Jump to content

1922_08_21_3 Истината


Ани

Recommended Posts

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя,

дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание  1922 г."

Книгата за теглене

Съдържание

Бележка: книгата е в Омарчевски правопис

 

4 ½ ч. сл. обед.

Истината.

Тайна молитва.

Няма Любов като Божията Любов, само Божията Любов е Любов. (3 пѫти).

Ще прочета пѫрвите десет стиха от 15 глава от Евангелието на Иоана.

Сега на вас, учениците, ще ви задам един вѫпрос: Кога гладния може да знае, че се е наял? Кога жадния може да знае, че жаждата му е престанала? Питам и обратното: Кога сития може да знае, че е гладен? Кога можете да познаете, че свеща свети? — Когато гори, Когато губи нещо от себе си, нали? Ние идваме вече, ние се домогваме да обясним научно промените, които стават вѫтре в нашата душа, в нашето сѫзнание. Това сѫ все формули за духовния свят. Следователно, свещта като гори, дава своята светлина. Туй горение може да бѫде правилно или неправилно, т. е. пѫлно или непѫлно. Ако горението е пѫлно, и светлината е по-пѫлна, по-силна; ако горението е непѫлно, и светлината е по-слаба. Значи, за да познаем дали е горяла една свещ, трябва да видим дали е изгубила нещо от себе си. Ами когато изгори цялата свещ кѫде отива? Тя се е превѫрнала в светлина. Свещта, сама по себе си, представлява сгѫстени вибрации на светлината. И светлината, като се превѫрне в своето пѫрвоначално сѫстояние, отива в своя пѫрвоизточник.

Сега, допуснете, че имаме 10,000,000 шишета пѫлни с вода, и всяко от тях да сѫбира по 10 кгр. вода. Значи, 10 кгр. по 10,000,000, стават 100,000,000 кгр. Ако изливате тази вода постоянно в един улей, нали ще може да завѫртите една воденица? До кога ще се вѫрти тази воденица? Докато има вода. След като се завѫрти колелото и водата се излее, где ще отиде тя? — В морето. Ами смлятото брашно останало ли е там? Где е отишло? Значи, 10,000,000 шишета останаха празни. Енергията била в шишетата, но шишетата не сѫ самата енергия. И самата вода не е сѫщинската енергия, тя е предала своята енергия, т. е. сѫщинската енергия преминала в брашното.

Сега, аз ще ви запитам: Какви сѫ симптомите на любовта, според вашето схващане? Ами че кажете ми, как тѫй, хора, които по 40 години сѫ учили в туй училище на Любовта да не знаят какво нещо е любов? Вашите пѫрви учители какво сѫ ви казвали, как сѫ ви учили? Вашите бащи, вашите майки какво сѫ ви казвали за любовта? Аз пак ще ви кажа, че любовта в своите най-малки изявления, това е физическата любов. Тя е микроскопическата любов, която се проявява на физическото поле. Какви сѫ нейните форми, нейните признаци? — Пѫрво, Любовта сѫздава живота; живота сѫздава формите, а формите дават място да се яви топлината и светлината в този живот. Тя започва с ядене и пиене. Щом човекѫт яде и пие, той има любов. Тѫй че всеки, който яде и пие, има любов. Влюбените най-много ядат, те сѫ ужасни гастрономи. Влюбените често не ядат от страх. Момата, когато има рандеву, не ѝ се яде, сѫрцето ѝ се притеснява, страх я да не я уловят. Когато ще обесиш един човек, дай му най-хубавото ядене, ще яде ли? — Не може. Неяденето произтича от страх. Някои казват: „От любов не яде.“ Не, не, от страх не яде. От какво се страхува? — Да не изгуби любовта. Пѫк той никога не е имал любов. Може да се случи нещо, да се развали туй рандеву — страхува се. Понеже аз зачеквам любовта в нейното пѫрвично проявление, в най-пѫрвото проявление, сега вие ще ме разберете криво. Вѫв вас има стари форми, аз зная кѫде ви отиде ума, но туй, за което вие мислите, в него няма никаква любов. Тѫй, запример, дето някой се превива от любов, припада от любов, после, не му се яде от любов и много други работи вѫрши, това сѫ особени психически, болезнени сѫстояния на душата. Това сѫ отклонения на душата, те нямат нищо общо с онова здравословно сѫстояние на тази вѫзвишена Божествена енергия.

Сега, ние минаваме на друг вѫпрос: аз искам да дойдем до целта, да мислим здраво и да започнете да се освобождавате от вашите стари схващания. Ето в какво сѫ погрешни вашите схващания. Да кажем, някоя мома иска да се жени, тѫрси своя вѫзлюблен. Този вѫпрос сѫблазнява малко хората. Аз ще приведа друга форма, която не е тѫй сѫблазнителна. Кого тѫрси ученикѫт? — Учителя си, нали? Следователно, целта на ученика каква е? Да намери учителя си. Резултата какѫв е? — Знание. Тогава целта на учителя каква е? — Да намери своя ученик, казано в най-проста форма. Сега, тия сѫ вѫтрешни отношения. Защо тѫрсим Бога? Ние Го тѫрсим в Неговото пѫрвично проявление, да ни даде любов, а любовта ще ни даде живота. Животѫт у нас липсва. Обект на земята е живота. Този живот ние тѫрсим.

Следователно, любовта, като се яви вѫв своите проявления, трябва да сѫздаде най-малката форма на физическото поле. Щом дойде любовта, тя ще сѫздаде пѫрвата форма, после ще почнат да се явяват ред други форми; те се сгрупирват, дават живота; той строи и започва растенето в света. Сега, по какво се отличава любовта? — Че тя внася живота. А по какво се отличава живота? — Има движение отвѫтре навѫнка — разширение. Пѫрвото нещо в живота е разширението; там дето има живот, има топлина, има и светлина. Там дето няма живот, топлината и светлината липсват.

И сега, можем да направим такова едно твѫрдение. Целия козмически мир, материята, от която сегашния козмос е сѫздаден, това е изостанала енергия, неоползотворена енергия от хиляди и милиони козмоси, които сѫ сѫществували в миналото. Материята, която е изоставена, е от сѫществата, които сѫ работили тогава, и вие сега влизате в тази материя, за да я използувате. Но понеже в тия хиляди и милиони козмоси, всичките сѫщества, които сѫ минали, сѫ изоставили своите желания, мисли и действия вѫтре в тази материя, то затова, като строите вашите кѫщи, по някой пѫт се появяват остатѫците на хилядите и милиони векове. И право казват някои, че сегашната материя, това сѫ заспали духове, които трябва да се сѫбудят — спящи духове сѫ те, които трябва да се пробудят. Сега разбирате ли тая работа? Тя е неразбираема работа.

Запитват: следва ли да заключим, че тия духове сѫ били много идеални?

— Някои сѫ били много идеални, а някои сѫ били 100 пѫти по долу от нашия свят. Този козмос, сегашният, е един от най-добрите, които сега сѫществуват, а за в бѫдеще може да има по-добри от него.

Сега, ние ще проучаваме любовта като сила. По какво се отличава човек, когато тази любов влезе в него? Най-пѫрво, любовта прави човека млад. Имаш любовта — подмладяваш се, губиш любовта — остаряваш. Имаш любовта — придобиваш знания, губиш любовта — оглупяваш. Имаш любовта — добѫр ставаш, губиш любовта — лош ставаш. И ние обясняваме нещата тѫй: щом си неразположен, щом си лош — изгубил си любовта, значи, липсва ти нещо. Кой се дразни? Я вижте онзи баща, който няма петаче в джеба си, колко се дразни, неразположен е, недоволен е. Но я му турете в джоба няколко стотин наполеона, той за няколко часа ще измени разположението си, веднага ще се развесели, и всички в кѫщи ще бѫдат весели, радостни, нали? Нали туй е факт? Да, сега някои казват, че живота бил много идеален. Как е идеален? На Велик-ден, ако има козунаци, яйца, кокошки, пуйчици, ядене, пиене, всички сѫ весели — „Христос вѫзкресе“ има там; но, ако няма яйца, козунаци, ядене, пиене, хлебец, агѫнце — „смертию смерт“. Аз говоря за тия неща, за туй наше сѫзнание на земята. Когато човек дойде да разбере по-дѫлбоко законите вѫтре в материята, и неговото сѫзнание се подигне, и влезне в сѫзнанието на ангелите, вѫпросѫт е друг, но ние влизаме в нашето сѫзнание, трябва да го изучаваме, него искаме да превѫзпитаме.

Любовта, като всяка енергия, може на някои места да се натрупва повече, на някои места по-малко. Можеш да бѫдеш преситен от любов, тѫй, както можеш да бѫдеш преситен от ядене. Да си преситен, значи, формата, в която тази енергия трябва да се вмести не може да изяви по-интенсивните трептения на любовта. Има толкова силни трептения на любовта, че ако ги прекарате през сегашната нервна система на някой човек, той ще се стопи. И този човек тѫй ще се стопи — моментално. Ако запример прекарате този силен ток на Божествената Любов, която сегашните серафими и херувими имат, човек просто ще се превѫрне на светлина, но няма да разбере какво нещо е живота. Той ще изгрее и ще се стопи, но няма да знае, защо е изгрял и защо се е стопил. Пѫк сега вие горите и се топите постепенно, и знаете защо се топите. Майката казва: „Стопих се, изгорях.“ Бащата казва: „Стопих се.“ И ние горим. Човек е една запалена свещ, горим 10 — 20 — 30 — 50 — 100 — 120 години най-много, вcè горим и нещо изгаря, а нещо остава от нас.

Сега, най-пѫрво, вие, като ученици на окултната школа, ще се стараете сѫрцата ви да бѫдат топли, т. е. в сѫзнанието ви да няма никакви горчиви чувства. Когато някой човек ви е направил пакост, като го видите, да не се обрѫща сѫрцето ви, или, като го видите, да не завѫртите очите си. Да спазвате едно пѫлно сѫзнание на единство вѫтре в себе си, като че ли нищо не се е случило.

В бѫлгарският език, в думата ЛЮБОВЬ липсва онази линия, която уравновесява силите. Бѫлгарите за любовта си нямат линия на уравновесяване, равнодействуваща сила нямат, вследствие на това цялата страна е размирена, не че искат да бѫдат непостоянни, но тяхните чувства се видоизменят. И тѫй, окултният ученик, преди да стане ученик, преди да влезе в училището, трябва да намери своята равнодействуваща сила, и така може да стане ученик. Това да се запише. Като се запишете в школата, пѫрвото нещо е, да намерите своята равнодействуваща сила. В бѫлгарската дума любов, буквата Л представлява един ѫгѫл, стремеж има, но този ѫгѫл не е затворен като триѫгѫлник. После, имате буквата Ю — образувана от една малка прѫчица и до нея буквата О. След туй имате буквата Б, която показва закона на растенето. Тя е формула. Думата любов в бѫлгарски език показва, че има методи, как да превѫрнете тази сила, да я направите един творчески елемент. И тѫй, бѫлгарина казва така: В любовта си най-пѫрво ти ще се стремиш кѫм Бога, но ти до Бога няма да отидеш. Че няма да отиде до Бога това се вижда в буквата Л, дето си оставил отворено място, за да се вѫрне отгоре. Той отива до конуса, но после, като стигне до вѫрха, седи, седи, казва: Не може да се мине, много е тясно, пак се вѫрне назад, излезе отдолу, мѫчи се да направи тази права линия, на буквата Ю, отива нагоре, пак се врѫща назад и казва: „Тази линия трябва да я пробия.“ Образува О-то и после казва: „И тук не е Господ,“ вѫрне се, забие си главата в земята, и после, като го погледнеш, минал през житния клас, казва: „Далеч е Господ, и тук не е, дали ще Го намеря някѫде?“ И след туй, какво казва бѫлгарина? „Минах в ѫгѫла, на вѫрха на конуса ходих, няма го Господ, в правата линия бях — няма Го, в земята ходих, ниви садих, не намерих Господа, в класовете ходих — няма Го, има Го, няма Го, чакай да се ожена. Буквата В показва, че той се оженва. Ер-малѫк (Ь) е еврейският йот; той показва, че е намерил принципа, който твори, става много силен и смел да руши, но още не е намерил равно— действуващата сила. Бѫлгарина казва: „В конуса влизах, в правата линия бях, в земята се посаждах, в житния клас бях, ожених се, намерих силата — кѫде? — Имах поданици, но туй, което осмисля живота, не сѫм го намерил.“ И тѫй, до сега бѫлгарите не сѫ намерили туй, което осмисля живота. От колко букви е сѫставена думата „любов“ у бѫлгарите? — От шест букви. Значи, бѫлгарската любов е в полето на илюзиите — до там е достигнал той. Тогава, коя е тази равнодействуваща сила? — Това е Истината. Туй, което спира сега славянските народи, бѫлгарите, то е, че те не могат да казват истината. Туй им липсва, истината не могат да казват. Хора, които най-много обичат да полѫгват, това сѫ бѫлгарите, славяните. Бѫлгарина, като дойде да те излѫже, почва да се смее, мисли да те сметне. Той казва: „Сметнах го.“ Запитва го някой: Този ли пѫт води за еди-кѫде си? — „Този е пѫтѫт.“ И после, като те забѫрка, казва: „Ама че го затикнах, задѫни се някѫде. Аз направих това, за да го изпитам има ли ум той.“ И никога няма да ти каже нещо точно. Ако го питаш от туй село до онуй колко има, ще ти каже: „Е, тук е, наблизо.“ Вѫрвиш час, два, мислиш, че си пристигнал, и най-после чак ще дойдеш. Близо било! И после, ако нивите му родят много жито, и го попитат как сѫ, имаш ли много жито, той ще каже: „Е, няма много.“ За каквото и да е, никога няма да ти каже истината.

И тѫй, в тази школа, в която вие влизате, се изисква да се говори абсолютната истина, не абсолютната откровеност; аз не говоря за абсолютната откровеност, а за абсолютната истина. В дадения момент, когато дойде да кажеш истината, да се не поколебаеш по никой начин да кажеш на света истината тѫй, както си е, нито преувеличена, нито намалена. („Да мѫлчим“). Мѫлчанието някой пѫт говори и лѫжата. Трябва да се говори абсолютната истина. За учениците казвам сега това, абсолютната истина трябва да се говори. Дойде някой и ви пита: „Ти какво мислиш заради мене?“ Преди да е дошел той при тебе, ти казваш в себе си: „Той е малко вагабонтин, обича да си подрѫпва“. Не казвам, че вие го казвате, аз привеждам един факт, който е много верен. Това сѫ проверени факти от мене. Ти мислиш в себе си за някого: той е малко вагабонтин, не е толкова честен — изреждаш в себе си упреци против него. Дойде, пита те: Какво мислиш за мене? Отличен човек си! Не, ти ще му кажеш: Аз мисля, че ти си малко вагабонтин, обичаш да полѫгваш. Тѫй аз мисля. Истината искаш да знаеш нали, тѫй аз мисля. Ти можеш да ми се сѫрдиш, но туй е истината, ни по-вече, ни по-малко. Ще му кажеш истината право в очите. Той може да ти каже: „Ама ти за мене такова ли мнение имаш?“ Е, нали ме питаш истината? Ако не ме питаше това, то е друго, аз бих замѫлчал, но понеже ме питаш истината, аз ти я казвам. Ако, обаче, мислиш, че той е добѫр, ще му кажеш: Ти си добѫр. Кажи му истината! Той може да ти каже, че лѫжеш, но истината ще кажеш. Няма да преувеличаваш, ще кажеш туй, което в дадения момент е вѫтре в твоето сѫрце. Само при такѫв един начин на мислене, ще имате един нов потик в живота.

Колко уроци сѫ ми давали, да ме морализират!. „Ти Господин Дѫнов, не говори така, бѫди малко по-предпазлив, внимателен, ще докачиш хората“. Е, хубаво, аз трябва да кажа истината, че те ще се докачат, то е друг вѫпрос. Вѫпросѫт е за истината, трябва да кажа истината, пѫк хората ще се докачат или не, то, е друг вѫпрос. Законѫт е такѫв, че аз трябва да кажа истината. И знаете ли, какво би станало, ако човек престанеше да говори истината? Представете си, че една чешма се задѫни в своя кран, а напора на водата ѝ е много голям, какво ще стане? — Ще се разпука. Аз трябва да говоря истината, за да не се разпукам, а когато нещо се разпука, направя хиляди злини. Една необходимост е да говорим истината. Горко ни, ако не я говорим! И в края на крайщата, всеки от вас в края на своята еволюция ще бѫде заставен да изкаже абсолютната истина тѫй, както си е. И сегашната карма не е нищо друго, освен едно отклонение от истината. Кармата се е зародила, в момента, когато ние сами сме се отказали да говорим истината. Пѫрвия момент, пѫрвото отклонение, когато човек се отказал да говори истината, е сѫздал сегашната карма, която е родила хиляди злини, и за да се освободим от нея, ние трябва да говорим истината, и да започнем да я прилагаме в. живота си.

От вас, като ученици, искам да прилагате истината, абсолютно, без никаква лѫжа. „Ама малко бяла лѫжа?“ — Не, никакви бели, нито черни лѫжи. Ще говорите чистата, бялата, светлата истина! За нас и бялата и черната лѫжа е все лѫжа! Разбирате ли туй правило? Това е морала на новия живот, морала на новия ден. Ще правите разлика. В нас абсолютно никаква лѫжа не сѫществува, ни помен от нея, никакво извѫртване на фактите, никакво извѫртване на чувствата, никакво извѫртване на помислите, никакво извѫртване на действията, никакво извѫтрване в движенията на очите; всеки един наш поглед, всяко движение на лицето, на рѫцете, на устата, на телото, на краката, всичко това трябва да изразява Божествената Истина. Защото и в ходенето има разврат. Аз мога да направя едно движение и да ви развратя. Мога да си мрѫдна устата по един начин, и да ви дам по една лоша мисѫл. Мога да изкривя тѫй окото си, че и без да ви кажа нещо, да направя един иширет и да посадя едно зло вѫв вас. Тѫй че ние с своите движения правим по-големи злини, от колкото като говорим с устата си.

Абсолютно никаква лѫжа! Този, който е дошѫл да се крие в твоята кѫща, за да не лѫжеш заради него, що го вземеш, и двамата ще бягате. Ще бягате, за да не казвате лѫжата. Няма да чакаш да дойдат онези в кѫщата, че да те питат где си го скрил. Не, ти с него ще офейкаш с време. Чудни сѫ хората! — и двама ще бягате! Никой няма да те застави да говориш лѫжа. Щом бягате и двамата, като отидете в гората, там ще кажете истината. Ще кажете: „Братко, и двамата сме в гората, сами сме тук“. Абсолютно никаква лѫжа в новия живот! Туй да го запишите. Туй е в нашия морал. Без изключение, ние за изключения не говорим. Тѫй е, казвам ви истината. Туй е факт. В новия живот ще казваш истината без никакви изключения. Право на предмета, ще говориш истината без никакви изключения. Може да те обесят, може да страдаш, може да изгубиш имането си, честта си, всичко, но ще кажеш истината. Кажеш ли я, ти си ученик в Великата школа на Бялото Братство. И такѫв един човек, след като умре, Белите Братя ще го вѫзкрѫсят и ще кажат: „Ние те похваляваме, че ти си пожертвувал живота си за истината, че ти си изпѫлнил великия морал на новия живот“. И ако вие приложите този морал, както ви казвам, за една година, вашите лица друго-яче ще изглеждат. И аз ще туря всинца ви на един изпит, да видя, колко говорите истината. Туй да го знаете. Най-пѫрво ще ви изпитам за истината. И тогава знаете ли колко плач ще има между вас! Най-малко по един ден ще плачите през седмицата. За какво? — Че не сте казали Истината. Истината, Истината, Истината, Истината, Истината!

Сега, то не е само да казвате истината, но тази истина трябва да я любите, защото, след като я кажете, да не си речете: От где се домѫкна ти у дома, че за тебе толкова страдания понесох! Кажеш ли така, пак ще сгрешиш. Не, след като пострадаш за истината, ще се порадваш и ще кажеш: „Сестро, аз се много радвам, благодаря ти за голямото щастие, че ти дойде у дома, да ми сѫздадеш толкова приятности, аз ти крайно благодаря“. И всичко това не само да го кажеш, но да го почувствуваш в душата си, и да бѫдеш радостен, че си пострадал за истината. Това е идеалния стремеж. Тогава ще имаме наука, ще ни се отвори природата. Най-пѫрво, след като влезете в природата, ще намерите ключовете на всички прави и криви действия, които сѫ сѫществували в миналото, на всички добрини и злини, ще видите страшни работи. И ако не сте смели да казвате истината, вие ще се оплашите още в пѫрвия ден, на пѫрвата стѫпка. Ако ви вѫведа в този пѫт на истината, на колко души от вас пардесютата ще вземат хоризонтално положение! — Ще бягате назад.

Сега, представете си, че аз правя с вас следующият изпит. Аз ви говоря, като на ученици, сѫс символи, но говоря неща, които сѫ проверени и верни. Представете си, че аз сѫм учител, и ви уча за любовта, но вие не разбирате, не знаете това изкуство. Аз ви говоря за любовта и казвам, че тя е една нишка, която вие не виждате. Тя е тѫнка, като паяжина, но е толкова силна, здрава, че може да ви одѫржи. През нея текат токове, които ви поляризират, и можете да станете и тежѫк и лек. Вие не виждате тази нишка, но аз сѫм ви свѫрзал с нея, и ви пазя от всички пакости. Минеш пред една голяма пропаст, казвам: „Нали казваш, че сѫм ти учител, ти ме обичаш, хвѫрли се долу“. Какво ще кажете? „Учителю, сериозно ли говориш?“ Той ще коленичи долу и ще каже: „Сериозно ли говориш, моля ти се, не ме карай да се хвѫрлям долу, пусни ме!“ Колко от вас ще се хвѫрлят? Ако той е ученик, изведнаж ще се хвѫрли, ще увисне на нишката, и аз ще го извадя. Аз ще добия вече вяра в него, той в моите очи ще порастне, ще порастне с един метѫр в моето сѫзнание и ще кажа: Този е ученика, на когото мога да разчитам. И онзи, който ще коленичи, и него ще зная. Друг пѫк ще каже: „Имай ме отречен, още не сѫм готов, това е тежка работа, тежка наука, не е зарад мен“.

Когато влизаме да служим на Бога, ще изпѫлним Неговите слова абсолютно, без никакво колебание! Всяко колебание е разрушаване. Може да ни костува живота, безразлично е, но ние ще кажем тази абсолютна истина и в положителна и в отрицателна форма. А туй в цѫрквата го наричат изповед. Пред себе си човек най-пѫрво трябва да се изповяда. Ще сѫзнаеш пред себе си, ще направиш една изповед, ще се вѫрнеш назад, ще си кажеш: „Не говоря истината.“ Ще идеш. втори пѫт, и като се вѫрнеш, ще кажеш: „Не говоря истината“. Онзи, великия закон на Духа казва: „Не казваш истината“. Втори, трети, четвѫрти пѫт, докато се задоволиш.

Запример, има между вас мнозина, на които детето отиде някѫде и открадне нещо. Вие сте едно семейство честно и почтенно. Майката казва на детето си: „Ти сега ще вземеш това нещо скришом, ще го повѫрнеш, и няма да казваш нищо.“ Друга майка ще каже: „Ти ще го вземеш, ще го вѫрнеш, и ще кажеш истината, че си го откраднал.“ Коя майка говори истината? — Втората. Ще си изповядаш истината. Тази майка дава едно правилно вѫзпитание на детето, че истината трябва да се казва. Взетата вещ трябва да се вѫрне.

Ако ви задам някои упражнения и вие не Ги направите, ще почнете да ми давате извинения, и ще кажете: „Аз не можах да напиша нищо, много тежко ми беше, болен бях, деца, жена неразположени, имах няколко полици, уморен бях.“ Не, ще кажеш пѫлната истина, защо не написа упражнението си. Ще кажеш сѫщинската истина. Не давай такива извинения, които не сѫ били причини за спирането на туй упражнение.

И тѫй, сега разбрахте пѫрвото правило: Равнодействуващата сила в света, това е Истината. Всеки от вас, който иска да бѫде ученик, няма да говори от нахалство, но ще говори истината за самата истина. У нас има един велик закон, който ни заставя да говорим всякога истината. У вас има едно тѫнко чувство, и ако развиете туй тѫнко чувство, когато извѫршите една постѫпка, която не е права, то всякога ще почувствувате една малка тѫга, една вѫтрешна скрѫб. Ще кажете: „Туй, което сторих, не е право.“ Дойде някой човек, бутне ме, и аз го бутна. „Защо се буташ до мен?“ Причината, за да му отвѫрна, не е в това, че той е дошѫл до мен и ме е бутнал. Казвам: Защо се допря до мен? Не трябва да ме притесняваш“. Причината не е в това, че се е допрял до мен, че ме е бутнал, не е и в притеснението. Ако някоя млада мома, която обичам дойде до мене, може и да ме притеснява, ще я бутна ли на страна? Ако туй притеснение е причина на моето негодувание, трябва да я отстраня, но аз казвам: „Може още да ме притесняваш.“ Как е тогава? Значи, ние имаме известно отвращение кѫм този човек. Тѫй седи вѫпроса. Ще му кажем: „Не те обичам, затуй не трябва да се допираш до мен. На всички хора, които ни сѫ симпатични, всичко прощаваме, всичко им тѫрпим, а които не ни сѫ симпатични и най-малкото не можем да понесем, кѫм най-малката им грешка сме взискателни. Тѫй седи истината. Туй а пѫрвото правило: Ще се научим да бѫдем искренни. Аз ви уча на един морал, който може да се приложи абсолютно, без никакво изключение! И най-хубавото правило в света е правилото, което няма изключение. Всички правила и закони, които имат изключения, не сѫ наши. Законѫт е закон без изключение, и правилото е правило без изключение. В нашите правила, в нашите закони, в нашите постѫпки няма изключения. Разбрахте ли? Запишете си това. Да не казвате: „Учителю, какво да мислим за нашия морал?“ — Нашия нов морал е: без изключение да говорим абсолютната истина, тѫй, както е в своята сѫщина, тѫй, както е пред нас, пред нашето Божествено сѫзнание. Само при едно такова сѫзнание вие можете да станете прѫчки, да пребѫдвате на лозата. Само при едно такова сѫзнание може да пребѫдваме в Христа. Защото Христос, това е една абсолютна истина в себе си. Той казва: „Аз сѫм пѫтѫт, истината и живота“. Абсолютната истина е Той. И ако искате всинца вие да пребѫдвате в Него, Той подразбира да пребѫдвате в тази школа. Пѫрво, тази равнодействуваща сила ще я спазвате. Само така може да имаме една положителна наука. Няма да има мѫчнотия, която да не можем да понесем в живота. Изгубим ли истината, всичко ще изгубим, и ще имаме една врѫзка от страдания. Ще имаме друга една светлина — лѫжата, тя ще дойде на нейно място. И тогава се нанизват всички страдания, и работите се усложняват, докато всичките наши лѫжи се разпрѫснат, и ние пак останем с истината, че живота ни не е такѫв, какѫвто трябва да бѫде. Сега, вие ще ми кажете: „Тѫй е, Учителю, хубаво е за онези, които имат малко грехове, ами онези, които имат много грехове как ще започнат да говорят истината? — И с малко грехове, и c много грехове е едно и сѫщо. Единия грях е родил многото грехове, и многото грехове сѫ родили единия. Туй не е извинение. Щом си правил много грехове, ще правиш и много добрини. Туй е закон. Ако имаш хиляди грехове ще кажеш: „Господи, аз ще направя за всички злини в света и толкова добрини. Всичко ще поправя тѫй, както Ти искаш“. Ще се повѫрнем и ще поправим. Може тази погрешка да ни костува хиляди години, все едно: дойде ли да изпѫлним волята Божия, дойде ли до истината, ние сме готови на всички жертви. В нас волята е диамантена! Това разбирам аз воля диамантена и белия цвят. Когато казвам, че волята ни е диамантена, това значи: ние всякога сме готови да говорим тази Истина, която изразява Божията Любов, и в която Бог се проявява. Престанем ли да говорим истината, ние изгубваме всичко. Най-голямата радост на човека е да говори истината. Колко е приятно да бѫде човек искрен! — не откровен. Кое е по-хубаво, човек да бѫде откровен, или искрен? Ако човек е откровен, а не искрен, то е едно зло. Откровен и искрен не е едно и сѫщо нещо. Когато изучавате окултната наука и френологията, ще видите, че за искренността има един центѫр, а за откровенността — друг центѫр. Откровени хора сѫ ония, които не сѫ скрити, а искренни хора сѫ ония, които сѫ сѫвестни. Откровения човек не е скрит, не е потаен, а искрения човек е сѫвестен. Някой човек обича да дѫржи истината, той не е скрит. Тѫй щото на откровеността произходѫт е един, а на искренността — друг. Искренността произтича от един морален закон, а откровенността произтича от един полуинтелектуален принцип. Запример, аз сѫм откровен, отивам да кажа някому, че сѫм беден, разкривам своите страдания, че жена ми, децата ми сѫ болни, и искам вие да ми помогнете. Но в тази откровенност има задна цел. Когато искренния човек разкрива всичките свои престѫпления, в него няма две мисли, две желания. Та, аз желая вие да бѫдете искренни и после откровени. Ами че сегашните страдания сѫ сѫздадени от невидимия свят за да научи хората да говорят истината. И когато сѫвременните културни хора сѫзнаят, че пѫтя, по който вѫрвят, не е прав, че тяхните постѫпки не сѫ прави, че тяхните мисли не сѫ прави, че тяхните желания не сѫ прави, когато всички сѫзнаят това, света ще се оправи. Но сега, вземете всяка една форма, всеки един институт, той мисли, че туй, което дѫржи е право. И затуй Писанието казва, че Бог прави всичко ново, всичко старо се заменява. Старото небе, старата земя си заминават. Старото небе, това е стария порядѫк на нещата; земята е старата основа, на която този порядѫк е бил положен. Всичко туй се оттегля. Иде ново небе и нова земя, в които царува абсолютната истина! Тѫй, сега не мислете, че да говорите истината е тежко. Не е тежко, тежко е докато човек не знае. Но аз ще ви приведа един факт. Когато крака ви е нормален, вас ви е приятно да ходите; но представете си, че вашия крак се изкѫлчи и ви боли, тогава вие няма да ходите по права линия, а ще се кривите, ще се кѫлчите. И ако ви питат, защо се кѫлчите? — Такѫв ми е навика. Не, не, липсва нещо на крака ви. Този крак трябва да се намести. Имаш известна болка, за туй не можеш да вѫрвиш по права линия. И ако ние не можем да говорим истината, куца ни нещо. Ще изправим всички наши хилави работи. Как? — Като влезе Любовта, тя ще намести всичко. Ще намести органите на тяхните места, ще ги направи естествени. И тогава, чрез тия естествени органи, сили, способности, ние ще можем да живеем един чист Божествен живот. И какѫв ще бѫде този Божествен живот? Аз ще ви кажа сега. Вие имате красива дѫщеря. Ще ви представя работата тѫй: обичам дѫщеря ви, нали? Но вие не ме обичате, имате сѫображения. Е, допуснете сега, че аз сѫм ученик на окултната школа, и направя вашата дѫщеря да умре. Вие пазите дѫщеря си затворена, тѫй, прикрита — за целувки. Казвате: „За всеки друг, но не и за този вагабонтин“. Умре тя, привидно умре тя. Аз пращам отдалеч едного, който ви казва: „Има един човек, който може да вѫзкреси дѫщеря ви, да я оживи“. И ако аз дойда, целуна дѫщеря ви, и тя оживее, ще ми се сѫрдите ли? Не. Ще кажете: „Господ здраве да ти дава“. Тѫй щото в нашата наука ние всякога даваме от нещата, които носят живот в себе си. Разбирате ли? Сега, всички неща от истинския живот сѫ много извратени. Когато се говори за целувка, тя е просто един символ на живота. Символ е тя. Та, по правия пѫт на Истината, ще се задоволят всичките ваши копнежи; най-вѫзвишените ваши копнежи ще бѫдат задоволени по един правилен начин, и за вашето добро и за доброто на вашите ближни. Нали сме удове един на друг? Ако сме удове на това Христово тело, това тело трябва да функционира, и всеки един уд в нас трябва да функционира правилно, да бѫде израз на Божествената Истина, за да се всели Христовия Дух в нас. И когато действуваш с Истината, Духа на Христа ще се всели в тебе. И тогава Духа ще каже: „Не бой се, ние сме с тебе, говори Истината. И тогава всеки уд ще бѫде израз на истината. Защо трябва да говорим истината? — Защото Христос ще бѫде с нас. Ние може да сме много малки, но когато говорим Истината, Той ще каже: „Моя Дух е вѫв вас, и аз ще се застѫпя заради тази Истина, която говорите!“ Не сме сами в света и вие не сте сами. Та, сега не мислете. В тази школа има вѫзможност, един ден, като говорите истината, да постигнете онова, което желаете. Но се иска не желязна воля, нито гранитна, а диамантена воля. И бял цвят се изисква! Сега разбирате ли ме добре? (Разбираме). Сега, някои от вас ще кажат: „То е тѫй, но ние не можем“. Не, новия живот започва! Ученика на школата трябва да живее така. Не живее ли така, той не е ученик. Казвам ви правилото, само така трябва да живеете. Няма кой да ви контролира, няма да туряме дедективи, стражари да ходят подир вас. Ние имаме стражари, които ходят вѫтре, и всичко знаят. Отвѫн ние нямаме нужда от стражари, ние имаме такива отвѫтре, каквито света не е виждал. И всичко се хармонира вѫв всичките негови подробности. Не си правете илюзия, че всичките ваши постѫпки, мисли, действия, желания в школата ще се хармонират. И някой пѫт вие ще ни сѫздадете работа, след като изгубите живота, да изтриваме петната. Ще ни дадете работа, ще кажете: „Не искам да бѫда ученик на школата“. Не, не, няма нищо по хубаво от това, да бѫде човек ученик на тази велика Божествена школа! Човек ще израстне пред себе си, ще стане едно сѫщество вѫзвишено. Това е морала на тази школа, и влезете ли вѫтре, каквито погрешки имате, ще се стараете да ги изправите, и то не на половина, а абсолютно. Сега, от вас, учениците, искам през цялата година да изправите всичките погрешки, които познавате вѫв вашия живот, а които не познавате, тях оставям на страна, но които сѫ изникнали в светлината на сѫзнанието, трябва да ги изправите, и няма извинение вече, ще ги изправите! Как? С Любовта може моментално да ги изправите, в един ден, в един час, в една минута всичко може да изправите. И аз ще ви направя един опит, правил сѫм тези опити много пѫти, и сега мога да ви направя този опит, но пѫрво вие ще се опитате, че като не можете, тогава аз ще го направя. Тѫй както изкарах тия 104 души на Мусала, така, по сѫщия начин, ще изкарам и вас, ще ви направя опита. И като го направя, ще го видите тѫй, както видяхте опита на Мусала. Тук няма никаква човешка мисѫл, опит е. Истината ще говорим всички. Всички ще бѫдем искрени! И света ще почувствува, че действително тия хора сѫ ученици на Бялото Братство. Ние не се хвалиме сѫс своите начинания. В началото на живота може да има погрешки; те сѫ привидни за нас. За нас е важна крайната цел — Истината. Да сме смели, да говорим истината. Онзи, който говори истината, той е човек от Бялото Братство. (Запитват: ако някой не ни говори истината, трябва ли да му кажем: „ти не говориш истината!“) Ако те пита, кажи му на право. Ако те пита: Ти какво мислиш, аз говоря ли истината? — Не говориш верно. Ще му кажеш: „Братко, не говориш истината“. Тѫй ще му говорите: Ще ме простите, ще ме извините, но аз ще кажа онова, което е в мене, да го не крия, чувствувам, че ти не говориш истината. Не че сѫм прав, тѫй чувствувам сега, изказвам своите чувства. Трябва да бѫдем мѫлчаливи в работата. Щом се изменят моите чувства, тогава като ме питаш как мисля, ще ти кажа: „Сега чувствувам, че говориш истината“. И той ще се зарадва. „Чувствувам, че не говориш истината“. След една година дойдеш: „Чувствувам, че говориш истината“. Казвам ти, защото ме питаш, а ако не ме питаш, аз ще мѫлча, няма какво да нарушавам общите правила. Някой греши там — не се занимавай с неговите грехове; ти си вѫрви по пѫтя, не е твоя работа, ако ти се спираш, ти пречиш на своята еволюция. Ако там някой вол се разлага, че мирише, ще се спреш ли да плачеш за вола, че мирише? Затвори си носа, и вѫрви, с вола да се разправят орлите и кучетата. (Запитват: ако ни питат за неща, които не трябва да разправяме, какво да кажем?) Щом питат за неща, които не засягат истината, няма да говорим. За нас важат само нещата, които сѫ вѫв врѫзка с истината. Всички неща извѫн истината, не ни интересуват. Че някой обича да лѫже, това е умрелия вол; че някой обича да насилва, това е умрелия вол; че някой обича да забогатява, това е умрелия вол, този, който се вмирисал, той е извѫн телото. Само здравите сѫ в телото. Който казва: „Аз ще работя за себе си“, той е в стария живот. Който казва: „Аз ще работя за Бога“, той е в новия живот. В новия живот, като ти забележи някой нещо, няма да кажеш: „Аз ще живея за себе си“, а ще кажеш: „Братко, аз ще се саморазвивам, ще изразя Божествения живот, почакайте ме. В какво не сѫм ви послужил?“ Ще ми направите един упрек: „Господин Дѫнов, онзи ден, като дойдох в дома ти, бях гладен, ти си направи оглушки, яде, а мен не покани“. Ще му кажа: „Братко, аз ще поправя погрешката си, ела утре“. И като дойде, ще му сложа, ще го питам: Доволен ли си сега? Ако той е недоволен, ще му кажа: „Ела и друг пѫт при мен“, докато най-после остане доволен. Ела при мен, това е закон, ще ти направя услуга, понеже ти си от това Братство, аз ще изпѫлня правилото тѫй, както истината го изисква. Без никакво изключение. Всичко, каквото бих направил за теб, ще го направя тѫй, както за себе си го правя, без изключение. Ще те обичам, както себе си. То е закон. Аз ще му кажа истината, тогава и той ще ми каже истината. Като почнем да си казваме истината, ще почнем да изправяме нещата. Ами, че това е морал! Запример, аз сѫм повишил тона си някѫде малко. Казвам: „Не трябваше такѫв тон, и без да си повишавах тона, можехме да се разберем“. Аз взимам сѫвременната механика: един гвоздей може да се закове с малѫк камѫк, но мога да взема един голям чук и да разбия и дѫската. Ако този малѫк гвоздей мога да закова с малѫк чук, защо да го зачуквам с голям? Ще взема малѫк чук. Малѫк чук за малѫк гвоздей. Сега, искам от вас за малки гвоздеи — малки чукове, а за големи гвоздеи — големи чукове. Значи, предстои ни една сериозна работа. Приятно е човек да оправя своите погрешки! Някой пѫт е приятно човек да оправя погрешните и на други хора. Ама знаеш ли как се изправят погрешките на други хора? Има в света такива индивиди! Аз зная, има такѫв случай: дойде някой и ми се оплаква, че бил беден, страждуш, бѫдеще нямал, иска да му помогна да живее добре. Аз не му казвам, че ще му помогна, опитвам го. Не е хубаво да даваш всякога. Той не знае, аз ще си помисля, и ще отида да разплатя всичките негови дѫлгове и ще взема полиците; после скришом му изпратя няколко чувала брашно. Подобри ли се положението му? Такѫв човек носи скѫрбите на други хора, изпразва своята каса. Ще кажете: „Ама като правим тѫй, какво, ще стане с нас? Като правим тѫй, ще вѫзкрѫснем, а понеже сега не правим тѫй — умираме. Така, има души, има духове от невидимия свят, които тайно, горе от небето, напущат своето положение и помагат. И ти, като се оплачеш, те ти подобрят положението, а ти казваш: „Някой щастлив момент е дошѫл“. Този щастлив, случай е, че някое разумно сѫщество, като си му разправял, казва: „Господ няма да уреди работите, чакай аз да ги уредя.“ Не че Господ няма да ги уреди, но Господ казва: „До мене се изпраща една молитва, кой от вас ще изпѫлни моята воля?“ И Божествената мисѫл се предава от най-висшите светове, докато дойде до земята. И тази мисѫл хлопа някому, но той не иска да изпѫлни Волята Божия. Друг пѫк казва: „Мен ме имайте отречен.“ Иде при друг, той казва: „Готов сѫм Господи.“ Кой си ти? — Иван Стоянов. Господ пише: Иван Стоянов, извѫрши волята ми. Турете името му на книга, запишете го за вѫзпоменание, та, като дойде при мен, аз ще имам един обяд с него. Тѫй пише Господ в книгата си. Това е правило в школата. Това сѫ морални правила, които дѫлбоко ще вложите. И само така ще дойдем до другата страна на школата за изучаване на природните сили, и впрягането им в работа. Само когато образуваме вѫв вас диамантена воля и белия цвят, тогава ще пристѫпим кѫм втората част на школата, която се нарича бяла магия. Но там се иска диамантена воля, която пред нищо не се огѫва. Само при такава воля ние може да правим велики опити в природата. А при сегашната воля, Желязна и гранитна, ще имаме само насилие и прах ще дигаме. Сега, от всинца ви искам диамантена воля, и като се срещнете, ще казвате: „Нашата воля е диамантена и нашия цвят е бял.“ Има ли сега нещо мѫчно? — Няма. За Любовта няма мѫчни работи. Аз искам всички да станете млади; не да станете млади, ами ще бѫдете млади. Искам сега, като се вѫрнете по домовете си, да носите в себе си през тази година, тази врѫзка на любовта. Ще правим малки опити. Само микроскопически погрешки ще има. Има погрешки, които ние не считаме за непоправими, стига волята да е диамантена. Постоянно изправяне, изправяне. И като изправим всичко, ще внесем новия живот, ще внесем новата Любов, ще внесем новата Мѫдрост, ще внесем новата Истина. И ние туряме вече една велика основа, вѫрху която можем да градим Божествения закон. Любов, Мѫдрост и Истина, това е великата основа, вѫрху която ние ще градим своето бѫдеще. И тогава ново небе и нова земя ще се сѫздадат вѫрху тия три велики принципа, те сѫ правила на школата. Тогава ще чуете гласѫт: „Аз сѫм Пѫтят, Истината и Живота.“ Пѫтят е Любовта. Който има любов, само той пѫтува от място на място. Нали искате да любите? Пѫтя какво е? — Любовта е пѫтят. Истината е равнодействуващата сила, която отмерва този пѫт, а животѫт осмисля. „Аз сѫм пѫтя“, казва Христос, това е Любовта. Може да искате да любите — пѫтя, това е Любовта. И тѫй, аз казвам: Аз сѫм пѫтя, истината и живота! Това значи: Аз сѫм Любовта, от която изтича Истината, и живота, който изтича от тази Истина, който я осмисля. Имате ли Любовта, Истината ще дойде; имате ли Истината, живота ще дойде; имате ли живота, започва растенето, развиването на сили, способности, щастие, блага. На това Божествено дѫрво всичко в света почва да расте без колебание, абсолютно без никакво колебание! Без никакво изключение, без страх и без тѫмнина. Ще приложите новото учение, и ще кажете: Казано и свѫршено! Ние ще изпѫлним волята на нашия Господ на Любовта, Мѫдроста и Истината без страх и без тѫмнина. И в нас ще живее и ще се проявява Духа Христов. Ние и Той ще бѫдем едно. Той и Отец ще бѫдат едно, и всинца ще бѫдем едно. Едно ще мислим, едно ще действуваме, заедно ще се радваме и веселим.

Имаше зададени 10 теми. Кои от вас се задѫлжиха да пишат? Някои задачи ще приложим за идущата година. Колко е часа? — Шест часа. Да свѫршим!

Няма Истина, като Божията Истина, само Божията Истина е Истина.

Сега, полека ще станем, да идем на вечеря.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...