Jump to content

1925_12_13 Символи въ природата


Ани

Recommended Posts

От томчето "Лекции на младежкия окултенъ класъ"
4 - 18 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 5-та година, т.II, (1925 - 26 г.)
Първо издание - София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

СИМВОЛИ ВЪ ПРИРОДАТА.

Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

Размишление.

Нарисувайте на дъската следнитѣ предмети: копие, чукъ, чаша за пиене на вода, свѣтилникъ съ свѣщь, чешма съ каменна курна, плодно дърво и книга.

Сега, онѣзи отъ васъ, които се занимаватъ съ астрология, нека се опитатъ да поставятъ всѣки единъ отъ тѣзи предмети въ съответна за тѣхъ планета. Запримѣръ, на коя планета ще поставите копието? — На Марсъ. — Чукътъ? — На Сатурнъ, нареченъ въ гръцката митология Хермесъ. Копието е направено за бой, за биене; чукътъ — за трошене камъни, нужни за строежъ. Нѣкога чукътъ може да падне и върху главата на човѣка, но случайно. Чукътъ има две служби, вследствие на което мѫчно може да се постави въ една опредѣлена планета. Донѣкѫде само може да се намѣсти въ Сатурна. Кѫде ще помѣстите чашата? — На Луната. — Плодното дърво? — На Венера. — Свѣтилникътъ съ свѣщьта? — На слънцето. — Книгата? — На Меркурий. Следователно, силитѣ, енергиитѣ, които човѣкъ употрѣбява за ползуване, или за прилагане на тия предмети, сѫ различни. Тѣзи енергии сѫ въ зависимость отъ енергиитѣ на мозъчнитѣ центрове, които взиматъ участие при служене съ единъ или другъ отъ тия предмети.

Сега пъкъ помислете, на кои удове въ човѣшкото тѣло отговарятъ изброенитѣ предмети. На кой удъ отговаря чукътъ? — На юмрука. — Копието? — На езика. — Свѣтилникътъ съ свѣщьта? — На мозъка. — Чашата? — На сърдцето. — Чешмата? — Сѫщо на сърдцето. Всѣки предметъ представя известенъ символъ въ природата. Вие трѣбва да изучавате символитѣ, съ които природата си служи. Тѣ съ нейниятъ езикъ. Сѫщевременно трѣбва да изучавате теченията въ природата, да можете лесно да се справяте съ тѣхъ, когато минаватъ презъ вашия организъмъ. Щомъ се намѣрите въ нѣкоя непозната мѣстность, по теченията, които циркулиратъ въ нея, вие можете да се ориентирате, кѫде се намирате. Всѣко нѣщо въ природата е поставено точно на мѣсто. И всѣко размѣстване на силитѣ въ природата създава известна дисхармония. Запримѣръ, ако чашата, чешмата или другъ нѣкакъвъ предметъ поставите тамъ, дето не е мѣстото му, непременно ще се създаде нѣкаква дисхармония. Природата не търпи никаква дисхармония. Като изучавате астрология, вие сѫщо така трѣбва да спазвате закона на символитѣ, за да можете да се ориентирате. Като наблюдавате съзвездията, ще видите, че едни отъ тѣхъ иматъ форма на триѫгълникъ, други — на четириѫгълникъ, трети—на петоѫгълникъ; нѣкои пъкъ сѫ подобни на животни, на различни неодушевени предмети. При това, важно е положението на съзвездията. Нѣкои отъ тѣхъ сѫ на изтокъ, други — на западъ, трети — на северъ или на югъ и т. н.

Сега, ще ви задамъ въпроса: Каква е била цельта на природата, когато е създавала ябълката? Каква идея се крие въ ябълката? Не е лесно да се отговори на този въпросъ, понеже природата съзнателно крие своитѣ цели. Тя се открива на истински посветенитѣ, на ония, които следватъ нейнитѣ закони. Природата си служи съ символи, които трѣбва да се разбиратъ. Символитѣ, които ви дадохъ днесъ, сѫ наредени систематично, по опредѣленъ планъ. Запримѣръ, първиятъ символъ, който ви дадохъ, бѣше копието. Значи, за да извоюва свободата си, човѣкъ трѣбва да има копие. После той трѣбва да има чукъ, съ който да се огради. Чукътъ представя алхимическа сила у човѣка, съ която той трѣбва да постави всѣко нѣщо на своето мѣсто.

Следователно, човѣкъ употрѣбява копието като срѣдство за защита отъ по-низкостоещи отъ него сѫщества. Чукътъ пъкъ употрѣбява за организиране на неорганическата и органическа материя, т. е. за създаване на здрава, солидна ограда около себе си. Понѣкога човѣкъ употрѣбява чука и копието за борба срещу паразититѣ. Като хване нѣкой паразитъ въ главата си, той го поставя на единия си нокътъ, а съ другия, като съ чукъ, го смачква, разрушава формата му. Съ това човѣкъ иска да каже на паразита, че не трѣбва да бѫде паразитъ, т. е. да живѣе на гърба на други сѫщества. На сѫщото основание, когато човѣкъ забележи въ себе си едно паразитно желание, той веднага трѣбва да го постави между двата си нокъта, като между чукъ и наковалня, да му покаже, че не е този пѫтьтъ, по който трѣбва да се развива. Всѣко паразитно желание или състояние у човѣка се движи само въ едно измѣрение, а едното измѣрение не е присѫще на човѣка. Всички мисли, чувства и желания на човѣка трѣбва да се движатъ по пѫтя на тритѣ измѣрения. Не се ли движатъ по този пѫть, тѣ сѫ паразити и, като такива, трѣбва да се премахнатъ, т. е. да се превъзпитатъ.

Не давайте мѣсто на паразитни състояния въ себе си, нито имъ давайте условия да растатъ у васъ. Не може да очаква никакъвъ успѣхъ онзи, който дава мѣсто на паразитни навици, състояния или желания въ себе си. Паразитизъмътъ атрофира всичко благородно и възвишено у човѣка. Докато природата е вложила у човѣка редъ дарби и способности, той трѣбва да работи върху себе си, да ги развива, да не очаква на другитѣ хора, да мисли, кого какъ да използува. Това, което природата е вложила у човѣка, той трѣбва да го тури въ действие. Когато човѣкъ започне да работи и влѣзе въ контактъ съ други хора, тогава невидимиятъ свѣтъ ще му дойде въ помощь. Тогава само хората, съ които е въ контактъ, доброволно ще му предложатъ услугитѣ си. Въ този родъ услуга има естествена обмѣна: единъ работи за всички, и всички за единъ. Така работятъ ученитѣ хора помежду си. Единъ химикъ започва едно изследване, като сѫщевременно се ползува отъ изследванията на редъ още химици, които съ работили и работятъ въ това направление. Така постѫпватъ и астрономитѣ, и математицитѣ, и духовнитѣ хора помежду си, Тѣ взаимно си размѣнятъ мисли и си помагатъ. По този начинъ могатъ да се избегнатъ всички спорове въ свѣта.

Представете си, че седемь души искатъ да работятъ, но нѣматъ нужнитѣ пособия за това. Ако на едного отъ тѣхъ се даде копие, останалитѣ ще бѫдатъ недоволни, че нѣматъ работа, и ще започнатъ да спорятъ. Обаче, ако на едного се даде копие, на вторъ — чукъ, на трети — книга, на четвърти — свѣтилникъ, на пети — чешма, на шести — чаша и на седми — ябълка, тѣ ще бѫдатъ доволни, защото всѣки по отдѣлно ще започне работа, а сѫщевременно ще може да помага и въ работата на другитѣ. Който има копие, той ще започне да се справя съ низшия животъ въ себе си и около себе си, а въ услуга ще му дойде този, който има чукъ въ рѫката си. Който има книга, той ще започне да чете, но въ услуга ще му дойде този, който има свѣтилникъ и свѣщь. Който има чешма на разположение, той ще започне да напоява жаднитѣ; пъкъ този, който има чаша въ рѫката си, ще му услужи: ще налива вода въ чашата си и ще раздава на жаднитѣ. Тъй щото, всички ще се стремите да си услужвате, да се опознавате взаимно. Кой ще дойде въ услуга на онзи, който има ябълка въ рѫката си?

Значи, всички хора трѣбва взаимно да си помагатъ. Запримѣръ, нѣкой страда и мисли, че въ свѣта нѣма подобни на неговитѣ страдания. Другитѣ пъкъ мислятъ, че не могатъ да му помогнатъ. — Не, всички хора на земята решаватъ мѫчни задачи. Тъй щото, когато решавате своитѣ задачи, взимайте участие и въ задачитѣ на ближнитѣ си, взаимно си помагайте. Когато човѣкъ разрешава своитѣ мѫчнотии, едновременно съ това той разрешава мѫчнотиитѣ и на другитѣ хора. Сѫщото се отнася и до ученитѣ хора. Когато нѣкой ученъ работи самостоятелно въ известна область на науката, той се свързва съ умоветѣ на всички учени, които работятъ въ сѫщото направление. По този начинъ тѣ си помагатъ взаимно. При това положение само човѣкъ може да дойде до вѫтрешно разбиране на великитѣ природни закони. При това положение само той може правилно да работи, безъ да изразходва излишна енергия.

Съвременнитѣ хора напразно изразходватъ своята енергия. Защо? — Не знаятъ, какъ и кога да употрѣбяватъ копието, т. е. езика си. Копие, съ което не можете да воювате, копие ли е? Копието може да се превърне въ перо. Питамъ тогава: перо, съ което не можете да пишете, перо ли е? Чукъ, съ който не можете да чупите камъни, чукъ ли е? Свѣщь, съ която не можете да си служите, свѣщь ли е? Книга, отъ която нищо не можете да научите, книга ли е? Каква книга е тази, отъ която хората нищо не могатъ да научатъ? Тази книга трѣбва да се разкѫса и да се употрѣби за увиване на халва. Копието, чукътъ, книгата, свѣщьта, чешмата, чашата, ябълката сѫ символи, на които могатъ да се уподобятъ известни човѣшки състояния, за да се използуватъ за работа. Въ това отношение човѣкъ понѣкога представя отворена книга, по която може да се чете. Понѣкога представя празна чаша, въ която може да се налива нѣкакво съдържание. Каквото и да представя човѣкъ, важно е и той самъ, и окрѫжаващитѣ да придобиятъ нѣщо отъ неговото състояние. Ако сте свѣщь, която не свѣти, каква е тази свѣщь? Какъвъ смисълъ има човѣшкиятъ умъ, ако въ продължение на 20 години нищо не е разрешилъ? Ако нѣкой се хвали, че е свършилъ два факултета, но продължава да повтаря все чужди работи, какъвъ смисълъ иматъ двата факултета? Каква свѣщь е тази, при която могатъ да се четатъ едни и сѫщи работи? На всѣки умъ природата е дала специална работа. Отъ всѣки умъ тя иска да роди нѣщо ново, нѣщо особено. Не се стремете да създадете нѣщо, което другъ нѣкой е създалъ. Природата не търпи еднообразие. Всеки човѣкъ трѣбва да бѫде разнообразенъ, оригиналенъ и гениаленъ за себе си, а не за хора. Въпросъ е още, доколко е истински гениаленъ този, когото хората признаватъ за гениаленъ.

Какво нѣщо е гениалностьта? На гръцки езикъ думата „гениусъ“ означава раждане. Оттамъ произлиза и думата „гений“. Гениятъ ражда, а инженерътъ увива, опакова нѣщата. За да се създаде у човѣка творческа мисъль, въ ума му трѣбва да влѣзатъ нови струи, нови течения. Това може да се постигне чрезъ изучаване символитѣ въ природата. Всѣки символъ, съ който природата си служи, внася въ човѣшкия умъ, както и въ цѣлия му организъмъ, известно обновяване. Като знаятъ това, лѣкаритѣ използуватъ силитѣ на природата за лѣкуване на нѣкои болести. Запримѣръ, за нѣкои нервни болни тѣ препорѫчватъ свѣтлината като лѣчебно срѣдство; за други — препорѫчватъ четене на книги; за трети — работа съ чукъ, съ копие и т. н. Каквито природни символи и да се използуватъ за лѣкуване на болни, цельта е чрезъ тѣхъ да се отвлѣче вниманието на болния отъ болестьта, на която той напълно се е подалъ. Апатичниятъ човѣкъ, който е изгубилъ смисъла на живота, може да се възвърне къмъ животъ, като го поставятъ на единъ планински връхъ, който се спуща съ голѣмъ отвесъ надолу. Положението, въ което този човѣкъ се намира, стимулира енергиитѣ въ организъма му, и той слиза между другаритѣ си обновенъ. Състоянието, което ще преживѣе на върха, ще го застави да мисли, да търси пѫть, какъ по-лесно и безопасно да слѣзе отъ стръмния връхъ. Ако дадете копие, или чукъ въ рѫката на болния, съ копието той ще се защищава, а съ чука ще започне да работи, ще го дига и слага, вследствие на което ще подобри състоянието на своя организъмъ.

Сега, ако всички изброени предмети трѣбва да се подарятъ, запитайте се, кой какъвъ предметъ би желалъ да има. Ако на нѣкого подарятъ копие, за какво ще го използува? Копието може да се превърне въ перо за писане. Всички предмети, всички символи, съ които природата си служи, сѫ живи, вследствие на което могатъ да се трансформиратъ. Само мъртвитѣ нѣща не могатъ да се видоизмѣнятъ. Ако нѣкой ви подари мъртво копие, то ще си остане само копие, за нищо друго не можете да го използувате. Живо ли е копието, много нѣщо може да излѣзе отъ него. Отъ живото копие военниятъ може да направи перо и да стане ученъ. Ако нѣкой отъ васъ получи подаръкъ единъ живъ чукъ, въ какво ще го превърне? Отъ рѫцетѣ на зидаря, живиятъ чукъ може да мине въ рѫцетѣ на скулптора.

Съ какво можете да замѣстите книгата? — Съ човѣшката паметь. Понеже въ книгата се записватъ всички нѣща, както въ паметьта си човѣкъ записва всички свои мисли, впечатления и преживявания, затова книгата и паметьта сѫ синоними. Като знаете всичко това, вие можете да свържете тия символи въ едно, да създадете отъ тѣхъ нѣщо цѣло. Чашата представя мастилница, въ която наливате мастило. Копието е перото, съ което пишете. Книгата представя паметьта, върху която човѣкъ пише. Ябълката пъкъ представя онѣзи материали, съ които човѣкъ се храни и отъ които получава жизнена сила. Както виждате, вие можете да превеждате символитѣ въ природата и да образувате отъ тѣхъ ребуси, или да развивате цѣли разкази. Нека нѣкой отъ васъ се опита да състави единъ разказъ отъ седемтѣ символа. Природата си служи съ редъ красиви символи, които съвременната наука може да използува въ своята работа и да ги приложи въ живота. За онзи, който разбира символитѣ на природата, тѣ сѫ добъръ импулсъ, добъръ потикъ за работа. Като се свързва съ природата, чрезъ символитѣ, човѣкъ ще дойде до създаване на високъ идеалъ въ себе си, който отъ нищо да не се засѣга. Изворитѣ на вашия идеалъ трѣбва да бѫдатъ толкова високо поставени, че нищо да не може да ги размѫти. Въ пѫтя на своето движение, водитѣ на вашия изворъ могатъ да се размѫтватъ, но главата на извора трѣбва да остане винаги чиста. Вѫтрешно изворътъ не трѣбва да се размѫтва. Сѫщото може да се каже и за вашата свѣщь. Презъ каквито бури и вѣтрове да минавате, вашата свѣщь не трѣбва да изгасва. Изгасне ли, свѣтлината на свѣщьта ви е била слаба. Слабата свѣтлина всѣки може да изгаси, но силната — никой. Съ други думи казано: обикновената мисъль всѣки може да заличи, но необикновената — никой не е въ състояние да изгаси.

На какво може да се уподоби чукътъ? — На човѣшката рѫка. Човѣшката рѫка пъкъ символизира волята. Ето защо, всѣки трѣбва да знае, че чукътъ, т. е. човѣшката рѫка или волята не се дава на заемъ, не се дава на чужди хора. Природата не позволява това. Въ чука, като символъ на природата, се крие онази първична творческа сила, съ която човѣкъ започва да работи. Желанието у човѣка да работи, да се прояви е вѣчно и произтича отъ разумния принципъ на Битието. Преди да се приложи чукътъ, словото се проявява. Щомъ се чуе словото, това показва, че копието, т. е. езикътъ е започналъ да действува. Значи, копието заповѣдва на чука да започне работата си.

Онѣзи отъ васъ, които сѫ художници, или любители на рисуването, нека наредятъ тия седемь символа въ крѫгъ и тъй да ги съпоставятъ единъ къмъ другъ, че да образуватъ приятна, хармонична картина. Като имате предъ себе си картината на даденитѣ седемь символа, вие можете да размишлявате върху тѣхъ, докато тѣ оживѣятъ въ съзнанието ви. Щомъ оживѣятъ, вие ще се свържете съ силитѣ, които работятъ чрезъ тѣхъ, и ще видите, че тѣ сѫществуватъ не само извънъ васъ, но и въ самитѣ васъ. Колкото повече мислите върху символитѣ, предъ васъ ще се разтваря обширенъ свѣтъ за наблюдение и изучаване. Всѣки символъ отдѣлно може да даде материалъ за цѣла лекция.

Днесъ на всички въ класа подарявамъ една малка сбирка отъ седемтѣ символа. Ще вземете сбирката си и ще си отидете у дома. Презъ цѣлата седмица ще ги преглеждате, ще размишлявате върху тѣхъ, да видите, какви нови идеи ще дойдатъ въ ума ви. Каквито идеи минатъ презъ ума ви, записвайте ги. Колкото обикновени да ви се виждатъ, не се смущавайте — всичко записвайте. Следъ време, като ги прочетете, тогава ще разберете, дали сѫ хубави, или не. Има нѣща, които първоначално изглеждатъ гениални. Колкото повече време минава, тѣ ставатъ все по-обикновени, по-прости. И обратно: нѣкои работи въ началото сѫ обикновени, а съ времето ставатъ все по-необикновени, почти гениални. Човѣкъ не може изведнъжъ да оцени хубавитѣ работи. Времето цени нѣщата. Нѣкои работи съ времето ставатъ ценни, а нѣкои се обезценяватъ. Символитѣ, съ които природата работи, преживяватъ времената. Тъй щото, изучавайте тия символи, за да се ползувате отъ силитѣ, които сѫ свързани съ тѣхъ. Тѣ отговарятъ още и на известни състояния на човѣшката душа.

Т. м.

Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

5. Лекция отъ Учителя, държана

на 13 декемврий, 1925 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...