Jump to content

1922_08_22_2 Работа за новия живот


Ани

Recommended Posts

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя,

дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание  1922 г."

Книгата за теглене

Съдържание

Бележка: книгата е в Омарчевски правопис

 

10 ч. с.

Работа за новия живот.

Да започнем пак упражнението с буквата „а“, да опитаме кѫде има пукнатини в сѫзнанието ви. Ще имаме окултното упражнение с буквата „а“.

(Пяхме упражнението сѫс следните движения: десната рѫка простряна под наклон и после я завѫртаме напред, като образуваме над главата крѫг).

Сега, поемете вѫздух, че тогава ще пеем. Двете рѫце простряни напред, после поставени горе над главата с допряни прѫсти. Двете рѫце настрана, после над главата, и обливане.

Туй е един метод за вѫзпитание на децата в бѫдещата школа. Когато се учи музика, учителите ще вѫзпитават децата по този метод най-малко половин час. Някои от учителите могат да употребят този метод с учениците си. Като влезеш при децата, не започвай изведнаж да ги учиш, но около 10 — 15 минути направи едно упражнение, за да се хармонира сѫзнанието им под влиянието на музиката. Упражненията с буквите „а“ и „о“ можем да заменим с думи — хармонично сѫчетани думи трябва да намерим. Трябва да приготвим такива окултни упражнения, такива няма още преведени; окултна музика няма още в Европа, сега се заражда тя. Единствените окултни песни, които имаме, то сѫ сега нашите. Навсякѫде имате сѫвременни песни с мажорни и минорни гласове. Минорната музика всякога изразява дѫлбочина на сѫрцето, а тази дѫлбочина е потребна; мажорните тонове дават сила, интенсивност.

Е, днес ще слушате този брат, грузинеца, който прокарва тази идея. Той сѫс своята цигулка иска да покаже, че свиренето може да се употреби окултно. Това зависи от душата, на музиканта. Ако неговата душа е окултна, той може да изрази идеите си окултно. Затуй, аз бих желал, всички мои ученици да знаят да пеят и да свирят. Ако не могат да свирят, поне да знаят да пеят. Онези, които не знаят да пеят, ще могат да бѫдат само слушатели, оглашени, но, ученици, без музика не могат да бѫдат. Всеки от вас трябва да знае да пее!

Запитват: Няма ли изключение от това, защото има братя и сестри, духовно издигнати, които не знаят да пеят и да свирят? — Всè им липсва нещо, вcè им липсва едно благородно чувство.

И тѫй, ние ще употребим музиката, като средство за вѫзпитание.

После, има много светски песни, които в сѫщност не сѫ песни. Защо? — Защото те сѫ тѫй нагласени, че не упражняват изискуемото влияние. Класическата музика е друго нещо, нея ще изучаваме от кѫдето и да е.

Всеки от вас знае песента „Живот преизобилен.“ Който има хубав глас, нека изпее. „.Живот преизобилен.“ Ако искате да заставите някого да пее, той трябва да има вдѫхновение. Някой брат или някоя сестра, която има вдѫхновение, да я изпее, ако дойде Духѫт; ако не — няма нужда.

(Един брат изпя песента). Хайде сега всички да я изпеем. (Изпяхме я). (Учителѫт изпя едно хубаво окултно упражнение). Гласа на туй упражнение е окултно нотиран. Като сте неразположени, седнете да си изпейте едно хо-хо-хо, хо-хо-хо, и всичко ще ви мине. При тази окултна музика се случва, че между двете части има близост, тѫй че като изпеете пѫрвата, втората част сама изпѫква. А при последното упражнение изведнаж има едно повишение. Туй сѫ две сѫстояния на сѫзнанието. Между двете части няма врѫзка. Изисква се воля, да знаете законите на сѫединението, за да можете пак да се вѫрнете. Често някоя мисѫл у вас се скѫса, вие изпуснете известна нишка, тя се загуби, и не знаете какво сте мислили. Тогава прекарвате един преходен период, и затова не можете да знаете. Този преход е положението на човек, който е живял в най-низко сѫстояние, и иска да се качи горе, но като се качи горе, не знае какво да прави. Сѫединителна нишка ще турим сега!

Всяко едно от тия окултни упражнения сѫбужда вѫтре в човека един импулс. Това хо-хо-хо дава известно настроение. Измените ли го — ще дойде друго настроение. Запример, о-о-о, то значи: Е, ти ще направиш тази работа. А хо-хо-хо, значи: Хо-хо-хо, и оттатѫк ще мина. Туй е отговор — една положителна мисѫл. На песен ще опитваме това. Някой казва: „Ти ли си дошѫл тук да оправяш, света?“ Ние ще му кажем: Хо-хо-хо, хо-хо-хо. И в училището идната година тѫй ще им пеем, и музика ще имаме. И когато те излезнат, ние ще им духаме, и ще им свирим, и ще пеем нова песен. Аз ще ви дам песни, но трябва да имате чутко схващане. В пението влизат не само половинки, но и четвѫртинки тонове.

Изпяхме пѫрвата част на упражнението „Firfürfen“. Това е пѫрвия превод на физическото поле. Той е за мѫжете. Това сѫ чувства на мѫжа. Туй упражнение е за човек, който е погѫлнат в материята, да го сѫбудиш. Той е потѫнал вѫтре в земята. Един тежѫк човек, който е потѫнал в земята с мисѫлта си, само тѫй ще го сѫбудиш. След това идва втората част, по-високите вибрации, противоположните вибрации, вибрациите на любовта. Ти си недоволен, твоето сѫстояние е несносно, ти тѫрсиш начин как да го задоволиш. Трябва да се роди у тебе едно желание да го преодолееш, по какѫвто и да е начин да се подигнеш, а това ще постигнеш, като пееш. Когато човек почне да пее, то е един признак, че в пеенето душата му тѫрси метод, начин, как да се подигне. Днес е вторник, не можем да изпеем втората част на тази песен (firfürfen), защото е войнствен ден, марсов ден, влиянията сѫ войнствени. Ти вѫв войната, между грѫмотевици, топове, ножове, не можеш да пееш. Изпейте пѫрвата част — firfürfen. Превод: Всичко вече аз свѫршвам в света.

В окултното пение се изисква абсолютна свобода на чувства, на мисли, и на всичко у нас трябва да дадем естествен израз, тѫй, Божествено да бѫде всичко. Ние се врѫщаме кѫм Божествения живот, чистия, святия, неопетнения живот. И чрез тази окултна музика аз искам да вѫрна красотата на вашите лица, на вашите очи, рѫце, крака, да стане телото ви Божествено. Разбирате ли? Туй е красота! Това ще вѫзстановя. Чертите на лицето ви трябва да добият един реален израз. Това не е една философия за небето. Небето е тук. Туй, което Бог е сѫздал, трябва да го вѫзстановим — да повѫрнем тази пѫрвоначална Божествена чистота, затуй Бог сега гради. Ако ние владеем тия природни сили, трябва да вѫзстановим Божественото у нас, и да кажем: „Господи, туй, което развалихме, поправихме го, и сега можеш да присѫтствуваш в нас“. Да сѫградим този храм в нас, макар да струва милиарди, и да кажем: „Господи, сега ще ти служим сѫс всичкото си сѫрце, сѫс всичкия си ум, сѫс всичката си душа и сѫс всичката си воля“. Туй е задачата ни, и когато сѫградим храмовете си, ще имаме в света една истинска религия — вѫв всеки човек ще става богослужение.

Аз ще видя, дали ще ми остане време, да дойдем до окултно произнасяне на думите, да знаем как да произнесем една дума. Всяка една дума си има тон, по който тя трябва да се произнася, както в музиката. Всички думи в езика сѫ нагласени по известни ключове, и когато ученика влезе в школата, трябва да намери тези ключове. И неговата реч ще бѫде нагласена сѫобразно с тия окултни ключове. Нагласена ли е, ще забележите, че вашата реч има най-пѫрво сѫдѫржание и смисѫл. По формата си напѫрво време ще куца, но ще има сѫдѫржание и смисѫл. Най-после ще дойде формата. И вѫв света е така. А хората искат за всичко форма. Бедния човек не може да направи един палат. Той трябва най-пѫрво да сѫбере парите, да стане силен, и след като забогатее, да прави кѫщата. Когато ти станеш богат, силен, умен, тогава ще бѫдеш в сѫстояние да предадеш своята форма. Един религиозен човек започва да се подвизава, и му казват: „Трябва да туриш най-красивата форма“. Не, най-после ще сѫздадеш красивата форма. Някои казват: „Говорете ни една красива реч по форма“. Не, не може така, ние ще постѫпим глупаво, най-пѫрво ще турим сѫдѫржание и смисѫл в нашата реч, и най-после форма. Може да живееш в палат и да се храниш с лук и чесѫн, а може да живееш в колиба, и пак да си богат. Пѫрво ще живееш в колиба, но ще се храниш добре, а после може да те турим и в дворец, защото и княз може да живее в колиба. А може да те турим и в палат, защото палата не показва богатство, както и колибата не показва сиромашия. Те сѫ неща относителни.

Пазете законите, окултните закони!

В човека, при сегашното му сѫстояние, има три течения. Аз ги определям тѫй: животинско, човешко и ангелско течение, а Божественото течение идва сега. То засяга повѫрхноста на човешкия живот. Когато в нас заговори Божественото, то трябва да бѫде сѫбудено от Божествения Дух. Никоя друга сила не може да сѫбуди Божественото. Божественото само по себе си ще се прояви. Трябва да знаем под какви влияния сѫ нашите мисли, защото те могат да дойдат под влиянието и на животински течения. И хората упражняват известно влияние, и ангелите упражняват известно влияние, както и светиите. Никой не може да ги избегне. Не мислете, че можете да избегнете от влиянието на животните. Всеки момент трябва да знаете кои влияния преобладават вѫв вашето сѫзнание. Запример, гневен си: блѫскаш, удряш, чукаш. Под влиянието на кои течения си? — На животинските течения. Ако ритате, вие се намирате под влиянието на теченията на коня, ако бодете — на кравата, ако дращите, хапите — все сте под влиянието на животни с или без рога. Всички животни колективно влияят. Като дойде влиянието на хората, то ще измени сѫстоянието ви, ще почнете да мислите. Като дойде ангелското влияние, вие, ще знаете да изправите поведението си и ще си кажете: „Не е този пѫтя.“ Веднага ще сте готови да изправите поведението си. Тогава чувствуваме в себе си сила. Като дойде Божественото, тогава се чувствуваме силни, мощни. И тогава знаете ли какво е правилото? Когато дойде Господ, т. е. когато повикаха Христа да излекува едного, Той затвори вратата, изпѫди всички, а остана Той сам с болния. И когато дойда Христос да ви лекува, Той ще изпѫди всички. „Ама, Господи, ние сме майка, баща.“ Не, не, всички навѫн! Да остане само този, който е необходим за твоето лекуване. Останат ли други, те ще развалят работата. Сам ще останеш за да разбереш онези велики тайни. Човек трябва да остане сам в душата си.

Сега, на онези от вас, които сѫ земледелци или градинари, ще им дам да направят следующия малѫк окултен опит през тази година. Отделете си едно място ¼ декар, 1 декар или 100 м., насейте го с жито, и Когато расте то, ходете често, обикаляйте туй място, четете си, молете се на Бога, и туй жито, което е расло под вашите молитви, сѫберете го, направете хляб, нахранете някои хора и вижте каква разлика има между този хляб и другия, и какво влияние ще окаже той. Друг опит: имате някоя слива, която ражда; ходете при нея всеки ден, пращайте ѝ хубави мисли, когато зреят плодовете ѝ. Когато узреят, дайте тези плодове на онзи, когото обичате, и ще видите, какви резултати ще произведе. Своите мисли и желания ние можем да ги влагаме навсякѫде. И който дойде в нашия двор, знаете ли какво влияние, ще усети? — Всеки се усеща добре разположен, цялата атмосфера се различава от вѫншната — голяма разлика има вѫв влиянията. Та, вие ще се стараете да влагате тия влияния и всеки от вас ще бѫде носител на тия сили, на тия закони, които трябва да прилагате. Всеки може да образува едно малко изворче. Почне ли да извира, то ще отвори пѫт, ще се стичат други, и после ще се разширят, и цялата околност ще се покрие с растителност. Тук изпѫкнал един човек в един град, там друг, и всички ще почнат да растат и да зреят на това Божествено слѫнце.

Помнете закона: с любов се действува по един начин, без любов се действува по друг начин!

Туй е за учениците на окултната школа.. Тези правила, които ви давам, не ходете да ги опитвате вѫв света. Приложете ги вѫрху себе си, до като вѫв вас не остане абсолютно никакво сѫмнение. Аз ви ги предавам, но у вас може да се зароди едно сѫмнение. Ще направите най-напред един опит, той излезе несполучлив, втори, трети, все несполучливи, казвате си: Тази работа може да не е тѫй, както се говори. Не, тѫй е, тѫй е, абсолютно няма никакво изключение. Разбирате ли? Някои ще кажат, за мене, че вчера, там в читалището, понеже бяха все негови хора, пазиха го. Аз да ви кажа: преди две години бях вѫв Свищов, дето комунистите ме пазиха, понеже поповете пак бяха нагласили нещо. И попове и стражари имаше. Аз бях на сцената. Става един от публиката и ми казва: „Ти трябва да напуснеш туй място там на сцената“. Чувам по едно време „пиу, пиу!“ — Идва един комунист, хваща за гушата този, който идваше да ме снеме от сцената и му казва: „Ти ще мѫлчиш!“ Другият казва: „Какво стои този там на сцената, 100 души го вардят!“ И после комунистите казват: „Благодарете, че ние ви помогнахме“. Че вие сте хората, които трябва да помогнете. Защо така? — Защото Бог живее вѫв всичките сѫрца, и каквото каже, всичко става, няма изключение. Винаги ще живееш по Божия закон, заради Бога. Разбирате ли? Бог живее в мечката и ѝ казва: „Ти няма да го плашиш“. — Ще слушам. „Ти няма да го плюеш“. — Добре, така ще направя. „Ще минеш мѫлком, няма да го плашиш, защото сѫрцето му е много страхливо“. Мечката казва: „Слушам Господи“. Ще се отбиеш малко в гората, ще кажеш: „Мини“. А ние казваме: „Мечката се оплашила“. Не, тя не се бои, но слуша какво ѝ казва Господ. Тя казва „Понеже се плашиш, ще се поскрия малко в гората, и после пак ще си продѫлжа пѫтя“. Хорските мечки сѫ 100 пѫти по-опасни, отколкото горските мечки. Туй е без обида.

Изобщо, вие не се интересувайте най-пѫрво за общественото мнение, но се интересувайте за мнението, което Господ трябва да има за вас. Какво трябва да бѫде мнението на Господа на живата Любов, какво мнение Тя трябва да има заради вас, туй е важно! И когато аз мина покрай вас, вие ми казвате: „Учителю, вие не ме обичате!“ Знаете ли какво ще ви кажа? Сѫрцето ви е толкова малко, какво да вложа в него? Направете си по-голямо, по-широко сѫрце, че да ви туря нещо в него! То едва сѫдѫржа 10 грама, какво ще туря в него? Ако река да го насиля, ще го пукна, и тогава вие ще свѫршите с живота си. Ако една муха кацне на прѫста ми и казва: „Учителю, искам, да ме обичаш!“ Как ще изявя любовта си кѫм нея? Понеже крилцата ѝ сѫ много мекички, ще я пипна така лекичко отгоре, отгоре, да не ги смачкам. Туй е любов. Друго, което мога да направя, то е, ще взема една клечица за чистене зѫби и сѫс вѫрха ѝ ще извадя малко от медеца, който имам и ще ѝ дам. Тя ще каже:. „Учителя ми даде отличен обед“. Но, ако аз река да дам и на вас толкова, колкото на мухата, какво ще кажете? На мухата, като ѝ сипя толкова, ще свѫрши работа, но ако на вас дам, толкова, с такава микроскопическа част, няма да се свѫрши работата. Е, при това питам сега: какво се казва на едно място в Писанието? — „Прави правете пѫтищата Господни!“

Та, гледайте да имате мнението на Божествената Любов. То е важно за всинца ви. Мнението на Божествената Любов. Всеки ден я питайте: изменила ли си е мнението за вас? Щом Любовта си измени мнението за вас, в душата ви ще стане една коренна промена. (Сега, малко неудобство имате, слѫнцето ви малко препятствува).

Изпейте песента „Fir für fen“. (Изпяхме пѫрвата част от упражнението). Ще знаете, че тя е за вторника.

Ако имаме една поляна, и всинца да се наредим в една верига и да запеем заедно, в хор, тази песен, знаете ли какво може да стане в един час? Като направите опита, ще видите какво може да стане. Трябва една много голяма поляна, за да се направи опита. Отличен опит ще бѫде. Над Батак отгоре, в Родопите, на един вѫрх има една голяма поляна — Карлѫка. Тази поляна е отлична за този опит. Тя е като дѫска, може да дѫржи пространство около 1½ часа. Отлично място е там!

Сега, някои се занимават с онази мисѫл, да се освободим от общественото мнение. Знаете ли онзи анекдот, дето един искал да се освободи от общественото мнение? За тази цел той се сѫблякал гол и така трѫгнал. Наистина, той се освободил от общественото мнение на хората, но дошѫл, попаднал до общественото мнение на децата. Сега, туй го давам като вѫзражение, казвам: не да се сѫблечем голи, но, като хвѫрлим дрипелите на сѫвременния свят, да облечем дрехите на Истината! Да не ходим голи, а да турим новата премяна, дрехите на Истината! Не голи, а облечени ще влезем! Гледайте, като се освободите от общественото мнение на вѫзрастните, да не попаднете под общественото мнение на децата. То е по-опасно, отколкото мнението на вѫзрастните. Сега, общественото мнение на по-напредналите и общественото мнение на глупавите, е все пак обществено мнение, но второто е по-опасно, отколкото пѫрвото. С учения човек е по-лесно да се разбереш, но с глупавия — ще каже: уа-уа, и нищо по-вече. И тѫй, аз обуславям туй учение, не от това, че духа тѫй казал, или иначе казал. На тия духове, които ви говорят, аз им заповядвам; те сѫ нисши, а Божествения Дух — Той е абсолютен, на Него аз се подчинявам. Той е Дух на свобода, Дух на Истина, Дух на Любов, на Мѫдрост, на Правда, на Добродетел, на Милосѫрдие. Той сѫдѫржа всичко в себе си. И питам тогава: тия духове, които говорят вѫв вас, какви сѫ? Някому проговорил духа, но му казва: „Туй да не казваш на Учителя?“ Защо да не казваш това на Учителя? Не, което е Божествено, то трябва да излезе навѫнка. Божественото трябва да излезе!

Аз искам всинца да бѫдете свободни, а не роби. Когато ви говоря за женидбата, аз сѫм категоричен. Роб сѫс роб да се не жени, защото жената робиня и мѫжа роб, ще народят робчета. Сѫщите тия робчета утре ще народят други робчета. Какво ще спечелите? Утре ще дойде господаря, ще хване робчето, ще го заколи. Защо ще се женим в света за робчета? Само свободния да се жени, т. е. никакво женене, а служене на Бога трябва. Сега, ще ви питат: ще се жените ли вие? — Няма да се женим. Защо? — Ние отхвѫрляме робството. Че деца не искате ли да имате? — Не искаме деца на робство, а искаме деца свободни. Попове не искате ли да ви венчават? Не, не искаме, само робите се венчават. Нищо повече. Поп кого опява? — Само умрелите ги опяват. Който живее, поп може да му чете, но не и да го опява. После, ще се крѫщавате ли? ? — Не, с вода не искаме да се крѫщаваме. Майка ми до сега ме е крѫщавала по-вече от 100 пѫти. Майка ми през пѫрвата година от рождението ме е крѫщавала 365 пѫти, втората година — 150 пѫти, третата година — 50 пѫти, а последната година — само един пѫт. Колко пѫти ще ви крѫщават! А сега ние искаме да бѫдем крѫстени с огѫн, с Дух. Крѫщение с вода не чисти. Крѫщение с огѫн искаме, което ще внесе чистота. Ако някой иска да се крѫщава, то ще бѫде с огѫн — то ще внесе чистотата. Ако трѫгнем по учението на поповете, какво ще ни дадѫт те? Но ще кажат: „Кой ще венчава дѫщеря ви, сина ви?“ Аз казвам: ако вашите дѫщери и синове ги венчават поповете, те ще умрат, те ще ги опяват. Но, ако вие приемете новото учение, тогава Духа ще ви крѫсти, ще ви благослови, ще имате всичко в себе си.

Тия вѫзгледи трябва да ви бѫдат ясни на вас, като ученици. Като ученици, казвам, а който не е ученик, може да разрешава тия вѫпроси, както иска; но за ученика този вѫпрос е разрешен, той нито се жени, нито за мѫж отива. То значи: нито се жени, нито роб става, нито робчета ражда. В Стария Завет се казва: „Родени в беззаконие.“ Туй значи: родени в робство. Щом служиш на греха, твоите деца се раждат като роби. Това значи: родени в беззаконие, родени в робство. Евангелието пѫк казва: „Ние не сме родени в блуд.“ Я ми цитирайте този стих, какво е казал Христос? Христос им казва: „Ако бихте били чада Авраамови, делата Авраамови бихте правили, но вие сте от баща дявола родени в робство.“

Тѫй, мнозина от вас сѫ идвали при мене да ме запитват да се женят ли, или не? Разбрахте ли ученици, разбрахте ли сега как седи вѫпроса? Да се не жените! Този вѫпрос за учениците решен ли е, разбрахте ли го сега? Сѫвременните лекари не позволяват на болните хора да се женят. Сѫвременните лекари на идиотите не позволяват да се женят. На физическото поле го правят. А ние, духовните, позволяваме на духовно-болните да се женят, позволяваме на идиотите да се женят. Кои сѫ по-умни? — Лекарите сѫ по-умни. Тогава ние казваме: На роби хора не позволяваме да се женят; който не е свободен, не му позволяваме да се жени! По сѫщия закон ще бѫдем последователни. Свободен ще бѫдеш! Ще видиш: туй, което искаш да направиш, акт ли е на онази безгранична Божия Любов? Ако е акт, направи го, ако не — вѫздрѫж се! Ясна ли е тази мисѫл за учениците? Само свободния може да се жени. Всеки, на когото сѫрцето е изпѫлнено с Божествената Любов, е свободен, но не да се жени. Той няма право да се жени.

Запитват: Практически казано, един момѫк и едно мома от нашето братство могат ли да се женят? — Могат да се вземат, разбира се. Не, слушайте: нито поп, нито гражданство може да венчава окултния ученик —това не е позволено. Венчава ли те поп, фалирал си. Преходните работи вие сами ще си разрешавате. Ние разрешаваме вѫпроса принципално. До сега вие сте се женили хиляди пѫти, вѫв всичките ваши сѫстояния. И сега ако се жените, какво ще направите? Според хиромантията, на всеки човек е определено дали ще се жени фактически, по сѫдѫржание или по смисѫл. Там математически точно е определено. Когато бѫркат, може да е по форма, на физическото поле. Има линии, по които е определено кога ще се жени човек, колко години ще живее, колко деца ще има, с колко жени, т. е. колко пѫти ще се жени и т. н. Всичко е определено. Туй е физическата страна. Да кажем, че един ученик мине тази стадия; тогава той вижда, че по форма няма да се жени, а по сѫдѫржание. Запример, той ще стане учител някѫде, тогава пак ще народи деца. Учителя като вѫзпитава, ще внесе Божественото учение в душата на ученика, и като се сѫбуди тази пѫрвоначална душа, детето ще се прероди. Това е пак раждане. Този вѫпрос астролозите го решават. Когато иска някой да знае дали да се жени или не, нека отиде при някой астролог, да му плати и той ще му каже: кога да са жени, кой месец, за коя жена, или изобщо дали да се жени и т. н. Практически този вѫпрос е решен, само че трябва да намериш човек, който да ти каже по рѫката дали да са жениш, или. не. Един ученик на Бялото Братство няма право да се жени, докато не навѫрши 33 или поне 30 години. Щом се ожени на 21 година, това не е в реда на нещата. Момата трябва да бѫде 28 години, а момѫка — 30 години. Сегашните икономически условия не сѫ такива. Ние казваме: Ако света беше нареден нормално, то е друго нещо, но понеже сега е анормален, ще вѫрвите по старому. Този е, обаче, посторонен вѫпрос, той ни отдалечава. Той не ни засяга. Ако дойде някой при нас, ще му кажем: Иди се ожени, и като народиш деца, ела тогава да станеш ученик. Нищо повече. Този вѫпрос ни отвлича от главната цел. Той е най-лесния вѫпрос.

Сега, утрешния ден ще го посветим изключително на школата. Онези, които се запишат за ученици, ще знаят, че ще имаме две сѫбрания — едно за общия клас и друго за специалния клас. Утре искам да зная школите от всичките градове. Нека си направят общ клас и специален клас. В специалния клас ще влизат, при сегашните условия, само онези, които не сѫ женени. Това е едно от условията. В общия клас влизат и женени и неженени. Защото, ако в един специален клас влезат женени, женидбата им ще се развали. Ще се развали по много естествен начин. Нали знаете как ще се развали? Мѫже и жени влизат, и някой женен е внимателен кѫм някоя мома, каже нещо за нея пред жена си, и тя му казва: „Ти на еди-коя си тѫй... аз не ти позволявам.“ Тогава, вѫн от класа! Ние нямаме работа с такива подозрения. Ние нямаме нищо общо с такива женени. Ако някои мѫж и жена женени сѫ свободни, то е друго, но ние ще ги изпитаме дали сѫ свободни. Щом се ревнуват, вѫн от класа! Тѫй ами, в нас няма церемонии. Ще ги изпитаме свободни ли сѫ те или не. Щом той ревнува жена си, или щом тя го ревнува, вѫн, в общия клас. Ако и там се ревнуват, в света да вѫрвят. Запитват: вдовици да влизат ли? — Вдовицата като влезе, да не приказва за своя умрял мѫж: „Аз имах един много хубав мѫж.“ Тя така развращава. Щом тѫй действува, тя не е вдовица, и ще ѝ кажем: Ние те освобождаваме. Като влезе в класа тя ще мисли, че не е вдовица. В специалния клас тѫй ще мисли, и нищо повече. Започне ли тя да разправя за спомени: какѫв хубав бил, как си гугуцали добре, какви му били мустачките и брадичката. Че как тѫй? Образите развращават. Е, всичката добрина в неговите мустачки и брадичка ли седи? Ние 5 пари не даваме за неговите мустаци и брада. Ако добрината беше в неговите мустаци и брада... А то, колко пѫти хората хвѫрлят мустаците и брадите си и отново изникват. Има известни пороци, от които трябва да се освободим. Има една глупава ревност, подозрения, пороци, които не сѫ основани на нищо добро, на никакви добродетели. Има подозрения и подозрения. Сега, в специалния клас, няма да се занимаваме с подозрения. Един ден ще кажете: „Аз влязох тук, но развалих семейния си живот.“ Вас не ви е мястото в класа.

И после, никой ученик от един специален клас няма право да флиртува, да ходи да се занимава с момите. Право ли е това? Който иска да флиртува, навѫнка! Мома, която иска да флиртува, навѫнка! Погледа ни трябва да бѫде честен, мек. Честни, чисти, откровени. Митки да няма. Сега е вече ясно. Аз уважавам един ученик, който се застѫпва за ученичката, който има най-високо почитание кѫм нея, и не си позволява даже лоша мисѫл. Туй е свещено място! А като ги погледнеш, и двамата, учат, учат, хайде научат се. Няма какво да учат, не искам да се лѫжат. Който влезе в специалния клас, той трябва да бѫде образец на благородство. Ако направи една грешка, да дойде да се изповяда на Учителя. А не да гледа на земята. Аз зная какво значи да гледа на земята. Ще бѫдете чисти и искрени, с поглед ясен и чист. Направите ли едно престѫпление в астралния свят, ще го изповядате. Направите ли едно престѫпление в умствения свят, ще го изповядате. Направите ли едно престѫпление вѫв физическия свят, ще го изповядате. Направите ли така, ще ви считам герои, не направите ли — плюя на гѫрба ви и казвам: Вие не сте за класа, вѫн! И като любите ще се изповядвате, и като мразите ще се изповядвате. Да бѫдете за образец. Туй е правило за онези, които влизат в класа. А инак ще кажат: „Тя ми замота сѫрцето, той ми замота сѫрцето.“ Това не сѫ никакви специални класове. Това сѫ класове на света. Светѫт е пѫлен с такива класове. Ние ще дадем образец на света. Това е окултна наука.

Специалните класове аз ги наричам класове на чистотата. Всеки, който може да се подчини на правилата, може да влезе. Правила има там. А целта на общите класове е друга. В специалните класове аз искам от младите чистота. След като научат тази чистота, ние ще им покажем какво изисква новия живот. Тогава ще им дадем нови правила, ще покажем какви трябва да бѫдат отношенията им в света. Ние няма да бѫрзаме. А не, както вѫв сегашния живот, майките искат още на 18 години да оженат дѫщерите си. Защо? — За да станат хилави. Не, трябва точно да изпѫлним туй, което Бог е написал. Ние ще извѫршим Неговата воля вѫв всички подробности и в причинния, и в менталния, и в астралния, и вѫв физическия свят, и няма да нарушим нито на една йота Неговите закони. Това е нашата задача — да изпѫлним Волята Божия без никакво изключение. Как ще стане това? — Знаем как ще стане тази работа. Разбирате ли я? Аз зная как ще стане тази работа, ще я направя тѫй, както Господ иска. Не може ли по друг начин? — Може по много други начини, но за мене има само един Божествен начин. Ученик, който влезе в специалния клас, аз ще го прекарам през 25 корита. Ама няма да остане място в него да се не промени. Трябва да се поправи. Все насѫлзен ще го виждате. Умѫт и сѫрцето ти трябва да бѫдат такива, че като се пробуди сѫзнанието ти, сам да си стража на себе си. Остане ли да те пазят, отиде та се не види. Сам да си стража! Туй Божествено око на Любовта, като те види, да знаеш сам, кое е право и кое не. А сега, ние сами не знаем кое е правото вѫв света. За да намерим правдата, трябва да бѫдем чисти, затова трябва да дойде Божествената Любов. Тази Любов сѫ я добили светиите, но как? Като сѫ се молили, плакали, чистили по 15 — 20 години, и след това сѫ добили едно прозрение, и се вѫрнали вѫв света. Казват: „Какво сѫ свѫршили?“ По сѫщия закон ще го добием и ние. Нас ни трябва чистота.

Ще ви разправя какво стана снощи. Седя аз, и се разговарям нещо с една млада ученичка, казвам ѝ: Ако ни види някой, ще каже: „А, Учителя вечерно време ходи с млади момичета“. Аз ви разправям един инцидент. Седя с нея, и тѫкмо говоря това, ето задават се трима души. Тя трепна. Нека минат. Защо трепваш? Ако се оплашиш, греха, престѫплението е вече извѫршено. С мене си сега. Ако те е страх, страха ще влезе в второто престѫпление. Ти поне сега ще имаш смелоста да стоиш. Трябва да бѫдем смели. Това е морал. Разбирате ли? Морал всякога трябва да има и в доброто и в злото. Ако аз сѫм грешен, ще кажа: Грешен сѫм, няма да крия. Ако е добро, ще го кажа, както си е. Така трябва да бѫде между нас. Сега, аз ви изнасям това, понеже беше снощи. Ако никой не беше ме видял, щях да премѫлча, но понеже има трима души свидетели, на вас го изповядвам. Грях ли е това? Има ли право Учителя да се разхожда сѫс своите ученици? Аз ще ви питам: Има ли право майката да носи своите деца? Има ли право господаря да води своите слуги? Та, като казвам учител, аз разбирам Учител, на когото душата е пѫлна с Любов. Нищо повече. Не разбирам посредствен учител, принципално разбирам вѫпроса. Всеки може да бѫде учител, светѫт е пѫлен с учители, той от учители страда. Казвам: онзи Божествен Учител има ли право? — Има, туй за Него не е нищо. За Божественото око, не е нищо. Ами, че когато аз стоя в тѫмната нощ, нали Бог гледа? Пред Бога всичко се отпечатва. За мене вечерното време, ноща е тѫй, както денят. Аз в тѫмната нощ се разхождам. Хората може да не виждат нищо, но Божественото око всякога ви гледа. Ще знаем, че онзи Бог всякога ни гледа. Ако ние не зачитаме туй око, всичко друго е празна работа. Никой от вас не може да ме сѫди. Кой от вас е по-чист? Следователно, вие не можете да ме сѫдите. Ако в моята вода влезе някой, той ще се очисти 10 пѫти, но ако вѫв вашата вода влезе някой, той ще се окаля. Туй е една обида сега. Не, туй е една истина. Тогава, ако вие оспорвате, аз ще ви докажа. Ще направим един опит. Как ще направим опита? Ще налея моята вода в едно корито, и после вашата. Ако моята вода действително изпере, ако и вашата изпере, значи, еднакви сѫ. Опита всичко решава. Ние няма да си правим някакви илюзии. Искам за всички млади да турим новия морал. Старото ще дѫржим, а новия морал иде като някое новородено дете, трябва да го отглеждаме да израстне.

Аз не сѫм за погрешните ви, аз казвам за този вѫтрешен морал. В сѫзнанието си трябва да турим единство; в дѫлбочината на душата ни трябва да има стремеж, в чувствата ни — дѫлбок копнеж да изпѫлним волята Божия сѫс всичкото си сѫрце, сѫс всичкия си ум, сѫс всичката си воля и сила. Може да направим много погрешки, може да падаме, да ставаме много пѫти, но да имаме този стремеж, да реализираме този копнеж на душата и на сѫрцето.

Сѫвременното общество хвѫрля вѫрху ви най-лоши мисли, и вие, ако не сте чисти, има опасност да се заразите. Ние трябва да турим една диамантена ограда, която да ни предпазва от тях, иначе те може да ни заразят. Ние ще отхвѫрлим всичко това.

Сега, аз засягам щекотливи вѫпроси, и като ви говоря по тези работи, аз ви оцапвам по някой пѫт. Някои казват: „Защо Учителя засяга тия вѫпроси, които сѫ тѫй болни?“ — Само аз зная защо ги засягам. Аз ви оцапвам, но аз ща ви дам от своята вода да се измиете. Знам защо говоря. Аз зная закона, че като подигам този вѫпрос, ще се оцапате, но по-добре аз да ви оцапам, и да ви очистя, отколкото другите. Има опасност! Ние искаме да турим всичките благородни чувства в нас. Дето се казва в Писанието: „Молете се един за друг за изцеление.“ Бих желал всички братя и сестри да отправят особени молитви вечер кѫм Бога, за да изпрати Божествения Дух по-вѫзвишени духове, които да регулират тия отношения, защото ние сме изложени на тия отливи и приливи. Запример, вчера имахте друго настроение, днес — друго. Не зависи от вас, вие не познавате законите. Някой ден не сте разположени, вечерта настроението ви стане по-хубаво. Днес настроението не е тѫй добро. Днес е борба. (Обрѫщат внимание, че някои минувачи се спират по пѫтя). Те обикалят, но ние ще прекѫсваме тази верига. Ще турим психически една ограда да не ни влияят. Те нека си минават отвѫнка, нека гледат, нас нищо не ни вреди, че те гледат. Те щом се занимават с нас, ще дойдат да работят с нас.

Сега, трябва да се обяснят ред други вѫпроси, понеже в школата ще вѫзникнат за в бѫдеще много, и след туй ще питате: Няма ли някакѫв отговор на този вѫпрос, някое мнение не е ли дадено? Отчасти искам тия вѫпроси принципално да се разрешат, а за в бѫдеще, при по-голямата светлина, която ще дойде, ще се дадат и по-големи разяснения.

В специалните класове могат да влезат такива лица, които да бѫдат образец, да се познават. Вдовици да влезат, но да сѫ девствени. Женени сѫщо може, но които живеят чист живот. Онези, които сѫ в чистота, те сѫ свободни. Мома, която иска да се жени, не е свободна, не може да влезе. Годеници не могат да влизат. Сега, никому не трябва да става мѫчно. Всички трябва да бѫдете тѫй разумни, да знаете, че всичко у нас трябва да става разумно. Всичко е обусловено, и ние не можем да престѫпим великия закон на Бога, понеже има ужасни последствия. Ние седим пред тази велика интелигентност и не искаме по никой начин, даже най-малко да размѫтим Божественото сѫзнание; и Господ, макар че е дѫлготѫрпелив, не искам, да злоупотребим с Неговото дѫлготѫрпение. Ние искаме Господ да се весели в нас, и ние да се радваме в Него.

Всички тези работи ще се уредят в специалните класове. В общите класове всички ще присѫтствувате; там ще има теми, задачи, и онези, които могат да пишат, ще пишат, и онези пѫк, които могат да изпѫлняват задачите, ще ги изпѫлняват. Всички ще придобият нов смисѫл за живота. После, вие от провинцията ще минете курса, който сѫ минали в София. На всяка лекция има зададени теми. Ако не пишете, ако не се упражнявате, тези лекции сѫ безполезни. Това е една работилница, в която има специални задачи, трябва да се работи. Онези, които сѫ в специалния клас, ще бѫдат и в общия клас. Специалния клас ще води свой живот.

Апостол Павел, като го питали за брака, какво казал? — „Който има дѫщеря, може да я жени, но по-добре да се не жени.“ Значи, този вѫпрос е засегнат в Евангелието. Ние сега ще му дадем по-широко разяснение. Сега, разбира се, нямам време. И тѫй, от думата „ученик“ не се плашете. Тя за вас почва да става нещо страшно. Не е лесно, но не е и страшно. Трудно е, прави сте. Но всички трябва да имате стремеж да станете ученици. Туй е смисѫлѫт. Оглашени ще бѫдете, слушатели ще бѫдете, но трябва да се стремите да станете ученици. А после, за всинца ви ще сѫздадем работа. Ти си човек, ще се приготвяш за бѫдещето, ще използуваш времето вѫв всяко направление.

Ако изпѫлним всичко туй в школата, ще постигнем онова, което е изразено с думите на апостол Павла, че „Око на е видяло, и ухо не е чуло, и на сѫрцето на човека не е дохождало онова, което е приготвил Бог за онези, които Го любят.“ На друго място Павел казва още: „Като излязох от тази школа, в телото си ли бях или вѫн от телото, не зная, но чух нещо, което не може да се изкаже на обикновен език.“ За да ви вѫведа в Школата, непременно трябва да ви извадя от телото вѫнка. Най-пѫрво, трябва да се очисти вашето сѫрце, после да се очисти вашия ум, и най-после да се приготви волята ви, че, като ви изведа от телото ви, да видите Школата, и като се вѫрнете да кажете: „Сега сѫм решил на всяка цена да изпѫлнявам волята Божия.“ Ще имате един жив опит, но време се изисква. Време се изисква — целия ви живот. А сега, ще благодарите и за туй, което имате. Не бѫрзайте, защото, за онези, които сѫ подир вас, долу, вашето сѫстояние е идеал. Има души, които считат вашето сѫстояние за рай. Идеал е за тях да се намерят вѫв вашето сѫстояние само за един час, и те посветяват целия си живот, за да постигнат туй сѫстояние, в което сте вие. А за нас има други сѫстояния, които сѫ идеал. Ще се помолите дано времето бѫде утре по-хубаво, та да мога да говоря. Тази година аз сѫм приготвил за учениците нещо, което не сѫ виждали, специално е. То е за прѫв пѫт правено. За учениците сѫм го приготвил, защото, все-таки, трябва да се даде идея на ученика. Учителя нали трябва да даде модел на ученика? Аз имам вече един модел, който трябва да имате пред вид, за да знаете какво трябва да правите. Пипнешком няма да ходите, модел има, и според този модел трябва да ходите. Сега, не знаете какво е това нещо. Аз ще ви вѫведа и ще ви го покажа. Като го видите, ще го познаете. Сега, не искам да се заражда у вас неразположение; то е специално за учениците приготвено, само учениците ще го видят. Пѫк имам и за оглашените, и за тях имам нещо, и те ще видят. Но тези две неща се различават. И пак ще ви кажа: когато вѫвеждаме ученика в природата, ако неговото обоняние не е развито, какво ще разберете от цветята? Ами ако той влезе и зрението му не е развито, какво ще разбере от красотата? Ами ако той влезе и слуха му не е развит, какво ще разбере от звука на цветята? Ами ако той влезе и вкуса му не е развит, какво ще разбере от сладоста им? Ами ако той влезе и чувствуванието му не е развито, какво ще разбере той от нежноста на цветето? Всичко туй трябва да е развито, че като влезе в природата, да разбере, защо тя е сѫздала нещата по този начин.

За да имате стремеж, трябва да ви се даде един модел. Без модел не може. И то е най-мѫчното нещо. Аз се радвам сега, че условията ни помогнаха, Белите Братя, невидимия мир ни помогнаха, за да се сѫздаде един модел. В Бѫлгария да се сѫздаде един модел, то е рядко изключение! Този модел не е измислен. Разбирате ли? Трябва да работим, да работим, искам всинца да работим, за да превѫзмогнем някои мѫчнотии: Или по-добре да ви кажа: Ще ги превѫзмогнем.

Запитват: С новия Живот ще станат ли промени в управлението? — Ще станат, ще станат, ще станат, имайте тѫрпение! Онези от Бялото Братство, които сѫ поели сега отговорноста да рѫководят сѫдбините на света, сѫ предвидели всичко. Разберете ме хубаво! Ако вие вѫзприемете тяхната програма, работите ви ще вѫрвят, ще се улеснят. Тия вѫпроси, за които казвате: „Ами ако ме срещне някой разбойник?“ Ами че, как ще те срещне, щом Господ е с тебе? „Ами, ако жена ми умре?“ — Щом Господ е с тебе, ще се случи точно тѫй, че да издѫржиш хубаво изпитите си. Жена ти ако умре, децата ти ако се разболеят, всичко туй пак ще се поправи. А пѫк, ако Господ не е с нас, нищо не може да се вѫзвѫрне.

Сега, най-важния вѫпрос е: Господ ще остане ли с нас или не, Любовта ще ни бѫде ли един закон или не, Мѫдростта ще бѫде ли с нас или не, Истината ще бѫде ли с нас или не? Туй е важния вѫпрос, а всички други вѫпроси: женидба, класове, ученици, всичко туй ще се уреди, като по мед и масло. Но сега, ще турим основата. Основата я нямат, а питат ще се оженят ли. Ако твоята дѫщеря е робиня, и аз сѫм роб, аз ви казвам: ние ще чакаме да ни освободят от затвора. Че не е ли робство да имаш едно хилаво тело? Искаш да служиш на Бога, а сакат си, хром си, нещо постоянно те измѫчва, на онази вѫтрешна инквизиция си, че няма ли да чакаш някой да те освободи? И Писанието казва: „Цял свет е в робство, вѫздиша и очаква нещо“. Не само на земята, но и под земята вѫздишат и очакват. Сега, и ние очакваме да дойде нещо. Иде новия ден, който ще ни освободи, и всички ще бѫдем освободени, ще живеем сѫобразно сѫс законите на Любовта, сѫобразно с програмата на това царство. Всички ще се молим на Господа, да се отворят вратите на затворите, да рухне всичко, и всички вѫжета, бесилки да си вѫрвят, от гдето сѫ дошли — никакви разбойници няма да има. Искам нови дрехи на пролетта, чисти дрехи. И когато влизаме и излизаме, да не ходи стражар подире ни. А сега, затворника го пущат на време, затварят го на време, следят го, питам: Защо ти е такѫв живот? Ще благодарим на Господа, за дето сме дошли до тия разбирания, а за останалите неща ще има време, трябва да правим нещо. Ако свѫршим всички вѫпроси, тогава другите дни какво ще правим? Ще трябва да вземем мотиката, и да копаем.

Ще свѫршим сѫбранието с „Молитвата на Духа“.

Няма Любов, като Божията Любов, само Божията Любов е Любов!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...