Jump to content

1931_01_07 Новата епоха


Ани

Recommended Posts

От томчето "Просвѣтено съзнание"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 10-та година, т. II (1930-1931 г.),
Пѫрво издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 
 

Новата епоха

Размишление.

Тема за следния пѫть: „Произходъ на човѣшкия мозъкъ“.

Когато развива нѣкаква тема, човѣкъ трѣбва да мисли право. За да развие темата добре, той трѣбва да се спре първо върху основнитѣ и отличителни чърти на предмета, върху който ще пише или говори. Запримѣръ, водата има много свойства, но едно отъ тѣхъ е отличително. Когато говоримъ за водата, ние имаме предъ видъ нейното състояние и чистота. Тя е течна и бистра. Ако има примѣси, тя измѣня свойствата си. Кое е главното свойство на свѣтлината? Като говоримъ за свойствата на водата и на свѣтлината, ние имаме предъ видъ живота. Отличителнитѣ белези на живота сѫ чистота и свѣтлина. Значи, чистиятъ животъ носи свѣтлина въ себе си. За да разбере живота въ неговата цѣлокупность, човѣкъ трѣбва да върви отъ физическото къмъ духовното, т.е. отъ външната къмъ вѫтрешната му страна. Духовното, изобщо, не заема никакво време и пространство. Какъ се разбира това? Каквото е отношението между духа и плътьта, такова е отношението между външната и вѫтрешна страна на живота. Тѣ сѫ две противоположни нѣща, които не си хармониратъ и се намиратъ въ постоянна вѫтрешна борба.

Слушате нѣкой да казва, че му е тежко на душата. Другъ казва, че му е тежко на сърдцето и тъмно въ ума. Кѫде е душата му и той не знае. Кѫде се намиратъ ума и сърдцето му, човѣкъ знае, но кой умъ и кое сърдце чувствуватъ тѫга и тъмнина? Тѣ не сѫ физическиятъ умъ и физическото сърдце на човѣка. Друго сърдце и другъ умъ има човѣкъ, и съ тѣхъ възприема явления и чувствувания отъ духовния свѣтъ. Това сѫ отвлѣчени нѣща, за които може да се говори само на човѣкъ, който е миналъ презъ тѣхъ. За да дойде до отвлѣченитѣ работи въ живота, човѣкъ трѣбва да започне отъ видимото и постепенно да отива къмъ невидимото.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате първо законитѣ на физическия свѣтъ, а после законитѣ на духовния и на Божествения свѣтъ. Това значи отиване отъ видимия къмъ невидимия свѣтъ. Запримѣръ, ако човѣкъ не знае свойствата на водата, никога не би могълъ да се домогне до отличителнитѣ чърти на живота. Една отъ характернитѣ чърти на водата е нейното разположение да тече надолу, по наклонъ, и да се качва нагоре, въ пространството. Когато я пуснатъ да тече, тя намира най-малкия наклонъ и се спуща надолу. Щомъ я поставятъ при условия да се изпари, тя отива нагоре, високо въ пространството. Като пара, водата се качва нагоре; като течность, тя слиза надолу, по наклонъ, а като твърдо тѣло, въ видъ на снѣгъ и на ледъ, тя остава на едно мѣсто. Какво прави водата като пара, като течность и като ледъ?

И въ тритѣ си състояния водата играе важна роля въ природата и живота. Ако не вижда и не разбира значението на водата въ природата, човѣкъ казва, че колкото да мисли, нищо не се постига. Мисъльта е вода, която тече. Тогава човѣкъ трѣбва да се запита, какво допринася водата въ природата. Споредъ мене, течащата вода допринася много нѣща. Следователно и мисъльта допринася много нѣща. Ние нѣмаме предъ видъ обикновената човѣшка мисъль, която се отнася до дребнавоститѣ на живота. Ние говоримъ за възвишената, творческа мисъль. Освенъ възвишена мисъль има и такава мисъль, която се налага на човѣка, въпрѣки неговото високо съзнание. Запримѣръ, за какво мисли гладниятъ? За хлѣбъ. За какво мисли жадниятъ? За вода. За какво мисли болниятъ? За здраве. При тѣзи състояния човѣкъ не може да мисли за възвишени работи. Той се интересува само отъ въпроса, какъ да се справи съ глада, съ жаждата, съ болката си.

Кое е най-важното нѣщо въ живота? Въ живота на всѣки човѣкъ има нѣщо важно, което той самъ трѣбва да съзнава. Всѣки день носи съ себе си единъ важенъ моментъ. Кой е този моментъ, човѣкъ самъ трѣбва да го намѣри. Не намѣри ли този моментъ, животътъ му става еднообразенъ и безсмисленъ. Нѣкой казва, че най-важното нѣщо въ живота му е да бѫде добъръ, уменъ, мораленъ. Това сѫ дадени величини, които се отнасятъ до всѣки човѣкъ безъ изключение. За това не трѣбва да се говори. Има ли смисълъ водата да казва, че трѣбва да бѫде течна, или свѣтлината да казва, че трѣбва да бѫде свѣтла? Това се разбира само по себе си. Земята не е земя, ако не е твърда; водата не е вода, ако не е течна; свѣтлината не е свѣтлина, ако не е свѣтла. На сѫщото основание казваме: Човѣкъ не е истински човѣкъ, ако не е добъръ, уменъ и справедливъ. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да има твърдъ характеръ. Какво разбирате подъ думата „твърдъ характеръ“? Характерътъ не може да бѫде твърдъ. Думата „твърдъ“ подразбира нѣщо, което не се огъва. Щомъ не се огъва, то се чупи.

Значи, човѣкъ трѣбва да има устойчивъ характеръ, а не твърдъ. Който има устойчивъ характеръ, той издържа на всички мѫчнотии и изпитания. Каквито бури и вѣтрове да го брулятъ, той ще се огъва на една и на друга страна, но никога нѣма да се счупи. Ще се огъне малко и пакъ ще се върне въ първото си положение. Ако намисли да направи нѣкакво добро, каквито мѫчнотии да срещне, той ще го направи. Не изпълни ли добритѣ си желания, откаже ли се да помогне на нѣкого, човѣкъ е неустойчивъ по характеръ. Той ще се отклони отъ желанието си да направи добро на нѣкого, а после ще съжалява. Представете си, че този човѣкъ, на когото сте искали да направите добро, следъ единъ месецъ заеме висока служба. Какво ще бѫде положението ви? Ще съжалявате, че не сте му направили добро. Като човѣкъ, който заема висока служба, той има възможность да ви се отблагодари, но вие се лишавате вече отъ тези благодарности. Ние отиваме по-далечъ и казваме: правете добро за самото добро, а не за това, какъ ще ви се отплатятъ. Следователно, всѣко добро, което човѣкъ прави, има за резултатъ нѣкаква вѫтрешна придобивка. Нѣма добро, което да не носи своитѣ добри последствия. Безъ да очаква човѣкъ нѣщо отъ доброто, което е направилъ, само по себе си то има добри резултати.

Когато говоримъ за доброто, трѣбва да знаемъ, че само любещиятъ човѣкъ прави добро. Щомъ се заговори за любовьта, хората или се страхуватъ, или се въодушевяватъ. Които разбиратъ любовьта, въодушевяватъ се отъ нея и я наричатъ слънце на живота. Наистина, изгрѣвътъ на човѣшкия животъ наричаме животъ на любовьта. Казано е въ Писанието: „Старото слънце ще залѣзе, ново слънце ще изгрѣе“. Съ други думи казано: старата любовь ще залѣзе, нова ще изгрѣе. Когато новото слънце на живота изгрѣе, всички хора ще възкръснатъ. Казано е още, че слънцето, луната и звездитѣ ще потъмнѣятъ. Защо? За да дадатъ мѣсто на ново слънце, на нова луна и на нови звезди. Ако разглеждате тази мисъль буквално, ще извадите едно заключение. Обаче, въ преносенъ смъсълъ тя означава, че старитѣ идеи ще изчезнатъ, както тревитѣ и цвѣтята растатъ, изсъхватъ и се замѣстватъ съ нови. Идеитѣ растатъ и се развиватъ, както растенията, животнитѣ и хората.

Човѣкъ казва, че не може да расте и да се развива безъ свѣтлина, безъ въздухъ, безъ топлина, безъ вода и безъ храна. Вѣрно е, че безъ тия елементи човѣкъ не може да се развива, но тѣ сѫ външни условия само. Има още елементи, безъ които човѣкъ не може да се развива. Тѣ сѫ вѫтрешни, или духовни условия. За да използува правилно външнитѣ условия, човѣкъ трѣбва да разбира, какво представятъ тѣ въ духовно отношение. Не е достатъчно човѣкъ само да пие вода, но трѣбва да знае, какъ да я пие, да използува нейната физическа и духовна сила; не е достатъчно човѣкъ само да приема въздухъ въ дробоветѣ си, но той трѣбва да знае, какъ да диша. Индуситѣ иматъ специални методи за дишане, които европейцитѣ не могатъ да прилагатъ. Ако поставите европееца на режимъ, на който индуситѣ се подлагатъ, той едва би издържалъ.

Не е лесно човѣкъ да живѣе по известни правила и режими. Иска ли да се подложи на нѣкакъвъ режимъ, той трѣбва да го спазва редовно, както акробатътъ спазва правилата за своето физическо развитие. Колкото да е тежко прилагането на известенъ режимъ, човѣкъ все трѣбва да работи нѣщо. Не иска ли да прилага известенъ режимъ, той ще създаде въ физическото, или въ духовното си тѣло нѣкакви натрупвания, които се отразяватъ вредно върху психическото му състояние. Нѣкога човѣкъ има разположение на духа си, иска да направи едно добро дѣло, но изведнъжъ го налѣга мѫка, скръбь, нѣкаква тежесть, и той се отказва отъ доброто, което е намислилъ да прави. Той си казва: Азъ ли се намѣрихъ да мисля за доброто на другитѣ хора? Всички хора трѣбва да мислятъ, както за своето добро, така и за доброто на своитѣ ближни, безъ да се смущаватъ, кога ще го реализиратъ. За добритѣ желания човѣкъ не трѣбва да поставя никакъвъ срокъ. Да прави човѣкъ добро е отлична идея, но тя не е излѣзла отъ ума на единъ човѣкъ само. Много хора мислятъ върху тази идея. Тя излиза първо отъ Бога и минава презъ много човѣшки умове.

Следователно, дойде ли нѣкаква идея въ ума ви, първо провѣрете, отде иде тя, и тогава я приемайте. Като я приемете, намѣрете съответно мѣсто за нея и започнете да я поливате, да я храните, докато закрепне. Представете си, че въ ума ви дойде идеята за любовьта и пожелаете да я видите реализирана. Вие започвате да си рисувате нѣкакъвъ образъ, съ особени качества, и тръгвате да го търсите между хората. Ако не можете да го намѣрите на физическия свѣтъ, ще го намѣрите въ духовния, или въ Божествения. Невъзможно е човѣкъ да има образъ за нѣщо, което не съществува. По отношение на Битието всѣко нѣщо е реално. Ние казваме, че това или онова е илюзия, но по отношение на Битието никакви илюзии не сѫществуватъ. Илюзии сѫществуватъ само тогава, когато отношенията между нѣщата не се разбиратъ. Ако нѣкой човѣкъ мисли, че е обичанъ отъ нѣкого, той може да се лъже само по отношение на любовьта на този човѣкъ, но не изобщо по отношение на любовьта. Този човѣкъ обича, но не него. Той е готовъ да каже, че обектътъ на неговата любовь е другъ нѣкой. Казвате: Нали Христосъ е училъ да се обичаме едни-други? Христосъ е проповѣдвалъ, че хората трѣбва да се обичатъ, но тази идея трѣбва да се разбира малко по-особено. Ако нѣкой купувачъ отиде на пазара да си избере едно гърне, той нѣма да вземе първото, което види. Всички гърнета сѫ правени отъ единъ майсторъ, но купувачътъ ще избере едно отъ тѣхъ и то тъкмо това, което му подхожда. Отъ многото гърнета той ще хареса едно и него ще купи. Купувачътъ търси такова гърне, което да отговаря на идеята му. Може да има по-хубави, по-голѣми отъ това, което той е избралъ, но тѣ не отговарятъ нито на вкуса, нито на идеята му.

И тъй, ако между грънцитѣ на грънчаря сѫществува разнообразие, колко повече между хората. Ако къмъ грънцитѣ на грънчаря има специфично харесване и специфична обичь, колко повече къмъ хората. Въпрѣки това хората казватъ, че трѣбва да се обичатъ. Това е общо казано. Трѣбва да живѣемъ. И това е общо казано. Да обичаме е едно нѣщо; обичамъ е друго нѣщо. Да живѣемъ е едно нѣщо; живѣя е друго нѣщо. Да сме здрави е едно нѣщо; здравъ съмъ, това е друго нѣщо. — Какъ трѣбва да обичаме? За любовьта нѣма правила. Ако говоримъ за любовьта на сегашнитѣ хора, ние ще се заразимъ отъ нея. Въ любовьта на съвременнитѣ хора има нѣщо болезнено. Тѣ сѫ внесли въ нея нѣкакъвъ елементъ, който я е опетнилъ. Благодарение на този елементъ, хората сѫ изгубили довѣрие единъ къмъ другъ. Ако проявишъ любовьта си къмъ нѣкой здравъ човѣкъ, той ще си помисли, че искашъ да го използувашъ въ нѣщо — ще се усъмни въ любовьта. Ако проявишъ любовьта си къмь болния, ти ще го вдигашъ, слагашъ, ще му услужвашъ. Както да го пипашъ, все ще му причинишъ нѣкаква болка. Въ края на краищата и той ще се усъмни въ любовьта ти, ще помисли, че искашъ да му отмъстишъ за нѣщо. За да изправишъ погрѣшката си, ти ще му донесешъ млѣко, нѣкаква чорба, да си хапне малко. После ще го бутнешъ, да го настанишъ удобно — пакъ ще му причинишъ болка. Той започва да мисли, че не го обичашъ. Както да проявявате любовьта си къмъ хората, вие не можете да ги задоволите, все ще се породи известна дисхармония между васъ. Кой разваля хармонията: здравиятъ, който услужва, или болниятъ, на когото услужватъ? За да се прояви любовьта въ нейното естество и за да я познаятъ хората, преди всичко тѣ не трѣбва да иматъ никакъвъ дефектъ: физически или психически. Тѣ трѣбва да бѫдатъ крайно внимателни едни къмъ други, да не накърняватъ чувствата си.

Като говоримъ за любовьта, ние имаме предъ видъ Божията Любовь, а не човѣшката, проявена на земята. За любовьта се говори, въпрѣки това хората си задаватъ въпроса, обича ли ги Богъ или не. Да се задава такъвъ въпросъ, това значи, да не разбиратъ, какво нѣщо е Божията Любовь. Казано е въ Писанието: „Богъ е Любовь“. Може ли да се питате, обича ли ви Богъ? Веднъжъ знаете, че Богъ е Любовь, това показва, че всѣка Негова проява, малка или голѣма, е любовь. Трѣбва ли да питате водата, готова ли е да утоли жаждата ви? Нѣма смисълъ да се задава такъвъ въпросъ. Водата има свойството, като влѣзе въ устата на човѣка, а оттамъ — въ стомаха, въ корема му, да утоли жаждата му. Въпросътъ не седи въ това, готова ли е водата да утоли жаждата ви или не, но въ това, готови ли сте вие да отидете при нея, да се огънете малко, да отворите устата си, за да влѣзе тя вѫтре. Обаче, ако очаквате водата да дойде при васъ и да влѣзе направо въ устата ви, безъ да се приспособите къмъ нея, много време ще чакате. Тя ще мине и замине край васъ, безъ да уталожи жаждата ви. Къмъ горделивитѣ и тя е горделива; къмъ смиренитѣ е крайно внимателна и услужлива.

Като не разбиратъ законитѣ на любовьта, съвременнитѣ хора се проявяватъ като аристократи. Тѣ седатъ на едно мѣсто и чакатъ любовьта да имъ дойде на крака. Любовьта не се подчинява на неразумнитѣ и невежи хора. Тя е готова да служи на всѣки, който я познава и разбира. Ако сте жадни, какво трѣбва да правите? Ще потърсите нѣкой изворъ да уталожите жаждата си. Щомъ намѣрите извора, ще колѣничите предъ него и ще пиете отъ водата му, докато задоволите жаждата си. Следователно, вие трѣбва да отидете при извора, а не той при васъ. Любовьта е великиятъ изворъ на живота, при който всѣки самъ трѣбва да отиде и да задоволи жаждата си. Не постѫпи ли така, той ще се натъкне на голѣми разочарования и противоречия. Какво виждате днесъ? Всички хора бѣгатъ отъ любовьта, разочаровани сѫ отъ нея. Майката, бащата, децата, учителитѣ, държавницитѣ сѫ разочаровани отъ любовьта. Кѫде бѣгатъ? Въ гората. Като отидатъ въ гората и прекаратъ тамъ известно време, отново ще ожаднѣятъ и ще кажатъ: Нѣма какво да се прави, ще отидемъ на извора да се напиемъ съ вода. Колкото да бѣгате отъ любовьта, пакъ ще отидете на извора съ стомната си, да налѣете отъ нейната вода. Който пие отъ водата на любовьта, той се радва на здраве и дълъгъ животъ. Като пие отъ водата на любовьта, човѣкъ има възможность да полива и отхранва въ себе си нейнитѣ семенца, за да може единъ день да се храни отъ сладкитѣ й плодове. Не само човѣшкиятъ животъ, но и животътъ на всички живи сѫщества се подържа огъ плодоветѣ на любовьта. Когато хората се обичатъ, взаимно си помагатъ, и животътъ имъ става лекъ.

Въпрѣки разочарованията на хората отъ любовьта, тѣ пакъ се стремятъ къмъ нея. — Защо? — Тѣ съзнаватъ, че разочарованията имъ се дължатъ на нѣщо неправилно въ любовьта, което е вмъкнато отъ самитѣ тѣхъ. Въ сѫщность истинската любовь не води къмъ никакви разочарования и противоречия. Една отъ причинитѣ за разочарованията на хората е тѣхното користолюбие. Тъй щото, дойде ли до любовьта, човѣкъ трѣбва да се освободи отъ всички користолюбиви мисли и чувства. Само при това положение той може да разбере любовьта и да се ползува отъ нея. Иначе, той ще слуша да му се говори за любовьта, но ще я разбере толкова, колкото немузикалниятъ човѣкъ разбира класическа музика. Той слуша тази музика, напрѣга се да я разбере, но въ края на краищата, ако е българинъ, казва: По добре да бѣха ми изсвирили едно хорце, да си тропна малко. Ако е руснакъ, ще каже: По-добре да бѣха ми изсвирили единъ казачокъ, да си поиграя малко. Турчинътъ ще иска да чуе нѣкакво маане. Съ една дума казано: само онзи може да придобие любовьта, който я разбира, който е готовъ да я приложи.

Като изучавате проявитѣ на човѣка, виждате, че той се движи постоянно между скърби и радости. Видите ли, че нѣкой е много радостенъ, играе, скача, ще знаете, че следъ кратко време, следъ нѣколко часа или нѣколко деня, състоянието му ще се превърне въ скръбь. Понеже природата обича вълнообразнитѣ движения, човѣкъ не остава дълго време въ скръбьта си. Отъ скръбь той минава въ радостно състояние, отдето следъ време се натъква на нова скръбь. Тѫжнитѣ чувства се предаватъ по дълги вълни, а радостнитѣ — по кѫси. Изобщо, има чувства, които могатъ да се предаватъ само чрезъ бързъ темпъ, а други — чрезъ бавенъ. Човѣкъ минава презъ скърби и радости, за да разбере живота въ неговата цѣлокупность. Ако не мине презъ смъртьта, той не може да разбере живота; и ако не мине презъ живота, той не може да разбере смъртьта. Който разбира вѫтрешния смисълъ на живота, той вижда вѫтрешната връзка между всички явления, между всички хора, вследствие на което не изпада въ заблуждения и противоречия. Той знае, че ако единъ човѣкъ придобие известно благо, и другитѣ хора могатъ да го придобиятъ.

Въ стремлението си да постигнатъ своитѣ желания, една категория хора мислятъ, че сами, независимо отъ другитѣ, могатъ да реализиратъ желанията си. Втората категория хора мислятъ, че човѣкъ самъ не може да постигне желанията си. Тѣ казватъ: Ако ближниятъ ми се спаси, и азъ ще се спася. Тѣ уповаватъ на Христа, Защо? Защото иматъ отношение къмъ Него. Христосъ може да помага само на онзи, който има правилни отношения къмъ Него. Ако приятельтъ ви е богатъ човѣкъ, той непремѣнно ще ви помага. За да ви помага, вие трѣбва да имате правилни отношения къмъ него. Иначе, ще минавате и заминавате край кѫщата му, безъ да имате достѫпъ до него. Въ първия случай богатиятъ човѣкъ представя доброто, въ втория — злото. Добритѣ отношения водятъ човѣка въ рая, а лошитѣ — въ ада. Мнозина се страхуватъ отъ ада, не искатъ да помислятъ за тамъ. Чудно нѣщо! Христосъ влѣзе въ ада, а тѣ не искатъ да влѣзатъ. Адътъ е мѣсто, презъ което всѣки човѣкъ трѣбва да мине.

Какво представя адътъ? Споредъ нѣкои, адътъ се намира въ центъра на земята. Споредъ други, адътъ не е материаленъ. Той не е нито на земята, нито на луната. Много описания сѫ дадени за ада, но тѣ не отговарятъ на действителностьта. Много предположения се правятъ за живота въ ада, но тѣ почти не отговарятъ на това, което адътъ представя. Въ ада живѣятъ напреднали и ненапреднали сѫщества. Какво нѣщо е адътъ, какви сѫщества живѣятъ тамъ, това не ви интересува. Обаче, защо ви говоря за ада? Все имамъ нѣкаква цель. Ако въ дома ви дойде нѣкоя ваша стара приятелка и започне да ви запитва за сина и за дъщеря ви, тя непремѣнно има нѣкакъвъ интересъ. Какъвъ интересъ може да има? Тя е намислила да ожени дъщеря ви или сина ви за нѣкоя своя внучка, или за нѣкой свой внукъ. Тя иска да разбере, иматъ ли намѣрение синътъ и дъщерята да се женятъ. Щомъ разбере намѣрението имъ, тя пристѫпва свободно къмъ въпроса.

Когато става въпросъ за женитба, повечето хора казватъ, че женитбата е естественъ процесъ, и всѣки трѣбва да мине презъ нея. Ако това е абсолютно вѣрно и се отнася до всички хора, какъ ще си обясните стиха отъ Евангелието, дето Христосъ казва: „Които се сподобятъ съ духа Христовъ, нито се женятъ, нито за мѫжъ отиватъ“. Сегашниятъ животъ на хората се отличава по това, че е времененъ. За това, именно, тѣ се стремятъ къмъ вѣчния животъ. Временнитѣ, преходни нѣща сами по себе си изчезватъ. Тѣ сѫ случайни нѣща. Човѣкъ не се е родилъ съ сабя и пушка въ рѫка, нито съ раница на гърба, нито съ играчки и кукли. Тия нѣща сѫ създадени като резултатъ на временния човѣшки животъ. Единъ день съ него заедно и тѣ ще изчезнатъ.

Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ второстепеннитѣ нѣща въ живота си и да остане само съ сѫщественитѣ. Чрезъ сѫщественото само човѣкъ може да се домогне до Великата истина въ живота. Несѫщественитѣ нѣща сѫ украшения, отъ които човѣкъ трѣбва да се освободи. Може ли да се моли на Бога онзи, който се е облѣкълъ въ царска мантия, съ корона на глава, съ златни пръстени на рѫцетѣ си? И да иска, той не може да се моли усърдно. Мисъльта му ще бѫде заета само съ украшенията и съ неговото високо положение. За да се моли усърдно и молитвата му да бѫде приета отъ Бога, той трѣбва да се откаже отъ своето високо положение, да забрави своя царски санъ, да покрие главата си съ вретище, както е казано въ Библията. Смирение се иска отъ човѣка.

Следователно, за да се облѣче съ дрехата на смирението, преди всичко човѣкъ трѣбва да отиде на баня да се окѫпе добре. Смирението подразбира външна и вѫтрешна чистота. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да се облича и съблича. Човѣкъ трѣбва да знае, какво да прави съ своитѣ новородени идеи и желания. Мнозина минаватъ за бременни, но често помѣтатъ своитѣ идеи. Ония, които не помѣтатъ идеитѣ си, дохождатъ до раждането имъ, но после не знаятъ какъ да ги отрѣжатъ, вследствие на което ги влачатъ съ себе. Лишени отъ условията на утробата, лишени отъ условията на почва, дето могатъ да се развиватъ, идеитѣ, сами по себе си, умиратъ. Всѣка идея трѣбва да се посади въ земята, да може самостоятелно да расте и да се развива. Между идеитѣ и човѣка, който ги е родилъ, има известно отношение, но това не значи, че той трѣбва да ги държи постоянно въ себе си. Щомъ ги е родилъ, той трѣбва да ги храни, да ги полива, да получи плодъ отъ тѣхъ. Нѣкои хора раждатъ идеи, които оставатъ безплодни. Защо? По две причини: или не ги посаждатъ въ почва, благоприятна за тѣхното развитие или ги предаватъ на други хора, тѣ да ги отглеждатъ.

Често хората не мислятъ дълбоко и говорятъ, както имъ дойде на устата. Тѣ казватъ: Човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ, уменъ, честенъ и т.н. Ние казваме, че по естество човѣкъ е добъръ, но трѣбва да намѣри нѣкой, съ когото да си хармонира. Когато двама души, които си хармониратъ, се събератъ на едно мѣсто, тѣ увеличаватъ силата си. Следъ това тѣ трѣбва да намѣрятъ още двама души, съ които да си хармониратъ. Четиритѣ души трѣбва да намѣрятъ още четири, съ които сѫщо така да бѫдатъ въ хармония. Осемтѣ трѣбва да намѣрятъ още осемь и т.н. Като се събератъ нѣколко души, които си хармониратъ, тѣ образуватъ едно хармонично общество отъ съзнателни, разумни единици. Дето е разумностьта, тамъ е и добротата. Ако хората не си хармониратъ, тѣ не могатъ да се свръзватъ, не могатъ да се познаятъ като души. Истинското познанство подразбира връзка между души.

Какво представя Духътъ? Казано е въ Писанието: „Богъ е Любовь, Богъ е Духъ“. Като цитиратъ този стихъ, религиознитѣ мислятъ, че познаватъ Бога като Любовь и като Духъ. За да Го познаятъ, тѣ трѣбва да Го обичатъ. Какво трѣбва да правятъ, ако наистина Го обичатъ? Какво прави човѣкъ съ хлѣба? Той казва, че обича хлѣба и го яде. Следователно, ако обича Бога, човѣкъ трѣбва да изпълнява волята Му. Изпълнението има отношение къмъ обичьта. Сѫщо така има отношение и между яденето и обичьта. Какво разбирате подъ думитѣ „изпълнение на волята Божия“? Да изпълни човѣкъ волята Божия, това значи, да обича всички живи сѫщества, които Богъ е създалъ: птици, млѣкопитаещи, хора, богове и т.н. Въ съзнанието на Бога всички птици сѫществуватъ като една птица, всички животни — като едно животно, всички хора — като единъ човѣкъ, всички богове — като единъ Богъ.

Когато говоримъ за боговетѣ, ние не разбираме сѫщества, създадени отъ човѣшката фантазия, но ония свѣтли и възвишени души, дошли на земята, между хората, да ги научатъ нѣща, които тѣ не знаятъ. Следъ грѣхопадането боговетѣ напуснали земята и оставили царетѣ вмѣсто тѣхъ. Днесъ царетѣ управляватъ хората. Ще дойде день, когато царетѣ ще се оттеглятъ и отново ще дойдатъ боговетѣ. Това значи, че се е завъртѣло колелото на живота. Казано е въ Писанието, че когато земната трѫба започне да трѫби, всичкитѣ земни царства ще станатъ царства на Господа Бога нашего. Това е епохата, която предстои да дойде. Тогава всички хора ще влѣзатъ въ съприкосновение съ Божествения свѣтъ. Това значи, да дойдатъ благоприятни условия за човѣчеството. Условията, при които Христосъ дойде на земята, бѣха неблагоприятни, защото Сатурнъ царуваше тогава. Сатурнъ не можа да запази Христа, не благоприятствуваше и за учението Му. Обаче, отъ времето на Христа досега условията сѫ измѣнени вече. Сега настава нова епоха на земята — най-красивата епоха, която се състои отъ малки и голѣми периоди. Тя е епохата на Слънцето — зодията на Слънцето. Тя е творческа епоха и носи съ себе си благоприятни условия за постижения. Който разбира законитѣ на Слънцето, всичко може да постигне. Всички хора се обръщатъ къмъ Слънцето съ думитѣ: Слънце на моята душа! Значи, между външното, физическо Слънце и Слънцето на душата има известно съотношение.

Като ученици, вие трѣбва да имате ясна представа за нѣщата. Запримѣръ, като говорите, трѣбва да знаете смисъла на всѣка дума и да я употрѣбявате на мѣстото й. Каква е разликата между думитѣ „обичь и любовь“? Вие можете да обичате боленъ човѣкъ, а да любите — здравъ. Думата „обичь“ означава състрадание, милосърдие къмъ нѣкого. Любовьта пъкъ означава стремежъ на човѣка къмъ Бога, къмъ центъра на Битието, затова думата „любовь“ започва съ буквата „Л“, която се пише въ форма на планински връхъ. Като се стреми къмъ върха, човѣкъ проявява всички красиви качества и добродетели на своята душа — милосърдие, състрадание и др. Обаче, въ любовьта има поляризиране, слизане надолу. Слизането е необходимъ процесъ, защото върхътъ е тѣсенъ, и човѣкъ не може да се задържи за дълго време тамъ. Между човѣшката и ангелската любовь има нѣщо общо, затова ние представяме любовьта въ видъ на два върха, две букви „Л“ свързани заедно. На двата върха се намиратъ човѣкътъ и ангелътъ. За да влѣзатъ въ общение, тѣ трѣбва да слѣзатъ долу, понеже отъ единия до другия връхъ нѣма никакво съобщително срѣдство. Да се качвашъ въ любовьта е едно нѣщо, а да слизашъ, това е друго нѣщо. Като люби, човѣкъ непремѣнно трѣбва да се качва и да слиза. При качването си той изразява своя стремежъ, а при слизането си той реализира нѣщата. Когато работи, за да реализира своитѣ желания, човѣкъ непремѣнно ще изпита мѫчнотии и страдания. Следователно, който е на върховетѣ, той всѣкога е щастливъ; който е слѣзълъ долу, той е нещастенъ. Когато двама души се обичатъ, всѣкога ще има нѣкой нещастенъ. Този законъ се потвърждава навсѣкѫде въ живота. Запримѣръ, когато мѫжътъ и жената въ семейството се обичатъ, слугата имъ непремѣнно ще страда. Тѣ стоятъ на върховетѣ, а слугата е долу и работи. Следователно, ако казвате, че хората сѫ нещастни, ще знаете, че причина за тѣхното нещастие сѫ боговетѣ. Тѣ се качиха по върховетѣ, а хората останаха долу, да имъ работятъ.

И тъй, да люби човѣкъ, това значи да има стремежъ нагоре, къмъ върха, но сѫщевременно той трѣбва да знае, какъ да реализира своя стремежъ. Не е достатъчно човѣкъ да се стреми да яде, но той трѣбва да знае, какъ да яде. Ако яде много и неправилно, той върши престъпление; ако остава гладенъ и не си дояжда, той пакъ върши престъпление. На човѣка се препоръчва нито да преяжда, нито да си недояжда. Същиятъ законъ има отношение и къмъ любовьта: ако изисквашъ отъ нѣкой човѣкъ повече, отколкото той може да ти даде, ти вършишъ престъпление; ако си индиферентенъ и изисквашъ по-малко, отколкото той може да ти даде, пакъ вършишъ престъпление. Всѣки човѣкъ е длъженъ да има отношения къмъ своитѣ ближни, но тѣзи отношения да произтичатъ доброволно, отъ любовь. Всѣка свѣщь може да даде опредѣлено количество свѣтлина. Не изисквайте отъ свѣщьта повече свѣтлина, отколкото тя може да ви даде.

Като ученици, вие трѣбва да живѣете правилно и разумно. За това се изисква вътрешна норма, вътрешна мѣрка, чрезъ която да мѣрите постъпкитѣ си и да ги опредѣляте, като правилни или неправилни. Вие не можете изведнъжъ да изправите отношенията си. За да бъдатъ отношенията и постъпкитѣ ви такива, каквито съ днесъ, това е резултатъ на работа отъ хиляди години насамъ. Днесъ, колкото да плачете и да се молите, дъщеритѣ и синоветѣ ви ще бъдатъ това, което сте създали. Тѣ могатъ да се изправятъ, само ако сами пожелаятъ и започнатъ самостоятелно да работятъ. Желанието имъ да работятъ самостоятелно се опредѣля отъ съзнанието имъ. Ако въ човѣка не се яви желание да се свърже съ Първата Причина, съ разумния свѣтъ и не работи съзнателно върху себе си, той ще остане такъвъ, какъвто е сега. Ние виждаме примѣри въ живота, както на отдѣлнитѣ личности, така и въ цѣли народи. Онзи, който е работилъ надъ себе си, е изпреварилъ другитѣ. Християнството, въ едно отношение, е направило много нѣщо, но въ друго е останало назадъ. Едно време хората сѫ били по-жестоки, днесъ сѫ по-милосърдни. Обаче, едно време, когато воюваха, тѣ си служеха съ естествени срѣдства и по-малко хора се избиваха. Днесъ, когато науката изнамѣри много срѣдства за избиване на хората, милиони хора се убиватъ. И следъ това ще кажатъ, че съвременнитѣ народи сѫ културни. Това не е истинска култура. Какво направи християнството въ това отношение? Вината не е въ принципитѣ на християнството, но въ самия човѣкъ, който използува енергиитѣ на християнството вмѣсто за добро за зло. Христосъ дойде на земята да покаже на хората, какъ трѣбва да живѣятъ. Той отвори вратата на ада и пусна всички затворници от тамъ, като имъ показа новъ начинъ за живѣене. Вмѣсто да използуватъ този начинъ за добро, тѣ го използуваха за зло. Тѣ приложиха на земята учението на ада.

Въ свѣта сѫществуватъ условия за изправяне на човѣчеството. Дветѣ страни на буквата „Л“ показватъ, че въ човѣка става раздвояване. Въпрѣки това въ него пакъ сѫществува стремежъ къмъ върха — общиятъ интересъ на странитѣ на буквата „Л“ —центъръ на сливането. От тукъ вадимъ заключението: ако духътъ и мисъльта не се слѣятъ въ върха, човѣкъ не мисли правилно. Не става ли сливане на духа и на ума отъ една страна, и на душата и на сърдцето отъ друга, човѣкъ изпитва особени ограничения въ мисъльта и въ чувствата си, които му причиняватъ страдания. Той страда, мѫчи се, безъ да знае защо. Искашъ да се освободишъ отъ тия страдания, но не можешъ. За да не страдате излишно, казвамъ: Не взимайте пари на заемъ отъ богати хора, които нѣматъ вѫтрешно разположение да даватъ. Не приемайте въ дома си хора, на които не можете да услужите. Тѣзи хора се нуждаятъ отъ пари, а вие ще имъ говорите за Бога. Тѣ ще търсятъ начинъ да ви използуватъ. И въ единия, и въ другия случай ще се създаде известна дисхармония въ васъ, безъ да можете да си помогнете.

Едно трѣбва да знаете: паритѣ раздѣлятъ хората, но не ги обединяватъ. Дето се яви споръ за пари, тамъ непремѣнно произлизатъ недоразумения. Дойде ли нѣкой да ви иска пари на заемъ, между васъ непремѣнно ще произлѣзе нѣкаква неприятность. Ако искате да услужите на нѣкой човѣкъ, изпратете му по нѣкакъвъ начинъ известна сума, безъ той да знае, отде сѫ дошли паритѣ. Знае ли, че вие сте ги изпратили, той ще дойде и втори, и трети пѫть да иска пари и съ това ще стане причина да изгубите търпението си и да нарушите вѫтрешния си миръ. Ако богатиятъ е изворъ, въпросътъ е поставенъ другояче. Хиляди души да отидатъ при него за пари, той може да задоволи всички, безъ да наруши мира си.

Въ човѣшкитѣ работи има прекѫсване и недоимъкъ, а въ Божественитѣ — непреривность и вѣчно изобилие. Като знаете това, вие трѣбва да бѫдете внимателни едни къмъ други. Затова казвамъ, че отношенията на хората трѣбва да бѫдатъ разумни. Когато срещнете единъ човѣкъ, трѣбва да внимавате, какъ ще го погледнете, какъ ще се рѫкувате, какво ще му кажете. Отъ обходата ви къмъ него зависи и неговото разположение или неразположение къмъ васъ. Ако нѣкой човѣкъ ви е приятенъ, срещнете се и поговорете съ него; ако ви е неприятенъ, не се мѫчете да покажете, че сте разположени къмъ него. Това е лицемѣрие. По-добре е да избѣгнете срѣщата си съ този човѣкъ, отколкото да лицемѣрите предъ него. Ако мѣховетѣ ви сѫ стари, не туряйте ново вино въ тѣхъ. Старото вино въ стари мѣхове, а новото въ нови мѣхове.

Съ други думи казано: съ новитѣ, сватбарски дрехи можете да отидете на сватба само, а съ старитѣ, работнически дрехи — на работа. Нѣкои мислятъ, че като отидатъ на небето, ще ги посрещнатъ съ музика и пѣсни, ще турятъ вѣнци на главитѣ имъ и ще прекаратъ единъ животъ на пълно блаженство. И това може да бѫде, но временно, като на сватба. Можешъ да бѫдешъ сватбарь единъ день, два, три, най-много седмица. Следъ това ще съблѣчешъ сватбарската си премѣна и ще се впрегнешъ на работа. И на небето можешъ да прекарашъ нѣколко години, най-много 50, следъ което ще те изпратятъ на земята да приложишъ всичко, което си научилъ. Какво е научилъ човѣкъ на небето, се вижда отъ това, което прилага на земята. Много нѣща е научилъ човѣкъ, но още много има да учи.

Днешното знание важи само за днесъ; утрешниятъ день изисква друго знание. Днешната любовь е важна за днесъ; утрешниятъ день се нуждае отъ друга любовь. Днешното слънце топли само днесъ; утрешниятъ день се нуждае отъ друга топлина. Всѣки день се нуждае отъ специфична топлина на слънцето. Това не трѣбва да ви смущава, но да знаете, какво се иска отъ васъ. Ако търсите известно знание, трѣбва да знаете, защо го търсите. Днесъ всички хора търсятъ Христа по свой начинъ. Всѣки иска нѣщо отъ Него. Проповѣдникътъ търси Христа, за да придобие отъ Него свѣтлина, да разбира по-добре Словото, да го предаде съ красноречие, да привлѣче повече слушатели. Лѣкарьтъ търси Христа, да придобие повече сила отъ Него, да стане виденъ лѣкарь. Майката търси Христа, да може съ Неговата сила да отгледа красиви и здрави деца, да се очудватъ хората, че е могла да роди такива деца. Не сѫ лоши тия нѣща, но въ основата на това търсене на Христа лежи користолюбието. Користолюбието не осмисля живота. Какво е постигнала майката съ своето користолюбие, ако дойде единъ младъ момъкъ и отнеме нейната здрава и красива дъщеря? Той ще я задържи за себе си. Има смисълъ майката да търси Христа, да отгледа добри синове и дъщери, които да образуватъ съ своитѣ възлюбени два върха, на милосърдие и състрадание.

Следователно, който иска да използува разумно силитѣ на Христа, нека се откаже отъ стария животъ, който е внесълъ раздори, недоразумения, нещастия въ свѣта. Новъ животъ, нова любовь е нужна на човѣка. Новата любовь носи изобилие въ свѣта. Дето има изобилие, тамъ отсѫтствуватъ всѣкакви раздори, недоразумения, нещастия, болести и др. Новата любовь носи хармония между хората. Хармонията подразбира допълване. Следователно, хората трѣбва да се допълватъ така, както цигуларьтъ — съ своята цигулка, писательтъ — съ своето перо, мозъкътъ — съ мислитѣ, които идатъ отъ Божествения свѣтъ, сърдцето — съ чувствата, които идатъ отъ духовния свѣтъ. Мозъкътъ, сърдцето, дробоветѣ, стомахътъ, рѫцетѣ, краката на човѣка изпълняватъ своята служба дотолкова, доколкото сѫ въ зависимость отъ възвишения свѣтъ. Всѣко нѣщо въ свѣта има смисълъ дотолкова, доколкото крие въ себе си нѣщо Божествено.

Често хората цѣлуватъ рѫка на старитѣ. на децата. Какво означава цѣлувката? Има ли смисълъ да цѣлувате рѫка на нѣкого и кога трѣбва да я цѣлувате? Устата, съ дветѣ устни — горна и долна, представятъ входъ, презъ който минаватъ енергиитѣ на природата. Когато между ума и сърдцето на човѣка има хармония, целувката е на мѣсто. Обаче, ако между ума и сърдцето на човѣка въ даденъ моментъ сѫществува нѣкаква дисхармония, човѣкъ не трѣбва да цѣлува. Тази цѣлувка, не само че не допринася нѣщо хубаво, но предизвиква пакости и неприятности. Казано е въ Писанието: „Цѣлунете се съ свето цѣлование“. Света, благословена цѣлувка е тази, която иде отъ човѣкъ, въ когото всичко е въ хармония.

Когато говоря за цѣлувката, имамъ предъ видъ законитѣ, които действуватъ на земята. Когато ангелътъ слиза на земята, той цѣлува само светията. Трѣбва ли да цѣлуне нѣкой грѣшникъ, той предварително поставя своя огненъ мечъ на мѣстото, дето ще го цѣлуне. Като изчисти добре мѣстото, тогава го цѣлува. Цѣлувката на ангела внася въ човѣшката душа нѣщо ново, свѣтло, възвишено. Човѣкъ се усѣща обновенъ и пречистенъ. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ Божественото, да даде ходъ на Божественитѣ енергии въ себе си. Какво ще каже свѣтътъ за васъ, това не е важно. Това не значи, че трѣбва да мразите и пренебрегвате свѣта, но не трѣбва да се свръзвате съ него. Стремете се да угождавате на Бога, а не на хората. Ако можете да угодите на Бога, и на хората ще угодите. Не угодите ли на Бога, на хората никога не можете да угодите. Като угаждате на Бога, вие ще бѫдете силни, здрави, разумни. И свѣтътъ се нуждае отъ такива хора. Като види, че сте здрави, силни и разумни, ще ви даде съответно мѣсто. Намѣри ли нѣщо дисхармонично и болезнено у васъ, веднага ще ви изпрати въ болници и затвори. Като се намѣрите въ нѣкой затворъ, между четири стени, дълго време трѣбва да се молите, да дойде ангелъ Господенъ, да ви освободи отъ оковитѣ и да ви пусне на свобода.

Днесъ, за Рождество Христово, искамъ да ви дамъ едно правило, което трѣбва да прилагате. Това правило е следното: Бѫди доволенъ въ недоволството си! Че дошли противоположни мисли въ ума ти, това да не те смущава. Да бѫдешъ доволенъ въ недоволството, това е вѫтрешенъ процесъ. Външно кроткиятъ човѣкъ не е още доволенъ. Човѣкъ може да говори тихо, едва да се чува, безъ да е кротъкъ. Другъ нѣкой говори високо, а въ сѫщность е кротъкъ човѣкъ. Щомъ е далечъ отъ тебе, разбира се, че ще говори високо. Ти трѣбва да чуешъ, какво говори този човѣкъ. Човѣкъ може да говори по различенъ начинъ: съ устата, съ очитѣ, съ главата, съ различни движения. Както и да се разговаряте съ човѣка, важно е, въ всѣки погледъ, въ всѣко движение да виждате Божественото. Ако и вие изявявате Божественото въ себе си, разговорътъ е правиленъ.

Тъй щото, когато двама души се разговарятъ, трѣбва да знаятъ, човѣшкото ли се проявява въ тѣхъ, или Божественото. Безъ да съзнава и разбира нѣщата, понѣкога човѣкъ прави такива движения, които го поставятъ въ разногласие съ силитѣ на природата. Запримѣръ, нѣкой колѣничи и така се моли на Бога. Той не знае, че като колѣничи, влиза въ съгласие съ земята, а въ разногласие съ небето. Другъ повдига рѫцетѣ си нагоре, моли се. Така поставени рѫцетѣ, това показва, че този човѣкъ не знае, какво да прави. Това не е молитва. Движенията на човѣка трѣбва да бѫдатъ хармонични. Това се постига само тогава, когато човѣкъ е свързанъ съ възвишения, разуменъ свѣтъ.

Следователно, когато иска да се предаде на размишление, човѣкъ трѣбва да застане правъ, съ спуснати рѫце отстрани на тѣлото, дѣсниятъ кракъ малко напредъ. Това положение показва, че той е въ връзка съ възвишения свѣтъ, отдето слизатъ разумни сѫщества да му помагатъ. Човѣкъ трѣбва да прави движения, да се упражнява, да направи удоветѣ си активни. Това не е достатъчно. Той трѣбва да прави такива упражнения, които да му предаватъ нѣщо. Ако се движи, безъ да печели, движенията му сѫ безпредметни. Турцитѣ казватъ: „Който не печели, губи“. Много естествено. Движения, които не придаватъ нѣщо на човѣка, водятъ къмъ загуба. Вмѣсто да прибави нѣщо къмъ енергията си, той я изразходва. Ето защо на човѣка се препорѫчва чистъ, хар мониченъ животъ, който се придружава съ ритмични и правилни движения.

Като ученици, вие трѣбва да спазвате известни правила. Сутринь, като ставате отъ сънь, първата ви работа е да се свържете съ Бога, отдето идатъ свѣтли и възвишени мисли и благородни чувства. Щомъ мисъльта и чувствата ви сѫ възвишени, и движенията ви ще бѫдатъ хармонични. Не се занимавайте съ обикновенитѣ, човѣшки мисли, които сѫ подобни на чукъ, който постоянно удря и руши. Чукъ, който постоянно удря и ножъ, който постоянно рѣже, въ края на краищата ще се изхабятъ. Не се подавайте на такива чукове и ножове. Ако употрѣбявате енергията си безразборно, въ една вѫтрешна борба, животътъ ви ще се обезсмисли. Истинскиятъ животъ не седи въ изразходване на енергия, но въ градежъ и придобивки. Истинскиятъ животъ се основава на любовьта. Дето любовьта царува, тамъ има възвишена мисъль, тамъ има свобода. Свърже ли се веднъжъ съ любовьта, човѣкъ трѣбва да пази тази връзка, да не я прекѫсва. Връзката съ любовьта е едно отъ най-благоприятнитѣ течения въ природата. Тя е вълна, която повдига и облагородява човѣка.

Когато се говори за любовьта, хората разбиратъ земната любовь. Не се занимавайте съ земната любовь. И да не искате, тя все ще се прояви, но поне съзнателно не я предизвиквайте. Ако водата има утайки, тѣ сами ще се утаятъ на дъното. Отъ васъ се иска разумность, да не размѫтвате водата. Като ученици, вие трѣбва да работите върху себе си, да се чистите. Да се чисти човѣкъ, това значи, да придобива онова здравословно състояние на организма си, при което всички мрачни мисли, отрицателни чувства се утаяватъ на дъното и се изхвърлятъ навънъ. Само при това състояние, човѣкъ може да работи добре и плодотворно.

Да се чисти човѣкъ, това не значи, да разглежда своитѣ отрицателни прояви и да се самоосѫжда. Това е паталогия, болезнена страна на човѣшкия животъ. Паталогията е наука за силни хора. Тя е наука за далечни времена. Вие трѣбва да се занимавате съ положителната страна на живота, която се отразява благоприятно върху човѣшкия организъмъ. Здравиятъ проявява любовьта и вѣрата си правилно. Ако е християнинъ, той разбира любовьта, както Христосъ я е проповѣдвалъ и прилагалъ. Христовата любовь изключва всѣкакво съмнение. Обичашъ ли приятеля си, ще му вѣрвашъ абсолютно. Щомъ ти му вѣрвашъ и той ще ти вѣрва. Като се заговори за Христовото учение, мнозина намиратъ, че то е неприложимо. Ако Христосъ дойде преди две хиляди години на земята и проповѣдваше учението за любовьта, защо следъ две хиляди години то да е неприложимо? Още днесъ човѣкъ може да бѫде добъръ и любещъ — отъ него зависи. Доброто, истината, любовьта сѫ вложени въ човѣка отъ времето на неговото създаване. Нѣма защо днесъ да става добъръ или любещъ. Днесъ той трѣбва само да прояви това, което е вложено въ него. Богатството и благата сѫ въ самия човѣкъ, а той ги търси вънъ отъ себе си. Защо? Защото не се е вглъбилъ въ своята душа, въ ума и сърдцето си, тамъ да ги намѣри. Докато е на земята, той очаква да намѣри това, коего търси на небето нѣкѫде. Като отиде на небето, вижда, че и тамъ го нѣма. Той се чуди, кѫде е богатството му: на земята го нѣма, на небето — сѫщо. Кѫде е то? Въ самия него.

Човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, да изучава нѣщата на своето време, да не пропуща моментитѣ. Ако изгубишъ цѣлъ животъ само въ търсене, ти нищо не си придобилъ. Ще дойде день, когато ще съжалявашъ, че си изгубилъ добритѣ условия на живота. Отъ една страна търси, а отъ друга учй и прилагай. Не чакай да постигнешъ съвършенство, че тогава да се проявишъ. Обичай хората, колкото можешъ днесъ; утре, като увеличишъ любовьта си, ще ги обичашъ повече. Ако обичашъ единъ човѣкъ, не е достатъчно само да го цѣлунешъ, но ще видишъ, отъ какво има нужда, за да го задоволишъ. Ако обичашъ нѣкое бедно дете, можешъ да го помилвашъ и цѣлунешъ, но веднага следъ това ще го нахранишъ и ще му доставишъ книги, по които да учи уроцитѣ си. Като зарадвашъ душата на това дете и ти ще се зарадвашъ. Щомъ ти се радвашъ и Богъ ще се радва.

Желая ви сега Христосъ да се роди въ васъ. Това наричамъ Рождество Христово. Вие живѣете въ много важна епоха. Надали нѣкога сте живѣли въ по-важна епоха отъ сегашната. Отъ две хиляди години насамъ, вие не сте имали по-благоприятни условия отъ сегашнитѣ. Сегашната епоха носи благоприятни условия за постижения и за придобиване на блага.

И тъй, помнете следнитѣ нѣща: песимизъмътъ се е родилъ въ свѣта преди Христа, въ времето, когато е царувалъ Сатурнъ. Когато Марсъ ималъ влияние на земята, хората се научили да се биятъ и да воюватъ помежду си. Когато Юпитеръ ималъ влияние на земята, хората се занимавали съ създаване на различни религиозни системи, съ теории за личнитѣ чувства и достойнства на човѣка. Когато Венера имала надмощие на земята, хората приложили любовьта между мѫже и жени. Луната научи хората да фантазиратъ. Меркурий ги научи на особенъ редъ и порядъкъ въ смѣткитѣ, въ търговскитѣ имъ отношения. Днесъ Слънцето указва силно влияние върху земята. То учи хората на правилно живѣене. То имъ показва начинъ за изпълнение на волята Божия на земята. Всички планети иматъ две страни на въздействие: добра и лоша. Обаче, въ слънцето всичко е добро.

Като ученици, вие трѣбва да следвате пѫтя на слънцето. Превърнете всичко лошо и отрицателно въ себе си въ добро. За да постигнете това, използувайте слънчевата енергия. Каквото лошо носите съ себе си отъ миналото, изнесете го на слънчевитѣ лѫчи, да се превърне въ добро. Не се обезсърдчавайте. Знайте, че условията, които имате днесъ на земята, сѫ много благоприятни. Ако не ги използувате, и на небето да отидете, нищо нѣма да постигнете. Вие ще се намѣрите въ единъ съвършено чуждъ свѣтъ, въ който не можете да се ориентирате. Колкото време и да ви остава на земята, използувайте го така, че да се свържете съ енергиитѣ на слънцето, да направите връзка между сегашния и бѫдещия си животъ. Направите ли тази връзка, като отидете на небето, ще бѫдете готови и за тамошнитѣ условия. Като се приготвите за разумния свѣтъ, вие ще напуснете земята съ свѣтла, огнена каляска, придружена отъ два ангела. Тамъ ще ви приематъ съ пѣсни и музика, ще ви разведатъ изъ цѣлата вселена, да видите, какво Богъ е сътворилъ. Докато дойде новата епоха, вие ще живѣете на земята, дето управлява арахангелъ Михаилъ, съ своя огненъ мечъ. Дълго време още мечътъ на арахангелъ Михаилъ ще играе важна роля на земята. Дето се докосне този мечъ, все ще чисти. Въ личния, въ семейния, въ обществения, въ народния животъ става голѣмъ превратъ, какъвто никога не е ставалъ, но всичко ще бѫде за добро. Защо? Защото условията на сегашната епоха сѫ много благоприятни. Това ще опитате и вие, ще се увѣрите въ истинностьта на думитѣ ми.

Като ставате сутринь отъ сънь, кажете си: Сега Богъ царува на земята и управлява свѣта. Сега Христосъ царува. Сега и арахангелъ Михаилъ царува и чисти свѣта съ своя огненъ мечъ. Нѣма да мине много време, когато всички земни царства ще станатъ царства на Господа. Иде време и сега е, когато на земята ще има едно стадо и единъ пастиръ.

Т. м.

Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина, носятъ пълния животъ.

*

20 Лекция отъ Учителя, държана на

7 януарий, 1931 г., София — Изгрѣвъ.

(Бележка: В книгата е дадена дата:7 януарий, 1930 г., която е печатна грешка. Това е първата беседа от ООК, изнесена през 1931 г. Следващата е на 14 януарий, 1931 г.)

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...