Jump to content

1928_07_18 Единство и общност


Ани

Recommended Posts

От томчето "Добри и лоши условия"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. III (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ЕДИНСТВО И ОБЩНОСТЬ.

У п р а ж н е н и е на върха Мусала. Всички прави. наредени шахматно и обърнати съ гърба къмъ слънцето. Така наредени, всички сѣдатъ на земята, съ крака поставени напредъ. Ржцетѣ се издигатъ бавно надъ главата, при което се изговарятъ следнитѣ думи: У п о в а й  н а  Г о с п о д а  с ъ  в с и ч к о т о  с и  с ъ р д ц е! Бавно спущане на рѫцетѣ, отъ дветѣ страни на главата. съ изговаряне на думитѣ: У п о в а й  н а  Г о с п о д а  с ъ  в с и ч к и я  с и  у м ъ! Рѫцетѣ продължаватъ да се спущатъ отстрани на тѣлото, по краката, до пръститѣ долу и бавно се издигатъ надъ главата, въ първото положение, съ изговаряне на думитѣ: В ъ  в с и ч к и т ѣ с и  п ѫ т и щ а  п о з н а в а й  с а м о  Н е г о,  и Т о й  щ е  о п р а в и  с т ѫ п к и т ѣ  т и.

Въ това положение, седнали, лѣвиятъ кракъ се подгъва подъ дѣсния. Дѣсната рѫка се поставя на колѣното и се чете ,,Добрата молитва и 91 Псаломъ“. Следъ това дѣсниятъ кракъ се подгъва подъ лѣвия. Лѣвиятъ кракъ си остава напредъ, лѣвата рѫка се поставя на колѣното. Въ това положение се изговарятъ думитѣ: Д а  с е  с ъ е д и н я т ъ  л ю б о в ь т а,  в ѣ р а т а  и  н а д е ж д а т а  в ъ  с ъ р д ц е т о  н и,  и  д а  с е  п р о с л а в и  Г о с п о д ъ  в ъ  д у ш и т ѣ  н и.

Д а  с е  с ъ е д и н я т ъ  в ѣ р а т а,  н а д е ж д а т а  и  л ю б о в ь т а  в ъ  с ъ р д ц е т о  н и,  и  д а  с е  п р о с л а в и  Г о с п о д ъ  в ъ  д у ш и т ѣ  н и.

При сѫщото положение се изговарятъ и следнитѣ думи: Щ е  с л у ж а  Г о с п о д у  с ъ  у м а  с и,  с ъ  с ъ р д ц е т о  с и  и  с ъ  с и л а т а си. Щ е  х о д я  в ъ  п ѫ т я  Г о с п о д е н ъ  с ъ  л ю б о в ь т а  си, с ъ  в ѣ р а т а  с и  и  с ъ  с и л а та  си.  Щ е  п о з н а в а м ъ  Г о с п о д а  в ъ  ж и в о т а  с и  с ъ  д у ш а т а  с и,  с ъ  с ъ р д ц е т о  с и  и  с ъ  у м а  с и.

Сега, съсрѣдоточете се въ себе си и всѣки да пожелае това, къмъ което душата му се стреми.

Р а з м и ш л е н и е.

Както виждате, докато стигнете до върха Мусала, вие минавате край езера. Всѣко езеро може да се уподоби на единъ отъ материцитѣ въ свѣта. Крайното езеро, въ дъното на хижата, представя Австралия. Нѣкога тя е била по-голѣмъ континентъ, отколкото я виждаме днесъ. Голѣма часть отъ нея е потънала. Дветѣ езера при хижата сѫ дветѣ потънали земи отъ Австралия. При изкачване, по-нагоре, дветѣ езера надъ хижата представятъ Азия. Езерото подъ самия връхъ Мусала представя Европа. Дветѣ езера, които се виждатъ отъ върха, въ посока на югоизтокъ, Маричинитѣ езера, представятъ Южна Америка и Африка.

Това е важно за васъ, доколкото да насочите мисъльта си къмъ живата природа, да видите, че всичко, което сѫществува въ нея — камъкъ, дърво, растение, животно, рѣка, езеро, море, планина — е въ връзка съ различнитѣ свѣтове. И иай-малкитѣ нѣща въ природата сѫ представители на нѣщо велико и разумно.

Забележете, на изтокъ, на западъ и на северъ има облаци, а на югъ небето е чисто, ясно. Това показва, че едни отъ теченията въ природата отиватъ надолу и носятъ облаци, а други отиватъ нагоре и разнасятъ облацитѣ, вследствие на което хоризонтътъ е ясенъ. Изобщо, северъ символизира истината, а югъ — доброто, добродетельта. Дето е доброто, тамъ е югъ.

Планинскитѣ върхове, които ви обикалятъ, представятъ възможности за проява на Божията Любовь. Следователно, само онзи може да говори за обезсърдчение, който е обиколилъ всички планински върхове, всички вериги, всички чукари. Ако ги обиколи и остане нѣщо отъ обезсърдчението му, той има право да говори за него. Иначе, безъ да ги е обходилъ, не му се позволява да казва, че е обезсърдченъ. Планинскитѣ вериги представятъ ребуси, задачи за разрешаване. Тѣ сѫ свързани една съ друга, тъй щото, който се наеме да ги обходи, той трѣбва да знае, отде да започне и накѫде да върви. Онзи, който е строилъ планинитѣ, той е поставилъ врати за преминаване отъ една планина въ друга, отъ единъ връхъ на другъ. Следователно, човѣкъ всѣкога може да черпи сила, енергия отъ планината, посрѣдствомъ която да трансформира състоянията си. На планината слънчевата енергия освѣтява нѣщата и ги кара да зрѣятъ, а въ низинитѣ тя ги нагрѣва и изгаря. Който иска мисъльта му да се освѣтява и да зрѣе, да се качва по планини. Тѣ предразполагатъ човѣка къмъ мисъль.

Сега, оттукъ ще изпратимъ поздравъ на всички приятели, които се намиратъ на изтокъ и на западъ, на северъ и на югъ. Ще изпратимъ поздравъ на всички братства, които съставятъ ордени на Великото Бѣло Братство. Ще изпратимъ поздравъ на всички пробудени души, които вършатъ волята Божия.

Казватъ нѣкои, че за развитието си, човѣкъ трѣбва да се отдѣли отъ общото, да живѣе самъ. — Когато расте, човѣкъ може да се изолира, но въ този процссъ той има нужда отъ сокове, отъ храна. Следователно, докато черпи тия сокове отвънъ, иска или не, той е длъженъ да признае Цѣлото. Запримѣръ, слънцето грѣе отгоре. По отношение на растителното царство, слънцето е цѣлото, а растенията, животнитѣ и хората представятъ души, които черпятъ отъ това цѣло. Значи, слънцето, като цѣло, дава. Растенията, животнитѣ и хората сѫ частитѣ, които, отъ една страна взиматъ, а отъ друга — даватъ.

Всички, наредени въ крѫгъ, хванати за рѫцетѣ си така, че дѣсната рѫка съ лѣвата на съседа се издигатъ нагоре, а лѣвата рѫка съ дѣсната на съседа оставатъ долу, на мѣстото си. При това положение на рѫцетѣ се произнасятъ думитѣ: Уповавай на Господа съ всичкото си сърдце и съ всичкия си умъ. Въ всичкитѣ си пѫтища познавай само Бога. Той ще оправи стѫпкитѣ ти.

Въ сѫщото положение се произнасятъ думитѣ: Ще служа Господу съ ума си, съ сърдцето си и съ силата си. Ще ходя въ пѫтя Господенъ съ любовьта си, съ вѣрата си, съ силата си и ще познавамъ Господа въ живота си съ душата си, съ сърдцето си и съ ума си. Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа, Когото си изпратилъ.

Смѣна на рѫцетѣ: онѣзи, които сѫ долу, се издигатъ горе; тия пъкъ, които сѫ горе, се свалятъ долу. При това положение на рѫцетѣ се произнасятъ следнитѣ думи! Да се съединятъ любовьта, вѣрата и надеждата въ сърдцата ни и да се прослави Господъ въ душитѣ ни.

Коленичене на лѣвото колѣно и подгъване на дѣсния кракъ подъ правъ ѫгълъ. Въ това положение се произнасятъ следнитѣ думи: Да се съединятъ вѣрата, надеждата и любовьта въ сърдцата ни и да се прослави Господъ въ душитѣ ни.

Сега ще се спра върху думитѣ „единство и общность“. Какво се разбира подъ думитѣ „единство и общность“? Въ Божествения свѣтъ единството подразбира законъ на цѣлото, който включва блаюто на всички. На физическия свѣтъ подъ „единство“ се разбира това, което душата съдържа въ себе си, като лѫчъ отъ Бога. Тя е подобна на цѣлото. Следователно, когато кажемъ „единство на душитѣ“, разбираме, че Богъ включва въ себе си всички души и живѣе тѣхния животъ. Той мисли доброто на всички живи сѫщества. Въ своя великъ планъ, Богъ е включилъ доброто на всички души, условията имъ да се развиватъ, да растатъ и да узрѣватъ. Въ Божествения свѣтъ подъ думата „общность“ се разбира работата, която Богъ прилага по отношение на една душа, като проследява всички нейни падания и ставания. Като работи върху всѣка душа специално, Той разглежда общитѣ положения, презъ които тя минава. Всѣка душа има свои индивидуални преживявания, но сѫщевременно тя има и такива преживявания, които сѫ общи за всички души. Общностьта подразбира съвокупность отъ всички ония положения, презъ които минаватъ всички живи сѫщества безъ изключение. Да обичашъ едного, това значи да работишъ върху тази душа и да изучавашъ въ нея онова, което е общо за всички души. Това е законъ за общность. Да обичашъ всички души, това значи да изучавашъ закона за единството. Въ закона на единството човѣкъ постепенно слиза. Той започва да работи първо за Бога, после за ближния си и най-после за себе си. При закона на общностьта е точно обратно: човѣкъ първо работи за себе си, после за ближния си и най-после за Бога. За да се развива правилно, човѣкъ трѣбва да минава отъ единия законъ въ другия. Остане ли само въ единия законъ, той преживява голѣми противоречия.

Често религиознитѣ, духовнитѣ хора се страхуватъ да влѣзагъ въ свѣта, да не ги ограбятъ. Каквото и да правятъ, обаче, тѣ сѫ въ свѣта. Какво искатъ хората? — Да имъ се даде нѣщо. Следователно, щомъ обичате нѣкого, вие непременно трѣбва да му дадете нѣщо. Който люби, той трѣбва да бѫде отворенъ, да дава. Любовьта се изразява чрезъ даване. Казвате, че когато дава, човѣкъ губи. Питамъ: Какво ще изгуби семенцето, когато се посади въ почвата? Какво ще изгуби животното, когато стѫпи върху почвата? Следователно, когато даването е на мѣсто, резултатитѣ всѣкога сѫ добри. Тъй щото, когато се казва да не любите свѣта, то има духовно значение; щомъ си човѣкъ, не туряй краката си въ почвата, въ грубата материя, както растенията. Ти трѣбва да имашъ общение съ души, а не съ почвата, съ грубия материалъ. Не желай нѣща, които не ти сѫ потрѣбни. Който желае непотрѣбни нѣща, той мяза на растение, което е пуснало кореннтѣ си дълбоко въ земята. Земята казва: Ето, всичко въ мене е отворено. Вземи, каквото искашъ, но трѣбва да имашъ знания, пособия, къмъ които да притуряшъ онова, което си придобилъ. Нѣмашъ ли торба, въ която да туряшъ всичко, което си придобилъ, като излѣзешъ навънъ, веднага ще изсъхнешъ. Много растения изсъхватъ по единствената причина, че не могатъ да задържатъ знанието, което сѫ придобили.

И тъй, споредъ закона на общностьта вие трѣбва да влизате въ общение съ пробудена душа, а не съ непробудена. Пробудена душа е онази, която изпълнява Божия законъ. Щомъ влѣзете въ връзка съ една душа, едновременно вие влизате въ връзка съ всички души. Вие трѣбва да изучавате този законъ. Съ пробудената душа ще влѣзете въ връзка по единъ начинъ, а съ пепробудената душа — по другъ начинъ. Искате ли да влѣзете въ връзка съ една непробудена душа, работете върху нея, докато събудите любовьта й. Работете съ законитѣ за общностьта и единството, като имате предъ видъ изпълнението на волята Божия. Започнете или отъ единицата къмъ всички, или отъ всички къмъ единицата, но въ всички случаи изпълнявайте волята Божия. Щомъ изпълнявате волята Божия, вие ще получите Божието благословение и ще можете да давате на всички. Не се съмнявайте въ Бога. Имайте пълна вѣра въ Него. Вие трѣбва да имате вѣрата на детето. Щомъ детето заплаче въ люлката, майка му веднага чува и отговаря на неговия плачъ. Ако майката не го чуе, другъ нѣкой ще го чуе, но непременно ще му се отговори. Това е първата фаза на детската вѣра. И вие сте минали презъ тази фаза. Щомъ ви туряли въ люлката, вие сте заплаквали, и по този начинъ сте заставяли майка си да стане, да задоволи нуждитѣ ви. Когато детето стане на седемь години, майка му го праща на училище. Тя става сутринь рано, събужда го, помилва го, облича го, нахранва го, туря му храна въ торбичката и го праща на училище. Детето вѣрва, че учительтъ ще му даде знание. Това е втората фаза на детската вѣра. Въ тази фаза, именно, се намирате и вие. Вие спите, но майка ви ви събужда, нахранва, туря ви торбичката презъ рамото и казва: Хайде на училище!

Сега, всѣка сутринь Господъ ви събужда, туря торбичка съ книги презъ рамото ви и казва: Хайде на училище! Като се върнете отъ училището, ще разправяте на майка си, какъвъ урокъ ви е преподаденъ. Ако направите нѣкаква погрѣшка, учительтъ ще ви хване за ухото, да не правите сѫщата погрѣшка втори пѫтъ. Изправите ли погрѣшката си, учительтъ ще ви похвали. Какво представя молитвата? — Молитвата е разговоръ на ученика съ Бога, на Когото ученикътъ разправя, какво е училъ, кѫде е сгрѣшилъ, какъ е поправилъ погрѣшката си и т. н. Богъ ще го слуша и ще му помага. Върне ли се отъ училище, безъ да разкаже на Бога, какво е правилъ въ училището, цѣлиятъ день е изгубенъ. Следователно, върнешъ ли се отъ работа, или отъ училище уедини се въ себе си и се извини предъ приятелитѣ си, че имашъ работа — да се измиешъ да се преоблѣчешъ и да се поразговоришъ съ Бога. Съ измиването, преобличането и разговора си съ Бога, съ баща си и майка си, ти ще получишъ наставления за утрешния день. При всѣко отиване и връщане отъ работа, човѣкъ трѣбва да се моли, да държи връзка съ любовьта.

Това сѫ прости правила, които трѣбва да изпълнявате, за да се избавите отъ злото, което ви дебне. Всѣки иска да бѫда обичань, а не знае, че това е най-лесната работа. —  Защо? — Защото човѣкъ е книга, върху която Богъ е писалъ въ миналото, пише въ настоящето, ще пише и въ бѫдеще. Да се смущава човѣкъ, дали ще го обичатъ, или не, това значи да се смущава, дали ще дойде нѣкой да чете книгата му. Докато има хора съ будно съзнание, все ще се намѣри нѣкой да чете твоята книга. Той ще дойде при тебе, ще отвори една страница, ще я прочете и ще я пази като светиня. На другия день пакъ ще дойде, ще отвори втора страница. Като дойде до книгата, той иска да прочете нѣщо за Господа. Търси тукъ, търси тамъ, не може да намѣги. Ти му посочвашъ страницата, и той започва да чете. Чете, но нищо не разбира. Ти започвашъ да му проповѣдвашъ. Посочвашъ му още една страница отъ книгата си. Така той чете, интересува се отъ твоята книга. Като прочете цѣлата книга, той започва да разбира вече нѣщата вѫтрешно. Като четете книгитѣ си едни на други, по този начинъ вие влизате въ общение помежду си и създавате взаимни отношения на взимане и даване. Нѣкой ви дава хубавъ скѫпоцененъ камъкъ. Въ замѣна на това вие му давате жито, царевица или друго нѣщо, което той може разумно да използува. Чрезъ даване и взимане човѣкъ може да влѣзе въ връзка съ всички души, не само видими, но и невидими, безплътни. Какво представятъ тия сѫщества? Физически тѣ сѫ невидими, но вие можете да влѣзете съ тѣхъ въ духовна връзка.

Представете си, че виждате човѣкъ, който носи въ рѫката си чанта, пълна съ четки и бои. Той ходи натукъ-натамъ, търси нѣщо. Какъвъ е този човѣкъ, какво иска, какво търси, нищо не знаете. Вие го виждате физически само и знаете, че търси нѣщо, движи се. Обаче, този човѣкъ има и друга страна — духовна. Той се спира на едно мѣсто всрѣдъ природата, изважда четки и бои и започва да рисува нѣщо върху платно. За васъ вече не е важенъ човѣкътъ, но това, което той работи. Вие не виждате движенията му, но работата му ви интересува. Вие отваряте неговата книга и четете по нея. Ако почнете да се разговаряте съ него, той ще мълчи. — Защо? —  Платното е важно за него. Отъ време на време той спира работата си и гледа, какво трѣбва да нарисува. Тогава може да ви каже нѣколко думи и пакъ продължава работата си. Ако го безпокоите, други ще се справятъ съ васъ. Ще се яви вѣтъръ, който ще ви изпѫди. Щомъ сте попаднали при художника, вие трѣбва да наблюдавате, какъ рисува, и да се учите отъ него. Привилегия е за човѣка, да се намѣри предъ единъ художникъ и да гледа, какъ рисува. Каквото и колкото разберете отъ неговата работа, това е достатъчно за васъ.

Днесъ и вие се намирате предъ картинитѣ на велики художници, които сѫ рисували цвѣтята, канаритѣ, върха Мусала и т. н. Има художници, които не само рисуватъ тия цвѣтя, но специално ги отглеждатъ като тѣхни деца. — Кѫде сѫ тия художници? — Тѣ сх невидими, но картннитѣ имъ свидетелствуватъ за тѣхъ. Като знаете това, вие трѣбва да бѫдете много внимателни. Ще бѫдете будни, ще внимавате, кѫде стѫпвате. Ще гледате да не тъпчете цвѣтята. И най-малкото цвѣтенце да стъпчете, вие разваляте работата на нѣкой художникъ. Както постѫпвате съ картинитѣ на художницитѣ, така ще постхпватъ и съ васъ. Вие сте ученикъ, цѣла година сте учили, но на края на годината единъ отъ учителитѣ ви скѫсва. Чудите се, защо, следъ като сте учили цѣла година добре, на края пропадате. Това е наказанието ви, задето сте тъпкали картинитѣ на нѣкой художникъ. Вие ходите изъ планинитѣ, тъпчете цвѣтята, не гледате, кѫде вървите, но като се върнете у дома си, чувствувате се неразположенъ. — Защо? — Разбирате, че сте направили нѣщо, което не е въ съгласие съ законитѣ на природата. Колкото е по-добъръ човѣкъ, толкова по-внимателно стѫпва. Той знае, кѫде да стѫпи. Той спазва законитѣ за общностьта и за единството. Затова е казано въ Писанието: „Господъ ще оправи стѫпкитѣ ви“. — Кога? — Когато изпълнявате Неговитѣ закони. Ще се качвашъ по планинскитѣ върхове, но внимателно, съ будно съзнание, да не стъпчишъ нито едно цвѣте. Изпрѣчи ли се нѣкое цвѣте на пѫтя ти, ще се спрѣшъ предъ него, ще го помиришешъ, ще го помилвашъ и ще изпратишъ една добра мисъль къмъ онзи художникъ, който го е рисувалъ. Следъ това и той ще изпрати своето благословение. Така ще се качвате по върховетѣ и ще слизате оттамъ вдъхновени и пълни съ животъ. Това значи екскурзия по планински върхове.

И тъй, размишлявайте върху двата закона — на единство и общность. Имайте предъ видъ интереситѣ на всички живи сѫщества — на растенията, на мушицитѣ, на животнитѣ. Тукъ мушицитѣ хапятъ, но това не е позволено. На Мусала не имъ е позволено да хапятъ. Въпрѣки това тѣ нарушаватъ правилото. Като хапятъ, тѣ искатъ да ви кажатъ да оставите настрана вашия старъ обичай да кѫсате и да тъпчете цвѣтята. Щомъ сте дошли на планината, вие трѣбва да бѫдете много внимателни, да не разваляте реда, който виждате тукъ. Всѣки камъкъ, всѣко цвѣте сѫ поставени точно на мѣстото си. Има нѣкои камъни, които сѫ вънъ отъ реда на планината. Тѣхъ можете да мѣстите, но не и ония, които сѫ наредени по плань, приложенъ отъ разумни сѫщества. Който спазва реда и порядька по високитѣ планински мѣста, той може да възпитава съзнанието си. Много нѣща може човѣкъ да научи отъ цвѣтята. Като възпитава съзнанието си, той става самостоятеленъ. За да бѫде човѣкъ самостоятеленъ, стѫпкитѣ му трѣбва да бѫдатъ оправени отъ Бога. Да бѫдатъ стѫпкитѣ на човѣка оправени, това не значи да върви по права линия, като войникъ, но да избира пѫтъ за стѫпкитѣ си, да не тъпче цвѣтята и да не разваля картинитѣ на природата. Като пазите цвѣтята, вие се свързвате съ ония разумни сѫщества, които работятъ върху тѣхъ. Щомъ ги тъпчете, вие не вървите по Божиитѣ пѫтища. Това не трѣбва да ви плаши, да не смѣете да вървите по планинитѣ. Внимателни бѫдете! — това е важно. Има цвѣтя, върху които, и да стѫпите, лесно се оправятъ. Но има цвѣтя съ крехко, нѣжно, неустойчиво стъбълце. Тѣ лесно се смачкватъ и следъ това не могатъ да се съвзематъ.

Не тъпчете цвѣтята, бѫдете внимателни кьмъ тѣхъ, ако искате да се самовъзпитавате. Колкото по-правилно вървите въ пѫтя, толкова повече души ще ви помагатъ. Най-малко деветь души идатъ въ помощь на онзи, който изпълнява волята Божия. Тѣ идатъ отъ полето на любовьта, на мѫдростьта, на истината, на правдата, на добродетельта и т. н. Щомъ деветь души се заинтересуватъ отъ човѣка, следъ тѣхъ идатъ и други души, все отъ висши свѣтове. Той вижда вече, какъ неусѣтно работитѣ му се нареждатъ една следъ друга. Само при това положение животътъ на човѣка се осмисля. Когато човѣкъ се чувствува самъ, немилъ-недрагь, изоставенъ отъ приятели, отъ близки, той не разбира Божиитѣ закони, нито Бога познава.

Сега отъ всички се иска да учите, да събудите душата си. Колкото малка мисъль да е минала презъ ума ви, щомъ е Божествена, приемете я. Станете и я изпълнете. Никакво отлагане! Днешниятъ день, съ температура 26°, показва, че ви се даватъ добри условия за работа. Облацитѣ пъкъ стоятъ като свидетели, които подържатъ идеята за единство и общность на нѣщата. Тѣ сѫ разумни сѫщества, които работятъ съзнателно.

И тъй, при закона на единството човѣкъ работи за славата Божия. При закона на общностьта Богъ работи за доброто на човѣка. Когато всички хора работятъ за славата Божия, Богъ е центъръ, къмъ Когото всички се стремятъ. Тогава Той наблюдава, какво хората правятъ и какъ работятъ. Когато Богъ работи въ насъ, за наше добро, тогава Той ни движи като удове на великъ организъмъ, а ние мислимъ, че сами работимъ. Казано е въ Писанието, че Богъ направилъ свѣта въ шесть деня, а на седмия си починалъ. После, всички живи сѫщества, които Богъ е създалъ, започватъ да работятъ за Неговата слава. Следователно, първо Богъ е работилъ заради насъ, а после, когато си е почиваль, ние сме започнали да работимъ за Него чрезъ Духа Божий. Когато човѣкь изпадне въ противоречие, това показва, че не разбира законитѣ за единство и общность. Съ други думи казано: При противоречията въ живота си човѣкъ не разбира нито славата Божия, нито своето добро. Тогава човѣкъ казва, че животътъ нѣма смисълъ. За да се осмисли живота му, той трѣбва да остави Богъ да работи въ него. А за да разбере живота, човѣкъ трѣбва да работи за славата Божия.

Всички хора търсятъ своето добро, но не и славата Божия. За да дойде доброто за човѣка, той трѣбва да търси славата Божия. Търси ли славата Божия, и неговото добро ще дойде. Не търси ли славата Божия, доброто нѣма да дойде. Щомъ доброто не дойде, и животътъ му ще се обезсмисли. Следователно, ако искашъ ученъ да станешъ, ще търсишъ славата Божия. Ако искашъ богатъ да станешъ, ще търсишъ славата Божия. Който търси славата Божия, той всичко придобива; който не търси славата Божия, той всичко губи. Непреривно работете за славата Божия, за да работи и Богъ непреривно за вашето добро. Докато слугата работи за интереситѣ и славата на своя господарь, и господарьтъ му ще има предъ видъ неговото добро. Къмъ добрия слуга и господарьтъ е точенъ, изпълнителенъ. Щомъ дойде опредѣления день и часъ за възнаграждението му, господарьтъ веднага плаща.

Сега, като имате предъ видъ двата закона — за едииство и общность, ще работите съзнателно съ тѣхъ, за да си разрешите и най-мѫчнитѣ задачи въ своя животъ. Нѣма задача въ свѣта, която да не може да се разреши. Когато хората ви гонятъ, или преследватъ, започнете да работите за славата Божия. Щомъ разбератъ това, тѣ се отдръпватъ и започватъ да ви обичатъ. Въ това отношение хората приличатъ на овчарски кучета. Когато овчарьтъ се отдалечи отъ стадото си, кучетата ще ви гонятъ, ще ви лаятъ. Щомъ овчарьтъ дойде при стадото си, кучетата преставатъ да лаятъ и лѣгатъ да спятъ. Следователно, когато човѣкъ е безъ Бога, хората го преследватъ, не го допущатъ да влѣзе между тѣхъ. Щомъ Богъ е съ човѣка, хората постепенно се оттеглятъ, започватъ да му се радватъ и го приематъ навсѣкѫде.

И тъй, който работи за славата Божия, той е подобенъ на цвѣте, което се развива правилно. Всѣко цвѣте, което се развива правилно, се ползува отъ Божието благословение. Щомъ нѣкое цвѣте не се развива правилно, не се ползува отъ Божието благословение; тогава и животнитѣ, и хората започватъ да го тъпчатъ. Благословенитѣ цвѣтя се отглеждатъ въ градини подъ специални грижи и внимание. Отъ време на време въ тѣхъ влизатъ пчеличкитѣ, поздравляватъ ги отъ баща имъ, като имъ донасятъ по едно писмо. Като благодарность за този поздравъ, цвѣтята даватъ на пчеличкитѣ своя нектаръ п ароматъ. При това положение на нѣщата, и цвѣтята се радватъ, и пчелитѣ се радватъ. Тѣ взаимно се възнаграждаватъ и създаватъ иомежду си отношения, връзки. Това е вѣрно и по буква, и по духъ, като сѫщевременно се отнася не само до цвѣтята и пчеличкитѣ, но и до всички хора по лицето на земята. Както пчеличкитѣ играятъ роля на пощальони по отношение на цвѣтята, така и хората, чрезъ своитѣ добри, свѣтли мисли, топли чувства и чисти погледи, взаимно си пренасятъ писма отъ невидимия свѣть. По този начинъ тѣ осмислятъ живота си.

Седи нѣкой човѣкъ предъ прозореца си, но скърбенъ, тѫжи за нѣщо. Въ това време по улицата минава нѣкое дете, нѣкоя млада мома или младъ момъкъ, нѣкой старъ, мѫдъръ човѣкъ и отправя чистъ, свѣтълъ погледъ къмъ него. Въ този моментъ една свѣтла мисъль озарява ума на скръбния човѣкъ, и той става отъ мѣстото си, развеселява се и започва да пѣе. — Защо? — Скръбьта му се е превърнала въ радость. Той е получилъ по незнаенъ за него пѫтъ писмо отъ невидимия свѣтъ, което промѣня състоянието му. Въ ролята на пощальонъ отъ духовния свѣтъ може да бѫде не само човѣка, но и животнитѣ. Съ пѣсеньта си, съ чуруликането си птичката може да предаде нѣщо хубаво на човѣка, съ което да го зарадва, да смѣни скръбьта му въ радость. Духовниятъ човѣкъ се отличава по това, че между всички явления намира дълбока, вѫтрешна връзка. Физическиятъ човѣкъ, обаче, живѣе съ постояненъ страхъ въ себе си. Като се нахрани днесъ, той започва вече да се страхува за утрепшия день, да не остане гладенъ. Той не разбира закона на единството. Докато търси славата Божия, той всѣкога ще бѫде нахраненъ. Щомъ прилага законитѣ за единството и общностьта въ живота си, той всѣкога ще бѫде задоволенъ.

Помнете: Законътъ на единството се отнася до славата Божия, а законътъ на общностьта — до доброто на човѣка. Мисли за славата Божия, за да мисли Богъ за твоето добро. Да работи Богъ у насъ, това значи да станемъ орѫдие Негово, Той да се проявява чрезъ насъ. Това значи да бѫдемъ проводници на Бога. Щомъ си проводникъ на Бога, ти ще се ползувашъ отъ неговитѣ блага. Доброто, което Богъ прави чрезъ тебе, първо тебе ще ползува, а после другитѣ. Като не разбирате тия нѣща, казвате: Какво особено има въ законитѣ на единство и общность? — Много нѣща има въ тѣзи закони, а при това необикновени нѣща. Дето се работи за славата Божия, тамъ е доброто. Не се ли работи за славата Божия, и доброто отсѫтствува. Дето се работи за славата Божия, тамъ има и здраве, и богатство, и знания, и свѣтлина. Дето не се работи за славата Божия, тамъ всичко добро изчезва.

Работете за славата Божия, ако искате слънцето всѣкога да грѣе и да ви освѣтява.

*

36. Лекция отъ Учителя,

държана на 28 юлий, 1928 г.

в. Мусала. (Рила).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...