Jump to content

1929_07_03 Двата стълба


Ани

Recommended Posts

От томчето "Опредѣлени движения"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. IV (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Двата стълба

Размишление върху 69 Псаломъ.

Животътъ има две страни физическа и духовна. Щомь е дошьлъ на земята, човѣкь трѣбва да изучава и дветѣ страни. На земята той изучава физическия животь, а на небето духовния Земята и небего сѫ на едно мѣсто. Следователно, човѣкь живѣе едновременно и на земята, и на небето. Когато е на изпитания, той е на земята; когато минава презъ радости, той е на небето. Че е така, виждаме, какво прави човѣкъ, когато страда. Като се натькне на голѣми изпитания и страдания, той започва да търси изходенъ пѫть. Той знае, че нѣкѫде има едно свѣтло уютно мѣсто, дето може да се скрие отъ буритѣ и вѣтроветѣ. Кое е това мѣсто? — Небето — мѣсто на радость и веселие — Кога може да бѣга човѣкъ? — Когато е сухо. Въ кално време той не може да бѣга — Не може ли безь страдания? — Не може. Кога да е, човѣкъ все ще мине презъ сградания. Колкото да се пази, човѣкъ все ще се контузи, все ще се нарани нѣкѫде, все ще охлузи кожата си. Когото срещнете днесъ философъ, ученъ, поетъ, светия, щомъ кожата му се нарани, непременно и състоянието му ще се измѣни. Понижи ли човѣкъ мислитѣ и чувствата си, и състоянието му се понижава. Докато се движи въ единъ преходень свѣтъ, какъвто е физическиятъ, човѣкъ постоянно измѣня състоянията си: ако днесъ е веселъ, утре ще бѫде скърбенъ, ако днесь се усѣща бодъръ, силенъ, утре ще бѫде слабъ. Обаче, това сѫ илюзии, преходни състояния. Силенъ човѣкъ е онзи, който владѣе закона на смаляването и увеличаването. Никакво сито не може да хване този човѣкъ. Слабиятъ всички сита го хващатъ. Всѣка микроба, която попада въ кръвьта на такъвъ човѣкь, е въ състояние да го застави да легне боленъ.

Като не разбиратъ законитѣ на живота хората се запитватъ, защо човѣкь е създадень толкова слабъ, че една микроба може да го отнесе на другия свѣтъ. Дали човѣкъ е създаденъ слабъ или силенъ, това е въпросъ, който и до днесь не е разрешенъ. Важно е, човѣкъ да се стреми да бѫде силень, а какь е създаденъ, това е въпросъ, който нѣкога ще се разреши. Ама защо трѣбва човѣкъ да яде? Защо трѣбва да се движи? Защо трѣбва да лѣга и става? Това сѫ въпроси на които могатъ да се дадать различни отговори. Защо трѣбва човѣкь да се качва и да слиза? Не е важно да си отговорите на въпроса защо човѣкъ трѣбва да слиза и да се качва, но важно е, като се качва и слиза, да постигне цельта си. Кое положение е по-лесно да се качва човѣкь, или да слиза? Зависи отъ това, кѫде се качва и кѫде слиза. Когато се качва по високи планински върхове, човѣкъ се задъхва, мѫчно върви, изпотява се. Когато слиза отъ високи планински върхове, той не се измѫчва. Въ този случай слизането е по-лесно отъ качването. Ако слиза въ кладенецъ, дълбокъ две хиляди метра, човѣкъ е изложенъ на голѣми мѫчнотии и страдания. Когато излиза отъ кладенеца, той се радва. Въ този случай слизането е по-мѫчно и страшно отъ качването. Изобщо, слизането е по-лесно, но животътъ долу е по-мѫченъ и тежъкъ. Каквото да прави, човѣкъ или ще слиза, или ще се качва. Срѣдно положение не сѫществува. Срѣдното положение подразбира състояние на покой, а такова състояние въ природата не сѫществува. Значи, човѣкъ е въ постоянно движение: или се качва, или слиза; или се радва, или скърби. Нѣкои наричатъ радоститѣ и скърбитѣ въ живота илюзии. Ако, наистина, радоститѣ и скърбитѣ сѫ илюзии, тогава кое е действителность? Ще кажете, че единствената реалность въ живота е любовьта. Коя любовь считате за реална: между майка и деца, между приятели, между братя и сестри или между мома и момъкъ?

Днесъ всички хора говорятъ за любовьта, но въпрѣки това, всѣки се опитва да я корегира. Запримѣръ, момъкътъ казва на възлюбената си: Много те обичамь. Тя му отговаря: Азъ те обичамъ. Тя изхвърля думата „много“ въ обяснението си съ него. — Защо момата изхвърля думата „много“? — Защото не намира мѣрка, съ която да изкаже любовьта си. Който много обича, той много дава. Който малко обича, той малко дава. Една оть мѣркитѣ, съ която се опредѣля силата и голѣмината на любовьта, е даването. Значи, щедростьта е мѣрка, съ която се опредѣля степеньта на любовьта. Когато обича, човѣкъ е снизходителенъ къмъ слабоститѣ и погрѣшкитѣ на хората. Казватъ, че любовьта е слѣпа. — Не, любовьта е съ отворени очи, вижда всичко, но понеже е снизходителна къмъ погрѣшкитѣ на хората, тя ги намалява до минимумъ, за да не ги види. Когато посети човѣка, любовьта му дава условия да зрѣе. Като узрѣе, той хвърля старитѣ си дрехи, за да покаже на свѣта своя плодь. Сѫщото става и въ природата. Запримѣръ, когато житото, царевицата и плодоветѣ узрѣятъ, тѣ хвърлятъ старата си изсъхнала дреха. за да покажатъ плода си — своята нова дреха. Тази нова дреха трѣбва пакъ да се посади въ земята, за да мине отново презъ процеса на узрѣването. Докато зрѣе, плодътъ е красивъ, приятенъ на гледъ. Щомъ узрѣе напълно, той постепенно губи външната си красота, но увеличава качествата на съдържанието си. Съдържанието е по-ценно отъ формата. Щомъ подобри съдържанието на живота си, съ него заедно човѣкъ подобрява и формата му.

Сега, като говоримъ за зависимостьта между формата и съдържанието на нѣщата, имаме предъ видъ и промѣнитѣ, които човѣкъ може да направи въ своя животъ. Човѣкъ може да измѣни живота си. Той може да направи лицето си красиво, съ правилни чърти. — Кога може да постигне това? — Когато разбере вѫтрешния смисълъ на живота, когато намѣри Източника на този животъ и изправи отношенията си къмъ Него. И слънцето измѣня лицето на човѣка, но тази промѣна не е резултатъ на вѫтрешна, съзнателна работа. Като се грѣе човѣкъ дълго време на слънцето, кожата на лицето му почернява и огрубява. Сѫщевременно той започва да усѣща болки въ плешкитѣ, въ раменетѣ, въ колѣнетѣ си. Слънцето изкарва навънъ всички скрити болки въ човѣка. Ако не знае, кога да се грѣе на слънце, той може да получи слънчевъ ударъ. Причината за това не е въ слънцето, но въ самия човѣкъ. Когато се лѣкува по природенъ начинъ, човѣкъ трѣбва да се остави на действието на разумнитѣ сили въ природата, безъ никакъвъ страхъ и съмнение. Най-малкиятъ страхъ препятствува на тия сили. Щомъ срещнатъ известно препятствие, тѣ не могатъ да свършатъ работата си.

Човѣкъ носи въ себе си всички възможности самъ да се лѣкува. Ето защо, като ви заболи зѫбъ, не бързайте да търсите лѣкарь. Концентрирайте мисъльта си къмъ разумната природа и започнете да пѣете на болката си. Следъ известно време болката ви ще престане. Пѣсеньта и музиката лѣкуватъ всички болести. Тѣ сѫ сили, чрезъ които човѣкъ уравновесява енергиитѣ въ своя организъмъ. Щомъ енергиитѣ на човѣка се уравновесятъ, съ това заедно се подобрява и кръвообръщението му. Всички изпитания и страдания въ живота на човѣка целятъ неговото растене и развитие. Като страда, човѣкъ се вглъбява въ себе си, търси смисъла на живота. И тогава, дойде ли до известно постижение, той изправя отношенията си къмъ себе си, къмъ ближния си и къмъ Бога.

Като не разбиратъ вѫтрешния смисълъ на живота, хората постоянно се запитватъ, защо идатъ страданията, не може ли безъ тѣхъ и т. н. Каквито отговори да имъ се дадатъ, тѣ все ще останатъ недоволни. Никой човѣкъ досега не е получилъ абсолютенъ отговоръ на тѣзи вьпроси. — Отъ Бога ли идатъ всички страдания и изпитания? — Има страдания, които хората сами си създаватъ. Тѣ сѫ тъй нареченитѣ ненужни страдания. Обаче, има страдания, дадени отъ самата природа. Тѣ иматъ свой дълбокъ, вѫтрешенъ смисълъ. Натъкне ли се на такова страдание, вмѣсто да роптае, да се ожесточава, човѣкъ трѣбва да си каже: Божия работа е това. Каже ли така, той ще възстанови своя вѫтрешенъ миръ и ще започне да учи. Като учи и работи съзнателно, човѣкъ все ще се домогне до нѣкакво разрешение на въпроса за страданията. Следователно, каквото да се случи въ живота ви, на което не можете да отговорите, кажете си: Божия работа! — Ама защо да е така? — Колкото да запитвате, защо е наредено така, никакъвъ отговоръ нѣма да получите. Когато страдаше, Иовъ сѫщо така запитваше, защо му сѫ дадени толкова голѣми и тежки изпитания, но никакъвь отговоръ не получи. Следь като мина презь голѣмитѣ страдания, мѫтната вода изтече, и той получи Божието благословение. — Защо трѣбва да боледувамъ? — Не питай, но си кажи: Божия работа е това. Ако страдате отъ ревматизъмъ въ крака или въ рѫката, не питайте, защо страдате, но започнете да се разговаряте мислено съ ревматизьма си, като му обърнете внимание, че той е забъркалъ пѫтя си. Мѣстото му не е въ вашия кракъ или въ вашата рѫка. Кажете му, че вънъ оть вашия организъмъ условията за животъ за него сѫ по-добри. Ако този методъ не даде резултатъ, можете да приложите други методи. Много методи има за лѣкуване на различнитѣ болести, но хората не сѫ готови още да ги приложать. Въ това отношение тѣ приличатъ на онзи адвокатъ, който носѣлъ въ джобоветѣ си два револвера, но като биль нападнатъ отъ разбойници, оть страхъ не могълъ да си послужи съ тѣхъ. Разбойницигѣ го запитали, защо носи два револвера съ себе си. — За тежки моменти въ живота ми. — Ами какъвъ по-страшенъ моментъ въ живота си отъ този можешъ да очаквашъ? Наистина, на какво по-страшно положение може човѣкъ да се натъкне, ако се види заобиколенъ отъ всички страни съ разбойници, които всѣки моментъ могатъ да отнематъ живота му?

Следователно, като се натъкне на известно изпптание, човѣкь не трѣбва да мисли, какъ да се бори съ него, но трѣбва да се въорѫжи съ търпение, да го осмисли и да научи нѣщо отъ него. Ама трѣбва да бѫдемъ чисти и свети. Какъ се придобива светостъ и чистота? Това не сѫ механически процеси. За да придобие чистота и светостъ, човѣкъ трѣбва да мине презь Божествения огънь, който гори, безъ да изгаря, и безъ да причинява болки. Огънь, който изгаря и причинява болки, е човѣшки. Обаче, докато дойде до Божествения огънь, човѣкъ неизбѣжно ще мине презь човѣшкия и презъ ангелския огънь. За да не се изгори отъ тѣзи огньове, човѣкъ трѣбва да подгине трептенията на своето тѣло толкова, че да надмине трептенията на огъня. Не може ли да постигне това, той непременно ще опита силата му. Който не е господарь на този огънь, той непременно ще се изгори отъ него. И светия да е, пакъ ще се изгори. Ето защо, преди да пипа огъня, т. е. преди да се докосне до страданието, човѣкъ трѣбва да е готовъ да се справи съ него. Не се ли е приготвилъ предварително, огъньтъ непременно ще го изгори, т. е. страданието неизбѣжно ще го сломи. При това положение, и свети хора сѫ били сломявани отъ ударитѣ на страданието.

Съвременнитѣ вѣрващи се нуждаятъ отъ правилни разбирания за живота. Ще кажете, че вѣрвате въ Бога, че имате прави разбирания за живота. — Ако вѣрвате въ Бога, съ това ни най-мапко не можете да Го заставите да направи всичко заради васъ. Добре е да вѣрва човѣкъ. Като вѣрва, той може да се спаси. Кой човѣкъ, обаче, следъ като е вѣрвалъ въ Бога, е получилъ всичко, което е желалъ? Не е въпросъ само да се говори, но трѣбва да се прилага. Вѣра безъ дѣла е мъртва.

Една богата жена останала вдовица. Докато мѫжътъ й билъ живь, тя не работѣла нищо. Слуги вършели всичката и рабога. Следъ смъртьга на мѫжа й, слугите я напуснали. Тя се видѣла въ чудо, какво да прави, какъ да си донесе дърва отъ гората. Една отъ съседкитѣ й казача: Иди въ гората, набери си дърва, направи ги на снопъ и започни да викашъ Неволята. Веднага отъ гората ще излѣзе една жена, която се казва Неволя. Тя ще тури дървата на гърба си и ще ги занесе въ кѫщата ти Както я посъветвала съседката й, така направила. Седнала предъ снопа дърва и започнала да вика Неволята Цѣлъ день викала, но никаква жена не видѣла. Като се мръкнало, тя нарамила дървата на гърба си и ги занесла у дома си. Така тя разбрала, какво означава името „Неволя“. Отъ този день тя започнала сама да върши всичкитѣ си работи.

И тъй, като се моли день, два, три, човѣкъ ще се убеди най-после, че молитвата изисква работа. Той ще се моли и ще копае съ мотиката. Само при това положение хлѣбътъ ще дойде. Ще се молишъ на Господа, ще вземешъ мотиката на рамо и ще тръгнешъ на работа. Нѣкой богатъ човѣкъ ще те извика да копаешъ лозето му. Той цѣлъ день ще те ругае, но ти трѣбва да търпишъ, да намѣришъ онова чувствително мѣсто въ него, дето съ едно побутване да го смекчишъ. И най-грубиятъ и жестокь човѣкь има такова чувствително мѣсто. И въ този човѣкъ живѣе ѣогъ, но ти трѣбва да Го намѣришь. Този богатъ човѣкъ се е ожесточилъ, защото окрѫжаващитѣ не го обичатъ. Всѣки гледа да го обере по нѣкакьвъ начинъ, вследствие на коего той е затворилъ сърдцето си за всички. На другия день ще работишъ на нѣкой добьръ човѣкъ, който е готовъ да даде всичко, каквото има. Тази щедрость не е негова. Щедростьта е качество на Бога. Тъй щото, задачата на човѣка седи въ това, навсѣкѫде да тьрси Бога и въ добрия, и въ лошия. Ако срещнете нѣкой добъръ, щедъръ човѣкъ, това не значи, че той трѣбва да даде и последното си парче хлѣбъ. Ама просякь е дошълъ на вратата му. Това нищо не значи. Той може да раздѣли и последното си парче хлѣбъ съ просяка, само ако последниятъ е готовъ да изпълни волята Божия. Нѣма ли тази готовность въ себе си, нека гладува известно време, да научи урока си. Не е въпросъ до буквата на нѣщата, но до тѣхния дълбокъ, вѫтрешенъ смисълъ.

Съвременнитѣ хора се оплакватъ отъ живота, отъ неуспѣхитѣ си. — Защо? — Защото мнозина отъ тѣхъ разглеждатъ въпроситѣ по буква. Не, буквоядството не разрешава въпроситѣ. Да бѫдешъ щедъръ, това не значи, да давашъ безогледно на всички хора. Трѣбва ли да давате на болния да яде отъ сѫщата храна, съ която и вие се храните? Щомъ стомахътъ му е разваленъ, известно време нищо нѣма да му давате да яде. На здравия, обаче, можете да дадете повече ядене. Неговиятъ стомахъ е здравъ, може да понася всѣкаква храна. Ако пъкъ сиромахътъ яде, безъ да благодари за храната, която му е дадена, той минава за боленъ човѣкъ. Щомъ е недоволенъ, ще взематъ хлѣба му назадъ. За предпочнтане е човѣкъ да бѫде гладенъ, отколкото да яде съ недоволство. Всѣко благо, прието отъ човѣка съ недоволсгво, разваля живота му. Недоволствого пъкъ уморява човѣка. Тъй щото, искатс ли нѣкакво благо, искайте го съ разположение и приемете го съ разположение. Нѣкой желае нѣщо отъ Господа, но заповѣдва, иска по-скоро да го придобие. Така не се искатъ нѣщата. — Ама казано е въ Писанието, че трѣбва да хлопашъ. — Ще хлопашъ първо на своята врата — на своето сърдце, на своя умъ и на своята воля. Щомъ изпълнишъ това, тогава ще получишъ благото, което си пожелалъ. Пожелаешъ ли нѣщо отъ Господа, втори пѫть не хлопай. Богъ знае нуждитѣ на човѣка и преди да е пожелалъ нѣщо, Той му отговаря. Не получите ли отговоръ на молитвата си, грѣшката е въ васъ: или не сте работили, както трѣбва, или преждевременно сте пожелали нѣщо.

Нѣкой казва: Повторението е майка на знанието. Ако тази поговорка е права, питамъ: Какво знание придобива мухата, която десеть пѫти наредъ каца върху носа на човѣка? Какво знание придобива пияницата, като дига чашитѣ една следъ друга? Каквото има въ първата чаша, сѫщото има и въ десетата. Разликата се заключава само въ това, че следъ първата чаша той е още трезвъ, съ будно съзнание и знае, какво върши. Следъ десетата чаша, обаче, той изгубва съзнанието си и не знае, какво прави. Да се стреми човѣкъ къмъ желанията на пияницата, това значи, да живѣе въ астрални кръчми Влѣзе ли въ такава кръчма, човѣкъ изгубва своята права, трезва мисъль. Той счита, че Богъ му е далъ тия блага. Не, блага, които опиватъ човѣка и отниматъ съзнанието му, не сѫ отъ Бога. Нѣкой обира касата на богатия и казва, че Богъ отговорилъ на молитвата му да забогатѣе. Утре хващатъ този човѣкъ и го турятъ въ затворъ. Може ли Богъ да отговаря на такова желание, за което ще те турятъ въ затворъ и ще те лишатъ отъ свобода? Нѣкой човѣкъ ще открадне 50,000 лв., а за да излѣзе отъ затвора, ще плати сто хиляди лева. Какво е придобилъ той? Не само че нищо не е придобилъ, но е изгубилъ. Той е платилъ глоба за желанието си бързо да забогатѣе, а сѫщевременно е изгубилъ свободага си.

Съвременнитѣ хора трѣбва да работятъ съзнателно върху себе си, да измѣнятъ начина на своето мислене. Права мнсъль, прави чувства, прави действия и разбирания сѫ нужни на човѣка, за да подобри живота си. Възпитанието на младото поколѣние сѫщо трѣбва да се постави на здрава основа. Какво възпитание ще дадатъ майката и бащата на децата си, ако тѣ сами не сѫ възпитани? Ще кажатъ следъ това, че тѣ сѫ приложили всички нови методи за възпитанието на децата си, но условията на живота, обществото, външната срѣда сѫ имъ повлияли зле. —  Не, деньтъ се познава отъ сутриньта. Достатъчно е да разгледате семето подъ микроскопъ, за да знаете, какво ще излѣзе отъ него. Онзи, Който изпраща човѣка на земята, Той знае, какви стремежи, какви дарби и способности се криятъ въ него. Той вижда това въ зародиша му още, въ неговата първична клетка. Затова е казано, че нѣма нищо скрито-покрито въ свѣта. Когато разумнитѣ сѫщества видятъ, че известно желание може да спъне човѣка, тѣ противодействуватъ за реализиране на това желание. Запримѣръ, нѣкой иска да се ожени, да има поне едно детенце. Той не подозира, че това детенце, именно, този синъ или тази дъщеря ще му отнеме живота. Като не може да реализира своето желание, той страда, измѫчва се, животътъ му се обезсмисля, не знае, какво да прави. Хиляди работи има, съ които човѣкъ може да се занимава. Кое е по-добре: да родишъ едно дете по плъть или по духъ? Ако родишъ едно дете, което само по плъть прилича на тебе, цѣлъ животъ ще проклинашъ деня и часа, когато си го родилъ. Ако родишъ едно дете по духъ, т. е. ако можешъ да възпиташъ едно дете и да му предадешъ онзи красивъ стремежъ на своята душа и на своя духъ, ти ще благославяшъ часа и деня, когато си го срещналъ. За предпочитане е тогава човѣкъ да ражда деца по духъ, а не по плъть.

Като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ ония блага, които носятъ истинско щастие и богатство за човѣка. Ние не говоримъ за временнитѣ блага и богатства. Голѣми богатства има скрити въ земята, но и да намѣрите тия богатства, пакъ сиромаси ще останете. Всѣко богатсгво, придобито по външенъ начинъ, лесно се изгубва. Обаче, всѣко богатство, което човѣкъ придобива по вѫтрешенъ пѫть. чрезъ усилията на ума, на сърдцето, на волята, на душата и на духа, прави живота му радостенъ и веселъ. Този човѣкъ е готовъ да служи на Бога. За такова богатство може да се говори и въ Школата. Всѣко друго богатство нарушава мира и разположението на човѣка.

Единъ беденъ, скроменъ обущарь живѣлъ на края на града съ семейството си. Той билъ благочестивъ човѣкъ, молѣлъ се редовно на Бога и благодарилъ за всичко, което му било дадено. Който минавалъ край дюкянчето му, съ удоволствие спиралъ предъ него, да чуе пѣсеньта му. Той всѣкога пѣелъ, когато кърпѣлъ обущата на своитѣ клиенти. Единъ богатъ човѣкъ миналъ край дюкянчето му, спрѣлъ се и той, да чуе неговата пѣсень, и си казалъ: Ако този човѣкъ при сиромашията си пѣе съ благодарность и разположение, какъ ли би пѣлъ, ако се намира при добро материално положение? Азъ ще влѣза при него, ще му дамъ една голѣма сума, да подслади живота си. Обущарьтъ взелъ паритѣ и благодарилъ на богатия за голѣмото добро, което му направилъ. Нѣколко деня следъ това богатиятъ миналъ пакъ край дюкянчсто па бедния, да чуе, какъ пѣе сега. Голѣма била изненадата му, когато не чулъ никаква пѣсень! — Защо? — Защото съ паритѣ, които получилъ отъ богатия, обущарьтъ приелъ и единъ трънъ въ себе си. Като се почувствувалъ осигуренъ, той престаналъ да се моли на Бога. Щомъ престаналъ да се моли, съ това той изгубилъ мира и разположението си.

Следователно, ако материалното положение на човѣка се подобри, преди да е постигналъ нѣщо духовно, вмѣсто да използува разумно богатството си, той ще си причини редъ пакости. Ако е ученикъ, ще напусне училището си, ще мисли, че се е осигурилъ. Ако е билъ обикновенъ човѣкъ, безъ власть въ живота, той ще се почувствува силенъ, ще мисли, че може да заповѣдва на всички. Иска ли нѣкакво благо, човѣкъ трѣбва да е готовъ за него. Сѫщото се отнася и до любовьта. Мнозина искатъ да придобиятъ любовьта, преди да сѫ развили нѣжность, деликатность, добра обхода. За да се направи известно добро на човѣка, той трѣбва да знае пѫтя, по който го иска. Не го ли иска правилно, никакво добро не може да му се направи. Направите ли добро на човѣка по кривъ пѫть, тогава вие ще слѣзете, а той ще се качи. Има само единъ начинъ, по който можете да правите добро на човѣка. Той е Божествениятъ начинъ. Направите ли доброто по този начинъ, и двамата ще се ползувате. Всѣко добро, направено по свобода, отъ любовь, причинява вѫтрешна радость въ човѣка. Направи ли се чрезъ принуждение, то е механическо добро.

И тъй, когато се прави добро по Божественъ начинъ, тамъ нѣма никакви разсѫждения. Рече ли човѣкъ да мисли, да прави ли добро или не, заслужава ли дадениятъ човѣкъ да му се направи добро, въпросътъ е свършенъ. Ако и онзи, на когото правятъ добро, започне да разсѫждава, да приеме ли това добро, и неговата работа е свършена. Искате ли да излѣкувате болния, последниятъ трѣбва да е готовъ да изпълнява. Ако той започне да разсѫждава, какъ ще му помогнете, какви сѫ разбиранията ви, ще остане да лежи още дълго време. Това показва, че той не е страдалъ достатъчно. Който е страдалъ, той иска само едно: да се излѣкува. Кой ще го излѣкува, какъ ще го лѣкува, това не е важно за него Който се съмнява въ Божественото, той ще пада и става, ще боледува и ще оздравява, ще ходи въ пустинята да служи на Бога и ще се връща от тамъ разочарованъ и т. н. Бѫдете като болния, който е лежалъ 38 години предъ кѫпалнята. Христосъ му каза: „Стани, дигни одъра си и ходи!“ Той моментално изпълни заповѣдьта на Христа, безъ да Го пита, кой е, откѫде е и кой му е далъ право да лѣкува.

Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ правилни разбирания за живота. Като не разбиратъ законитѣ на разумната природа, нито тия, които управлявать живота, тѣ често се оплакватъ, че сѫ се вкиснали. Каквото да правите, вие не можете да избѣгнете процеса на вкисването, т. е. процеса на ферментацията. Той е природенъ процесъ. Като е дошълъ на земята, човѣкъ непременно ще се вкисне. Все ще му турятъ нѣкѫде малко квасъ, за да се вкисне. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не се е вкисвалъ. Лошото не е въ вкисването, но въ неразбирането на този процесъ. При всѣко вкисване, при всѣка ферментация се образуватъ нѣкои ценни вещества, които човѣкъ непременно трѣбва да използува. Ученитѣ подлагатъ гроздения сокъ на ферментация, за да получатъ отъ него вино. Сѫщо така тѣ подлагатъ сливитѣ и други плодове на ферментация, за да получатъ отъ тѣхъ ракия, спиртъ.

Вьрвете по пѫтя на ученитѣ и изучавайте процеситѣ, които ставатъ въ вашия физически и психически животъ, като използувате разумно ония ценни продукти, които се получаватъ отъ тѣхъ. Нѣма човѣкь въ свѣта, който да не е казаль на нѣкого една обидна дума. Обидната дума предизвиква вкисване. Вие трѣбва да изучавате вкисването, като неизбѣженъ процесъ въ живота, и да използувате ценното, което се крие въ него. Нѣма домъ въ свѣта, дето вкисването да не е влѣзло. Това не е за упрѣкъ. Обаче, човѣкъ трѣбва да работи, да намѣри методи, чрезъ които да се освободи отъ вкисването. Науката познава редъ методи противъ вкисването. Дадете ли ходъ на Божественото въ себе си, вие ще се справите съ всички отрицателни процеси, които ставатъ вь васъ.

И тъй, като ученици, вие трѣбва да дадете първо мѣсто на Божественото въ себе си, а после на човѣшкото. Вие трѣбва да изпълните първо волята Божия, а после своята. Всички хора сѫ ученици на Великата Школа на живота. Щомъ е така, отъ всички се изисква изпълнение на волята Божия. Преди да сѫ разбрали това, хората искатъ оть Бога да имъ даде дълъгъ животъ, знание, сила, свобода, богатство. Дълъгъ животъ може да се даде на разумния, който знае, какъ да го използува. Какъвъ смисълъ има да се даде дълъгъ животъ на престѫпника? Да му се продължи живота, това значи, да му се даде възможность да върши повече престѫпления, да мѫчи хората. Ако разумниятъ е ученъ, дългиятъ животъ е на мѣсто. Обаче, ако неразумниятъ е ученъ, той ще направи хиляди погрѣшки. Ето защо, пожелайте дълбоко въ себе си да имате свѣтлина, да изпълнявате волята Божия, а що се отнася до другитѣ нѣща — знание, сила, свобода, тѣ сами по себе си ще дойдатъ. — Ама еди-кой си има много блага, безъ да ги заслужава. — Кой каквото има, заслужено му е дадено. Благодарете за всичко, което ви е дадено. Бѫдете доволни отъ положението, което заемате. Има сѫщества, които сѫ надъ васъ, но много сѫщества сѫ подъ васъ. Вие не сте последенъ въ свѣта. Като погледнете нагоре и благодарите за положението си, и вие ще се качите по-високо. На ония, които сѫ подъ васъ, кажете имъ да бѫдать благодарни отъ положението си, за да се качатъ и тѣ на вашето мѣсто.

Човѣкъ може да се качва отъ едно стѫпало на друго, само ако е благодаренъ. Не е ли благодаренъ отъ днешното си положение, той никога нѣма да се подигне. Казано е въ Писанието: „Ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ“. Да се измѣни човѣкъ, това значи, да се подигне отъ едно стѫпало на друго. Това е възможно, само когато човѣкъ благодари. Защо да не благодари човѣкъ за всички условия, при които се намира? Че билъ сиромахъ — нека благодари. Щомъ е благодаренъ, сиромашията ще го напусне. Да благодари човѣкъ за всичко, което му е дадено, добро и лошо, това значи, да е научилъ урока си. Като научи урока си, ученикътъ дава добри отговори и минава отъ едно отдѣление въ друго, отъ по-доленъ класъ въ по-горенъ. Може ли ученикътъ да повтаря класа, ако редовно и добре е училъ уроцитѣ си? Само онзи ученикъ повтаря класа, който е бѣгалъ отъ училище и не е училъ уроцитѣ си. Благородство, чистота се иска отъ човѣка.

Какъ може да постигне човѣкъ благородство и чистота въ своя животъ? Вижте, какво става съ изворитѣ въ природата. Виждате единъ голѣмъ изворъ, отъ който непрестанно блика чиста, кристална вода. Не се минава много време, виждате, че сѫщиятъ изворъ едва шурти, водата е намалѣла. Търсите причината тукъ-тамъ и дохождате до убеждение че е станало нѣкѫде подпушване, нѣкакви мжтилки сѫ заприщили пѫтя му, вследствие на което водата е намалѣла. Какво трѣбва да направите? Ако искате да помогнете на извора, трѣбва да проследите движението на водата, да видите, кѫде е станало подпушването. Щомъ намѣрите мѣстото, духнете. Това може да направи и самиятъ изворъ. Достатъчно е да дойде по-силна струя вода, за да отнесе съ себе си мѫтилкитѣ и да отпуши извора. Силната струя представя духането, което всѣки човѣкъ може да направи съ себе си. Запуши ли се нѣкѫде отвора, отдето тече чистата вода на вашия животъ, спрете се за моментъ и духнете. Щомъ духнете нѣколко пѫти, мѫтилката ще се махне. Първо ще започне да тече нечиста вода, но следъ нея ще дойде чиста.

Следователно, видите ли, че нѣкѫде тече нечиста, мѫтна вода, не се страхувайте. Спрете се за моментъ, докато изтече тази вода, и пийте отъ чистата, която иде. По-добре е да отпушите крана, за да изтече нечистата вода навънъ, отколкото да я държите затворена въ чешмата и да се лъжете, че вѫтре има чиста вода. Щомъ нечистата вода изтече. следъ нея ще дойде чиста. Дето тече чиста вода, тамъ е естествениятъ животъ.

И тъй, докато човѣкъ не влѣзе въ естествения животъ, въ живота на чистата вода, той нѣма да се справи съ мѫчнотиитѣ и противоречията на своя животъ. Никоя съвременна философия не е въ състояние да разреши и отнеме противоречията въ човѣшкия животъ. Единствената философия, която може да разреши противоречията на човѣшкия животъ и да го освободи отъ ненужнитѣ страдания, това е философията на Великата Любовь, на Словото Божие. Време е вече да се приложи тази философия. Обикновено тя започва само съ една дума. различна за различнитѣ хора. Всѣки трѣбва да намѣри тази ду ма и да я скрие въ себе си. Тя е неговата обична дума. Произнесе ли я тихо, за себе си само, той измѣня цѣлото си състояние: отъ скърбенъ става радостенъ и веселъ; отъ недоволенъ — доволенъ. Тази дума може да е за нѣкого едносложна, за нѣкого — двусложна или многосложна, но тя крие въ себе си магическа сила. Нѣма мѫчнотия въ свѣта, която тя да не разреши. Свещена е тази дума! Искате ли да запазите силата й, на никого не я казвайте. Крийте я даже и отъ себе си. Докато тя е въ васъ, вие сте силни. Щомъ я изгубите. съ нея заедно изгубвате и живота си. Тя е Божественото начало въ човѣка. Христосъ казва: „Не само съ хлѣбъ може да живѣе човѣкъ, но и съ всѣко Слово. което излиза отъ устата на Бога“. Това Слово е основа на живота. То е подквасата, отъ която се ражда всичко велико и красиво въ свѣта. Словото е живо, докато човѣкъ вѣрва въ него. Престане ли да вѣрва и да го прилага, то губи вече своята сила и мощь.

Съвременнитѣ хора сѫ обезсмислили живота си, защото сѫ изгубили основата, на която седатъ. Основа, стълбове сѫ нужни на човѣка. Безъ тѣхъ той не може да живѣе. Значи, Божията Любовь, Мѫдрость и Истина представятъ основата, на която човѣкъ стѫпва, и стълбоветѣ, за които се крепи. Има ли за основа любовьта и за подкрепа двата стълба - мѫдростьта и истината, той свободно може да пропѫтува широкия океанъ на живота отъ единия до другия брѣгъ. Тои ще се домогне до тия нѣща само въ най-тежкитѣ моменти на живота си. Богь се проявява презь всички времена и условия, но човѣкъ Го вижда въ труднитѣ моменти на своя животь. Когато изпитанията дойдатъ въ живота, тогава Богъ се изявява най-силно. Затова е казано вь Писанието „Потърси ме въ день скърбень“! Щомь се намѣри въ това положение, човѣкь търси двата стълба, на коиго да се опре. — Кои сѫ тия стълбове? — Нѣкога мѫдростьта и истината, а нѣкога любовьта и истината. Когато се намѣри вь трудно положение на живота си, изоставенъ и забравень оть всички, вь пълно отчаяние, човѣкъ трѣбва да разчита на нѣщо

Единственото нѣщо въ което човѣкъ никога не се е лъгалъ, и на което всѣкога разчита, това е Богъ, основата на неговия животь. Само Той е въ сьстояние да разпръсне мрака около него. Въ каквого затруднение да се намѣрите, кажете си: Има Единъ, въ Когого никога не се съмнявамь. При най-труднитѣ задачи на живота ви Богъ е около васъ и ви нашепва, какъ да постѫпите, за да решите правилно задачата си. Въ това време ще срещнете нѣкой вашь ближень, който ще ви каже: Не се смущаваи, всичко ще се нареди. Тѣзи думи сѫ Божествени. Тѣ сѫ Слова, излѣзли отъ устата на Бога. Това значи, да бѫде човѣкъ проводникъ на Божественото. Срещнете ли такъвъ човѣкъ, скръбьта ви ще се превърне на радость. За да се домогнете до двата стълба на живота, вие трѣбва да минете презъ редъ изпитания, външни и вѫтрешни.

Мнозина се пигатъ, защо идать изпитанията. Изпитанията сѫ  необходими, за да познае човекъ Божията Любовь, да разбере, че не е самъ въ света, че има кой да мисли и да се грижи за него. Единь младъ човѣкъ останалъ безъ работа и цѣли три деня не ялъ нищо. Презъ това време той усилено се молѣль да намѣри нѣкаква работа, да си купи хлѣбъ. Силно уморенъ отъ трудноститѣ въ живота си, той задрѣмаль на улицата. Като се събудилъ, видѣлъ единъ хлѣбъ до главата си. Кой донесъл хлѣба не видѣлъ, но веднага го разчупилъ, изялъ го и задоволиль глада си. Така именно, той разбралъ, че има Промисълъ въ свѣта. Този Промисьлъ се изявява по много простъ, но красивъ начинъ Красивтѣ и велики нѣща сѫ невидими. Истинската красота седи главно въ съдържанието на нѣщата а не въ тѣхната външна форма Съдържанието па нѣщата задоволява хората. Добре е и външната форма да бѫде красива, но по-добре е, когато сьдържанието е красиво. Кой е Този, Който успокоява, задоволява и утешава човѣка? Това е Проявениятъ Богь, Който влиза въ всички живи сѫщества и чрезъ тѣхъ помата. Щомъ получи успокоснис, утешение, човѣкъ трѣбва да благодари.

Сега и на васъ казвамъ благодарете за хлѣба, който сте получили въ момента, когато сте били въ голѣмо затруднение. Този хлѣбъ може да се изпрати въ различни форми. Формата не е важна, съдържанието е важно. Благодарете за хлѣба и започнете да се подигате нагоре. Кажете ли, че малко сте получили, и него ще изгубите. Благодарете и за малкото. Който малко дава, той може и много да даде. Който много дава, той отнима и малкото, което човѣкъ има. Божественото се проявява въ малкото: въ една малка мисъль, въ едно малко чувство, въ една малка постѫпка. Отъ кого излиза малкото, не е важно. Божественото може да се предаде и чрезъ детето, и чрезъ възрастния, или чрезъ простия и чрезъ учения. Златната монета е еднакво ценна въ рѫката на учения и на простия, въ рѫката на детето и на възрастния. Отъ човѣка, обаче се изисква смирение, за да приеме съ благодарность благото, което Богъ му дава. Всѣко благо, всѣко добро нѣщо произлиза отъ Бога. Чрезъ кого иде това благо, не е важно.

Единъ селянинъ пѫтувалъ два-три деня, но свършилъ хлѣба си, вследствие на което нѣмалъ сила да върви, едва дигалъ краката си. По пѫтя той срещналь единъ човѣкъ, помолилъ го за парче хлѣбъ, но пѫтникътъ се извинилъ, че нищо нѣмалъ въ торбата си. По-нататъкъ видѣлъ единъ овчарь. Помолилъ и него да му даде парче хлѣбъ, но се указало, че той го изялъ вече, готвѣлъ се да слиза въ селото си.  Уморенъ и измѫченъ отъ гладъ, селянинътъ видѣлъ край пѫтя една круша. Бързо се отправилъ къмъ нея, но не намѣрилъ нито единъ плодъ. Отчаянъ отъ положението си, той седналъ подъ крушата да си почине. Въ това време отъ крушата паднало нѣщо. Като погледналъ на земята, пѫтникътъ видѣлъ, какъ три круши, една следъ друга, паднали до него. Той взелъ крушитѣ и благодарилъ на Бога, че въ този моментъ се погрижилъ за него. Крушитѣ се задържали на дървото до това време за него. Тритѣ круши дали на селянина това, което той ще запази не само на земята, но ще отнесе съ себе си и на небето. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който въ най-труднитѣ моменти на живота си да не е получилъ поне три круши отъ нѣкого. Благодарете за тритѣ круши, които сѫ ви дали възможность да познаете Божията Любовь, да видите, че Божиятъ Промисълъ работи въ свѣта.

Тритѣ круши, това сѫ тритѣ велики добродетели, които всѣкога трѣбва да носите въ душата си.

— Божията Любовь носи пълния животъ.

*

46. Лекция отъ Учителя, държана на

3 юлий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...