Jump to content

1931_05_06 Правата посока


Ани

Recommended Posts

От томчето "Реалности и сѣнки"
16 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. III (1930-1931 г.),
Пѫрво издание, София, 1941 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Правата посока

    Прочетете 16. глава отъ I. Послание къмъ Коринтянитѣ, да видите, какъ сѫ живѣли старитѣ вѣрващи. Тѣ не сѫ мислили, че нѣкой ще чете, какъ сѫ живѣли. Обаче, вие четете тѣхния животъ. Други пъкъ ще четатъ за васъ, какъ вие живѣете днесъ. Не е важно, какво хората знаятъ за васъ; важно е вие да знаете, защо живѣете. Човѣкъ живѣе, за да се усъвършенствува. Следователно, обръщайте внимание на съдържанието на живота, а не на формата. Животътъ е подобенъ на сапуненъ мѣхуръ, който лесно се пука: формата изчезва, съдържанието остава. Единъ мѣхуръ изчезва, а на мѣстото му се явява другъ. Сапуненитѣ мѣхури се явяватъ и изчезватъ по причина на онзи, който се мие. Следователно, отъ този, който живѣе, непремѣнно ще излѣзе нѣщо. Отъ Бога излиза живо дихание на животъ. Затова е казано, че ние живѣемъ и се движимъ въ Бога. — Какво ще стане съ мене? — Щомъ се безпокоишъ, ти живѣешъ вънъ отъ Бога. Този животъ е пъленъ съ страдания, обезсърдчения, песимизъмъ. Влѣзъ въ Бога, за да се успокоишъ, да се осмисли живота ти и да се превърне на радость и веселие. Зиме, когато децата излизатъ на двора, скоро се връщатъ въ топлитѣ стаи. Вънъ е студено, рѫцетѣ и краката имъ истиватъ. Щомъ се стоплятъ, тѣ пакъ излизатъ вънъ. На сѫщото основание казвамъ: Когато е въ Бога, човѣкъ е на топло. Щомъ излѣзе вънъ отъ Него, рѫцетѣ и краката му истиватъ, и той бърза да влѣзе вѫтре, да се стопли.

Казано е въ Писанието: „Наближило е времето за идване на Царството Божие на земята“. — Колко е това време? — Колкото е разстоянието отъ кѫщата, дето е топло, до двора, дето има голѣмъ студъ. За да се домогнете до Царството Божие, трѣбва да имате жива, непоколебима вѣра. — Какво ще стане съ насъ, като умремъ? — Ще ви съблѣкатъ. Смъртьта е събличане на старитѣ дрехи. Какво правятъ разбойницитѣ, като хванатъ единъ богатъ човѣкъ? — Обератъ всичкитѣ му пари, а после съблѣкатъ горнитѣ му дрехи и го оставятъ по долни, бѣли дрехи. Докато е живъ, човѣкъ се безпокои, че нѣма, какво да яде и да пие, че нѣма кой да го гледа на старини. Тогава отъ онзи свѣтъ изпращатъ единъ ангелъ да го освободи отъ товара му и да го вземе съ себе си, да се грижи за него. Мѫчно се умира, докато човѣкъ е натоварена камила. Щомъ се разтовари камилата, човѣкъ умира лесно. Всичката мѫчнотия се заключава въ развързване ремъцитѣ на товара. Щомъ ремъцитѣ се развържатъ, душата се освобождава и отива въ другия свѣтъ. Тамъ човѣкъ се усѣща подмладенъ. Колкото повече се оплаква човѣкъ, толкова повече остарява. За да не остарява, човѣкъ трѣбва да не роптае, да не се оплаква, да стане оптимистъ.

„А колкото за събиране на милостинята за светиитѣ, както наредихъ въ църквитѣ Галатийски, така сторете и вие“. (— 1 ст.). — Ако вие събирате милостиня за светиитѣ, кѫде ще я изпратите? Тогава пращали милостинята за светиитѣ въ Ерусалимъ. Кѫде ще пратите вашата милостиня? Едно време светиитѣ седѣли въ Ерусалимъ, а днесъ светиитѣ ходятъ по свѣта, да помагатъ на хората. Тогава е нѣмало бързи съобщения. Днесъ човѣкъ може да обиколи цѣлия свѣтъ за 50—60 деня. Въ бѫдеще ще имаме още по-бързи съобщения.

Като не разбиратъ живота, хората страдатъ и се измѫчватъ. Значи, невежеството е една отъ причинитѣ за страданията. Когато вѣтърътъ духа, когато слънцето грѣе, хората се оплакватъ, че истиватъ, или изгарятъ отъ слънцето. Това е неразбиране на нѣщата. Богъ говори на човѣка чрезъ свѣтлината, чрезъ топлината, чрезъ вѣтъра, чрезъ водитѣ, цвѣтята, животнитѣ. Така е за онзи, който разбира. За онзи, който не разбира, все едно, че му давате да чете книга на чуждъ, непознатъ за него езикъ. За него и животнитѣ, и растенията сѫ неразбрани. Той вижда, че волъ пасе на полето и казва: Волъ е това. Нѣма работа, пасе. — Волътъ пасе, но сѫщевременно се учи. Като се напасе, отива настрана, лѣга нѣкѫде и започва спокойно да преживва. Преживването е подобно на преработване на мисъльта. Докато не обработи мисъльта си, човѣкъ не може да мисли право. Човѣкъ мисли право, когато започне да преживва, т. е. когато вземе въ внимание всички факти, всички скърби и радости и ги съпоставя. Само при това положение човѣкъ може да изкара отъ своята мисъль нѣщо хубаво и полезно. Безъ съпоставяне на фактитѣ, радоститѣ и скърбитѣ представятъ необработена, безвкусна храна. Затова казваме, че храненето, чувствуването и мисленето вървятъ успоредно. Тѣ взаимно се допълватъ.

Ще кажете, че това сѫ отвлѣчени въпроси. Отвлѣчени нѣща сѫ тия, които стоятъ далечъ отъ съзнанието на човѣка. Хората сѫ далечъ едни отъ други, когато не се обичатъ. Ако се обичатъ, хората сѫ близо единъ до другъ. Сѫщото можемъ да кажемъ и за заминалитѣ на онзи свѣтъ. Ако обичате покойницитѣ си, и тѣ сѫ близо до васъ. При това положение, живитѣ и покойницитѣ живѣятъ въ единъ свѣтъ. Хората живѣятъ на едно и сѫщо поле, съ тази разлика само, че едни отъ тѣхъ сѫ въ ада, а други — въ рая. Които се мѫчатъ, живѣятъ въ ада. Които сѫ разбрали мѫчението, тѣ се радватъ, вследствие на което живѣятъ въ рая. — Какво трѣбва да направи човѣкъ, за да излѣзе отъ ада? — Да обикне мѫчението. Щомъ го обикне, то ще го напусне. Отъ разказа за богатия и за бедния Лазаръ се вижда, че между ада и рая има голѣма преграда, голѣма пропасть, която мѫчно се минава. Христосъ дойде въ свѣта да постави мостъ между ада и рая. Той показа на човѣчеството пѫтя, по който може да излѣзе отъ мѫчнотиитѣ и страданията, отъ неблагоприятнитѣ условия и да влѣзе въ радостьта и веселието, при благоприятнитѣ условия на живота.

Кой създаде ада? – Хората. Отъ своитѣ стари, криви, изопачени разбирания хората създадоха здрави, високи крепости, въ които сами се затвориха. Тѣзи крепости наричаме адъ. Днесъ всички хора трѣбва да се учатъ, да прилагатъ знанията и любовьта си, за да разбиятъ стенитѣ на тия крепости и да излѣзатъ вънъ, на свобода, т. е. въ предѣлитѣ на Царството Божие, въ рая на земята, за който се говори въ Битието. Казано е, че Богъ създаде небето и земята, но никѫде не е казано, че е създалъ ада. Ето защо, като човѣшко изобретение, адътъ трѣбва да се разруши отъ своя създатель. Който го създалъ, той трѣбва да го разруши.

Ще кажете, че трѣбва да осигурите бѫдещето си. — Оставете бѫдещето настрана. То се опредѣля отъ настоящето. Каквото е настоящето, такова е и бѫдещето. Осигуряването е старъ методъ. — Какво ще стане съ човѣка? — Това, което никога не е очаквалъ. Апостолъ Павелъ казва: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, който Го любятъ“. Следователно, задачата на човѣка не се заключава въ неговото осигуряване, но въ свързването му съ Бога. Като обикне Бога, човѣкъ се свързва съ Него и си осигурява такова свѣтло бѫдеще, каквото никога не е предполагалъ.

Като знаете това, не се безпокойте за непотрѣбни нѣща. — Какво ще стане съ насъ? — Каквото стана съ Христа, това ще стане и съ васъ. Каквото стана съ апостолитѣ, това ще стане и съ васъ. Каквото стана съ светиитѣ, това ще стане и съ васъ. Христосъ мина презъ голѣми страдания и после възкръсна. Апостолъ Павелъ бѣше голѣмъ оптимистъ. Той мислѣше, че лесно ще влѣзе въ Царството Божие, но като го биха нѣколко пѫти, каза: „Братя, съ голѣми страдания ще влѣземъ въ Царството Божие“. Ако въ времето на Павла бѣше мѫчно влизането въ Царството Божие, въ нашето време е още по-мѫчно. Сегашниятъ вѣкъ носи поголѣми мѫчнотии и страдания на човѣчеството. Ние сме на края на вѣка, когато старото отминава времето си и отстѫпва на новото. Това време носи голѣми, но велики страдания. Човѣкъ се пробужда, отправя погледа си нагоре, къмъ възвишения свѣтъ, дето е сигурностьта и щастието, които търси.

Животътъ на съвременнитѣ хора е преходенъ, както е преходно движението по права линия. Човѣкъ не може постоянно да се движи по права линия. Колкото и да не желае, той трѣбва да издигне перпендикуляръ отъ една точка на правата и да върви нагоре. Този е пѫтьтъ, по който човѣкъ може да намѣри истината. Щомъ се домогне до истината, той започва да мисли за Бога, и страданията му изчезватъ. Истината и любовьта ви къмъ Бога сѫ въ състояние да изтриятъ сълзитѣ отъ очитѣ ви. Хората плачатъ, защото не сѫ намѣрили истината. Когато намѣрятъ истината, тѣ пакъ могатъ да плачатъ, но отъ радость.

И тъй, има два вида плачъ: отъ скръбь и отъ радость. Първиятъ плачъ е подобенъ на дъжда, който вали и полива изсъхналата земя. Цвѣтята поглъщатъ дъжда и се радватъ, че сѫ освежени. Вториятъ дъждъ е подобенъ на росата. И тя освежава цвѣтята. Въ този смисълъ, добре е човѣкъ да плаче, да полива цвѣтята въ своята градина. Този плачъ носи благословение за човѣшката душа. Така плаче онзи, който разбира смисъла на страданията и на радоститѣ. Който не ги разбира, вмѣсто да освежи цвѣтята, той ги попарва. Това показва, че неговитѣ сълзи сѫ много горещи. Изследвайте сълзитѣ си и правете вѣрни заключения за себе си. Ако сълзитѣ носятъ благословение за васъ, събирайте ги въ шишенца, или ги попивайте съ чисти копринени кърпички, да не падатъ на земята.

Едно е важно за човѣка: да издигне перпендикуляръ въ живота си. Перпендикулярътъ не е нищо друго, освенъ отправяне на човѣшката душа къмъ посоката, отдето иде Божията Любовь. Дръжте съзнанието си будно, да не се наклони перпендикулярътъ. Най-малкиятъ наклонъ води къмъ материалния животъ. Колкото по-голѣмъ става наклонътъ, толкова повече човѣкъ се отклонява отъ правия пѫть на живота, т. е. отъ перпендикуляра, и се спира въ плоскостьта, дето човѣкъ се движи само въ физическия свѣтъ. За да не изпада въ ограничителни условия, той трѣбва да се държи здраво за перпендикуляра, като посока, която единствена го води къмъ любовьта — основата на живота.

 Следователно, стремете се къмъ перпендикуляра на живота, т. е. къмъ великата любовь, която осмисля нѣщата. Безъ любовьта нѣма животъ, нѣма растене и развитие, нѣма никакви придобивки.

Т. м.

*

37. Лекция отъ Учителя, държана на 6. май, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...