Jump to content

1930_01_08 Проява на Любовьта


Ани

Recommended Posts

От томчето "Степени на съзнанието"
17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. II (1929-1930 г.),
Пѫрво издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Проява на любовьта

Размишление върху пѫтя на свѣтлината.

Пишете върху темитѣ : „Отличителната чърта на ученика“ и „Отличителнитѣ чърти на умрѣлия и на живия човѣкъ“.

Защо умира човѣкъ? — За да възкръсне. Който никога не е умиралъ, той не може да възкръсне. Който не е умиралъ, той не може да се роди. Една характерна чърта на умрѣлия е тази, че колкото да го хвалятъ или корятъ, той не се смущава, нито се радва. На живия, обаче, не е безразлично, дали ще го хвалятъ или укоряватъ. Умрѣлиятъ е заетъ съ важна работа, вследствие на което не се интересува, дали нѣкой ще го хвали, или укорява. Умрѣлиятъ е глухъ за всичко, което става вънъ отъ него, но буденъ за всичко, което става вѫтре въ него. За живия не е така. За него е важно, дали ще му кажете нѣколко сладки думи.

Като четете Библията, задавали ли сте си въпроса, коя книга отъ Стария Заветъ минава за най-важна. Споредъ мнозина, най-важна книга отъ Стария Заветъ е „Пѣсень на пѣснитѣ“ — философията на Соломона. Следъ като училъ и живѣлъ известно време, Соломонъ написалъ тази книга, въ която възпѣлъ любовьта. Тази книга е минала презъ строга цензура и едва била допусната. И до днесъ още тя не е приета, както трѣбва. Като я четатъ, мнозина се произнасятъ за нея, че не е подходяща за млади хора. Тѣ намиратъ, че моралътъ на тази книга не е съобразенъ съ днешното разбиране на хората. Книгата „Пѣсень на пѣснитѣ“ не е каноническа. Днесъ срѣщате и религиозни, и свѣтски хора, които мислятъ, че само стариятъ може да чете книгата на Соломона. Чете ли я нѣкой младъ, той ще се съблазни. Дали ще се съблазни човѣкъ, или не, това се опредѣля отъ идеала, който го рѫководи въ живота. Само онзи човѣкъ се съблазнява, който нѣма високъ идеалъ. Само онзи пѫтникъ се заблуждава въ гората, който нѣма свѣтлина, която да го ориентира. Само онзи параходъ обърква пѫтя си въ морето, чийто фаръ на брѣга е загасналъ. Следователно, докато човѣкъ има фаръ въ живота си, т. е. докато има високъ идеалъ, който освѣтява пѫтя му, той никога не може да се загуби, нито да се съблазни. Съблазъньта не е нищо друго, освенъ отклоняване отъ правия пѫть на живота. Съблазъньта иде всѣкога, когато между идеитѣ на човѣка нѣма съответствие.

Кои хора се съблазняватъ? Съблазняватъ се обикновено слабитѣ, болнитѣ, а най-много децата. Докато детето е малко, майка му го постявя на строги закони. Тя му забранява да прави това или онова, да яде тази или онази храна, да не бърка въ гърнето съ сладко и т. н. Значи, всички хора, които се съблазняватъ лесно, живѣятъ подъ строги правила и закони. Докато детето е малко, много нѣща му забраняватъ. Щомъ човѣкъ се закрепи, щомъ придобие устойчивость, забраната се дига отъ него, и той се чувствува свободенъ, да постъпва, както намира за добре. Както недобре асимилираната храна произвежда обратни резултати въ храносмилателната система, така и криворазбранитѣ или недоразбрани идеи внасятъ съблазънь или противоречия въ живота. Идеитѣ сѫ живи нѣща. Следователно, човѣкъ не може да глътне нѣщо живо, безъ да го е раздробилъ и асимилиралъ предварително. Всѣко същество, което влиза въ стомаха на човѣка, трѣбва да умре. Ако остане живо, човѣкъ умира. Съ други думи казано : всѣко същество, което влиза въ човѣшкия организъмъ, трѣбва да се подчини на реда и порядъка, който намира тамъ. Не се ли съгласи съ този редъ и порядъкъ, въ организъма настъпва дисхармония, разбъркване, при което непотрѣбното ще се изхвърли навънъ. Всѣка идея, която прониква въ човѣшкия умъ, трѣбва да е въ съгласие съ основнитѣ идеи на човѣка. Не е ли въ съгласие съ тѣхъ, тя произвежда обратенъ резултатъ.

Същиятъ законъ се отнася и до чувствата. Ако едно чувство влѣзе въ сърдцето на човѣка и не се подчини на основния редъ и порядъкъ, който съществува между останалитѣ чувства, сърдцето непременно ще го изхвърли навънъ. Хората наричатъ любовь много отъ чувствата, които влизатъ въ сърдцето на човѣка като неканени гости. Това не е любовь. Това сѫ особенъ родъ чувства, които минаватъ презъ сърдцето и заминаватъ, като оставатъ следи отъ себе си. Любовьта, обаче, не е преходна. Тя е нѣщо постоянно. Малцина сѫ готови за любовьта. Днесъ повечето хора заминаватъ отъ този свѣтъ, безъ да се пробудятъ за любовьта. Както сѫ дошли, така си отиватъ. Като не разбиратъ любовьта, като не сѫ я опитали, тѣ наричатъ любовь всѣко временно чувство, всѣко разположение, което изпитватъ. Едно отъ качествата на любовьта е, че тя не познава злото. Любовьта никога не прави зло. Дето любовьта присѫтствува, тамъ всѣкакво зло и престѫпление отсѫтствуватъ. Животътъ на любещия е подведенъ подъ особена гама. Каквото да му се говори, какви го нѣща да гледа, той навсѣкжде чува и вижда красивото. На всички нѣща той гледа особено, не както обикновенитѣ хора. Той има особени очи, особено вижда нѣщата. На пръвъ погледъ изглежда, че този човѣкъ не прави разлика между добро и зло. Тъкмо тамъ е особеното въ него, че той всичко вижда. но си обяснява нѣщата отъ гледището на любовьта. Какъ може този човѣкъ да вижда отрицателното въ свѣта, когато нѣма достѫпъ до него? Предъ любовьта злото и престѫплението се стопяватъ. Като види нѣкой умрѣлъ, тя казва: Нѣма нищо, този човѣкъ ще възкръсне. — Еди-кой си билъ раненъ, кръвьта му изтекла. — Нѣма нищо, кръвьта ще потече известно време и ще спре. Живата кръвь никога не изтича. Кръвь, която изтича, е мъртва. Тя тече и изтича, но благодарение на живата кръвь въ човѣка, тя има възможность постоянно да се възстановява.

Като не разбиратъ дълбокия смисълъ на живота, хората се плашатъ, да не се случи нѣщо лошо съ тѣхъ. Нѣма защо да се плаши човѣкъ. Като живѣе, той има една задача въ живота си : да събуди чувството на любовьта въ себе си. Събуди ли това чувство, всѣкакъвъ страхъ въ живота му изчезва. Любовь и страхъ сѫ две несъвмѣстими нѣща. Едно се иска отъ човѣка : да не пропусне времето, когато се събужда чувството на любовьта. За всѣки човѣкъ това време е различно — нѣма опредѣлена възрасть. Събуждането на това чувство се съвпада съ момента на новораждането въ човѣка. Когато чувството на любовьта се пробуди въ човѣка, животътъ му вече не изгасва. Той влиза въ по-висока гама на живота, отдето разглежда нѣщата. Свѣтлината на това мѣсто е голѣма, вследствие на което той вижда нѣщата ясно. Следователно, свѣтлината на любовьта осмисля, както физическиятъ свѣтъ, така и духовниятъ, и умствениятъ. Докато свѣтлината на любовьта не огрѣе сърдцето и ума, т. е. върха и долината, човѣкъ не може да бѫде буденъ, вследствие на което не вижда ясно.

Съвременнитѣ хора гледатъ особено на любовьта. Тѣ считатъ, че любовьта е достояние само на младитѣ. Ако чуятъ, че нѣкой възрастенъ или старъ човѣкъ люби, тѣ го взиматъ за посмѣшище. Тѣ не правятъ разлика между любовь и влюбване. Докато е живъ, човѣкъ трѣбва да люби. Стане ли въпросъ за влюбване, това е друга работа. Между влюбването и пиянството има нѣщо общо. Чувате, че нѣкой се влюбилъ, запалилъ се отъ четири страни, но следъ известно време изтрезнѣлъ. Любовь, която запалва сърдцето на човѣка и въ скоро време този огънь изгасва, не е истинска. Запали ли се огъньтъ на човѣка, той трѣбва вѣчно да гори. Срѣщате единъ ученъ, на преклонна възрасть вече, но виждате, че огъньтъ на любовьта въ него продължава още да гори. Той живо се интересува отъ науката, работи, прави научни изследвания. Каквото да говори, каквато работа да върши, той все за науката мисли. Той е влюбенъ въ науката. Свѣтътъ се нуждае отъ влюбени хора, т. е. отъ хора на любовьта. Въ обикновения животъ хората на любовьта минаватъ за смахнати. Разумната природа гледа другояче на въпроса. Тя счита истински човѣкъ онзи, който люби.

Сегашниятъ животъ изисква отъ всички хора дълбока, вѫтрешна мисъль, която да служи като филтъръ на обикновенитѣ му мисли. Безъ филтъръ на мисъльта и на чувствата, животътъ е пъленъ съ опасности. Като живѣе, човѣкъ постоянно трѣбва да филтрира мислитѣ и чувствата си, да знае, кое е ценно и кое не е ценно. Човѣкътъ на любовьта се отличава отъ обикновенитѣ хора, именно, по това, че той филтрира нѣщата. Тази е причината, поради която той никога не се разочарова. Както ясновидецътъ никога не се заблуждава, така и любещиятъ никога не се разочарова. И двамата виждатъ ясно. Дето да отидатъ, тѣ сѫ добре приети. На тѣхъ гледатъ съ разположение, както обикновенитѣ, така и напредналитѣ сжщества. Невидимиятъ свѣтъ се интересува отъ всѣки човѣкъ, въ когото чувството на любовьта се е пробудило. Възвишенитѣ сѫщества полагатъ особени грижи за него. Тѣ го поливатъ, освѣтяватъ, както вие постѫпвате съ цвѣтя, които обичате. Кой градинарь не се грижи за своитѣ красиви цвѣтя? Кой бижутеръ не се грижи за своитѣ скѫпоценни камъни? Кои родители не се грижатъ за своитѣ добри деца? Родителитѣ трептятъ за добритѣ си деца, като за скѫпоцененъ камъкъ, защото отъ тѣхъ зависи семейниятъ имъ животъ. Когато децата сѫ добри, и родителитѣ живѣятъ добре. Лоши ли сѫ децата, семейниятъ животъ на родителитѣ се разваля. Родителитѣ и децата трѣбва да иматъ общъ идеалъ, къмъ който да се стремятъ.

Следователно, докато въ индивидуалния, въ семейния, въ обществения животъ сѫще- ствува общъ идеалъ, животътъ на всички хора ще бѫде хармониченъ. Внесе ли се раздвояване въ идеала на човѣка, животътъ му се обезсмисля. Щомъ животътъ на хората се обезсмисли, тѣ започватъ да се каратъ, да спорятъ помежду си, вследствие на което идатъ страданията. Затова е казано въ Писанието: „Всѣки домъ или общество, раздѣ- лено противъ себе си, не може да устои“. Идеалътъ, както на отдѣлния човѣкъ, така и на цѣлото човѣчество, трѣбва да бѫде любовь къмъ Бога. Тази любовь включва въ себе си и любовь къмъ ближния. Мнозина казватъ, че могатъ да обичатъ ближния си, но какъ ще обичатъ Господа, Когото никога не сѫ вижда- ли? Споредъ мене по-лесно е Бога да обичашъ, отколкото хората. Защо? Защото единственото сѫщество, което виждате въ свѣта, това е Богъ. Що се отнася до човѣка, вие виждате само външната му страна. Какво въ сѫщность представя човѣка, вие не знаете. Днесъ познавате баща си, казвате, че той има брада, мустаци, сини очи, високъ ръстъ. Какъ ще познаете баща си, когато замине за другия свѣтъ? Отиде ли на онзи свѣтъ, веднага ще хвърлятъ брадата и мустацитѣ му. Тѣ ще кажатъ: Щомъ си дошълъ между насъ, ние веднага ще те преобразимъ. Тукъ не се приематъ дегизирани хора. Брада, мустаци, всичко това ще оставите настрана и ще дойдете съвсемъ преобразенъ. Като знаете това, какъ ще се познавате въ онзи свѣтъ?

Като говоримъ за познаване на Бога, ние имаме предъ видъ познаването на любовьта. Който познава любовьта, той познава и Бога. Ето защо, всѣки човѣкъ трѣбва да се стреми да развие въ себе си чувството на любовьта. Ще кажете, че има време, нѣма защо да бързате. Не е въпросъ да бърза човѣкъ. Въпросътъ е да не пропуснете времето, т. е. момента, който благоприятствува за развитието на това чувство. Всѣки може да плати дълга си, но важно е, че има срокъ, въ който трѣбва да го изплати. Дойде ли срокътъ за плащане на дълга, никакво отлагане не се приема. Който е взималъ, той трѣбва да плаща. — Ама азъ мислѣхъ, че много време има до срока. — Така мислишъ, защото не виждашъ правилно. За да виждашъ правилно, трѣбва да застанешъ на страната, отдето твоятъ кредиторъ гледа. Ти гледашъ отъ друга страна, вследствие на което линията на твоя и на неговия интересъ не се съвпада. Отъ мѣстото, дето ти гледашъ, линията се продължава. Отъ мѣстото, дето кредиторътъ гледа, линията се скѫсява. Въ сѫщность линията нито се скѫсява, нито се продължава, но перспективно изглежда, че се продължава или скѫсява. Длъжникътъ има желание да продължи срока за изплащане на полицата си. Кредиторътъ, обаче, има желание, ако не получи по-скоро паритѣ си, поне въ опредѣления срокъ. Този е естествениятъ процесъ въ живота. Когато единъ бърза, другъ трѣбва да спира процеса. Изобщо, който бърза много, той не печели. Човѣкъ не трѣбва да бърза, но да се стреми, да върши всичко съ импулса на любовьта. Работи ли всѣкога и навсѣкжде съ любовь, човѣкъ може да очаква добри резултати.

И тъй, докато чувството на любовьта не е развито въ човѣка, той не може да разбере проявитѣ на любовьта. Който е развилъ това чувство въ себе си, той го познава и въ другитѣ хора. Какъ го познава? Достатъчно е да се докосне до рѫката на човѣка, за да познае, дали той има любовь, или нѣма. Като хващате рѫката на своитѣ познати, вие изпитвате приятно или неприятно чувство. Неприятното чувство се предизвиква отъ това, че рѫката на нѣкой човѣкъ е много суха или много влажна. Рѫката на човѣка трѣбва да има приятна топлина, да не е нито много суха, нито много влажна. Голѣмата влага на рѫката може да се уподоби на влажно време. Дойде ли голѣма влага, земедѣлецътъ е недоволенъ. Той е недоволенъ и отъ голѣмата суша. Следователно, ако рѫката на човѣка е много суха, това показва, че растителностьта въ него е изложена на загиване. Човѣкъ трѣбва да наблюдава, да изучава състоянията си по температурата на рѫката. Има една хладина на рѫката, която е естествена. Това показва, че теченията на силитѣ въ организъма ставатъ правилно. Такъвъ човѣкъ обикновено е здравъ. Нормалното състояние на организъма се нарушава, когато въ човѣка се събудятъ много желания, или когато се натъкне на противоречиви мисли и чувства въ себе си. Освободи ли се отъ нѣкои желания, внесе ли хармония въ мислитѣ и чувствата си, и състоянието му се подобрява.

Кои мисли и чувства сѫ естествени? Всѣка мисъль и всѣко чувство, които не причиняватъ дисхармония въ човѣка, сѫ правилни. Тѣ сѫ съгласни съ законитѣ на природадата. Сжщото се отнася и до музиката. Два тона сѫ хармонични, ако спазватъ законитѣ на музиката. Когато пѣе, човѣкъ трѣбва да се съобразява съ основния тонъ. Основниятъ тонъ не се опредѣля отъ камертона. Въ човѣка има едно вѫтрешно чувство, съ което може да схваща основния тонъ. За да развие това чувство въ себе си, той трѣбва да се упражнява. При това, ако пѣвецътъ пѣе сутринь, по-лесно може да схваща основния тонъ. Пѣе ли на обѣдъ или вечерь, условията за музика сѫ по-трудни. Който иска да стане добъръ пѣвецъ, той трѣбва да пѣе сутринь. Следъ това може да пѣе и преди обѣдъ, и преди вечеря. Той трѣбва да пѣе най-малко по три часа на день : сутринь, преди обѣдъ и преди вечеря.

Каквито сѫ законитѣ за музиката, такива сѫ и за мисъльта. За да бѫде мисъльта правилна, хармонична, човѣкъ трѣбва да се упражнява, да мисли право. Мисъльта трѣбва да се излива гладко, плавно, безъ напрежение. Нѣкой се мѫчи, напрѣга, не може да реши известенъ въпросъ. Нѣма защо да се напрѣга човѣкъ. Достатъчно е да запѣе, да отклони мисъльта си отъ своята мѫчнотия, и разрешението на въпроса ще дойде. Който има музика въ себе си, той лесно разрешава въпроситѣ си. Новото възпитание и самовъзпитание трѣбва да започне съ музика. Съвременнитѣ педагози, майки и учители, си служатъ съ редъ правила и закони, чрезъ които опредѣлятъ, дали дадена постѫпка е добра, или лоша. Коя е мѣрката за преценката на добритѣ и лоши постѫпки? Трѣбва да сѫществува една мѣрка, която да бѫде обща за всички хора. Природата има една правилна мѣрка, чрезъ която опредѣля правитѣ и криви постѫпки. Домогне ли се до тази мѣрка, човѣкъ става господарь на себе си. Не е ли придобилъ още тази мѣрка, той постоянно грѣши, вследствие на което нарушава хармонията на своя вѫтрешенъ животъ. Дисхармоничното състояние въ човѣка показва, че той е изправенъ предъ своитѣ криви постѫпки, за които трѣбва да плаща. Природата е строга и взискателна къмъ всѣки, който нарушава нейния редъ и порядъкъ. Тя веднага му поднася полица да плати дълга си.

И тъй, иска ли да бѫде здравъ, човѣкъ трѣбва да прилага въ живота си мѣрката, съ която природата си служи. За да знае, дали правилно прилага мѣрката на природата въ постѫпкитѣ си, човѣкъ трѣбва да се изучава вѫтрешно. При всѣка своя постѫпка той трѣбва да следи, какво е разположението му. Най-малкото неразположение, скрито дълбоко въ човѣка, показва, че той е нарушилъ тази мѣрка, като я продължилъ, или скѫсилъ. Въ това отношение човѣкъ самъ може да преценява постѫпкитѣ си. Ако той самъ не е доволенъ отъ себе си, и хората нѣма да бѫдатъ доволни отъ него. Ако музикантътъ е доволенъ отъ свиренето си, и слушателитѣ му ще бѫдатъ доволни. Невъзможно е човѣкъ да е доволенъ отъ себе си, а хората да сѫ недоволни отъ него. Невъзможно е сѫщо, той да е недоволенъ отъ себе си, а хората да сѫ доволни. Като казвамъ това, имамъ предъ видъ онзи човѣкъ, който прилага мѣрката на природата къмъ себе си. Този човѣкъ има вѣрна преценка за нѣщата и не се лъже нито въ себе си, нито въ другитѣ хора.

Съвременнитѣ хора страдатъ, мѫчатъ се, искатъ да се освободятъ отъ противоречията на живота си. Докато мислятъ по старъ начинъ, тѣ всѣкога ще се натъкватъ на противоречия. Какво се иска отъ човѣка? Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да разбере, отде иде, самъ ли е дошълъ, какво трѣбва да прави и т. н. Като мисли върху тия въпроси, той ще се домогне до разрешението на въпроса, че е дошълъ да изпълни волята Божия, т. е. волята на своя Баща. Отговори ли си на този въпросъ, той ще разбере, че не е самъ на земята и не живѣе само за себе си. Той е обиколенъ отъ своитѣ братя и сестри. Всички хора сѫ братя и сестри помежду си. Разреши ли този въпросъ въ себе си, човѣкъ трѣбва да се опредѣли въ отношенията си къмъ хората като тѣхенъ братъ. Почувствува ли се братъ на човѣчеството, всички противоречия въ живота му ще изчезнатъ. Сегашнитѣ хора сѫ забравили своя произходъ, забравили сѫ, че сѫ братя и сестри, вследствие на което сѫ се отдалечили единъ отъ другъ Днесь всѣки мисли за себе си. Що се отнася до неговия ближенъ, той го счита за чуждъ, а често гледа на него като на свой врагъ. Започне ли да гледа на ближния си като на душа, която познава, никой човѣкъ не може да му причини зло. Време е вече хората да започнатъ да гледатъ на себе си като на братя, родени отъ единъ Баща. Когато братътъ срещне сестра си, той ще я пригърне и цѣлуне съ свещенъ трепетъ на своята душа. Той ще познае сестра си, която ще го заведе при своя Баща. При това положение и братството, и сестринството иматъ смисълъ. Истински братъ и сестра сѫ ония, които отивать заедно при своя Баща и получаватъ Неговото благословение.

Мнозина се запитвать, какъ трѣбва да разрешатъ въпроса за женитбата. Този въпросъ е разрешенъ още съ идването на човѣка на земята. Човѣкъ е свързанъ съ материята. Щомъ е слѣзъль на земята, той се е вѣнчалъ за материята. Той е билъ духъ, а се е свързалъ съ материята. Ако при това положение не е доволенъ, отвънъ нищо не може да го задоволи. Външната женитба, която става между мѫже и жени, не е нищо друго, освенъ сдружаване между хората, съ цель да свършатъ заедно дадена работа. Търси ли щастие въ женитбата, човѣкъ е на кривъ пѫть. Женитбата е учредителенъ актъ за свършване на опредѣлена работа. Че е така, вие провѣрявате това въ самия животъ. Женятъ се млади, красиви, богати хора, но все сѫ недоволни, липсва имъ нѣщо. Какво липсва на човѣка? — Божественото. Докато даде пжть на Божественото, човѣкъ всѣкога ще бѫде недоволенъ, всѣкога ще му липсва нѣщо. Ето защо, дали ще се жени, или не, човѣкъ всѣкога трѣбва да съзнава, че живѣе, за да реализира Божия планъ, да се пробуди въ него любовьта, да даде предимство на Божественото въ себе си.

Като ученици, вие трѣбва да синтезирате явленията въ живота и вь природата, да правите връзка между миналото и настоящето. Като правите тази съзнателна връзка, вие ще разберете, че това, което днесъ преживявате, е резултатъ на вашето далечно минало. Невъзможно е да има последствия безъ причини. Следователно, искате ли да се освободите отъ болести или недѫзи, обърнете се къмъ миналото си, дето се криятъ причинитѣ на нѣщата. Като намѣрите причината и я премахнете, ще се освободите и отъ последствията и. Дойде ли до това разбиране, човѣкъ започва да живѣе съзнателно, защото знае, че сегашниятъ му животъ опредѣля бѫдещия. Нѣкои очакватъ още днесъ да бѫдатъ щастливи Човѣкъ може да бжде щастливъ дотолкова, доколкото е приготвилъ условия за щастието. Причинитѣ на ceгашнотo му щастие или нещастие се криятъ въ неговото минало. Невъзможно е човѣкъ да бѫде богатъ, ако не е приготвилъ условия въ себе си за богатство. Не е ли приготвилъ условия за богатство въ себе си, и да стане богатъ, въ скоро време той ще го изгуби. Преди да стане богатъ, човѣкъ трѣбва да е билъ господарь на сиромашията. Който може да управлява сиромашията, той може да управлява и богатството.

Сега, да се върнемъ къмъ главния въпросъ — проява на любовьта. Кѫде се проявява любовьта?— Въ живота. Животътъ представя сцената, на която любовьта се проявява. Не е ли приготвилъ тази сцена, човѣкъ не може да очаква никакво проявление на любовьта. Любовьта се проявява въ живота, но извънъ времето и пространството. Моментътъ, презъ който любовьта се проявява, е кратковремененъ, но внася пълно единство въ живота. Любовьта примирява всички противоречия. Излѣзе ли вънъ отъ нея, човѣкъ отново се разгласява. Любовьта внася единство, а безлюбието — разногласие. Докато влѣзе въ областьта на абсолютната хармония, човѣкт ще пада и става, непрекъснато ще се движи .между любовьта и безлюбието. Като се движи отъ единъ полюсъ на другъ, човѣкъ ту се разширява, ту се свива. Това сѫ процеси, презъ които той неизбѣжно трѣбва да мине, за да излѣзе отъ своето тѣсногръдие.

Физическиятъ животъ представя движение между полюси, между крайности. Обаче, самиятъ животъ не е въ крайноститѣ, т. е. въ полюситѣ Ако единиятъ полюсъ представя А — начало на нѣщата, другиятъ полюсъ е В — край на нѣщата. Животътъ пъкъ се движи между А и В. Тъй щото, ако кажемъ, че богатството и сиромашията сѫ полюси, ще знаемъ, че животътъ не е въ тѣхъ. Тѣ представятъ само възможности за човѣка да живѣе. Ако въ ума на даденъ човѣкъ влѣзе само една идея, запримѣръ, или само идеята за богатство, или само идеята за сиромашия, той непременно ще умре. Държи ли въ ума си едновременно и дветѣ идеи, той непременно ще живѣе. Следователно, докато човѣкъ държи въ себе си идеята, че ще живѣе, той непременно ще умре. Подържа ли само идеята, че ще умре, той пакъ ще умре. Подържа ли едновременно идеитѣ, че ще живѣе и ще умре, той ще живѣе. Който не може да умре, той не може и да възкръсне. Като възкръсне, човѣкъ минава въ по-висока фаза на живота, отдето разбира нѣщата съ по-голѣма яснота. Сама по себе си смъртьта не е страшна. Страшно е, когато човѣкъ умира и не може да възкръсне. Като знаете това, живѣйте съзнателно, да заминете отъ този свѣтъ на време, за да можете да възкръснете. Не живѣете ли правилно, ще умрете преждевременно. Щомъ умрете преждевременно, и възкресението нѣма да дойде. Когато земедѣлецътъ не сѣе на време, и плодътъ не узрѣва на време. Сѫщиятъ законъ се отнася и до желанията на човѣка. Сѣй на време, за да пожънешъ плодоветѣ си на време.

Мнозина не успѣватъ въ живота си, понеже отлагатъ реализирането на своитѣ желания за благоприятни времена. Вземете примѣръ отъ Орфей, безсмъртниятъ пѣвецъ на вълшебната пѣсень, който съ свирката си превръщаше цѣлата природа въ слухъ. Той не тьрсѣше благоприятни моменти за свирене, но свирѣше между овцетѣ. Той пасѣше овце и свирѣше. Овцетѣ му се спираха да го слушатъ съ благоговение. Следователно, ако съ своя животъ човѣкъ не може да застави овцетѣ да престанатъ да пасатъ, лошитѣ хора да се откажатъ отъ престъпленията си, а добритѣ да го последватъ, той не живѣе добре. Вълшебната свирка на Орфей представя Божественото начало въ човѣка. Всѣки човѣкъ трѣбва да извади тази свирка вънъ отъ себе си и да започне да свири съ нея. Засвири ли веднъжъ, всички, които чуятъ това свирене, ще се събератъ около него : ще пѣятъ, ще скачатъ, ще играятъ. Който гледа, какъ скачатъ, ще ги нарече луди. Не сѫ луди тия хора, но Божественото въ тѣхъ се пробужда. Нѣма по-великъ моментъ за човѣка отъ този, да се пробуди Божественото начало въ него, да го посети любовьта.

Следователно, когато Божественото въ човѣка започне да свири, добритѣ хора ще се  спратъ да слушатъ, а лошитѣ - ще започнатъ да играятъ. Това, което става вънъ отъ човѣка, става и въ самия него. Доброто естество въ човѣка съзерцава тихо и спокойно, а лошото — скача, играе. Лошото естество е въ постоянно движение, а доброто — съзерцава, размишлява, внася красиви потици въ човѣка. Значи, докато човѣкъ живѣе, едното естество въ него трѣбва да съзерцава, а другото да работи; едни идеи трѣбва да бѫдатъ въ покой, а други — въ движение, въ непрекъсната работа. За да подържа хармонията на своя животъ, човѣкъ трѣбва да смѣня състоянията на своето естество. Това естество, което е прекарало известно време въ покой, трѣбва да работи, а онова, което е било въ движение, да почива. Човѣкъ трѣбва да знае, кога да мълчи и кога да говори. Той трѣбва да знае, кога да отваря и кога да затваря очитѣ си. Дойде ли до красивото и доброто въ свѣта, той трѣбва да отваря очитѣ си. Дойде ли до злото, до грозното въ свѣта, той трѣбва да затваря очитѣ си. Който отваря очитѣ си за злото, а ги затваря за доброто, той е на кривъ пѫть.

Мнозина се запитватъ, какво нѣщо е доброто. Ако човѣкъ отсега нататъкъ иска да разбере, какво представя доброто, неговата работа е свършена. Днесъ и децата знаятъ, какво нѣщо е доброто. Човѣкъ трѣбва да знае, какво представятъ любовьта, мѫдростьта, истината, добродетельта и правдата. Това сѫ петтѣстълба, върху които е поставенъ човѣшкиятъ животъ. Безъ любовь никакъвъ животъ не сѫществува. Безъ мждрость никакво знание, никаква свѣтлина не може да се прояви. Безъ. истина никаква свобода не сѫществува. Безъ правда кръвообръщението не може да става правилно. Безъ добродетель никаква кѫща не може да се съгради. Значи, доброто влиза, въ строежа на живота. Човѣкъ е потопенъ въ срѣдата на добродетелитѣ, но въпрѣки това не ги разбира. Какво нѣщо е любовьта. той не знае, но въздиша и мечтае за нея. Какво нѣщо е истината, човѣкъ не може да опредѣли, но се стреми къмъ свободата. Истината е онази сила, която освобождава човѣка отъ всички окови и ограничения, били тѣ физически, сърдечни или умствени.

Съвременнитѣ хора се оплакватъ отъ мѫчнотии и страдания, безъ да търсятъ причината за това. Една отъ причинитѣ за страданията имъ е пресилването. Тѣ пресилватъ нѣщата, вследствие на което става изгаряне на жицитѣ въ тѣхната инсталация. За примѣръ, двама души се обичатъ, иматъ хармонични отношения помежду си. По едно време единиятъ взима една голѣма сума на заемъ отъ другия и не мисли да я плати. Той счита, че като се обичатъ, може да мине безъ плащане, но остава излъганъ. Той не разбира любовьта. Наистина, любовьта изисква жертви, но доброволно. Най- малкото насилие въ любовьта разваля отношенията, т. е. прекѫсва инсталацията на любовьта. Любовьта се храни съ жертви, но дадени безъ насилие. Значи, заслужава човѣкъ да пожертвува живота си, за да познае любовьта.

Като ученици, вие трѣбва да се ползувате отъ всичко, което преживявате. Не се оплаквайте отъ мѫчнотиитѣ си, но вижте, какво богатство се крие въ тѣхъ и го използувайте. Ще кажете, че еди-кой ви обралъ. Не сте само вие, които страдате. И добритѣ хора, и светиитѣ ги обиратъ. Кражбата е социално зло, което сѫществува навсѣкѫде въ живота. Има два вида кражби : материална и духовна. Човѣкъ трѣбва да се пази отъ крадци и разбойници, които погубватъ душата му. Що се отнася до материалната кражба, тамъ човѣкъ ще бѫде изпитванъ, да познае себе си, да види, кое е неизмѣнното въ него. Добриятъ човѣкъ има нѣщо опредѣлено, устойчиво въ характера си, на което всѣкога може да разчита. И той е изложенъ на противоречия, но издържа. Той знае, че като излѣзе вънъ, когато температурата е десеть градуса подъ нулата, непременно ще усѣти студъ, но сѫщевременно знае, какъ да посрещне студа. Студътъ е противодействуваща сила, която регулира енергиитѣ на човѣка. Отъ студа и най-лошиятъ човѣкъ става мекъ, снизходителенъ къмъ ближнитѣ си. Той е готовъ на всѣкакви отстѫпки. Ако искате да не ви хапе змия, турете я на студено.

Следователно, студътъ е за лошитѣ хора, а топлината — за добритѣ. Сиромашията е за лошитѣ хора, а богатството — за добритѣ. Всѣки човѣкъ има две страни : тъмна и свѣтла. Тъмната страна ще възпитавате по единъ начинъ, а свѣтлата — по другъ начинъ. Тъмната страна е лошото естество въ човѣка, а свѣтлата — доброто. Въ пѫтя на самовъзпитанието си, човѣкъ трѣбва да разбира, какво представя сиромашията и какво — богатството. Той трѣбва да осиромашее за старото, а да забогатѣе за новото. Стариятъ животъ представя книжни пари, които се кѫсатъ, горятъ, губятъ цената си. Новиятъ животъ, обаче, представя златни пари, които въ всички времена и епохи запазватъ своята цена.

Коя е онази идея въ човѣка, която при всички условия запазва своята цена ? Това е идеята за Бога. Докато носи въ себе си идеята за Бога като нѣщо свещено, човѣкъ всѣкога ще бѫде здравъ и богатъ. Да носи човѣкъ тази идея въ себе си, това значи, да живѣе като Бога, да прави това, което и Той прави. На физическия свѣтъ Богъ се изявява чрезъ даване. Следователно, бѫдете и вие щедри, като Бога. Доколко човѣкъ трѣбва да дава ? Има  единъ вѫтрешенъ законъ, който опредѣля степеньта на даването. Едно трѣбва да знаете : човѣкъ не може да бѫде богатъ, ако не е щедъръ. Щедростьта подразбира отношение къмъ всички: къмъ себе си, къмъ ближния си и къмъ Бога. Не е ли щедъръ, човѣкъ самъ затваря крановетѣ си за богатството, за източницитѣ на живота.

Съвременнитѣ хора се плашатъ отъ живота, вследствие на което търсятъ начинъ за оправяне на свѣта. За да се оправи свѣтътъ, всѣки човѣкъ трѣбва да обича работата си. Днесъ повечето хора заематъ разни служби не отъ любовь, а отъ желание да получаватъ голѣми заплати. За да се опитатъ, кои сѫ истинскитѣ работници, нека се направи следниятъ опитъ : на разсилния да дадатъ голѣма заплата, а на директора на нѣкое учреждение — малка заплата. Който обича работата си, той ще остане на поста си, безъ да се стреми къмъ положението на разсилния. Обаче, които работи за пари, той веднага ще напусне своята висока служба и ще заеме положението на разсиленъ, за да получава голѣма заплата. Но по този начинъ свѣтътъ не се оправя. Свѣтътъ се нуждае отъ истински работници, които обичатъ работата си и живѣятъ съ нея. Що се отнася до богатството и сиромашията, това сѫ две възможности, отъ които човѣкъ се учи. Знанието и невежеството сѫщо криятъ известни възможности въ себе си. Сиромахътъ може да стане богатъ, и богатиятъ може да стане сиромахъ. Учениятъ може да стане невежа, и невежата може да стане ученъ. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да се учи отъ всичко. На каквото положение да се намира, той трѣбва да съзнава, че е ученикъ, дошълъ на земята да учи. Мнозина бързатъ, искатъ веднага да станатъ светии. Това е невъзможно. За да стане светия, човѣкъ трѣбва да мине презъ редъ изпитания и мѫчнотии. Това е въпросъ на време. Светията е човѣкъ, който разполага съ силитѣ на природата. Всѣки човѣкъ може да стане светия, но време се изисква за това. Не е въпросъ човѣкъ да се стреми къмъ светийство. Достатъчно е при положението, въ което се намира, да обработи онзи материалъ, който му е даденъ.

Сега ще ви дамъ едно упражнение за 40 деня. Който се заеме да го изпълни, само той да го започне. Ако го започнете и прекѫснете, не е добре, нито за васъ, нито за ония, които  сѫ го започнали. Не искате ли да постоянствувате, по-добре не започвайте. Упражнението е следното : въ продължение на 40 деня, всѣка сутринь. преди закуска, ще изпивате по една чаша студена вода, на глътки. Ще пиете водата спокойно, концентрирано, безъ да бързате. Ще знаете, че вършите велика работа за стомаха си. Ония, които иматъ стегнатъ стомахъ, ще почувствуватъ голѣмо облекчение — стомахътъ имъ ще се регулира. Ония пъкъ, които иматъ редовенъ, здравъ стомахъ, и тѣ ще лридобиятъ нѣщо. Това упражнение има значение и за каляване на волята. Не може човѣкъ да се моли добре, ако не е калилъ волята си.

Молитвата подразбира концентриране на ми съльта. Като се моли, човѣкъ се свързва съ всички, които се молятъ. По този начинъ той влиза въ тѣхнитѣ нужди, въ тѣхната радость и благодарность, отправена къмъ Бога. Той се  свързва съ радостьта и благодарностьта на майката, която е родила здраво детенце; той  се свързва съ радостьта на болния, който става отъ леглото си на което е прекаралъ тежка болесть ; той се свързва съ радостьта на сиромаха, който, следъ нѣколкодневенъ гладъ, е  получилъ единъ добъръ обѣдъ. Като се моли по този начинъ, човѣкъ разбира, какво значи молитва, каква е Божията милость и благость, отправена къмъ всички живи сѫщества, малки и голѣми, въ момента на тѣхнитѣ нужди и затруднения.

— Божията Любовь носи пълния  животъ.

*

20. Лекция отъ Учителя, държана на

8 януарий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...