Jump to content

1926_11_14 Погледъ и движение


Ани

Recommended Posts

От томчето "Посока на растене"
1- 19 лекции на Младежкия окултенъ класъ, т.I (1926-27 г.)
Първо издание - София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Погледъ и движение

— Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!

Размишление.

Чете се темата: „Какво мисля азъ“.

За следния пѫть, всѣки отъ васъ да нарисува по едно цвѣте и по едно плодно дърво, кой каквото желае. Това ще бѫде темата ви. Ще рисувате съ моливъ, като подчъртаете по едно главно отличително качество на цвѣтето или на плодното дърво. Това ще бѫде единъ опитъ, да видите, кой колко може да рисува.

Съвременнитѣ хора често говорятъ за истината, безъ да могатъ да я прилагатъ въ всички случаи на живота си. Само онзи човѣкъ прилага истината, който всѣки моментъ може да даде изразъ на своитѣ мисли и чувства. Много мисли и чувства могатъ да минаватъ презъ човѣка, но разумниятъ се спира само върху сѫщественитѣ. Разумностьта на човѣка се заключава, именно, въ това, да може да прави изборъ на мислитѣ и чувствата си. Изкуство е да може човѣкъ да избира най-красивитѣ нѣща и да ги предава по най-красивъ начинъ. Запримѣръ, ако ви дадатъ задача да занесете по единъ хлѣбъ на една вдовица, всѣки ще го предаде по свой начинъ. Изкуство е човѣкъ да занесе хлѣба по единъ красивъ начинъ, който да се запечата въ ума на вдовицата за цѣлъ животъ. Красиво направени и изпълнени нѣща сѫ ония, които се отпечатватъ въ съзнанието на човѣка за цѣлъ животъ. Запримѣръ, вие сте слушали много сказки, речи и декламации, но само ония отъ тѣхъ сѫ останали въ паметьта и въ съзнанието ви, които сѫ били изнесени по най-красивъ начинъ. Обикновенитѣ нѣща минаватъ и заминаватъ презъ съзнанието ви, безъ да оставатъ нѣкакъвъ споменъ.

Като ученици на Велика Школа, вие трѣбва да се занимавате съ красиви нѣща, както и съ здравословни състояния на човѣка, а не съ паталогически. Споредъ поетитѣ, кой органъ отъ човѣшкото тѣло е най-красивъ? Поетитѣ възпѣватъ най-много окото. Значи, тѣ намиратъ, че окото е най-красивъ удъ въ човѣшкия организъмъ, специално на лицето. Добре е да изучавате окото отъ неговата външна, красива страна, а не и неговитѣ паталогически прояви. По окото нѣкои учени четатъ цѣлия животъ на човѣка, въ физическо и духовно отношение. Обаче, ще дойде день, когато въ окото ще четатъ не само историята на развитието на отдѣлния човѣкъ, но и на цѣлото човѣчество. Въ окото е написано цѣлото минало на човѣка, цѣлиятъ му животъ. Не само това, но въ окото сѫ дадени редъ правила и рецепти, какъ да се лѣкува човѣкъ и какъ да се справя съ мѫчнотиитѣ на живота. По окото на човѣка се познава, дали говори истината, или не. Като лъже, човѣкъ гледа къмъ земята. Иска ли да си въздействува, той трѣбва да отправя погледа си нагоре. Докато отправя погледа си нагоре, къмъ небето, човѣкъ всѣкога говори истината. Отправя ли погледа си надолу, той не може вече да говори истината. Въ това отношение окото никога не лъже. Когато има лоши замисли, човѣкъ всѣкога гледа надолу. Турцитѣ казватъ: Който гледа къмъ земята, той изгаря душата. Всѣка мисъль, колкото да е скрита, се отпечатва въ човѣшкото око. Окото не крие нищо. Който разбира неговия езикъ, той може да чете всичко, каквото става въ човѣка.

Следователно, искате ли да живѣете правилно, наблюдавайте движенията на очитѣ си, на тѣлото си, и ако намѣрите, че сѫ неправилни, изправяйте ги. Отъ движенията на човѣка зависи, съ какви течения на природата ще се свързва: съ възходещи или съ низходещи. Ако видите, че нѣкое дете става отъ сънь съ гърба си нагоре и съ погледъ, отправенъ къмъ земята, ще знаете, че презъ цѣлия день то ще бѫде плачливо и кисело. Сѫщото се отнася и за възрастния човѣкъ. Всѣко физическо движение на човѣка е придружено съ известна психическа промѣна. Отъ движенията му зависи, ще подобри или влоши своето „психическо състояние. Всѣко криво движение е въ състояние да опорочи и най-свѣтлата мисъль. За да не се опорочи, тя се оттегля. Човѣкъ остава въ тъмнина и започва да търси свѣтлата мисъль, която го е вдъхновявала.

И тъй, като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ красиви движения. Погледътъ, ходътъ ви трѣбва да бѫдатъ красиви. Най-красивото положение на краката е да образуватъ успоредни линии. При такива движения на краката, човѣкъ придобива добро разположение на духа. Като ходятъ, нѣкои хора удрятъ краката си единъ въ другъ. По този начинъ тѣ изразходватъ много енергия. При удряне на краката единъ въ другъ става силно сътресение на гръбначния стълбъ. Наблюдавайте, какъ стѫпва котката. Тя стѫпва на пръсти, безъ да опира петитѣ си на земята. Научете се и вие да стѫпвате първо на пръститѣ, а после на петитѣ. Така ще избѣгнете сътресенията на гръбначния си стълбъ. Като изучавате хода на хората, ще забележите, че нѣкои правятъ дребни и бързи крачки. Това показва, че тѣ иматъ дребнави идеи. Тѣ се занимаватъ съ дребнавоститѣ на живота. Други хора правятъ голѣми крачки. За тѣхъ казваме, че се занимаватъ съ велики идеи. Наистина, великитѣ идеи се придружаватъ съ широки, мощни движения. Сѫщевременно, ходътъ на човѣка трѣбва да бѫде ритмиченъ и съ голѣма пластика. Срещнете ли човѣкъ съ такъвъ ходъ, вие изпитвате известна приятность. Когато въ хода на човѣка отсѫтствува пластика и ритъмъ, вие изпитвате неприятность. Има хора, ходътъ на които произвежда страхъ. Човѣкъ изпитва такъвъ страхъ и при вида на мечка. Като знаете това, работете съзнателно върху себе си, да изправите движенията си.

Какво представятъ движенията на човѣка? — Пласиране на енергии. Всѣко движение, съзнателно или несъзнателно, е функция на нѣщо. Когато въ организъма на човѣка се събере много енергия, която не може да се впрегне на работа, той прави различни движения, за да я изпрати въ природата. Въ това отношение много отъ движенията, които човѣкъ прави, сѫ необходими, а нѣкои не сѫ необходими. Чрезъ движенията си човѣкъ или приема, или предава часть отъ своята енергия.

Човѣкъ трѣбва да прави съзнателни движения и да ги прилага въ своя физически животъ, като методъ за трансформиране на енергиитѣ си. Чрезъ разумни и съзнателни движения, вие може да подобрите разположението си. Ако чрезъ несъзнателнитѣ си движения човѣкъ промѣня разположението си отъ лошо въ добро, колко повече той би могълъ да направи това съ съзнателнитѣ движения. Индуситѣ иматъ цѣла наука за движенията, макаръ че нѣкѫде тѣ отиватъ до крайност. Обаче, много отъ движенията имъ сѫ въ съгласие съ разумната природа. Тѣзи движения сѫ необходими и на мѣсто. Всички движения, които сѫ въ съгласие съ законитѣ на природата, сѫ на мѣсто. Тѣ могатъ да лѣкуватъ човѣка. Ако оставите болния самъ на себе си, той ще се излѣкува по-бързо, отколкото въ рѫцетѣ на милосърдни сестри и лѣкари. Той ще се движи на леглото си, ще се обръща на една и на друга страна, ще свива ту единия, ту другия си кракъ, докато най-после слѣзе отъ леглото си и започне да пристѫпва изъ стаята. Следователно, отидете ли при нѣкой боленъ, оставете го свободно да се движи. Чрезъ движенията той се лѣкува.

Днесъ ви говоря за движенията, защото сте слѣзли въ гѫстата материя. Щомъ сте въ тази материя, вие трѣбва да разбирате законитѣ ѝ, да знаете, какъ да се владѣете. Като се движите въ гѫстата материя, вие правите повече усилия, за да преодолѣете противодействието, което тя причинява, вследствие на което въ организъма се развива повече топлина, отколкото трѣбва. Тази е причината, поради която често главата ви е по-топла, отколкото трѣбва. За да бѫде човѣкъ здравъ, главата му трѣбва да бѫде хладна, а краката — топли. Стане ли обратното, той трѣбва да намѣри методъ, чрезъ който да смѣни състоянието си.

Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ щастие. И вие, като тѣхъ, търсите щастие. Какво по-голѣмо щастие можете да очаквате отъ това, да дойдете до положение да се справяте съ своитѣ отрицателни мисли, чувства и съсъстояния? Виждате градината на вашия съседъ, пълна съ зрѣли плодове. Той се счита щастливъ, че като обере плодоветѣ си и ги продаде, ще подобри материалното си положение. Какво ще кажете за това щастие, ако чуете, че презъ нощьта влѣзли апаши въ градината му и обрали всичкитѣ плодове? Щастие, което всѣки може да отнеме, не е истинско. Ние наричаме истинско щастие само онова, което остава съ човѣка при всички условия на живота му. Щастливъ е онзи човѣкъ, чиито мисли, чувства и желания вървятъ всѣкога следъ него. Когато пожелае, той ги извиква при себе си и почва да работи съ тѣхъ.

Упражнение. Бавни и плавни крѫгови движения съ рѫцетѣ, и клѣкане съ краката.

— Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!

*

8. Лекция отъ Учителя, държана на

14 ноемврий, 1926 г. София.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...