Jump to content

1922_08_25_2 Какѫв трябва да бѫде ученикът


Ани

Recommended Posts

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя,

дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание  1922 г."

Книгата за теглене

Съдържание

Бележка: книгата е в Омарчевски правопис

 

10 ч. с.

Какѫв трябва да бѫде ученика.

Изпяхме песента „Firfürfen“.

След това изпяхме упражнението с буквата „а“ сѫс следните движения на рѫцете: дясната рѫка на страна, после — лявата, а след това и двете.

Имате едно упражнение за развиване, едно явление, което е много естествено, подражание на пчели, които се роят. Всички пчели сѫ заети с една такава велика мисѫл — да излезат. Значи, у нас туй сѫзнание е назряло, че сега и ние искаме да се роим.

Пак изпяхме упражнението с буквата „а“. Сега, много плавно да се изпее. (Изпяхме го).

Ще ви прочета 148 псалом.

Забележете, този е един окултен псалом. След гадовете и птиците крилати, идат земни царе и всички люде, князове и всички земни сѫдии, юноши и деви, старци и млади. Най-после, старци и млади, да хвалят името Господне, защото само Неговото име е превѫзнесено, и славата Му е над земята и над небето.

Туй е целия вѫтрешен човек, туй е вашето естество.

Ще ви прочета три стиха от 12 гл. от Евангелието на Иоана. Стихове — 12, 13, 14:

„На утрешния ден, народ много,

който беше дошѫл на празника, като

чуха, че иде Исус в Иерусалим, взеха

вейки финикови, та излязоха да

Го посрещнат, и викаха:

Осанна, благословен, който иде в

името Господне, Цар Израилев.

А Исус намери осле и вѫзседна

на него, според както е писано.“

Аз, ще ви задам един вѫпрос, най-пѫрво на старите: Вие любили ли сте някога, имате ли опитноста на любовта, имали ли сте опита, да сте преживяли поне един ден на любовта? Хубаво, аз се радвам. Онези, които имат тази опитност, те може да разбират по-добре, а онези, които не сѫ преживяли, нека се постараят да придобият тази опитност — едно преживяване на любовта. Аз мога да уподобя туй преживяване, като на едно цвете, което е стояло в една изба, дето слѫнчевите лѫчи не сѫ достигали, затуй е блядо и хилаво. Цветовете му сѫ недоразвити, и сѫ почнали да окапват от нямане на светлина. А онова цвете, което се намира под естествената светлина, расте и се развива, и цѫвти под нейното влияние. Когато човешката душа дойде под туй сѫчетание, под Божествените лѫчи на Любовта, разтваря се този цвят на душата, този лотос, както го наричат, и тогава човек има най-великите преживявания. В една минута той може да преживее велики неща в този свят. Сега, мѫчно може да се опише туй сѫстояние, но когато то дойде, набира се онази енергия, която подмладява, пречиства, душата от всичките ѝ грехове. Когато човек преживее един такѫв момент, един ден на Любовта, туй в православната цѫрква го наричат „спасение на греховете“. Тази Любов спасява, заличава всичко в неговото сѫзнание, и човек се обновява, подмладява, а някои добиват още по-вѫзвишено сѫстояние, и достигат до Нирвана. За тях Писанието казва, че те сѫ родени от Дух и вода.

Сега, аз желая, вие, като ученици, да имате поне едно преживяване през тази година. Между 365-те дни да имате един ден да преживеете туй сѫстояние. Нали? И като преживеете, да стане у вас една коренна промена, която само вие да знаете. Де стане у вас една коренна промена, едно видоизменение, което да даде разширение на вашият ум, разширение на вашето сѫрце и разширение на вашата воля.

Сега, вѫв всинца ви има желание, всеки от вас желае най-пѫрво да го любят, и след туй се заражда второто желание — той да люби.

Когато говоря за тия сѫстояния, аз разбирам проявлението на висшия Божествен живот. Тази Любов не е като обикновената любов, при която ума на човека се утѫпява. Не, той става по-просветлен и с такава висота, че в една минута той вижда сѫздаването и проявлението на целия козмос. Той схваща как е сѫздаден света, защо е сѫздаден, и кои сѫ крайните цели на тази безпределност. Виждането на крайната цел на тази безпределност дава на човека една неописуема радост на Божественото, което е скрито в него.

Мене ме радва обстоятелството, че някои от вас стават доста усѫрдни, искат да влезат, като ученици. Аз ви предупреждавам, гледайте туй усѫрдие да се увеличава, и в края да сте усѫрдни, а не само в началото. Ние всички сѫвременни хора започваме добре с любовта, започваме жежко, започваме с 400 — 500°, а свѫршваме с 30 — 50°, а някой пѫт и с 10° под нулата.

Павел, като окултист, който е разбирал добре, казва: „Любовта зло не мисли, на неправдата се не радва, а радва се на Истината. Всичко дѫлготѫрпи, на всичко хваща вяра“. И после, едно от качествата ѝ е, че тя никога не отпада.

Знаете ли при какви условия може да се прояви любовта? Аз питам, но този вѫпрос е малко тѫмен, и трудно може да му се отговори.

Христос на едно място казва: „Ако ме любите, ще упазите моите заповеди“. А какви сѫ тия заповеди? Какво искал да каже Христос? Нали казваме, че Любовта работи без закон? Казва: „Ако ме любите, ще упазите моите заповеди. Само по това ще се познае вашата любов, ако упазите моите заповеди, и ги изпѫлните. Ако не изпѫлните заповедите ми..“

Сега, ако ние не изпѫлним всичко туй, което изисква нашия Небесен Баща, ще имаме ли Неговата Любов? Ако ученика не изпѫлни всичко туй, което учителя дава, ще има ли любовта му? А какво иска учителят? — Ученика, да научи всичко онуй, което той му е преподал. Ако учителят е художник, той ще изисква от ученика да нарисува този образ, който му е предал. Ако учителят е някой музикант, ще изисква от ученика туй, което му е предал. Учителя на Любовта, и той, като ни предаде урок, ще изисква добре да изпѫлним пѫрвият урок на Любовта. А кой е пѫрвият урок на Любовта? Вас как ви запознаха най пѫрво с Любовта? Как се запознахте вие? Знаете ли кога се запознахте вие с Любовта? Любовта започва с пробуждане на сѫзнанието. Другояче, тя действува безсѫзнателно. Нали поне сте имали отрицателната страна на любовта? Когато обичате някого, запример, имате някой приятел или някоя приятелка, които обичате, и по едно време тя ви каже: „Аз не ви обичам“. Веднага, като че ли падне някоя топка на сѫрцето ви. Защо? Онзи когото не обичате, и да ви каже, че не ви обича, малко ви струва, но когато онзи, когото обичате, ви каже, че не ви обича, като че ли някое голямо сѫбитие, някоя голяма катастрофа е станала в света. Защо? Вие сте пуснали този ваш приятел да вѫрти ключовете на Божествената светлина, и той, като завѫрти ключовете, вие оставате без светлина, на тѫмно. Вие му казвате така: „Аз слизам на физическия свят да работя, законѫт е такѫв. Ти сега ще бѫдеш тѫй добѫр да останеш там горе, дрѫж ключовете на Любовта, и когато ми трябва, отвори ключовете да ми пращаш светлина“. Обаче, този приятел, като стои горе, казва: „Няма да ти пусна светлина, да знаеш, че аз заповядвам“. Защо страдате? — Защото нямате светлина, нямате любов, туй е един закон. Че кой от вас може да работи без любов? Когато сѫрцето ни е пѫлно с любов, много сме експедитивни. Като влезеш в някоя кѫща, кѫдето домакинята пее, омиването на паниците, и всичко, като че с магическа бѫрзина става. Всичко става много лесно с любовта. Но изчезне ли любовта, изчезва песента, хората стават дряхли, казват: „Не ми се пее, живота няма смисѫл, защо сме дошли и т. н.?“ Това е верно и в религиозния живот. Когато човек изгуби своята любов, казва: „Нищо не искам, нито Господ ми трябва, нито ангелите, нито хората, нито вяра, нито религия, нито кандила, нито темян, нито свещи, нищо ми не трябва“. Когато мома изгуби любовта си, разочарова се, хвѫрля дрехите си, сѫбува чехлите си, хвѫрля чумбера си, ходи боса, ходи неглиже, и казва: „Нищо не искам, не ми трябва нищо“. И религиозния човек, ако е поп, най-пѫрво си хвѫрля евангелието, епатрахила, молитвите. Щом изгубим любовта си, ние изгубваме своите мисли, желания, действия, и оставаме като сухи, мѫртви кости. Туй е психологически верно.

И тѫй, потребно ни е да обичаме някого. Себе си не можем да обичаме. Любовта сама себе си не може да обича, защото, ако рече тя сама себе си да обича, значи да ѝ липсва нещо. И тѫй, обекта на Любовта е извѫн нея. А какво люби Любовта? Тя люби Мѫдростта. Обекта на Любовта, това е Мѫдростта. И защо, запример, една жена се вѫзхищава от един силен мѫж? Защото само умния човек е силен. Тя се вѫзхищава и казва: „Мога да го любя, мога да разчитам на него“. И Мѫдроста всякога се вѫзхищава от Любовта. Затова, пѫрвото нещо: жената трябва да бѫде умна за да може да люби Мѫдроста. И мѫжа трябва да бѫде умен, за да люби Любовта. Сега, този закон е верен и в духовния свят.

Сега, запример, аз правя този опит — изпитвам вашата любов по слѫнчевите лѫчи, и виждам, че вибрациите на слѫнчевите лѫчи сѫ по-силни от любовта ви, и вследствие на това, се образува едно омаломощяване. Вибрациите на вашата любов не сѫ тѫй силни, че да асимилират вибрациите на слѫнцето. Ако човек може да люби, и то тѫй силно, че неговото сѫрце да вибрира като слѫнчевите лѫчи, то неговият ум може да бѫде тѫй концентриран в любовта, щото той може да излезе зимно време на студ, когато дѫрво и камѫк се пукат, и нищо Няма да му стане. Ако с тази любов той излезе денем, в най-голямата горещина, и ума му е сѫсредоточен в любовта, нищо няма да му стане. Слѫнчевите лѫчи няма да го засегнат, и няма да слѫнчаса. Ако в нашето сѫрце има любов, то скѫрбите, недоразуменията, всичко туй ще бяга пред светлината на любовта. Нищо няма да му стане. Пред този свещен огѫн на Любовта, няма преграда вѫв света, която да не се топи. Защото, всички онези недоразумения, които сега сѫществуват, сѫ все огради. Всеки се огражда. Този свещен огѫн трябва да разтопява тия огради; щом го изпратим, той разрушава всички прегради. Човешката любов се намира отпред на главата, дето е милосѫрдието. Той има долу при ушите си любов, туй, което наричат Купидон. Едни го наричат малкото ангелче на любовта. Този ангел някога си, преди грехопадането, бил отличен, много благороден, вѫзвишен, но с грехопадането, той се извратил. Под тази зона на главата има и специална любов кѫм Бога, кѫм другите. Има едно чувство насред главата. Когато туй чувство е развито, тази Божествена Любов се проявява. После, тази любов минава отзад, специална любов е, само за приятели, приятелска любов. Има друго чувство отзад на главата, любов само за малките деца.

Следователно, за любовта има много чувства и способности, които се занимават специално с нейните проявления. И забелязали ли сте, че онзи, който иска да го любят, най-пѫрво иска да обѫрне вниманието на някого. Той прави всичките аванси, но щом усети, че го обикнат, направя една психическа гримаса, затваря очите си, вратата си, показва, че той е индиферентен. Питам: Защо се ражда тази индиферентност? И той почва да се страхува, в очите му се явява един страх, и казва: „Много далеч сѫм отишѫл“. Затваря вратата си и казва: „Ни чул, ни юлар“. Сега, знаете ли защо става тѫй? Понеже този субект, който тѫрсеше идеала, се отвори, вижда че не е този идеалѫт, и казва: „А, този аз го виках, но той ще ме обере, той ще задѫржи всичката ми любов“, затваря вратата си. А онзи, у когото любовта е сѫбудена, казва: „Защо сѫбуди любовта у мене, щом затваряш вратата си, и не ме пущаш вѫтре?“ И започват тогава спорове между младите, не могат да се примирят. „Ти не ме обичаш“. „И ти не ме обичаш“. Карат се, докато най-после свѫршат. Туй чувство го има и между религиозните. Сѫщия закон действува. Какво трябва да се прави? Там започва флирта у хората. Флирта започва с това, че като си предизвикал един, предизвикваш втори и трети, и те се наредят, като тѫрговци. Флирта, това е тѫрговец на любовта, а флиртачите сѫ купувачи на стоки. Онзи казва: „Имах стока, нямам вече, продадох я“. Тѫрговеца чака. Като дойде втория тѫрговец, на него казва: „И твоята стока се продаде“ — „Кога ще има?“ — „След две седмици. Ами защо не дойде по-рано?“ Все идват за стока, купуват, купуват, и най-после какво ще стане? Фалира цялата банка, и всичко се свѫршва. Така стана с един европейски княз. Той имал 10 любовници, и на всяка една казвал, че ще умира. Обаче, те разбрали, че той ги лѫже. Един ден всички му дават рандеву, и той мисли, че сѫс всяка една по отделно ще се срещне. По едно време, дохожда той, и всички го заобикалят на стола в градината, и му дрѫпват такѫв един пердах, какѫвто жените знаят. Казват му: „Да се научиш още един пѫт, как се лѫжат жени“. Сега, приятно е това, една шега я наричат те, шега на любовта, но опасна шега. Не, не, нека с тази шега си играе света. Вие сте играли тези шеги. Няма ни един от вас, който да не е играл тази шега. И питам ви: какво сте добили? Всичките недѫзи, които сега имате, се дѫлжат все на такива флиртувания. Ужасни изопачения! Флирта на любовта предизвиква ужасна умраза. Любовта ще вземе обратен процес на умразата и отмѫщението. Следователно, свѫрзваме се с закона на кармата за неестествените постѫпки в живота си.

В сегашния нов живот не се позволява абсолютно никакво флиртуване!

Аз сега на младите говорих, и на вас сестрите ще говоря. Бѫлгарина казва: „Играе му окото“. Защо му играе окото? Когато играе окото на един човек не е на хубаво. Погледа не трябва да бѫде фиксиран, като на някоя статуя, но трябва да бѫде ритмически. Туй резкото вреди, нервната система сѫсипва. Ще правите едно крѫгообразно движение, т. е. най-пѫрво ще подигнете ума си на горе, после ще подигнете очите си мислено, после ще гледате, гледеца да вземе ѫгѫл 45 — 60º над хоризонталната линия нагоре. Само тогава ще имате друг поглед. И след това имате право да снемете погледа си надолу. И тѫй, най-пѫрво ще обѫрнете погледа си кѫм Бога на Любовта, и когато стане сѫединението, ще обѫрнете погледа си кѫм страждущите, кѫм вашите братя на земята. И ще знаете как да погледнете. Ако ти обѫрнеш пѫрво погледа си кѫм света, а после кѫм Бога, вѫпросѫт е свѫршен. Затуй всички светски хора, всички хора, които не сѫ искренни, като им говориш, гледат кѫм земята. Гледа ли на земята, ти да знаеш, че нищо няма да излезе, всичко е свѫршено. Вашия поглед не трябва да бѫде на страна, но прям, в права посока, и ще кажеш на брата си: „Твоята любов, като моята ли е, твоята светлина, като моята ли е, и твоята истина, която живее в душата ти, като моята истина ли е?“ Ако е така, дай ми рѫката си, можем да живеем заедно, да се разговаряме, да се разбираме.

Сега, пѫрвото нещо на една неестествена любов е следующето: когато любовта е неестествена, всеки един от вас се намира в едно стеснено сѫстояние, чувствува стеснение в душата си, каточе нещо го притиска. Мѫчите се да водите разговор, не вѫрви. Сами се лѫжите. Не, всички сѫстояния, които предизвикват лѫжа, ще ги махнете! Ще бѫдете естествени. Всички мисли, желания, действия, които произвеждат едно неестествено, стеснително сѫстояние на духа, ще ги отмахните! Всички да се усещате свободни! Поне в туй общо сѫбрание да се сѫздаде една такава атмосфера, да се усещате свободни. Аз искам в тия наши сѫбрания всички да сте свободни.

Трябва ли онази благодат, която сега иде, онази сила, която сега взимате, да я задѫржате за себе си? Вие даром взимате, даром трябва да дадете. От изблика на тази Божия благодат, която идва в вашето сѫрце, в вашият ум, в вашата душа, и в вашия дух, вие трябва да давате изобилно и на другите. Като ви погледне човек, от всяка една пора от вас трябва да излизат струи от светлината на тази Божествена Любов. И тогава, лицата ви ще почнат да се изменят, и ще придобият една мекота. Туй е едно естествено средство за разхубавяване, и тогава не ще да има нужда да туряте вѫрху лицата си някакви косметически средства: ще имате един нектар от природата, който ще ви предаде естествена белина на лицето.

Но аз искам, очите ви да бѫдат ясни, на млади или стари, очите ви трябва да бѫдат ясни, прозрачни. Млади или стари, очите ви трябва да бѫдат ясни, прозрачни, както водата в някой чист извор е бистра, като сѫлза, та, като погледнеш надолу, всичките камѫчета да се забелязват. Такива трябва да бѫдат очите ви! При това, очите ви трябва да имат мекота. Второто качество: очите ви трябва да изразяват интелигентност, да бѫдат извор на вашите мисли. Да се вижда, че в този извор има любов, стремеж и цел, и че той изтича, не мяза на кладенец, а има стремеж да се влива в далечното море. Който ви погледне, да знае, че у вас тече любов, благословение за хората, което трябва да се дава на всички ваши братя и сестри, които живеят покрай реката. Като ви видят, да познаят, че вие сте един интелигентен човек. При това, в очите ви трябва да се забелязва решителност и сила, че можете да изпѫлните всичко. И като кажете нещо, никой да се не усѫмни в вас, никой да се не поколебае в вас, но като кажете „да или не“, да се знае, че вѫпросѫт е свѫршен. Никакво извинение! Ще мислите. Дадете ли веднаж дума — речено, казано, свѫршено. Ама сега да не употребите тази философия, да казвате: „Ами нали ти го каза?“ Не, ще ме оставите свободен, аз да го извѫрша. Щом кажете „нали ти каза“, вие ме изнасилвате. Аз ще кажа: „Аз го казах пред себе си, но, щом вие искате да го изпѫлня, вие нарушавате един естествен Божествен закон“. Аз обещах пред Бога на Любовта, и ще го изпѫлня, ще го изпѫлня не заради вас, но заради Онзи, който живее в сѫрцето, ума, душата и духа ми, заради Него, заради Неговото лице, което е свещено.

И сега, искам от вас, да се отличавате като ученици. Вие се поставяте като учители. Всинца вие сте учители. Само учителят има право да се отнесе грубо, ученика няма това право. Учителя може да ви постави на разни изпити, той знае, като счупи, може да поправи.

От учениците се изисква да имат взаимно почитание. И даже, ако имате някой сѫученик, сестра или брат, когото не можете да тѫрпите, ще се постараете да развиете в себе си такава воля, че да кажете: „Заради моя Учител, аз ще го тѫрпя“. Аз бих желал, като се срещнете, най-пѫрво да се зарадвате! Аз зная, че вие се обичате. Ако ви затворят в някой затвор, и после, след, като ви бият, ви пуснат, вие щом се срещнете, ще се целуните, ще кажете: „Ах братко, ах сестричке!“ Но, понеже сега не сѫ ви били, като ви пуснат и се срещнете, не се разбирате. Защо? — Защото всички едновременно живеете на физическото поле. Аз ще ви обясня това. Ако аз дойда в дома ви, и виждам, че имате една отлично мобелирана кѫща, и ако искам да живея, като вас на физическото поле, но нямам средства, ще хвѫрля око на кѫщата ви. Щом забележите туй, че аз хвѫрлям око на кѫщата ви, веднага ще се стисне сѫрцето ви, ще стегнете окото си и ще кажете: „Хайде този приятел да го няма тук!“ Обаче, ако аз сѫм сѫсредоточен в духовния свят, сѫрцето у вас ще се отвори, и аз казвам: „Колко сѫм доволен, че имате такава кѫща!“ И вие ще бѫдете доволни. Защо? — Защото няма да ви задигна кѫщата. Та, искам от вас, поне повече от половината, да напуснете физическия свят, но не да умирате, защото онзи, който умре, не отива в другия свят.

Пѫрвото нещо, което изисква Любовта, то е, като срещнеш един твой сѫбрат, един твой сѫученик или сѫкласник, да се постараеш да намериш поне една вѫзвишена, благородна чѫрта в характера му, за да го обикнеш. Едно добро, от което ти можеш да се ползуваш. И аз бих желал вие, да си намерите поне по една добра чѫрта, която можете да обичате.

Да допуснем, че аз сѫм един неспособен ученик, ходя тук, ходя там, нищо не излиза. Допуснете, че имам един учител, който с магически сеанси може да развие в мене художество или музика. И в една година той сѫбужда в мене чувството на художник, и аз ставам един отличен художник. Вие ще имате нужда от мене да ви рисувам. Понеже аз схващам вашите чѫрти, вие ще бѫдете много внимателни кѫм мене, ще се отнасяте кѫм мене любовно. Ще ме нахраните, ще говорите с мене, туй ще направите, онуй ще направите. Значи, щом у мене се сѫбуди едно благородно чувство, вие ще ме обичате. Ще кажете: „Туй мога да направя за вас.“ Туй е любов! Така е и с музиката. Следователно, любовта трябва да даде един израз, чрез който тя да може да се приложи в практическия живот.

Сега, аз желая, ученичките и учениците, които имат любов, когато дойде един тяхен сѫкласник, сѫбрат, ученик, който ви обича, ако не сте си знаяли урока, щом дойде той, да си научите урока. Ако не те обича, ти и да знаеш урока си, ще го забравиш. И много учители има, които, като не обичат учениците си, скѫсват ги. Учителя само като погледне ученика, и той се парализирва, и като стане, разтреперва се. Там, дето няма любов, човешките способности се парализирват, а там, дето има истинска любов, всички човешки чувства растат и са развиват правилно.

Следователно, пригответе се в бѫдеще да сѫздадем новата култура! Изисква се любов, която да направи всички чувства вѫзвишени и благородни. Ето защо, ние тази година ще направим един опит. Ще вземем един наш приятел, който е неспособен, и ще насочим всичките си сили кѫм него, да видим може ли да стане с него малко подобрение. Ще сѫбудим в него някои чувства и способности. Ще кажете: „Аз предлагам услугите си за такѫв опит“, всички ще искате да се подложите на такѫв опит. Не, аз искам с едного да направим опита. Щом излезе с едного верен, и с останалите 99 ще бѫде верен. Вие ще направите други опити. Ако 100 души ученици направите по един опит, те сѫ 100 опити. Аз ще направя един, а вие останалите.

Сега, в прилагането на Любовта има една голяма мѫчнотия. Знаете ли в какво именно седи тя? Ако един яде много, а друг малко, те не могат да се обичат. Ако и двамата ядат много, пак не могат да се обичат. Ако и двамата никак не ядат, пак не могат да се обичат. За да се обичат двама души, единия трябва да даде половината от своето ядене на брата си. Така могат да се обичат хората. Туй е закон в природата. Майката, като яде, употребява част от яденето за себе си, а половината дава на детето си — дои го. Онази птичка, като хване зрѫнце, глѫтне го сама, но ако е майка, пѫрво го дава на децата си, и после тѫрси за себе си.

Следователно, Любовта най-пѫрво услужва на другите, а после на себе си.

Услужвате ли на другите, имате любов. Тѫй е любовта в природата. Аз констатирвам един факт. Така е и в хората, и в животните, и в птиците, и в растенията. Така е и в училищата, и в обществото. Вие този закон не можете да го измените. Ще започнем сѫс себе си. Най-пѫрво ще работим за Бога. Ще дадем половината от това, което имаме. Тогава ще имаме любов и ще дойде благословението вѫрху нас. Такѫв е законѫт. Ако имаме един приятел, най-пѫрво ще дадем нему, а после ще мислим за себе си. Вие ще кажете: „Ами, ако според новото учение почна да давам на този половината, на онзи половината, какво ще остане за мене?“ — Вие разсѫждавате много плитко. Ако всички се надпреварват, тогава ще има ли недоимѫк? Аз проверявам този закон и виждам, че няма никакѫв недоимѫк в природата. Не, тогава ще има една правилна обмена, и ние ще бѫдем доволни. Аз ще взема моето, ти твоето, и ще стане правилна обмена. Всеки ще вземе своето.

Следователно, ако не си в сѫстояние да дадеш на своя приятел половината от своето ядене, което имаш, в твоето сѫрце любов няма. Ако си ученик, и не си готов всякога да разкажеш урока си, туй което знаеш, на своя сѫкласник — любов нямаш. Има някои способни ученици, които не обичат да разказват, задѫржат знанията за себе си, за да получат само те шесторка. А други, като седнат, на този разказват, на онзи разказват, всички си научават урока. Други пѫк, не обичат това, казват: „Аз нямам време.“

Аз бих желал, вие да бѫдете от тия ученици, които разправят всичко на другите. Такѫв ученик, докато дойде учителя в клас, всичко разправя на другарите си.

И тѫй, любовта всякога трябва да внесе нещо ново. Не употребявайте една и сѫща дума: Аз те обичам. Казах ви един пѫт, че любовта има 35,000,000 видове форми, чрез които може да се изрази. Знаете ли по колко начина можете да кажете „аз ви обичам?“ Знаете ли колко значения може да дадете на думите „обичам ви?“ Всякога внасяйте разнообразие. Тогава душата ви ще бѫде една богата градина, в която има много цветя, много богатства, и като дойде да давате, с душата си давайте. И като дойде Господ, употребете тази Любов, както Бог се проявява. Не бѫдете скрѫжливи. Когато Любовта дава, тогава има изобилие, трапезата ѝ е богата. Тя не е тѫй скрѫжлива. Тя не туря само боб сѫс солница, а туря всичко изобилно. Като даде банкет, онези ми ти прасенца, патици, кокошки, баници с яйца, масѫлце, супица, всичко е направено пѫрвокласно. Няма по-богат банкет от нейния, затуй всички я тѫрсят. Който е ял един пѫт на нейната трапеза, никога не може да я забрави. Главоболие няма да имаш, и след като излезеш от нейната трапеза, всякога ще я помниш, и ще казваш: „Аз бях на едно място, ах, колко сладко беше онуй ядене, няма да го забравя!“ Срещнеш един дядо 70 — 75 годишен, казва: „Е, едно време беше така.“ Срещнеш друг — сѫщото: „Какво беше едно време!“ Bcè едно време е било. Ами сега? Значи, едно време, преди хората да сѫгрешат, но сега, като сѫгрешили, не е тѫй. Ами сега как сѫ? Казвам: Не какво е било едно време, ами в сегашно време как е. Виждате ли, ние имаме един добѫр пример сега. Тук 5-6-7 дни ние сме на банкет. Вас ви угощават! Аз ви прислужвам; с престилка на всички прислужвам. Аз сервирам: на тогоз паница, на оногоз паница, и на всички казвам: Има ли нещо да ви липсва? Яжте и да помните!

(Учителя сочи нагоре кѫм слѫнцето). Видите ли го? Виждате го. Колко ясна е тази светлина, колко хубаво е времето сега! Те знаят, че аз ще говоря — отвориха. Колко хубава е тази светлина, която слиза отгоре сега! Виждате ли ги тия наши приятели, които сега сѫ тук, между вас? Е, колко е хубаво! Ами че вие ги виждате, но не ги познавате. Вчера един брат казваше: „Ами, че аз в рая бях!“ — Е, ами ти си присѫтствувал! Тѫй, както гледал, той поставил в ума си една мисѫл: как ще бѫде в рая? — Ще бѫде тѫй, както е тука. В ума му, в неговото сѫзнание е проникнало нещо. Ами иначе как ще бѫде в рая? Тѫй ще бѫде, както е тук. Той е прозрял вече. Раят е място на живи, разумни сѫщества, които се обичат с беззаветна любов. Те се обичат с една интелигентност, която озарява целия свят, целия козмос.

Сега, вие седите и казвате: „Ние през годината ще направим туй“. Не, каквото сега ще направите, през сѫбора, туй ще стане и през годината. Ако сега виждате, и през годината ще виждате. Ако сега не виждате, и през годината няма да виждате. Тук имате най-хубавите условия да виждате. Ако той сега не може да прогледа, че през годината ще прогледа! Тия влияния, които имате, като влизате тук, ако бихте концентрирали умовете си, щяхте да видите и светлинки, и ангели, и ангелчета, и светии, и вашите заминали приятели да ходят тук, а по някой пѫт да ви приказват. Приказват ви. Преди няколко дни дойде една сестра, да ми каже за друга, че духовете я обзели. Оставете я, не се безпокойте, няма нищо, нека се занимават с нея. Един брат довел тук сестра си, обсебена, и влезла тя в една палатка, набила две големи сестри. Аз я слушам, минава, говори. Казват, че била умопобѫркана. Седя, гледам я, тия духове се разправят тук. Отивам при нея, казвам ѝ: Слушай, вас кой ви дава право в този дом да биете? И аз, както никога, дадох ѝ два магнетически тока. Тя: олеле... и всички тия духове изчезнаха. Казвам: в тази свещена ограда сте дошли, ще любите, няма да се биете. Никому не се позволява в тази ограда да бие. Сега, и на вас казвам какво е моето правило, то е: Който от вас бие другите в тази ограда, по сѫщия закон и на него ще ударя два. Ще ви питам: Кой ви позволява в тази свещена ограда да биете другите? „Око за око, зѫб за зѫб“. Сега, ние се намираме в тази свещена ограда: и рѫце, и очи, и крака, всичко ще употребим за Любовта.

Всички недоразумения в света стават извѫн райската градина. Докато човек живее в райската градина, зло не може да стане. Всичкото зло живее извѫн райската градина. Пред лицето на Господа зло не може да стане. Като си обѫрнем погледа на другаде, само тогава грешим.

И тѫй, вие имате сега най-добрите условия. Вие ще ми кажете: „Учителю, да почувствуваме Любовта!“ Знаете ли колко любов има на земята? В този дом има толкова любов, че тя може да оживи и вѫзкрѫси всички хора. Вие дойдете, погледнете, но не виждате, защото, за някѫде мечтаете, за някакво бѫдеще. Знаете ли на какво мязате? Аз ще уподобя какво представлява вашия бѫдещ свят. Дойде някой благороден момѫк, с голяма самоотверженост, яви се при момата, иска да я направи щастлива. Тя, като го види, че е в дрипели, отказва му. Тя си мечтае за някой княз с очилата му, с еполетите му, но този княз е развален, той не е човек. Сега, една проста форма, в която Бог ви се изявява, вие я изоставяте, и си вѫобразявате за далечно бѫдеще някакви си ангели, светии, което няма да бѫде — Нерде Шам, нерде Багдат. Бог е туй, в което сега Той се проявява. Ако Го разберем, ние ще разберем и великото бѫдеще, което иде. В него Бог ще дойде. Ако малкото разберем, и голямото ще разберем, ако малкото не разберем, и голямото няма да разберем.

Аз сѫм уверен вече в едно, че 50% от опитите, които ще направим тази година за Любовта ще излезат сполучливи, най-малко 50%. Уверен сѫм, че всички градове ще се постараят да внесат хармония. Щом Господ е с вас, 100% ще бѫдат сполучливи опитите, но да не бѫде това изкуствено.

Ще се постараем, поне за една година да приложим този закон, и всеки един от вас да добие знания, опитности. Ако някому е слаба паметта, да си подобри паметта; ако някому е слабо здравето, да засили здравето си — в всяко направление да добие нещо, и да докажем, че нашето учение е учение, което засяга живота целокупно.

Най-после, можем да направим и туй дори, че мѫртвите да вѫзкрѫснат от гробовете си. Може лесно да направим този опит. Ще трѫгнем из града, ще видим, че опяват някого. Тогава ще му кажем: „Стани!“ Искат да ме спрат, а пѫк аз ще излеза в някой град, и ще вѫзкрѫся 10 мѫртви. Тогава какво ще кажат поповете? Това не сѫм го направил още. Ами, ако в всяко село, в всеки град вѫзкрѫся по един мѫртав, какво ще кажат? Щом дойде за Славата Божия, ще го направя. Това за сега не ми е работа. Това е работа на лекарите. Аз ги очаквам те да направят туй, обаче, щом те свѫршат работата си, като дойде за Славата Божия, за Любовта на Бога, не само че ще го направя, но ще го направя в Името на небето — когато цялото небе присѫтствува, когато Белите братя присѫтствуват, когато Нашия Баща присѫтствува — тогава ще го направя. И тогава ще кажа: Ето Те всички сѫ свидетели, Те го направиха, а аз го изявих. Разбирате ли? Аз искам на вас да изявя това, което Те правят.

Та, казвам ви, бѫдете смели и решителни, не се колебайте от никаква философия! Ние приближаваме кѫм опити, кѫм велики опити в живота. Ще кажете: „Дали е време?“ Време е сега! Туй, което ще видите, око не е видяло и ухо не е чуло. Туй, което сега ще видите, този нов свят, който ще се разкрие пред света, ще бѫде велик, чуден, и вие ще забравите всичкото ваше минало. Стария свят си заминава, новия ще се разкрие, и всички ще кажете: „Едно време бяхме сляпи, но сега виждаме. Тук знания имаме, сѫрцето ни е пѫлно с Любов, душата ни е пѫлна с Истина, всичко можем да направим, няма нищо невѫзможно.“ Тогава ще ви видя всички сплотени, сѫединени рѫка-за-рѫка, всички да воювате в тази бойна линия. И друга песен ще се пее вѫв света!

Хайде сега да изпеем песента: Firfürfen...

Да произнесем нашите три формули:

Няма Любов, като проявената Божия Любов, само проявената Божия Любов е Любов!

Няма Мѫдрост, като проявената Божия Мѫдрост, само проявената Божия Мѫдрост е Мѫдрост!

Няма Истина, като проявената Божия Истина, само проявената Божия Истина е Истина!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани changed the title to 1922_08_25_2 Какѫв трябва да бѫде ученикът
  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...