Jump to content

1926_05_23 Склонности и разнообразие


Ани

Recommended Posts

От томчето "Лекции на младежкия окултенъ класъ"
19-32 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 5-та година, т.III, (1926 г.)
Първо издание - София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

СКЛОННОСТИ И РАЗНООБРАЗИЕ.

   „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди“!

Размишление.

   Какво се разбира днесъ подъ думата „желание“? За мене е важно да зная вашето схващане, а не това на философитѣ. Въ български езикъ думата „желание“ започва съ буквата „Ж“ — знакъ за материално състояние. Въ формата на тази буква се изразяватъ две противоположни движения, които трѣбва да се постигнатъ. Значи, за да се реализира едно желание, трѣбва да има две течения въ противоположни посоки, които нѣкога ще се срещнатъ. Тѣзи две движения се забелязватъ въ растенията: коренитѣ се движатъ надолу, къмъ центъра на земята, а клонетѣ — нагоре, къмъ центъра на слънцето. Коренитѣ на растенията вървятъ надолу, но сѫщевременно се мѣстятъ, търсятъ влажни мѣста. Това показва, че и растенията се движатъ, не седатъ на едно и сѫщо мѣсто. Обаче, това става много бавно. Трѣбва да минатъ стотици години, за да се види, че нѣкое растение се е мръднало малко. Всичко въ живота е въ движение. Посоката на движението е въ зависимость отъ теченията, които го предизвикватъ. Не само растенията, планинитѣ и горитѣ се движатъ, но и цѣли материци. Забелязано е, че източнитѣ брѣгове на Европа отиватъ къмъ Азия, снишаватъ се. Такива движения ставатъ и на човѣшкото лице, благодарение на което и то се мѣни. Ако наблюдава челото, лицето си, човѣкъ ще забележи, че въ продължение само на 10—15 г. тѣ сѫ претърпѣли известни промѣни, които се дължатъ на планински течения въ мозъка. Различнитѣ мозъчни центрове представятъ планински върхове, отдето идатъ топли и студени течения. Ако мислитѣ на човѣка не сѫ хармонични, тѣ правятъ лицето му несиметрично. Като се вгледате въ лицето на човѣка, ще забележите, че то не е съвсемъ симетрично: едната страна на лицето е по-красива отъ другата.

   Изобщо, каквито движения ставатъ въ външната природа, такива ставатъ и въ мозъка. Въ гънкитѣ и възвишенията на мозъка ставатъ движения, размѣствания, въ резултатъ на които, въ различнитѣ възрасти на човѣка, се явяватъ различни идеи. Тази е причината, задето срѣщаме въ живота хора съ различни идеи: философи, музиканти, поети, писатели. Нѣкой се занимава съ философия, но следъ години въ него става известенъ преломъ, и той се предава на поезия, на литература. Благодарение на размѣстванията, които ставатъ въ мозъка, човѣкъ се стреми къмъ разнообразие. Той не трѣбва да бѫде едностранчивъ въ своитѣ идеи. Понеже човѣкъ е сложно сѫщество, той трѣбва да се проявява въ всички посоки. Еднообразнитѣ мисли и чувства въ човѣка създаватъ редъ страдания. Добре е умътъ на човѣка да бѫде насоченъ въ една посока, но когато кръвьта се съсрѣдоточава само въ единъ центъръ, явява се разслабване на нервната система. Ето защо, отъ време на време мисъльта на човѣка трѣбва да се пренася отъ единъ центъръ къмъ другъ. Съ други думи казано: мисъльта на човѣка трѣбва да бѫде разнообразна. Мисъльта на идейния човѣкъ е разнообразна. Какво означава думата „идеенъ“? Какво означава думата „идея“? — Тази дума е гръцка и означава образъ. Всички първични образи на феноменалния свѣтъ наричаме идеи. Когато една идея се материализира, тя става идолъ на човѣка.

   Какви сѫ качествата на идейния човѣкъ? Поетътъ е идеалистъ, идеенъ човѣкъ. Кой човѣкъ наричаме поетъ? Думата „поетъ“ е славянска. Тя произлиза отъ глагола поя, пѣя. Поетътъ може да пѣе, да говори хармонично. Едно отъ качествата на идейния човѣкъ е безкористието. Той свири, пѣе, безъ да очаква нѣщо. Има ли пари или не, това не го интересува. Ако нѣма пари, ходи съ стари, избѣлѣли дрехи, безъ да се смущава. Въ облѣклото си той е скроменъ. Облича се съ вкусъ, но никога съ модерни, съ цепнати дрехи, като фракъ и др. Той не е фанатикъ въ идеитѣ си. Мисъльта му е права, но щомъ разбере, че другъ нѣкой носи нѣкаква възвишена идея, той всѣкога е готовъ да отстѫпи, Идейниятъ човѣкъ различава Божественитѣ мисли отъ човѣшкитѣ и всѣкога имъ дава предимство надъ последнитѣ. Материалистътъ пъкъ цени времето си и за всѣко нѣщо иска да му се плати. Единъ американецъ се хваща на басъ съ единъ свой другарь за 500 английски лири, че може да влѣзе при единъ американски милиардеръ и да се разговаря съ него. — Защо се е хваналъ на този басъ? — За да докаже, че въпрѣки скѫпото време на американеца, той ще успѣе да влѣзе въ кантората му и да се разговаря съ него. Американецътъ отива при милиардера, подава му картичката си и казва: Искамъ да поговоря малко съ Васъ. — Не мога, времето ми е скѫпо. Всѣка моя минута струва 50 английски лири. — Азъ ще ви дамъ сто. — Кажете тогава, какво искате да ви услужа? — Извинете ме, искахъ само да ви видя. Хванахъ се на басъ съ единъ мой приятели, че мога да ви видя и да се разговоря съ васъ. Ето, заповѣдайте 500 английски лири. Милиардерътъ взелъ паритѣ, задържалъ за себе си сто лири и му върналъ останалитѣ 400 лири. Това значи материалистъ човѣкъ. Дотукъ е дошълъ той въ своето развитие. Този човѣкъ не е работилъ върху себе си, да развие своя идеализъмъ. За да бѫде идеалистъ, човѣкъ трѣбва да е работилъ редъ поколѣния въ тази область. Можете ли да си представите, какъвъ щѣше да бѫде свѣтътъ, ако всички хора бѣха идеалисти? Ако хората бѣха само идеалисти, нѣмаше да има никакви тренове, нито параходи, нито кѫщи, като сегашнитѣ. Хората щѣха да живѣятъ въ прости шатри, нѣмаше да иматъ никакви съобщения. Съвременната култура се дължи на материалиститѣ, на хората съ много желания. Идеалистътъ пъкъ нѣма много желания. Той обича да мечтае.

   Какво означава думата „мечтание“? Въ български езикъ тази дума започва съ буквата  „М“, която означава, че идеалистътъ е мъртавъ за желанията. Тѣ не го вълнуватъ. Мечтательтъ търси идеалния пѫть. Той се качва по високитѣ върхове и слиза въ долинитѣ. Той търси просторъ и разширение, но не знае, кѫде ще го намѣри. Просторъ има въ материално, въ духовно и въ умствено отношение. Това означава буквата „Е“. Буквата „Ч“ пъкъ представя законъ за оформяване на идеитѣ. Въ буквата „Т“ се криятъ условия за побеждаване на мѫчнотиитѣ, които човѣкъ срѣща въ живота си на физическия, въ умствения или въ духовния свѣтъ. Често българинътъ употрѣбява израза „тюхъ — бре!“ Това значи: какъ така да не ми е дошло на ума това нѣщо? Какъ да не съмъ видѣлъ буквата „Т“? Буквата „А“ означава законъ на еволюция. Буквитѣ „М“ и „А“ иматъ единъ и сѫщъ произходъ, само че „М“ означава смърть, ограничаване, а буквата „А“ — излизане отъ мѫчнотиитѣ на живота, т. е. мисъль, разширяване, освобождаване. Дотукъ думата „мечтатели“ означава човѣкъ, който е миналъ презъ нѣколко етапа. После той дохожда до положение да примирява противоположноститѣ въ живота. Най-после дохождаме до буквата „И“ — законъ за побеждаване на мѫчнотиитѣ. Буквата „И“ е съставена отъ две линии, които означаватъ радиуси на една вѫтрешна деятелность. Нѣкои пишатъ буквата „и“ още и чъртичка съ точка — i. Точката означава центъръ на тази деятелность.

   Следователно, когато опредѣляме понятието „идеалистъ“, трѣбва да намѣримъ такава дума, която да не включва никакво противоречие въ себе си. Ако си послужимъ съ думата безкористенъ, и тя не съдържа истинското понятие. Ако кажемъ, че идеалистътъ е човѣкъ безъ желания, и това не го опредѣля. Той има желания, но не такива, каквито материалистътъ има. Между духовния човѣкъ и идеалиста има известна разлика: идеалистътъ представя външната страна на нѣщата, а духовниятъ — вѫтрешната. Има три категории идеалисти: първо — идеалистъ, който представя човѣка въ неговитѣ външни прояви. Второ — духовенъ човѣкъ; той представя съдържанието на човѣка. Трето — Божественъ човѣкъ — неговиятъ вѫтрешенъ произходъ — смисълътъ на човѣка.

   Мнозина си задаватъ въпроса: Трѣбва ли човѣкъ да има желания? Въ индуската философия е казано: „Убий всѣко желание въ себе си“. Това се отнася до специални случаи, до ученици, които влизатъ въ известни области на живата природа, съ цель да ги изучаватъ. При такива случаи човѣкъ трѣбва да отхвърли известни области желания, т. е. да се отрече отъ тѣхъ. Тъй щото, когато се казва, че човѣкъ не трѣбва да има желания, това подразбира специални състояния, въ които той се намира. Въ едно отношение желанията на човѣка сѫ импулсъ, а въ друго — спънка, ограничаване. Въ една басня за магарето се разправя следното. Първоначално магарето било малко животно, като катеричка. То скачало, играло си на свобода, но никой не му обръщалъ внимание. Като виждало другитѣ животни голѣми, внушителни, то започнало да се моли на Бога да му даде по-голѣмъ ръстъ и силенъ гласъ, та отдалечъ да го чуватъ. Най-после молбата му се изпълнила. Магарето придобило по-голѣмъ ръстъ и силенъ гласъ. Отначало хората му се очудвали, но после започнали да се подиграватъ на силния му ревъ и на голѣмитѣ му уши и започнали да го впрѣгатъ на работа, да носи вода. Като се видѣло въ това положение, то казало на всички: Бѫдете доволни отъ формата и положението, което ви е дадено. Ако искате голѣмъ ръстъ и силенъ гласъ, хората ще започнатъ да ви се подиграватъ и да ви каратъ да имъ носите вода.

   За пѣтела пъкъ се разправя точно обратното: той ималъ голѣмъ ръстъ, но не билъ доволенъ отъ него. И той често се молилъ на Господа: Господи, дай ми малъкъ ръстъ, да не работя много, лесно да изкарвамъ прехраната си. Ако ръстътъ ми е по-малъкъ, ще употрѣбявамъ малко храна, нѣма да се грижа много за нея, и по този начинъ ще се занимавамъ повече съ пѣние. Богъ задоволилъ молбата и на пѣтела. Ето защо, когато магарето реве, пѣтелътъ пѣе. Пѣтелътъ е скроменъ, той се задоволява съ малко храна.

   Какво заключение можете да извадите отъ тѣзи басни? — Човѣкъ трѣбва да разбира законитѣ на разумната природа. Ако не ги разбира, той всѣкога ще бѫде недоволенъ, вследствие на което известни положения ще го спъватъ, ще му служатъ като спирачки. Човѣкъ се нуждае отъ спирачки въ живота си, но трѣбва да знае, кѫде и кога да ги употрѣбява. И младиятъ, и стариятъ се нуждаятъ отъ спирачки. Знаете ли сега, кое е отличителното качество на младия? Младиятъ самъ си служи, а сѫщевременно служи и на другитѣ. Стариятъ пъкъ очаква да му служатъ. Младиятъ има много енергия, но той не трѣбва да мяза на гайда. Когато гайдарджията надуе гайдата, тя започва да свири. Щомъ я напусне, гайдата се изпразва и не издава никакъвъ звукъ. Ако младиятъ е въ положението на надута гайда и мисли, че всичко може да направи, той е на кривъ пѫть. Щомъ гайдата се изпразни, и възможноститѣ на този младъ човѣкъ изчезватъ. Младиятъ не трѣбва да бѫде гайда, да очаква на гайдарджията, да го пълни. Ако овцата би могла да пѣе и да свири като гайдата, нѣмаше да дератъ кожата ѝ. Тя щѣше да ходи между хората и щѣше да имъ пѣе и свири. Тѣ нѣмаше да се нуждаятъ отъ гайда. Докато е младъ, човѣкъ има условия да бѫде идеенъ. Щомъ остарѣе, той изгубва всичко. Той става вече безидеенъ и се разочарова отъ живота. — Защо стариятъ се разочарова? — Понеже източницитѣ на неговия животъ отслабватъ. При това положение стариятъ е заставенъ да умре, да измѣни формата си и следъ време да започне отново, да се научи, че и като слиза, и като се качва съзнанието му трѣбва да бѫде будно. Ако давате внимание на думитѣ на хората, вие лесно можете да остарѣете. Ще мине нѣкой покрай васъ и ще ви каже, че сте простъ, глупавъ човѣкъ. Другъ ще мине и ще ви каже, че отъ васъ човѣкъ не може да стане. Подадете ли се на тѣзи думи, вие ще изгубите и това, което имате. — Не, вие трѣбва да знаете, че сте разумни хора и, като такива, можете да постигнете всичко, каквото желаете.

   И тъй, какъвъ трѣбва да бѫде идейниятъ човѣкъ? — Той трѣбва да се отличава съ устойчивость. Той трѣбва непрекѫснато да държи въ ума си идеята за Бога. Откакъ се роди до деня на заминаването си, тази идея трѣбва да бѫде непреривна. Нѣма сила въ свѣта, която може да премахне идеята за Бога отъ съзнанието на човѣка. Идеята за Бога трѣбва да живѣе въ човѣка като изворъ на неговия животъ. Който умира, той е изгубилъ тази идея. Идеята за Бога не е нищо друго, освенъ връзка на човѣшката душа съ Бога. При всички условия на живота, тайно въ душата си, човѣкъ трѣбва да пази тази връзка, защото отъ нея зависи успѣха на неговия животъ. Следователно, при каквито условия и да се намира, човѣкъ трѣбва да пази тази вѫтрешна връзка. За да пази тази връзка непреривна, той не трѣбва да се съмнява. Съмнението неизбѣжно ще дойде, но човѣкъ трѣбва да се изпита, да види, доколко може да издържа. Човѣкъ трѣбва да се пази отъ отрицателнитѣ качества, защото тѣ изсушаватъ източницитѣ на живота. Тѣ спъватъ еволюцията на човѣка, не му даватъ възможность да реализира своитѣ желания.

   Като се говори за съмнението, ние имаме предъ видъ онова съмнение, което разклаща основитѣ на вѣрата. Не е въпросъ за съмнението, което, като птица, прехвръква надъ главата на човѣка и отминава. Тукъ става въпросъ за онова съмнение, което, като птица, кацва върху главата на човѣка и прави гнѣздото си тамъ. Това съмнение може да се загнѣзди въ главитѣ на хората като паразитъ и да смуче соковетѣ на тѣхния животъ. Съмнението е духовенъ паразитъ, който по никой начинъ не трѣбва да се допуща да влиза въ човѣшката глава. Намѣрите ли единъ паразитъ въ главата си, не му прощавайте. Вземете щипци, както ученитѣ правятъ съ животнитѣ при опититѣ си, и го турете въ спиртъ, да се спиртоса. Едно време египтянитѣ сѫ запазвали своитѣ мумии чрезъ спиртосване. Паразититѣ сѫ човѣшки изобретения. Следователно, като човѣшки изобретения, хората иматъ право да ги убиватъ. Тѣ сѫ изиграли вече своята роль.

   Съмнението може да се уподоби на ахтаподъ, който се забива въ краката на човѣка и го държи между щипцитѣ си. Това сѫ опитвали всички моряци и, за да се освободятъ отъ неговитѣ щипци, тѣ си служатъ съ ножчета. Морякътъ изважда ножчето си и прерѣзва щипцитѣ на ахтапода. Едно отъ дветѣ трѣбва да стане: или ахтаподътъ да умре, или кракътъ на моряка да остане между щипцитѣ на ахтапода. Следователно, когато влѣзе въ свѣта, човѣкъ трѣбва да има на разположение едно малко ножче, съ което да прерѣзва щипцитѣ на ахтаподитѣ, които сграбчватъ крака му и не позволяватъ на свободното му движение. Всѣки човѣкъ трѣбва да има една основна идея, съ която може да си служи при всички мѫчнотии и опасности въ живота си. Ако вие сте идеалистъ, но единъ ахтаподъ може да сграбчи крака ви и да ви задържи въ водата, никакъвъ идеалистъ не сте. Идейниятъ човѣкъ трѣбва да има ножче, съ което да прерѣзва щипцитѣ на мѫчнотиитѣ и противодействията. Вънъ отъ водата, той не си служи съ ножчето; обаче, щомъ влѣзе въ водата, той е първиятъ, който се противопоставя на злото. Всички маги, отъ най-стари времена, сѫ  носили съ себе си такива ножчета, съ две острила: едното острие представя тѣхното сърдце, а другото — тѣхниятъ умъ. Достатъчно е идейниятъ човѣкъ само да извади това ножче отъ джоба си, за да може моментално да подчини външнитѣ условия на своята воля. Той никога не се обезсърдчава. Че три деня гладувалъ, че нѣмалъ обуща на краката си, че хората го хокали, той всичко побеждава заради идеята, която носи въ себе си.

   Сега, като мислите по този начинъ, вие образувате около себе си лека, приятна атмосфера, която може да ви помага. Идейниятъ човѣкъ привлича положителнитѣ течения на живота и се ползува разумно отъ тѣхъ. Той привлича идеитѣ на всички добри хора къмъ себе си и лесно се справя съ мѫчнотиитѣ си. Всички идейни хора взаимно си помагатъ. Тѣ представятъ сила, която никой въ свѣта не е въ състояние да победи.

   Като наблюдавамъ съвременнитѣ хора, виждамъ, че тѣ иматъ идеи, но не могатъ да се ползуватъ отъ тѣхъ. Каква идея е тази, която не може да помогне на човѣка въ критичнитѣ моменти на живота му? Единъ адвокатъ пѫтувалъ отъ Търново за Севлиево и носилъ съ себе си пари. За да не го нападне нѣкой, той взелъ два револвера въ джоба си. По едно време срещу него излизатъ разбойници, набиватъ го добре, обиратъ го, взиматъ паритѣ му и го питатъ: Защо носишъ тия револвери съ себе си? — За зоръ заманъ. — По-голѣмъ зоръ заманъ отъ този какъвъ може да бѫде? Той носи револвери, съ които да се защищава, а въ случая, когато билъ нападнатъ, не могълъ да ги приложи. — Не, имате ли една основна идея, ще я приложите въ всички критически моменти на своя животъ. Когато срещнете апашъ или разбойникъ въ гората и ви каже „горе рѫцетѣ“, вие веднага ще извадите ножа си, т. е. вашата основна идея и ще се защищавате.

   Съвременнитѣ хора се страхуватъ и затова, като имъ каже нѣкой „горе рѫцетѣ“, тѣ веднага дигатъ рѫцетѣ си и се оставятъ да ги обератъ. Когато пѫтувате, вечерь или презъ деня, презъ нѣкоя гора или въ града, пазете следното правило: дръжте съзнанието си будно! Вървете смѣло и безъ страхъ, като че всичко виждате. Най-малкото разсѣйване отъ ваша страна прави лошитѣ хора, апашитѣ и разбойницитѣ, смѣли, и тѣ моментално започватъ да бъркатъ въ джобоветѣ ви. Въ това отношение тѣ сѫ добри психолози. Щомъ забележатъ, че съзнанието на човѣка е будно, тѣ стоятъ далечъ отъ него. Разсѣе ли се малко, тѣ веднага ставатъ смѣли, приближаватъ се при него и го обиратъ. Като ученици, отъ васъ се иска будно съзнание. Само така ще можете да преодолѣете изпитанията и мѫчнотиитѣ въ своя животъ.

   „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!

*

28. Лекция отъ Учителя, държана

на 23 май, 1926 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...