Jump to content

1930_08_13 Начало и край


Ани

Recommended Posts

От томчето "Доброто орѫжие"
17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. III (1929-1930 г.),
Пѫрво издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Начало и край

И отговори Симонъ Петъръ и рече

„Ти си Христосъ, Синъ

на Бога живаго.“ *)

„Ти си Синъ на Бога живаго.“ Всѣки човѣкъ трѣбва да има една идея въ себе си, въ която да бѫде така убеденъ, както Петъръ бѣше убеденъ въ Христа. Понеже Петъръ позна Христа, Христосъ му отговори: „Азъ ще ти дамъ ключоветѣ на Царството небесно; и каквото вържешъ на земята, ще бѫде вързано на небеса; и каквото развържешъ на земята, ще бѫде развързано на небеса.“ Всѣки човѣкъ трѣбва вѫтрешно да познава Христа, за да има единъ центъръ, около който всички нѣща да се съсрѣдоточаватъ. Нѣма ли такъвъ центъръ, всички негови мисли и чувства ще бѫдатъ разхвърляни.

Каквото да се говори на хората, повечето отъ тѣхъ мислятъ за физическия животъ, да има какво да ядатъ и да пиятъ, да се осигурятъ. Животътъ не седи въ многото ядене. Човѣкъ може да яде много и нищо да не придобие; той може да яде малко и да има голѣми придобивки. Нѣма защо да мислите за утрешния день. Щомъ днесъ сте задоволени, това е достатъчно. Деньтъ се грижи за себе си. Единъ день, това е една Божествена епоха. Така гледа на нѣщата Онзи, Който е създалъ свѣта. За обикновения човѣкъ не е така. Той вижда, че слънцето изгрѣва и залѣзва, но защо става това, не знае. Има сѫщества, за които слънцето нито изгрѣва, нито залѣзва. За тия сѫщества слънцето вѣчно свѣти. Тѣзи сѫщества се намиратъ на висока степень на съзнание. Като гледатъ човѣка, тѣ виждатъ, докѫде е достигналъ, и казватъ, че дълъгъ пѫть предстои на човѣка, докато дойде до съвършенство. За да постигне своето усъвършенствуване, човѣкъ трѣбва да мине презъ 400 хиляди форми, презъ 400 хиляди облѣкла, или презъ 400 хиляди врати.

Кѫде е краятъ на живота? Краятъ е тамъ, дето е началото. Кѫде е началото? Началото е тамъ, дето е краятъ. Начало' сѫществува само за онзи, който разбира нѣщата. За онзи, който не разбира нѣщата, има само край. Началото на всѣко нѣщо е блаженство, краятъ —  нещастие; началото е любовь, краятъ —  умраза; началото е истина, краятъ — лъжа. Всѣко нѣщо, което има край, не е вѣчно, не е истинно. Краятъ на една работа се опредѣля отъ началото. Ако нѣкой ти даде пари за известна услуга и казва, че ти услужва отъ любовь, безъ никакво възмездие, той те поставя на изкушение. Нѣма да мине много време, той ще иска паритѣ си назадъ. Защо? Защото любовьта му е изчезнала. Началото на нѣщата е въ ваши рѫце, затова стремете се началото да бѫде всѣкога добро. Какъвъ ще бѫде краятъ, това не е ваша работа. Краятъ на нѣщата е въ рѫцетѣ на Бога. Ако началото на една работа е въ съгласие съ Бога, краятъ й ще бѫде добъръ. — Ама искамъ да зная, какво има задъ любовьта, задъ истината, задъ правдата. Задъ любовьта стои умразата, задъ истината — лъжата, задъ правдата —  неправдата. И обратно: задъ умразата стои любовьта, задъ лъжата — истината, задъ неправдата — правдата. Който не е доволенъ отъ любовьта, ще намѣри умразата. Щомъ се натъкне на умразата, тогава само човѣкъ може да разбере и оцени любовьта.

„Ти си Синъ на Бога живаго.“ Христосъ огговори на Петра: „Блаженъ си Симоне, защото плъть и кръвь не сѫ ти открили това, но Отецъ мой, Който е на небеса.“ (— 17 ст.). Мнозина биха желали да бѫдатъ въ положението на Петра, да иматъ съобщение съ Бога, но даже и Петъръ не задържа това съзнание за дълго време. Не се мина много, и той казва на Христа: „Смили се за себе си, Господи, нѣма да ти бѫде това.“ (— 22 ст.). — Тукъ Петъръ изгуби Божественото си съзнание и изпадна въ човѣшко съзнание. Това, което стана съ Петра, става съ всѣки човѣкъ. То е вж.трешно състояние, презъ което всѣки човѣкъ неизбѣжно минава. Докато живѣе въ Божественото съзнание, човѣкъ е готовъ на всѣкакви жертви за Бога и за ближния си. Изпадне ли въ човѣшкото съзнание, той започва да се чуди, защо е влѣзълъ въ този пѫть на страдания, защо не мисли за себе си, за своя животъ. И Петъръ се чудѣше на Христа, защо се излага на такива страдания, защо не помисли и не се смили за себе си. Той знаеше, че Христосъ има сила да победи свѣта и да се избави отъ страданията и се чудѣше, защо не направи това. Христосъ казваше, че трѣбва да мине презъ страдания, за да дойде до възкресението. Безъ страдания нѣма възкресение. Тогазъ Исусъ рече на ученицитѣ си: „Ако иска нѣкой да дойде следъ мене, нека се отрече отъ себе си, и нека дигне кръста си, и нека ме следва.“ (— 24 ст.).

Следователно, дойдете ли до Божественото, ще приложите особени методи, а не обикновени. Не казвайте, че, ако служите на Бога, ще загубите. Мислите ли така, вие сте на кривъ пѫть. Страдате ли, не се смущавайте. Божественото страда, за да освободи човѣшката душа отъ робството, въ което се намира. Детето ли страда, или майката? Майката страда, детето знае само да иска, заповѣдва и плаче. Детето плаче за всѣка своя нужда. Щомъ заплаче, майката и бащата веднага му се притичватъ на помощь. Тѣ знаятъ, че то е безпомощно и употрѣбяватъ всички грижи да му помогнатъ. Докато стѫпи на краката си, докато израсне, детето постояннно плаче. Обаче, плачътъ не разрешава въпроситѣ. Детето трѣбва да бѫде разумно, да не плаче, но да знае, какъ да отваря и затваря устата си, какъ да говори на майка си.

Кое е сѫщественото за човѣка? Да познава Христа. Мнозина искатъ да иматъ власть, да разполагатъ съ ключоветѣ на Царството Божие. Туй не се постига лесно. За да дойде до това положение, човѣкъ трѣбва да има вѫтрешно, мистично разбиране за живота и за любовьта. Нѣма ли това разбиране, той не е дошълъ до познаване на Бога и на Христа. Ключоветѣ на Царството Божие сѫ въ Бога. Какъ ще дойдете до Него, щомъ не Го познавате? За ония, които Го познаватъ, е казано: „Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ въ васъ.“ Казано е още: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.“ Вънъ отъ познаването на любовьта никаква философия не сѫществува. Любовьта разрешава всички въпроси. Тя представя пълна торба, отъ която човѣкъ може да черпи всѣки моментъ. Какво представя твоето знание за правене на хлѣбъ, за храносмилането, ако торбата ти е празна, и цѣлъ день гладувашъ? Парче хлѣбъ въ торбата ти струва повече отъ всичкото ти знание. Знанието има смисълъ, но при пълна торба съ хлѣбъ. Иначе, ще философствувашъ, ще учишъ хората, но ще поглеждашъ къмъ пълната имъ торба.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате вѫтрешния смисълъ на живота. Като четете Библията и Новия заветъ, не четете механически. За да разберете Словото Божие, вие трѣбва да се спирате върху Неговия вѫтрешенъ смисълъ. Само по този начинъ ще усилите вѣрата си. Вие се нуждаете отъ вѣра, която да устоява на външни и вѫтреш ш бури, да не се разколебава отъ нищо. Какъ може да ви разубеди човѣкъ въ изгрѣването на слънцето? Вие знаете, че слънцето всѣка сутринь изгрѣва. Ако не го виждате, причината се крие другаде нѣкѫде, а не въ самото слънце. Каквито промѣни да ставатъ въ външния и вѫтрешния животъ на човѣка, слънцето постоянно изгрѣва и залѣзва. Едно нѣщо може да ви изненада: нѣкога слънцето изгрѣва и залѣзва по-рано, а нѣкога — по-късно. Това е въ неговия пѫть. Вие може да не знаете, съ колко минути по-рано или по-късно изгрѣва и залѣзва, но това е предвидено въ движението на слънцето.

Тъй щото, кой каквото да ви говори, не се подавайте на чуждото мнение. Понѣкога чуждото мнение може да ви хипнотизира, и вие да останете въ тъмнина. Какъ ще вѣрвате на твърдението на нѣкого, че слънцето нѣма да изгрѣе? Всичко може да стане въ свѣта, но слънцето неотклонно ще следва своя пѫть. Правете наблюдения върху явленията въ природата и вадете заключения. Дойдете ли до нѣкакви положителни правила, не се колебайте въ тѣхъ. Имате ли нѣкакви духовни опитности, не се съмнявайте въ тѣхъ. Тѣ почиватъ на известни закони, които трѣбва да изучавате. Оставите ли съмнението да работи въ васъ, вие се разколебавате, внасяте смущение въ съзнанието си. Всѣко смущение прѣчи на правилното виждане.

Като се натъква на съмнения и на смущения, човѣкъ се отегчава отъ живота. Защо? Той мисли, че не може да постигне желанията си. Човѣкъ може да постигне всичко, каквото желае, но на опредѣленото за това време. Може ли детето изведнъжъ да израсте? Дълго време майка му го повива и разповива, кѫпе го въ коритото, докато единъ день стане възрастенъ човѣкъ. Иска ли преждевременно да излѣзе отъ пеленитѣ и да си служи съ магическата прѫчица на баща си, това значи, че човѣкъ е дошълъ до положението на онзи, който иска да се жени. Защо се жени човѣкъ? За да го обича нѣкой. Той иска жена му и децата му да го обичатъ, но единъ день ги изгубва, а съ тѣхъ заедно и любовьта имъ. После търси приятели, намира ги, но скоро ги изгубва. Търси богатство, но и него изгубва. Следъ като прекара голѣми разочарования, той казва: Свърши се моятъ животъ. Животътъ ти не е свършенъ, но свършиха се твоитѣ криви разбирания за живота. Сега ще започнешъ отново, съ нови разбирания Докато дойдешъ до новото, ще минешъ презъ тъмната зона на живота.

Страшно е положението на човѣкъ, който е изпадналъ въ тъмнина. Дето погледне — навсѣкѫде мракъ. Спи той, обръща се натукъ натамъ, дано дойде отнѣкѫде малко свѣтлинка. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е миналъ, или да не мине презъ това състояние. Страшно е това състояние, но не е безизходно. Привидно слънцето ще залѣзва, но пакъ ще изгрѣва. Не се разколебавайте въ вѣрата си. Каквото да стане съ васъ и около васъ, слънцето никога нѣма да загасне. Слънцето представя човѣшкото съзнание. То изгрѣва и залѣзва, но никога не загасва. Ще дойде день, когато човѣкъ ще застане на такава височина, отдето ще вижда слънцето постоянно да свѣти. За него вече слънцето нито изгрѣва, нито залѣзва.

Докато расте и се развива, човѣкъ постоянно минава презъ свѣтлина и тъмнина на съзнанието си. За да издържа на тия състояния, той трѣбва да има вѣра въ Бога, като центъръ на неговия животъ. Ако не се движи постоянно около този центъръ, човѣкъ не може да расте и да се развива. Богъ дава еднакви условия на всички души да растатъ и да се развиватъ, да постигнатъ своитѣ желания. Кѫде ще намѣрите Бога? Въ себе си. Търсите ли Го вънъ нѣкѫде, въ този или онзи. вие ще се заблудите, ще объркате пѫтя си. Объркате ли пѫтя си, всичко ще загубите.

Единъ богатъ младежъ отишълъ при единъ адептъ да се учи. Адептътъ билъ отъ самозванитѣ учители. Ученикътъ искалъ отъ адепта да направи нѣкакво чудо. Адептътъ казалъ: Ще направя едно чудо, но ако ми донесешъ всичкитѣ си скѫпоценности. Ученикътъ изпълнилъ волята на адепта. Той донесълъ скѫпоценноститѣ си и чакалъ да види, какво чудо ще стане. — Затвори сега очитѣ си и, докато не ти кажа да ги отворишъ, ще седишъ съ затворени очи — казалъ адептътъ. Ученикътъ затворилъ очитѣ си и чакалъ. Въ това време адептътъ обралъ всичкитѣ му скѫпоценности и изчезналъ. Когато ученикътъ отворилъ очитѣ си, не видѣлъ нито учителя си, нито торбата съ скѫпоценноститѣ.

И тъй, когато дойде нѣкой самозванъ адептъ при тебе и ти каже, че ще те научи на нѣщо особено, знай, че той ще вземе всичкитѣ ти скѫпоценности и ще изчезне. Видите ли такъвъ учитель, дръжте очитѣ си отворени. За тия адепти и учители Христосъ казва, че сѫ крадци и разбойници. Тѣ не носятъ свобода на човѣшката душа, но я ограбватъ и заробватъ. Пазете се отъ учители, които не служатъ на Божественото, което носи изобилие въ живота. Като знаете това, дръжте връзката си съ Божественото и не мислете, че можете да имате реални постижения по механически начинъ. Реалното се придобива по реаленъ начинъ.

Едно се иска отъ човѣка: съзнание за всичко, което върши; яде ли, пие ли, работи ли — всичко да става за слава Божия. Обезсърдчи ли се човѣкъ, нека си помисли за Бога. Щомъ помисли за Бога и реши да живѣе за славата Божия, обезсърдчението изчезва. Ще кажете, че работата ви нѣма да се нареди и отпадате духомъ. Направете малко усилие надъ себе си и започнете да ядете. Щомъ хапнете малко хлѣбъ, неразположението ви ще изчезне. Хлѣбътъ внася сила въ човѣка и го потиква къмъ животъ. Щомъ се нахрани човѣкъ, слънцето въ него изгрѣва. Гладътъ е залѣзъ, яденето — изгрѣвъ. Яденето, както слънцето, дава условия на човѣка да расте.

Когато се говори за слънцето като източникъ на животъ, нѣкои мислятъ, че като излизатъ сутринь да наблюдаватъ изгрѣва на слънцето, ще придобиятъ всичко, отъ което организъмътъ имъ се нуждае. Ако разбиратъ езика на слънцето, много нѣщо ще придобиятъ. Не го ли разбиратъ, нищо нѣма да придобиятъ. Слънцето дава изобилно на ония, които могатъ да се свържатъ съ неговитѣ сили. Обаче, който е свързанъ съ слънцето, и при 30° студъ, пакъ може да се ползува отъ неговитѣ лѫчи. Отъ съзнанието на човѣка зависи, колко енергия може да приеме отъ слънцето. Когато съзнанието на човѣка е пробудено, той се превръща въ изворъ, който постоянно дава. Той има любовь въ себе си, която отправя къмъ всички живи сѫщества. Ако погледнете съ окото на ясновидеца двама души, които се обичатъ, ще видите, че между тѣхъ става преливане на енергии. Като се обичатъ, енергията отъ Духа слиза върху тѣхъ и се прелива отъ единия въ другия.

Като не разбиратъ любовьта, хората се страхуватъ да не я изгубятъ. Любовьта не се губи. Тя обхваща цѣлата вѣчность. Който люби, той живѣе въ вѣчностьта, въ която радостьта е непреривна. Любете, за да живѣете въ вѣчната радость. Не любите ли, вие сте въ вѣчната скръбь. Любите ли, вие ще бѫдете въ Божествения животъ Въ Божествения животъ има само качване отъ едно стѫпало на друго, обличане на нови дрехи и влизане въ врати, които водятъ къмъ радость и изобилие. Въ човѣшкия животъ има слизане, събличане и излизане. Влѣзете ли за моментъ само въ Божествения свѣтъ, благодарете за онова, което сте получили, и се върнете у дома си да си дадете отчетъ за всичко, което сте дали и взели.

И рече му Симонъ Петъръ: „Ти си Синъ на Бога живаго.“ Синътъ подразбира отношение, връзка между Божественото и човѣшкото съзнание. Тази връзка е като свѣщьта, която посочва пѫтя на пѫтникъ, който се объркалъ въ тъмна нощь. Тя е слънце за заблудения пѫтникъ. Както слънцето огрѣва нѣщата и показва пѫтя на човѣцитѣ, така и връзката между Сина и Бащата озарява човѣшката душа и я подига. Слънцето освѣтява земята, а Божественото съзнание — душата. Божественото съзнание носи радость, свѣтлина, знание и свобода за човѣка. Силата не е въ свѣщьта, но въ онзи, който я носи. Силата не е въ слънцето, но въ Онзи, Който е задъ него. Както човѣкъ носи свѣщьта и освѣтява своя пѫть и пѫтя на своитѣ близки, така и Богъ носи слънцето въ рѫката си. При всѣко съмнение свѣщьта изгасва, и човѣкъ остава въ тъмнина. Започне ли да се моли, свѣщьта отново свѣти.

Ще кажете, че това сѫ детински обяснения. Искате ли философски обяснения, намѣрете нѣкой философъ, като онзи адептъ, който ще ви каже да затворите очитѣ си и ще ви обере. Ние проповѣдваме на хората да държатъ очитѣ си отворени. Ние правимъ чудеса, когато очитѣ на хората сѫ отворени. Когато слънцето изгрѣва, дръжте очитѣ си отворени. Отвори очитѣ си, да видишъ голѣмото чудо на свѣта —  изгрѣването на слънцето. По-голѣмо чудо отъ това нѣма. Станешъ ли сутринь да поздравишъ слънцето и следъ това започнешъ да работишъ, ти можешъ и ученъ, и богатъ, и здравъ да станешь. Ти можешъ да развързвашъ и да завързвашъ, както и когато пожелаешъ. „Вѣрниятъ въ малкото е вѣренъ и въ многото.“ Колкото малка работа да ви е дадена, свършете я съ любовь. Тя ще ви донесе благословението на Бога. Не е ли доволенъ на малкото, каквито условия да му се дадатъ, човѣкъ нищо не може да постигне. Красивата и скѫпа цигулка не може да направи ученика музикантъ. Трудъ, усилия, работа се иска отъ него. За да постигне нѣщо, той трѣбва да работи по четири-петь часа на день.

Днесъ животътъ изисква отъ всѣки човѣкъ усилена и съзнателна работа върху себе си. Всѣки самъ трѣбва да свири, самъ да се упражнява. Никой за никого не може да работи. Вие можете да слушате другитѣ да свирятъ, но за себе си самъ ще свирите. Богъ е далъ най-голѣмото благо на човѣка — животътъ. Нищо друго не се иска отъ човѣка, освенъ съзнателна работа, направена съ любовь и благодарность. Какъвъ ще бѫде краятъ на нѣщата, не мислете. Какво става, когато слънцето изгрѣва? Щомъ слънцето изгрѣе, изворитѣ ще усилятъ течението си, нивитѣ ще узрѣятъ, хамбаритѣ ще се напълнятъ, хората ще се помирятъ и ще заживѣятъ братски. Какво ще стане още? Мъртвитѣ ще възкръснатъ. Какво ще стане още? Неправдата ще изчезне. Още? Правдата ще възтържествува и между хората ще настане миръ, радость и веселие. Кога ще стане това? Когато очитѣ на хората се отворятъ.

*

51. Лекция отъ Учителя, държана на

13. августъ, 1930 г. Рила. — 7-тѣ езера.

_____________

*) Матея 16:16.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...