Jump to content

1926_01_10 Действие и противодействие


Ани

Recommended Posts

От томчето "Лекции на младежкия окултенъ класъ"
4 - 18 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 5-та година, т.II, (1925 - 26 г.)
Първо издание - София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ДЕЙСТВИЕ И ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ.

 

    „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

 

Размишление.

 

    Чете се резюме на темата: „Най-умниятъ бръмбаръ“.

 

    Чете се темата: „За какво мислятъ птицитѣ“?

 

    За следния пѫть пишете върху темата:  „Най-полезното растение“.

 

    Представете си, че две сѫщества се намиратъ на двата брѣга на голѣма, бързотечна рѣка, широка единъ километъръ. Какъ могатъ да се срещнатъ тѣзи две сѫщества? — Като минатъ презъ моста на тази рѣка. Ако рѣката е много тѣсна, нѣма нужда отъ мостъ. Тѣ лесно могатъ да я прескочатъ. Но понеже е много широка, мостътъ е необходимъ. Следователно, малкитѣ мѫчнотии лесно се преодоляватъ, а за голѣмитѣ се изисква мостъ. Ако срещне малка рѣкичка на пѫтя си, човѣкъ веднага я прескача, не търси никакъвъ мостъ. Дойде ли до голѣма рѣка, той започва да търси мостъ. Малкитѣ и голѣми рѣки представятъ малки и голѣми мѫчнотии въ живота. Човѣкъ лесно се справя съ малкитѣ мѫчнотии. Засили се и прескочи мѫчнотията. Обаче, дойде ли до голѣмата мѫчнотия, той започва да търси мостъ. — Не, никакъвъ мостъ не е нуженъ. Ще дойде до мѫчнотията, ще огледа обстановката и ще се върне назадъ, да намѣри другъ пѫть за преминаването ѝ. Когато двама души се намиратъ на двата брѣга на една широка и дълбока рѣка, по-добре е да не се срѣщатъ. Съвременнитѣ хора сѫ майстори въ извършване на престѫпления. За да не прибѣгватъ често къмъ престѫпления, Провидението ги е поставило на далечно разстояние едни отъ други, да не се срѣщатъ, да не си пакостятъ. Когато добритѣ хора се намиратъ на голѣмо разстояние едни отъ други, тѣ ще намѣрятъ естественъ пѫть да се срещнатъ. За да преминатъ препятствията, тѣ нѣма да търсятъ мостъ, но ще се качатъ на нѣкой планински връхъ и оттамъ ще слѣзатъ.

 

    Кога се ражда злото въ човѣка? — Когато не може да постигне желанията си. Щомъ не може да постигне желанията си, той започва да се разочарова и въ него се раждатъ лоши мисли и чувства. Очитѣ му започватъ да потъватъ, образуватъ долини. Лошитѣ мисли и желания парализиратъ мозъчнитѣ клетки, вследствие на което енергиитѣ въ мозъка не вървятъ нагоре, а слизатъ надолу, въ низходеща посока.

 

    Енергиитѣ въ човѣшкия мозъкъ се раздѣлятъ на три главни области: първата область е задъ ушитѣ, дето функциониратъ низшитѣ енергии. Тази область може да се уподоби на ада въ човѣка. Втората область обхваща енергиитѣ, които функциониратъ въ полето на челото — човѣшкиятъ животъ. Третата область обхваща енергиитѣ въ горната часть на мозъка, дето функциониратъ висшитѣ морални чувства. Тази область може да се уподоби на рая въ човѣка. Следователно, когато човѣкъ противодействува на своитѣ морални чувства, енергията отъ тази область слиза долу, задъ ушитѣ, въ ада. За да не става това, човѣкъ трѣбва да дава ходъ на своитѣ добри желания, а не да ги подпушва. Пазете следното правило: Никога не противодействувайте на вашитѣ добри мисли и желания. Противодействувайте на своитѣ лоши мисли и желания, на своитѣ лоши наклонности. Какво представятъ злото и доброто? — Тѣ сѫ енергии, които действуватъ навсѣкѫде въ природата. Като работите съ доброто, вие неизбѣжно ще познаете и злото. Днесъ човѣкъ е поставенъ на полюса на доброто, съ него да работи. Единствениятъ неговъ стремежъ трѣбва да е насоченъ къмъ доброто. Докато проявява доброто, човѣкъ всѣкога има условия да се развива правилно, постепенно да навлиза въ идеитѣ на новата култура, на новия животъ. Щомъ не проявява доброто, той не може да се развива правилно, вследствие на което осакатява ума, сърдцето и волята си. Въ резултатъ на това неговата енергия се складира въ областьта задъ ушитѣ. Ако търсите този човѣкъ, вие ще го намѣрите или на игрищата, да се проявява като пехливанъ, или по кръчмитѣ. Красотата на човѣшкия животъ се заключава въ мисъльта на човѣка. Нѣма по-красиво нѣщо въ живота на човѣка отъ неговата мисъль. Нѣма по-красиво нѣщо въ живота на птицата отъ чувството ѝ къмъ цвѣтоветѣ и къмъ музиката. Тази е причината, поради която нѣкои птици пѣятъ хубаво и сѫ напъстрени красиво, съ разноцвѣтни пера.

 

    Сега, нека нѣкой отъ васъ каже три думи, отъ които да образува едно изречение. Първата дума да започва съ буквата А, втората — съ буквата О, а третата — съ буквата Ч. Състави се изречението: Духътъ обича чистотата. Подъ чистота тукъ се разбира чистота на мисъльта. Това изречение може да се видоизмѣни въ друга форма: Духъ обиченъ и чистъ. Следъ това можете да го предадете въ музикална форма:

 

1926-01-10-19_fig1.png

 

    Тъй изразена, мелодията показва, че Духътъ стои далечъ нѣкѫде и може само да се идеализира.

 

    Като се пѣе горната мелодия, може да се приглася само съ думата „Духъ“. По този начинъ Духътъ се приближава къмъ човѣка.

 

1926-01-10-19_fig2.png

 

    Като ученици, вие трѣбва да си служите съ музиката за трансформиране на енергиитѣ. Щомъ забележите известенъ застой на енергиитѣ си, започнете да пѣете, да отпушите центроветѣ си, за да потече енергията презъ тѣхъ. Запримѣръ, нѣкой казва, че не е музикаленъ. По този начинъ той самъ се подпушва. Когато нѣкой не се проявява въ музикално отношение, това още не значи, че той не е музикаленъ. Музиката у него е въ потенциално състояние, а у други — въ кинетическо. Дали музиката въ човѣка е въ потенциално, или въ кинетическо състояние, той трѣбва да се стреми къмъ нея. Съ своя стремежъ той ще помогне и на онѣзи, които се проявяватъ въ музиката. Много пѣвци и музиканти дължатъ своя талантъ на хора, които не сѫ проявени като музиканти, но носятъ музиката въ себе си. Ако скѫсатъ връзката си съ тѣзи хора, тѣ изгубватъ таланта си. Това става не само съ музикантитѣ, но и съ поетитѣ и писателитѣ. Все трѣбва да има нѣкой човѣкъ или предметъ, който да ги вдъхновява: природата съ своитѣ планини, гори, рѣки, морета, цвѣтя. Човѣкъ все трѣбва да има нѣкакъвъ външенъ потикъ, който да го импулсира. Задъ всичко това седи нѣщо далечно. Задъ човѣка, задъ човѣшкия духъ седи Богъ. Когато поетътъ се разочарова отъ живота на земята, той отлетява къмъ небето. Оттамъ той пакъ слиза до човѣшкия животъ, дето отново започва да търси красиви форми. Красивитѣ форми сѫ носители на красиви идеи. Ако красивата форма се разруши, съ нея заедно изчезва всѣкаква субективна и обективна мисъль. Въ сѫщность нищо въ свѣта не изчезва, нито се разрушава или създава, но само се видоизмѣня.

 

    Упражнение. Всички, наредени въ крѫгъ и изправени, поематъ единъ канапъ. Единъ отъ ученицитѣ държи края на канапа, който се предава отъ единъ на другъ. Кѫлбото се развива, докато обиколи всички ученици. Всѣки ученикъ хваща канапа съ две рѫце и го поставя предъ гърдитѣ си.

 

    Дѣсната рѫка се изнася въ диагоналъ на предъ, а лѣвата — надолу, колкото канапътъ позволява. Ритмично клякане, при което дѣсната рѫка се спуща. Клякането се ускорява постепенно.

 

    Дветѣ рѫце се издигатъ нагоре. Бързо и ритмично клякане, при което и дветѣ рѫце се спущатъ до земята.

 

    Дѣсната рѫка напредъ, а после и дветѣ рѫце нагоре. Бързо, ритмично клякане, при което и дветѣ рѫце се спущатъ до земята.

 

    „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди“!

 

*

 

9. Лекция отъ Учителя, държана

на 10 януарий, 1926 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...