Jump to content

1922_07_05 Положителни и отрицателни сили


Ани

Recommended Posts

От томчето "Противоречията в в живота"
9 лекции на младежкия окултен клас, година I - 1922 г., том 2
Пѫрво издание София, 1934 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ СИЛИ.

 

Т. м.

 

   Прочетоха се работитѣ върху темата: „Отличителната чърта на свѣтлината“.

 

   По-нататъкъ пишете върху темата: „Предназначението на човѣшкото сърце“.

 

   Когато писахте темата за свѣтлината, безъ да искате, въ ума ви се създадоха условия да мислите и за тъмнината, като контрастъ на свѣтлината. И наистина, ако тъмнината не сѫществуваше, можеше ли да става въпросъ за растене на тѣлата на физическия свѣтъ? Свѣтлината и тъмнината на физическия свѣтъ сѫ две състояния, чрезъ които душата се проявява. Като се ограничава, душата започва да се познава въ тъмнината. Тъмнината е процесъ на ограничаване, а свѣтлината — процесъ на познаване на Бога, познаване на Любовьта. Безъ свѣтлина Любовьта не може да се познае.

 

   И тъй, най-силната чърта на свѣтлината е познаване на Бога, познаване на Любовьта. Вмъкнете тази мисъль въ резюмето, което ще направите, отъ темитѣ за свѣтлината. Свѣтлината е процесъ на умствения свѣтъ. Когато умствениятъ свѣтъ се разкрива предъ очитѣ на човѣка, едновременно съ него се разкриватъ формитѣ, както и съдържанието и смисъла на тия форми. По този начинъ човѣкъ дохожда до Първата Причина — до Любовьта. Който иска правилно да расте и да се развива, той трѣбва психологически да свързва свѣтлината съ процеса за познаване на Любовьта. Следователно, всички състояния, които произвеждатъ дисхармония въ човѣшката душа, спадатъ къмъ областьта на тъмнината. Тъмнината пъкъ ограничава човѣка. Всѣко състояние, което произвежда хармония въ човѣшката душа, спада къмъ областьта на свѣтлината.

 

   Ако попаднете въ метафизиката, тамъ другояче разглеждатъ свѣтлината и тъмнината; твърденията на метафизиката ще създадатъ въ васъ голѣми противоречия. Метафизицитѣ, както и крайнитѣ окултисти, подържатъ мисъльта, че абсолютната свѣтлина е абсолютенъ мракъ. И когато Богъ рекълъ: „Да бѫде виделина!“ — съ това Той създалъ първото ограничение. Значи, когато абсолютниятъ мракъ се ограничи въ себе си, той произвежда виделина, която тъмнината не е въ състояние да обземе. Питамъ: кое е първото ограничение на човѣка? Жертвата е първото ограничение на човѣка. Следователно, когато се реши да пожертвува нѣщо, човѣкъ произвежда свѣтлина въ себе си. Затова е необходима жертвата. Когато човѣкъ пожертвува нѣщо, настава вече първиятъ день на свѣтлината въ неговата душа. Богъ каза: „Да бѫде виделина!“ — и стана виделина. Когато въ човѣка настане виделина, съ цель да разграничи въ него свѣтлината отъ тъмнината, той е извършилъ жертвата правилно. Ако въ човѣка не се яви никаква свѣтлина и тъмнина, и жертвата не е направена, или, ако е направена, има нѣкаква неправилность въ нея. Когато Христосъ казва за себе си „Азъ съмъ виделина на свѣта“, тази виделина, тази свѣтлина се произведе отъ самопожертвуването, което Христосъ направи. Тъй щото, който иска да произведе свѣтлина въ себе си, той трѣбва да се самопожертвува. Значи, свѣтлината е свързана съ актъ на жертва. При сегашната еволюция, свѣтлината въ физическия свѣтъ има четири различни посоки, които се опредѣлятъ отъ четири вида вълни, съ различна гѫстота. Онѣзи вълни, която иматъ по-голѣма гѫстота, образуватъ задната часть на човѣшкия мозъкъ. У животнитѣ тежестьта на мозъка, т. е. най голѣмата гѫстота на мозъка е задъ ушитѣ, вследствие на което тѣ сѫ принудени да ходятъ на четири крака. У растенията тежестьта е долу, въ коренитѣ, вследствие на което тѣ сѫ принудени да бѫдатъ заровени въ земята, съ главата надолу, и по този начинъ да пазятъ равновесие. У човѣка тежестьта на мозъка е отпредъ, предъ ушитѣ, вследствие на което е принуденъ да се изправи на два крака. Така само човѣкъ пази равновесие. Значи, тритѣ направления, или посоки на свѣтлината, сѫ създали досега три течения въ мозъка на живитѣ сѫщества, които пъкъ сѫ произвели три различни положения, необходими за запазване на равновесието въ тѣхъ: растенията се обърнали съ главата надолу; животнитѣ — застанали на четири крака, а хората — се изправили на два крака. Сега иде четвъртото направление на свѣтлината, което образува онова течение на сили, нужно за създаване на духовното тѣло на човѣка. Това тѣло се отнася къмъ висшия, къмъ свръхчувствения свѣтъ. Следователно, когато свѣтлината действува въ човѣка по четири различни направления — отзадъ, отпредъ, навѫтре и нагоре, образува се единъ кръстъ. И сега, за да познаете, въ кое отъ тия четири направления свѣтлината е най-силна, ще начъртаете този кръстъ. Отъ дължината на четиритѣ линии, които образуватъ кръста, се сѫди за силата на свѣтлината. Ако западната часть на кръста е по-силно развита, т. е. по-дълга, това показва, че животинското естество въ човѣка има надмощие надъ другитѣ сили; ако долната часть на кръста е по-дълга, това показва, че растителнитѣ стремежи въ човѣка сѫ по-развити; ако източната часть на кръста е по-дълга, това показва, че човѣшкитѣ способности и чувства въ човѣка сѫ развити повече отъ другитѣ; и най-после, ако горната часть на кръста е най-дълга, това показва, че Божественото въ човѣка взима надмощие. Ако спуснете една отвесна плоскость въ човѣка, отгоре до долу, успоредна съ цѣлото му тѣло, той се раздѣля на две части: задната часть представя лѣвата пѫтека на неговото движение, а предната часть, успоредна на лицето му, представя дѣсната пѫтека на неговото движение. Ако спуснете друга плоскость, отъ западъ къмъ изтокъ, имате друго дѣление, при което дѣсната часть на мозъка представя правия, дѣсния пѫть, а лѣвата часть на мозъка — лѣвия, широкия пѫть. Въ принципаленъ смисълъ казано, лѣвиятъ пѫть означава стремежа на човѣшката душа, а дѣсниятъ пѫть — действията на човѣка. И наистина, въ правия, въ дѣсния пѫть върви само онзи, който действува, а въ широкия, въ лѣвия пѫть върви само онзи, който не действува още, а само се стреми. Това сѫ двата пѫтя, по които съвременнитѣ хора вървятъ.

 

   Като говоримъ за влияние и надмощие на растителни и животински сили и стремежи въ човѣка, имаме предъ видъ първитѣ прояви на съзнанието и подсъзнанието въ човѣка. Подъ думата „животинско влияние“ разбираме първитѣ прояви на съзнанието. Подъ „растително влияние“ разбираме първитѣ прояви на подсъзнанието. Когато въ мозъка, или въ цѣлия организъмъ на човѣка се събере известна енергия повече, отколкото трѣбва, тя създава въ него редъ дисхармонични състояния. Напримѣръ, когато слѣпоочнитѣ области въ човѣка сѫ силно развити, на тѣхъ, по развитие, отговарятъ устнитѣ. Значи, между слѣпоочнитѣ области и устнитѣ на човѣка има известно съотношение. Колкото повече се развиватъ слѣпоочнитѣ области, толкова и устнитѣ ставатъ по-дебели. Това се забелязва особено много въ хора, на които носътъ е близо до устнитѣ. Понеже носътъ е свързанъ съ обонянието, при всѣко помирисване на хубаво ядене чрезъ носа, става приливъ на кръвьта въ устнитѣ, вследствие на което тѣ ставатъ по-дебели.

 

   Изобщо, всички части, всички центрове на мозъка указватъ влияние върху специални удове на човѣшкия организъмъ, като хвърлятъ известенъ отпечатъкъ върху тѣхъ. Напримѣръ, когато центърътъ на надеждата въ нѣкой човѣкъ е добре развитъ, той указва влияние върху два специални мускула на неговото лице. При силно развита надежда въ човѣка, ѫгълътъ на устата е завитъ малко нагоре, а не надолу. Следователно, мозъчнитѣ центрове указватъ влияние въ две направления: тѣ създаватъ или прави, или криви линии. Понѣкога тѣ образуватъ и вглѫбнати ѫгли. Изобщо, линиитѣ вървятъ въ две направления: нагоре или надолу. Когато човѣкъ е тѫженъ, ѫглитѣ на устата му се спущатъ надолу, т. е. теченията въ него сѫ или растителни, или животински. Щомъ ѫглитѣ на устата сѫ насочени нагоре, човѣкъ става веселъ; тогава въ него преобладаватъ човѣшкото и Божественото състояния. И затова, като окултни ученици, трѣбва да правите редъ опити, изследвания, да изучавате различнитѣ състояния, положителни и отрицателни, презъ които минавате. Когато сте неразположени, направете опитъ да отдѣлите това състояние отъ съзнанието си и да го изследвате като обектъ, който нѣма нищо общо съ васъ: подложете го на критика, да видите причинитѣ и последствията на това състояние. Докато не направите нѣколко такива опити, при всѣко подобно неразположение, вие ще мислите, че това състояние е ваше, че е свързано съ съзнанието ви, и по никой начинъ не можете да го отдѣлите отъ себе си, вследствие на което се намирате подъ неговия тормозъ. Не, вие можете да го отдѣлите отъ съзнанието си, както можете да отдѣлите дяволския нокътъ отъ себе си. Ама изваждането му щѣло да ви причини известна болка — нищо отъ това. Изтеглете го отъ крака си!

 

   Когато човѣкъ е чрезмѣрно страхливъ, честолюбивъ и съ слаба надежда, той е песимистъ. Страхътъ създава въ въображението на човѣка образи на препятствия, на спънки, които той не може да преодолѣе. Едновременно съ страха, въ него изпѫква честолюбието му, че той не може да се повдигне, че остава назадъ отъ всички хора; слабата му надежда пъкъ го обезсърдчава, и той изпада въ мрачно състояние, въ песимизъмъ. Песимизъмътъ пъкъ ражда въ него редъ отрицателни качества, като лукавство, хитрость, зависть, умраза. Ще питате, защо се е явилъ страха въ свѣта. Въ животинското царство страхътъ е на мѣстото си. Тамъ той е единъ отъ великитѣ закони. Тамъ той е достигналъ до съвършенство. Когато нѣкое животно е много страхливо, това показва, че правото не е на негова страна. Това животно трѣбва да разчита на краката си. На слабия въ животинското царство казватъ: Тебе законътъ не те закриля, нито може да те избави, затова развивай краката си, тѣ да сѫ дълги, за да разчиташъ на тѣхъ. Страхътъ въ животнитѣ е равносиленъ на съвестьта у хората. Значи, въ човѣка страхътъ се замѣства съ съвестьта. Когато страхътъ дойде въ човѣка, въ него съ събуждатъ всички отрицателни качества на миналото, които не го радватъ. Затова, дойде ли страхътъ въ човѣка, той веднага трѣбва да го замѣсти съ съвестьта. Щомъ превърнете страха въ съвесть, веднага ще дойде разума, разсѫдъка. При това положение вече може да се говори за право.

 

   И тъй, всѣки трѣбва да работи върху себе си съзнателно, да отдѣля своитѣ състояния едно отъ друго и да ги изучава. Дойде ли ви нѣкакво скръбно състояние, и не искате да живѣете, отдѣлете това състояние отъ съзнанието си и го разгледайте обективно, защо е дошло при васъ, колко време ще трае и т. н. Като го отдѣлите отъ себе си, ще видите, че това не сте вие. Това състояние е чуждо. Хората много лесно се подаватъ на чужди мисли, възприематъ чужди състояния, и като не познаватъ законитѣ, страдатъ, измѫчватъ се. Чрезъ внушение, чрезъ хипнотизиране нѣкои хора възприематъ отъ хипнотизатора много мисли, които после реализиратъ като свои. Следъ като изпълнятъ внушената отъ хипнотизатора мисъль, едва тогава разбиратъ, че сѫ били подъ чуждо влияние. Чрезъ хипнотизъма могатъ да се обяснятъ много убийства и самоубийства, които се вършатъ въ свѣта. Случава се, че нѣкой човѣкъ, който въ миналото си е билъ въ нѣкаква школа, чрезъ внушение е възприелъ отъ учителя си известна мисъль, добра или лоша, и едва сега я реализира. При такива случаи, този човѣкъ самъ се чуди, какъ е станало, че се е измѣнилъ толкова много. Срѣщате единъ добъръ, честенъ човѣкъ, познавате го добре, разчитате на него, но изведнъжъ той се промѣня, започва да обира хората, да ги изнудва. Чудите се, какво е станало съ този човѣкъ, че се е измѣнилъ толкова много. Следъ две-три години го срѣщате, живѣе пакъ честенъ, почтенъ животъ — измѣнилъ се, върналъ се е въ първото си състояние. Какви сѫ тѣзи рѣзки промѣни, които ставатъ съ него?

 

   Сега, като ученици на Великата Школа, всички ще работите, да изправите тѣзи състояния въ себе си, т. е. по-право да се освободите отъ тѣхъ. Значи, предстои ви грамадна работа на изправяне. Школата има за цель да ви даде такива знания, чрезъ които, по разуменъ начинъ, да изправите погрѣшкитѣ на своето минало. Щомъ дойдете до нѣкое хипнотическо състояние на миналото, ще се върнете назадъ и по обратенъ пѫть ще го изправите. Ще правите обратни паси на тия, съ които сѫ ви хипнотизирали. Обикновено хипнотизаторитѣ на черната ложа правятъ паси отгоре надолу. Днесъ много хора се миятъ по сѫщия начинъ; тѣ миятъ лицето си, напримѣръ, отгоре надолу, като затварятъ очитѣ си, съ което искатъ да кажатъ: Не струва да бѫде човѣкъ съ отворени очи. Да, когато влиза въ материалния свѣтъ, добре е очитѣ на човѣка да сѫ затворени, но когато влиза въ Школата да учи, тамъ очитѣ му трѣбва да бѫдатъ отворени. Като ученикъ, той трѣбва да прави движения, т. е. паси, настрана, обратно на тия отъ черната ложа. Когато мокрите косата си, правете пакъ сѫщитѣ движения, отдолу-нагоре, а не обратно.

 

   Всѣко движение, което правите, има свой дълбокъ смисълъ и указва влияние върху васъ. Каквито движения правите, наблюдавайте, какъ се отразяватъ върху васъ, какви състояния произвеждатъ. Нѣкои движения се отразяватъ върху васъ приятно, а нѣкои — неприятно. Следете тѣзи движения и ги изучавайте. Обаче, гледайте да не изпаднете въ друга крайность, да започнете да се страхувате, дали да направите нѣкакво движение, или не. Когато искате да тонирате ума си, направете мислено едно движение отдолу-нагоре, по еволюционенъ пѫть. Започнете първо да мислите за растенията, после за животнитѣ, следъ това — за хората и най-после — за Бога, за сѫществата отъ Божествения свѣтъ. По този начинъ ще изпитате единъ подемъ на духа, едно възходещо състояние. Ако правите обратното движение, т. е. започвате отъ Божествения свѣтъ и постепенно слизате къмъ човѣшкия, животинския и растителния свѣтъ, вие ще изпаднете въ закона на инволюцията и ще преживѣете едно падане на духа, едно низходещо състояние. Като прилагате първото упражнение, ще можете да се освободите отъ много отрицателни състояния. За да правите това упражнение по-сполучливо, можете да се занимавате съ ботаника, зоология, антропология, а най-после да четете нѣкои Божествени книги. Човѣкъ всѣки день слиза въ по-низкитѣ свѣтове и пакъ се качва нагоре. Всѣка скръбь показва, че човѣкъ се е свързалъ съ растенията. По този начинъ той помага на тѣхъ, а тѣ — на него. Когато изпитва неразположение, гнѣвъ и редъ още отрицателни чувства, човѣкъ се свързва съ животнитѣ, на които, по този начинъ, помага. Щомъ дойде до разумното, до приятното, той вече е влѣзълъ въ човѣшкия свѣтъ. Най-после, човѣкъ минава къмъ възвишеното, благородното, т. е. той влиза въ Божествения свѣтъ, въ който цари абсолютна хармония.

 

   Тѣзи сѫ четиритѣ свѣта, четиритѣ състояния, които човѣкъ трѣбва да изучава. Когато нѣкой е неразположенъ, смутенъ, нетърпеливъ, нека си представи, че се намира въ гора отъ борови и дѫбови дървета. Нѣма да мине много време, и състоянието му ще се измѣни, ще приеме разположението на растенията. Когато нѣкой изпадне въ състояние на леность, нека мисли за животнитѣ. Тѣ обикновено сѫ пъргави, подвижни. Нуждата за храна ги е заставила по цѣлъ день да се движатъ да задоволятъ глада си. Като мислите за животнитѣ, вие се свързвате съ тѣхъ, и тѣ ви стимулиратъ съ енергията си. Като се нахранятъ, животнитѣ ставатъ мързеливи, но щомъ огладнѣятъ, пакъ тръгватъ да търсятъ храна. Като придобиете търпението на растенията и подвижностьта на животнитѣ, вие ще минете къмъ човѣка, да придобиете разсѫдливостьта, мисъльта. Следъ това ще влѣзете въ Божествения свѣтъ, дето ще изложите всичкитѣ си мисли на показъ. Напредналитѣ сѫщества отъ този свѣтъ ще направятъ своитѣ бележки върху изложенитѣ отъ васъ мисли. Умнитѣ хора правятъ всѣки день по едно изложение; обикновенитѣ хора правятъ по едно изложение въ седмицата, а глупавитѣ — по едно изложение въ годината. Когато се казва, че човѣкъ трѣбва да бѫде изложенъ на критика, това подразбира изложение на неговитѣ мисли въ Божествения свѣтъ, дето разумни сѫщества ще се произнасятъ за тѣхъ, а той ще следи, ще наблюдава всичко и ще вижда погрѣшкитѣ на онова, което нѣкога е създалъ. Докато дойде до това положение, човѣкъ трѣбва да мине презъ една последователна дисциплина на ума. Вие не сте минали още презъ тази дисциплина и не сте готови за Божествения свѣтъ. Ако преждевременно влѣзете въ този свѣтъ, ще заспите, ще се разстроите, не можете да понесете неговитѣ високи вибрации. Който е миналъ презъ тази дисциплина на ума, на волята, като влѣзе въ Божествения свѣтъ, той ще се върне бодъръ, освеженъ, съ нова свѣтлина и нови знания. За да преминете отъ този въ онзи свѣтъ, изисква се абсолютна тишина, безъ никакви смущения, никакви безпокойствия. Пълна хармония се изисква затова. За да се направи единъ опитъ за влизане въ Божествения свѣтъ, изисква се чиста аура наоколо, абсолютна хармония и тишина.

 

   Тази обстановка трѣбва да се продължа най-малко единъ — два часа, нѣщо, което е невъзможно въ градоветѣ. Този опитъ е невъзможенъ даже и въ Чамъ-Кория, дето сме сега. Това е възможно на нѣкое високо, уединено планинско мѣсто. Ако опитътъ трѣбва да се направи въ София, напримѣръ, изисква се специална стая, заградена съ здрава, чиста, хармонична аура. Въ тази стая чуждъ, външенъ кракъ не трѣбва да влиза. Изобщо, никой не трѣбва да подозира за сѫществуването на тази стая. Обаче, засега това е невъзможно, нѣма готови хора. Който не е подготвенъ за опита, нѣма да има желание да пристѫпи къмъ тази стая. Ученикътъ, обаче, ще се стреми да влѣзе вътре, както пчелата се стреми къмъ ароматния цвѣтъ. Ученицитѣ трѣбва да работятъ, да създадатъ хармонична аура въ своята стая, за да бѫдатъ опититѣ имъ успѣшни.

 

   Работете усилено върху себе си, за да преодолѣете всички мѫчнотии. По този начинъ ще изработите въ себе си воля, съ която ще преодолявате на всичко. Каква воля трѣбва да изработите? Не желѣзна, нито гранитна, но диамантена воля. Желѣзната и гранитната воля лесно ще капитулиратъ, а диамантената ще издържи на всички препятствия. Отъ васъ се изискватъ широки схващания, голѣма самоотверженость, за да се премахнатъ заблужденията отъ пътя ви. Тѣзи заблуждения могатъ да се махнатъ само чрезъ свѣтлина на съзнанието. Особена е тази свѣтлина. Не влѣзе ли тя въ съзнанието ви, вие ще останете съ сегашнитѣ си разбирания, при които не можете да добиете онѣзи резултати, които очаквате.

 

   Като казвамъ, че е необходимо особена свѣтлина да влѣзе въ съзнанието ви, това ни най-малко не трѣбва да ви смущава. Тази свѣтлина ще дойде сама по себе си, а отъ васъ се изисква само да се качите на нѣкой високъ планински връхъ и тамъ да чакате. Нали знаете, че слънцето огрѣва първо върховетѣ на планинитѣ, а после долинитѣ? По сѫщия начинъ и тази свѣтлина ще огрѣе първо върховетѣ на вашето съзнание, а после — долинитѣ му. Отъ васъ се изискватъ усилия, докато се качите на високия Божественъ връхъ, дето свѣтлината иде най-рано. Въ долинитѣ и въ равнинитѣ тази свѣтлина дохожда по-късно.

 

   Следователно, когатао се запитате, какви преимущества дава окултната школа на ученицитѣ си, ще знаете, че тя имъ посочва правия пѫть къмъ възкачване на високитѣ Божествени върхове, които първи се освѣтяватъ отъ Божественитѣ лѫчи на изгрѣващето слънце.

 

*

19. Лекция отъ Учителя, държана на

5 юлий, 1922 г. Чамъ-Кория.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани locked this тема
  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...