Jump to content

1927_02_09 Свещениятъ олтаръ


Ани

Recommended Posts

От томчето "Неразрѣшеното"
10 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. II (1926-1927 г.),
Пѫрво издание, София, 1933 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

СВЕЩЕНИЯТЪ ОЛТАРЪ.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

Размишление.

Прѣглеждане на рисункитѣ, дадени за тема.

Образитѣ, картинитѣ, които хората рисуватъ, дѣйствуватъ възпитателно върху тѣхъ. Тѣ указватъ силно влияние върху човѣка. Споредъ законитѣ на природата, когато чъртае нѣщо, първо тя дава формата му, а послѣ неговия смисълъ. Затова, именно, всѣки образъ има своя величина и свое мѣсто. За да бѫдешъ човѣкъ на изкуството, ти трѣбва да намѣришъ своето мѣсто. Художникътъ, музикантътъ, философътъ, учениятъ, религиозниятъ трѣбва да намѣрятъ своето мѣсто. Възъ основа на сѫщия законъ, всѣки стремежъ на човѣшката душа изисква специфична область, специфично мѣсто. Любовьта, Мѫдростьта, Истината иматъ свои специфични области. Когато се говори за органическия свѣтъ, за развитието на формитѣ, и тамъ ще срещнете сѫщото положение: всѣка форма има свое опрѣдѣлено мѣсто, опрѣдѣлена величина. И всѣки човѣкъ, който има този вѫтрѣшенъ свещенъ стремежъ, непрѣменно ще намѣри своето мѣсто въ природата. Ако не може

да намѣри своето мѣсто, това се дължи на обстоятелството, че понѣкога той очаква повече, отколкото трѣбва, а понѣкога очаква по-малко. Това сѫ двѣ крайности. За даденъ моментъ човѣкъ трѣбва да очаква толкова, колкото е възможно да получи, или да постигне. Ако не съблюдавате това нѣщо, вие ще се поставите въ полето на сѣнкитѣ. Щомъ изпаднете въ сѣнки, вие казвате: Всичко е суета! За да намирате, че всичко е суета, това подразбира сѫществуването на нѣкаква реалность. Само при суетата има реалность, и при реалностьта има суета. Само при злото има добро, и при доброто има зло. Слѣдъ всѣко добро иде зло. Ако направите едно добро, злото ще мине и ще замине, безъ да ви засегне. Ако не направите доброто, злото ще мине покрай васъ и ще ви засегне.

Сега, отъ ваше гледище, какво разбирате подъ думата рисуване? Само художникътъ ли може да рисува? Не, всѣки трѣбва да се упражнява да рисува; всѣки трѣбва да се упражнява да пѣе. Вие трѣбва да отдѣляте всѣки день по 5—10 минути за пѣние, свирене, философствуване и т. н. Човѣкъ трѣбва да се интересува отъ всичко. Понѣкога хората започватъ съ най-трудната задача — искатъ да разрѣшатъ смисъла на живота. Оставете този въпросъ за най-послѣ. Заемете се първо съ рѣшаването на по-прости въпроси, за които сѫ дадени естествени методи. Запримѣръ, какво ще направи заека, ако го гоните, и той се намѣри прѣдъ една рѣка? Заекътъ ще се засили и ще прѣскочи рѣката. Ако гоните патица прѣзъ рѣката, тя ще я прѣплава. Ако гоните птица прѣзъ рѣката, тя ще прѣхвръкне надъ нея. Слѣдователно, всѣко живо сѫщество има свои методи за дѣйствие, и то най-естествени. На сѫщото основание и човѣкъ има методи за разрѣшаване на всички въпроси, но той трѣбва да започне отъ най-малкитѣ, отъ най-маловажнитѣ. Има хора, които произлизатъ отъ птицитѣ, тѣ сѫ идеалисти. Слѣдователно, дойдатъ ли до разрѣшаването на нѣкой въпросъ, натъкнатъ ли се на нѣкаква мѫчнотия, тѣ ще я разрѣшатъ чрѣзъ хвъркане. Други хора произлизатъ отъ рода на плавателнитѣ животни — тѣ ще разрѣшатъ мѫчнотиитѣ си чрѣзъ плаване. Трета категория хора произлизатъ отъ млѣкопитаещитѣ, вслѣдствие на което тѣ ще разрѣшатъ своитѣ мѫчнотии чрѣзъ скачане, чрѣзъ ходене, движение по земята.

Тъй щото, въ живота има толкова методи за разрѣшаване на въпроситѣ, колкото вида хора сѫществуватъ. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ е страхливъ като заекъ, той разрѣшава въпроситѣ си като заека, съ бѣгане, съ прѣскачане. Щомъ го погледне нѣкой накриво, той веднага бѣга. Сърцето на този човѣкъ постоянно трепва. Срѣщате другъ нѣкой, той е смѣлъ, отъ нищо не се плаши. И сто души да го погледнатъ накриво, той не иска да знае, сърцето му не трепва. Казвате: Сърцето на човѣка не трѣбва да трепва. Понѣкога трепването на сърцето е на мѣсто. Защо? То развива една добра чърта въ характера на човѣка. Нетрепването на сърцето понѣкога развива извѣстенъ недѫгъ въ характера на човѣка. Юначеството може да се прѣвърне въ грубость, а понѣкога —  въ смѣлость. Страхътъ може да се прѣвърне въ благоразумие, а понѣкога — въ слабость. Това сѫ сили въ природата, които иматъ два различни резултата. Страхътъ е построенъ върху съвѣстьта на човѣка.. Ако отнемете страха, соковетѣ на съвѣстьта прѣсъхватъ.. Въ почвата на страха сѫ посадени коренитѣ на човѣшката съвѣсть.

Казвамъ: ако искате да имате успѣхъ въ работитѣ си, всичко трѣбва да вършите при разположение на духа, по любовь. Освѣнъ това, каквато работа ви се прѣдстави въ живота, не я избѣгвайте. Разнообразието въ работитѣ е необходимо за васъ. Новиятъ животъ, къмъ който се стремите, ще ви постави въ разни положения, на разни служби. Ето защо, днесъ вие трѣбва да учите всичко, да гледате на всички работи съ еднакво уважение. Всички нѣща не сѫ потрѣбни за този животъ, но ще дойде день, когато ще се нуждаете отъ тѣхъ. Разумниятъ човѣкъ всичко изучава. Той разумно използува всички условия на живота: отъ всичко се учи, на всичко се радва и за всичко благодари.

Сега, като изучавате живота, едноврѣменно съ това трѣбва да изучавате и себе си, да изучавате всичко, което е вложено въ васъ. Има нѣща, които вие сами сте вложили въ себе си, но има нѣща, които други сѫ вложили въ васъ. Задачата ви седи въ това, да различавате еднитѣ отъ другитѣ заложби. Казвате; Не разбираме, какви сѫ тия заложби, какъ е възможно и други сѫщества да влагатъ въ насъ извѣстни способности. Положението на човѣка е подобно на положението на банкитѣ въ живота. Една банка има свой собственъ капиталъ, съ който работи, но сѫщеврѣменнотя работи съ капиталитѣ и съ скѫпоцѣнноститѣ на много външни лица; външнитѣ лица сѫ вложили своитѣ капитали въ нѣкои банки, за да се ползуватъ отъ извѣстни облаги. По сѫщия законъ и въ човѣка сѫ вложени капитали, цѣнности, дарби отъ външни лица, съ цѣль единъ день и тѣ да се ползуватъ отъ облагитѣ на неговата банка.

Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да работи съзнателно, да развива тия дарби, защото нѣкога ще го държатъ отговоренъ за всичко, което е направилъ — придобилъ или изгубилъ. Вие трѣбва да цѣните грамаднитѣ богатства и капитали, които първоначално Богъ е вложилъ въ васъ. Ако цѣните това вѫтрѣшно богатство, което ви е дадено, вие ще работите, ще го развивате и единъ день ще се върнете при Бога съ увеличени, разработени капитали. Обаче, положението на повечето хора днесъ е точно обратно. На врѣмето си още тѣ не сѫ прѣцѣнили богатството, което имъ е дадено, както и отговорноститѣ по него, вслѣдствие на което редъ сѫществувания сѫ харчили, яли, пили, и днесъ се намиратъ въ положението на фалирали гърговци, отчаяни и обезсърдчени. Съврѣменнитѣ хора постоянно се оплаквать отъ живота и казватъ: Лоши сѫ условията на нашия животъ. Казвамъ: нѣма защо да се обезсърдчавате, лошитѣ условия дойдоха като послѣдствие на лошия животъ. Първоначално условията на живота сѫ били добри, но и сега още не сѫ лоши. Колкото и да е фалиралъ единъ търговецъ, той все пакъ има на разположение поне малъкъ, основенъ капиталъ, съ който отново може да започне работата си. Никаква сила въ свѣта не е въ състояние да посегне на този основенъ капиталъ на човѣка, даденъ му отъ Бога още при създаването му. Кой е този капиталъ? — Любовьта къмъ Бога. Щомъ обичате Бога, щомъ имате каква и да е идея за Него, условията на живота сѫ добри. Ако не обичате Бога, ако нѣмате идея за Него, условията на живота сѫ лоши. Ако обичате хората, условията на живота сѫ добри; ако не обичате хората, условията на живота сѫ лоши.

И тъй, три стимула има въ живота на човѣка, които го заставятъ да работи: любовь къмъ Бога, любовь къмъ ближния и любовь къмъ себе си. Казвате: Любовьта къмъ себе си не е нищо друго, освѣнъ егоизъмътъ, който разрушава човѣка. Азъ не говоря за егоизъма въ неговитѣ крайни проявления. Да обичашъ себе си, разбирамъ, да обичашъ Бога въ себе си. Тази любовь, именно, е извършила на врѣмето си отлична работа. Тази форма на любовь постепенно се е разширявала и е прѣминала въ любовь къмъ ближния, т. е. любовь къмъ всички сѫщества вънъ отъ насъ, съ които заедно работимъ и се подвизаваме. Първиятъ човѣкъ, който е живѣлъ въ рая, познавалъ само любовьта къмъ себе си, къмъ Бога въ себе си. Той ималъ всичко на разположение: плодове, сѣмена, животни, като другари на неговия животъ, и за нищо не се е грижилъ. Когато съзнанието му започнало да се пробужда, той почувствувалъ нужда отъ подобенъ на себе си, отъ ближенъ, когото да обича и да бѫде обичанъ. Азъ-тъ въ него, който билъ пъленъ господарь и на всички заповѣдвалъ, билъ вече недоволенъ отъ положението си и пожелалъ отъ Бога другарь, съ когото да се разбира. Питамъ: кой е недоволенъ отъ себе си? Недоволенъ е онзи, душата на когото не е въ самия него, но е вънъ нѣкѫдѣ. Такова е било положението и на Адама. Душата му не е била вѫтрѣ въ него, въ неговия рай, но останала вънъ отъ този рай, вслѣдствие на което той потърсилъ другарь, който да задоволи тази липса. Когато душата на човѣка е въ самия него, той живѣе вече въ Божествената Любовь, въ любовь къмъ Великото, Необятното, Безграничното, което се проявява навсѣкѫдѣ въ свѣта.

Дѣ седи погрѣшката на Адама? Желанието му да има другарь не е лошо, обаче, той не погледналъ на Ева като на душа, произлѣзла отъ Бога, но си съставилъ за нея съвсѣмъ дѣтинско, криво схващане и казалъ: „Тази е плъть отъ плътьта ми и кость отъ костьта ми“. Щомъ помислилъ така за Ева, въ края на краищата, той трѣбвало да види, какви сѫ резултатитѣ на неговата крива мисъль — Ева не остана при него. Другъ щѣше да бѫде въпросътъ, ако той би погледналъ на Ева като на душа, излѣзла отъ Бога, която заслужава очудване и къмъ която трѣбва да се пристѫпва съ свещенъ трепетъ. Ще кажете, че това е било мнѣнието на Адама за жената. Азъ пъкъ казвамъ, че и сегашниятъ Адамъ мисли за Ева по сѫщия начинъ. Съврѣменниятъ мѫжъ мисли, че е господарь на жената, че има право надъ нея, понеже е излѣзла отъ него, но за тази негова крива мисъль той не можа да задържи жената при себе си. Съ такива разбирания животътъ не се подържа. Животътъ изисква здрава основа. Ако основата му е гнила, той се разрушава.

Вие трѣбва да си съставите понятие за човѣка, билъ той мѫжъ или жена, като за нѣщо цѣлокупно. Самъ за себе си, човѣкъ прѣдставя нѣщо цѣло, изявление на Бога. Когато се отдѣли отъ Бога и пожелае да бѫде самостоятеленъ, той веднага се поляризира, въ него се явяватъ два полюса. Тия два полюса сѫ Любовьта, която обхваща живота на всички сѫщества въ свѣта, и Мѫдростьта, която носи свѣтлина. Любовьта и Мѫдростьта пъкъ се стремятъ къмъ Истината, като къмъ крайно звено, като къмъ крайна цѣль на живота. Истината създава образитѣ; тя е поле на знания. Въ Истината се складиратъ всички знания, отъ незапомнени врѣмена и до днесъ. Учени, философи, поети, писатели могатъ да намѣрятъ всичко, каквото търсятъ, въ областьта на Истината. Тъй щото, когато учениятъ отиде при Любовьта, тя ще му даде конь и кола, съ които да се движи, да върви напрѣдъ; ако отиде при Мѫдростьта, тя ще му даде свѣщь, съ която да си свѣти; ако отиде при Истината, тя ще му даде знания. Слѣдователно, учениятъ ще запали свѣщьта, ще впрегне коня въ колата си и ще тръгне съ нея да пѫтува. Стотици и хиляди години ще пѫтува той, докато намѣри онѣзи знания, които сѫ необходими за придобиване на истинския животъ, на пълната свѣтлина и на безграничната свобода.

И тъй, вие трѣбва да имате ясна прѣдстава за себе си — нито да се подцѣнявате, нито да се надцѣнявате. Може да се познава само онзи, който се е проявилъ, у когото Съзнанието се е пробудило. Истинскиятъ човѣкъ седи въ онова, което се е проявило въ него. И ако днесъ хората се дѣлятъ на добри и лоши, това се дължи на обстсятелството, че тѣ сѫ проявили нѣкои свои качества, които се опрѣдѣлятъ като добри или лоши. Докато човѣкъ не е проявенъ, той минава за божество. Щомъ се прояви, всички започватъ да го хвалятъ или критикуватъ, споредъ това, какъ се е изявилъ прѣдъ тѣхъ. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ говори за моралъ, за вѣра, за любовь къмъ човѣчеството, за жертва, но щомъ дойде до ядене и пиене, той всичко забравя и мисли само, какъ по добрѣ да се нареди, какъ по-добрѣ да се облѣче и нахрани. Питамъ: дѣ седи силата, устойчивостьта на този човѣкъ? Той трѣбва да съзнае своитѣ недѫзи, своитѣ слабости и да работи за тѣхното изправяне.

Човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата, може да се нарече онзи, който е въ състояние да изправи своитѣ слабости и погрѣшки. Ако не може да изправи погрѣшкитѣ си, той не може да се нарече човѣкъ. Животното изправя ли погрѣшкитѣ си? Кучето, котката, или кое и да е животно, дѣто ходи, тамъ хвърля изверженията си и не мисли да ги чисти. Човѣкъ не може да направи това нѣщо. Колкото по-високо е съзнанието му, толкова по-внимателенъ е той не само къмъ външния, но и къмъ вѫтрѣшния си животъ: той трѣбва да пази ума и сърцето си въ абсолютна чистота, да не допуща никакви нечисти мисли и чувства. Както не трѣбва да допущате нечисти мисли и чувства въ ума и въ сърцето си, така сѫщо не трѣбва да допущате нѣкой човѣкъ да влѣзе въ душата ви. Душата е мѣсто, дѣто само Богъ може да живѣе. Допуснете ли човѣкъ въ душата си, вие ще се намѣрите въ затруднения, които ще рѣшите или като заека, или като патицата, или като рибата, или като млѣкопитаещото. Обаче, това не е правилно разрѣшаване на задачитѣ. Който се опита да влѣзе въ душата на човѣка, въ края на краищата, той ще срещне господаря на тази душа и ще се намѣри въ безизходно положение. Нѣкой влѣзе въ душата на своя ближенъ и казва: Ще търпишъ, нѣма какво. Не, така не се постѫпва. Човѣкъ трѣбва да търпи, но само когато Богъ го поставя на изпитания. Братъ брата нѣма право да изпитва.

Казвамъ: между хората сѫществуватъ постоянни ежби, дразнения, отъ които тѣ трѣбва да се освободятъ. Всички хора, учени и прости, постоянно се дразнятъ. Въ този смисълъ, всѣки човѣкъ трѣбва да се домогне до онази философия на живота, която разрѣшава тия въпроси и освобождава човѣка отъ тягостнитѣ състояния, въ които изпада. Тази положителна философия се срѣща навсѣкѫдѣ въ живота: и въ музиката, и въ поезията, и въ науката, и въ изкуствата. Който се добере до нея, той е доволенъ отъ положението си, защото тя го довежда до истината.

Мнозина казватъ: Ние не сме добри хора. — Въ това нѣма никаква философия. Тогава други ще кажатъ: Ние сме добри хора. — Колкото е вѣрно едното твърдение, толкова е вѣрно и другото; колкото е валидно едното положение, толкова е валидно и другото. Когато хората казватъ, че сѫ добри или лоши, ние имаме друго гледище по този въпросъ. Ако нѣкой каже за себе си, че е лошъ или добъръ човѣкъ, ние подразбираме една цѣлокупность. Въ понятието „азъ“ се включва разумниятъ човѣкъ, който е въ сила да обхване много нѣща. Щомъ Азъ-тъ се произнесе, че нѣкой човѣкъ е лошъ, той има прѣдъ видъ възможностьта за изправяне на погрѣшкитѣ. Азъ-тъ отправя погрѣшкитѣ къмъ душата, която веднага се заема съ тѣхното изправяне. Това нѣщо има приложение и при възпитанието. Ако възпитательтъ иска да изправи погрѣшкитѣ на своя ученикъ, и за тази цѣль апелира къмъ неговия умъ и къмъ неговото сърце, той нищо нѣма да постигне. Обаче, ако възпитательтъ може да говори на душата на своя възпитаникъ, той ще има голѣми постижения. Когато дойдете до самовъзпитанието вие можете да приложите сѫщия методъ. Щомъ се намѣрите въ трудно положение, говорете на душата си, тя ще ви помогне.

Мнозина търсятъ Бога отвънъ, но само когато се намиратъ въ мѫчнотии. И при това положение даже тѣ не знаятъ, какъ да се молятъ, какъ да се разговарятъ съ Господа. Нѣкой се изправи прѣдъ Господа и започва да говори: Не виждашъ ли, Господи, моитѣ нужди? Не виждашъ ли грѣховетѣ ми? Защо не ми помогнешъ? Казвамъ: добрѣ е, че този човѣкъ се обръща къмъ Господа, но защо не се е обърналъ къмъ Него прѣди да е сгрѣшилъ? Веднъжъ сгрѣшилъ, той трѣбва да каже: Господи, прости ме, че не се посъвѣтвахъ съ Тебе прѣди да сгрѣша! Голѣма пакость направихъ и на себе си, и на другитѣ. Сега не ми остава нищо друго, освѣнъ да изправя погрѣшката си, за което Те моля да ми помогнешъ. Рѣшилъ съмъ да се изправя при всички положения: готовъ съмъ да понеса и най-голѣмото наказание. Какви наказания, колко тояги ще получа, това не е важно за мене. Въпросътъ е да изправя погрѣшката си. Казвамъ: ако е работата за бой, нека да те биятъ, както трѣбва, но да се изправишъ. И ако е въпросъ за милость, за отстѫпки, нека бѫдатъ и тѣ въ изобилие, но да се изправишъ. И строгитѣ, и мекитѣ мѣрки сѫ въ състояние да изправятъ недѫзитѣ, погрѣшкитѣ на хората. Ние не сме за палеативнитѣ срѣдства. Ние сме за онѣзи мѣрки, които помагатъ да се прояви истинския човѣкъ. Когато биятъ човѣка, той е въ ада; когато го милватъ, той е на небето. Когато мразятъ човѣка, той е въ ада; когато го любятъ, той е на небето. Който казва, че никой не го обича, той е въ ада. Щомъ каже, че го обичатъ, той е на небето. За да бѫде човѣкъ обичанъ, първо той трѣбва да слѣзе въ ада, да го намразятъ всички, да види, какво значи да живѣе безъ любовь. Щомъ разбере любовьта, щомъ започне да я търси, той се качва на небето. Това сѫ противоположности въ живота, между които човѣкъ трѣбва да се движи, за да расте, да се развива правилно.

Казвамъ: като ученици на Божествената Школа, вие трѣбва да разбирате тия противоположности, за да се ползувате отъ тѣхъ. Ако си недоволенъ, ще знаешъ, че си въ ада. Ако животътъ нѣма смисълъ за тебе, ще знаешъ, че си въ ада. — Какъ мога да осмисля живота си? — Качи се на небето, дѣто ще намѣришъ всичко онова, за което душата ти копнѣе. Като говоря за небето, азъ не визирамъ онова небе, което вие си прѣдставяте. Подъ думата „небе,“ азъ разбирамъ възвишения животъ, т. е. животъ, въ който има вѣчна свѣтлина, вѣчна радость и веселие. За това небе, именно, Христосъ е говорилъ. Той казва: „Ако не станете като малки дѣца, нѣма да влѣзете въ Царството небесно.“ Подъ думата „дѣте“ въ широкъ смисълъ, Христосъ разбира човѣкъ абсолютно чистъ, непороченъ, съ свѣтълъ умъ, който отдалечъ вижда нѣщата и е готовъ на всички жертви.

Христосъ казва: „Съ миръ!“ Какво означава думата „съ миръ“? Съ миръ, смирение подразбира жертва. Смиренъ човѣкъ е онзи, който може да пожертвува всички свои блага за Бога, за себе си и за цѣлото човѣчество. Казвате: ако пожертвуваме всичко, какво ще остане за насъ? Наистина, има нѣщо, което човѣкъ не може и не трѣбва да жертвува. Кое е това нѣщо? — Божественото. За нищо въ свѣта човѣкъ не трѣбва да жертвува Божественото въ себе си. То трѣбва да бѫде въ услуга на Бога. Казано е въ Писанието: „Богъ толкова възлюби свѣта, че даде въ жертва Сина Своего Единороднаго, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него.“ Богъ каза на Аврама да принесе въ жертва сина си Исака. Той разбра Божиитѣ думи буквално, и бѣше готовъ да принесе въ жертва Исака, но чу Божия гласъ, който му казваше: „Не посѣгай на сина си! Ето, погледни въ храститѣ, тамъ има единъ овенъ. Принеси него въ жертва вмѣсто сина си Исака“. По този начинъ Господъ изпита послушанието на Аврама. Защо Аврамъ трѣбваше да принесе въ жертва овенъ, а не друго нѣкое животно? Овенътъ символизира човѣшката глава, т. е. ума на човѣка. Съ този символъ Богъ каза на Аврама: „Авраме, впрегни на работа ума си, който ти дадохъ!“ Аврамъ трѣбваше да пожертвува ума си, т. е. сина си за Божието дѣло. Обаче, той разбра Божиитѣ думи буквално и задигна сина си Исака, да го принесе въ жертва на Бога.

Питамъ: вѣрващитѣ въ Бога по това врѣме разбраха ли този законъ? И тѣ не го разбраха. Който разбере този законъ, той ще впрегне ума си на работа за Господа. Щомъ впрегне ума си, ще впрегне и сърцето, и волята си. Значи, за правилното служене сѫ необходими четири елемента: Богъ, на Когото трѣбва да се служи; Аврамъ, който ще служи; синътъ, даденъ на човѣка, като условие за работа и овенътъ, който трѣбва да се пожертвува на физическия свѣтъ. Въ зодиака овенътъ прѣдставя човѣшката глава — мѣстото на ума. Когато се говори за жертва, подразбирамъ да принесешъ въ жертва тѣлото, а не душата си. Казано е въ Писанието: „Да принесете себе си въ жертва жива и благоугодна Богу.“ Това подразбира: да принесете своя умъ, своето сърце и своята воля въ жертва жива и благоугодна на Бога. Казвате на нѣкого: Направи една малка жертва за мене! Ако дадете пари нѣкому, жертва ли е това? Не, това е услуга. Истинската жертва подразбира такъвъ актъ, въ който едноврѣменно взиматъ участие и ума, и сърцето, и волята на човѣка. Безъ тѣзи условия жертва не сѫществува. Ако дадете нѣкому пари, дрехи, или нѣкакъвъ материаленъ прѣдметъ, безъ участието на тѣзи три елемента, вие правите услуга, а не жертва. Трѣбва да различавате жертвата отъ услугата.

Сега, да се върнемъ къмъ въпроса за душата, като къмъ живо сѫщество, съ което може да се разговаряте. Когато искате да изправите погрѣшкитѣ си, ще се обръщате къмъ нея; когато искате да развивате извѣстни дарби, пакъ ще се разговаряте съ душата си. Говорите ли на душата си, точно на врѣме ще изправите недѫзитѣ си и точно на врѣме ще развиете дарбитѣ си. Душата на човѣка прѣдставя срѣда, прѣзъ която той прѣкарва всички свои болки, нужди и желания. Може ли човѣкъ да бѫде музикаленъ, ако нѣма срѣда, която да го разбира и вдъхновява? На кого ще свири той? И за себе си да свири, той самъ трѣбва да бѫде срѣда. Този законъ сѫществува навсѣкѫдѣ въ живота. Условия, срѣда сѫществуватъ за всички живи сѫщества, обаче, мнозина искатъ специални условия за себе си. Който иска специални условия, специална срѣда за своето развитие, да се прояви, той трѣбва да чака, докато дойде това врѣме.

Като четете Писанието, въ което се говори за „дървото на живота“, можете ли да кажете, колко плодове е дало това дърво? На нѣкои хора плодоветѣ сѫ на физическия свѣтъ; на други — въ духовния свѣтъ, а на трети — въ Божествения свѣтъ. Който не е могълъ да стане виденъ, прочутъ човѣкъ на земята, той ще бѫде виденъ на небето —  отъ него зависи. Обаче, едноврѣменно човѣкъ не може да бѫде виденъ, знаменитъ и въ тритѣ свѣта. Въ това отношение, за всички хора има възможность да се проявятъ. Мнозина иматъ желание да се проявятъ между хората. Едни искатъ да се проявятъ като учени, други — като музиканти, трети —  като художници, четвърти — като поети и т. н. Какво трѣбва да напише единъ поетъ, за да стане виденъ? Каква трѣбва да бѫде неговата поезия? Съ какво се отличава, напримѣръ, поезията на Тагоре, която взе премия? Поезията на Тагоре е символична. Каква е разликата между символичната и реалистичната поезия?

Едно важно положение, което трѣбва да имате прѣдъ видъ, е слѣдното: пазете се да не дойдете до обезличаване на нѣщата. Какъ ще постигнете това? Като не подвеждате явленията въ живота подъ общъ знаменатель. Не изисквайте отъ хората да мислятъ като васъ. Идейнитѣ хора могатъ да иматъ еднакви стремежи, еднакво гледище къмъ природата, но въ методитѣ за постижения, въ начинитѣ, по които се проявяватъ, трѣбва да сѫществува пълно разнообразие. Красотата на живота седи въ вѫтрѣшното разнообразие. Въ живота на земята разнообразието е външно, а вѫтрѣ има голѣмо еднообразие. Въ живота на небето е точно обратно: външно има еднообразие, а вѫтрѣшно — голѣмо разнообразие. Ако влѣзете въ небето, на пръвъ погледъ ще видите навсѣкѫдѣ свѣтлина и голѣмо еднообразие. Ако не сте подготвени за този животъ, скоро ще се отекчите, ще се отчаете, че нищо не разбирате и ще поискате да се върнете назадъ, между земнитѣ жители. Като се подготвите за този животъ, въ неговата свѣтлина вие ще различавате образитѣ, ще влѣзете въ разговоръ съ сѫществата на този свѣтъ и ще видите голѣмото вѫтрѣшно разнообразие между тѣхъ. Значи, ако очитѣ ви сѫ отворени, и на физическия свѣтъ да сте, вие пакъ ще виждате красотата и разнообразието на духовния свѣтъ. За духовния свѣтъ, именно, апостолъ Павелъ е казалъ: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за ония, които Го любятъ“. Всичко това е скрито въ свѣтлината на този свѣтъ. Който е абсолютно чистъ и светъ, само той може да види красотата на духовния и на Божествения свѣтъ.

Слѣдователно, който иска да влѣзе въ този свѣтъ, той трѣбва да се готви, съзнателно да работи върху себе си. Душитѣ съ вѣкове се готвятъ, за да дойдатъ до онзи моментъ, когато прѣдъ тѣхъ ще се разкрие величието на Божия свѣтъ. Който не мине по пѫтя на чистенето, той слѣпъ ще влѣзе въ духовния свѣтъ. Прѣдъ него ще се разкрие само една свѣтлина, безъ никакви образи. Духовниятъ свѣтъ ще бѫде за него такова нѣщо, каквото прѣдставя София, гледана отъ високитѣ върхове на Витоша. Въ сѫщото положение ще се намѣрите и вие, когато се изправите лице съ лице срѣщу човѣкъ, когото не обичате. Ще го погледнете и ще кажете: Човѣкъ е това, като всички човѣци — съ рѫцѣ, крака, очи, носъ, уши, уста. Не, това не е човѣкътъ. Ако обичате нѣкого, въ него ще видите много работи и то най-красиви. Еднообразието ще изчезне за васъ, и въ това лице вие пакъ ще виждате очи, уши, носъ, уста, но съвършено различни отъ тия на другитѣ хора. Само при това положение ще видите голѣмото разнообразие въ човѣка и ще разберете, че външниятъ човѣкъ не е още сѫщинскиятъ човѣкъ. Нѣщо особено, нѣщо красиво се крие дълбоко въ човѣка, което може да познае само онзи, който люби. Кое е онова, което се крие въ човѣка? Това е неговата душа. Добрѣ, че душата на човѣка е скрита. Колкото и да се облича външно, той все пакъ остава незадоволенъ. Нито той е доволенъ отъ себе си, нито другитѣ сѫ доволни отъ него. Защо? Всѣки търси душата. Само душата може да обича, да даде на човѣка това, отъ което той се нуждае.

Днесъ всички говорятъ за любовьта, всички цитиратъ стиха, че Богъ е Любовь, но като дойде врѣме да проявятъ своята любовь, тѣ пропадатъ. Ако отидете въ дома на човѣкъ, който говори за любовь, и поседите тамъ петь-шесть деня, вие веднага ще го поставите на изпитъ. Той ще ви пита: За колко врѣме сте дошли тукъ? Мислите ли скоро да заминавате? Любовьта на съврѣменнитѣ хора издържа само нѣколко деня. Ако искате да запазите любовьта на нѣкого, останете въ дома му само за нѣколко деня, а слѣдъ това вземете си стая близо до него; сѫщеврѣменно трѣбва да имате и материални срѣдства на разположение, съ нищо да не го ангажирвате.

Сега, като се говори за Божествения свѣтъ, трѣбва да имате прѣдъ видъ слѣдното положение: който се готви за този свѣтъ, той трѣбва да бѫде вѫтрѣшно богатъ. Въ Божествения свѣтъ сиромашия не сѫществува. Кой човѣкъ е сиромахъ? Глупавиятъ човѣкъ е сиромахъ; лошиятъ човѣкъ е сиромахъ; лъжецътъ е сиромахъ; недѫгавиятъ е сиромахъ. Богатъ човѣкъ е онзи, който има знание, сила, любовь, добродѣтели, съ една дума — богатъ съ добродѣтели; сиромахъ пъкъ е онзи, който е лишенъ отъ добродѣтели. Ако сиромахътъ има приятели между жителитѣ на ада, като отиде при тѣхъ, още на втория день ще го впрегнатъ на работа: ще го накаратъ да оре, да копае на нивата. И вие постѫпвате така съ млѣкопитаещитѣ. Тѣ цѣлъ день прѣкарватъ въ ада, впрегнати на работа отъ васъ, и вечерь, като се върнатъ отъ нивата или отъ полето, давате имъ малко храна, завързвате ги въ дама и не искате да знаете за тѣхнитѣ чувства, за това, което тѣ прѣживѣватъ. Казвате: Говедо е това, то нищо не разбира. — Не е така. И това говедо мисли, и то чувствува. Докато е било при Бога, то е мислило по единъ начинъ. Щомъ слиза на земята, започва да мисли по другъ начинъ.

Казвамъ: ако имате два вола, дадени ви да оратъ, да ги използувате, вие считате, че трѣбва да се отнасяте съ тѣхъ като съ жители отъ ада. Питамъ: при развитието, въ което тѣ се намиратъ, можете ли да се отнасяте къмъ тѣхъ по правилата на небето? Ако имате една огнена топка, можете ли да я гладите, да я милвате или цѣлувате? Не, вие ще стоите далечъ отъ нея. Както постѫпвате съ огнената топка, така трѣбва да постѫпвате и съ лошитк хора. Лошитѣ хора сѫ огънь въ свѣта. Ако речете да помилвате, да цѣлунете единъ лошъ човѣкъ, устата ви ще изгори и носътъ ви ще окапе. Защо? Той е нагрѣтъ до температура нѣколко хиляди градуса, която всичко изгаря и въ пепель прѣвръща.

Какво се разбира подъ думата любовь? Сега азъ нѣма да обяснявамъ развитието на любовьта, но казвамъ: когато се говори за Божествената Любовь, ние разбираме, че тя дава необходимитѣ условия за развитието на душата. Който попадне въ ада, за него има едни условия; който попадне въ небето, за него има други условия. Защо? На всѣки трѣбва да се даде нужното, т. е. онѣзи условия, при които той е създаденъ. Ако намѣря на пѫтя си едно растение, първо ще взема една голѣма саксия, ще я напълня съ хубава пръсть, ще го посадя въ нея и слѣдъ това ще го полѣя съ вода; ако срещна на пѫтя си риба, ще я поставя въ едно голѣмо езеро съ чиста вода, тамъ да плува; ако срещна волъ, ще го пусна въ ливадата да пасе свѣжа, зелена трѣва; ако срещна заекъ, ще му дамъ възможность да бѣга въ гората; ако срещна птица, ще я пусна въ въздуха, да хвърчи на просторъ и свобода. Ако срещна човѣкъ, ще го науча да мисли правилно. И най-послѣ, ако срещна ангелъ, не зная, какво да направя съ него. Мѫчно е човѣкъ да се справи съ ангелитѣ. За тѣхъ нѣма мѣсто на земята. Хората едва сега създаватъ условия въ себе си за приемане на сѫществата отъ по-възвишенитѣ свѣтове. Трѣбва да се направи мѣсто и за тѣхъ. Като се говори за Божествения свѣтъ, той не прѣдставя нищо друго, освѣнъ сборъ отъ разумнитѣ, добритѣ сърца на хората. Тия сърца, именно, съставятъ основа на невидимия свѣтъ. Тѣ сѫ полета за работа. Ако дойде нѣкой ангелъ на земята, трѣбва да има поне единъ олтаръ за него. Защо му е този олтаръ? За да принесе жертва на Бога. Вие трѣбва да приготвите този олтаръ въ самитѣ васъ. Щомъ ангелътъ принесе своята жертва, той ще влѣзе при васъ и ще започне да ви говори.

Сега, като се върнете дома си, провѣрете, имате ли такъвъ олтаръ въ себе си, на който ангелитѣ да принасятъ своята жертва. Това е една отъ великитѣ истини, която трѣбва да знаете. Като знаете тази истина, ще разберете, какво значи да се моли човѣкъ на Бога. Ако се молите по стария начинъ, както досега хората сѫ се молили, нищо нѣма да придобиете. Този начинъ е изигралъ своята роля. Сега за всичко се изискватъ нови начини, нови пѫтища. Нѣкой не иска да чете молитвитѣ на гласъ. Добрѣ, нека ги чете тихо, вѫтрѣ въ себе си. Както и да се моли човѣкъ, важно е молитвата му да е приета отъ Бога. Сѫщото се отнася и до правенето на добро. Всѣко добро, което направите, трѣбва така да е прието отъ човѣка, до когото се отнася, че ни най-малко да не го унизите. Ако му направите добро и го унизите, по-добрѣ ще бѫде да не правите това добро. Ама гладувалъ нѣкой. По-добрѣ да погладува, отколкото да го унизите. Като срещна човѣкъ, който е гладувалъ, питамъ го: колко врѣме си гладувалъ? — Три деня. — Нищо, ти си герой, има още врѣме до 40 деня. Слѣдъ това си взимамъ бѣлѣжка за този човѣкъ, като герой. Като го срещна втори пѫть и разбера, че гладува 40 деня вече, азъ съмъ първиятъ, който ще му приготвя хубавъ обѣдъ и ще му кажа: заповѣдай да си хапнешъ и благодари на Бога! И Христосъ, като пости 40 деня, на послѣдния день огладнѣ, и дойдоха ангели да Му слугуватъ. До това врѣме Той трѣбваше да издържа, а при това бѣше оставенъ самъ на себе си. Като говоря, че човѣкъ трѣбва да гладува 40 деня, ще кажете, че това е жестоко отъ моя страна. Питамъ: постили ли сте по 40 деня? — Не сме постили. — Щомъ постите 40 деня, тогава ще ме опитате, ще разберете, какъвъ съмъ. Който иска да бѫде истински герой, да се кали, нека отиде въ пустинята, като Христа, и тамъ да прѣкара 40 деня въ постъ и молитва. Тамъ той ще научи много нѣща и ще издържи изпита си. А тъй, да ходите тукъ-тамъ, да искате милостиня, това не е правилно.

Казвамъ: по физически начинъ не може да се влѣзе въ Царството Божие. Царството Божие не е нѣщо физическо, да насилишъ и да влѣзешъ. То е невидимо, вѫтрѣшно нѣщо. Царството Божие е вѫтрѣ въ човѣка, и насила не може да се прѣвземе. Въ миналото, па и до днесъ още, хората сѫ правили и правятъ опити насила да прѣвзематъ Царството Божие, т. е. Царството на Любовьта. Ето защо, и до днесъ още момцитѣ крадятъ момитѣ. Тѣ мислятъ, че като откраднатъ нѣкоя мома, съ това заедно ще откраднатъ и любовьта. И наистина, момъкътъ успѣва да открадне нѣкоя мома, но любовьта изгубва. Съ кражби работата не се урежда. Вие знаете легендата за „Прикованиятъ Прометей,“ който открадна свещения огънь. Той открадна свещения огънь, но затова го приковаха на скалата. Защо го приковаха? За да му покажатъ, че докато нѣма приготвенъ олтаръ, съотвѣтно мѣсто за свещения огънь, никой нѣма право да го сваля отъ небето. Тогавашнитѣ гърци нѣмаха мѣсто въ своитѣ храмове за свещения огънь. Жрецитѣ могатъ да крадятъ земния огънь и да го турятъ въ кадилницитѣ си, но да турятъ свещения огънь въ своитѣ кадилници, това е невъзможно. Отъ този огънь и кадилницитѣ имъ ще се стопятъ, и отъ тѣхъ нищо нѣма да остане. Ецинственото мѣсто, дѣто може да се тури свещениятъ огънь, това е човѣшкото сърце. Сърце, въ което гори свещениятъ огънь, прѣдставя изворъ на благородни и възвишени чувства и свѣтли мисли. Поетъ, въ сърцето на когото гори свещениятъ огънь, ще пише поезии съ бѣлъ цвѣтъ, съ цвѣта на свѣтлината. Защо нѣма да пише съ червенъ цвѣтъ? Защото червениятъ цвѣтъ е на животнитѣ. Защо нѣма да пише съ зеленъ цвѣтъ? Защото зелениятъ цвѣтъ символизира материализъма. Защо нѣма да пише съ портокаленъ цвѣтъ? Защото портокалениятъ цвѣтъ символизира индивидуализъма. Защо нѣма да пише съ синъ цвѣтъ? Синиятъ цвѣтъ е на луната; той дѣйствува върху въображението. Поетитѣ гледатъ все нагорѣ, къмъ небето, тѣ търсятъ физическото.

Значи, истинскиятъ поетъ трѣбва да пише съ цвѣта на свѣтлината, съ бѣлия цвѣтъ. Азъ бихъ казалъ още, че буквитѣ, съ които ще се пише новата поезия, трѣбва да бѫдатъ образувани отъ вълни на разумностьта. И тогава, като четете такава поезия, вие ще се свържете съ онѣзи разумни души, които сѫ участвували при написването й. Щомъ прочетете поезията, тѣ ще си заминатъ. Жива, велика поезия ще бѫде новата поезия! Листата на живата поезия непрѣкѫснато ще се вдигатъ и слагатъ, споредъ желанието на човѣка да чете. Ако той пожелае да прочете нѣщо отъ миналото, веднага ще дойдатъ разумни души, които ще отворятъ тия страници и ще седатъ при васъ, докато четете. И буквитѣ на тази поезия сѫ живи. Тѣ се скриватъ и наново се явяватъ, споредъ желанието на хората да четатъ. Живата поезия нито се печата, нито по витрини се излага. Тя върви заедно съ поета, а се разяася отъ ангелитѣ изъ цѣлата вселена.

Азъ ви запознавамъ съ тия нѣща, за да имате широкъ полетъ, просторъ въ мисъльта. Това не е фантазия, то е реалность, която се отнася до вѣчното знание, складирано въ Божественитѣ съкровища. За това знание, именно, човѣшката душа копнѣе. Да разполагашъ съ това знание, значи да се намирашъ между любещи души, а ти самъ да се чувствувашъ въ положението на ангепъ, който лети изъ пространството, отъ нищо и никого не ограничаванъ. Жива е вселената, и всичко, което се намира въ нея, трѣбва да съзнава този животъ! Всичко въ нея диша животъ, свѣжесть. Имашъ ли това съзнание, дѣто минешъ, каквото намислишъ, за всичко ще ти се съдѣйствува; всѣки ще ти отваря пѫть, да вървишъ напрѣдъ. Като пѫтувате по земята, всичко е точно обратно. На всѣка граница ще ви спиратъ, ще отварятъ куфаритѣ ви, ще ви събличатъ, ще ви прѣтърсватъ, да не би да носите нѣщо скѫпоцѣнно въ себе си. Ако при тѣзи условия прѣдприемете едно пѫтешествие прѣзъ Европа, ще се натъкнете на голѣми изпитания. Щомъ човѣкъ се прѣчисти и освободи отъ ограничителнитѣ условия на земята, той може да прѣдприеме едно пѫтешествие изъ Божествения свѣтъ, свободенъ отъ куфари, отъ прѣтърсвания. Обаче, такова пѫтешествие може да направи само свободниятъ човѣкъ, който е завършилъ своето развитие на земята. Всички куфари оставатъ на физическия свѣтъ, а въ Божествения свѣтъ човѣкъ отива съвършено празенъ. Тамъ знаятъ нуждитѣ му, и всичко необходимо за него е прѣдвидено прѣди още той да го е замислилъ. Въ Божествения свѣтъ само душата на човѣка може да пѫтува. Всичко друго той оставя на земята. Това подразбира стиха: „Отдайте кесаревото Кесарю, а Божието —  Богу“. Докато сте на земята, ще работите. Тукъ има страдания, неволи, горчивини, противорѣчия, сиромашия, смърть, но трѣбва да минете прѣзъ всичко това, да се калите.

Изпѣйте сега упражненията „Киаметъ“ и „Въ начало бѣ Словото“. Въ пѣнието душата главно трѣбва да взима участие. Човѣкъ може да пѣе по два начина: по обикновенъ начинъ; и второ, съ разположение на духа, т. е. съ вдъхновение. За да има вдъхновение, той трѣбва да обича музиката, да слуша добри пѣвци и музиканти. Само при такива условия човѣкъ може да се вдъхнови и да пѣе хубаво. Щомъ пѣе хубаво, той ще мисли правилно, ще възприема красиви и свѣтли мисли. Като слушате нѣкой голѣмъ талантъ, билъ той пѣвецъ или музикантъ, вие се свързвате съ него, а съ това заедно и съ редъ ощесѫщества, свързани съ пѣвеца или съ музиканта. Всѣки талантливъ пѣвецъ или музикантъ е колективенъ изразъ на много души, които се проявяватъ чрѣзъ него, съ цѣль да възпитаватъ хората. Вибрациитѣ на тия разумни, възвишени сѫщества се носятъ далечъ въ пространството, чрѣзъ гласа на тия пѣвци, и съ това указватъ благотворно влияние върху човѣшкия характеръ. Човѣкъ може да изпѣе една пѣсень така вдъхновено, така прочувствувано, че тя да създаде прѣвратъ въ всѣки, който я чуе. Вибрациитѣ на тази пѣсень ще се носятъ изъ пространството, ще се прѣповтарятъ отъ хората и ще останатъ за вѣчни врѣмена. Сѫщата пѣсень може да се изпѣе и по такъвъ начинъ, че да не остане поменъ отъ нея — зависи, какъ се пѣе. Малко пѣсни има, които се разнасятъ изъ пространството. Досега, напримѣръ, рѣдки сѫ случаитѣ, когато може да се улови въ пространството нѣкоя египетска, или индуска пѣсень. Изобщо, музика, която не остава за вѣчни врѣмена въ пространството, не е истинска музика. Ще кажете, че индуситѣ иматъ хубава музика. Нѣкои казватъ, че въ Индия даже и тръстикитѣ свирили. Това се дължи на обстоятелството, че въ тия тръстики се образуватъ дупки, прѣзъ които, като минава вѣтърътъ, чува се нѣкакво особено свирене. Възможно е тръстикитѣ въ Индия да свирятъ, но самитѣ индуси не свирятъ. Индуситѣ имали нѣкакви пѣсни, съ които приспивали змиитѣ. И така да е, това още не е музика. Че всѣка майка има пѣсни, съ които приспива дѣцата си, но тѣзи пѣсни не могатъ още да се приематъ за нѣкаква особена музика. Циганитѣ, турцитѣ често си служатъ съ дайре, но и това свирене не е онази музика, която може да се отпечата въ пространството. Когато сте неразположени, вземете едно дайре, или леко, ритмично потропайте съ рѫката си върху масата 10 — 15 м., и ще виците, че неразположението ви ще изчезне. Щомъ видите. че нѣкой вашъ приятель е неразположенъ, потропайте малко съ рѫката си на масата, докато мине неразположението му. Ако приятельтъ ти те пита, загцо тропашъ така, ти нѣма да казвашъ причината. Ще потропашъ, докато състоянието му се смѣни. Слѣдъ това ще му кажешъ: Направихъ едно упражнение, което даде добри резултати.

И тъй, съврѣменнитѣ хора трѣбва да прилагатъ музиката въ живота си като срѣдство за възпитание. Ако продължаватъ да си служатъ сь старитѣ методи за възпитание, тѣ нищо нѣма да постигнатъ. Сегашнитѣ методи на възпитание не сѫ нищо друго, освѣнъ дресиране. Възпитате по този начинъ единъ човѣкъ и мислите, че той се е измѣнилъ, но щомъ го поставите при условия, вънъ отъ тази дресировка, той се връща въ първото си положение. Много индийци, които живѣятъ въ Америка, свършватъ тамъ университетъ, живѣять като американцитѣ, но щомъ отидатъ между своитѣ съплѣменници, тѣ започватъ да живѣятъ като тѣхъ, връщатъ се въ първото си положение. Обаче, човѣкъ може коренно да се измѣни, само ако приеме християнството въ себв си, ако то стане за него плъть и кръвь. Врѣме се изисква, за да се внесе нѣщо ново въ човѣка. Иначе, нѣщата се приематъ само външно.

Казвамъ: като врѣмененъ методъ, съ който можете да си въздѣйствувате, е ритмичното тропане отъ врѣме на врѣме съ рѫка на масата. Ще кажете, че това е смѣшна работа, че ще станете за посмѣшище на хората. Питамъ: като удряте съ юмрукъ на масата и се заканвате нѣкому, не е ли смѣшно? Нѣкой се разгнѣви, лицето му се зачерви, и той удря на масата съ юмрукъ и казва: Ти знаешъ ли, кой съмъ азъ? Знаешъ ли, какво мога да направя? — Какво можешъ да направишъ? Като ударишъ съ рѫка на масата, едва ли можешъ да повдигнешъ единъ чувалъ, тежъкъ нѣколко килограма. Съ това удряне Витоша не можешъ да мръднешъ, а още повече земята да помѣстишъ. Като биешъ тѫпанъ, или дайре поне състоянието си можешъ да трансформирашъ. Често хората правятъ много смѣшни работи, безъ да съзнаватъ това, а като имъ се даде нѣкакво упражнение, тѣ го считатъ смѣшно.

Съврѣменнитѣ хора трѣбва да работятъ за своето самовъзпитание, както и за възпитанието на младитѣ, но по новъ начинъ. Кармата на съврѣменнитѣ хора е голѣма, тежка, тя е натрупана отъ хиляди години насамъ, и трѣбва да се ликвидира съ нея. При това положение, смѣшно е, когато нѣкой се заканва на хората, иска да имъ покаже, кой е и какво може да направи. Какво можешъ да направишъ? Ти имашъ да плащашъ хиляда полици отъ по хиляди левове. Изплати първо тѣхъ, че послѣ ще показвашъ на хората, какво можешъ да направишъ. Какво можешъ да направишъ безъ пари? Първата задача, която ти прѣдстои, е да изплатишъ полицитѣ си. Днесъ, дѣто мръднешъ, все пари трѣбватъ. Щомъ имашъ пари, пѫтьтъ ти е отворенъ, и навсѣкѫдѣ ти казватъ „добрѣ дошълъ!“ Това можете да провѣрите всѣки моментъ въ живота си. Имате пари, всички ви приематъ; нѣмате пари, никой не ви приема. Имате знания, веднага могатъ да ви назначатъ професоръ; нѣмате знания, и професорска титла не ви даватъ.

Вие трѣбва да имате ясна прѣдстава за онова, което можете да направите. Какъ ще имате тази ясна прѣдстава? — Като се опитате да направите това, за което казвате, че можете да го направите. Запримѣръ, нѣкой казва: оситѣ мога да събера на едно мѣсто. Това знание ми е прѣдадено още отъ дѣдо ми и отъ прадѣдо ми. Да ора, обаче, не мога; да копая — не мога; да пиша — не мога. Ако срещна мечка въ гората, съ нея не мога да се разговарямъ. Обаче, има хора, които могатъ да се разговарятъ съ мечки, и ако ги срещне мечка въ гората, пѫть имъ сторва. Това може да ви се струва като приказка отъ „Хиляда и една нощь.“ Както и да мислите, това сѫ символистистични факти изъ живота. Нека всѣки се запита въ себе си: Азъ мога ли да събера оситѣ на едно мѣсто? Мога ли да се разговарямъ съ мечка?

Като ученици на Школата, даватъ ви се редъ задачи, които трѣбва да рѣшите. Тѣзи задачи ще ви доведатъ до реалното, до истинското знание законитѣ на разумната природа. Щомъ се домогне до основнитѣ закони на природата, човѣкъ ще може да въздѣйствува на материята. Знание, сила се изисква затова. Има хора, на които направо не може да имъ се въздѣйствува. Между такъвъ човѣкъ и васъ трѣбва да има нѣколко души още, 10 или 15 най-малко, като трансформатори, та като мине енергията прѣзъ тѣхъ, да засегне и дадения човѣкъ. Ако говорите на този човѣкъ направо, ще имате точно обратни резултати. Ето защо, който иска да помага, да влияе на хората, той трѣбва да знае законитѣ, по които да имъ въздѣйствува. Хората сѫ наредени въ извѣстни системи, които трѣбва да знае онзи, който помага. Казвате: еди-кой си човѣкъ е мой приятель, азъ го познавамъ добрѣ. За да познавате нѣкой човѣкъ, за да го наречете вашъ приятель, вие трѣбва да сте въ една система съ него. Щомъ сте въ една система съ него, между вашитѣ мисли, чувства и дѣйствия ще има единство; вие ще бѫдете въ хармония съ него. Само при тѣзи условия между васъ ще сѫществува истинско приятелство. Възъ основа на този вѫтрѣшенъ законъ се образуватъ окултнитѣ школи: сродни души, съ еднакви стремежи и разбирания, се събиратъ на едно мѣсто и образуватъ цѣла система. Това не става на земята, но въ невидимия свѣтъ. Въ сѫщность, на небето сѫществува само една Окултна Школа. Тя се субсидира отъ разумни сѫщества, които живѣятъ въ невидимия свѣтъ. Тѣ създаватъ закони, правила; оттамъ слѣдятъ за успѣха на всѣки ученикъ. По подобие на тази Небесна Школа се създаватъ такива школи и на земята. Какви сте като ученици, това не се опрѣдѣля отъ школитѣ на земята, но отъ Небесната Школа, която държи смѣтка за всичко. Като отворите главната книга на Небесната Школа, тамъ е писано за всѣки ученикъ, кога за пръвъ пѫть е постѫпилъ въ Школата, кои сѫ били тогава родителитѣ му, какъ е вървѣлъ въ училището по успѣхъ и поведение и какъ е завършилъ. Ако ученикътъ е прѣживѣлъ нѣщо силно, което не е могълъ да разрѣши, и поради това напусналъ Школата, и то е отбѣлѣзано. И ако слѣдъ нѣколко прѣражздаия пакъ постѫпи въ Школата, и това се отбѣлѣзва.

Казвате: Като сме записани въ Школата, какво ли ще научимъ? — Ако за пръвъ пѫть влизате въ Школата, нищо нѣма да научите. Да се задава такъвъ въпросъ, то е все едно студентътъ, който влиза въ университета, да се запитва: Ще науча ли нѣщо въ университета? Той не може и не трѣбва да си задава такъвъ въпросъ. Защо? Защото, прѣди да стане студентъ, той е слѣдвалъ при майка си седемь години, въ отдѣленията —  четири години, въ прогимназията — три години и въ гимназията — петь години и навсѣкѫдѣ все е научилъ нѣщо. Най-послѣ той влиза въ университета, дѣто учи още четири години. Значи, той е станалъ момъкъ на 23 години, и едва е свършилъ единъ факултетъ. Ако иска да свърши четири факултета, трѣбватъ му още цѣли 16 години. Тъй щото, за да се каже, че нѣкой човѣкъ е горѣ-долу образованъ, трѣбва да учи 35—36 години. Слѣдователно, като стане на 40 годишна възрасть, едва тогава той може да изучава основния законъ — любовь къмъ Бога. Тогава той влиза въ квадрата. Къмъ 30 годишната си възрасть човѣкъ минава една криза, рѣшава се неговото положение, дали ще стане човѣкъ, или нѣма да стане. На 33 годишната си възрасть той ще бѫде разпнатъ на кръстъ. Ако може да оживѣе, да възкръсне слѣдъ разпъването му на кръстъ, великъ човѣкъ ще стане отъ него. Ако умре, ще го погребатъ, паметникъ ще му поставятъ и ще пишатъ: Тукъ лежи младъ поетъ, който живѣ, бори се въ живота, но борбата го умори, и той умрѣ. Значи, отъ 40 години нагорѣ, слѣдъ като е миналъ възкресението, човѣкъ може да работи съзнателно, да започне основна работа.

Питамъ: какво правятъ съврѣменнитѣ хора? Като станатъ на 40 години, тѣ казватъ: Ето, 40 лазарника вече лежатъ на гърба ни. Какво можемъ да направимъ отсега нататъкъ? Ако разсѫждавате по този начинъ, това показва, че нито разпятието сте минали, нито възкресението. И наистина, при това положение, вие нищо особено не можете да направите. Голѣмо нещастие ще бѫде за васъ, ако на 30 годишната възрасть не ви намѣрятъ нѣкѫдѣ и не ви разпънатъ. Ако не посипете дрехитѣ си съ нафталинъ, молци ще ги изядатъ. Сѫщото може да се каже и за човѣка: ако на 30 години не го посипятъ съ прахъ, молцитѣ ще го изядатъ. Прахътъ подразбира страданията. Страданията пъкъ означаватъ кръста. Азъ не говоря за кръста въ букваленъ смисълъ, но въ смисълъ на страдания. Разпъването не е външенъ, но вѫтрѣшенъ психологически законъ. Нѣма по-страшно нѣщо отъ вѫтрѣшното разпъване. Ако можете да издържите това разпъване, вие сте добрѣ посипани съ нафталинъ, и никакъвъ молецъ въ свѣта не е въ състояние да ви изяде. Не сте ли посипани съ нафталинъ, всѣки молецъ може да ви изяде. Дреха, наядена отъ молецъ, нито се продава, нито се употрѣбява. Дреха, която молци не сѫ яли, е на мѣстото си, и всѣки я желае. Бѫдещитѣ дрехи, които ще се правятъ отъ стъкло, молци нѣма да ги нападатъ. Докато сѫ отъ вълна, все ще иматъ дупки отъ молци. Молцитѣ прѣдставятъ лошитѣ мисли и чувства, които хората често хранятъ въ себе си.

Сега, запомнете основната мисъль отъ тази лекция. Тя е слѣдната: никаква поезия, никаква музика, никаква наука, никакъвъ общественъ животъ, никакво приятелство не могатъ да сѫществуватъ, ако човѣкъ не приготви въ своето сърце жертвеникъ, олтаръ, на който ангелитѣ да принасятъ своята жертва на Бога. Дѣто нѣма жертвеникъ, тамъ е мѣсто на страдания, тамъ е адътъ на живота. Дѣто има жертвеникъ, тамъ е мѣсто за правене добро на себе си и на ближнитѣ — мѣсто за служене на Бога.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

*

18. Лекция отъ Учителя, държана

на 9 февруари, 1927 г. — София.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани locked this тема
  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...