Jump to content

1922_10_18 Психическо наблюдение,


Ани

Recommended Posts

От томчето "Допирнитѣ точки в природата"
15 лекции на младежкия окултен клас, година II - 1922-23 г., том 1
Пѫрво издание София, 1935 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

Психическо наблюдение.

 

— Fir — für — fen.

— Tau — bi — aumen.

 

Т. м.

 

Четоха се темитѣ върху: „Отличителнитѣ чърти на живота“.

 

Сега ще ви дамъ едно психическо упражнение. Всички ще извадите тетрадкитѣ или тевтерчетата си и ще пишете като заглавие на упражнението: „Психическо наблюдение“. Упражнението не е мѫчно, но и лесно не е. Презъ време на упражнението стомахътъ ви трѣбва да бѫде свободенъ.

 

Упражнение: Дигнете лѣвата рѫка съ разтворени пръсти нагоре, съ длань къмъ лицето, а показалецътъ на дѣсната рѫка поставете върху показалеца на лѣвата (върховетѣ имъ). Наблюдавайте, каква мисъль ще мине този моментъ презъ съзнанието ви. Каквато мисъль мине презъ съзнанието ви, отбележете я съ две-три думи, на кратко. Може да не мине никаква мисъль презъ ума ви — това да не ви смущава. При това, ще наблюдавате, дали мисъльта ви е приятна, или не; дали е отрицателна, или положителна. Ако е отрицателна, отбележете я съ черна точка; ако е положителна — съ свѣтла точка. Ще бѫдете искрени въ наблюденията си, ще констатирате нѣщата, както сѫ въ действителность, безъ да се стѣснявате. Запримѣръ, пѫтувате отъ София до с. Драгалевци. Отъ дветѣ страни на пѫтя си, отлѣво и отдѣсно, срѣщате различни нѣща. Ако искате да дадете точно описание на пѫтя, ще отбележите всичко, каквото сте видѣли, безъ никакво стѣснение. Не мислете, че ако констатирате известенъ фактъ, както е въ действителность, ще се изложите. Този фактъ не представя самитѣ васъ; той е нѣщо отдѣлно отъ васъ.

 

Като поставите показалцитѣ си съ върховетѣ единъ срещу другъ, ще концентрирате мисъльта си въ продължение на една минута. Следъ това ще поставите показалеца си на срѣдния пръстъ на лѣвата рѫка, и пакъ ще се съсрѣдоточите около една минута; ще следите, каква мисъль минава презъ ума ви. Следъ това ще поставите показалеца си върху безименния пръстъ на лѣвата рѫка; после върху малкия пръстъ и най-после върху палеца. Ще държите показалеца си на всѣки пръстъ пакъ около една минута, като следите мислитѣ, които минаватъ презъ ума ви и ще ги отбелѣзвате въ тетрадката си. Като правите това упражнение, ще усѣтите, че отъ всѣки пръстъ излиза особена, специфична козмическа енергия. Значи, всѣки пръстъ е проводникъ на особена енергия, на особено течение. Когато показалецътъ изреди всичкитѣ пръсти на лѣвата рѫка ще допрете дветѣ си рѫце, но само въ края на пръститѣ имъ. Въ това положение на рѫцетѣ си, ще мислите хубаво. Правете упражнението два пѫти на день: сутринь и вечерь, въ неопредѣленъ часъ, но главно следъ свършване на предвидената отъ васъ работа. Тази е първата часть на упражнението.

 

1922_10_11_f1.gif

 

Втората часть на упражнението се различава малко отъ първата, а именно: дига се дѣсната рѫка съ разтворени пръсти нагоре, съ длань, обърната къмъ лицето. Показалецътъ на лѣвата рѫка подпира показалеца на дѣсната, вече не на върха, а презъ срѣдата на пръста. Въ това положение на пръститѣ, ще концентрирате мисъльта си около 10 — 20 секунди. Следъ това срѣдниятъ пръстъ на лѣвата рѫка ще подпре срѣдния на дѣсната и пакъ ще концентрирате мисъльта си. После безименниятъ пръстъ на лѣвата рѫка ще подпре безименния на дѣсната и т. н. При подпирането на всѣки пръстъ ще концентрирате мисъльта си по 10—20 секунди. Въ това положение на пръститѣ, ще дигнете рѫцетѣ си надъ главата, ще съсрѣдоточите мисъльта си известно време и ще свалите рѫцетѣ си долу. Това ще направите три пѫти, следъ което ще свалите рѫцетѣ си долу, но вече отдѣлени една отъ друга. Ще правите упражнението една седмица. Значи, всичко 14 пѫти.

 

Като правите това упражнение, ще видите, какви сѫ проявитѣ на вашето съзнание, и доколко полето на това съзнание е будно и разширено. Гледайте на упражнението сериозно. Правете го, когато сте сами, а не предъ хората, да не го опорочатъ. Ако нѣкой види, че сте дигнали само единия си пръстъ, ще каже: Този човѣкъ смѣта нѣщо. Като види, че сте дигнали и двата пръста, ще се чуди, какво правите.

 

Дветѣ рѫце на човѣка сѫ се образували при различни условия: дѣсната — при инволюцията на човѣка, а лѣвата — при еволюцията. Значи, когато човѣкъ е слизалъ отъ невидимия свѣтъ, по-голѣмата часть отъ енергията е минавала презъ дѣсната му рѫка. Обаче, тази енергия първо е минала презъ лѣвото полушарие на мозъка, после — презъ сърцето и най-после — презъ ума.

 

Като правите упражнението, ще бѫдете внимателни, ще се самонаблюдавате, какви промѣни ставатъ въ съзнанието ви. Може да не станатъ никакви промѣни — това да не ви обезсърдчава. Само за себе си упражнението е интересно, безъ да очаквате много нѣщо отъ него. Това движение на пръститѣ е цѣла музика. Въ бѫдеще ще може да се построи такъвъ окултенъ инструментъ, съ който да се свири. Даденото упражнение има практическо приложение. Когато сте неразположени духомъ и рискувате да загубите равновесието си, направете това упражнение нѣколко пѫти, докато възстановите нормалното си състояние. При докосване на всѣки пръстъ, трѣбва да размишлявате. Когато се докоснете до показалеца, ще си кажете: Азъ трѣбва да бѫда благороденъ въ всичкитѣ си постѫпки! Когато се докоснете до срѣдния пръстъ, ще си кажете: Азъ трѣбва да бѫда справедливъ, да разсѫждавамъ правилно върху всички нѣща въ живота. При докосване до безименния пръстъ, ще си кажете: Азъ трѣбва да обичамъ наукитѣ и изкуствата. При докосване до малкия пръстъ, ще си кажете: При всички търговски сдѣлки, азъ трѣбва да бѫда изправенъ, да се съобразявамъ съ законитѣ на материалния свѣтъ.

 

Следователно, по отношение на своя обективенъ умъ, вие ще се поставите като господарь и ще му кажете: Слушай, азъ искамъ отъ тебе да бѫдешъ благороденъ, справедливъ, разуменъ слуга, да ме не лъжешъ и крадешъ, да приключвашъ смѣткитѣ си добре. Ако не изпълнишъ тѣзи условия, ще те уволня. Така ще се разговаряте съ себе си, съ своя обективенъ умъ. Когато разбере, че има добъръ, разуменъ господарь, обективниятъ умъ всѣкога е готовъ да слуша. Въ човѣка се проявяватъ два ума, но висшиятъ умъ въ него трѣбва да господствува надъ обективния. Въ животнитѣ господствува обективниятъ умъ, затова тѣ сѫ жестоки. Въ тревопаснитѣ господствува субективниятъ умъ. Библията нарича тѣзи два ума — двата човѣка: човѣкътъ на плътьта и човѣкътъ на духа, които живѣятъ всѣкога заедно.

 

1922_10_11_f2.gif

 

Когато правите упражнението, сѫщевременно ще мислите и за планетитѣ, съ които сѫ свързани отдѣлнитѣ пръсти. Палецътъ, запримѣръ, се влияе отъ Венера; показалецътъ — отъ Юпитеръ; срѣдниятъ пръстъ — отъ Сатурнъ; безименниятъ — отъ Слънцето, а малкиятъ — отъ Меркури.

 

Щомъ завършите дветѣ части на упражнението, ще направите следното движение върху пръститѣ. Ще поставите дѣсния показалецъ на върха на лѣвия малъкъ и ще го движите до долу, до основата на китката. Оттамъ ще се движи нагоре до върха на безименния. Отъ него пакъ надолу до китката и нагоре, до върха на срѣдния пръстъ. Отъ върха на този пръстъ показалецътъ слиза надолу, до китката, и после нагоре — до върха на показалеца. Отъ него надолу, до върха на палеца. По този начинъ дѣсниятъ показалецъ ще обиколи всички планети, ще засегне и Марсъ — на войната, и Луната — на въображението. Пръститѣ на рѫката трѣбва да бѫдатъ разтворени.

 

Добре е, като правите упражнението, да отбелязвате точно часа, минутитѣ и секундитѣ, когато сте го започнали. Това упражнение изисква голѣма точность, понеже е свързано съ времето и пространството. За предпочитане е да се водите отъ слънчевия часовникъ. Онѣзи, които сѫ чувствителни, могатъ да правятъ упражнението въ момента, когато на хоризонта се яви първия слънчевъ лѫчъ. При това положение ще имате отлични резултати. Който е чувствителенъ, той може да се обърне съ гърба си къмъ изтокъ и да почувствува, кога се явява първиятъ слънчевъ лѫчъ. Въ този моментъ, именно, той ще почувствува на слънчевия вѫзелъ слаба, приятна топлинка. Понеже гръбнакътъ е свързанъ съ симпатичната нервна система, той е въ състояние да възприеме топлината на първитѣ слънчеви лѫчи.

 

Нѣкога можемъ да направимъ следния опитъ: сутринь, преди изгрѣването на слънцето, цѣлиятъ класъ ще излѣзете на открито. Ще обърнете гърба си къмъ изтокъ и ще се концентрирате. Въ това време очитѣ на всички трѣбва да бѫдатъ завързани, да не гледате. Азъ ще наблюдавамъ, кога ще се яви първиятъ слънчевъ лѫчъ. Отъ време на време ще ви запитвамъ, дали слънцето е изгрѣло. Онѣзи, които сѫ чувствителни и сѫ възприели вече тази топлинка въ слънчевия вѫзелъ, веднага ще кажатъ: Слънцето изгрѣ! Всѣки самъ може да прави тѣзи опити, да провѣрява своята чувствителность. Понѣкога вие възприемате тази топлина, но се колебаете, дали слънцето е изгрѣло, или не. Всѣко колебание предизвиква раздвояване на съзнанието. Щомъ съзнанието се раздвои, вие губите вече вѫтрешнитѣ си впечатления.

 

Т. м.

 

*

 

3. Лекция отъ Учителя, държана на

18 октомврий, 1922 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...