Jump to content

1929_02_20 Форми въ Природата


Ани

Recommended Posts

От томчето "Форми въ природата"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 8-ма година, т. III (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

Форми въ Природата.

Размишление върху свѣтлината.

Чете се темата: „Най-малката форма въ природата“.

Когато се говори за малка форма, въ обикновения животъ имаме предъ видъ капка вода. Обаче, съ своитѣ микроскопи, ученитѣ откриватъ въ една капка вода милиони живи сѫщества. Вие нѣмате представа за голѣмината на тия сѫщества. Тѣ сѫ толкова малки, че едва се виждатъ съ микроскопъ. Като ги наблюдавате ще видите, че и между тѣхъ има сѫщитѣ отношения, каквито и между висшитѣ сѫщества. И тѣ спорятъ помежду си кой да вземе по-голѣмъ дѣлъ отъ нѣщо. И тѣ се мѣнятъ, сърдятъ се едни на други, преследватъ се и т.н. Ако гледате воднитѣ капки съ обикновено око, ще кажете, че тѣ представятъ свѣтъ на спокойствие, на чистота. Микроскопътъ, обаче, открива реал ностьта. И тогава ние казваме: Най-малката форма се е проявила при създаването на свѣта, т. е. при изявяване на живота. Най-голѣмата форма се проявява при свършване на живота. Азъ взимамъ думата „свършване“ въ ограниченъ смисълъ.

Следователно, всѣко тѣло, което има най-малка форма, се намира далечъ отъ нашето съзнание. Колкото по-голѣма е формата, толкова по-близо е до нашето съзнание. Колкото повече се увеличава формата, толкова повече се приближава къмъ насъ. Споредъ нѣкои философи, нѣщата въ природата нито се увеличаватъ, нито се намаляватъ. Ние знаемъ, че живитѣ нѣща растатъ, развиватъ се и се увеличаватъ. Ако се съгласимъ съ твърденията на философитѣ, ще излѣзе, че растенето, развиването на тѣлата е привиденъ, а не действителенъ процесъ. Тия философи сѫ прави въ едно отношение, а именно, материята и енергията въ природата не се увеличаватъ нито намаляватъ, но се видоизмѣнятъ. Запримѣръ, ако налѣемъ вода въ едно шише, ние сме премѣстили тази вода отъ едно мѣсто на друго, но като вода въ природата, тя нито се е загубила, нито се е увеличила. Когато тѣлата растатъ и се увеличаватъ по голѣмина, по обемъ, къмъ тѣхъ, наистина, се прибавя нѣщо. Въ сжщность, това, което се прибавя, е взето отъ природата. Значи, нѣщата се взиматъ отъ едно мѣсто въ природата и се турятъ на друго мѣсто.

Мнозина казватъ, че нѣкой човѣкъ, като дете билъ глупавъ, но като порасналъ, поумнѣлъ. Това е невъзможно. Какъвто е човѣкъ въ началото на живота си, такъвъ остава и до края. Глупавиятъ е винаги глупавъ, а умниятъ — винаги уменъ. Кой човѣкъ е глупавъ и кой — уменъ? Глупавиятъ никога не работи. Той се труди, мжчи и не се тревожи. Умниятъ работи и се тревожи, безпокои се отъ постѫпкитѣ на глупавия. Глупавиятъ винаги има господарь. Той може да стане слуга на умния, но умниятъ — никога. Само умниятъ е господарь. Когато глупавиятъ стане слуга на умния, той ще му причини редъ пакости. Глупавиятъ слуга костува на господаря си много повече, откол- кото работата, която ще му свърши: днесъ ще счупи нѣщо, утре — друго и т. н.

Съвременнитѣ хора искатъ да живѣятъ добре, да бѫдатъ щастливи, но не правятъ никакви усилия за да придобиятъ щастието. Щастливъ може да бѫде само онзи, който е изправилъ погрѣшкитѣ си. Не се изправятъ лесно погрѣшки. Затова е казано, че Богъ е дълготърпеливъ. Той чака времето, когато хората ще изправятъ погрѣшкитѣ си и ще поумнѣятъ. Докато сѫ здрави, тѣ сѫ недоволни отъ здравето си, намиратъ, че съ здраве само нищо не могатъ да постигнатъ. Като сѫ болни, отъ болестьта си сѫ недоволни. Като дойде зима, недоволни сѫ, че обущата и чорапитѣ имъ не сѫ дебели, топли. Като дойде лѣто, недоволни сѫ, че чорапитѣ имъ сѫ дебели, а обущата — тежки. Малко се иска отъ човѣка, за да стане доволенъ. Щомъ има лѣтни и зимни чорапи и обуща, нека задържи лѣтнитѣ за лѣтото, а зимнитѣ — за зимата. Когато е здравъ, да се пази да не се разболѣе. Когато е боленъ, да се лѣкува. Който не се съобразява съ времето и не цени това, което му е дадено той е глупавъ.

Всички хора нѣматъ еднакви разбирания за нѣщата, нито еднакъвъ вкусъ. Това, което за едного е красиво, за другиго е нѣщо обикновено. Нѣкой вижда най-малкитѣ нѣща, а другъ не вижда и най-голѣмитѣ. Нѣкой вижда най-малкото петно на дрехата си и бърза да го изчисти. Другъ не вижда и голѣмитѣ петна. Ако му кажете да ги изчисти, той намира, че не заслужава да се занимава съ дребни нѣща. Ще кажете, че това зависи отъ културата на човѣка. Срѣщате, обаче, културенъ човѣкъ, но съзнанието въ него не е пробудено. Това показва, че съзнанието на човѣка има разни фази. Нѣщата се опредѣлятъ отъ съзнанието и вѫтрешното разбиране на човѣка. Тази е причината, поради която единъ счита за добро това, което за другъ не е добро. Това показва, че понятията за добро, за ученость, за сила сѫ относителни, а не абсолютни величини. Нѣкой може да брои до милиони и милиарди и минава за ученъ. Другъ може да брои само до десеть и минава за глупавъ, за простъ човѣкъ. Ако накарашъ учения, който може да брои много да обясни, какво нѣщо е вселената, той нищо не може да каже. Ако вселената бѣше образувана отъ много слънца, би ли могълъ този ученъ да ги обхване всички въ съзнанието си? Може ли той да изчисли, каква е тежината на единъ квадралионъ микроскопически прашинки? Ако една прашинка тежи една двадесетмилионна часть отъ грама колко ще тежи единъ квадралионъ прашинки?

Тъй щото, не е достатъчно само да кажете, че нѣкой е добъръ или красивъ, но трѣбва да знаете, въ какво седи добротата или красотата на този човѣкъ. Ще кажете, че очитѣ му сѫ хубави, носътъ правиленъ, веждитѣ красиви и т.н. И това не е достатъчно. Всѣко нѣщо трѣбва да отговаря на една вѫтрешна мѣрка. Има една норма, която опредѣля правилностьта на нѣщата. Щомъ отговарятъ на тази норма, тѣ сѫ красиви. Въпрѣки това, всѣко общество, всѣки народъ има свое специфично разбиране за красота. Ако отидете между чернитѣ, ще видите, че тѣ считатъ за красивъ онзи, който има дебели устни и черно лъскаво лице. Тънки устни и бѣло лице тѣ не харесватъ. Споредъ тѣхъ, бѣлитѣ сѫ грозни и затова ги ядатъ. Тъмнината всѣкога се стреми да погълне свѣтлината. Това показва, че и дветѣ сѫ живи. Тъмнината намира, че свѣтлината е грозна и се стреми да я погълне. Срѣщате единъ престѫпникъ и го предавате на властьта, защото е извършилъ престѫпление. Той е недоволенъ отъ вашата постѫпка и намира, че вие нѣмате право да се мѣсите въ неговата работа. Той казва, че държавата само има право да го преследва, но не и вие, който имате грѣхове като него. За оправдание вие ще кажете, че държавата изисква съдействието на гражданитѣ си, вследствие на което вие сте дължни да й помагате. Вие сте прави отчасти докато сте въ дадена държава. Излѣзете ли вънъ отъ тази държава, вънъ отъ влиянието на нейнитѣ закони, вие попадате подъ другъ законъ. Ако излѣзете отъ държава, въ която законитѣ сѫ свободни, и влѣзете въ държава съ драконовски закони, нѣма да се чувствувате добре.

Съвременнитѣ хора се оплакватъ, че не се разбиратъ, че нѣматъ любовь помежду си.— Защо?— Защото идатъ отъ различни държави, съ различенъ моралъ, съ различни култури. Всѣки човѣкъ е представитель на отдѣлна държава, съ различни понятия за добро и зло, съ различна обхода. Всѣки човѣкъ носи въ себе си специфиченъ моралъ. Ако всички хора бѣха граждани на една и сѫща държава, тѣ щѣха да иматъ еднакъвъ моралъ, еднакви разбирания и нѣмаше да имъ се говори за моралъ, за добро и т. н. Днесъ чувате да се говори, че трѣбва да се проповѣдва на хората да се обърнатъ къмъ Бога. Чудно нѣщо! Ако Богъ е направилъ човѣка, защо трѣбва той да се обръща къмъ Него? Когато скулпторътъ направи една статуя, трѣбва ли тя да се обръща къмъ него? Статуята трѣбва да прилича на създателя си и да може да говори. Това се иска отъ една статуя. Тя говори, когато трѣбва. Ако не трѣбва да говори, тя мълчи. — Може ли статуята да говори? — Може. Въ статуята говори това, което скулпторътъ е вложилъ. Подъ думата „статуя“, разбираме неорганизирана материя, която принадлежи къмъ особено царство. Тя има животъ въ себе си и може да говори, когато я накарате. Не само статуята, но всѣко нѣщо може да стане ценно, да проговори. Тебеширътъ, който нищо не струва, може да стане цененъ. —Какъ?— Ако нѣкой великъ човѣкъ когото обичате, напише една дума върху тебешира, тебеширътъ веднага става цененъ за васъ. Кое придава цена на този тебеширъ? —Думата, която великиятъ човѣкъ е написалъ. Самъ за себе си. тебеширътъ е цененъ, защото пише. Като пише, той постепенно се изхабява. Не само тебеширътъ, но и човѣкъ се изхабява. Като се радва, като скърби, човѣкъ се изхабява и то по естественъ начинъ.

По какво се различаватъ радостьта отъ скръбьта? Радостьта въ началото, когато иде, носи щастие за човѣка. Въ края, когато си отива, тя носи скръбь. Скръбьта въ началото носи скръбь, а въ края — радость. Значи, въ края радостьта се превръща въ скръбь, а скръбьта — въ радость. Понеже умниятъ човѣкъ иска всѣкога да бѫде радостенъ, затова той трѣбва едновременно да има и радость, и скръбь. Глупавиятъ обаче, всѣкога носи скръбь. Едва се зарадва за нѣщо и веднага изгубва радостьта си. Щомъ я изгуби, той започва да скърби. Уменъ човѣкъ е този, който въ началото е скърбенъ. Глупавъ човѣкъ е този, който въ края е скърбенъ. Едни хора носятъ скръбьта, а други — радостьта. Скръбьта и радостьта сѫ полюси на живота.

Когато изучавате човѣшката психология, наблюдавате следното: колкото и каквото благо да се даде на човѣка, всѣкога му се вижда малко. Колкото и каквото страдание да му се даде, всѣкога му се вижда много. Запримѣръ, ако ви дадатъ 20 лв. виждатъ ви се малко; ако вие трѣбва да дадете 20 лв. виждатъ ви се много. Защо, при една и сѫща величина имате две различни състояния? Ако въ дома ви дойде вашъ приятель, когото обичате, и ви гостува десеть деня вие ще кажете, че е седѣлъ малко време при васъ. Ако ви дойде на гости човѣкъ, когото не обичате и поседи въ дома ви нѣколко часа вие ще се отегчите отъ него. Защо въ първия случай сте радостни, а въ вто¬рия се отегчавате? Този, когото считате приятель и му се радвате е княжески синъ, който не иска нищо отъ васъ. Той е донесълъ много блага, тъй щото има и за него и за васъ. Вториятъ гостъ, на когото не се радвате е пакъ княжески синъ, но е обеднѣлъ, нищо не носи, очаква на васъ вие да му дадете нѣщо. Отъ този гостъ всички се оплакватъ, както е било въ турско време. Когато нѣкой турчинъ е отивалъ на гости въ българска кѫща, той веднага се е поставялъ на мѣстото на господарь и започвали да му пекатъ кокошка или агне да го нагостятъ добре.

Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ будность на съзнанието. За тази цель тѣ трѣбва да подигнатъ съзнанието си поне на една степень по-високо, да могатъ да превръщатъ скръбьта си въ радость, както въ математиката превръщатъ дроби съ различни знаменатели къмъ еднакъвъ знаменатель. Въ единъ моментъ господарьтъ може да обикне слугата си и въ единъ моментъ може да го намрази и изпѫди отъ дома си. Достатъчно е да кажете на единъ господарь, че слугата му е получилъ наследство отъ единъ милионъ лева, за да измѣни той отношенията си къмъ него. Веднага господарьтъ се вглежда въ положението на слугата си, вижда, че нѣма обуща, дрехи и му купува. И обратно: ако кажете на господаря, че бащата на неговия слуга е пропадналъ и че сега търсятъ сина му, господарьтъ веднага ще го изпѫди отъ кѫщата си, да се освободи отъ всѣкаква материална отговорность. Каквито промѣни ставатъ въ отношенията на хората, такива промѣни ставатъ и въ човѣшкото съзнание. Запримѣръ, нѣкога човѣкъ намира, че нѣкоя негова идея е ценна, заслужава да я задържи въ себе си, както задържа слугата си, който е получилъ наследство отъ единъ милионъ лева. Не се минава много време, той казва: Нищо не струва тази идея. — Защо? — Защото, вмѣсто да му даде нѣщо, тя взима отъ него. Промѣнитѣ, които ставатъ въ човѣшкото съзнание, показватъ, че човѣкъ нѣма постояненъ вѫтрешенъ мирогледъ въ себе си. Той нѣма една постоянна величина въ себе си, съ която да работи. Докато живѣе въ объркания човѣшки свѣтъ, човѣкъ непрестанно ще се лута и единъ день ще каже: Теле дойдохъ, волъ си отивамъ. Нищо не разбрахъ отъ живота. Каквото направихъ въ живота си, все насила го правихъ, доброволно нищо не направихъ. Трѣбваше да чакамъ съ остенъ да ме мушкатъ, за да се проявя.

Това не се отнася само до вашия личенъ животъ. Такова е състоянието на всички хора. Това, отъ което тѣ се смущаватъ, е тѣхното минало. Миналото върви следъ човѣка като сѣнка. Тѣ не могатъ лесно да се освободятъ отъ него. Да се освободи човѣкъ отъ миналото си, това подразбира да стане вѫтрешенъ превратъ въ него. Докато не стане този превратъ, той ще живѣе въ временни, въ преходни отношения и разбирания. Днесъ ще уважаватъ и почитатъ човѣка, докато се надѣватъ, че ще получатъ нѣщо отъ него. Убедятъ ли се, че нищо нѣма да получатъ, ще го отхвърлятъ настрана. Докато човѣкъ е здравъ, всички го използуватъ. Щомъ се разболѣе, почватъ да го пренебрегватъ. Ако е чиновникъ, държавата ще му даде нѣколко месеца отпускъ, да се лѣкува. Не оздравѣе ли, тя ще го уволни. Даже и майката се радва на детето си, докато е здраво. Ако се разболѣе и боледува нѣколко години, тя казва: По-добре да го прибере Господъ, че и то да се освободи, и ние да се освободимъ.

 Които не разбиратъ дълбокия смисълъ на живота, обезсърдчаватъ се и мислятъ че добро не сѫществува въ свѣта. Тѣ казватъ: Въ живота може да се обича само богатиятъ, здравиятъ, учениятъ човѣкъ. Останалитѣ хора, които не сѫ богати здрави и учени ще се изоставятъ. Едно е вѣрно: човѣкъ обича това, отъ което може да вземе нѣщо. Какъ ще обичате сухитѣ кости? Какъ ще обичате пресъхналата чешма? Какъ ще обичате изгореното дърво? Но като обичате нѣкого, вие трѣбва да бѫдете внимателни, никога да не докоснете, да не отнемете ценното, сѫщественото въ него, което той пази като зеницата на окото си. Не разрушавайте, не разваляйте красивото чувство, което човѣкъ има въ себе си. На сѫщественото, на ценното въ човѣка, което съставя неговия животъ, гледайте по сѫщия начинъ, както и той гледа. Свещено пазете въ човѣка това, което и той пази. Това наричамъ азъ любовь, това наричамъ обичь.

Кое е сѫщественото качество на ученика, за което може да бѫде обичанъ? Ще кажете, че за да бъде обичанъ, ученикътъ трѣбва да учи. — Не, това е негова длъжность. Кое е сѫщественото качество на учителя, за което трѣбва да бѫде обичанъ? Ще кажете, че ученицитѣ обичатъ учителя си, защото ги учи. — Че учительтъ учи ученицитѣ си, това е негова длъжность. Ученицитѣ обичатъ учителя си, когато той ги учи да се обичатъ, свещено да пазятъ и зачитатъ чувствата си. Човѣкъ трѣбва да си изработи правилни отношения къмъ всички разумни сѫщества, които съставятъ единъ общъ организъмъ. Следователно, засегне ли се само единъ удъ на този организъмъ, цѣлиятъ организъмъ страда. Ето защо, ученикътъ трѣбва да има отношения не само къмъ нѣколко души, но и къмъ цѣлото Битие. Като грѣши, ученикътъ причинява вреда не само върху своя животъ, но и върху цѣлото Битие. Като живѣе добре, неговиятъ животъ се отразява и върху цѣлото Битие. Предаде ли се на човѣшка любовь, ученикътъ се излага на голѣми изпитания. — Защо? — Защото днесъ ще обича, утре нѣма да обича. Въ началото любовьта носи радость, а въ края — скръбь. Въ умразата процеситѣ сѫ обратни: въ началото умразата носи скръбь, а въ края — радость. Наистина, когато се освободи отъ умразата, човѣкъ изпитва радость.

 Сега, като говоря върху тия въпроси, мнозина се запитватъ, реални ли сѫ тия нѣща или не сѫ. Питамъ: Какъ познавате реалностьта на нѣщата? Мислите ли, че реалнитѣ нѣща могатъ да се пипатъ? Реалностьта не се пипа, не се чува, нито се помирисва. Реалностьта издава благоухание, но досега никой не се е докосвалъ до нея. Даже умътъ не се е докосвалъ до реалностьта. Нѣма сѫщество въ свѣта, което е могло да се докосне даже до дрехата на реалностьта, вследствие на което тя остава всѣкога чиста. Такава е дрехата на природата, такава е дрехата и на човѣшката душа. Следователно, всѣко нѣщо, до което човѣкъ не може да се докосне, е реалность. Всѣко нѣщо, къмъ което човѣкъ не може нито да прибави, нито да отнеме нѣщо, е реалность. Не само човѣкъ, но и цѣлиятъ свѣтъ да се събере, никой не може нито да прибави, нито да отнеме нѣщо отъ реалностьта. Тя е съвършена, нито може да се прибави нѣщо къмъ нея, нито може да се отнеме нѣщо отъ нея.

*

27. Лекция отъ Учителя, държана на

20 февруарий, 1929 г. София.—Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...