Jump to content

1922_05_31 Връзки на знанието


Ани

Recommended Posts

От томчето "Противоречията в в живота"
9 лекции на младежкия окултен клас, година I - 1922 г., том 2
Пѫрво издание София, 1934 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ВРЪЗКИ НА ЗНАНИЕТО.

 

Размишление.

 

            Четоха се работитѣ върху темата: „Защо трѣбва да обичаме, и защо трѣбва да ни обичатъ“?

 

            Вие сте развили темата добре, но по форма само, а не по съдържание и смисълъ. Опитали ли сте това, което сте писали? Начинътъ, по който сте разсѫждавали при написване на темата, е инволюционенъ. За да се освободите отъ този начинъ, вие трѣбва да спрете вниманието си върху природата, и оттамъ да извадите отговоръ на зададенитѣ въпроси. Споредъ вашитѣ разсѫждения, вие казвате: Който люби, той дава. Питамъ: който яде, дава ли нѣщо? Не само че нищо не дава, но той взима отгоре. Отговорете тогава на въпроса, защо трѣбва да яде човѣкъ?

 

            Значи, който люби, той всичко дава. Когото любятъ, той всичко взима. При това, който люби нѣкого, той същевременно го обсебва. Ако господарьтъ люби слугата си, той го обсебва и не му дава възможность да се прояви. Когато обичате коня си, вие не му давате свобода. Тогава, какво дава обичьта? Нищо не дава. Както виждате, основата на вашитѣ разсѫждения не е права. Приложете тия разсѫждения въ практическия животъ, да видите тѣхнитѣ резултати. Щомъ речете да ги приложите въ живота си, ще се натъкнете на редъ противоречия. Споредъ васъ, когото обичатъ, той само взима; който обича пъкъ, той всичко дава.

 

            За изяснение на въпроситѣ за обичьта, за любовьта, ще приведа следния примѣръ. Когато младъ човѣкъ влѣзе въ кръчма, кръчмарьтъ веднага го обиква. Какъ изразява любовьта си? Като му дава вино да пие. Кръчмарьтъ налива една следъ друга чашитѣ, а младиятъ момъкъ пие, постоянно взима. Младиятъ човѣкъ се пълни, но и кръчмарьтъ се пълни, съ една разлика само: отъ това, което пияницата взима, нищо не остава за него; каквото кръчмарьтъ взима отъ пияницата, всичко задържа. Той взима отъ пияницата пари, ниви, кѫщи — всичкото му материално и здравословно положение. Следователно, любовьта, за която хората говорятъ, е любовь между кръчмаря и пияницата. Идеална любовь ли е тази? Тази любовь не е идеална, но въпрѣки това, хората казватъ че въ любовьта има нѣщо Божествено. Въ коя любовь има Божествени прояви? Ако сега ви поставятъ на изпитъ, нито единъ отъ васъ нѣма да издържи въ любовьта си. Значи, едно говорите, друго вършите. Истина ли е тогава това, което пишете? Нѣкой пише, че любовьта изисква жертва. — Знаете ли, какво нѣщо е жертва? Преди всичко, жертвата трѣбва да се прави доброволно, а не съ насилие. Вие жертвували ли сте се доброволно? Сега, както видѣхте, направихме малъкъ разборъ на темата, която писахте за днесъ.

 

            Питамъ: защо трѣбва да обичате, и защо трѣбва да ви обичатъ? Имате ли нужда отъ това? Нито едното ви е нужно, нито другото. Любовьта е вънъ отъ всѣкакъвъ законъ. Следователно, ако е нужно да обичате, това показва, че нѣкакъвъ законъ ви заставя да правите това. Дето има законъ, тамъ има ограничаване. Какъ ще си обясните това противоречие? Ако нѣкаква външна необходимость, ако нѣкакъвъ законъ ви заставя да любите, това вече не е любовь. После, следъ като сте обичали, какво сте придобили, или какво сте изгубили? Каква е вашата опитность въ това отношение? Като задавамъ тия въпроси, искамъ да ви заставя да мислите правилно, здраво, за да се домогнете до реалностьта. Съ това, азъ ни най-малко не отричамъ нѣщата, но казвамъ, че вие подържате стари идеи. Напримѣръ, да обичате и да ви обичатъ, това сѫ стари идеи — идеи на мѫже и жени. Мѫжетѣ искатъ да обичатъ, а женитѣ — да ги обичатъ. Тѣзи идеи сѫществуватъ отъ памтивѣка още, и съвременнитѣ хора ги взиматъ, боядисватъ ги отвънъ съ разни бои и краски, накичватъ ги съ разноцвѣтни манисти и свѣтли, лъскави камъчета, докато заприличатъ на селска красавица. По този начинъ тѣ ги представятъ за нѣщо ново. Ако не сте съгласни съ това, покажете ми двама души, които, като сѫ живѣли по тази любовь, да сѫ завършили живота си идеално. Какъ сѫ завършили отношенията си двама приятели, които сѫ живѣли споредъ тази любовь? Ако проследите цѣлата история на човѣшкото развитие, нѣма да срещнете двама души, които, като сѫ живѣли споредъ тази любовь, да сѫ свършили живота си добре.

 

            Като говоря по този начинъ, не искамъ да кажа, че вашитѣ разсѫждения не сѫ прави. Прави сѫ тѣ, но отъ ваше гледище; отъ гледището на окултната наука не сѫ прави. Дойдете ли до любовьта, тамъ никакви разисквания не се приематъ.

 

            Любовьта изключва всички питания.

 

            Любовьта изключва всички противоречия.

 

            Любовьта изключва всички насилия.

 

            Любовьта изключва всички ограничения.

 

            Сега, като знаете тия положения, какъ ще опредѣлите любовьта? На вашата любовь липсва единъ новъ елементъ, който вие сами трѣбва да намѣрите. Можете ли да намѣрите, кой елементъ липсва на вашата любовь?

 

            Сега ще ви задамъ въпроса: защо гледате и защо ви гледатъ? И който гледа, и когото гледатъ, вършатъ единъ и сѫщъ процесъ. Единиятъ пита: Защо ме гледашъ? Другиятъ отговаря: Ти не ме ли гледашъ? Значи, и двамата се гледатъ въ едно и сѫщо време. Има ли нѣкаква разлика въ тѣзи два процеса? Разликата е много малка, едва уловима. За да се схване разликата, ще приведа следния примѣръ: два лагера неприятелски войски се биятъ. Едната страна напада. Споредъ васъ, тя проявява активна любовь. Другата страна се защищава — тя проявява пасивна любовь. И онѣзи, които нападатъ, както и другитѣ, които се защищаватъ, действуватъ по единъ начинъ. И еднитѣ, и другитѣ си служатъ съ картеченъ огънь. Разликата се заключава само въ това, че еднитѣ се движатъ, а другитѣ седятъ на едно мѣсто. Еднитѣ мѣстятъ позициитѣ си, а другитѣ се държатъ за позициитѣ си. Иначе, сѫществена разлика нѣма. Такава е разликата и между дветѣ положения, които по-рана разгледахме — да обичашъ и да те обичатъ. Като разглеждате любовьта идейно, вие трѣбва да се спрете върху най-малката любовь. Най-малката любовь е граничната. Щомъ става въпросъ, защо трѣбва да ни любятъ, и защо трѣбва да любиме, това е граничната любовь, т. е. любовь съ граници. Вие смѣсвате граничната съ безграничната любовь, а тѣ се коренно различаватъ. Когато нѣмате пари, вие отивате при банкера, искате отъ него заемъ. Въ случая, банкерътъ дава, а вие взимате. Банкерътъ е пасивната страна, а вие, които идвате отвънъ — активната. Вие атакувате неприятеля си, а той — или дава нѣщо, или отблъсва. Този примѣръ обяснява степеньта и характера на вашитѣ чувства.

 

            Като ученици на окултна школа, вие трѣбва да анализирате чувствата си, да знаете, съ какъвъ материалъ разполагате, а оттамъ, да предвиждате, какви резултати ще имате. Докато не схваща тѣзи нѣща, човѣкъ ще изпада въ смѣшни положения. Ще го срещне нѣкой и ще го пита: Защо не ме гледашъ? Какъ ще ви гледа този човѣкъ, ако е слѣпъ? Ами, ако и вие сте слѣпи, какъ ще се гледате? Преди всичко, човѣкъ трѣбва да се запита, има ли любовь въ себе си и неизмѣнна ли е неговата любовь? Не е достатъчно само да се говори за любовьта, но тя трѣбва да се прилага въ живота. Ако е само да се говори, и слѣпиятъ говори за свѣтлината, безъ да я разбира. И той има нѣкакво понятие за свѣтлината, но то още не е абсолютното понятие. Така и вие имате нѣщо подобно на любовь, но това не е истинската любовь. Затова, именно, хората често си задаватъ въпроса, защо трѣбва да обичатъ.

 

            Нѣкой казва, че по-добре е да бѫде обичанъ, отколкото той да обича. Намѣрили ли сте, обаче, човѣкъ, който да ви е обичалъ, както трѣбва? Казвате, че душата расте и се развива, когато ви обичатъ. — Провѣрили ли сте това нѣщо? — Нѣкои видни писатели подържатъ тази мисъль. — Тѣ провѣрили ли сѫ тази истина? Азъ не отричамъ този фактъ, но искамъ да обърна вниманието ви къмъ Онзи, Който, наистина, обича. Вие чувствувате ли опредѣлено, конкретно, че нѣкой ви обича? Ще кажете, че еди-коя си приятелка или приятель ви обичатъ. Колко време трае тази любовь? Тя трае само единъ моментъ. Това не е още любовь, това е само моментна проява на любовьта. Че нѣкой ви подарилъ нѣщо, или ви далъ единъ обѣдъ, това е временна проява на любовьта. Следователно, когато казвате, че отъ любовьта на нѣкого душата ви расте, вие се самоизлъгвате. Въ моитѣ очи, това растене е външна полировка, временно дресиране. Като ви поставятъ на изпитъ, тази полировка ще изчезне. Когато любовьта влѣзе въ човѣка, тя създава въ него редъ алхимически процеси, подъ влиянието на които цѣлото му сѫщество, цѣлото му битие се измѣня. Това може да стане моментално, може да стане и постепенно — отъ човѣка зависи. Подъ влиянието на любовьта, възгледитѣ въ човѣка се оформяватъ, претърпяватъ промѣна, каквато претърпява вѫглена, докато се превърне въ диамантъ. Мислете върху любовьта като сила, като принципъ, за да дойдете до положителното знание.

 

            Вие сега сте въ права посока, но методитѣ, съ които си служите, сѫ стари, затова не могатъ да ви помогнатъ. Напримѣръ, мѫжъ и жена се обичатъ, разговарятъ се, четатъ Евангелието заедно — добре върви всичко. Следъ това мѫжътъ казва: Жена, искамъ хубаво да ми наготвишъ! — Добре, ще ти наготвя, но ти какво ще ми купишъ? Тѣ говорятъ за любовьта, а живѣятъ по старъ начинъ. После ще казватъ, че тъй било опредѣлено отъ Бога. Сами сѫ недоволни отъ живота си, а го приписватъ на Бога. Това не е обичь, това е оглеждане въ огледало. Нѣкой обича нѣкого, защото се оглежда въ него, като въ огледало. Въ сѫщность, той обича себе си въ огледалото. По този начинъ той пакости и на себе си, понеже се заблуждава. Който обича себе си, той обича и другитѣ. Черната ложа е създала редъ теории и разсѫждения за любовьта, съ които е разбъркала умоветѣ на всички хора — учени, философи, писатели, вследствие на което тѣ все повече и повече загазватъ въ тази забъркана каша. И въ Писанието е казано: „Цѣлиятъ свѣтъ лежи въ лукаваго.“ Когато развива нѣкаква тема, ученикътъ трѣбва да се вдълбочи въ себе си, да види, отъ своитѣ опитности и преживявания, какво е написано тамъ, и това знание да изнесе. Рече ли да пише, кой какво казалъ по дадения въпросъ, той ще се отдалечи отъ истината.

 

            Въ друга лекция азъ ще говоря за проява на любовьта по форма, а не по принципъ. Засега вие се нуждаете отъ формитѣ на нѣщата, тѣхъ трѣбва да разбирате. Любовьта може да се прояви въ съответна за нея форма. Значи, формитѣ трѣбва да се намѣрятъ, а въ това се заключаватъ голѣмитѣ мѫчнотии. Любовьта е посещавала всѣкиго, но за кратко време само. Нѣкой се вдъхнови, изпита приятно чувство и разположение и казва: Ще раздамъ всичкото си имане. Азъ искамъ да служа на Бога. Следъ два-три часа разположението изчезва, той започва да уляга въ себе си и казва: Не му е дошло още времето. Не трѣбва да бързамъ. Следъ петь шесть месеца пакъ се вдъхнови, пакъ е готовъ да раздава имането си. Току изведнъжъ се сепне, стресне се, отложи. И като отворите книгата на този животъ, виждате, че цѣлата е изписана съ взети, но неизпълнени решения. Такава е любовьта на повечето хора. Това не значи, че тѣ нѣматъ любовь. Всички хора иматъ любовь, но тѣхната любовь още не е приложена. Това, което сега говоря, се отнася до васъ, като ученици. Докато не създадете въ себе си нови форми за проява на любовьта, нищо не трѣбва да говорите на външнитѣ хора. Ако говорите, безъ да сте придобили тия форми, вие сами ще се натъкнете на по-голѣми трудности и противоречия. Всичко, което говорихъ по въпроситѣ, защо трѣбва да любите, и защо трѣбва да ви любятъ, не изчерпва въпроса за любовьта. Това бѣха само разсѫждения, които ще събудятъ мисъльта ви. Обаче, всѣки самъ трѣбва да разреши въпросътъ за любовьта.

 

            Сега ще ви представя единъ образъ за разсѫждение. Имате една тенджера съ капакъ, който ѝ прилѣга добре. По едно време вие забутате тенджерата нѣкѫде, и кой какъ мине подритва я. Сѫщо така захвърляте и капака на тенджерата. Въ това положение, тенджерата остава отворена. Допуснете, че тенджерата е жената, а капакътъ — мѫжътъ. Какво трѣбва да правятъ мѫжътъ и жената? Тенджерата трѣбва да намѣри своя капакъ. Кой кого трѣбва да люби; тенджерата капака, или капакътъ тенджерата? Азъ ви давамъ тия примѣри само за разсѫждение въ класъ, безъ да засѣгамъ чувствата ви. Това сѫ теоретически въпроси, а вашитѣ чувства оставямъ настрана. Ако вашата тенджера е отворена, безъ капакъ, трѣбва да намѣрите капака ѝ и да го турите на мѣсто. Това значи: ако чувствата ви сѫ открити, има опасность да се опрашатъ, да се накърнятъ отъ нѣкого. За да не става това, намѣрете капака на вашитѣ чувства, т. е. ония мисли, които могатъ да имъ прилегнатъ добре. Тогава и капакътъ ще бѫде здравъ, и тенджерата цѣла, неповредена. Това е методъ, чрезъ който можете правилно да регулирате чувствата си.

 

            Разбрахте ли тази мисъль? Ако не сте я разбрали, по-добре. Защо? Защото често разбранитѣ нѣща се изопачаватъ. Споредъ окултната наука, разбранитѣ нѣща сѫ неразбрани, а неразбраните сѫ разбрани. Когато мислите, че сте разбрали нѣщо, вие не сте го разбрали; когато мислите, че не сте го разбрали, тогава сте го разбрали. Любовьта е метафизическо нѣщо, тя не може лесно да се разбере. Ще кажете: Като не можемъ да разберемъ любовьта, защо ни говорите? Ще ви дамъ единъ примѣръ, съ който ще обясня цельта си, защо, именно, говоря за любовьта. Всѣки отъ васъ представя малко растение, което едва е започнало да се развива: стъблото, клончетата му сѫ нѣжни, не издържатъ големи тежести. Обаче, започва да вали снѣгъ, който натрупва тия млади клончета и листа. Ако не дойде отвънъ нѣкаква помощь, клончетата ще се пречупятъ. Словото, което говоря, представя малъкъ вѣтрецъ, който иде въ помощь на вашитѣ клончета: той отвява настрана снѣга и освобождава клончетата ви. Този вѣтъръ е потрѣбенъ, да изтърси снѣга на земята. Снѣгътъ, това сѫ вашитѣ стари идеи, които не сѫ на коренитѣ, но на клончетата ви. Ако не падне долу, клончетата ви ще се счупятъ. Много отъ вашитѣ клончета сѫ счупени отъ тежестьта на вашитѣ стари идеи. Идеитѣ трѣбва да бѫдатъ въ коренитѣ, а не по клонищата. Нѣмамъ нищо противъ вашитѣ идеи, но има опасность, отъ тежестьта имъ да не се счупятъ клончетата на вашия животъ. Затова, именно, поне малко вѣтрецъ ви е потрѣбенъ! Нѣкои се страхуватъ, че снѣгътъ, т. е. идеитѣ имъ щѣли да паднатъ. Нищо опасно нѣма въ това — снѣгътъ непременно трѣбва да падне долу, при коренитѣ на растенията.

 

            Когато въ човѣка се пробуди обичьта, той има желание никой да не забележи, да не знае това нѣщо. Това е стремежътъ на душата. Докато никой не забелязва неговата обичь, той е радостенъ, доволенъ. Щомъ го забележатъ, радостьта му изчезва. Направете следния опитъ да провѣрите думитѣ ми. Минете покрай нѣкой беденъ човѣкъ, и безъ да забележи той, турете предъ него 20-30 лева. Щомъ се отдалечите, вие ще изпитате голѣма радость. На другия день пакъ минете покрай сѫщия човѣкъ и му подайте въ рѫка 20-30 лева. Той ще ви благодари, но ще ви запомни, и дето ви види, все ще очаква да му дадете нѣщо. Въ този случай вие нѣма да бѫдете радостенъ. Защо? Развали се нѣщо въ любовьта. Следователно, любовьта е нѣженъ цвѣтъ, който расте и се развива далечъ отъ погледитѣ на хората. За любовьта ви никой не трѣбва да знае. Въ първия случай вие изразихте любовьта си къмъ бедния на тъмно, отъ никого невидени и незабелязани, затова и вие бѣхте радостни, и той бѣше радостенъ. Въ втория случай вие изразихте любовьта си на свѣтло, презъ деня, и той ви видѣ. Тогава вие изгубихте, той спечели. Съ този примѣръ ви изнесохъ една нова мѣрка за любовьта, предъ която вашитѣ разбирания за любовьта оставатъ нѣщо антично, архаично. Обаче, тази формула на любовьта не може още да се приложи въ практическия животъ, защото нѣма съответни условия. Форма има, но съдържание още нѣма. Съдържанието трѣбва да излѣзе отъ васъ.

 

            Въ бѫдеще, когато дойдатъ по благоприятни условия, ще ви дамъ една задача върху любовьта, която трѣбва да решите безъ хартия, безъ моливъ, — направо. До това време тя ще бѫде въ тайна, никой нѣма да я знае. Тогава вие сами ще провѣрите вашата теория върху въпроситѣ: защо трѣбва да любимъ, и защо трѣбва да ни любятъ.

 

            Сега, това сѫ важни разсѫждения, които ще останатъ за класа. И въ дома си да разсѫждавате по тѣзи въпроси, ще си представяте, че се намирате въ класъ. Стремете се да не смѣсвате тѣзи идеи съ идеитѣ на свѣта. Смѣсите ли ги, съвсемъ ще се объркате. Ако ги смѣсите, ето каква грѣшка ще направите. Представете си, че въ едно шише отъ единъ литъръ вмѣстимость сте сипали половинъ литъръ вода. Тази вода е седѣла въ шишето три-четири деня, вследствие на което е изгубила своята свежесть. Следъ това азъ ви давамъ едно малко шишенце съ чиста, хубава вода, току що налѣта отъ извора. Вие взимате това шишенце и наливате водата отъ него въ голѣмото шише. Умно ли постѫпихте? Напротивъ, голѣма грѣшка направихте. Шишенцето съ вода, което ви дадохъ, трѣбва да държите отдѣлно отъ другото.

 

            За следния пѫть пишете върху темата: „Предназначението на рѫцетѣ“.

 

 

*

14. Лекция отъ Учителя, държана на

31 май, 1922 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...