Jump to content

1928_04_18 Доброта и разумность


Ани

Recommended Posts

От томчето "Малки и голѣми придобивки"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1936 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Доброта и разумность.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“

Размишление.

Сега ще ви кажа една мисъль, да видимъ, какво ще разберете отъ нея. Тази мисъль е следната: Силнитѣ ще носятъ тежеститѣ на слабитѣ. Какво означава тази мисъль? Всѣки има известно разбиране, но се стѣснява да изкаже мисъльта си. Стѣснението е дошло, когато човѣкъ е излѣзълъ отъ рая. Когато нѣкой се стѣснява да се изкаже, другъ се решава да каже, какво мисли по даденъ въпросъ. Щомъ се изкаже, той изпитва приятность, известно доволство, че се е освободилъ отъ нѣщо. Кое е по-хубаво: да се стѣснява човѣкъ, или да му е приятно? Човѣкъ се стѣснява, когато каже нѣкаква глупость. Човѣкъ се радва, когато каже нѣщо умно. Следователно, стѣсняването е на мѣсто, когато човѣкъ се страхува да не каже нѣщо глупаво. Тогава по-добре нека се въздържа, да не изкаже нѣкаква глупость. Ако може да каже нѣщо умно, което ще зарадва всички, човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ, да не се смущава.

Казва се, че човѣкъ трѣбва да бѫде духовенъ. Що е духътъ? Духътъ е законъ на движение. Движението е изразъ на интелигентность. Интелигентностьта е изразъ на доброта. Човѣкъ не може да бѫде интелигентенъ, ако духътъ му не е въ движение. Степеньта на човѣшката интелигентность се опредѣля напълно отъ бързината на движението на неговата мисъль. Колкото по-бързи сѫ трептенията на мисъльта, толкова по-уменъ е човѣкъ. Нѣкой се хвали съ мисъльта си, че била много обширна, обхващала цѣлия свѣтъ. Мисъльта може да обхваща цѣлия свѣтъ, но не може да го управлява. Следователно, да обхващашъ нѣщата, това е едно; да ги управлявашъ, това е друго. Обхващането и управляването сѫ две различни нѣща. Едно дете може да управлява цѣлъ домъ, но не може да го обхване, да го държи въ рѫцетѣ си. Посѣйте едно житно зърно въ земята и вижте, ще можете ли следъ сто години да го обхванете. Значи, нѣкои нѣща сѫ постижими за дадена епоха, а непостижими за друга. Нѣкой казва, че иска да разбере еди-кой си човѣкъ, да обхване мисъльта му, да го обгърне въ себе си. Ако този човѣкъ е въ положението на желѫдъ, ти можешъ да го разберешъ, да го обхванешъ. Но ако той е станалъ вече стогодишенъ дѫбъ, по никой начинъ не можешъ да го разберешъ и обгърнешъ. Казвате, че искате да разберете еди-кой си човѣкъ. Какъ ще го разберете? Той е миналъ презъ различнимѣста, носи въ себе си различни опитности и придобивки. Преди милиони години той е билъ на Сатурнъ, после на Слънцето, на Луната, отдето слѣзълъ на Земята. Какъ ще го обхванете? Какъ ще го разберете? — Вѣрно ли е, че той е обиколилъ толкова планети? — Споредъ твърденията на окултиститѣ е вѣрно, но вие сте свободни да вѣрвате, или да не вѣрвате. Какъ можете да разберете единъ човѣкъ? Това е мѫчна работа. Преди всичко човѣкъ трѣбва да разбере себе си. Щомъ разбере себе си, той ще разбере и другитѣ. Мѫчно е, обаче, човѣкъ да разбере себе си.

Още въ древностьта Сократъ е казалъ: „Познай себе си“. Човѣкъ се погледне, вижда, че има очи, уши, носъ, уста, рѫце, крака; чува, че говори, че се движи; забелязва, че мисли, че чувствува, но въпрѣки това не се познава. Следъ това взима сантиметъръ и се измѣрва на височина, на широчина, но и при това положение не се познава. Той не се познава на земята, а какъ ще се познае, като замине за другия свѣтъ? Ще кажете, че ще се познаете по астралното си тѣло. Така е, но какво знаете за астралното тѣло на човѣка? Докато сте на земята, вие тежите 50-60-70 клгр., а въ астралния свѣтъ ще тежите едва нѣколко грама. Какво ще направите съ такава тежесть? Ако слѣзете съ астралното си тѣло на земята, вие ще се намѣрите въ чудо. Най-малкиятъ вѣтрецъ ще ви носи изъ пространството, като сь аеропланъ. Вие ще се чудите,защо нѣмате никакъвъ устой, какво е станало съ природата, какво е станало съ васъ, че не можете за моментъ само да се задържите на земята. Учени, философи, които сѫ заминавали за онзи свѣтъ, сѫ оставали дълго време на земята съ астралнитѣ си тѣла и, като не сѫ разбирали законитѣ на това тѣло, чудили сѫ се на промѣнитѣ, които ставали въ природата. Щомъ се спирали, вѣтърътъ веднага ги задигалъ въ въздуха. Който влѣзе неподготвенъ въ онзи свѣтъ, той се намира предъ по-голѣми противоречия отъ тѣзи на земята. Какъ ще примирите противоречията въ живота? Това сѫ величини, съ които отъ една страна борави науката, а отъ друга страна — човѣшкото съзнание, но и тѣ не сѫ въ състояние да примирятъ противоречията. Въ теоретическо отношение поне е така. Какъ се примиряватъ противоречията практически, това е другъ въпросъ. Божествената, абсолютната наука разполага съ редъ методи за справяне, за примиряване съ противоречията.

Едно отъ голѣмитѣ противоречия на земята е сѫществуването на богати и сиромаси. Между богати и сиромаси всѣкога сѫществува известно противоречие, известно стълкновяване. На какво се дължи това стълкновяване? Сиромахътъ постоянно мисли, какъ да стане богатъ, по какъвъ начинъ богатството на свѣта да мине въ неговитѣ рѫце. Богатиятъ пъкъ мисли, какъ да запази богатството си, по какъвъ начинъ да го увеличи и какъ по-майсторски да използува сиромаха, главно неговиятъ трудъ. Богатиятъ постоянно казва на сиромаха: Ти искашъ да станешъ богатъ, а не работишъ. Ти трѣбва да работишъ! — нищо повече. Богатъ човѣкъ е онзи, на когото касата е пълна; сиромахъ е онзи, на когото касата е празна. Какъ ще примирите тѣзи двама души помежду имъ? При сегашното разбиране на хората, богатиятъ и сиромахътъ не могатъ да се примирятъ. Богатиятъ иска касата му винаги да бѫде пълна и все повече да се пълни. И сиромахътъ иска касата му да бѫде пълна. При това положение на работитѣ, противоречията между богатия и сиромаха винаги оставатъ неразрешени.

Като ученици, вие трѣбва правилно да разрешите тѣзи противоречия. За тази цель трѣбва да отправите погледа си къмъ природата, да видите, какво тя е вложила въ идеята за сиромашията и богатството. Въ сиромашията тя е вложила мощна, велика сила за постижение на нѣщо. Следователно, сиромахътъ има възможности въ себе си да работи, да се стреми къмъ известни постижения. Той разполага съ голѣма енергия въ себе си, която може да вложи въ работа. Какво по-красиво и по-приятно нѣщо отъ работата? Като не разбира богатството, което природата е вложила въ сиромашията, сиромахътъ се оплаква, че нѣмалъ пари, нѣмалъ условия да стане ученъ човѣкъ, да разработи своитѣ дарби и способности. Този човѣкъ езастаналъ на крива база въ своитѣ възгледи. Преди всичко, той трѣбва да разбере, че знанията не се придобиватъ само съ богатство. Освенъ това, той трѣбва да разбере още, че външнитѣ знания не правятъ човѣка ученъ. Природата е предвидила сиромашията като цель за постигане на друю нѣщо. Тя нѣма предъ видъ отъ сиромаха да прави ученъ или богатъ човѣкъ. Тя има предъ видъ да превърне сиромашията въ доброта. Сиромахьтъ трѣбва да стане добърь човѣкь, а богатиятъ — разуменъ.

Когато сиромашията се превьрне въ доброта, а богатството — въ разумность,  както природата е опредѣлила, между богатия и сиромаха нѣма да има никакво противоречие. Добротата е Божественъ изворъ, който постоянно се излива навънъ. Когато човѣкъ отвори крана на този изворъ въ себе си, той започва да дава отъ своята доброта на всички, да ги напоява, както водата напоява всичко, каквото срещне на пѫтя си. Когато богатиятъ стане разуменъ, въ него се отваря другъ изворъ, друго течение, което сѫщо така се излива навънъ. Следователно, когато сиромахътъ стане добъръ, а богатиятъ — разуменъ, свѣтътъ ще се спаси. Съ други думи казано: когато добротата и разумностьта се съединятъ въ едно, свѣтътъ ще се спаси. Това не значи, че сиромахътъ не е добъръ, нито богатиятъ не е разуменъ, но ние имаме предъ видъ специфична доброта иразумность, които сѫ въ състояние да изправятъ и спасятъ свѣта.

И тъй, когато сиромахътъ придобие тази специфична доброта, той става добъръ. Следователно, добриятъ човѣкъ всѣкога може да бѫде богатъ. Оттукъ можемъ да извадимъ следното заключение: щастието се вози на две каляски—на каляската на добротата и на каляската на разумностьта. Тази е причината, поради която хората не могатъ да хванатъ щастието. Какъ ще хванете едновременно дветѣ каляски? Още едно нѣщо трѣбва да се знае за щастието, а именно: Щастието обича само любовьта. Който иска да бѫде щастливъ, той трѣбва да си приготви две каляски, т. е. да съдържа въ себе си и мѫжа, и жената— бащата и майката. Тогава, на едната каляска ще тури добротата —дъщерята; на другата каляска ще тури разумностьта — синътъ. Значи, майката ще роди дъщеря — добротата, бащата ще роди синъ — разумностьта. Дето е щастието, тамъ е любовьта. Щастието е дете на любовьта, а любовьта е майка на щастието. Когато щастието тръгне за нѣкой домъ съ дветѣ си каляски, съ него заедно иде и любовьта. Дето е щастието и любовьта, тамъ добротата и разумностьта работятъ въ пълно съгласие и хармония.

Когато нѣкой иска да знае, каква е задачата на човъка, казвамъ: Задачата на човѣка е двояка. Отъ една страна той трѣбва да разреши задачата на своето сърдце, а отъдруга — да разреши задачата на своя умъ. Задачата на човѣшкото сърдце е да придобие доброта; задачата на човѣшкия умъ е да придобие разумность. Тѣ могатъ да се съединятъ помежду си посрѣдствомъ вѫтрешна връзка. Само при това състояние човѣкъ може да бѫде здравъ, да постигне желанията си. Тази задача може да се даде само на ония, които иматъ искрено желание да работятъ. Казвате: Вѣрно ли е всичко това, което ни се говори? — Опитайте и ще се увѣрите. Азъ говоря само онова, което съмъ опиталъ, провѣрилъ и въ което живѣя. Дигамъ рѫцетѣ си нагоре, и веднага влизамъ въ съобщение съ Божествения свѣтъ. Искамъ да слѣза долу, въ ада, веднага слизамъ. И съ възвишенитѣ сѫщества се разбирамъ, и съ низшитѣ сѫщества се разбирамъ. Като слѣза въ ада, веднага ме канятъ да пиемъ. Сѣдамъ заедно съ тѣхъ, турямъ своята оканица, пълна съ вода, и започваме да пиемъ. Тѣ пиятъ вино, азъ пия вода. Въ края на краищата тѣ се опиватъ, изгубватъ всичко. Азъ съмъ трезвъ, бодъръ, придобивамъ знания, научавамъ единъ урокъ отъ тѣхъ и си заминавамъ. Тѣ започватъ да ме търсятъ тукъ-тамъ, но не могатъ да ме намѣрятъ. — Защо? — Азъ сьмъ дегизиранъ. Не само тѣ не могатъ да ме познаятъ, но и вие не бихте могли да ме познаете. Какъ ще ме познаете въ онзи свѣтъ? Мислите ли, че тамъ ще имамъ брада и мустаци като тука? Съ брадата и мустацитѣ си азъ опитвамъ ума ви, както децата въ училище се изпитватъ. На земята, колкото и да сте възрастни, вие сте още деца. Азъ се занимавамъ съ васъ и ви уча, защото обичамъ да работя съ деца. На възрастни, на стари хора не обичамъ да говоря, нито да ги уча. И въ Писанието е казано: „Ако не станете като децата, не можете да влѣзете въ Царството Божие“.

Съвременнитѣ хора, като станатъ 50—60 годишни, току поглеждатъ косата си и казватъ: Остарѣхме, побѣлѣхме. Споредъ мене това е заблуждение. То е все едно нѣкой младъ момъкъ, или нѣкоя млада мома да играятъ на сцената роля на стара баба или на старъ дѣдо. Докато е на сцената, младиятъ момъкъ играе роля на старъ дѣдо. Щомъ слѣзе отъ сцената, той е младъ момъкъ, 21 годишенъ. Докато е на сцената, младата мома играе роля на стара баба. Щомъ слѣзе отъ сцената, тя е млада, 21 годишна мома. Каквото и да говорите на съвременнитѣ хора, нищо не може да ги убеди, че сѫ стари. Следователно, и на васъ казвамъ да не вѣрвате, че сте стари. Вие сте дегизирани, играете роля на сцената на стари баби и дѣдовци. Обаче, слѣзете ли отъ сцената, вие сте млади моми и момци.

И тъй, нека идеалътъ ви бѫде вѫтрешно да се подмладявате, а не да останете външно вѣчно млади. Това може да се постигне само чрезъ доброта на сърдцето и разумность на ума. Само по този начинъ може да се създаде хармония между хората. Въ музиката се говори за хармония и мелодия. Хармонията се нуждае отъ разумность, а мелодията — отъ доброта. Ако музикантътъ не може да съедини хармонията и мелодията въ едно, той не може да се нарече истински музикантъ. Обикновено хармонията се поставя въ края на музикалната пиеса. Тя е цвѣтътъ на пиесата. Хармонията внася разширяване, а мелодията — мекота. Любовьта се проявява чрезъ мелодията. Много оратори, проповѣдници иматъ хармония въ себе си, но мелодия имъ липсва. Ако проповѣдникътъ или ораторътъ има и мелодия, той е въ състояние да разплаче слушателитѣ си. Хармонията се отнася до ума, а мелодията — до сърдцето. Западноевропейската музика прилага повече хармонията, а източната музика—мелодията. Ако единъ западноевропейски музикантъ иска да изсвири нѣкое парче отъ източната музика, той нѣма да го изсвири добре. И ако на източния музикантъ се даде да изсвири нѣщо отъ западноевропейската музика, и той не може да го изсвири правилно. — Защо? — Защото законитѣ на едната музика сѫ едни, на втората — съвършено други. Сѫщото може да се каже и по отношение на добротата и разумностьта. Законитѣ, чрезъ които разумностьта се проявява, сѫ едни, а тия, чрезъ които добротата се проявява, сѫ други. Ето защо, богатиятъ не може да стане добъръ, и сиромахътъ не може да стане разуменъ. Такъвъ е законътъ. Ако богатиятъ иска да стане добъръ, той трѣбва да осиромашее. Ако сиромахътъ иска да стане разуменъ, той предварително трѣбва да разбогатѣе. Христосъ е казалъ: „Богатиятъ не може да наследи Царството Божие“. Съ това Христосъ искалъ да каже: Богатиятъ, който не може да превърне богатството си въ разумность, не може да наследи Царството Божие. Такъвъ богатъ човѣкъ смѣло може да се нарече глупавъ. Затова, именно, стихътъ, който Христосъ е изказалъ за богатия, може да се преведе въ следния смисълъ: „Глупавиятъ не може да наследи Царството Божие“. Този е вѫтрешниятъ смисълъ на стиха. Богатиятъ има задача да стане разуменъ, а сиромахътъ има задача да стане добъръ. Ако иска да стане добъръ, богатиятъ трѣбва съзнателно да раздаде богатството си на сиромаситѣ. Ако иска да стане разуменъ, сиромахътъ трѣбва съзнателно да работи върху себе си, да придобие богатство, да стане богатъ човѣкъ. Доброта и разумность сѫ богатство за човѣка. Тъй щото, тѣ сѫ величини, които човѣкъ може да превръща. Той може да работи съ тѣхъ, както математикътъ работи съ числата.

И тъй, сиромашията и богатството сѫ възможности за постигане на нѣщо, отъ което човѣкъ се нуждае. Ако човѣкъ съзнава това, като осиромашее, той трѣбва да се радва. Той трѣбва да извика приятелитѣ си на угощение, да имъ каже, че отъ този моментъ за него настава новъ животъ. Който гледа това угощение, той ще се чуди, какъ е възможно човѣкъ да осиромашава и да се весели. Тогава, какво трѣбва да прави човѣкъ, когато забогатява ? Споредъ мене, когато забогатява, човѣкъ трѣбва да се предаде на постъ и молитва; цѣлиятъ му домъ да прекара единъ день въ пость. Значи, когато осиромашава, човѣкъ трѣбва да се радва, да дава угощение на приятелитѣ си. Когато разбогатява, цѣлъ день трѣбва да прекара въ постъ. Това значи разбиране на живота. Който разбира смисъла на сиромашията, само той може да стане добъръ; който разбира смисъла на богатството, само той може да бѫде разуменъ.

Като ученици, вие искате да вървите напредъ, да се развивате, безъ да си задавате въпроса, какво се изисква отъ васъ. За да вървите напредъ, вие трѣбва да следвате пѫтя на любовьта, безъ какво и да е отклоняване. Вънъ отъ този пѫть нѣма условия за развитие. Казвате: Какво трѣбва да правимъ тогава? — Две нѣща се искатъ отъ човѣка: да е въ състояние да направи на нѣкого микроскопическо добро или микроскопическо зло. Богъ обръща внимание само на онзи човѣкъ, който може да направи на нѣкого едно микроскопическо добро или микроскопическо зло. Който може да направи едно микроскопическо добро или едно микроскопическо зло, той е майсторъ. За да разберете значението на микроскопическото добро и на микроско 25 пическото зло, ще приведа следнитѣ примѣри. Представете си, че единъ разбойникъ е намислилъ да убие единъ добъръ човѣкъ заради богатството му. За тази цель той се скрива задъ едно дърво и го причаква, съ пълна пушка. Въ това време Богъ внушава на една пчела да ужили разбойника въ окото. Пчелата веднага изпълнила заповѣдьта на Бога. Тя силно ужилила разбойника по окото, вследствие на което той цѣлъ се разтреперилъ и изпусналъ пушката отъ рѫката си. Разбойникътъ намислилъ да направи най-голѣмото зло, но му попрѣчили. Пчелата е направила микроскопическо зло, съ което е предотвратила да стане най-голѣмото зло. Малкото зло спира голѣмото. Следъ това иде онзи, който може да направи микроскопическо добро. Той превързва окото на разбойника, който благодари и казва: Слава Богу, че не ослѣпѣхъ! Това сѫ примѣри за микроскопическо зло и добро въ свѣта. За тѣхъ всѣки благодари, защото идватъ въ моменти, които спасяватъ човѣка отъ голѣмото зло. Засега голѣмото добро и голѣмото зло не даватъ добри резултати. Запримѣръ, нѣкой богатъ човѣкъ дава четири крини жито на единъ сиромахъ, но последниятъ е недоволенъ отъ богатия и казва: Изедникъ, само това ли се откѫсна отъ сърдцето ти? — Остави Богъ да го сѫди. Бѫди благодаренъ на най-малкото добро. Нѣкой направилъ нѣкакво голѣмо зло на съседа си, запалилъ кѫщата и хамбаритѣ му. Пострадалиятъ се ожесточава срещу него, иска да го даде подъ сѫдъ, да му отмъсти за нанесенитѣ щети и загуби. — Остави Богъ да го сѫди. Бѫди благодаренъ, че не е посегналъ на живота ти, че остана живъ.

Мнозина подържатъ мисъльта, че човѣкъ не трѣбва да бѫде добъръ. Прави сѫ тѣзи хора. Човѣкъ трѣбва да бѫде толкова добъръ и толкова лошъ, че да е въ състояние да направи микроскопическо добро или микроскопическо зло. Запримѣръ, ако човѣкъ чуе, че нѣкой говори лошо за нѣкого, нека го жилне по езика, да се надуе малко езикътъ му, да не говори лоши работи. Ако другъ нѣкой гледа лошо, отрицателно на нѣщата, нека дойде нѣкой отвънъ да го жилне по окото, да се опомни, да гледа положително на всичко, което го обикаля. Това е микроскопическото зло, което човѣкъ може да направи. Следъ това ще дойде трети, да превърже окото на пострадалия, да направи микроскопическо добро. Микроскопическото зло и микроскопическото добро ще спасятъ свѣта. Нещастията и страданията на хората не сѫ нищо друго, освенъ микроскопическото зло, което спасява човѣчеството отъ голѣмото зло. Богъ е далъ на всѣки човѣкъ очи, да гледа съ тѣхъ свѣта, да гледа красивото и възвишеното, а той е недоволенъ. Богъ му е далъ мозъкъ — да мисли, сърдце — да чувствува, дробове — да диша чистъ въздухъ, стомахъ — да се храни, а той е недоволенъ. Това, което Богъ е далъ на човѣка, струва милиарди, а въпрѣки туй той поглежда завистливо къмъ кѫщата на нѣкой човѣкъ и е недоволенъ, че нѣма такава кѫща. Кое струва повече: очитѣ или кѫщата на човѣка? Следователно, за да съзнае и оцени човѣкъ богатството, което му е дадено, Богъ ще му изпрати нѣкое малко страдание или нещастие да го жилне нѣкѫде, за да го опомни.

Сега, като знаете това, вие трѣбва да бѫдете готови, всѣки моментъ да ви жилнатъ, да ви боднатъ съ нѣкоя губерка на едно или на друго мѣсто. Когато грѣшите, два ангела ви придружаватъ — единъ отлѣво, другъ—отдѣсно. Тѣ носятъ съ себе си по една губерка. Ако грѣшката ви се отнася до областьта на сърдцето, ще ви боднатъ отлѣво; ако грѣшката ви се отнася до областьта на ума, ще ви боднатъ отдѣсно. Когато убодятъ нѣкого въ лѣвото око, той веднага се стрѣска, пробужда се и казва: Благодаря на Господа, че не ме ослѣпи. Следъ това ще дойде нѣкой да превърже окото ви, и болката ще мине. Когато питате, каква е ролята на лошитѣ духове въ свѣта, трѣбва да знаете, че тѣ сѫ опредѣлени да мушкатъ хората отъ време на време, ту отлѣво, ту отдѣсно, да ги предпазватъ отъ голѣмото зло, на което сами се натъкватъ. Апостолъ Павелъ казва за себе си: „Даде ми се сатанински трънъ въ плътьта да не се възгордѣя отъ голѣмото знание, отъ голѣмото откровение, което придобихъ“. Колкото пѫти статъчна ти е благодатьта, дадена отъ мене. Моята сила се вижда въ твоята немощь.“ Преди да стане християнинъ, Павелъ искаше изведнъжъ да се освободи отъ еретицитѣ, както той наричаше християнитѣ. Той вадѣше ножъ срещу тѣхъ, но биде сваленъ отъ коня и получи свѣтлина, да познае истината, да разбере, че не се рита срещу остенъ. Следъ това откровение, Павелъ измѣни характера си коренно. По характеръ той бѣше дипломатъ, обичаше политиката и казваше: Съ езичницитѣ — като езичникъ, съ евреитѣ—като евреинъ. Следъ като получи петь пѫти по 39 удара, Павелъ се видѣ въ чудо, какъ да постѫпва, какъ да се справя съ хората. Тази е причината, заради която той е прилагалъ дипломацията.

Като ученици, отъ васъ се иска стабилности на ума и сърдцето. Който нѣма тази стабилность, той е осѫденъ на заболяване. Хората заболяватъ отъ чрезмѣрна чувствителность, но не и отъ много мислене. Правата мисъль закрепва човѣка, а не го разболява. Обаче, колкото повече чувствата обладаватъ човѣка, толкова повече неговата чувствителность се увеличава, вследствие на което той става ексцентриченъ. За да се кали, за да не боледува, човѣкъ трѣбва да внесе хармония между своитѣ мисли и чувства. Дето има хармония между мислитѣ и чувствата на човѣка, тамъ има и мелодия. Хармонията и мелодията трѣбва да вървятъ успоредно. За тази цель умътъ на човѣка винаги трѣбва да се контролира отъ разумностьта, а сърдцето — отъ добротата. Това значи, всѣко чувство и всѣка мисъль да бѫдатъ на своето мѣсто. Тогава всѣки ще се ползува отъ любовьта на другитѣ толкова, колкото заслужава, т. е. колкото може да възприеме, да асимилира въ себе си. Богъ дава изобилно свѣтлина, топлина, храна на всички живи сѫщества, но всѣко сѫщество приема отъ тѣхъ толкова, колкото може да обработи въ себе си.

Нѣкои ще възразятъ, че на младитѣ трѣбва да се дава повече, отколкото на старитѣ. Кои сѫ млади и кои — стари ? Споредъ мене, стари сѫ ония, които сѫ на сцената. Млади сѫ ония, които се готвятъ да се качатъ на сцената. Като се качатъ на сцената, и тѣ ще станатъ стари. Тъй щото, всичко седи въ дегизирането. Човѣкъ лесно става младъ, лесно става старъ. Щомъ е така, оставете настрана въпроса за млади и стари. За васъ е важно да бѫдете разумни и добри. Да бѫдете разумни, това значи да избѣгвате губерката. Да бѫдете добри, това значи да се притичате на помощь на всѣки, когото губерката е мушнала. Разумностьта носи свѣтлина за ума на човѣка; добратата носи топлина за човѣшкото сърдце. Има ли тия две качества въ себе си, човѣкъ всѣкога може да помага на своитѣ ближни. Свѣтлата мисъль повдига човѣка, освобождава го отъ мрачни мисли. Добритѣ чувства стоплятъ човѣка, освобождаватъ го отъ всичко отрицателно, което внася въ него студъ. Обаче, и доброто, и злото иматъ велико предназначение въ свѣта. Вие трѣбва да различавате, кога злото или доброто произтича отъ васъ и кога иде отвънъ нѣкѫде.

Следователно, когато имате лошо разположение на духа, направете следния опитъ: дигнете рѫцетѣ си нагоре, съ дланитѣ навънъ и отправете мисъльта си къмъ възвишения свѣтъ. Ако скоро следъ това състоянието ви се измѣни, туй показва, че лошото, злото е външно; ако състоянието ви не се подобри, туй показва, че злото е у васъ. По този начинъ човѣкъ може да констатира, кои нѣща сѫ негови и кои — чужди, или външни. Дали погрѣшката е ваша, или чужда, това не трѣбва да ви смущава. За васъ е важно, че въ изправяне на погрѣшкитѣ се откриватъ възможности за познаване на Бога. Като четете Стария Заветъ, вие се очудвате, защо Фараонъ се опълчва срещу Мойсея, когото Богъ изпрати при него да иска освобождаване на Израилския народъ. Богъ ожесточи сърдцето на Фараона, за да му покаже своята слава, да разбере, че Мойсей е изпратенъ отъ Него. Иначе, Мойсей и цѣлиятъ Израилски народъ щѣха да потънатъ въ Червено море. А така, Богъ раздѣли морето на две и прекара Израилския народъ презъ него, а войницитѣ на Фараона се удавиха. Докато сте на земята, по-добре е да играете ролята на Мойсея, да бѫдете проводници на Бо жията воля, отколкото да играете ролята на Фараона.

Следователно, всички свѣтли мисли въ ума на човѣка и всички добри чувства въ сърдцето му представятъ Израилския народъ, заради когото Мойсей трѣбваше да дойде, да го освободи отъ Фараона. Фараонъ представя личното въ човѣка. Ако този Фараонъ въ човѣка не освободи Израилския народъ, не даде ходъ на свѣтлитѣ мисли и добритѣ чувства въ него, т. е. ако не даде ходъ на Божественото въ себе си, и съ него ще стане това, което стана съ Фараона. Окултниятъ ученикъ ще преживѣе опитноститѣ на Фараона, за да разбере, какво представя човѣшката личность. Нѣкой казва: Азъ ще покажа на хората, какво представямъ. Азъ ще имъ докажа, че не могатъ да ме тъпчатъ. Тукъ говори личното въ човѣка. Много хора искатъ да бѫдатъ като Фараона. Който иска да играе ролята на Фараона, той трѣбва да е готовъ да срещне Мойсея, съ жезълъ въ рѫка. Господъ не търпи фараонство въ свѣта. Който иска да бѫде Фараонъ, той трѣбва да бѫде разуменъ и добъръ. Да бѫдешъ разуменъ и добъръ, това значи да бѫдешъ силенъ човѣкъ. Нѣмашъ ли тия качества въ себе си, ти нищо не можешъ да постигнешъ. Мнозина искатъ да победятъ свѣта преди да сѫ победили злото въ себе си. Това е невъзможно. Има кой да оправя свѣта. Турцитѣ казватъ: „Остави пияния самъ да падне“. Щомъ пияниятъ самъ падне, той по-лесно ще се изправи, отколкото други да го бутатъ.

И тъй, главната мисъль въ лекцията е мисъльта за богатството и за сиромашията. Сиромахътъ има условия да работи и чрезъ ума, и чрезъ сърдцето си, за да добие доброта. Щомъ добие доброта, той трѣбва да работи, за да придобие разумность. И после, като съедини добротата и разумностьта въ едно, той става човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата. Добротата и разумностьта сѫ методи, чрезъ които човѣкъ може да работи, да постигне желанията на своята душа. По кой пѫть ще работи човѣкъ, не е важно. За него е важно да има резултати, отъ които да се ползува той самъ, както и неговитѣ ближни.

Задачата, която дадохъ на сестритѣ, за изплитане на шапка за 15 минути, трѣбва да се изпълни. За следния пѫть добре е сестритѣ да напишатъ, коя за колко минути е изплела шапката. Отъ тѣзи числа ще направя известни изводи. Колкото малка и проста да ви се вижда тази задача, тя има добри резултати. Тя представя една отъ микроскопическитѣ добрини, които човѣкъ може да направи. Микроскопическото добро, което човѣкъ може да направи, има смисълъ заради това главно, че само Богъ го вижда. Щомъ Богъ види доброто, Той знае, какъ да постѫпи. Той ще каже: Доведете при мене онзи, който е направилъ еди-кое си микроскопическо добро, азъ ще се разправя съ него.

Като казвамъ, че Богъ възнаграждава човѣка за микроскопическото добро, съ това не трѣбва да се подкупвате. Обаче, който може да направи микроскопическо добро, той може да направи и по-голѣмо. Той може да превърне сиромашията въ доброта, не въ обикновена доброта, но въ такава, която се разглежда като принципъ въ живота. Тази доброта е кратковременна, но отражението ѝ продължава дълго време. И разумностьта е кратковременна, но така вдъхновява човѣка, че дълго време следь това той може да твори. Запримѣръ, музикантътъ, поетътъ, художникътъ могатъ да се вдъхновятъ въ единъ моментъ, но творчеството имъ продължава съ часове; тѣ започватъ да творятъ, да работятъ въ известно направление. Обаче, голѣмата свѣтлина, която разкрива сѫщественото въ живота, е моментътъ на вдъхновяването. Такова нѣщо представя Божествената свѣтлина. Тя разкрива сѫщественото въ живота. Всѣка друга свѣтлина разкрива по нѣщо, но не сѫщественото. При Божествената свѣтлина човѣкъ вижда нѣщата, но той трѣбва да ги изучава. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ изучава физиогномия, хиромантия, има ясенъ погледъ върху нѣщата, но като дойде да прилага, той прави редъ погрѣшки. Погледне носа на нѣкого и казва: Я вижъ, какъвъ грозенъ носъ има този човѣкъ. — Не, това не е наука, това не е право гледане на нѣщата. Ако носътъ на този човѣкъ има нѣщо непра вилно, другаде нѣкѫде, на челото или на главата, има нѣкаква чърта, която компенсира недостатъка на носа.

Изобщо, въ природата сѫществува законъ на компенсация. Добре е човѣкъ да изучава носа, устата, ушитѣ на човѣка, но да не прави бързи заключения. Като изучавате човѣшкия носъ, вие ще забележите, че различнитѣ форми на носа опредѣлятъ различни характери. Изобщо, различнитѣ енергии, които текатъ въ човѣшкия организъмъ, се отразяватъ върху различнитѣ му удове. Срѣщате човѣкъ съ вирнатъ носъ. Този носъ показва известна степень любопитство. Такъвъ човѣкъ иска да знае, какво се върши около него. Ако срещне двама души, които се разговарятъ нѣщо, той веднага ще пъхне носа си между тѣхъ, ще иска да узнае, какво говорятъ. Другаде срѣщате човѣкъ съ носъ, завитъ надолу, като на хищна птица. Този носъ показва нѣкаква хищническа чърта въ човѣка. Изобщо, всѣка вѫтрешна проява въ характера на човѣка се отразява външно, върху нѣкой отъ неговитѣ удове. Когато човѣкъ се разгнѣви, устнитѣ му започватъ да треперятъ, устата се изкривява и т. н. За това е казано въ Писанието: „Нѣма нищо скрито-покрито подъ небето.“ Когато нѣкой вашъ ближенъ се разгнѣви, напръскайте го малко съ студена вода, да се освежи. Ако имате гюлова вода, по-добре го напръскайте съ нея, отколкото съ студена вода. Добре е да направите опита първо съ себе си, а после съ ближнитѣ си. Като се разгнѣвите, напръскайте лицето си съ гюлова вода и наблюдавайте, какво въздействие ще ви укаже тази вода. Като добиете известенъ резултатъ, макаръ и микроскопически, можете свободно да говорите за опита. Правете опита съ гюловата вода въ продължение на 30 деня и изчислете, колко вода сте употрѣбили за това време. При всѣко неразположение на духа, при всѣко разгнѣвяване пръскайте лицето си съ гюлова вода. Този опитъ ще помогне за спестяване на енергията ви, която бихте изхарчили при гнѣва, при неразположението си.

Съвременнитѣ хора сѫ крайно разточителни. Тѣ злоупотрѣбяватъ съ своята енергия, съ мислитѣ, съ желанията си, вследствие на което преждевременно се изтощаватъ и обедняватъ. Духовниятъ човѣкъ се познава по това, че при всѣко ново положение, той знае, какъ да постѫпи, колко и каква енергия да изразходва. Силата на човѣка седи въ вѫтрешното разбиране на живота. Силата на човѣка седи въ абсолютната вѣра въ Първата Причина на нѣщата.

Изпѣйте пѣсеньта: „Махаръ Бену аба“.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“

*

25. Лекция отъ Учителя, държана на

18 априлъ, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...