Jump to content

1930_06_26 Законъ и принципъ


Ани

Recommended Posts

От томчето "Доброто орѫжие"
17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. III (1929-1930 г.),
Пѫрво издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Законъ и принципъ

Размишление.

Съвременнитѣ хора страдатъ и търсятъ причинитѣ на страданията вънъ отъ себе си. Въ сѫщность причината на страданията се крие въ тѣхнитѣ криви разбирания. Често тѣ говорятъ за законъ, за принципъ, безъ да се спиратъ върху отношението на закона и принципа къмъ самитѣ тѣхъ. Законътъ и принципътъ сѫ общи положения за всички хора, но приложението на закона не се отнася до всички. Приложението на закона зависи отъ условията, при които индивидътъ живѣе. Запримѣръ, сѫществува законъ за движение. Всички живи сѫщества се движатъ, но тѣ не сѫ заставени да се движатъ по единъ и сѫщъ начинъ. Човѣкъ се движи по единъ начинъ, птицата — по другъ, свѣтлината — по трети начинъ, мислитѣ и чувствата — по четвърти начинъ и т. н. Всѣки човѣкъ, всѣко живо сѫщество има свой специфиченъ начинъ на движение. Казвате, че всичко си върви по пѫтя, който Богъ е опредѣлилъ. Веднъжъ създалъ свѣта, нѣщата сѫ неизмѣнни. Какво разбирате подъ думитѣ „Богъ създалъ свѣта“? Какъ е създалъ свѣта Той: като нѣкой майсторъ, или като жена, която преде? Създаването на свѣта подразбира велика разумность. Само Разумното начало създава, а всички по-малки сѫщества отъ Него правятъ нѣщата. Майсторътъ прави, но не създава. Затова, като разглеждаме свѣта, създаденъ отъ Бога, виждаме, че всичко, отъ най-малкото до най-голѣмото, е съвършено.

За да дойде до правилно разбиране на нѣщата, човѣкъ трѣбва да има вѫтрешна свобода. Нѣма ли тази свобода, и като духовенъ, и като свѣтски, той иска да подведе нѣшата подъ единъ законъ, подъ общъ знаменатель. Нѣщата могатъ да се подведатъ подъ общъ зиаменатель, но не и подъ общъ числитель. Какво значи да подведете нѣщата подъ общъ знаменатель? Това значи, да ги подведете подъ действието на единъ принципъ. Наистина, принципътъ е общъ за всички, но приложението му е различно. Всѣки човѣкъ прилага принципа по своему. Не можете да заставите всички хора да прилагатъ известенъ принципъ по единъ и сѫщъ начинъ. Можете ли да заставите всички хора да ходятъ еднакво? Даже двама братя не ходятъ по единъ начинъ. Изучавайте хода на хората, да видите, какъ се движатъ. Всѣко движение е подъ специфиченъ законъ.

Като говоря за движението, като законъ, нѣкои мислятъ, че това е проста работа, че всичко знаятъ. Какво знае човѣкъ, това животътъ само показва. Музикантътъ може да казва, че знае да свири, но като излѣзе на сцената, тамъ ще се провѣри веговото знание. Нѣкой казва за себе си, че има права мисъль. Като го поставятъ на изпитания, тогава ще се изпита неговата права мисъль. Като се провѣри знанието, силата, разумностьта на човѣка, той вижда своето невежество и безсилие. Слушате нѣкой да казва за себе си, че е босъ човѣкъ. Какво означава думата „босота“? Невежество. Босиятъ е невежа.

Днесъ хората разглеждатъ въпроса, босъ ли трѣбва да ходи човѣкъ, или съ обуща. Нѣкои подържатъ идеята, че човѣкъ трѣбва да ходи босъ, а други, че трѣбва да бѫде винаги обутъ. Обаче, природата не обича крайности. Добре е отъ време на време човѣкъ да бѫде босъ, защото чрезъ краката, като антени, той влиза въ непосрѣдсгвенъ контактъ съ земята. Между енергиитѣ на земята и неговитѣ става правилна обмѣна. Обаче, има часове презъ деня и часове и дни презъ годината, когато тази обмѣна не е нужна. Както денонощието е съставено отъ день и нощь, така и въпросътъ за босото ходене се решава въ зависимость отъ днитѣ и часоветѣ. Има дни и часове, когато човѣкъ може да ходи босъ, но има такива дни и часове, когато по никой на-чинъ не се позволява на човѣка да бѫде босъ.

Човѣкъ трѣбва да познава законитѣ и силитѣ на природата и следъ това да се произнася по единъ или другъ въпросъ. Безъ да мисли, нѣкой казва, че хората трѣбва да бѫдатъ праведни. Добре е това, но колкото да иска, човѣкъ не може всѣкога да бѫде праведенъ. Въ будния си животъ той може да бѫде праведенъ, но въ съня си често изневѣрва на своята праведность. Слушате нѣкой вегетарианецъ да ви разправя, че въ съня си ялъ месо и е недоволенъ отъ себе си. Другъ нѣкой миролюбивъ човѣкъ сънувалъ, че убилъ нѣкого. Другъ нѣкой, който живѣе чистъ и светъ животъ, сънувалъ, че се забавлявалъ съ млади моми. Едно трѣбва да знаете: когато грѣши въ будния си животъ, човѣкъ отговаря за погрѣшкитѣ си пакъ въ будния си животъ. Когато грѣши въ съня си, той отговаря за прегрѣшенията си въ другъ свѣтъ. Като спи, човѣкъ се пренася въ астралния свѣтъ, дето отговаря за своитѣ погрѣшки. Другъ е въпросътъ, ако човѣкъ е развилъ своето висше съзнание. Тогава той не грѣши нито въ будния си животъ, нито въ съня си. Това значи свободенъ човѣкъ. Свободниятъ човѣкъ има свои възглели и на никого не ги налага. Той знае, че ако възгледитѣ му сѫ вѣрни, тѣ сами по себе си ще се наложатъ. Защо? Защото сѫ необхолимость за хората. Кой налага свѣтлината, въздуха, водата и храната на човѣка? Тѣ сами се налагатъ, защото сѫ елементи отъ първа необходимость. Безъ тѣхъ никое живо сѫщество не може да живѣе. Свободниятъ човѣкъ живѣе безъ страхъ и съ любовь.

Мнозина казватъ, че сѫ готови да направятъ много нѣща, но ги е страхъ да се проявятъ. Защо? Любовь нѣматъ. Дето е страхътъ, тамъ любовьта не може да се прояви. Страхътъ е дошълъ въ свѣта заедно съ закона. Щомъ се явилъ законътъ, заедно съ него се явилъ страхътъ. Дето има законъ, тамъ има и страхъ. Дето е страхътъ, тамъ е и законътъ. Защо се страхува човѣкъ? За да не изгуби свободата си. Като се наложи закона, човѣкъ започва да се страхува. Защо? Защото законътъ всѣкога ограничава. Ето защо, за да не се ограничава, да не губи свободата си, човѣкъ трѣбва да работи, да се освободи отъ своитѣ криви разбирания. Още съ идването си на земята, човѣкъ попада подъ силата на закона. Още като малко, новородено дете, човѣкъ попада подъ закона на пеленитѣ. Майката веднага повива детето, туря го въ закона и, докато не заякне, не го освобождава отъ ограничителнитѣ условия. Като израсте, детето се освобождава отъ пеленитѣ, но влиза въ другъ законъ. Презъ цѣлия си животъ човѣкъ минава отъ единъ законъ въ другъ, не може да се освободи отъ него. Докато живѣе на земята, човѣкъ все още се намира подъ влиянието на закони, физически или духовни. За да се справя разумно съ законитѣ, човѣкъ трѣбва да има широко сърдце, т. е. широки възгледи.

Какви сѫ възгледитѣ на човѣка, широки или тѣсни, това се вижда при изпитанията. Само при изпитанията се познава, докѫде е достигналъ човѣкъ въ развитието си. Изпитътъ е мѣрка, чрезъ която познавате, доколко човѣкъ е разбралъ Божията Любовь. Едно отъ качествата на Божията Любовь е всепрощаването. Любовьта прощава всичко. Тя не се занимава съ грѣховетѣ на хората. Тя изключва грѣха отъ козмоса. Грѣхътъ е каль, която, колкото много да е, не може да опетни козмоса. Грѣхътъ може да предизвика само частично опетняване на нѣщата. Запримѣръ, той може да изцапа една чиния, единъ човЬкъ, единъ брѣгъ, но въ никой случай не може да опетни цѣлото. При това, ако вѣрвате въ силата на грѣха, опетняването ще бѫде по-голѣмо. Колкото по-малко вѣрвате въ грѣха, толкова по-малко ще се опетните. Човѣкъ може моментално да се осободи отъ кальта на грѣха. Това зависи отъ неговитѣ мисли и чувства. Каго се заговори за грѣха, хората се чудягъ, какь се е родилъ той. Грѣхътъ не се ражда, нито се проявява. Какъвъ е поводътъ за грѣха? По-нѣкога най-малкиятъ поводъ може да стане причина за грѣха. Малкиятъ поводъ може да стане причина за най-голѣмия грѣхъ. Най-голѣмиятъ грѣхъ въ свѣта е убийстиото. Ние имаме такъвъ примѣръ въ Библията.

Двама братя отиватъ да принесатъ жертва на Господа. И двамата служатъ на Бога. Обаче, димътъ отъ жертвеника на единия отивалъ нагоре, къмъ Бога, а димътъ на другия се разстилалъ по земята. Недоволенъ отъ това, защо и неговиятъ димъ не отива нагоре, той взелъ тояга и убилъ съ нея брата си. Външниятъ поводъ е малъкъ, грѣхътъ е голѣмъ, а истинската причина за грѣха се крие въ самия човѣкъ, въ неговото каменно сърдце. Казано е въ Писанието: „Ще имъ отнема каменното сърдце и ще имъ дамъ ново.“

Днесъ всички хора се борятъ съ злото и съ грѣха, искатъ да се освободятъ отъ него. Това е невъзможно. Грѣхътъ и злото сѫществуватъ отъ началото на Битието. Щомъ живѣе, човѣкъ непременно ще грѣши. Грѣхътъ е естествено последствие на живота. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка, които не сѫ въ съгласие съ великия законъ на Битието, опетняватъ човѣка. Както се храни човѣкъ физически, така се храни и съ чувствата, съ мислитѣ и съ постѫпкитѣ си. Каквато храна да употрѣбява, докато е на земята, човѣкъ неизбѣжно грѣши. Въ този смисълъ, грѣхътъ се явява като естествено последствие на храненето. Ето защо, за да грѣши по-малко, човѣкъ трѣбва да яде по-малко. Колкото повече яде, толкова повече грѣши. Представете си, че влизате въ гостилница, ядете много, но нѣмате пари да платите. Какво ще правите? Вие започвате да се извинявате на гостилничаря, но той не е доволенъ отъ васъ. Той може даже и да ви набие. Безъ да искате, вие започвате да грѣшите: лъжете, крадете, насилвате другитѣ. Изобщо, яденето е станало причина за много грѣхове и престѫпления.

Сега ние говоримъ за отрицателнитѣ прояви въ свѣта — грѣхъ, зло, недоволство, неразположение и т. н. Защо сѫществуватъ тия прояви, не е важно. Какъ сѫ произлѣзли, и това не е важно. Обаче, човѣкъ трѣбва да си зададе въпроса: Защо съмъ неразположенъ? Защо съмъ недоволенъ? Слънцето, звездитѣ, добритѣ хора сѫ разположени и доволни. Защо тогава ти, човѣкътъ, си неразположенъ и недоволенъ? Неразположението, недоволството въ човѣка сѫ паразити, които трѣбва да се извадятъ съ гребенъ, или съ щипци, както се вадятъ паразититѣ отъ човѣшкото тѣло. Щомъ се извадятъ паразититѣ, всички работи се нареждатъ добре. Паразититѣ не сѫ присѫщи на човѣшкото естество, нито иматъ нѣщо общо съ неговия характеръ. За да стане силенъ, човѣкъ трѣбва да се освободи отъ отрицателнитѣ прояви въ себе си. Като се освободи отъ тѣхъ, човѣкъ лесно се справя съ мѫчнотиитѣ и изпитанията си. Отрицателнитѣ сили въ природата сѫ подобни на апаши, които всѣкога могатъ да изненадатъ онзи, който се е захласналъ. Щомъ срещне такъвъ човѣкъ, апашътъ бръква въ джоба му и изважда кесията му. За да не ви нападатъ апаши, бѫдете всѣкога будни. Апашитѣ сѫ голѣми психолози. Тѣ знаятъ, кога да нападатъ. Ето защо, отъ всѣки човѣкъ се иска будно съзнание, да не губи своето вѫтрешно разположение и своя миръ. Не е ли буденъ, човѣкъ изгубва силата си, богатството си, знанието си, доброто разположение на сърдцето си, своята мисъль и т. н.

Следователно, иска ли да запази своитѣ външни и вѫтрешни богатства, човѣкъ трѣбва да влѣзе въ закона на правата мисъль. Този законъ наричаме „предпазителенъ законъ“. Искате ли да запазите своитѣ богатства и скѫпоценности, оставете ги на гарата, дето има специални каси за пазене на такива вещи. Като пѫтувате отъ една гара на друга, вие можете да си ги вземете, когато ви потрѣбватъ. Вие пѫтувате спокойно, съ сигурность, че никой не може да ви обере. Такива каси има въ голѣмитѣ гари, главно въ Америка и въ нѣкои голѣми държави. Такива каси има и въ всѣки човѣкъ. Ние ги наричаме „каси на правата мисъль въ човѣка, или Божествени каси“. Законътъ на правата мисъль показва на човѣка, какъ трѣбва да постѫпва, за да не губи.

Нѣкой казва за себе си, че е отстѫпчивъ и лесно решава задачитѣ си. Зависи, кога трѣбва да отстѫпва. Човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да знае, кога да отстѫпва и кога да настѫпва. Ако настѫплението е външно, човѣкъ вѫтрешно трѣбва да отстѫпва. Ако не може да отстѫпва, той трѣбва да държи поне отбранително положение. Христосъ казва: „Не противи се на злото.“ Това значи: Когато кармата е назрѣла и тропа на вратата ти, ако си уменъ, трѣбва да отстѫпишъ. Отстѫпишъ ли, ще спечелишъ; ако не отстѫпишъ, ще изгубишъ. Щомъ видишъ, че си обсаденъ отвънъ, искашъ, или не искашъ, ти трѣбва да отстжпишъ. Каже ли нѣкой, че не иска да отстѫпи. всичко е свършено съ него. Ще каже, че е готовъ да се самоубие, но не и да отстѫпи. Съ убиване въпросътъ не се решава. Ония, които сѫ обсадили човѣка, продължаватъ да го гонятъ и въ другия свѣтъ. Обсадно положение сѫществува и на този, и на онзи свѣтъ. Каквото да прави, колкото да рита, човѣкъ не може да се освободи отъ закона. На парчета ще го накѫсатъ, но ще го хванатъ. Има единъ начинъ, по който човѣкъ може да се освободи отъ закона. Този начинъ седи въ приложение на правата мисъль. Ще поставите една мисъль срещу друга, споредъ правилата и законитѣ на хармонията. Това значи съпоставяне на нѣщата. Съпоставяйте мислитѣ и чувствата си споредъ законитѣ на хармонията и пе се страхувайте. Запримѣръ, имате ли нѣкакво неразположение, изпѣйте му една пѣсень. Неразположението не е нищо друго, освенъ обсадно положение. Ако сте взели правилно основния тонъ, неразположението ви ще изчезне. Не сте ли взели правилно основния тонъ, неразположението ви ще си остане.

Изобщо, може ли да взима правилно основния тонъ на живота, човѣкъ ще се оснободи отъ всички психически и физически болки. Чрезъ основния тонъ на живота човѣкъ може да лѣкува всѣкакви болести, запримѣръ всѣкакъвъ видъ ревматизъмъ. Има физически ревматизъмъ, но има и психически въ сърдцето, въ ума и въ волята на човѣка. Да се справи съ своитѣ ревматични състояния, казано въ широкъ смисълъ на думата, човѣкъ трѣбва да има вѣра, съ която да преодолява. Станете ли сутринь отъ сънь съ известно неразположение, първата ви работа е да се измиете, изчистите и поставите всичко въ пъленъ редъ и порядъкъ. Намокрете косата си, вчешете се добре, космитѣ ви да не стърчатъ, измийте добре рѫцетѣ си, изчистете ноктитѣ си, преоблѣчете се, обуйте обущата си, които трѣбва да бѫдатъ сѫщо чисти, направете си молитвата, размишлявайте, дишайте дълбоко, да напълните дробоветѣ си съ чиста, свежа струя въздухъ и тогава започнете работата си. Ако при всѣко неразположение се напуснете и физически, неразположението ви ще се удвои.

Що се отнася до здравословното състояние, първата ви работа е да подобрите кръвообръщението си. Едно отъ условията за подобряване на кръвообръщението е освобождаване на мисъльта отъ всички наслоявания на миналото, отъ всички стари, криви разбирания. Човѣкъ трѣбва да има свободна мисъль. Ако мисъльта му не е свободна, той изпада въ песимизъмъ. Песимизъмътъ показва, че въ ума и въ сърдцето на човѣка има известни утайки, чужди вещества, отъ които той трѣбва да се освободи. За да се освободи отъ тия утайки, той трѣбва да диша дълбоко. За това се препорѫчватъ екскурзии, качване по планини. Ако при изкачване, или при тичане човѣкъ се задъхва много, това показва, че кръвообръщението въ него не става правилно. Иска ли да възстанови своитѣ красиви мисли и чувства, човѣкъ трѣбва да прави физически движения: гимнастика, екскурзии, спортъ. Човѣкъ може мислено да прави тия упражнения, но за това се иска голѣма сила. При физическитѣ упражнения разходитѣ сѫ по-малко, отколкото при умственитѣ. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да се съобразява съ методитѣ на природата. Той нѣма право да спре движението на силитѣ, които действуватъ въ природата, нито да ги корегира.

Съвременнитѣ хора си задаватъ въпроса, защо е допуснато злото въ свѣта. Днесъ този въпросъ не може да се разреши. Защо сѫществуватъ доброто и злото заедно, това с философски въпросъ, на който разрсшението е въ далечното бѫдеще. Дойдете ли до злото, оставете този въпросъ настрана. Започнете ли да разисквате върху него, съ това вие предизвиквате всички отрицателни сили въ природата. Не пипайте тия сили. Занимавате ли се съ тѣхъ, все едно, че имъ хвърляте камъни. Ако вие хвърлите единъ камъкъ, злитѣ сили ще хвърлятъ върху васъ хиляди камъни. — Ама трѣбва ли злото да сѫществува? — Оставете този въпросъ настрана. Единствсниятъ, Който знае, защо сѫществуватъ доброто и злото, е Богъ. Всички хора, обаче, могатъ само да предполагатъ, да търсятъ причинитѣ на злото и доброто, но пакъ не могатъ да разрешатъ въпроса. Ще каже нѣкой, че Каинъ е родилъ злото въ свѣта. Той билъ ли е на мѣстото, дето двамата братя принасяли жертвата си? За да се произнесе върху известенъ въпросъ, човѣкъ трѣбва да познава абсолютната истина. Иначе, каквото каже, ще бѫде относително вѣрно. Запримѣръ, казвате за двама души, че сѫ влюбени. Какъ познавате това? Ще кажете, че ходятъ постоянно заедно, рамо до рамо, или хванати подъ рѫка. Виждате, че два вола сѫ впрегнати въ една кола, рамо до рамо, но не сѫ влюбени.

Какво представя влюбването? Какво значи, да се влюби човѣкъ? Влюбениятъ носи своята възлюбена на главата си като запалена свѣщь и постоянно мисли за нея. Колкото повече мисли за нея, толкова повече свѣщьта се разгорява. Момата е свѣщьта, момъкътъ — пламъкътъ. Щомъ се срещнатъ и започнатъ да говорятъ, пламъкътъ се усилва и свѣти отдалечъ. Ако момъкътъ разлюби момата, пламъкътъ изгасва, а свѣщьта престава да гори. Докато се обичатъ, и двамата се ползуватъ отъ свѣтлината на свѣщьта. Разлюбятъ ли се, и двамата оставатъ въ тъмнина. Когато се обичатъ, между тѣхъ става правилна обмѣна, вследствие на което нѣкога момата е свѣщь, а момъкътъ — пламъкъ; нѣкога момъкътъ е свѣщь, а момата — пламъкъ. Ако свѣщьта и пламъкътъ не сѫ на едно мѣсто, никаква свѣтлина не може да има. Това е Божественъ законъ. Когато срещнете двама души, които се обичатъ, радвайте се, защото тѣ могатъ да ви свѣтятъ въ тъмната нощь да намѣрите пѫтя си. Изчезне ли любовьта между тѣхъ, и тѣ, и вие ще объркате пѫтя си.

Днесъ повечето хора говорятъ за своята изгубена любовь, за разочарованията въ любовьта си. Това е любовьта на изгасналитѣ свѣщи. Оставете тази любовь настрана и говорете за любовьта на запаленитѣ свѣщи. Дето гори свѣщь, дето има свѣтлина, тамъ никога не се вършатъ престѫпления. За любовьта човѣкъ трѣбва да има свещено разбиране. Обаче, безъ да знае, какво нѣщо е любовьта, безъ да я опиталъ, човѣкъ се произнася за нея. Любовьта съ думи не се изказва. Който може да стане свѣщь и да образува пламъкъ, той има любовь въ себе си. Това значи, че Богъ действува въ него като свѣтлина. За да се прояви Божията Любовь, нужни сѫ два полюса: единиятъ полюсъ ще бѫде свѣщь, а другиятъ — пламъкъ.

Следователно, като ученици, вие трѣбва да се отнасяте съ свещенъ трепетъ къмъ любовьта. За да дойдете до това свещено отнасяне къмъ любовьта, вие трѣбва да пречистите мисъльта си отъ всички криви разбирания. Благодарение на вашитѣ криви разбирания, любовьта ту се явява, ту изчезва. Докато гледа чисто и свето на любовьта, човѣкъ се ползува отъ нея. Въ който моментъ допусне нѣщо нечисто въ мисъльта си, любовьта го напуща. Дето е любовьта, тамъ всичко цъвти и вързва. Който люби, както Богъ люби, той е въ състояние да възкреси умрѣлия. Той е въ състояние да изправи всичкитѣ си погрѣшки. Който изправя погрѣшкитѣ си, той има любовь. Нѣкой се оплаква, че му дотегнало да изправя погрѣшкитѣ си. Той трѣбва да се радва, че има какво да изправя. Като изправи своитѣ погрѣшки, ще му дадатъ задача, да изправи погрѣшкитѣ на ближнитѣ си. Който не е изправилъ своитѣ погрѣшки, той не може да изправи погрѣшкитѣ на другитѣ. Следователно, докато не изправите своитѣ погрѣшки, не се занимавайте съ изправяне на чуждитѣ.

Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ положителна наука. Положителна иаука е тази, която открива на човѣка вѫтрешния смисълъ на явленията въ живота и природата. Запримѣръ, нѣкой се оплаква, че на окото, на носа, или на ухото му излѣзла нѣкаква пѫпка. Понеже минава за ученъ, той казва, че тази пѫпка се дължи на нечиста кръвь. Това обяснение не е достатъчно. Той трѣбва да знае, защо пѫпката е излѣзла на окото, а не на носа. Или, защо е излѣзла на носа, а не на ухото. Ако пѫпката е излѣзла на окото, съ това природата му обръща внимание да бѫде изправенъ къмъ истината; ако пѫпката е на носа, той трѣова да се научи да мисли право; ако е на ухото, да слуша добре, да бѫде мѫдъръ. Пѫпката се мѣсти отъ едно мѣсто на друго, движи се по цѣлия организъмъ, докато човѣкъ научи урока си. Не научи ли урока си, природата го тръшка на леглото, и той започва да вика за помощь. Видите ли своя ближенъ въ такова положение, притечете му се на помощь. Не чакайте да дойде другъ нѣкой да му помогне. Всѣки отъ васъ може да стане лѣкарь, да помогне на единъ страдащъ. Нека всѣки опита силата си, да види, колко знае. Въ такива случаи, именно, той може да провѣри знанията си.

Защо идатъ болеститѣ и изпитанията въ живота? За да приложите търпението си. Ако търпението ви е слабо, ще го развивате. Мнозина се оплакватъ отъ ревматизъмъ. Ето една възможность да приложите търпението си и постепенно да се лѣкувате. Считайте, че ревматизъмътъ ви е даденъ, като научна теза за разработване. Ще пъшкате, ще страдате, но ще пишете тезата си и ще благодарите, че имате възможность да оставите на свѣта своя наученъ трудъ. Това значи, да има човѣкъ разположение на духа. Като боленъ и здравъ, като сиромахъ и богатъ, като простъ и ученъ, той трѣбва да има разположение на духа си. Въ каквото положение да се намира, човѣкъ трѣбва да е доволенъ.

Всѣко състояние, презъ което човѣкъ минава, е временно. Това е естествено положение на нѣщата. Превърне ли се въ нѣщо постоянно, то е неестествено. Ако направите една малка погрѣшка, благодарете, че е малка. Ако направите голѣма погрѣшка, благодарете, че чрезъ нея сте избѣгнали злото, което ви е дебнало. Като направите голѣма погрѣшка, окрѫжаващитѣ спиратъ вниманието си върху тази погрѣшка и се стремятъ да не изпаднатъ въ сѫщото положение. Въ такъвъ случай вие трѣбва да благодарите, че по този начинъ сте избавили близкитѣ си отъ сѫщата погрѣшка. Разумниятъ свѣтъ всѣкога компенсира нѣщата. Той разпредѣля тежеститѣ на живота върху всички хора: единъ день ще тури една погрѣшка, т. е. една тежесть върху гърба на едного; на другия день — върху гърба на другиго и т. н. Тъй щото, благодарете, че природата ви е удостоила съ известно внимание. Тя разчита на вашия гръбъ, на вашитѣ сили. Затова ви товари. Какъвъ лѣкарь викатъ при сериозни болести? Най-видниятъ и способенъ. Следователно, ако те сполети голѣмо зло, знай, че ти си единъ отъ виднитѣ лѣкари, на когото е дадена задача да се справи съ това зло. Казвате, че лесно се говори, но мѫчно се правятъ нѣщата. Наистина, мѫчно се правятъ нѣкои нѣща, но могатъ да се направятъ.

Каквото да говорите, хората обичатъ да слушатъ, но не обичатъ да ги морализиратъ. Наистина, морализирането е най-тежкото забавление. Неприятно е цѣлъ день да слушате: това не прави, онова не прави. Майката пипа въ долапа, а детето не трѣбва да пипа. Защо? Да не счупи нѣщо. И майката може да счупи нѣщо. Майката гази въ рѣката, а детето не трѣбва да гази. Защо? Да не се удави. И майката може да се удави. Майката слиза сама по стълбата, а детето само не трѣбва да слиза. Защо? Да не падне. И майката може да падне. Детето иска само да слѣзе отъ стълбата на втория етажъ, но майката не позволява. Докато майката е около детето и внася страхъ и смущение въ сърдцето му, то може да падне. Остане ли само въ кѫщата, детето може да слѣзе по стълбата, безъ да падне. Оставено само на себе си, то слиза внимателно, стѫпало следъ стѫпало. Като види запалена свѣщь, детето иска да я пипне. Ако майка му с при него и му забранява да пипа свѣщьта, детето непременно ще тури пръста си и ще се изгори. Ако е само въ стаята, ще разглежда свѣщьта, ще я обикаля, но нѣма да тури пръста си въ нея.

Свѣтътъ е пъленъ съ разумни сѫщества, които предпазватъ и децата, и възрастнитѣ отъ опасности. Не сѫ само майката, бащата, братята и сестритѣ, които предпазватъ детето отъ опасноститѣ въ живота. Хиляди разумни сѫщества изпълняватъ роля на пазители въ свѣта. Има едно разумно рѫководство въ свѣта, въ което всички хора трѣбва да се вслушватъ. Това разумно рѫководство наричаме Божи Промисълъ. Остави сѫдбата си въ рѫцетѣ на Божия Промисълъ. Щомъ не можешъ да решишъ една задача, кажи въ себе си: Има Божи Промисълъ въ свѣта. Той ще се погрижи за това, което не е въ силитѣ ми да направя. Това не значи, че не трѣбва да работите и да чакате всичко отъ Бога. Божиятъ Промисълъ се проявява чрезъ Божественото, което е въ всѣки човѣкъ. Обърнете се къмъ Божественото въ себе си, направете връзка съ него, и задачата ви ще се реши по-лесно, отколкото съ помощьта на нѣкоя външна сила.

Сега ви говоря за Божия Промисълъ, но и безъ да говоря, вие ще го провѣрите по единъ начинъ; ако пъкъ ви говоря, ще го провѣрите по другъ начинъ. Свѣтътъ е училище, въ което всички сте поставени да учите. Свѣтътъ е създаденъ, като разуменъ методъ за възпитание и самовъзпитание на човѣчеството. Не се занимавайте съ окрѫжаващитѣ. Не желайте да бѫдете като другитѣ хора, нито тѣ — като васъ. Не мислете, че хората сѫ по-добри, или по-лоши отъ васъ. Ако сѫ по-добри отъ васъ, тѣ знаятъ това; ако сѫ по-лоши, пакъ го знаятъ. Дойдете ли до човѣка, поставете го на сѫщото ниво, на което сте и вие. Не желайте да постигнете всичко изведнъжъ. Изучавайте се всѣки день, да видите, докѫде сте достигнали и какво ви предстои да направите. Какво ще придобиете, ако знаете, кѫде има заровено злато въ земята? Хората преди васъ извадиха много злато отъ земята, но какво направиха съ него? Вмѣсто да го претопятъ, да го използуватъ за своето облагородяване, да проникне въ кръвьта имъ, тѣ го превърнаха въ пушки и топове, съ които днесъ се убиватъ едни други. Само онзи може да се ползува разумно отъ златото, който владѣе магическата прѫчка. Достатъчно е да я завърти два-три пѫти въ въздуха, и златото ще излѣзе на повърхностьта на земята. Безъ да копае земята, той ще има злато въ рѫцетѣ си и ще знае, какъ да го използува. Той не се нуждае отъ много злато. Днесъ има нужда отъ една златна монета — толкова му се дава. На другия день има нужда отъ две златни монети — толкова изважда отъ земята. Това е една съблазнителна мисъль, но вѣрна. Тази мисъль е опитана и дава резултатъ, но за онзи, който е придобилъ изкуството на магическата прѫчица.

Мислете сега върху дветѣ основни положения отъ лекцията: законъ и принципъ. Законътъ и принципътъ сѫ общи за всички, но приложението имъ въ живота е различно. Всѣки човѣкъ се движи, но дадена е свобода на човѣка да се движи по начинъ, какъвто той си е избралъ. Всички хора мислятъ, но всѣки човѣкъ мисли по свой специфиченъ начинъ. Всички хора чувствуватъ, но всѣки чувствува по свой специфиченъ начинъ. Всички хора работятъ, но всѣки работи по свой специфиченъ начинъ. Красотата на живота е въ разнообразието, обаче, законътъ и принципътъ при всички условия сѫ едни и сѫщи.

Божията Любовь носи пълния животъ.

*

44. Лекция отъ Учителя, държана на

25 юний, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...