Jump to content

1926_03_21 Жива речь


Ани

Recommended Posts

От томчето "Лекции на младежкия окултенъ класъ"
19-32 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 5-та година, т.III, (1926 г.)
Първо издание - София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

ЖИВА РЕЧЬ.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди“!

Размишление.

За следния пѫть пишете върху темата:  „Жабата като символъ“.

Напишете едно изречение отъ 3—5 думи най-много. Написа се изречението: Само истината води къмъ живота. — Споредъ васъ, кои думи въ това изречение сѫ положителни и кои — отрицателни? — Думата „животъ“ е положителна. Думата „води“ — сѫщо е положителна. — Да, но животътъ носи и страдания. Глаголътъ „води“ подразбира известно ограничаване. Така написано, изречението представя костеливъ орѣхъ. За да извадите силата отъ това изречение, вие трѣбва да знаете закона за превръщане на енергиитѣ, трѣбва да знаете, какъ да нареждате думитѣ. Думата „само“, съ която започва изречението, означава разнищване; знанието се нуждае не отъ нищене, а отъ тъкане. Ако написаното изречение е съставено отъ положителни думи, защо сутринь, когато ставате отъ сънь, или при случай на страдания, не го изговаряте въ себе си? Когато е въ страдания, въ нужди или въ лишения, човѣкъ прибѣгва къмъ това, което му е необходимо. Гладниятъ търси хлѣбъ, жадниятъ — вода, ученикътъ — книга и т. н. Като намѣри хлѣбъ, гладниятъ веднага започва да се разговаря съ него, дава му добъръ приемъ, освежава се и следъ това написва нѣколко вдъхновени думи.

Следователно, всѣко изречение, всѣка дума има смисълъ, само когато е преживяна. Ако напишемъ изречението „животътъ носи истината“, разбрано ли е? И то не е разбрано. Кой животъ носи истината? Ще кажете, че Божествениятъ животъ носи истината. — Животътъ е единъ, той не може да бѫде човѣшки и Божественъ. Когато казваме „Божественъ животъ“, ние имаме предъ видъ съзнателния, разумния животъ на човѣка, който върви въ възходеща посока. Тъй щото, ние казваме „Божественъ животъ“ по нѣмане на думи, които да опредѣлятъ качествата на живота. Думата „Божественъ“ не придава нѣщо особено на живота. Значи, изречението „животътъ носи истината“ е непълно.

Какво ще разберете, ако кажа думитѣ „жива истина“? Може ли да става въпросъ за истината, че е жива? Това сѫ разсѫждения, съ които целя да си съставите новъ езикъ, да съпоставяте нѣщата. Човѣкъ може да говори красноречиво, поетически или музикално, но въ всѣки говоръ все има нѣкакъвъ дефектъ. Нѣкой поетъ пише:  „О, водице, красива моя другарка въ живота — Това е мисъль, поетично изказана, безъ да изразява истината. Водата не може да бѫде другарка на човѣка, понеже не върви съ него. Като стигне до нѣкой изворъ, човѣкъ се навежда, пие отъ него, напълва си едно шише и заминава — нито водата го следва, нито той върви съ нея. Нѣкой казва: Миличка, много те обичамъ! Щомъ каже тѣзи думи, той изпитва срамъ, стѣснение въ себе си. — Защо?— Разбира, че е пресилилъ факта. Той казалъ нѣщо, което не е абсолютна истина. Природата не обича лъжата. Когато човѣкъ каже нѣщо, което не е вѣрно, той изпитва известно стѣснение, срамъ, недоволство. Думата „обичь“ включва въ себе си три качества: съзнателна мисъль, съзнателно чувство и съзнателно действие. Само разумниятъ човѣкъ може да има съзнателна мисъль, съзнателно чувство и съзнателно действие. Когато човѣкъ придобие тѣзи качества, само тогава изречението — „истината води къмъ живота“ — придобива смисълъ. И при това положение, между думитѣ на това изречение има известна празнина. Който се занимава съ живата речь, той може да запълва празнинитѣ между думитѣ въ изреченията. Ученикътъ трѣбва да запълва празнинитѣ между думитѣ, да прониква въ тѣхното съдържание и да извлича силитѣ, които се криятъ въ тѣхъ. Тъй както се говори днесъ, това е езикъ за обикновенитѣ хора, за масата.

Буквата „с“ въ думата „само“ означава законъ за промѣни — пълнене и празнене на луната. Буквата „а“ означава семе, което трѣбва да се посади въ земята. Тя представя първия принципъ въ живата речь — посаждане. Буквата „м“ представя материали, които семето извлича отъ почвата и започва да расте, да се развива. За да израсте една мисъль и да почне да се развива, тя трѣбва да черпи материали отъ „м“ — законъ на материята. Буквата „м“ представя първичната материя, отъ която живитѣ сѫщества черпятъ сокове за подържане на своя физически животъ. Буквата „о“ означава възможноститѣ, които семето може да реализира въ всѣки даденъ моментъ. Тъй щото, когато чуете думата „само“, въ ума ви трѣбва да изпъкнатъ всички познания за силитѣ, които се криятъ въ нея. Каквато дума и да чуете, вие трѣбва да разбирате нейния вѫтрешенъ смисълъ. Това значи познаване на езика, съ който си служите. Колкото по-сложно е изречението, толкова е по-неразбрано. Ученикътъ трѣбва да изучава буквитѣ като символи. Запримѣръ, буквата „М“ означава отричане на реалностьта, а буквата  „И“ — потвърждаване на реалностьта. Буквата  „Н“ представя законъ за примиряване, за справяне съ противоречията на живота. Лесно се пише буквата „Н“, но мѫчно може човѣкъ да тегли една права линия между две противоречия и да ги примири. Ако може да направи това, той владѣе живия езикъ, живата речь, съ която разумната природа си служи. Който може лесно да се справя съ противоречията на живота си, той може да пише цѣли изречения, съставени отъ живи думи, отъ живи, подвижни букви.

Седи единъ човѣкъ въ затвора, осѫденъ на десетгодишенъ затворъ за десеть хиляди лева дългъ. Въ ума му седи мисъльта за десетгодишния затворъ и десеттѣ хиляди лева. Той не вижда никакъвъ изгледъ за освобождаване. Въ единъ моментъ вратата на затвора се отваря, единъ неговъ приятель влиза и му казва: Има десеть хиляди лева! Какво става съ затворника? — Мисъльта за затвора се стопява предъ него като снѣгъ, и той се вижда свободенъ, съ свѣтнало лице. Изречението: — „има десеть хиляди лева“, не е изказано по правилата на граматиката, но съдържа живи думи. Това изречение е смислено. То произвежда по-голѣмъ ефектъ, отколкото, ако дойде нѣкой въ затвора и започне да говори: Вашиятъ високоуважаемъ, благороденъ приятель дойде и прояви необикновенъ жестъ. Той разпореди да ви се дадатъ десеть хиляди лева срещу дълга ви, за да го изплатите и излѣзете отъ затвора. — Това е една официална речь, която не може да произведе такова действие, каквото произвеждатъ думитѣ: Има десеть хиляди лева! Тѣ сѫ кратка, отривиста и смислена речь. Тя внася животъ въ човѣка.

Сега, като ученици на окултна школа, отъ васъ се иска, всѣка ваша дума, всѣка ваша мисъль, всѣко ваше чувство и действие да произвеждатъ животъ. За да произведатъ животъ, тѣ трѣбва да включватъ истината въ себе си. Намирашъ се въ затворъ, осѫденъ за десеть хиляди лева дългъ. Ставашъ една сутринь и Божественото въ тебе ти казва: Не се смущавай, има десеть хиляди лева! Истината въ тебе ти подсказва това и те успокоява. — Коя истина? — Една е истината, която носи свобода, животъ. Сама по себе си истината не сѫществува. Тя е атрибутъ на Бога. Тя е изразъ на Божието величие. Когато Богъ иска да се изяви по нѣкакъвъ начинъ, Той се изявява чрезъ истината. Любовьта е другъ атрибутъ на Бога. Мѫдростьта е трети атрибутъ и т. н. Много атрибути има Богъ. Кажете ли нѣщо за истината, ще знаете, че тя представя Разумното начало, въ което живѣете и се движите, къмъ което имате отношения. Казвате ли нѣщо за истината, разумниятъ животъ трѣбва да затрепти въ васъ, да чувате неговитѣ звуци, които се приближаватъ и отдалечаватъ отъ васъ, за да понесатъ мисъльта ви по вълнитѣ на живота тихо и спокойно.

Въ продължение на десеть деня, сутринь, на обѣдъ или вечерь, наблюдавайте мисъльта си и вижте, каква основна идея ви занимава. Щомъ се домогнете до тази идея, дръжте я въ ума си да видите, какъ ще се развие. Сѫщевременно нека всѣки отъ васъ си напише едно изречение и проследи, какво действие произвежда върху него. Ако е написано правилно, съобразно законитѣ на живата речь, действието отъ изречението ще продължи дълго време. Обаче, ако не е написано споредъ законитѣ на живата речь, действието, което изречението е произвело върху васъ, скоро ще изчезне. Не само цѣли изречения могатъ да въздействуватъ върху човѣка, но даже и отдѣлни срички. Запримѣръ, сричката „ти“ въ думата „истина“ и сричката „во“ въ думата „животъ“ указватъ силно влияние върху човѣка. Произнесете тия срички нѣколко пъти да видите, какво влияние ще укажатъ върху васъ. Отъ сричкитѣ ти — во може да се образува глагола  „отивамъ“. Буквата „т“ е силна. Горната чърта на тая буква означава известно препятствие. Тази буква означава още и котва — — знакъ, който представя сила, която се стреми отъ центъра на земята къмъ центъра на слънцето. Тази сила се движи въ възходеща посока. Буквата „и“ въ сричката „ти“ представя безкрайно движение на силитѣ. Значи, истината съдържа въ себе си сили, които непрестанно се проявяватъ. Буквата „с“ въ думата истина означава законъ на промѣни. Буквата „н“ означава законъ за примиряване съ противоречията на живота. Буквата „а“ съдържа условия за израстване на зародишитѣ, вложени въ човѣшката душа, както и за тѣхното узрѣване,

И тъй, за да разбере истината, човѣкъ трѣбва да отвори прозорцитѣ на ума и на съзнанието си, да я възприеме и разработи. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ има какво да учи. Той постепенно ще върви отъ низши къмъ висши области на науката. Въ български езикъ думата „истина“ започва съ буквата „и“, въ френски — съ буквата „v“, въ английски — съ „т“. Значи, когато се стреми къмъ истината, българинътъ започва съ безконечното; англичанинътъ започва съ голѣми противоречия, съ върхове и долини въ живота. Българинътъ започва една работа и не я свършва. Англичанинътъ, обаче, щомъ започне една работа, непременно ще я свърши до край. Буквата „v“, съ която започва думата „истина“ въ френски езикъ, показва, че французинътъ приема истината по свой начинъ, съ вѫтрешно противодействие. Буквата „v“ представя рога, като на козелъ. Този знакъ е взетъ отъ старитѣ езици. Латинската раса си служи и до днесъ съ този знакъ, който показва стремежъ къмъ земята. Славянитѣ сѫ взели този знакъ, но сѫ го обърнали съ върха нагоре — стремежъ къмъ слънцето, къмъ Първата Причина.

Оттукъ виждаме, че буквитѣ, съ които си служатъ народитѣ, представятъ символи на нѣщата. Всѣки народъ си служи съ такива букви и думи, които отговарятъ донѣкѫде на неговото умствено и духовно развитие. По азбуката на всѣки народъ се сѫди още и за неговата култура. Въ нѣмски езикъ първата буква на думата истина е „w“, което показва, че за нѣмеца истината е свързана съ гѫстата материя. Буквата „и“, съ която българитѣ пишатъ истината, представя празна чаша. Съ това българинътъ казва: Ако ми сипете нѣщо въ чашата, отъ своя страна, и азъ ще ви дамъ нѣщо. Ако нищо не ми налѣете въ чашата, и азъ нищо нѣма да ви дамъ. Едно нѣщо трѣбва да имате предъ видъ: всѣка дума трѣбва да съдържа поне една положителна сричка, на която да се крепи мисъльта ви. За да бѫде речьта на човѣка жива, въ всѣко изречение трѣбва да има поне една положителна, възходеща дума, или въ всѣка дума поне по една положителна сричка. Това трѣбва да знае всѣки окултенъ ученикъ. Само така той ще може да се домогне до живата речь, до живото слово, което повдига и съживява. За обикновения човѣкъ е достатъчна официалната речь — речьта на етикеции: Високоуважаеми, високоблагородни и т. н.

Като изучаватъ различнитѣ отрасли на съвременната наука, хората се стремятъ да ги прилагатъ въ живота си. Колкото по-голѣмо практическо приложение има дадена наука, толкова повече хората се интересуватъ отъ нея и я изучаватъ. Значи, всѣка наука има известно отношение къмъ физическия, духовния, даже и къмъ Божествения животъ на човѣка. Достатъчно е една наука да се докосне до Божественото въ човѣка, за да му даде условия да се прояви. Запримѣръ, преди хиляди години на земята сѫ сѫществували известни зародиши, които сѫ се развивали добре, понеже тогавашнитѣ условия сѫ били благоприятни за тѣхъ. Днесъ, обаче, тѣ не сѫществуватъ, т. е. не могатъ да се проявятъ и развиятъ, понеже условията имъ не сѫ благоприятни. Днесъ тѣ сѫ въ латентно, почиваще състояние, но ако се поставятъ при благоприятни условия, тѣ могатъ да проявятъ животъ. Такива зародиши сѫществуватъ и въ човѣшката душа. Тѣ чакатъ време и условия за своето развитие. Ако попаднатъ при добри условия, тѣ започватъ да се развиватъ и да проявяватъ животъ. Ето защо, отъ човѣка зависи, да развие ли своитѣ дарби и способности, които, като зародиши, се криятъ въ него, или за дълго време още да ги остави въ спяще състояние. Науката, въ широкъ смисълъ на думата, има за цель да приготви благоприятни условия за човѣка, при които да се проявятъ силитѣ на ума, сърдцето и волята му. За да създаде тѣзи условия въ себе си, човѣкъ трѣбва постоянно да упражнява ума, сърдцето и волята си, да имъ доставя нужния материалъ, съ който да ги подхранва. За да се ползува правилно отъ този материалъ, въ помощь на човѣка иде положителната наука. Тази наука може да му въздействува въ всички направления.

Коя е положителната наука? — Това е науката, която води къмъ придобиване на истината. Казано е въ Писанието: „Истината ще ви направи свободни“. Тя ще освободи човѣка отъ мѫчнотии и несгоди, отъ страдания и противоречия, отъ падания и ставания, отъ обезсърдчавания. Тя ще въведе човѣка въ Царството Божие. За да придобие тази наука, човѣкъ трѣбва да изучава и прилага Божиитѣ закони. Вънъ отъ тѣзи закони никаква свобода, никакви отношения не могатъ да сѫществуватъ между хората. Следователно, който иска да изучава Божествената наука, той трѣбва да изучава Божественитѣ закони така, както музикантътъ изучава законитѣ на музиката и ги прилага. Истинскиятъ музикантъ трѣбва да свири не само онова, което музикантитѣ преди него сѫ свирили, но и той самъ да съчини нѣщо. Веднъжъ има музикално чувство въ себе си, човѣкъ трѣбва да работи върху него, да му дава храна, да го подхранва. Художникътъ, лѣкарьтъ, философътъ, поетътъ сѫщо така трѣбва да работятъ върху себе си, да привлѣкатъ ония сили, които сѫ необходими за подхранване на тѣхнитѣ дарби. Не могатъ ли да привличатъ съответни сили за своитѣ дарби, тѣ не могатъ да бѫдатъ духовни хора. Въ каквато область на науката иска човѣкъ да прогресира, такива сили трѣбва да привлича къмъ себе си.

Като ученици, отъ васъ се иска смѣлость и благородство. Съ тѣзи качества вие можете да напредвате въ науката. Тя е необходима и за този, и за онзи свѣтъ. Науката, музиката, изкуството осмислятъ живота и помагатъ за разрешаване на трудни задачи, които се срѣщатъ въ него.

Упражнение: Рѫцетѣ нагоре, съ длани, обърнати напредъ. Бавно клѣкане, съ рѫце въ сѫщото положение. Рѫцетѣ правятъ полукрѫгъ надолу, до краката. Рѫцетѣ настрана, нагоре.

Издигане на тѣлото, а рѫцетѣ въ полукрѫгъ се спущатъ надолу.

Упражнението се прави нѣколко пѫти.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

19. Лекция отъ Учителя, държана

на 21 мартъ, 1926 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...