Jump to content

1922_08_25_3 Вѫрху задачите на Школата


Ани

Recommended Posts

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя,

дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание  1922 г."

Книгата за теглене

Съдържание

Бележка: книгата е в Омарчевски правопис

 

4½ ч. сл. обяд.

Вѫрху задачите на школата.

Учениците на окултната школа, от всеки град в провинцията, трябва да си имат в София по един представител, който да ги дѫржи в течение на всички разпореждания. Да кажем, Стара-Загора, Сливен, Ямбол, Бургаз, Айтос, всички градове ще си имат по един представител от София, до когото направо ще пишат, а той ще им изпраща лекциите за класа. Но всеки един клас трябва да си има свой човек, специален кореспондент. За всеки един град може да бѫде един, могат да бѫдат двама, могат да бѫдат и трима кореспонденти, за да вѫрви работата бѫрзо, експедитивно, и да не се занимава само един човек сѫс всичките тия неща. Ако остане един човек да извѫршва тази работа, има да чакате много.

Тази вечер ще се определи, за кои градове от провинцията, кои лица от София ще се ангажират за кореспонденти. Ангажирването ще бѫде доброволно.

За Айтос се ангажирва Иван Толев

 „ Варна „ Елена Иванова

 „ Свищов „ Белева и Николов

 „ Русе „ Симеонов

 „ Стара-Загора „ Начо Петров

 „ Сливен „ Тереза Керемидчиева

 „ Пловдив „ Ив. Дойнов и Фархи

 за Н.Загора се ангажира Димитѫр Стоянов

 „ Бургаз „ Николина Балтова

 „ Трявна „ Начо Кючуков

 „ Севлиево „ Богдан Икономов

 „ Пазарджик „ Мария Недялкова

 „ Тѫрново „ Здравка Попова и Гарвалов

 „ Ямбол „ Тодор Попов и Савов

 „ Панагюрище „ Михаил Влаевски

 „ Казанлѫк „ Пенка Влаевска

 „ Шумен „ Д. Толева

 „ Видин „ Младен Попов

 „ Оряхово „ Георги Марков

 „ Лом „ Георги Марков

 „ Габрово „ Борис Николов

 „ Елена „ Петѫр Попов

 „ Петрич „ Влаевски

 „ Карлово „ Александѫр Балтов

 „ Карнобат „ Иван Толев

 „ Попово „ Щилияна Русева

 „ Белоградчик „ Георги Марков

 „ Плевен „ Гинева

 „ Каменлар „ Толева

 „ Станимака „ Фархи

 „ Г.Оряховица „ Георги Радев

 „ Хебибчево (Любимец) „ Начо Петров

 „ Орхане „ Начо Петров

Онези, които се ангажират, трябва да бѫдат изправни и експедитивни — да няма отлагане. Сега, всички тия кореспонденти ще сѫставляват един сѫвет, и ще се сѫбират най-малко един пѫт в месеца в София, за да обменят някои мисли вѫрху работата си.

Образувахте ли вѫв всеки един град общия клас?

— Образувахме.

Знаете ли горе-долу общите правила и задѫлжения, които ви трябват?

И тѫй, чрез тия ваши кореспонденти, ще ви се изпращат лекциите. Всяка тема, която ще се зададе в общия клас вѫрху известен предмет, ще я вземете всички, и ще мислите вѫрху нея най-малко ден или два, независимо от това, дали ще пишете вѫрху нея, или не. Всяка тема, която е зададена в общия клас, има врѫзка и значение за вашето общо развитие. Тази тема, ако я развиете или помислите вѫрху нея, ще ви наведе на една нова мисѫл. Всички тия 52 теми през годината ще бѫдат тѫй свѫрзани една с друга, че, може да пишете или не, но, ако помислите вѫрху тях, ще добиете нещо ново. Все-таки може да напишете нещо малко, кратко и ясно. Написани 1 или 2 реда, може да мислите, че е нищо, но то има голямо значение за самите вас. После, всяко едно упражнение, което ще се даде в общия клас, не трябва да го отлагате, защото, отложите ли едно упражнение, откажете ли се да мислите вѫрху него, или да излѫлните едно упражнение, или да решите една задача, не само вие се спѫвате, но до известна степен спѫвате и целия клас. Запример, на вас в провинцията ви се даде да изпѫлните следната задача: вечерно време да отидите на гробищата, и да се вѫрнете в 12 ч. през нощта. За някои е лесно да отидат до гробищата, и да се вѫрнат назад. Задачите, изобщо, ще бѫдат от следния характер: качване по високи планински места, ходене в опасни местности, дето живеят караконджовци и др.

Сега, помнете закона, няма да имате абсолютно никакво сѫмнение. Не прониква ли сѫмнението, смели ли сте, решителни ли сте, ще имате всичкото сѫдействие на Бялото Братство. И всяка задача трябва да извѫршите на време, не я отлагайте. Изгубите ли времето, и условията се изгубват. Имайте пред вид, че всяко нещо си има специално време. Дойде ли, не отлагайте. Не бѫрзайте, но не отлагайте. Всяко нещо да стане на време. Който от моите ученици не е изпѫлнил една задача, и я изпусне, трябва явно да се изповяда, да не крие. Да кажем, че някой се ангажира, като кореспондент на някой град, а после си прави оглушки, че туй било, онуй било. Не, не, ако той не може да изпѫлни ангажимента, да намери свой заместник. Работата да вѫрви експедитивно. Тази работа с един човек не може да стане, тя става с много хора. Тия хора, като имат един и сѫщ стремеж, всичко се извѫршва с голяма бѫрзина и приятност.

Имате ли някой специален вѫпрос, който можете да подигнете тази вечер? Например, по организиране работата на едночасовия труд. Как ще почнем? Какво ще правим? Най-пѫрво в един от градовете трябва да се направи опит, и той да даде образец на другите. Ние в София правим опит. Общите чѫрти знаем.

Тази е една обща задача — 365 часа да работим за Господа. Тя е една задача, която трябва да се разреши. Не мислете, че от пѫрво време ще бѫде много добре, все ще има куцане. Как ще се разреши, идната година ще се види. Тя ще има най-малко хиляда вида решения. Всеки един от вас ще я разреши по особен начин. Ще видим кой е най-практическия начин, на ден ли ще работим по един час, в неделята ли един пѫт, но повече часове, на месеца ли по три пѫти, както и да е, но 365 ч. работа за Господа ги турям, като една задача. Всеки един от вас ще избере най-добрия метод, ще опита един начин, два или три, но ще избере най-добрия метод, обаче трябва да бѫде сѫвестен. Ако е списател, например, може да пише три пѫти в месеца нещо, някаква статия, и да каже: „Днес за Господа ще пиша тази статия.“

Запитват: Работните дни ще работим ли? Неделята счита ли се работен ден за Господа?

Сега, не взимайте в буквален смисѫл това, „един час“. Един час, то е според разположението ти. Ти щом се ангажиращ да работиш, може да свѫршиш в твоя час работа за един ден и обратно — за цял ден можеш да свѫршиш работа, колкото за един час. Този „един час“ подразбирам времето, в което твоето сѫзнание се пробужда да работиш за Господа, и в един час да усетиш една радост. Ти трябва да почувствуваш тази радост, че работиш за Господа. Дали ще спечелиш или не, то е друг вѫпрос. Може да не спечелиш нищо. Например, може да няма кѫде да отидеш да работиш. Най-малкото, в това време иди да нагледаш някой беден. То е пак работа, то е пак за Господа. Ако си зает, вечерно време ще отидеш. Всяка една задача си има своите мѫчнотии. Ако всичко е лесно — добре, но лесните работи всеки ги вѫрши, нали искаме да свѫршим една мѫчна работа?

Запитват: Трябва ли непременно да се определя точен час, например 3 часà?

— Нали ви казах? В тази работа ще срещнете мѫчнотии, хиляди разрешения ще има, но всеки ще си я разреши, както намира за добре. Сега, в тази задача няма да се уловите за буквата, да ви бѫде една уловка, та после, да кажете: Защо се хванах? Вие свободно, сами, ще се ангажирате. Туй ще бѫде една свободна работа. Това ще бѫде едно благословение за вас. Туй не е едно обещание, но просто разрешаваме една задача, която взимаме, за да видим какво можем да направим. Ще видим колко от тия 365 ч. можем да използуваме, колко от тия часове ще бѫдат ползотворна сила. Ти работи един час, а пѫк, ако можеш да работиш повече, добре ще бѫде. Законѫт е, този час да го турите най-пѫрво за Господа, за братството. Като турите тази идея в ума си, тя ще работи, защото всеки ден ще си спомняте, ще казвате: Аз ще работя за Господа. Сутрин или вечер, като внасяш тази идея, че ще работиш за Господа, всеки ден ще се свѫрзваш с невидимия мир, с Господа. Всеки ден да имаш врѫзка, да се свѫрзваш с Господа, да бѫдеш свѫрзан духовно. Всеки ден, като помислиш, че трябва да работиш за Господа, ти вече си свѫрзан с небето. Всякога, когато отправим духа си кѫм невидимия свят, по какѫвто и да е начин, туй вече е едно благо заради нас. Човек трябва да бѫде продуктивен. Ако той е продуктивен, той ще бѫде едновременно продуктивен и на физическия, и на умствения, и на Божествения свят, но най-малко трябва да бѫде продуктивен на Божествения свят. Не трябва да има изключения. Ти за този час ще мислиш, как да го прекараш в работа.

Сега, вие ще схванете само физическата страна, ще кажете: „Не, не, аз не мога да направя нищо“. Не, в един час вие може да направите много нещо. Разрешението на тази задача да не ви спѫва. Ние ще искаме да я разрешим, пѫк каквито мѫчнотии ще се срещнат, те ще се изгладят. Не се спѫвайте от буквата, защото от как светѫт е засветувал, и по-вѫзвишените духове, и ангелите, и те правят опити. И ангелите, които сѫ направили света, и те сѫ направили много опущения. В всяка работа има опущения и в тази ще има, но тук е важна идеята, която трябва да се реализира в умовете, в сѫрцата ни, най-пѫрво в физическия свят. От 365 ч. да излезат 150 ч. продуктивни, то е пак подготвяне. Най-много могат да излезат 360 ч. продуктивни, то е идеално. Идеята е завѫршена, и времето е използувано най-разумно.

Запитват: В всеки град не сѫ всички за-, писани в школата. Тия задѫлжения важат ли и за тях? — Те ще бѫдат свободни, като слушатели. Тук, в нас, няма закон да заставяме, всеки трябва да слуша сам себе си, в него трябва да се роди едно желание. Нали всички сме без закон, без закон да работим, а при това да изпѫлняваме Божествения закон. Сега, запример, в Бѫлгария наложиха трудовата повинност с закон. Е, не вѫрви. Може трудова повинност, но пѫрво трябва да се подхване идейно. Сѫзнателно може да се приложи. На физическото поле всеки трябва да знае, че той работи идейно, от любов. Любов като имаш, като обичаш някого, приятно ти е да работиш. Тогава ще намериш не само един час време, а и 10 часа ще намериш. А като не обичаш някого, и празен да си, пак няма да намериш един час време, туй е верно. Ние сега тази задача сами си налагаме, за една година. Необходимо е всеки ден да работим за Господа по един час. През другите часове ще мислим как да работим, а през този час ще работим.

Запитват: ученика, като дава парите, ще дава ли обяснение как ги е изработил?

— Не, ученика ще дава обяснение пред себе си как е работил. Идущата година ще имаме приблизително една представа, как ще се разреши тази задача. След една година ще имаме по-ясна представа за тази задача. Тя е за една година, не е правило за цял живот, после пак ще го изменим. Ще направим един опит, два, три, четири, пет, шест, докато успеем. Някои питат, как могат да изпѫлнят този час, нали? Аз ще ви дам начин как да го изпѫлните. Да кажем, че някоя от сестрите иска да ѝ перат, трябва ѝ перачка, а 10 сестри сѫ решили този ден да работят по един час за Господа, но не могат да намерят работа. Те ще си наредат работата така, че всяка една от тях ще отиде по един час да пере, и ще изперат прането. Така ще свѫршат работата, като една жена.

Сега слушайте! Ние този ден ще го отпразнуваме тѫржествено, ще го направим специален. Ще определим ден, в който ще започнем работата, ще го направим „Празник на труда“. Ще го отпразнуваме. Ще го знаем всички. Девети септември, т. е. 22 септември нов стил, ще определим, като ден, когато ще започне труда — „Празника на труда“. Спущайте да ви кажа: сутринта на 22 септември всички ще станем рано. В колко изгрява слѫнцето тогава? — В 6 часа. Ще станем рано, и този час ще го прекараме всички заедно. Ще работим най-пѫрво в духовния свят. Него ден ще работим един час; този час ще го прекараме в размишление, и ще се помолим да ни благослови Господ, този труд да бѫде продуктивен, тези 365 ч. да бѫдат благословени зарад нас тази година. Щом този час от деня се благослови, ще се благослови и целия ден. Значи, ако се благословят 365 ч., ще се благословят и дните. Ако се благословят дните, ще се благослови и живота ни. Часа, който ще се прекара в размишление, ще бѫде от 5 до б ч. сутринта. От 5 — 6 ч. с. ще прекараме в молитва, ще се молим по всеки един начин да ни опѫтят тѫй, че тези 365 ч. да можем да ги употребим за най-добрата работа.

Зададоха вѫпроси на Учителя:

Защо жената е по-некултурна, щом се ражда ту мѫж, ту жена?

Каква е врѫзката и разликата между наследствеността и специфичните качества на човека, в врѫзка с прераждането?

Какво е значението и появата на сектите според Божия план на новото време?

Всичко, което можем да си представим, може ли да бѫде абсолютно, или е такова, според днешната ни еволюция?

— Това сѫ философски вѫпроси, затова трябва специално време. Най-пѫрво, трябва да се определи, какво нещо е мѫж, и какво — жена. Аз сѫм казвал, че сегашните жени сѫ развалени мѫже. Досега природата е работила вѫрху жената. За жената има един модел, а за мѫжѫт още няма. Жените сѫ без мѫже. Няма го още мѫжа. Не е дошла още Мѫдростта. Вследствие на това, в този живот има голямо куцане, липсва нещо. Сѫществено нещо липсва. Ами и жената я няма. Любовта не е дошла още вѫв света. Аз за тази жена приказвам от толкова време, все за жената приказвам, за Любовта. Вие казвате: „Какво ще бѫде, като дойде жената?“ Като я няма жената в кѫщи, какво е? — Разхвѫрлено, децата вѫшки ги налегнали, мѫжа с окѫсани дрехи, а щом дойде жената, веднага се изчиства, огѫня гори, сготвено, дрехите закѫрпени, всичко е в ред и порядѫк. Туй става, като влезе жената в кѫщи. И Любовта, като дойде в нас, ще се изчистим, всичко ще бѫде — тя знае. Стига да дойде жената в кѫщи, вѫрти се кѫща.

Аз сѫм уверен, че вие ще разрешите задачата за труда много добре. Дрѫжте се в духа на нещата, а не в буквата. Един час сутрин, или на обед, или вечер може да работите за Господа. Вечер до 12 часа може да изпѫлните задачата; от 12 часа, до изгрева на слѫнцето, докато започнете вашата работа, сѫщо можете да работите за Господа, и от 12 ч. на обяд до 2 ч. пак имате един час на разположение. Тѫй щото, на ден имате три условия, три вѫзможности да посветите един час време за Господа. Да, ще се калите, и невѫзможните неща ще ги направите вѫзможни. Ние можем да сѫздадем времето, да го продѫлжим, и да го скѫсим.

Сега, някои искате работа. Ще се молите за всеки един час да ви се сѫздаде работа. Ще се молите, и ще ви се отговори на молитвата. Всеки ден ще се молите, за да ви се сѫздаде работа, за този час, условия за този закон, и ще видите как ще ви се отговори на молитвата. А пѫк, ако можете сами да си сѫздадете работа, още по-добре.

Да живее труда, нали? Тѫй. Ще имате толкова разнообразни случаи, 365 случаи, да видим как ще разрешим тази трудова повинност. По един час всеки ден. Ще мислите сега как да групирате тези часове на едно място. Ако работите всеки ден по един час, то значи, че сте хора, които умеете. Ако пѫк ги сгрупирате един пѫт в месеца, или 2 — 3 пѫти в седмицата, не е тѫй практично. Ако работите всеки ден по един час, искат се по-големи знания. В градовете, запример, един брат предложи тѫй: нямаш работа, ще отидеш да предложиш на фурнаджията да му носиш вода един час — трудова повинност. Слушайте, то много куриози може да има в градовете. Ще отидеш на пазаря, ще видиш някой богаташ купува едно-друго, ще му носиш нещата. Ще чакаш там. (общ смях). Ако те е срам, ще си сѫздадеш друга работа. Сега, слушайте, онези от вас, които нямат работа, ние имаме книги за продан, ще отидат да ги продават, един час, и процентите ще им се дават. Онези, които работят за Господа, ще получават вѫзнаграждение 50%, а другите — 25%. Така ще се сѫздаде работа на онези, които нямат такава. Труд, труд! Ако пѫк сами могат да си сѫздадат работа, още по-добре. Само оня, който няма работа, нему ще дадем да продава книги. Който може да си сѫздаде свой час, той ще бѫде свободен.

Сега, туй не го налагам, а искам да проявите всинца инициатива, да работят умовете ви вѫрху този вѫпрос. Ще мислите как да си сѫздадете работа за този един час. Всеки ден може да си изберете, който час искате, или сутрин, или на обед, или вечер, и каквато работа искате.

Запитват по вѫпроса за яденето. Сега вече денят става малѫк, слѫнцето залязва кѫм 4 — 4½ ч. Да се вечеря по това време е много рано. Как да разрешим този вѫпрос?

— То и за яденето има много мѫчнотии.

Тази вечер да вечеряме по-рано. Готово ли е за вечеря?

Другите вѫпроси ще ги разискваме утре; утре и в неделя, ще бѫдем по-свободни.

Помнете, че Любовта е с нас, и ние с Любовта, всичко можем да свѫршим.

Няма Любов, като Божията Любов, Само Божията Любов е Любов.

Няма Любов, като проявената Божия Любов, само проявената Божия Любов, която дава плод, е Божия Любов.

Само Любовта на плода е Любов Божия!

Изпяхме песента: Firfürfen...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани changed the title to 1922_08_25_3 Вѫрху задачите на Школата
  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...