Jump to content

1928_04_11 Възпитание на удоветѣ


Ани

Recommended Posts

От томчето "Малки и голѣми придобивки"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1936 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Възпитание на удоветѣ.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“

Размишление.

Чете се темата „Отношение между коренитѣ на растенията и краката на животнитѣ“.

Чете се резюме на темата: „Служба на уравненията“.

Сега ще задамъ нѣколко въпроса, върху които да размишлявате, а именно: Кой е първиятъ процесъ, съ който животътъ е започналъ? Кой стои по-високо: който яде, или който приготвя яденето? Когато ви канятъ нѣкѫде на обѣдъ, вие се приготвяте, обличате се и тръгвате въ такъвъ часъ, че да стигнете точно на време, да не ви чакатъ. Обаче, домакинята, която ви е поканила на обѣдъ, е иждивила цѣла сутринь, за да сготви най-хубавото, най-чистото ядене, да задоволи вкуса ви. И тъй, когато се задаватъ нѣкакви въпроси, ще последватъ най-малко две мнения. Тъй щото, и въ случая, едното мнение ще бѫде на страната на домакинята, или изобщо на страната на готвача; другото мнение ще бѫде на страната на гоститѣ. Готвачътъ е добъръ психологъ. Безъ да пита гоститѣ или клиентитѣ си, какво искатъ да имъ приготви, той предварително знае вкуса имъ и ще сготви тъкмо това, което тѣ обичатъ. Какъ е разбралъ вкуса на своитѣ гости? Въ дадения случай вие имате една задача съ три неизвестни: гостътъ, когото означаваме съ X, готвачътъ — съ У, а резултатътъ — съ Z. Който е решавалъ уравнения съ три неизвестни, той може да реши и тази задача.

Буквитѣ X, У, Z, както и всички останали букви отъ азбуката, представятъ известни символи. Тъй щото, буквата X, съ която си служи съвременната математика, не е произволенъ знакъ. Този знакъ изразява законъ на противоречие. Действително, като се вгледате въ живота, виждате, че той започва съ противоречия. Какво по-голѣмо противоречие можете да си представите отъ това, да срещнете единъ ангелъ, изпратень на земята да решава въпроситѣ на живота като човѣкъ, облѣченъ въ проста, човѣшка форма. Докато е билъ на небето като ангелъ, той билъ свободенъ да посешава различнитѣ планети и, съ своята голѣма интелигентность, да решава сложни задачи. Дошълъ на земята, въ гѫстата материя, облѣченъ въ плъть, той веднага се вижда ограниченъ, лишенъ отъ богатитѣ условия на живота. Той мисли, какво да прави при тѣзи ограничения, какъ да реши задачатаси. Само висшитѣ сѫщества могатъ да се намѣрятъ въ противоречията на знака ос. Дветѣ части на буквата ос представятъ единъ и сѫщъ белегъ — буквата С, която е дала гръбъ една на друга. Често и хората си даватъ гръбъ едни на други. Слушате да се оплаква нѣкой: Моятъ приятель ми даде гръбъ. — Какво лошо има въ това? Когато нѣколко души се намѣрятъ зимно време въ гора, тѣ иматъ желание да се доближатъ съ гърбоветѣ си единъ до другъ и да се топлятъ. Какво лошо има въ това? Като се доближатъ съ гърбоветѣ си, тѣ ще бѫдатъ запазени отъ вѣтъра и отъ студа. Кѫде е противоречието сега? Обаче, ако отидете при своя приятель и пожелаете да ви услужи нѣщо, а той ви даде гръбъ, това е противоречие за вась. Разумниятъ лесно ще се справи и съ това противоречие. Между двата полукрѫга на буквата ос, той ще тури права линия и ще образува буквата Ж — животътъ. Наистина, животъть примирява противоречията.

Следователно, който разбира законитѣ на живота, той ще напише буквата Ж по такъвъ начинъ, че въ нея ще преобладаватъ паралелнитѣ линии. Паралелнитѣ, успореднитѣ линии показватъ разумность. Само разумниятъ човѣкъ може да се справи съ противоречията на живота. Буквата У въ бълтарски езикъ, съ която започва думата умъ, показва, че човѣкъ не се е справилъ още съ противоречията, вследствие на което главата му е обърнатанадолу. Единъ день, когато разреши противоречията въ живота си, човѣкъ ще обърне буквата У така, че главата ще бѫде нагоре: А. Този знакъ е египетски. Съ него египтянитѣ сѫ изобразявали човѣка въ движение и въ процесъ на мислене. Изобщо, всѣка буква, всѣки знакъ представя известно съчетание на разумни сили, които трѣбва правилно да се използуватъ.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате буквитѣ, като методи за самовъзпитание. Човѣкъ не може да се самовъзпита изведнъжъ. Той трѣбва да спре вниманието си върху най- силната си добродетель и около нея да централизира всички останали. Сѫщото нѣщо ще прави, когато изучава различнитѣ букви. Той ще ги изучава една по една и наученото ще прилага въ живота си. Запримѣръ, буквата З означава законъ за размножаване. Като изучава този законъ, човѣкъ трѣбва да се вглежда въ себе си, да знае, какъ и до каква степень да размножава своитѣ желания. Не е въпросъ човѣкъ само да умножава желанията си. Желанията се нуждаятъ отъ храна. Когато човѣкъ роди повече желания, отколкото може да храни, явява се икономическа криза. Като знае това, човѣкъ трѣбва да ражда толкова желания само, колкото може да изхрани. Всѣки самъ трѣбва да отхранва желанията си. Той нѣма право да ги продава, както прави съ кокошитѣ яйца. Когато кокошката снесе повече яйца, отколкото може да измѫти, излишнитѣ яйца се продаватъ. Обаче, на човѣка не е позволено да продава яйцата си. Следователно, човѣкъ трѣбва да има само едно основно желание, което да му бѫде потикъ въ живота. Около това желание могатъ да се централизиратъ и други желания, които взаимно  да си помагатъ.

Представете си, че ви дамъ темата : „Най- естествениятъ методь за самовъзпитание на човѣка“. Какво бихте писали? Споредъ мене, за да се самовъзпита, човѣкъ трѣбва да започне отъ своитѣ петь сѣтива—отъ осезание, обоняние, вкусъ, слухъ и зрение, или обратно — отъ зрение, слухъ, вкусъ, обоняние и осезание. Сѫщевременно, той може да прави различни пермутации. Изобщо, докато човѣкъ не разбере вѫтрешния смисълъ на сѣтивата си, той не може да ги възпита. Ако нѣкой започне съ възпитанието на осезанието си, той трѣбва да бѫде внимателенъ къмъ всичко онова, което пипа. Той не трѣбва да пипа нито много студени, нито много горещи тѣла. Ако пипате много горещи тѣла, ще се изгорите и ще извадите криви заключения. Дойдете ли до огъня, ще застанете на такова разстояние отъ него, че да изпитате приятность, а не страхъ. Значи, отъ огъня ще бѫдете нито много далечъ, нито много близо. Ако сте много далечъ, ще измръзнете; ако сте много близо, ще изгорите. Дойдете ли до твърдитѣ или до течнитѣ, до мекитѣ тѣла, ще пазите сѫщото правило: пипайте нито много твърди, нито много меки или течни тѣла. Пипайте такива тѣла, които да оставятъ въ съзнанието ви приятни впечатления. Тъй щото, каквото тѣло и да изследвате, поставете го на такова разстояние отъ себе си, че то да произведе въ съзнанието ви приятность, а не ужасъ, страхъ или отвращение.

При развиване и възпитание на осезанието си, човѣкъ си служи най-много съ пръститѣ, затова той трѣбва да развива тѣхната чувствителност Колкото повече се увеличава чувствителността на пръститѣ, толкова по-внимателенъ трѣбва да бѫде човѣкъ къмъ тѣхъ, да ги пази. Тѣ му служатъ като инструменти, съ които работи. Ако отидете при нѣкой опитенъ френологъ, той може съ осезанието си напълно да узнае вашия характеръ. Той може да завърже очитѣ си съ кърпа и съ пипане само да опише и характера, и цѣлото ви тѣло, съ най-голѣми подробности. Чувствителнитѣ мѣста на пръститѣ се наричатъ папили. Съ папилитѣ на рѫцетѣ си, човѣкъ може да опише своя характеръ и способности така, както ги описва и на другитѣ. Който не е развиль чувствителностьта на пръститѣ си, той пипа главата си отпредъ, отзадъ, безъ да си дава отчетъ, какво Богъ е вложилъ въ нея. Който има тази чувствителност, щомъ пипне главата си, той усѣща вече, какви сили се отдѣлятъ отъ различнитѣ центрове и може да чете по нея, като по книга. Като пипа главата си,човѣкъ трѣбва да знае, кѫде да пипа и какъ да пипа.

Преди нѣколко деня дойде при мене една майка съ своето малко момиченце. Майката разправяше за детето си, оплакваше се, че било нѣщо неразположено, не знае, какъ да му помогне. Въ това време момиченцето седѣше гърбомъ къмъ мене. Погледнахъ къмъ детето виждамъ, че отзадъ на главата му стърчи единъ косъмъ. Приближихъ къмъ него и леко, безъ да ме усѣти, дръпнахъ косъмчето. Следъ малко детето се обърна къмъ мене, но вече весело, разположено и започна да скача, да играе въ стаята. Цѣлиятъ день то бѣше весело, игриво. Коя е причината за смѣната на състоянието му ? Съ дръпването на косъма, въ детето се отвори врата, презъ която нахлу известенъ родъ природна енергия. Тъкмо тази сила липсваше на детето. Щомъ прие тази енергия отъ природата, детето се развесели. Не е достатъчно само да се дръпне единъ косъмъ отъ главата на човѣка, но точно трѣбва да се знае, кой косъмъ да се дръпне и какъ да се дръпне. Наука е това! Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да се пипа, кѫде да се пипа и по кое време.

И тъй, като работите върху развиването на своята чувствителность, пазете се отъ рѣзки промѣни. Не пипайте нито много студени предмети, нито много горещи. Пипането, осезанието е сѣтиво, което човѣкъ прилага не само по отношение на физическия свѣтъ, но ипо отношение на астралния свѣтъ. Запримѣръ това, което хората наричатъ влюбване, не е нищо друго, освенъ пипане въ астралния свѣтъ. Нѣкой пипне рѫката на нѣкоя мома, и веднага изпита приятно чувство на мекота. Следъ това този човѣкъ казва, че се е влюбилъ въ момата.—Защо?—Защото била млада, красива. Обаче, и слѣпиятъ може да се влюби въ сѫщата мома. Видѣлъ ли е той нейната красота и младость ? Съ очитѣ си той не е видѣлъ нито младостьта, нито красотата ѝ, но съ пипането на рѫката, и лицето ѝ оживява предъ него. Този човѣкъ се е влюбилъ и казва, че безъ нея животътъ му нѣма никакъвъ смисълъ. Когато пипнете лѣвата рѫка на човѣка, вие познавате едно негово състояние; когато пипнете дѣсната му рѫка, познавате друго негово състояние. За да имате пълна представа за човѣка, вие трѣбва да пипнете и дветѣ му рѫце.

Следователно, първиятъ начинъ за познаване на любовьта е пипането. Следъ това вие ще познаете любовьта чрезъ вкуса, ще я опитате, дали е сладка или горчива; после ще я опитате чрезъ обонянието, доколко е благоуханна, Най-после ще я познаете чрезъ слуха и зрението си. Чрезъ слуха си ще опитате, какъвъ е езикътъ ѝ, какъ говори. Чрезъ зрението си ще познаете красотата и обходата на любовьта: ще видите, каква е косата на любовьта, дали е черна, руса или бѣла. Любовьта никога не носи бѣла коса на главата си. Тя може да има свѣтла коса, но никога бѣла.Така позната любовьта, чрезъ петтѣ сѣтива, това е външно познаване само, но не и вѫтрешно. Това е астрално, бързо познаване на любовьта. Който бързо познава любовьта, той бързо свършва съ нея; който бързо говори, той бързо върши работитѣ. Законътъ е такъвъ. Както започва човѣкъ, така свършва. Мнозина искатъ въ скоро време да научатъ много работи. Тѣ бързо научаватъ много нѣща, но въ скоро време ги изгубватъ. Обаче, нѣкои хора обичатъ бавнитѣ, но сигурни нѣща. Тѣ пипатъ бавно, учатъ бавно, но основно. Каквото научатъ, каквото разбератъ, дълго време го носятъ съ себе си. Да не бърза човѣкъ, това не значи да бѫде нехаенъ. Човѣкъ трѣбва да работи спокойно, равномѣрно, но съ постоянство, да развива всички скрити сили въ себе си. Какво правятъ съвременнитѣ хора? Като дойдатъ до известна възрасть, тѣ започватъ да се оплакватъ, че сѫ остарѣли, че страдатъ отъ ревматизъмъ, отъ главоболие, отъ стомашно разстройство, че не могатъ вече да учатъ, не могатъ да помнятъ и т. н. Тѣ трѣбва да знаятъ, че сега, именно, иматъ условия да работятъ върху себе си. Чрезъ тѣзи болести, тѣ иматъ възможность да търсятъ единъ, втори, трети методи за лѣкуване. Тѣ иматъ възможность да се свържатъ съ разумнитѣ сили въ природата и да се ползуватъ отъ тѣхъ правилно. Само по този начинъ тѣ могатъ да растатъ и да се развиватъ. Докато човѣкъ самъ не намѣри методи за своето лѣкуване, за своеторазвитие, той не може да разчита на чужда помощь. Щомъ самъ си помогне, и другитѣ ще му помогнатъ.

И тъй, хиксътъ е първото противоречие въ живота. Ще кажете, че освенъ страдания, нищо друго не знаете въ живота си. Ако наистина сте страдали много, вие сте учени хора. Ученитѣ хора страдатъ най-много. Като четете живота на великитѣ хора, виждате, че тѣ сѫ минали презъ голѣми страдания. Ако речете да опишете страданията на обикновения човѣкъ, или на нѣкое животно или растение, това описание нѣма да ви заинтересува много. Но ако опишете живота на нѣкой царь, на нѣкой великъ човѣкъ, билъ той ученъ, или светия, това описание ще ви заинтересува силно. — Защо? — Защото животътъ на великитѣ, на силнитѣ хора е богатъ съ страдания и опитности.

И тъй, всички трѣбва да работите върху самовъзпитанието си. Възпитавайте удоветѣ на тѣлото си, възпитавайте своитѣ мисли и чувства. Дойдете ли до сѣтивата си, и тѣхъ трѣбва да възпитавате. Ако съзнателно не се самовъзпитавате, вие ще дойдете до положение, щото удоветѣ ви да ви управляватъ. Ще се събудите една сутринь и ще видите, че краката ви не вървятъ. Защо не вървятъ? — Защото сѫ на особено мнение. Тѣ казватъ: Ние ще туримъ спирачка на господаря си, ще го заставимъ да не се движи; нека спре на едно мѣсто, да знае, че спрѣмо насъ не е постѫпвалъ както трѣбва. Господарьтъ може да се сърди, колкото иска, но ние не обръщаме внимание. Ето защо човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ, да възпитава краката си така, че тѣ винаги да изпълняватъ неговитѣ желания, и той — тѣхнитѣ. Дето има любовь и съгласие, тамъ работитѣ вървятъ добре. — Трѣбва ли да зачитаме удоветѣ си? — Ако искате удоветѣ да ви слушатъ и да изпълняватъ вашата воля, вие трѣбва да ги слушате и зачитате. Истински педагогъ е онзи, който цени и зачита своитѣ удове, своитѣ мисли и чувства. Ако цени и зачита своитѣ удове, той ще зачита удоветѣ и на другитѣ хора.

Щомъ се научите да цените и зачитате удоветѣ си, трѣбва да започнете съ изучаване на тѣхния произходъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да знае, отде сѫ дошли краката, рѫцетѣ, очитѣ, ушитѣ, езикътъ му и съ каква задача е натоваренъ всѣки удъ. Богъ е създалъ удоветѣ на човѣка, и всѣки удъ е предназначенъ за развиване на известна добродетель. Ако не знаете това, вие ще погледнете къмъ рѫката си и ще кажете: Рѫка е това. Външно виждате една рѫка, но тя е удъ, който изпълнява служба и на физическия, и въ астралния, и въ умствения, и въ Божествения свѣтъ. Ако влѣзете въ невидимия свѣтъ съ хилава рѫка, веднага ще познаятъ, че не сте я хранили добре, не сте се грижили за нея, както трѣбва. Ще възразите, че сте мазали рѫцетѣ си съ различни помади, или сте 23 ги мили често съ сапунъ и вода. — Не, грижитѣ за рѫцетѣ не се заключаватъ въ външното мазане, нито въ честото миене съ сапунъ и вода. Ценно нѣщо е човѣшката рѫка. Чрезъ нея човѣкъ изявява волевитѣ сили въ себе си. Чрезъ нея той възприема промѣнитѣ, които ставатъ въ природата. Рѫката е радио, съ което човѣкъ може да възприема всички промѣни, станали въ атмосферата. Достатъчно е той да постави рѫката си срещу слънцето и да затвори очитѣ си, за да познае, какво ще бѫде времето презъ деня: дъждъ ли ще вали, вѣтъръ ли ще има и т. н.. Човѣшката рѫка е антена, чрезъ която се приематъ и предаватъ природни енергии.

Представете си, че на нѣкого отъ васъ предстои едно голѣмо пѫтешествие. Какво трѣбва да направи? Той трѣбва да постѫпи като праведния човѣкъ: да вдигне рѫцетѣ си нагоре, да концентрира мисъльта си къмъ Бога и да се помоли, да му се даде възможность да разбере, добро или лошо ще бѫде времето, и въ зависимость отъ това да пѫтува, или да отложи пѫтуването си. Ако нѣкой иска да отиде на гости нѣкѫде, сѫщо така трѣбва да дигне рѫцетѣ си нагоре и да запита, трѣбва ли да отиде, или не, каква работа му предстои да свърши и т. н. Едно е необходимо за човѣка: да развива чувствителностьта на пръститѣ си така, че да може чрезъ тѣхъ да възприема и най-нѣжнитѣ, най-деликатнитѣ вибрации. Чрезъ рѫката си човѣкъ може да решава сериозни социални и духовни въпроси.

Това сѫ упражнения, които можете да правите въ свободното си време. Човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да развива чувствителността на своитѣ пръсти, на рѫцетѣ си, изобщо. Нѣкои хора работятъ толкова много, че рѫцетѣ имъ огрубяватъ, хващатъ мазоли. Други пъкъ почти никакъ не работятъ, вследствие на което рѫцетѣ имъ сѫ много меки. И едното, и другото положение сѫ крайности въ живота. Природата не позволява никакво насилие, но сѫщевременно тя не позволява и никакво излежаване. Колко трѣбва да работи човѣкъ ? Чиновницитѣ и работницитѣ работятъ по осемь часа на день. Това не е законъ на природата. Майката работи по цѣли дни. И това не е законъ на природата. Природнитѣ закони сѫ еднакви за всички хора. Ще кажете, че и птичката работи по цѣли дни. Дето има пресиленъ трудъ, това показва, че условията на живота, а не на природата, сѫ неблагоприятни. Природата е предвидила храна за всички живи сѫщества, но хората не сѫ я разпредѣлили правилно помежду си. Понеже птичката нѣма рѫце, съ които да работи, въ търсене на храната си, тя си служи съ очитѣ. Тази е причината, дето зрението на птицитѣ е силно развито. Цѣлъ день тѣ напрѣгатъ очитѣ си да търсятъ храна. Птицитѣ сѫ започнали главно съ развитието на очитѣ си. И човѣкъ трѣбва да работи за развиването, за възпитанието на очитѣ си, на зрението си. Какъ трѣбва да възпитава човѣкъ зрението си ? За да възпитава правилно зрението си, човѣкъ трѣбва по възможность да избѣгва лоши, грозни сцени, картини, или образи въ живота си. Той трѣбва да гледа само красиви, правилни нѣща въ живота. Дойде ли до нѣщо отрицателно, било чувство, било мисъль, било нѣкаква постѫпка, свои или чужди, човѣкъ трѣбва да затваря вѫтрешно очитѣ си, да не ги приема въ себе си, да не задържа такива образи въ съзнанието си. Нѣкоя майка се безпокои за децата си, да не се разболѣятъ, да не умратъ и съ това разваля зрението си. По този начинъ тя създава лоши образи, които се отпечатватъ въ съзнанието ѝ.

Що е смъртьта ? Смъртьта може да се представи въ два образа: излизане отъ затвора и влизане въ затвора. Животътъ на човѣка не е нищо друго, освенъ затваряне на духа въ материята. Ако човѣкъ е живѣлъ правилно на земята, ще дойде день, когато ще отворят вратата на този затворъ и ще го пуснатъ на свобода. Това наричатъ хората смърть, но за умрѣлия това е освобождаване. Има случаи, когато нѣкой човѣкъ, следъ като е живѣлъ на земята въ затворъ— въ затвора на плътьта, пакъ умира, т. е. влиза въ затвора на смъртьта. Този човѣкъ не се освобождава, но още повече се затваря. Той плаче, и близкитѣ му плачатъ; тѣ казватъ за него, че го затворили въ черната земя. Тъй щото, ако за даденъ човѣкъ смъртьта отваря вратата на затвора, това е освобождаване. Ако смъртьта води човѣка отъ единъ затворъ въ другъ, това е истинска смърть, истинско заробване на човѣшката душа.

И тъй, искате ли да работите за възпитанието на зрението си, дръжте въ ума си такива мисли, които създаватъ положителни образи. Избѣгвайте всичко отрицателно. Отрицателнитѣ форми привличатъ съответни сили. Съ каквито форми и образи се занимава човѣшкиятъ умъ, такъвъ става и самиятъ човѣкъ. Псалмопѣвецътъ казва: „На ранина ще Те потърся, Господи“. Какъ става търсенето? — Съ очи. Когато човѣкъ търси нѣщо, той си служи съ очитѣ. Затова е казано въ Писанието: „Потърсете ме въ день скърбенъ“. Това значи: Обърнете погледа, мислитѣ и чувствата си къмъ Господа, да се освободите отъ злото, отъ отрицателното въ живота. Който е възпиталъ очитѣ си, рѫцетѣ си, той може да се нарече истински възпитанъ, истински мораленъ човѣкъ. Каквото и да види, той нѣма да се съблазни, нѣма да се разколебае, нѣма да се натъкне на противоречия. Както и да бутнатъ рѫката му, той нѣма да трепне. Това значи човѣкъ съ устойчивъ характеръ, съ мораленъ устой въ себе си. Това значи човѣкъ съ будно съзнание.

Като ученици, вие трѣбва да работите съзнателно върху себе си, да прилагате правилата и методитѣ, които ви се даватъ въ Школата. Вашето бѫдеще зависи отъ работатави. „Каквото посѣете, това ще поженете“ — казва българската поговорка. Религиознитѣ наричатъ това „законъ за възмездие“. Индуситѣ го наричатъ „законъ на кармата“. Ученитѣ го наричатъ „законъ за наследственостьта“. Какво име ще се даде на този законъ, това не е важно. Важно е, че хората сѫ се наплашили отъ живота и не искатъ да живѣятъ. Като чуватъ, че има прераждане, още повече се плашатъ. Отъ кое прераждане се плашатъ ? Има два вида прераждане: естествено, когато духътъ се преражда, преминава въ все по-високо състояние на съзнанието, и изкуствено, когато духътъ минава отъ една форма въ друга, за да изплаща дълговетѣ си. Свободниятъ човѣшки духъ седи надъ условията: надъ закона за кармата, надъ закона за наследственостьта, надъ закона за прераждането. Той е господарь на всички условия.

Единъ знаменитъ физиогномистъ и френологъ се явилъ при Сократа съ цель да му посочи нѣкой характерни чърти. Като го разглеждалъ внимателно, той му посочилъ редъ слабости. Сократъ му отговорилъ: Правъ си, всичко това бѣше, но сега съмъ другъ. Всички слабости, които имахъ, днесъ сѫ превъзмогнати. Съ силата на волята, съ работа и постоянство преодолѣхъ всичко. За да се справя и съ последната си слабость, оженихъ се за една груба жена, която да ми бѫде професорка, да тури ума ми на мѣстото му, да не се водя по чужди умове, по ума на женитѣ,но по своя умъ. Наистина, една жена може да изкара ума на човѣка отъ мѣстото му, но може и да го намѣсти. Отъ жената зависи, но и отъ мѫжа зависи. На глупавия мѫжъ тя може да измѣсти ума отъ мѣстото му, но на умния тя намѣства ума. Като ученици, вие трѣбва да бѫдете внимателни, да се пазите отъ външни примамки. Срѣщате една красива жена, съ червисани устни и страни, съ направени вежди, разкошно облѣчена. Тя ви погледне, усмихне се, и вие се влюбвате въ нея, мислите, че като нея нѣма друга въ свѣта. Запознавате се, разговаряте сь нея. Тя ви нарича ангелъ, божество, казва, че не може да живѣе безъ васъ. Щомъ се ожените, отношенията ви се измѣнятъ. Тя ви нарича простакъ, невежа, грубиянъ и т. н. Вие се чудите, какво е станало съ нея, че толкова се е измѣнила. — Не, тази жена ни най-малко не се е измѣнила Това сѫ методи на „астралната жена“, съ които природата си служи. За да даде добъръ урокъ на нѣкой човѣкъ, астралната жена влиза въ нѣкоя женска форма и започва уроцитѣ си. Докато го привлѣче къмъ себе си, докато му тури углавникъ, тя е мека, внимателна; щомъ тури углавникъ на врата му, тя взима камшика си и отваря друга страница отъ своята книга.

Съвременнитѣ хора страдатъ повече отъ жени, отколкото отъ мѫже. Днесъ навсѣкѫде срѣщате само жени, мѫже нѣма оше. Днесъ женитѣ оправятъ свѣта, но все неоправенъ остава. Подъ думата „жена“ въ широкъ смисълъвзета, разбирамъ неразумния принципъ въ свѣта. Подъ думата „мѫжъ“ разбирамъ разумния, Божествения принципъ въ свѣта. Следователно, днесъ свѣтътъ се управлява отъ неразумния принципъ, безразлично въ каква форма се проявява той, въ жена или въ мѫжъ. Ще дойде разумниятъ, Божествениятъ принципъ, мѫжътъ, който ще оправи свѣта. Ще дойде положителната, Божествената наука въ свѣта, която ще оправи забърканитѣ работи. Досега хората сѫ се рѫководили отъ чувствувания и настроения. Чувствуванията, настроенията, това сѫ проявитѣ на тъй наречената „астрална жена“. Тя казва, че ще прави, каквото иска: яде ѝ се, ще яде; спи ѝ се, ще спи; разхожда ѝ се, ще се разхожда; не иска да се моли, нѣма да се моли. Каквото ѝ се поревне, това ще прави, а дали е разумно, дали е на мѣсто това нѣщо, тя не иска да знае. Така правятъ и животнитѣ, само че животнитѣ не разсѫждаватъ. Обаче, това не е никаква философия, никаква наука. Ще накарате нѣкого да учи, и той веднага ще възрази, че не е разположенъ да учи. Защо ще учи ? Професоръ нѣма да става, владика нѣма да става. Той веднага ще ви донесе редъ доводи, защо не трѣбва да учи.

Това сѫ методи на „астралната жена“, която на обикновенъ езикъ бихъ нарекълъ „благородна дама“ или „английска леди“. Тя забавлява и мѫжетѣ, и женитѣ. Като влѣзе въ нѣкоя мома, тя започва да я въздига, да ѝ казва, че подобна на нея нѣма, затова трѣбва да се облича хубаво, да се хареса на нѣкой богатъ, красивъ момъкъ. Когато момата намѣри такъвъ момъкъ и се ожени за него, благородната леди обръща политиката си. Тя започва да се проявява чрезъ мѫжа и го настройва срещу жена му. Той се отнася съ нея грубо, жестоко и постепенно отношенията имъ се развалятъ. На друга страна благородната леди ще срещне нѣкой мѫжъ и ще започне да му разправя, че толкова благороденъ, уменъ мѫжъ не е срѣщала досега. Той трѣбва да се ожени за нѣкоя знатна, благородна мома, да се повдигне още повече. Следъ това виждате, че този момъкъ напуща работата си и започва да търси богата мома, отъ знатенъ родъ. Такива и редъ още илюзии и заблуждения създава благородната леди на моми и момци, на учени и прости, на професори, на владици, на държавници, докато имъ тури юлара. Щомъ имъ тури юлара, тя ги остава сами да се учатъ. Хората трѣбва да ѝ благодарятъ, че тя е проявила голѣмо търпение и усърдие да ги учи и възпитава. Днесъ хората сѫ уморени вече, не могатъ да следватъ пѫтя и школата на благородната леди. Тѣ търсятъ другъ животъ, по-сносенъ, по-красивъ отъ този, който досега сѫ водили. Тѣ искатъ чистъ животъ, който да почива на здрава, положителна основа.

Първото правило за влизане въ новия животъ — животъ на чистота и любовь, е възстановяване връзката на човѣка съ Първата Причина. Тази връзка трѣбва да бѫде точноопредѣлена, ни по дълга, ни пo-кѫса, отколкото трѣбва. Всѣка сутринь дигайте рѫцетѣ си нагоре и мислено правете връзка съ Първата Причина, съ всички благородни и възвишени сѫщества. По този начинъ ще имате възможность да придобиете онѣзи условия, които сѫ необходими за развиване на вашитѣ дарби и способности, на вашитѣ чувства. Безъ тази вѫтрешна връзка вие нищо не можете да постигнете. Тази връзка създава богати, разнообразни условия за развиване на човѣшкитѣ дарби и способности. Всѣка дарба, всѣка способность, всѣко чувство у човѣка изискватъ специфична храна. Нѣма ли специфична, съответна за тѣхъ храна, тѣ умиратъ отъ гладъ. Нѣкой човѣкъ е лишилъ религиознитѣ си чувства отъ храна, вследствие на което тѣ умиратъ; другъ е лишилъ съвѣстьта си отъ храна, вследствие на което съвѣстьта му умира; трети е лишилъ разсъдъкътъ си отъ храна, вследствие на което не може да разсѫждава, но прави наблюдения само, събира факти и съ това се повече товари, отколкото придобива нѣщо сѫществено. Като знае това нѣщо, разумниятъ човѣкъ трѣбва всѣки моментъ да бѫде въ връзка съ Първото Начало на живота, оттамъ да черпи сокове за подържане живота на своитѣ дарби, способности и чувства. Този е първиятъ методъ за самовъзпитание на човѣка.

Като ви говоря така, това не значи, че вашитѣ усилия не сѫ допринесли нищо. Каквито и колкото усилия сте правили досега, тѣ сѫ дали нѣщо. Вие сте дошли до едно мѣсто, и оттамъ трѣбва да поемете. Каквото сте научили отъ благородната леди, трѣбва да го приложите въ живота си, да го използувате. Време е вече да се простите съ нея и да започнете сами да работите. Какво прави майката съ своето малко дете? Докато е малко още, тя го милва, гали, кѫпе, облича и съблича, храни. Щомъ стане на 7—8 години, тя го праща на училище, при по-строгъ възпитатель и, ако не слуша, прѫчицата играе по гърба му. Следователно, откажете се вече отъ благородната леди. Благодарете ѝ за всичко, което ви е научила и кажете ѝ, че можете сами да учите. Вие сте ученикъ въ първо отдѣление на Великата Школа — другъ е вашиятъ Учитель. Него ще слушате и на Него ще се подчинявате. Че сте минали и ще минавате презъ страдания, това да не ви плаши. Красивото, великото се постига по пѫтя на страданията. Като знаете това, вие ще осмислите страданията си и ще ги използувате. Ако страданията не се използуватъ разумно, тѣ губятъ своя дълбокъ смисълъ.

Коя е основната мисъль на тази лекция? За да намѣрите основната мисъль на лекцията, вие трѣбва да бѫдете толкова концентрирани, толкова съсрѣдоточени, че нищо друго да не ви интересува. Какво значи концентрирана мисъль? Едного осѫдили на смърть. Следъ голѣми молби отъ негова страна да пощадятъ живота му, сѫдътъ издалъ следното решение: този човѣкъ ще бѫде помилванъ, ако може да обиколи града съ гърне млѣко на главата си, догоре пълно, безъ да разлѣе капка оть млѣкото. Какво се иска отъ този човъкъ? — Пълно концентриране. Той трѣбва да мине презъ града и да не види, да не чуе нищо. Мисъльта му трѣбва да бѫде съсрѣдоточена изключително къмъ гърнето съ млѣкото върху главата му. Най-малкото отклоняване отъ тази мисъль ще костува живота му. Това значи концентрирана мисъль. Така трѣбва да бѫде концентрирана мисъльта на всѣки, който изучава Божествената наука. Така трѣбва да бѫде концентрирана мисъльта на ученика. Той трѣбва да мисли само за гърнето съ млѣкото, защото отъ него зависи живота му.

У п р а ж н е н и е. Въ продължение на три седмици работете съзнателно върху възпитанието на осезанието и на зрението си, като пипате само такива тѣла и предмети, които помагатъ за развиване на чувствителностьта ви. Съ очитѣ си пъкъ възприемайте само красиви образи и впечатления. Сѫщевременно, всѣка сутринь дигайте рѫцетѣ си нагоре, съ мисъльта, че се свързвате съ Първата Причина, съ възвишенитѣ и благородни сѫщества. Тѣзи упражнения ще развиятъ чувствителностьта ви, ще развиятъ и вашето въображение.

OKK_7_24_1.JPG

Ученикътъ трѣбва да развива своята чувствителность, своето въображение. Ако разгледате цигулката, съ която днесъ хората си служатъ, ще видите, че и отъ нея се изисква чувствителность и въображение. Цигулката е образувана отъ две чела, а и b, свързани съ знака на вѣч- ностьта — s. Въображението въ цигулка- та е силно развито. Отъ дветѣ страни на магаренцето сѫ двата отдушника—s, съ формата на знака на безконечностьта или вѣчностьта.Цигулка та има четири стру- ни, които изразяватъ човѣшкитѣ рѫце и крака. Струнитѣ соль и ре представятъ краката, а ла и ми—рѫцетѣ. Въ срѣдата ци гулката е по-тѣсна, а горната и долната часть сѫ по-широки. Тѣзи две части на цигулката представятъ два принципа, свързани помежду си посрѣдствомъ тѣсната часть. Горната часть представя Божествения свѣтъ, а долната — човѣшкиятъ. Звуковетѣ, които цигулката издава, представятъ нейната мисъль. По срѣдата на цигулката, отъ главата до долната ѝчасть, е прекарана една математическа линия. Когато звукътъ минава по кривитѣ линии на цигулката, той излиза презъ отдушницитѣ и се докосва, т. е. отразява въ математическата линия. Тогава имаме правиленъ тонъ. Сѫщото може да се каже и за човѣшката душа. Когато човѣшката душа влѣзе въ мозъка на човѣка, тя може, чрезъ рѫцетѣ и краката му, да изкарва правилни, хармонични тонове. Както хората държатъ отговоренъ ума за всичко, което човѣкъ прави, така и магаренцето въ цигулката носи отговорность за сполучливото или несполучливо свирене.

Сега, като правимъ аналогия между цигулката и човѣка, тази аналогия не е абсолютна. Важно е, обаче, да се замислите върху нѣщата, да видите, че всичко, което човѣкъ е създалъ, не е произволно. То е резултатъ на нѣкакво копиране. Човѣкъ копира нѣщата отъ природата. Запримѣръ, формата на цигулката, дадена отъ преди триста години насамъ, и досега още е запазена една и сѫща. Тя не е измѣнена въ нищо. Значи, формата на цигулката е взета отъ природата, не е произволна. Когато Мойсей слѣзе отъ Синайската планина, той започна да строи Скинията точно по формата на тази, която му се представи на планината. Щомъ е така, човѣкъ трѣбва да пресъздаде своето тѣло точно по образа на първообраза, на това, което Богъ първоначално е създалъ. Въ това отношение и на васъпредстои велика задача — да пресъздадете своето тѣло, да го изваете като майстори— творци. Които сѫ способни, тѣ лесно ще постигнатъ това. Които сѫ слаби, тѣ трѣбва да се упражняватъ, силни да станатъ. Като се упражняватъ, слабитѣ ставатъ даровити и добри.

Мнозина казватъ, че сѫ сиромаси, че безъ пари нищо не могатъ да направятъ. Споредъ мене, нѣма сиромаси хора на земята. Всички хора сѫ голѣми капиталисти, но не знаятъ, кѫде и какъ да приложатъ капиталитѣ си. Тѣ иматъ много планове, но не знаятъ, кѫде и какъ да ги приложатъ. Тѣ седатъ и чакатъ да стане нѣкакво чудо, да се наредятъ работитѣ имъ. Наистина, виждате, че нѣкой младъ човѣкъ е свършилъ университетъ или музикална академия и чака да го назначатъ учитель въ нѣкоя първокласна гимназия, или музикантъ въ нѣкоя опера. Десетина души могатъ да заематъ първитѣ мѣста, но какво ще правятъ останалитѣ? Казвате, че човѣкъ трѣбва да бѫде ученъ, за да си пробие пѫть. Добре е човѣкъ да бѫде ученъ, но какво ще прави онзи, който не е ученъ ? Добре е човѣкъ да бѫде търговецъ, да изкарва лесно прехраната си, но какво ще прави онзи, който не може да стане търговецъ ? Всички хора не могатъ да бѫдатъ учени; всички хора не могатъ да бѫдатъ търговци или земедѣлци; всички хора не могатъ да бѫдатъ господари.

Щомъ има господари, ще има и слуги. За всѣки човѣкъ е опредѣлено, какъвъ трѣбва да бѫде. Сѫщо така е опредѣлено, какъвъ брой хора трѣбва да бѫдатъ учени, какъвъ брой — търговци, земедѣлци, господари, слуги и т. н.

И тъй, работете съзнателно върху себе си, да създадете своето бѫдеще. Отъ човѣка зависи да изправи своя животъ, да създаде добри условия за себе си. Четете историята на Робинзонъ Крузо, да видите, какво може човѣкъ да направи. Четете живота на Иосифа, на Мойсея, на Христа, да видите, какви сили и възможности се криятъ въ човѣшкия духъ. Мойсей прекара 40 г. въ пустинята, за да изправи една своя погрѣшка. Иосифъ прекара две години въ затворъ, за да развие известни дарби. Животътъ на великитѣ, на силнитѣ хора въ свѣта е пѫть, презъ който човѣшката душа, човѣшкиятъ духъ трѣбва да мине, за да се развие и укрепи. Нѣкои отлагатъ работитѣ си на земята и казватъ: Като отидемъ на онзи свѣтъ, тогава ще работимъ.—Не, тѣзи хора нѣма да работятъ и на онзи свѣтъ. — Защо ? — Защото, който може да работи на земята, той ще работи и на онзи свѣтъ. И на онзи свѣтъ се даватъ служби, за които човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да ги изпълни.

Задръжте въ ума си следната мисъль: всички разумни желания на човѣка сѫ постижими. — Какъ? — Като намѣри правилни методи за тѣхното постижение. Всичко разумно е постижимо за човѣка, но затова се искаработа, приложение. Колкото знания и да има човѣкъ, той трѣбва да ги пусне въ движение, както изворитѣ текатъ въ природата. Природата не търпи чешми съ кранове, които се отварятъ и затварятъ. Нейнитѣ извори нѣматъ кранове. Тѣ текатъ непрекѫснато. Колкото малко да е вашето знание, щомъ нѣкой иска да му кажете нѣщо, вие трѣбва да бъдете готови да му предадете часть отъ знанието си, но така, че той да остане свободенъ. Нѣкой предава знанието си на даденъ човѣкъ, но сѫщевременно иска да го обърне къмъ Бога, да го направи членъ на дадено братство. — Не, свържи човѣка съ Бога и остави го свободно да мисли, да чувствува, както той разбира. Дойде ли нѣкой при васъ съ молба да му кажете нѣщо за Господа, поканете го у дома си на обѣдъ. Като се нахрани, оставете го да си отиде. Колкото пѫти рече да ви запита нѣщо за Бога, сложете му трапеза да се нахрани. Като го храните цѣла година наредъ, накарайте го и той да даде обѣдъ на сиромаситѣ, и следъ това нека дойде при васъ да му говорите за Господа.

Религиознитѣ хора казватъ: Повѣрвай въ Бога, и работитѣ ще се наредятъ. Ние пъкъ казваме: Безъ любовь не може да се угоди на Бога. Безъ любовь не може да се живѣе съ Бога. Значи, преди да повѣрва, човѣкъ трѣбва да люби Бога. Първо иде любовьта, а после — вѣрата. Вѣрата е свързана съ мѫдростьта. Който иска да познае Бога, той трѣбва да Го люби. За да разберете, кой люби Бога, трѣбва да го посещавате най-малко една година наредъ да ви угощава. И ако въ лицето на този човѣкъ не видите Бога, вие не сте Го познали. Любовьта дава много, но и взима много. Който много дава, той много взима.

Сега, като ви давамъ този методъ за проява на любовьта, това не значи, че непременно трѣбва да го приложите. Вие трѣбва да бѫдете свободни, да направите само онова, което нѣма да ви спъва. Какъвъ смисълъ има да приложите този методъ, а после да съжалявате? Пъкъ и този, когото каните на обѣдъ, трѣбва да бѫде внимателенъ. Достатъчно е 12 пѫти презъ годината да го угостите, за да разбере, какво нѣщо е Божията Любовь. Когато двама души се обичатъ, тѣ трѣбва да бѫдатъ много внимателни помежду си. Любовьта изключва всѣкакво натрапничество. Ако случайно нѣкой направи нѣкаква погрѣшка по отношение на любовьта, той веднага трѣбва да я изправи. Когато гледа, че другитѣ грѣшатъ по отношение на любовьта, той трѣбва да се ползува отъ тѣхнитѣ погрѣшки. Всѣка погрѣшка, която виждате у другитѣ хора, сѫщевременно е и ваша погрѣшка. Чрезъ своитѣ погрѣшки, както и чрезъ тия на своитѣ ближни, човѣкъ изпитва, познава себе си. Запримѣръ, нѣкой мисли, че е много търпеливъ човѣкъ. Дохожда при него приятельтъ му да иска пари на заемъ. Той мууслужва. Дохожда втори пѫть — пакъ му услужва. Дохожда трети, четвърти, пети пѫть — все му услужва. Обаче, колкото повече зачестява, той казва: Докога още ще ме безпокоишъ? Не мога повече да търпя. Изчерпи се търпението ми. Ти много прекали. Махни се отъ очитѣ ми.

Така се справятъ хората отъ свѣта. Обаче, който се стреми къмъ Божествения свѣтъ, той трѣбва да постѫпва по новъ начинъ. Като дойде нѣкой човѣкъ десетина-двадесеть пѫти да му иска пари, той трѣбва да му каже: Вижъ, решилъ съмъ да те направя наследникъ на имането си. Каквото имамъ, оставамъ на тебе. Вземи имането ми и разполагай съ него, както искашъ. Азъ не съмъ дошълъ на земята да се занимавамъ само съ тебе. Азъ имамъ отношения първо съ Бога, после съ ангелитѣ, съ светиитѣ и най-после съ хората. Нѣмамъ време да се занимавамъ съ единъ човѣкъ съ часове. Ако на всѣки човѣкъ дамъ по една минута, колко часове и дни трѣбва да отдѣля за всички хора на земята? На земята има около два милиарда хора. Значи, за всички хора трѣбва да опредѣля два милиарда минути презъ годината. Като знаете това, съобразявайте се съ времето. Мислете, по колко време трѣбва да отнимате на всѣки човѣкъ. Всѣки има право да отнеме само по една минута отъ времето на човѣка. Внимателенъ трѣбва да бѫде човѣкъ. Какво правятъ хората, когато отиватъ при Бога? — Отниматъ Му цѣличасове. Оттукъ виждаме, колко великъ и дълготърпеливъ е Богъ! Нѣкой човѣкъ застане правъ на молитва и съ часове се оплаква, вайка се предъ Господа, че е нещастенъ, босъ и голъ, невежа, не може да си помогне. Като го изслуша, Богъ казва: Дайте на този човѣкъ всичко, каквото иска, да се освободимъ отъ него. Колкото повече богатства дава Богъ на човѣка, толкова той е по-нещастенъ. Богатството не прави човѣка щастливъ. Умътъ, разумностьта носи щастие на човѣка. Но и това щастие е временно. Следователно, нито материалното богатство, нито умътъ и сърдцето, като прояви на човѣка, могатъ да го направятъ щастливъ. Постѫпкитѣ му, обаче, могатъ да направятъ човѣка щастливъ. Който не може правилно да постѫпва, той не може правилно да решава задачитѣ на своя животъ.

И тъй, за да успѣвате въ живота си, всѣки трѣбва да има поне единъ приятель, който да го обича и напълно да му вѣрва. И тогава, каквато работа започне, той непременно ще успѣе, защото приятельтъ му ще го вѣрва. Ако по нѣкакво неблагоприятно стечение на обстоятелствата той се провали нѣкѫде, приятельтъ му пръвъ ще го насърдчи. Когато се намѣрите въ голѣмо затруднение, достатъчно е приятельтъ ви да каже, че всичко ще мине, ще се нареди добре, за да се успокоите и насърдчите. Една добра дума струва повече, отколкото цѣла лекция отъ единъ часъ. Това, което говоря днесъ, щеви помогне за въ бѫдеще, когато се натъкнете на голѣми мѫчнотии. Засега вие можете само да слушате, защото не се намирате още предъ голѣми мѫчнотии.

Изпѣйте упражнението: „Махаръ Бену аба“.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“

*

24. Лекция отъ Учителя, държана на

11 априлъ, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...