него и тѣхъ. Хармоничниятъ животъ пъкъ създава условия на човѣка за правилно растене и развитие. Само при хармонично състояние на силитѣ въ своя организъмъ, човѣкъ може да прояви дарбитѣ и способноститѣ си. Безъ вѫтрешна хармония, каквито усилия да прави човѣкъ, всичко остава безъ резултатъ. Ако имате нѣкакви резултати, тѣ ще бѫдатъ микроскопически.

Следователно, искате ли да се развивате правилно, да трансформирате отрицателнитѣ сили въ положителни, мислете по 5—10 минути на день за вашитѣ клетки, за службата, която тѣ извършватъ. По този начинъ вие ще разсѣйвате тѫгата си, ще превръщате неблагоприятнитѣ условия на живота си въ благоприятни.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

*

19. Лекция отъ Учителя, държана на

6 февруарий, 1927 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...