Jump to content

1931_12_09 Непреодолимо желание


Ани

Recommended Posts

От томчето "Събуждане"
14 лекции на общия окултен клас, 11-та година, т. I (1931-1932 г.)
Пѫрво издание, София, 1944 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Непреодолимо желание

Размишление.

Чете се темата: „Предназначението на християнството, “

Тема за следния пѫть: „Защо плачатъ малкитѣ деца?“

Казано е въ Писанието: „ И голи бѣха и двамата, и Адамъ, и жена му, и не се срамуваха.“*) Защо първитѣ човѣци сѫ били голи? Когато Адамъ сгрѣши, Богъ го търсѣше въ рая, докато най-после го намѣри. Адамъ каза: „Чухъ гласа Ти, Господи, но убояхъ се, защото съмъ голъ; и скрихъ се.“ И рече му Богъ: „Кой ти обади, че си голъ? Ялъ ли си отъ дървото, отъ което ти заповѣдахъ да не ядешъ?“ Като ялъ отъ забранения плодъ, очитѣ на Адама се отворили, и той видѣлъ, че е голъ. Трѣбва да се знае, действително ли е билъ голъ, или, като сгрѣшилъ, оголѣлъ. — Кога оголява човѣкъ? — Когато грѣши. Голотата има отношение къмъ грѣха, къмъ човѣкъ съ неоформенъ характеръ. Той се представя такъвъ, какъвто не е, поради което лицемѣри. Той мисли за себе си, че е добъръ, щедъръ, че има знания. Човѣкъ се мисли или за добъръ, или за лошъ. Нѣкой казва за себе си, че е лошъ. Съ това той иска да каже, че не е отъ слабитѣ хора.

Казватъ: Да бѫдемъ добри! Кой човѣкъ е добъръ? Споредъ нѣкой, добъръ човѣкъ е този, който ни дава пари на заемъ, храни ни — дава ни, каквото пожелаемъ. Който не задоволява желанията ни, той е лошъ. Право ли е това заключение? Отчасти, 50% е право. Значи, който прави добро, е добъръ, светъ човѣкъ. Той прави добро, дава пари на заемъ, защото срещу това има подписитѣ на двама богаташи. Въ този смисълъ, банкерътъ прави добро на банкеръ, светията — на светия. Добъръ е банкерътъ, но, ако не можешъ да платишъ дълга си, хваща порѫчителитѣ. Нѣкой банкеръ не ти дава пари на заемъ, подъ предлогъ, че нѣма пари. Той не говори истината. Ще каже, че кредитътъ му е малъкъ, че го отстѫпилъ на други — ще се извини по нѣкакъвъ начинъ. Най-после казва: Ще те имамъ предъ видъ. Добре ли постѫпва този банкеръ? Добре постѫпва, защото ти не трѣбва да искашъ пари отъ него. — Той е длъженъ да дава. — Ако е длъженъ, трѣбва да има нѣкакъвъ законъ, който да го задължава. Касиерътъ на нѣкоя банка е длъженъ да изплати известна сума, но ако имашъ чекъ срещу това. Ако касиерътъ не иска да ти даде тази сума, той отговаря предъ закона. Ти не носишъ никакъвъ чекъ, а казвашъ, че си внесълъ пари въ банката. Касиерътъ не вѣрва на думитѣ ти, той иска документъ. — Има ли право да не вѣрва? — При сегашнитѣ условия на живота, той не е длъженъ да вѣрва.

Сега ще направимъ единъ опитъ. Дайте ми четири конеца по единъ метъръ дълги. Като разбъркамъ концитѣ, може ли да кажете, кой конецъ на кого принадлежи? Ще каже нѣкой, че този, или онзи конецъ е неговъ. Твой е конецътъ, ако можешъ да се хванешъ за него. Ако не можешъ да го хванешъ, не е твой. Вие имате цѣли кълба съ конци, но не можете да работите съ тѣхъ и ходите голи. Виждашъ, че нѣкой е добре облѣченъ, а ти ходишъ голъ и се питашъ, защо другитѣ хора сѫ облѣчени, а ти си голъ. Онзи, който се облича, е превърналъ концитѣ на дреха. Той смѣня дрехитѣ си по три пѫти на день, има съ какво да се облича. А ти нищо не си направилъ и нѣма съ какво да се облѣчешъ.

Сега да излѣзатъ вънъ единъ младъ братъ и една млада сестра, да хванатъ по единъ конецъ. Така хванати, концитѣ се кръстосватъ, спорятъ помежду си. Какъ ще решите въпроса: кой отъ двамата пръвъ ще пусне конеца? При това, всѣки трѣбва да пази своя конецъ. Като пуснешъ конеца отъ едната рѫка, ще внимавашъ после да хванешъ сѫщия край. Да излѣзатъ сега единъ възрастенъ братъ и една възрастна сестра, да хванатъ краищата на останалитѣ два конеца. Сега и четиритѣ конци се кръстосватъ. Първо спорѣха двата конеца. Ако единиятъ отъ тѣхъ отстѫпи, решава ли се въпросътъ? Не се решава. Това е все едно, момата да люби единъ момъкъ, после още единъ и да мисли, че е разрешила известенъ въпросъ. Нищо не е разрешила. Докато любѣше само единъ момъкъ, тя живѣеше въ частната собственость. Като люби двама, тя живѣе въ колективната собственость. Може ли тази мома да люби четири - петь мѫже? Ако тя може да люби четири - петь мѫже, ще бѫде колективна собственость, но и съ това спорътъ не се решава. Другояче разгледанъ въпросътъ: ти взимашъ пари отъ единъ банкеръ, но можешъ да вземешъ пари и отъ четирма души. Ако имашъ да давашъ на четирма души, въпросътъ е още по-сложенъ. Отъ единъ банкеръ е трудно да вземешъ пари, но отъ четирма е още по-трудно. А отъ десеть души е най-трудно. — Кое е най-хубавото? — Отъ никого да не взимашъ пари. — Възможно ли е това? — Възможно. Ще става обмѣна. Днесъ продавашъ стока, получавашъ пари. Изкуство е да живѣешъ безъ задължения.

Да се върнемъ къмъ опита. Четиритѣ конеца сѫ объркани. Какъ ще се оправятъ? За всѣки въпросъ има начинъ, по който може да се разреши. Единиятъ начинъ е да отстѫпвашъ. Ще пуснешъ единия край на конеца, а другия ще държишъ здраво. Нѣма да пуснешъ двата края на конеца, защото той представя твоята мисъль. Ще дадешъ възможности на мисъльта си свободно да се проявява. За това, ще вземешъ конеца и ще си отидешъ съ него. Никой нѣма да остави конеца си, не е хубаво това. Имашъ убеждение за нѣщо, но следъ време казвашъ: Старо е това убеждение! И въ старото убеждение има нѣщо хубаво, не трѣбва изведнъжъ да се отказвашъ отъ него. Ако имашъ единъ старъ, златенъ пръстенъ, нѣма да го хвърлишъ, но ще го стопишъ, ще му дадешъ, каквато форма искашъ, и върху него ще поставишъ единъ скѫпоцененъ камъкъ. Стариятъ пръстенъ не струва ли пари? Зависи отъ метала. Щомъ е златенъ, златото никога не губи цената си.

Както обтѣгате концитѣ и ги впрѣгате на работа, така трѣбва да впрѣгате всѣка своя мисъль на работа. Днесъ повечето хора разрешаватъ въпроситѣ си по особенъ начинъ. Всѣки търси нѣкое малко удоволствие въ живота. Всѣки иска да държи двата края на конеца. Ако всички държатъ двата края на концитѣ и теглятъ, тѣ ще се скѫсатъ. Ще пуснете поне единия край на концитѣ. Конецътъ представя връзката, която държи човѣка за земята. Скѫса ли се конецътъ, прекѫсва се и животътъ на човѣка. Какво печелятъ двама души, на които животътъ е прекѫснатъ? Ще кажете, че има и другъ животъ, ще се преродите. Има ли смисълъ да скѫсашъ конеца на своя животъ и да чакашъ ново прераждане, само за това, че не си знаялъ, какъ да държишъ конеца? Като обтегнешъ конеца, пусни единия му край, да не се скѫса. Ако постѫпишъ така, ти си уменъ човѣкъ. Ти си разрешилъ въпроса правилно. Дали съ ума, или съ сърдцето си ще разрешишъ въпроса, не е важно; важно е да го разрешишъ правилно. Ако държишъ нѣщо съ дветѣ си рѫце, за да не пострадашъ и платишъ съ живота си, ще отпуснешъ едната си рѫка. Това значи: или сърдпето ти трѣбва да отстѫпи и даде, или умътъ ти трѣбва да отстѫпи.

Представете си, че всички се стремите къмъ единъ центъръ. Обаче, такова е положението, че само единъ може да държи центъра. Въ случая, всѣки държи по единъ край на конеца, азъ държа другия край на всички конци. Азъ съмъ центърътъ и заставямъ останалитѣ да се движатъ около мене по окрѫжность. Тия, които се движатъ по окрѫжностьта, не сѫ свободни, нѣма де да отидатъ. Тѣ сѫ въ едно поле на дейность, отдето не могатъ да излѣзатъ. Отъ мене зависи да бѫдатъ свободни, или не. Ако не пусна концитѣ, които държа въ рѫката си, всички ще бѫдатъ недоволни, ще кажатъ, че имъ влияя. Съ какво влияя? Какво мога да имъ дамъ по тѣзи конци, или какво мога да взема отъ тѣхъ? Почти нищо. Азъ мога само да си въобразявамъ, че съмъ господарь на положението. Концитѣ могатъ да се скѫсатъ, и цѣлата система да изчезне.

Де е приложението на тая система? — Въ човѣшкитѣ мисли и чувства. Значи, тѣ могатъ да се концентриратъ къмъ единъ центъръ. Каквото е отношението между членоветѣ на едно семейство, такова е отношението между мислитѣ и чувствата. Въ това отношение, човѣкъ представя едно общество. Той трѣбва да разреши спорнитѣ въпроси между своитѣ мисли и чувства. Всѣка мисъль е едно възвишено сѫщество, единъ ангелъ, който временно обитава въ човѣка. Въ бѫдеще тоя ангелъ може да се въплъти на земята, и ти трѣбва да бѫдешъ неговъ проводникъ. Той може да се яви като твой синъ, или твоя дъщеря. Ето защо, трѣбва да давате мѣсто само на добритѣ и възвишени мисли въ своя умъ. Ако давате мѣсто на лоши мисли и чувства, въ бѫдеще тѣ могатъ да се въплътятъ на земята, като ваши деца. Не е все едно, дали ще имате добъръ синъ и добра дъщеря, или лошъ синъ и лоша дъщеря. Живѣйте добре, мислете и чувствувайте правилно, за да създадете условия за добъръ бѫдещъ животъ. Бѫдещето ви зависи отъ вашитѣ добри мисли и чувства. Ако още сега не внесете възвишени мисли и чувства въ себе си, какво бѫдеще ви очаква?

Вие искате нѣкой да ви обича. Каква обичь може да има между тѣзи конци? Обаче, всѣки конецъ може да оживѣе, да се превърне въ клонъ отъ дървото на живота. Сега всички конци спорятъ, понеже взиматъ участие въ общия животъ на дървото за познаване на доброто и на злото. Какъ ще разрешите въпроситѣ по закона на това дърво? Когато между двама души има отношение, единиятъ трѣбва да дава съ ума си, а другиятъ — съ сърдцето си. Ако и двамата даватъ или съ ума си, или съ сърдцето си, въпроситѣ не могатъ да се разрешатъ.

Имате едно дърво съ корени, клоне и листа. Коренитѣ представятъ сърдцето, клонетѣ — ума, а листата и цвѣтоветѣ — други сили, които работятъ въ общия животъ на сърдцето. Всѣко дърво, което нѣма корени и клоне, не може да сѫществува. Следователно, и човѣкъ не може да успѣва въ морално отношение, докато не разбере връзката между частитѣ на цѣлото. И тогава, той ще знае, че не е независима единица и ще отстѫпва. Богъ държи единия край на всички конци и казва: Пусни конеца! Чуешъ ли тази заповѣдь, пусни края на конеца. — Ще ми взематъ конеца. — Не се страхувай, никой нѣма да ти вземе конеца. Пусни единия край на конеца! Двама души спорятъ за нѣщо. Какъ ще разрешатъ въпроса? Ако единиятъ иска да държи и двата конеца, той е на кривата страна. Всѣки си взима своя конецъ, и спорътъ се разрешава. Но утре ще дойде ново заплитане. Какъ ще се разреши?

Ще кажете, че спорътъ се разрешава мѫчно. Споредъ мене, нѣма никаква мѫчнотия. Нѣма споръ, който не може да се разреши. Какъвъ споръ може да има между бащата и децата? Бащата съмъ азъ, държа центъра, дето сѫ краищата на всички конци. Положението на децата зависи отъ мене. Правя преводъ: влиянието на онзи, който държи единия край на концитѣ, символизира влиянието на известни психични центрове на разумни сѫщества. Ако тия сѫщества сѫ възвишени, добре ще бѫде за васъ; ако сѫ нисши, това значи, да попаднете подъ влиянието на дявола. И този въпросъ е разрешимъ, но искамъ да ви покажа, на какво може да се натъкнете. Има въпроси, които първоначално лесно се разрешаватъ, даже и отъ деца, но, колкото повече се навлиза въ системата, толкова и разрешаването на въпроситѣ става по-трудно. Има единъ магически начинъ за разрешаване. Въ дадения случай, азъ, който държа единия край на концитѣ, сѫщо се намирамъ подъ влиянието на други действуващи сили. Не съмъ азъ единственото лице, което разрешава въпроса. За васъ може да съмъ единственото лице. Но, ако мислите, че тази е единствената система и нѣма другъ изходенъ пѫть, вие се заблуждавате.

Да допуснемъ, че азъ съмъ подъ влиянието на други сили. Какво ще стане тогава? Ако тѣ ме заставятъ да си оттегля рѫката, да пусна края на концитѣ, азъ ще ги послушамъ. При това положение, въпросътъ веднага се разрешава. Всѣки споръ се разрешава чрезъ отстѫпване. Двама души спорятъ. Единиятъ трѣбва да отстѫпи. Ще пусне края на конеца и ще си вземе конеца за споменъ.

Сегашнитѣ хора иматъ смѫтна представа за морала, за отношенията си къмъ Бога. Малкото дете е въ рѫцетѣ на майка си. Тя го носи, пригръща, цѣлува; тя го кѫпе, храни. Като поизрасне, майката измѣня отношенията си къмъ него: престава да го носи на рѫце, да го пригръща и цѣлува; не го кѫпе всѣки день, не го кърми. Ако при първото отношение, детето си мислѣло, че майката изявява любовьта си къмъ него, какво ще мисли сега? То може да си мисли, че отношенията на майката къмъ него сѫ измѣнени, но това нищо не значи. Детето мисли криво. Има нѣкаква промѣна, но само външна. Израстването на детето, развитието на неговия умъ и сърдце сѫ причина майката да измѣни външно отношенията си къмъ него. Има ли нѣкакво престѫпление въ това, че майката не кѫпе всѣки день детето си и не го носи на рѫце? Длъжна ли е да прави това? Тя е длъжна да прави това, докато детето е малко — най-много до три години. Щомъ влѣзе въ четвъртата година, то трѣбва да стѫпи на краката си. До три години майката може да кърми детето си, но отъ четвъртата година нататъкъ, то трѣбва вече да дъвче храната си.

И Богъ, по сѫщия начинъ, е измѣнилъ отношенията си къмъ насъ. Каквито сѫ били нѣкога, днесъ не сѫ такива. Отношенията на сегашнитѣ хора сѫ по-добри, отколкото въ миналото. Като отивашъ на баня, ти търсишъ теллякъ. Нѣма по-лошо отъ това, да очаквашъ на теллякъ да те кѫпе. Това е най-лошото кѫпане. Най-доброто кѫпане е безъ теллякъ. Като се оставншъ на теллякада търка кирьта отъ тѣлото ти, заедно съ кирьта той ще отнеме толкова хубави работи отъ тебе, че съ години не можешъ да възстановишъ предишното си положение. Обикновено богатитѣ хора търсятъ телляци. Нѣкой богатъ отива на баня, вика теллякъ да го кѫпе, но се връща оттамъ така разстроенъ, че съ месеци не може да възстанови първоначалното си състояние. Нѣкой професори, следъ като ги е търкалъ теллякъ, сѫ изгубвали нѣщо ценно отъ себе си. Следъ всичко това, ще се говори за телляци. Нѣкой казва: Препорѫчай ми единъ добъръ теллякъ! — Никакъвъ теллякъ не ти трѣбва. Телляцитѣ сѫ за хора отъ външния свѣтъ, а не за васъ. Нѣкои сестри още търсятъ теллячки. На напредналитѣ казвамъ: Никакви телляци! Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, самъ да изтъркашъ тѣлото си. Ако срещнешъ въ банята единъ светъ човѣкъ, нека той те изтърка; не срещнешъ ли такъвъ човѣкъ, по-добре самъ се изтъркай.

Искамъ да ви наведа на мисъльта, да бѫдете самостоятелни. Въ известно отношение, ученикътъ трѣбва да бѫде крайно самостоятеленъ. Влѣзе ли въ банята, да каже: Азъ самъ ще се изтъркамъ. Това е най-хубавото упражнение. Ще кажешъ, че на нѣкои мѣста рѫката недостига. Кажи си: Господъ ми е далъ рѫката. Нѣма да оставя мѣсто, дето тази рака да не пипне. Бедниятъ се оплаква, че нѣмалъ пари да плати на теллякъ. Още по-добре, самъ ще се изтъркашъ.

Искашъ да разрешишъ единъ въпросъ, да реализирашъ една мисъль. Какво правишъ? Търсишъ единъ теллякъ да те разтрие малко. Не търси веднага външна помощь. Почакай помощьта да дойде въ крайния моментъ, когато си приложилъ всички срѣдства. Чакай последния моментъ! Тогава ще дойде единъ човѣкъ отвънъ, да ти направи една малка услуга. Ти си донесълъ трески, дърва, приготвилъ си всичко за огънь, но кибритъ нѣмашъ. Ще дойде този човѣкъ, ще драсне клечка кибритъ, и огъньтъ ще се запали. Нека той намѣри всичко готово, само да драсне клечицата, да не търси дърва и запалки. И тъй, следъ като си мислилъ дълго време върху известенъ въпросъ, приготвилъ си всичкия материалъ, ще дойде учениятъ да драсне клечицата, и огъньтъ да се запали. Това е Божественъ законъ, който гласи: Всѣкога действувай съ най-малкитѣ сили. Последнитѣ сили сѫ най-малкитѣ, съ които се действува. Казвашъ: Дошълъ съмъ до края на своята беднотия, повече нѣма накѫде. — Щомъ си дошълъ до края, ти си на спасителното мѣсто. Действувай вече съ най-малкитѣ сили въ себе си. Тѣ изправятъ всички нѣща. Ако не дойдешъ до крайната сиромашия, да бръкнешъ въ джоба си и да извадишъ последнитѣ трошици, ти не можешъ да оценишъ, какво нѣщо е хлѣбътъ. Това е философията на живота. Ако не можешъ да оценишъ малката трошица, ти не разбирашъ живота. Малката трошица е като житното зърно: расте, увеличава се и дава плодъ. Магътъ, мѫдрецътъ, които сѫ завършили развитието си, иматъ тази сила въ себе си. Дай на мага своята торба, съ трошици на дъното, той ще бръкне, ще извади една трошица и ще я превърне на сомунъ.

Сега вие разглеждате въпроситѣ механично, искате цѣлия свѣтъ да ви обърне внимание. Въ това желание се крие нѣщо фалшиво. Ако свѣтътъ сега трѣбва да ви обърне внимание, вие сте изгубени. Ако Богъ сега трѣбва да ви обикне, вие сте изгубени. Това е крива философия. Любовьта на Бога е отъ вѣчностьта. Богъ всѣкога е ималъ, има и ще има едни и сѫщи отношения къмъ насъ. Нищо друго не остава на човѣка, освенъ да съжалява, че не е обърналъ внимание на тази любовь по-рано и не я преценилъ. Затова въ него се ражда дълбока, вѫтрешна скръбь. Ако човѣкъ мисли, че любовьта на Бога къмъ него трѣбва да се увеличи, или че Богъ не го обича вече, или сега започва да го обича, това се дължи на кривитѣ човѣшки идеи. Ако мислишъ, че нѣкой хора те мразятъ — това е крива идея. Мразятъ те, понеже ти мислишъ така. Азъ мога да накарамъ, когото и да е отъ васъ, да мрази, или да обича. Въ единъ часъ само мога да ви накарамъ да обичате и да мразите. Имашъ приятель, когото обичашъ, но и той те обича. Ако той забие една игла въ кожата ти, на дълбочина два сантиметра, ти ще изпиташъ желание да му отмъстишъ, да го блъснешъ настрана. Защо да не се усмихнешъ и да кажешъ: Приятно ми е, забий иглата още по-дълбоко. Колкото повече забива, толкова повече да благодаришъ. Кажешъ ли, че това е безобразие, ти нѣмашъ любовь. Де остана любовьта ти? Каква любовь е тази, която се явява и изчезва?

Сега всички минавате за светии; въ дадения случай сте светии. И азъ ви признавамъ за светии, но не свѣтите всѣкога. Светии сте, които по известни съображения нѣкога не свѣтятъ. Туряте капаци на вашата свѣтлина и се скривате. Срѣщамъ единъ светия, който ми казва: Ако постъпвашъ съ мене така, нѣма вече да дохождамъ въ дома ти. Казвамъ: Ти и сега не си въ дома ми. Първо, азъ нѣмамъ домъ. Азъ съмъ бездомникъ. Ти се заблуждавашъ, че си въ моя домъ. Този домъ е чуждъ. Споренъ е въпросътъ, дали този домъ е мой. Ако искашъ да ми станешъ наследникъ, азъ ти казвамъ  истината: Този домъ не е мой. Азъ имамъ да плащамъ наемъ на стопанина.

Любовьта опредѣля правилни отношения между съществата. Въ любовьта противоречие не съществува. Любовьта решава въпроситѣ разумно. Ако зная, че отношенията, които имате къмъ мене, съ опредѣлени отъ Бога още отъ началото на вѣчностьта, ще зачитамъ тѣзи отношения. Отъ това зависи моето щастие, моето бѫдеще. Това показва любовьта ми къмъ Бога. И ако въ даденъ случай вие съзнавате, че отношенията ми къмъ васъ, сѫ опредѣлени отъ Бога още отъ вѣчностьта, вие ще ги зачитате. Отъ това зависи вашето щастие. Туй е неизмѣненъ законъ въ природата. Ако мислите, че друга философия може да обясни тѣзи въпроси, вие се самоизлъгвате. Друга философия нс сѫществува. Ако въ свѣта съществува добро и зло, това става по единствената причина, че две сѫщества, събрани заедно, иматъ два различни възгледа за Бога. Едното сѫщество мисли, че Богъ опредѣля отношенията имъ, а другото отрича това. Когато съзнавамъ, че отношенията ми къмъ тебе сѫ отъ Бога опредѣлени, и когато ти съзнавашъ, че отношенията ти къмъ мене сѫ отъ Бога опредѣлени, азъ съмъ радостенъ и веселъ. Следователно, когато азъ и ти съзнаваме, че взаимнитѣ ни отношения сѫ отъ Бога опредѣлени, ние сме дошли до право разбиране на нѣщата. Всѣки човѣкъ трѣбва да разбере тѣзи връзки, да разбере Божественитѣ отношения. Като срещнете единъ човѣкъ, трѣбва да разберете, дали връзкитѣ ви съ него и отношенията ви къмъ него и къмъ Бога сѫ отъ вѣчностьта. Зачитай всичко, което е отъ Бога!

Вървишъ изъ гората и виждашъ, че срещу тебе иде голѣма мечка. Какво трѣбва да правишъ? Ще се обърнешъ назадъ и ще бѣгашъ. Тази мечка е изпратена отъ Бога, да опиташъ смѣлостьта си. Ти казвашъ: Господи, готовъ съмъ всичко да направя за тебе. —  Ще те опитамъ тогава. Богъ казва на мечката: Застани на пѫтя на моето дете, да опита смѣлостьта си. Щомъ я видишъ, бѣгашъ — не постѫпвашъ правилно. Ти трѣбва да спрешъ за моментъ и да се запиташъ, отъ Бога ли е изпратена мечката, или не. Ако е отъ Бога изпратена, тя ще се приближи до тебе, ще клекне предъ краката ти и ще започне да ги ближе. Ти ще я погладишъ по гърба, ще благодаришъ, че не ти е направила нѣкакво зло. Следъ това тя ще се скрие въ гората, а ти ще се върнешъ въ дома си, дето ще благодаришъ, че си ималъ една добра среща. Така ще разберешъ, че мечката не е страшна. Ще измѣнишъ мнението си за нея и ще кажешъ: И въ мечката има нѣщо, което се подчинява на Божественото начало. Ако не си опиталъ това, мечката е страшна. Всѣки човѣкъ може да застане на пѫтя на своя ближенъ като мечка. Всѣки може да застане и на своя пѫть като мечка. Можешъ да бѫдешъ мечка за другитѣ, можешъ да бѫдешъ мечка и за себе си и да кажешъ: Голѣмо страшилище съмъ. Ужасявамъ се отъ себе си.

Помни: така, както мислишъ, чувствувашъ и постѫпвашъ, това сѫ отношения, създадени отъ началото на вѣчностьта. Всѣки моментъ вие сте въ периодъ на опознаване, но отношенията помежду ви сѫ отъ далечното начало на Битието. Приемете ли тази философия въ себе си, всички спорни въпроси се разрешаватъ изведнъжъ, както при опита съ концитѣ.

Ще пуснешъ края на конеца, и спорътъ ще се разреши.

Тази сутринь закъснѣхъ десеть минути, понеже искахъ да зная, на кого концитѣ сѫ объркани; искахъ да го убедя да пусне единия край на конеца. Въ този споръ бѣха замѣсени четири души. Десеть минути употрѣбихъ да ги убеждавамъ, да пуснатъ края на конеца, но не успѣхъ — спорътъ остана неразрешенъ. Сега и на васъ казвамъ: Пуснете единия край на конеца. Казвате: Лесно се говори, но да си на нашето мѣсто, и ти не би могълъ да пуснешъ конеца. Законътъ е единъ и сѫщъ, както за мѫдреца, така и за глупеца. Само че мѫдрецътъ изпълнява закона въ съвършенство, а глупецътъ даже не го изпълнява. Любовьта се изявява въ постоянното изпълняване на Божията воля. Щомъ изпълняваме Божията воля, отношенията ни къмъ Бога, ближния и себе си сѫ правилни. Мнозина търсятъ лекъ, охоленъ животъ, безъ мѫчнотии и страдания. Който търси такъвъ животъ, има нужда отъ теллякъ. Който е готовъ на тежъкъ животъ, съ трудъ и страдания, той казва: И безъ теллякъ мога. Никакви телляци не ви трѣбватъ!

Когато се яви нѣкакъвъ споръ между васъ, вземете конци и направете упражнението. Ще употрѣбите 10—15 минути за упражнението, но ще видите, коя сестра и кой братъ трѣбва да отстѫпятъ. Като разрешите спора, ще се хванете за рѫка. Казвате: Остарѣхме. Значи, докато бѣхте млади, имахте кредитъ; като остарѣхте, съжалявате за младостьта си. При старостьта има по-голѣма опасность. Ако не спазвате законитѣ на старостьта, ще се натъкнете на опасности; ако ги спазвате, ще се подмладите. Това значи, да имате правилни отношения къмъ Бога. Лесно можешъ да се подмладишъ, но ако не допуснешъ никаква отрицателна мисъль въ ума си. Когато младата мома хване рѫката на момъка, той не пита, защо постѫпва така — приятно му е; ако го хване грозна мома, веднага ще се замисли, да не му устройва нѣкакъвъ капанъ. Дали ще ви хване грозна, или красива мома, важно е да не се яви въ васъ нѣкаква отрицателна мисъль, или отрицателно желание. Нѣма нищо лошо въ хващането за рѫка. Ако на скѫперника хванете рѫката, и той стане щедъръ, хващането на рѫката е на мѣсто; ако жестокиятъ смекчи сърдцето си, хващането на рѫката е на мѣсто. Вие ставате проводпикъ, на Божия Духъ, Който работи въ свѣта. Вие можете да бѫдете проводникъ на Духа не само чрезъ рѫцетѣ, но и чрезъ вашитѣ мисли, чувства и постѫпки.

Азъ не искамъ да се откажете отъ това, което имате, но да прибавите къмъ него нѣщо, да приложите новия методъ на работа. Всѣки день трѣбва да се придобива по нѣщо ново; всѣки день да се притуря по нѣщо къмъ новия методъ. Въ това се заключава развитието. Намирате се въ трудно положение. Какъ ще разрешите въпроса? Ако знаете, какъ да постѫпите, какъ да приемете известни мисли и ако разбирате известни закони, ще разрешите правилно въпроса.

Дойде нѣкой при мене за съветъ. Казвамъ му: Твоята работа ще се нареди. Азъ зная, какъ ще се нареди. Дойде другъ при мене, казвамъ му: Твоята работа нѣма да се нареди — така е писано. Ако въ дадения моментъ, когато се намирашъ въ трудно положение, можешъ да извикашъ отнѣкѫде една Божествена мисъль, твоитѣ работи ще се наредятъ. Свѣтътъ е пъленъ съ Божествени мисли. Две сестри спорятъ. И дветѣ сѫ бедни. Двама бедни не могатъ да жявѣятъ на едно мѣсто. Ако и дветѣ сѫ богати, пакъ сѫщото положение. Двама богати не могатъ да живѣятъ на едно мѣсто. Ще турите богатия на мѣстото на бедния, и въпросътъ ще се разреши. Ако заради любовьта не можешъ да отстѫпишъ на една сестра, или на единъ братъ, ти нѣмашъ любовь. Казвашъ: Не мога да обичамъ тази сестра. — Че ти никога не си я обичалъ. Ако я обичашъ, значи, Богъ те е посетилъ. Защото обичьта е отъ Бога. Ако не я обичашъ, значи, Богъ не те е посетилъ. Той те изпитва. Богъ ти казва: Ако можешъ сега да станешъ проводникъ на моята любовь, добре ще бѫде и за тебе. Азъ трѣбва да я обичамъ чрезъ тебе. Отговаряшъ: Нѣмамъ време. Мога да направя това съ нѣкоя друга сестра, но не съ тази. Тогава ти давашъ на Бога опѫтване, какво да прави, Ти трѣбва да кажешъ: Да бѫде волята ти, Господи! И тя е душа, излѣзла отъ Бога. Ако ти станешъ проводникъ, ще видишъ тази душа.

Една сестра ми разправяше единъ свой сънь: Въ София става тревога, търсятъ нѣкого — търсятъ единъ човѣкъ, облѣченъ въ бѣли дрехи. Въ съня си тя вижда, че въ човѣка съ бѣлитѣ дрехи имало другъ човѣкъ, като пихтия. Гърмятъ срещу този човѣкъ. Онзи, който билъ като пихтия, се отдѣля и остава само човѣка съ бѣлитѣ дрехи. Нѣкой пѫть и вие сте облѣчени въ бѣли дрехи, но онзи, който прилича на пихтия, е вѫтре въ васъ. Когато се освободите отъ него, ще се подобри състоянието ви — ще ви олекне. Въ човѣка проникватъ нисши астрални сѫщества и го обсебватъ. Вие трѣбва да се освободите отъ стария човѣкъ, който, като пихтия, ви е обсебилъ. За да придобиете Божията любовь, всички трѣбва да сте готови за велики жертви. Въ себе си човѣкъ трѣбва да каже: За Господа всичко ще направя. И при най-голѣмитѣ несгоди, които сѫществуватъ, разрешението е въ жертвата. Ще дойдатъ изпитания. Вие всички сте на добъръ пѫть, но Учительтъ ще ви даде една мѫчна задача. Вие трѣбва да я разрешите. Господъ всѣкога се радва, когато правилно разрешавате задачитѣ. Ако не ги разрешите сега, ще ги решите, като дойдете втори пѫть на земята.

Сега вие сте светии, но отъ кои светии? Вие свѣтите много хубаво за себе си. Нито единъ отъ васъ не оставя свѣщьта си да свѣ ти на другитѣ. Като влѣзатъ въ дома ви, всичко свѣти, всичко е чисто, но вънъ не е така. Хубаво е това, не е лошо. Но въ известни часове на деня вие трѣбва да излизате съ своята свѣщь навънъ — това е вашата мисия. Не мислете само за себе си. Нѣма по-лошо нѣщо отъ това, човѣкъ да мисли, отъ сутринь до вечерь, само за себе си. Най-хубавото на свѣта е, отъ сутринь до вечерь да мислишъ за Бога, да мислишъ за всичко, което Той е създалъ, и въ което ти участвувашъ. Като мислишъ за този, или за онзи, като мислишъ за хората, ти мислишъ и за себе си. И като мислишъ за Бога, ти пакъ мислишъ за себе си; като мислишъ само за себе си, ти самъ си навличашъ нещастия.

Главната мисъль, която трѣбва да остане въ умоветѣ ви, е мисъльта за вѣчното развитие. За първо отдѣление всички имате свидетелство, минавате съ отличие, но това не показва, че сте свършили второ отдѣление. Нѣкой отъ васъ може да имате свидетелство за второ отдѣление, но трето отдѣление още не сте свършили. Миналото е минало. Използувайте настоящето. Вие сте извървѣли миналото. Настоящето трѣбва да минете. Това е най-важното засега. То е важната задача. Вие ще срещнете мечката въ гората. Ако разберете, че тя е пратена отъ Бога, ще познаете, какво нѣщо е мечката. Изучавайте страданията отъ Божествено гледище. Знанието, което имате, трѣбва да служи за основа на онова, което има да вършите. Ако нѣмате знание, нѣма защо да ви говоря. Азъ ви говоря за онова знание, което трѣбва да добиете следния моментъ. Самъ никой не може да намѣри своя пѫть. Нѣкой казва: Азъ мога всичко да разреша. Не си правъ. Другъ казва: Нека хората да разрешаватъ задачитѣ вмѣсто мене. И ти не си правъ. Само въ труденъ моментъ ще дойде нѣкой отвънъ, да ти покаже, какъ да решишъ своята задача. Като влѣзешъ въ непознатъ градъ, все ще се намѣри нѣкой да те опѫти. Все ще имате единъ адресъ, да спрете нѣкѫде. Въ всѣка мѫчнотия, все ще се домогнете до една мисъль, която ще ви даде разрешение. Тази мисъль е отъ Бога.

И тъй, на какъвто споръ и да се натъкнете, приложете закона, който ви дадохъ съ концитѣ. Всѣки трѣбва да отпусне единия край на конеца и да си занесе конеца вкѫщи. Той е мѣрка, съ която може да се работи.

Турете любовьта като действуваща сила въ васъ. Вложете въ сърдцето си непреодолимото желание да слугувате на Бога и си кажете: За Бога, за Когото азъ живѣя, всичко мога да направя. Постоянно събуждайте въ себе си този стимулъ. Всѣки день казвайте: За Бога всичко мога да направя! Дръжте тази мисъль постоянно въ ума си. Само така ще видите Божието лице. Тогава ще кажете като слѣпия: „Слѣпъ бѣхъ едно време, но сега виждамъ.“

Т. м.

*

10. Лекция отъ Учителя, държана на

9 декемврий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

-----------------------

* Битие, 3 гл.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...