Jump to content

1930_07_23 Интуиция


Ани

Recommended Posts

От томчето "Доброто орѫжие"
17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. III (1929-1930 г.),
Пѫрво издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Интуиция

Иоан, 3 гл.

Когато ходи по каменисти мѣста и удари крака си, или друга нѣкоя часть на тѣлото си, човѣкъ усѣща болка. На какво се дължи болката? На удара. Ударътъ пъкъ не е нищо друго, освенъ предаване на особенъ родъ енергия, отъ която човѣкъ не се нуждае. Следователно, всѣко нѣщо, което не е потрѣбно на човѣка, причинява болка. Недоволенъ отъ това, че се е ударилъ, човѣкъ казва: Какъ не се намѣри нѣкой да оправи този пѫть? Човѣшка рѫка не може да оправи това, което природата е наредила. Ако планинскиятъ пѫть трѣбва да се изглади, първа природата ще направи това. Човѣшки сили не сѫ въ състояние да оправятъ пѫтищата на природата. Тамъ други сили работятъ.

Засега на човѣка сѫ дадени две задачи: да приеме соковетѣ на своето сърдце и да ги отправи къмъ ума си. Втората задача на човѣка е да развие ума си, за да разбира Божиитѣ пѫтища и закони, чрезъ които свѣтътъ е създаденъ. Да развие ума си, това значи, да усили мисъльта си. Ако мисъльта на човѣка е силна, той може да приема Божиитѣ блага и да ги предава. Той става проводникъ на Божественото. Ако мисъльта на човѣка е слаба, той нищо не може да постигне. За такъвъ човѣкъ се казва, че не е развитъ. Колкото да е ученъ, ако човѣкъ не може да се ползува отъ великитѣ блага на живота, неговата ученость е временна. Може ли да се ползува отъ тия блага, той е истински ученъ, той е мѫдрецъ. Не може ли да се ползува отъ благата на живота, колкото да се товари съ тѣхъ, той все простъ ще си остане. Какво ще кажете за камилата, която сте натоварили съ скѫпоценни камъни и злато? Дали е натоварена съ скѫпоценности, или е безъ всѣкакъвъ товаръ, камилата все камила си остава. Ако не е натоварена, тя е по-доволна отъ положението си, по-леко се движи. Следователно, щомъ човѣкъ не може да използува благата, както трѣбва, тѣ му причиняватъ болка. Всѣко нѣщо, което причинява болка на човѣка, е чуждо за него. Той трѣбва да се освободи отъ чуждитѣ, непотрѣбни за него нѣща.

Какъ, познава човѣкъ, кои нѣща сѫ потрѣбни за него, и кои — непотрѣбни? Чрезъ интуицията. Интуицията е Божествено чувство, вложено въ всѣки човѣкъ, но не е еднакво развито въ всички хора. Който е развилъ това чувство въ себе си, той самъ провѣрява нѣщата. Както не е нужно за човѣка да търси нѣкой професоръ да му каже, дали единъ лимонъ е киселъ, така не е нужно за онзи, който има интуиция, да му се доказватъ нѣщата. Иска ли човѣкъ да познае, колко е киселъ лимонътъ, ще вземе ножъ, ще го разрѣже и ще го опита. Иска ли да провѣри нѣщо вънъ отъ своитѣ петь сѣтива, човѣкъ ще приложи интуицията си и ще знае всичко, което го интересува. Като знае това, човѣкъ трѣбва да се допитва до интуицията си, Намѣришъ ли се въ трудно положение и не можешъ да решишъ известенъ въпросъ, обърни се къмъ интуицията си, тя ще ти каже, какво да правишъ. Вѣрно чувство е интуицията, тя никога не лъже. Интуицията, като Божествено чувство, е капитанъ на човѣшкия корабъ. Докато слуша този капитанъ, човѣкъ, изобщо, не може да грѣши. Умътъ, сърдцето и волята сѫ слуги на този капитанъ. Ако го слушатъ и му се подчиняватъ, човѣкъ живѣе добре. Не го ли слушатъ, животътъ на човѣка се отклонява отъ правия пѫть.

Христосъ казва: „Ако се не роди човѣкъ изново, не може да влѣзе въ Царството Божие.“ Които не разбиратъ закона, мислятъ, че е мѫчно да се роди човѣкъ. Мѫчно ли е да се роди житното зърно? Посадете едно житно зърно въ земята, при благоприятни условия, и го оставете свободно. То ще израсне, ще цъвне и плодъ ще даде. Мѫчно ли е да усилите доброто въ себе си? Колкото малко да е доброто въ васъ, ако му дадете благоприятни условия да се развие, то ще се увеличи, ще даде плодъ. Ако хората не успѣватъ въ доброто, причината за това е, че не го поставятъ при благоприятни условия. Понѣкога тѣ сѫ силни въ злото, въ отрицателното, защото му даватъ добри условия за развитие. Слушате, запримѣръ, нѣкой да казва, че е неспособенъ. Той постоянно държи тази мисъль въ ума си и не работи. Какво означаватъ думитѣ „не съмъ способенъ“? Не си способенъ да прегазишъ съ краката си дълбока рѣка, която нѣма мостъ. Има ли мостъ, ти си способенъ вече да я преминешъ.

Следователно, щомъ рѣката нѣма мостъ и не можешъ да я прегазишъ, стани способенъ да направишъ мостъ и да минешъ по него. Причината да не се обичатъ двама души е, че нѣма мостъ между тѣхъ. Нека всѣки отъ тѣхъ прехвърли по една дъска, и мостътъ ще бѫде готовъ. Щомъ мостътъ е готовъ, и обичьта ще дойде. Нѣкой се оплаква, че никой не го обича. Какво трѣбва да прави, за да го обичатъ хората? Нека направи една овощна градина на мѣсто, отдето минаватъ много хора. Кой какъ мине край градината му, да раздава отъ плодоветѣ: ябълки, круши, сливи, дини, пѫпеши. Въ скоро време той ще завърже добри, приятелски отношения съ тия хора, и тѣ ще го обикнатъ. Всѣки човѣкъ има въ себе си незасѣти мѣста, които трѣбва да засѣе съ доброкачествени плодове. Следъ петь години най-много, той ще има плодове, чрезъ които може да направи връзка съ хората и да го обикнатъ. Добре е всѣки день да посаждате по една добра мисъль въ ума си и по едно добро чувство въ сърдцето си, да има какво да раздавате на своитѣ близки. Красиво нѣщо е да видите душата на човѣка, въ която растатъ благоуханни, разноцвѣтни цвѣтя. Чрезъ посаждане на благоуханни цвѣтя и доброкачествени плодове въ градината на своята душа, човѣкъ дава условия за проява на любовьта къмъ ближнитѣ си.

Като ученици, вие трѣбва да работите за придобиване на любовьта, безъ да се страхувате отъ миналия си животъ. Миналото е толкова необходимо, колкото и настоящето. Миналото е встѫпление къмъ настоящето. Отъ миналото си човѣкъ се учи. Безъ опитноститѣ на миналото, новиятъ животъ остава недостѫпенъ за човѣка. Какви сѫ споменитѣ ви отъ миналото, добри или лоши, това не е важно. Нѣщата сѫ добри и лоши отъ гледището на човѣка, но не и отъ гледището на природата, която използува всичко. Следователно, ако мислишъ, че животътъ не е добъръ и нѣма смисълъ да живѣешъ, погледни съ окото на природата, въ която всички нѣща сѫ осмислени. И тогава, ако мислишъ, че не си способенъ да направишъ нѣщо по умъ и по сърдце, възложи това нѣщо на интуицията. Тя ще направи всичко, за което ти се считашъ неспособенъ.

Като се говори на хората за съзнателна работа върху себе си, за служене на Бога, тѣ казватъ, че днесъ не се наематъ за тази работа. Единъ день, когато станатъ чисти и свети, тогава ще служатъ на Бога. Защо? Защото мислятъ, че днесъ, при тѣхния грѣшенъ животъ, Богъ не може да ги обича. Тѣ се лъжатъ. Искатъ ли искрено да служатъ на Бога, нека започнатъ още сега. Остане ли въ бѫдеще, когато станатъ свети и чисти, тѣ много ще изгубятъ. Не е лесно да постигне човѣкъ чистъ и светъ животъ. Това е работа на вѣковетѣ, не се постига въ единъ день. Що се отнася до отношенията на Бога къмъ човѣка, тѣ оставатъ едни и сѫщи презъ всички времена и епохи. Богъ е неизмѣненъ въ себе си. Външнитѣ отношения на Бога къмъ хората, къмъ всички живи сѫщества, сѫ различни, но вѫтрешнитѣ сѫ едни и сѫщи. Съ други думи казано: вѫтрешно Богъ е далъ на всички хора едни и сѫщи условия, но външнитѣ условия сѫ различни, споредъ нуждитѣ на всѣки човѣкъ. Ще каже нѣкой, че е грѣшенъ, че прави грѣхове. Грѣши ли, човѣкъ не трѣбва да съжалява, но да извади нѣкаква поука отъ грѣшката си. Като сгрѣши, човѣкъ трѣбва да се радва, че му е дадена възможность да прояви една своя добродетель. Колкото по-голѣма е погрѣшката му, толкова по-голѣма трѣбва да бѫде добродетельта, която проявява. За такива хора се отнася стиха: „Всичко, каквото се случва въ живота на човѣка, който люби Бога, ще се обърне на добро.“

Мнозина грѣшатъ, защото искатъ да придобиятъ всичко изведнъжъ. Това е невъзможно. Може ли човѣкъ да изяде всичкото ядене изведнъжъ? Не е ли по-добре, всѣки день да си хапва по малко, отколкото да изяде всичкото ядене изведнъжъ? Не е ли по-добре човѣкъ да разбира всѣки день по малко, отколкото да разбере всичко изведнъжъ? За да дойде до дълбокото разбиране на живота, човѣкъ се нуждае отъ специални условия. За да разбере живота на нѣкое животно, човѣкъ трѣбва да влиза въ положението му, да разбира неговия умъ и неговото сърдце. При това положение животното е готово само да му услужи. Сега, като нѣма връзка съ човѣка, животното бѣга отъ него. За да разбере живота на ангелитѣ, човѣкъ трѣбва да влѣзе въ връзка съ тѣхнитѣ умове и сърдца. Безъ тази връзка, никакво разбиране не може да сѫществува.

И тъй, искате ли да разбирате нѣщата въ тѣхната действителность, възложете това на интуицията въ себе си. Каквото каже тя, вѣрвайте й. Остане ли да вѣрвате на своя умъ и на своето сърдце, тѣ да ви управляватъ, вие сте на кривъ пѫть. Слугитѣ не могатъ да управляватъ господаря си. Остави ли се на тѣхъ, тѣ непременно ще объркатъ пѫтя. Искашъ ли да научишъ нѣщо, възложи го на интуицията си. Колкото да учишъ и философствувашъ, въ хиляда години едва ли ще научишъ толкова, колкото си научилъ чрезъ интуицията за единъ день. Чрезъ интуицията ти можешъ да научишъ, какво представя животътъ на слънцето и на луната, а съ ума си едва ще научишъ, какви елементи влизатъ въ състава на слънцето. Ще каже нѣкой, че може да се съобщава съ слънцето. Ако е така, нека каже нѣщо характерно за живота и сѫществата на слънцето. Запримѣръ, ако говорите за хората като жители на земята, ще кажете, че всички дишатъ, всички мислятъ и чувствуватъ, всички се движатъ.

Щомъ сте дошли на планината, вие имате условия да проявите доброто въ себе си. Запримѣръ, спънете ли се въ нѣкой камъкъ, не се сърдете, но спокойно се наведете и го турете на такова мѣсто, да не спъва пѫтницитѣ. Ако попаднете въ нѣкоя малка локва и се изцапате, спрете се да я изчистите. Като гледате клековетѣ, не се отнасяйте съ пренебрежение къмъ тѣхъ, но мислете за живота имъ, за условията, при които се намиратъ, да почерпите урокъ на търпение. Вземете си малко чиста пепель отъ изгорѣлитѣ клекове, пресѣйте я добре и си послужете съ нея като цѣръ. Когато имате нѣкакво неразположение, вземете малко отъ тази пепель, на върха на единъ ножъ, изсипете я въ чаша гореща вода и, като се утаи, изпийте водата. Като ходите по планинитѣ, бѫдете благодарни за всичко, което виждате. Планината, съ своята растителность, представя дѣло на велики работници, които сѫ работили съ вѣкове. Всичко, което сѫ направили, има свой смисълъ и значение. Когато работи, гениятъ влага въ работата си смисълъ. Какво ще кажете тогава за ония велики и гениални майстори, които работятъ въ природата?

И тъй, бѫдете бодри, весели и силни. Силата на човѣка се заключава въ това, че Богъ работи въ него. Докато животътъ тече, рѣката е силна. Изчезне ли животътъ, и силата на рѣката изчезва. Следователно, силата не е въ рѣката, но въ живота, който тече презъ нея. На сѫщото основание казвамъ: Силата не е въ човѣшкото съзнание, но въ живота, който излиза отъ Бога и се втича въ човѣка. Като знаете това, внимавайте да не се подпушите, да затворите пѫтя за Божественото въ себе си. Подпушите ли се, вашитѣ нечистотии ще влизатъ навѫтре, вмѣсто да излизатъ навънъ. Не запушвайге трѫбитѣ на вашата канализация, презъ които нечистотиитѣ излизатъ навънъ. Отпушете трѫбитѣ на вашата канализация, за да може доброто и чистото да прониква отвънъ. Дръжте трѫбитѣ на канализацията си отворени за доброто, което иде отвънъ и се втича навѫтре. Дръжте трѫбитѣ на канализацията си отворени и за злото, да излѣзе отвѫтре навънъ. Постигнете ли това, животътъ ви ще се нареди, както Богъ е предвидилъ.

Изпѣйте пѣсеньта: „Богъ е Любовь.“

— Божиятъ Духъ, възлюбениятъ на нашитѣ души, ще свърши всичко за насъ.

*

48. Лекция отъ Учителя, държана на

23 юлий, 1930 г. Рила. — 7-тѣ езера.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...