Jump to content

1931_05_13 Свещениятъ трепетъ


Ани

Recommended Posts

От томчето "Реалности и сѣнки"
16 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. III (1930-1931 г.),
Пѫрво издание, София, 1941 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Свещениятъ трепетъ

Т. м.

Ще прочета 138. Псаломъ.

Като четете този Псаломъ, виждате какви разбирания ималъ пророкътъ. Макаръ и преди хиляди години написанъ, този Псаломъ не губи значението си. Пророкътъ ималъ високо разбиране за Бога. Малцина иматъ такова разбиране. Това показва, че истината е извънъ времето и пространството Понѣкога малкото дете знае повече отъ стогодишния старецъ. — Възможно ли е това? — Възможно е, разбира се. Малкото дете вижда повече отъ слѣпия старецъ. Ако детето е слѣпо, нищо нѣма да вижда. Следователно, познаването на истината не се опредѣля отъ възрастьта. Дали човѣкъ е старъ, или младъ, щомъ не познава истината, той е слѣпъ, ограниченъ, не вижда и не разбира нѣщата. Като знаете това, не се ограничавайте отъ времето, отъ пространството и отъ условията. Не казвайте, че времето ви недостига, или че мѣсто нѣмате, или че условията сѫ неблагоприятни. Допуснете ли едно отъ тия нѣща въ съзнанието си, вие сами се ограничавате, сами затваряте прозорцитѣ си за свѣтлината. Ще каже нѣкой, че майка му и баща му го родили при мѫчни условия, че времената били тежки, че срѣдствата му за живота били оскѫдни и т. н. — Това сѫ книжни препятствия. Достатъчно е да махне човѣкъ съ рѫка, за да ги скѫса. Докато мисли, че не може да се справи съ мѫчнотиитѣ си, тѣ стоятъ въ съзнанието му като дебели, яки стени. Щомъ разбере, че може да се справи съ тѣхъ, тѣ се превръщатъ въ книжни стени.

 Съвременнитѣ хора лесно се подаватъ на внушения и сами се ограничаватъ. Щомъ дойде до отрицателното, тѣ лесно го възприематъ чрезъ внушение. Дойдатъ ли до положителното, внушението не имъ действува. Това показва, че тѣ вѣрватъ повече въ отрицателното, отколкото въ положителното. Запримѣръ, нѣкой започва една добра работа, но казва: Не мога да свърша тази работа. — Както казва, така става. Защо не каже, че може да свърши работата? Другъ казва: Ще се разболѣя — и се разболява. — Нѣма да свърша училище — и не свършва. — Отъ мене човѣкъ не може да стане — и не става. — Не мога да живѣя добре съ жена си — и не живѣе добре. — Съ тебе не мога да свържа приятелство — и не свързва. Всичко отрицателно, което хората сѫ допуснали и въ което сѫ повѣрвали, се сбѫднало. Следъ всичко това тѣ се запитватъ, защо Богъ е създалъ свѣта така. Защо е допусналъ страданията? Защо животътъ имъ е пъленъ съ неуспѣхи? Отъ васъ зависятъ добритѣ работи, радоститѣ и успѣхитѣ въ живота. Вие сами си предсказахте неуспѣхитѣ. Вие сами повѣрвахте, че не можете да учите, че не можете да свършите училището. Богъ нѣма да учи заради васъ. Никой не може да учи за васъ. Вие сами ще учите за себе си. Вие ще повѣрвате, че можете да учите, да бѫдете добъръ, праведенъ и любещъ, кротъкъ, милосърденъ, добродетеленъ и т. н. Въ каквото вѣрвате, това става. Колкото е силна вѣрата ви, толкова ще успѣвате. Ето защо, постоянно дръжте въ ума си мисъльта: Мога да направя всичко, каквото душата ми желае. Всичко ще бѫде така, както Богъ е опредѣлилъ.

Какво е опредѣлилъ Богъ за човѣка? Той е опредѣлилъ доброто и любовьта, като основа на неговия животъ. Има ли тази основа, той може всичко да постигне. — Какво да правя, като не успѣвамъ? — Ще играешъ. — Благочестиво ли е това? — Благочестиво ли е да наведешъ глава къмъ земята, да се отчаешъ отъ живота и да роптаешъ противъ Бога? Благочестиво ли е да се обезсърдчавашъ, когато ти сѫ дадени толкова блага? Вмѣсто да се обезсърдчавашъ, по-добре пѣй и играй. Българската поговорка казва: „Който пѣе, зло не мисли“. Щомъ не мисли зло, добро ще мисли. Глупавиятъ не може да пѣе и да играе. Ако рече да играе, той ще преплита краката си. — Защо? — Нѣма срѫчность. Умниятъ, обаче, е срѫченъ, той пѣе и играе добре.

Следователно, ако искате да постигнете желанията си, казвайте въ себе си: Мога да бѫда добъръ, мога да бѫда разуменъ, мога да бѫда силенъ, мога да бѫда богатъ. Казвате ли така въ себе си, съ вѣра и съ убеждение, търсете добри, разумни, учени, силни и богати хора. Само отъ тѣхъ можете да науучите и да придобиете нѣщо хубаво. Ако търсите красиви цвѣтя, не ги търсете по книгитѣ, но ходете по градинитѣ, дето цвѣтята растатъ и цъвтятъ. Ако видите нѣкое малко цвѣте, не го отминавайте съ пренебрежение. Знайте, че и малкото цвѣте е толкова важно, колкото и голѣмото. Ако пренебрегнете малкото цвѣте, вие пренебрегвате себе си. По отношение на великитѣ, възвишени сѫщества, и вие сте едно малко цвѣте. Какъ ще се чувствувате, ако възвишени сѫщества минаватъ покрай васъ и не ви обръщатъ внимание? Колкото и да е малко едно сѫщество, щомъ има животъ въ себе си, то крие нѣщо велико. То носи за себе си и за окрѫжаващитѣ известно благословение.

Следователно, и най-малката форма, въ която тече животътъ, привлича вниманието на възвишенитѣ сѫщества, както и на Бога. Богъ минава покрай нея и оставя своето благословение. Не е важно, колко сте голѣми; важно е, доколко сте възприели и използували Божието благословение. Бѫдете готови да приемете всѣки моментъ Божието благословение. Ако не сте будни, ще го пропуснете и после ще се чудите, защо сте неразположени, защо работитѣ ви не вървятъ добре. Нѣкой става сутринь неразположенъ, не му се работи, не се движи, не прави никакви упражнения, не иска да говори, да яде. Гледате го, седи на едно мѣсто съ увиснала глава, съ отпуснати рѫце надолу — не знае, кѫде да тури рѫцетѣ си. Коя е причината за това състояние? — Пропусналъ е да възприеме Божието благословение. Нѣкои оратори излизатъ да говорятъ предъ многочислена публика и, докато започнатъ да говорятъ, въртятъ рѫцетѣ си на една и на друга страна, не знаятъ, кѫде да ги поставятъ. Щомъ започнатъ да говорятъ, тѣ се вдъхновяватъ, получаватъ Божието благословение, и работата имъ върви добре. Тѣ заставатъ въ естествено положение, движатъ рѫцетѣ си спокойно и не мислятъ за тѣхъ.

Помнете: въ живота на всѣки човѣкъ е важенъ първиятъ моментъ, когато се пробужда съзнанието му. Този моментъ наричаме „изгрѣване на слънцето въ човѣшката душа“. Може ли човѣкъ да улови първия лѫчъ на своето изгрѣващо слънце, всички работи се нареждатъ добре. Пропусне ли този моментъ, колелото на живота продължава да се върти, и той трѣбва да чака цѣли 24 часа, докато дойде новиятъ изгрѣвъ. Изкуството се заключава въ това, да хванешъ първия Божественъ моментъ на изгрѣващото слънце. Който хване този моментъ, той е благословенъ отъ Бога. Не го ли хване, той е скѫсанъ чувалъ, или пробита стомна. Каквото сипешъ въ него, всичко излиза навънъ.

Всички хора иматъ желание да уловятъ Божествения моментъ, но рѣдко успѣватъ. Три момента има презъ деня, когато човѣкъ може да улови Божественото: сутринь, на обѣдъ и вечерь. Най-добриятъ моментъ е сутринь, т. е., когато Божественото съзнание на човѣка се пробужда. Този моментъ наричаме „зазоряване, или вѣчна пролѣть на човѣшката душа.“ Моментътъ за пробуждането на съзнанието е толкова кратъкъ, колкото е кратка вѣчностьта. Човѣкъ всѣки моментъ се разтваря и разширява. Опасно е, ако човѣкъ се стреми да постигне това изведнъжъ и после да спре. Не, пробуждането на съзнанието е вѣченъ процесъ. Да се стреми човѣкъ да го постигне изведнъжъ, това е все едно, да усилите сладчината толкова много, че да притѫпите вкуса си. Човѣкъ не трѣбва да притѫпява вкуса си, нито да дохожда до втръсване отъ сладкитѣ работи. Умѣрената сладчина е подобна на добрия, приятния и мекия животъ. Пожелае ли човѣкъ да бѫде чрезмѣрно добъръ и мекъ, ще предизвика втръсване въ себе си и, за да излѣзе отъ това положение, ще се обърне къмъ киселитѣ работи, да неутрализира голѣмата сладчина. Човѣкъ трѣбва да знае, въ какво количество да употрѣбява сладкитѣ и киселитѣ храни, за да не предизвика притѫпяване на вкуса си или отвръщение. Ще кажете, че знаете тѣзи работи, нѣма защо да ви се говори. Тѣ сѫ Божествени нѣща. Какъ можете да знаете Божественитѣ работи, ако не знаете човѣшкитѣ? Какъ можете да вдигате тежки товари, ако не можете да вдигате леки? Като не може да вдига голѣми тежести, човѣкъ прибѣгва до хитрость. Обаче, съ хитрость не се отива далечъ: нито себе си може да излъже, нито окрѫжаващитѣ.

Днесъ Богъ възлага на всѣки човѣкъ по една малка работа, а той Го залъгва, иска да извърши нѣщо велико, да повдигне цѣлото човѣчество. Всѣки човѣкъ разполага съ опредѣлени възможности, вънъ отъ които не може да излѣзе. Малки сѫ възможноститѣ на човѣка, но тѣ могатъ да се разрастатъ. Достатъчно е да се посадятъ въ почвата, за да се развиятъ. Следователно, посадите ли ги, оставете ги свободни, да израстатъ, да цъвнатъ и плодъ да дадатъ. Презъ това време никой не трѣбва да ги пипа. Забелязано е, че растения, които се оставятъ свободни да израстатъ. да цъвнатъ и плодъ да дадатъ, сѫ за предпочитане отъ онѣзи, които се развиватъ изкуствено, подъ влиянието на човѣшката рѫка. Първитѣ сѫ по-ароматни отъ вторитѣ. Цвѣтята, които човѣкъ култивира, по външенъ видъ сѫ по хубави, но по-неиздържливи на условията, по лесно увѣхватъ отъ тия, които растатъ свободно въ природата. Сѫщото се забелязва при деца, които сѫ оставени свободно да се развиватъ. Тѣ сѫ по-естествени, по-издържливи на мѫчнотиитѣ, отколкото ония, които сѫ расли при специални грижи на родители и възпитатели.

Нѣкои вѣрващи мислятъ, че, като тръгнатъ въ духовния пѫть ще бѫдатъ запазени отъ мжчнотии и страдания. Тѣ сѫ на кривъ пѫть. Духовниятъ животъ представя за човѣка това, което представятъ естественитѣ, природни условия за цвѣтята. Следователно, влѣзе ли въ духовния пѫть, човѣкъ ше се натъкне даже на по-мѫчни условия, отколкото по-рано е ималъ. Той ще бѫде изложенъ и на дъждъ, и на вѣтъръ, и на слана, и на снѣгъ, и на бури. Изкуство е човѣкъ да работи при такива условия, именно, и да се стреми неотклонно къмъ своя идеалъ. Наистина, идеалътъ е непостижимъ, но идеитѣ сѫ постижими. Чрезъ тѣхъ човѣкъ се свързва съ възвишенитѣ сѫщества, които му помагатъ. Това не значи, че всички въпроси ще ви станатъ изведнъжъ ясни. Има начинъ, по който човѣкъ може да си обясни всички въпроси въ единъ моментъ, но за това е нуждно да знае една формула. — Коя е тази формула? — Обичай Бога! — Ама никой не ме обича. — Ти обичай. Като обичашъ Бога, всички ще те обичатъ. Пази се, обаче, да нѣмашъ чрезмѣрни желания, защото тѣ ще те спъватъ. За даденъ моментъ човѣкъ може да има само едно желание. Има ли повече желания, самъ ще се спъне.

И тъй, законъ е: като обичашъ, ще те обичатъ; и като те обичатъ, ще обичашъ. Не можешъ да мислишъ за нѣкого, ако и той не мисли за тебе. Ако ти не мислишъ за никого, никой нѣма да мисли за тебе. Нѣкой иска да не мисли за никого, да не обича никого, а хората да го обичатъ и да мислятъ за него. Това е невъзможно. — Какво да правя, като не ме обича никой? — Това не е вѣрно. Има Единъ, Който те обича. Това е Богъ. Човѣкъ сѫществува, благодарение на любовьта на Бога къмъ него. Значи, началото на любовьта е поставено вече въ живота му. Той трѣбва да гради върху това начало. Щомъ се е проявила Божията Любовь, и човѣкъ трѣбва да прояви своята. Като погледне къмъ свѣта, който е създалъ, Богъ се радва, че всички сѫщества живѣятъ подъ лѫчитѣ на Неговата Любовь.— Тогава на какво се дължи смъртьта? — На грѣха. Следъ грѣхопадането на Адама, хората започнаха да умиратъ. Следъ Адама се яви и убийството: Каинъ уби брата си. — Защо? — Защото хората забравиха закона на любовьта. Дето е грѣхътъ, тамъ царува безлюбието. Каже ли човѣкъ, че и безъ любовь може да се живѣе, веднага идатъ нещастието, болеститѣ и смъртьта. Възвишенитѣ сѫщества, светиитѣ, добритѣ и праведнитѣ хора знаятъ този законъ и се пазятъ да не прекѫснатъ връзката си съ любовьта нито за моментъ. Прекѫсне ли човѣкъ връзката си съ любовьта за моментъ, усъмни ли се въ нея, помисли ли, че като люби, ще го лъжатъ, той влиза въ областьта на безлюбието, дето царува насилието, страданието, смъртьта. Въ любовьта нѣма лъжа. Като съмъ наблюдавалъ живота на любещитѣ души, никѫде не съмъ намѣрилъ лъжа. Любовьта не търпи даже микроскопическа частица отъ лъжата. Въ нея всичко е чисто и истинно. Колкото малка да е любовьта на нѣкое сѫщество къмъ васъ, щомъ ви люби, то ще ви даде повече, отколкото можете да предполагате. Следователно, като си помислите за любовьта, кажете си: Любовьта никога не си служи съ лъжа.

Любовьта е сила, която внася свѣтлина и радость въ ума на невежия, повдига падналия, възкресява мъртвия, Влѣзешъ ли при любовьта, събуй обущата си. Това значи, че си почувствувалъ свещенъ трепетъ къмъ любовьта. Който е почувствувалъ само за моментъ свещения трепетъ на любовьта, той никога не се лъже. Той разбира нѣщата тъй, както сѫ въ действителность. Той не казва, че обича този повече, онзи — по-малко. Той не дѣли любовьта на степени. Вземе ли една книга, той я отваря и чете написаното въ нея — никой не може да го заблуждава. Той знае, че въ Бога нѣма никаква промѣна. Ако Богъ влѣзе въ дървото или въ камъка, тѣ ще проговорятъ; ако влѣзе въ пресъхналия изворъ, той ще протече. И наистина, всичко, което става въ свѣта, се дължи на присѫтствието на Бога въ цѣлия козмосъ. Слънцето изгрѣва и залѣзва, вѣтърътъ вѣе, дъждътъ вали, водитѣ текатъ, цвѣтята цъвтятъ, хората се пробуждатъ, благодарение на присѫтствието на Божия Духъ въ вселената. Достатъчно е да ви погледне Богъ, за да се освободите отъ неразположението, отъ отчаянието си. Единъ Неговъ погледъ е въ състояние да разсѣе облацитѣ въ човѣшкото съзнание и да просвѣтне ума му.

Религиознитѣ хора лесно се обезсърдчаватъ и казватъ: Много молитви четемъ, но работитѣ ни не се нареждатъ добре. Тѣзи хора се молятъ съ користна цель, затова не успѣватъ Молитвата изключва користолюбието. Дали се моли, диша, мисли, люби или живѣе добре, човѣкъ върши това за себе си. За да успѣва въ всичко, което предприема, той трѣбва да бѫде искренъ въ своитѣ прояви, да познава Божественото Начало и само него да слуша. Каже ли ви нѣкой да се качите на неговия конь, не го слушайте. Ако е въпросъ да ездите, вие имате свой конь, на него ще се качите. За предпочитане е, обаче, човѣкъ да ходи пешъ, да разчита на краката си, отколкото да езди на конь. Краката на човѣка сѫ Божественото въ него — добродетелитѣ му. Коньтъ е човѣшкото, човѣшкиятъ умъ. Не се качвайте на чуждъ конь.

Като ученици, първо вие трѣбва да се научите да ходите правилно. Какъ ще се научите? Като вървите следъ праведния, следъ светията. Нѣма да ги питате, какъ ходятъ, но ще наблюдавате хода имъ и ще подражавате. Ако вървите следъ лошитѣ хора, следъ крадцитѣ и пияницитѣ, ще възприемете тѣхния ходъ. Нѣкой се клати като гемия и казва, че служи на Бога. Това не е вѣрно. Който служи на Бога, има хармония въ движенията си. Той знае, кѫде да поставя рѫцетѣ си. Тури ли рѫцетѣ си на корема и се моли на Бога, това показва, че той вѣрва на корема и на стомаха си, но не и на Бога. Когато се моли, човѣкъ трѣбва да забрави всичко около себе си и да стане невидимъ. Цѣлиятъ свѣтъ трѣбва да изчезне предъ очитѣ му. Това значи молитва. Да се молишъ, това подразбира отиване при Бога. — Какъ трѣбва да бѫда облѣченъ? — Съ дреха, изтъкана отъ лѫчитѣ на свѣтлината и на любовьта. Да се моли човѣкъ така, това значи, да преустрои организъма си, да превърне клеткитѣ си отъ човѣшки въ ангелски.

Апостолъ Павелъ казва: „Ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ“. — Кога ще стане това? — Когато Божественото Начало влѣзе въ човѣка, т. е. когато лѫчитѣ на любовьта проникватъ цѣлото му тѣло. Тѣ ще го преустроятъ и организиратъ. Като се организиратъ силитѣ на човѣшкия организъмъ, човѣкъ знае, какъ да постѫпва. Той разполага съ знание, което всѣкога може да прилага. Не сѫ ли организирани силитѣ на човѣка, и да има знания, той не може да ги прилага. Той говори за Божията Любовь, а прилага човѣшката. Човѣкътъ на новото, т. е. организираниятъ човѣкъ никога не преувеличава, нито намалява нѣщата. Той ги представя въ истинската имъ форма.

Искате ли да си служите съ Божественото, вие трѣбва да го носите въ себе си. Нѣкой посещава болни, иска да ги лѣкува и казва: Въ името на Христа, на Павла заповѣдвамъ ти да станешъ отъ леглото. Формулата е казана, заповѣдьта е дадена, но болниятъ не става отъ леглото си. — Защо? —Защото духоветѣ се подчиняватъ само на Христа. Ти казвашъ на болния да стане въ името на Христа, но Христосъ не е въ тебе. Ти казвашъ, че правишъ нѣщо въ името на любовьта, но нѣмашъ никакъвъ резултатъ. Ако любовьта е въ тебе, ти ще имашъ резултатъ и ще бѫдешъ доволенъ отъ себе си. И близкитѣ ти ще бѫдатъ доволни отъ тебе. Ако любовьта не е въ тебе, а се силишъ да работишъ въ нейно име, нито ти ще бѫдешъ доволенъ отъ себе си, нито окрѫжаващитѣ. Колкото и да се извинявашъ, нищо не може да те извини. Ако си недоволенъ отъ себе си, не плачи, но съзнай, че си роденъ отъ любовьта, мѫдростьта и истината. Щомъ съзнаешъ това, състоянието ти ще се промѣни. Ти ще се разположишъ и ще отворишъ сърдцето и ума си, да влѣзе Богъ въ тебе.

Сега, ако и вие повѣрвате на думитѣ ми, ще се подмладите. Всѣки ще стане съ 20 години по-младъ. — Възможно ли е това? — Възможно е. Чистиятъ въздухъ и чистата храна поправятъ и подмладяватъ човѣка. Божественото Слово е чистиятъ въздухъ и чистата храна за човѣка. Приемете ли това Слово, вие ставате мощни. То произвежда превратъ въ човѣшкото съзнание. Когато любовьта, мѫдростьта и истината посетятъ човѣка, той започва да се отнася съ свещенъ трепетъ къмъ всичко, което Богъ е създалъ. Ако до това време човѣкъ обичалъ да полъгва, да използува хората, отъ този моментъ нататъкъ той се преобразява, говори истината и се стреми повече да дава отъ себе си, отколкото да взима.

Съвременнитѣ хора казватъ, че Христовото учение не е приложимо, човѣкъ не може да води чистъ и светъ животъ, не може да бѫде като Христа. Значи, като Христа не може да живѣе, а като дявола — може. Когато казвате, че не можете да живѣете добре, не можете да учите, отъ васъ нищо нѣма да излѣзе, това е дяволско внушение. На дявола вѣрвате, на Христа не вѣрвате. Не, приемете любовьта въ себе си и започнете да я слушате. Имайте свещенъ трепетъ къмъ нея и, каквото ви каже тя, изпълнявайте.

Т. м.

*

38. Лекция отъ Учителя, държана на 14. май, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...