Jump to content

1928_03_28 Полюси на съзнанието


Ани

Recommended Posts

От томчето "Малки и голѣми придобивки"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1936 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Полюси на съзнанието.

Т. м.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“

Чете се резюме на темата: „Защо живѣе човѣкъ“?

За следния пѫть пишете върху темата: „Службата на уравненията“.

Често съвременнитѣ хора си задаватъ въпроса: Защо Богъ е създалъ свѣта? Тѣзи, които задаватъ такъвъ въпросъ, нека си отговорятъ, защо единъ човѣкъ си направилъ едноетажна кѫща. Защо другъ си направилъ двуетажна кѫща? Защо трети си направилъ триетажна кѫща ? Защо едни хора си правятъ каменни кѫщи, а други — отъ дъски ? Както могатъ да отговорятъ на тѣзи въпроси, така нека си отговорятъ на въпроса, защо Господъ е създалъ свѣта. Преди всичко, отде знаятъ хората, че Господъ е създалъ свѣта? Тѣ си правятъ предположения и възъ основа на тия предположения продължаватъ да задаватъ на Господа редъ въпроси и да си отговарятъ вмѣсто Него. Чувате нѣкой да изказва недоволството си отъ Бога и да Го пита, защо го е създалъ такъвъ. Отде знае този човѣкъ, че Господъ, именно, го е създалъ? Че Господъ го е създалъ, това е негово предположение. Казано е въ книгата на Мойсея: „И направи Богъ человѣка“. Какво разбирате подъ думитѣ „и направи Богъ человѣка“ ? Знаете ли, какво сѫ означавали тия думи въ тѣхния първиченъ езикъ? Ще кажете, че така е писано въ Библията. Да, но колко превода е претърпѣла Библията досега ? Въ кой преводъ е писано така? Колкото повече преводи претърпява една книга, толкова повече се отдалечава отъ оригинала си, отъ своя първообразъ.

Библията се разбира по три различни начини, споредъ степеньта на развитието на онзи, който я чете. За простия човѣкъ тя е писана на простъ езикъ, въ видъ на приказки. За по-развития тя е писана въ символи, които той самъ трѣбва да разгадава. За посветения тя е писана на високъ духовенъ езикъ. Като я чете, въ нея той вижда вѫтрешния смисълъ на живота. Кабалиститѣ пъкъ намиратъ въ Библията особени кабалистически закони, каквито никой обикндвенъ човѣкъ не може да види. Значи, думитѣ на Мойсея, че Богъ направилъ човѣка отъ пръсть, иматъ съвсемъ другъ смисълъ отъ този, който хората разбиратъ. Възможно ли е да се направи човѣкъ отъ пръсть? Ако това е невъзможно, тогава какъвъ смисълъ е вложилъ Мойсей въ тия думи ? Какво искалъ да каже Мойсей съ тозистихъ? Може би той искалъ да покаже на хората, че Богъ лесно си прави модели: вземе пръсть, направи отъ нея една форма, вдъхне и животъ, и тя става човѣкъ. Значи, човѣкъ е създаденъ като кукла, за забава на Господа И тази кукла започва да гледа рѫцетѣ си, да движи пръститѣ си, да се радва. После тя гледа лицето си, тѣлото си, космитѣ си, радва се на всичко. Но това още не е истинскиятъ човѣкъ. Този човѣкъ може да пише и самъ се чуди, че е цѣлъ поетъ. Где е човѣкътъ? Човѣкъ не е направенъ отъ пръсть. Че пръстьта влиза като съставна часть въ човѣшкия организъмъ, това още нищо не значи. Пръстьта не е организирана, въ нея нѣма никакво единство. А подъ думата ,,човѣкъ“, ние разбираме законъ на единство, т. е. нѣщо организирано.

Това, което сега говоря, не е отричане на Библията, но казвамъ, че всѣка идея трѣбва да бѫде разбрана. Когато четете Библията, презъ всичкото време вие трѣбва да водите чистъ животъ, въ молитва и съзерцание, за да дойдете до високо вѫтрешно просвѣтление, да разберете вѫтрешния смисълъ на всѣка дума, на всѣки стихъ. Само така ще разберете, какво означаватъ думитѣ: „И направи Богъ человѣка отъ пръсть“. Само така ще разберете, какво е вложилъ Мойсей въ всѣка дума и въ всѣки стихъ. Не само Библията, но всѣка книга крие свой вѫтрешенъ смисълъ. Всѣка дума въ дадень езикъ съдържа една опредѣлена идея.

Сѫщата дума, употрѣбена въ изречение, подразбира друга нѣкаква идея. Онзи, който превежда, той пъкъ влага нѣкаква своя идея въ думитѣ. Ето защо, когато чете, размишлява и прави коментарии, човѣкъ трѣбва да има предъ видъ различнитѣ идеи, които думитѣ съдържатъ и самъ да се ориентира въ прочетеното. Нѣкои думи иматъ четири-петь значения. Такава е, запримѣръ, думата „bear“ въ английски езикъ. Преди години нѣкой думи сѫ имали положително значение, а сега иматъ отрицателно значение. Такава е думата „prevent“ въ английски езикъ, която нѣкога е означавала „застави ме да направя нѣщо“, а днесъ означава „ограничи ме да не направя нѣщо“. Каква голѣма еволюция трѣбва да е претърпѣла тази дума, за да мине отъ единъ полюсъ въ другъ.

Сега, като навлизате въ български езикъ, дохождате до думата „любовь“. Тази дума е изгубила своето високо, възвишено положение. Тя е слѣзла много низко. И затова, ако днесъ кажете предъ нѣкого думата „любовь“, тя нѣма да произведе въ него онова възвишено чувство и разположение, каквото нѣкога е съдържала. Колкото по-навѫтре се отива, толкова по-надолу слиза тази дума. Въ български езикъ силна дума е думата „благь, благость“. Ако кажете предъ нѣкого думата „любовь“, той ще се усмихне леко, шеговито. Изговорите ли, обаче, думата „благость“, той ще стане сериозенъ, състояниетому ще се повдигне, погледътъ му ще бѫде съсрѣдоточенъ, а не раздвоенъ. Ето защо, за да се повдигне значението на думата „любовь“, да заеме своето първоначално положение, непременно благостьта трѣбва да се вложи въ нея като съставна часть. Слабитѣ букви, слабитѣ звуци трѣбва да се съчетаватъ съ силни, за да повдигнатъ смисъла на ония думи, които сѫ изгубили своята първоначална сила и чистота. Буквата „Л“ въ български езикъ представя клинъ. Думата „любовь“ започва тъкмо съ тази буква, съ клина. Какво прави клинътъ? — Разединява. Ако искашъ да раздѣлишъ, да скарашъ двама души, вмъкни помежду имъ любовьта.

Двама приятели си дружатъ, добре се разбиратъ. Влѣзе ли между тѣхъ млада мома, тѣ веднага ще се раздѣлятъ. Ако между тѣзи приятели влѣзе единъ благъ чозѣкъ, връзката, отношенията имъ ще се уякчатъ. И едното, и другото положение е много естествено. Въ първия случай имаме двама приятели, които се раздѣлятъ. Защо? — Защото невъзможно е двама души да се обичатъ едновременно. Любовьта е положителна сила. Ако двамата едновременно се обичатъ, тѣ ще се отблъснатъ. Този законъ сѫществува навсѣкѫде въ природата: когато две положителни сили се срещнатъ, тѣ веднага ще ее отблъснатъ. Невъзможно е двама души едновременно да се обичатъ. Ако такива двама души се срещнатъ, между тѣхъ веднага ще се явятъ противоречия,недоразумения, които ще ги раздѣлятъ. Детето отговаря ли на любовьта на майка си? — Ни най-малко. Майката го милва, гали, облива го съ любовьта си, а то по цѣли дни плаче, не подозира даже, съ каква любовь, съ какви грижи е окрѫжено. Майката е силна, а детето — слабо. Когато детето порасне, стане голѣмъ синъ или голѣма дъщеря, тогава майката става слаба, а синътъ—силенъ. Тя е безпомощна, иска любовьта на сина или на дъщеря си. И ако синътъ или дъщерята сѫ добри, тѣ ще дадатъ отъ своята любовь и на майка си.

И тъй, когато единъ люби, другиятъ трѣбва да бѫде благъ. Такъвъ е законътъ въ природата. Благостьта съдържа въ себе си необходимитѣ елементи за растене. Любовьта е мощна, творческа сила, която се посажда въ благостьта, като въ благоприятна за нея почва, и тамъ се обработва, израства и се развива. Тази е причината, задето единъ трѣбва да люби, а другъ — да бѫде благъ. Каква ще бѫде любовьта, това зависи вече отъ човѣка, отъ елементитѣ, които той носи въ себе си. Човѣкъ, съ висока теменна часть, люби като войника. Щомъ не му харесва нѣщо, той веднага вади ножъ. Човѣкъ, у когото личнитѣ чувства сѫ силно развити, е много избухливъ въ любовьта си. Той е като взривнитѣ вещества. Достатъчно е да види, че неговата възлюбена или възлюбенъ е погледналъ нѣкѫде, или мръдналъ малко съ устата си, илк казалъ на нѣкого една добра дума, за да създаде цѣлъ скандалъ. Този човѣкъ живѣе главно въ своитѣ лични чувства, които го рѫководятъ. Човѣкъ, у когото разсѫдъкътъ е добре развитъ, придава на любовьта си философски, характеръ. Когато обича нѣкого, той постоянно мисли, разсѫждава, дали заслужава любовьта на този човѣкъ. Изобщо, всѣка умствена, всѣка духовна способность или проява на човѣка представятъ специални, особени полета на дейность. Тѣзи полета на дейность се отразяватъ специфично и върху любовьта на всѣки човѣкъ. Проявитѣ на любовьта сѫ толкова разнообразни, колкото сѫ различни хората на земята.

И тъй, когато се говори за любовьта, ние имаме предъ видъ най-краткия моментъ на проявлението ѝ. Любовьта е кратковременна: ту се проявява, ту изчезва. Тази е причината за смѣната на състоянията у човѣка. Както се смѣнятъ състоянията въ отдѣлния човѣкъ, така се смѣнятъ състоянията между двама и повече души. Тази е причината, поради която любовьта между двама души минава отъ единия въ другия: ако въ първия моментъ лицето А обича, въ втория моментъ обича лицето В. Значи, любовьта е минала отъ А въ В. Това показва, че на физическия свѣтъ двама души не могатъ едновременно да обичатъ, както двама души не могатъ едновременно да седатъ на единъ и сѫщъ столъ. Това е законъ, който трѣбва да имате предъ видъ. Като знаете този законъ, любовьта никога нѣма да ви изненадва. Вие ше знаете, какъ може да ви обича всѣки човѣкъ, съ какви елементи разполага въ любовьта си и т. н. Да желаете любовьта на хората, това значи, да искате тѣхното съдействие въ всѣко отношение: въ умствено, въ сърдечно и въ волево. Да ви обичатъ хората, това значи, да се грижатъ за васъ така, както за себе си. Нѣкой казва, че любовьта му е духовна. Каква е духовната любовь ? По какво се различава отъ физическата ? Да люби човѣкъ духовно, това значи, да държи своя възлюбень въ ума си и постоянно да го огражда съ хубави мисли и чувства, всѣкога да му желае доброто и да мисли добро за него. При това положение човѣкъ се чувствува разположенъ, готовъ на подвизи, на жертви. Следователно, когото любятъ, той има условия да бѫде благъ. Но двама души едновременно не могать да бѫдатъ благи. Както любовьта минава отъ единъ полюсъ на другъ, така и благостьта мѣни полюситѣ си.

Този законъ се отнася, както до самия човѣкъ, така и до всички хора. Ако въ първия моментъ човѣкъ е благъ. въ втория нѣма да бѫде благъ. Ако между двама души единиятъ е благъ, другиятъ нѣма да бѫде благъ. После ще стане обратното: вториятъ ще бѫде благъ, а първиятъ нѣма да бѫде благъ. Значи, любовьта, благостьта у хората се мѣни, движи се по полюси. Това не трѣбва да ви обезсърдчава, но да ви радва. Кратки, но богати, съдържателни сѫ моментитѣ на любовьта и благостьта. Любовьта трае една секунда, но отражението ѝ се продължава дълго време. Сѫщо така и умразата трае една секунда, но сѣнкага, която остава следъ нея, е голѣма. Като знае това, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да не се подава на умразата. Законътъ на смѣнитѣ е неизбѣженъ, но ученикътъ трѣбва да смѣня любовьта съ благостьта и обратно, а не любовьта съ умраза. Когато смѣната въ самия човѣкъ, както и между всички хора, става правилно, навсѣкѫде сѫществува миръ, хармония. Щомъ тази правилность се наруши, въ живота на хората изпъкватъ редъ противоречия, които ги спъватъ. И отъ това положение, обаче, има изходъ, благодарение на великия законъ — законътъ на любовьта, който превръща всичко въ добро. И най-отрицателнитѣ сили въ природата съдържатъ нѣщо добро въ себе си. Запримѣръ, колкото отрицателна сила да е умразата, тя все пакъ съдържа въ себе си единъ обновяващъ елементъ. Умразата не създава живота, нито го продължава, но го обновява. Съ умразата животътъ е лошъ, но безъ нея ще бѫде още по-лошъ. Както вѣтърътъ опрѣснява водитѣ въ природата, така и умразата обновява живота. Рибитѣ се ползуватъ отъ опрѣсняването на моретата, но слабитѣ параходи плащатъ скѫпо за това. Капитанитѣ на параходитѣ трѣбва да взиматъ въ съображение времето, когато става най-голѣмото опрѣсняване на моретата, за да избѣгватъ катастрофитѣ съ своитѣ параходи. Тѣ трѣбва да знаятъ, кога прозорцитѣ на моретата сѫ затворени, т. е. кога морето е тихо, и тогава да предприематъ пѫтешествията си.

Следователно, когато влиза въ живота, човѣкъ трѣбва да знае, кои сѫ опаснитѣ зони, въ които ставатъ голѣми бури и урагани, за да ги избѣгва. Опаснитѣ зони въ живота сѫ зонитѣ на умразата, на съмнението, на безвѣрието, на малодушието и т. н. Човѣкъ самъ не е причина за сѫществуването на тия зони. Тѣ сѫшествуватъ като сили въ природата, които се движатъ по свой опредѣленъ пѫть. Отъ човѣка се изисква разумность, да знае, какъ да ги заобикаля, да не се натъква на тѣхъ. Ако пъкъ се натъкне, да знае, какъ да ги превърне въ добро.

Какво бихте писали върху темата: „Ползата отъ съмнението“ ? Кога и въ какво може човѣкъ да се съмнява ? Ако е въпросъ за вѣрата, лесно се пише. Човѣкъ трѣбва да вѣрва въ всичко положително, а да се съмнява въ всичко отрицателно. Човѣкъ трѣбва да вѣрва въ доброто, а да се съмнява въ злото. Следователно, разумниятъ човѣкъ може да използува съмнението само по отношение на злото. Нѣкой съветва другаря си: Слушай, вмѣсто да носишъ сиромашията цѣлъ животъ съ себе си, влѣзъ въ нѣкоя банкерска кантора, бръкни въ касата и си извади, колкото пари искашъ. Така ще уредишъ положението си. Ето, тукъ,именно, човѣкъ трѣбва да се съмнява. Съ кражби животътъ не може да се подобри. Преди да посегне къмъ чуждата каса, човѣкъ трѣбва да мисли, че го чака затворъ, лишаване отъ граждански права, безчестие и т. н. Сиромахът ь трѣбва да вѣрва въ доброто, което носи въ себе си като условие за подобряване на човѣшкия животъ. Прилагайте съмнението въ всичко отрицателно, а вѣрата — въ положителното, въ доброто. Ученикътъ трѣбва да се пази отъ съмнението, за да не се петни. Той трѣбва да прибѣгва къмъ него само въ крайни случаи. Служете си съ съмнението като съ щипци, като съ лъжица, съ която бъркате нечистата храна. Не пипайте съмнението направо съ пръститѣ си. Вземете най-простата лъжица и съ нея бъркайте нечистата храна. Дойдете ли до чистата храна, вземете вашата хубава чемширова лъжица и съ нея бъркайте. Съмнението представя проста, груба лъжица, а вѣрата — чемширова лъжица, добре и фино изработена. Мѣстото на вѣрата е въ горната часть на главата, затова тя се занимава съ възвишени работи. Мѣстото на съмнението е въ задната часть на главата, затова то се занимава съ обикновени работи. Каквото и да се говори за съмнението, за умразата, въ края на краищата, и безъ тѣхъ не може. Псалмопѣвецътъ казва: „Господи, да не мразя ли тия, които и Ти мразишъ?“ Какво подразбиралъ Псалмопѣвецътъ подъ думитѣ „тия, които и Ти мразишъ?“ Възможно ли е Богъ да мрази? Невъзможно е Богъ да мрази. Псалмопѣвецтъ искалъ да каже, че Богъ не може да се радва на онзи, който краде, който изнасилва и убива, а следъ това отива да принася жертва на Господа. Това отвръщане на Божието лице отъ този човѣкъ, Псалмопѣвецътъ нарича умраза. — Не, Богъ никого не мрази. Казано е: „Богъ е Любовь“. Следователно, Той люби всички хора, всички живи сѫщества. „И отвърна Богъ лицето си оть човѣка.“ Това значи: каквато мисъль и да изпрати човѣкъ къмъ Бога, положителна или отрицателна, въ края на краищата тя пакъ ще се върне къмъ своя източникъ. Съ връщането на мисъльта къмъ нейния източникъ, Богъ дава възможность на човѣка да реализира своята мисъль, да види резултатитѣ ѝ. Нѣкой иска да стане богатъ, въ най-скоро време да забогатѣе. Той се обръща съ молба къмъ Господа. Господъ му дава условия да забогатѣе. И този човѣкъ, като се намѣри предъ отворената каса на нѣкой банкеръ, бръква въ нея и изважда, колкото пари иска. Не се минава много време, идватъ последствията на реализираната мисъль: хващатъ го, турятъ го въ затворъ и го лишаватъ отъ граждански права.

Съвременнитѣ хора се сѫдятъ едни-други, затварятъ се и, като се намѣрятъ въ трудно положение, питатъ: Право ли е да ни затварятъ? Где е Божията справедливость ? — Не, така не може да се пита. Богъ ли ви е пратилъ да отваряте чуждитѣ каси ? Вие отваряте чуждитѣ каси и вадите пари отъ тѣхъ, съ цель да забогатѣете по-скоро. Обаче, не е позволено човѣкъ да търси лесснъ пѫть за забогатяване. Той трѣбва да работи, съ поть на челото да изкарва прехраната си, но никога да не изнасилва и ограбва хората за смѣтка на своето лично обогатяване. Бързото обогатяване е отживѣлъ методъ, който днесъ не остава ненаказанъ. Той не внася нищо ново въ човѣшката душа; той не е въ състояние да облагороди човѣка. Това трѣбва да знае ученика, ако иска да внесе най-малкото подобряване въ живота си. Като работи по този начинъ, човѣкъ може да бѫде благоугоденъ на Бога. Безъ това съзнание, колкото и да мечтае да се повдигне, човѣкъ нищо нѣма да придобие. Когато работи, човѣкъ има право да мечтае. Но да мечтае, безъ да работи, въ това нѣма никакъвъ градежъ. Дето нѣма градежъ, тамъ нѣщата се израждатъ.

Съвременнитѣ хора се оплакватъ, че и като работятъ, пакъ нѣматъ никакъвъ успѣхъ. Защо нѣматъ успѣхъ ? — Защото много отъ тѣхнитѣ мисли, отъ тѣхнитѣ идеи сѫ на израждане. Всѣка мисъль, която не е поставена на идейна база, въ края на краищата ще се разруши, ще изчезне. Всѣка мисъль, всѣка идея трѣбва да има опредѣлена ширина, дълбочина и дължина. Така измѣрена и оформена, човѣкъ трѣбва да нарисува тази своя идея, да бѫде ясна, първо — за самия него, а после и за окрѫжаващитѣ. Това значи, да мисли човѣкъ 19 право. Ако идеитѣ и мислитѣ на човѣка не сѫ ясни за самия него, той ще се лута въ живота си, ще търси начинъ първо да се справи съ мѫчнотиитѣ въ живота си, а после да се занимава съ нѣкои възвишени въпроси. Не е така. Колкото повече човѣкъ се спира върху великото и възвишеното въ свѣта, толкова по-скоро ще разреши мѫчнотиитѣ въ живота си.

И тъй, като ученици, работете за създаване на добри връзки, за създаване на правилни отношения съ хората. Не е лесно човѣкъ да създаде добра връзка съ нѣкого. Помнете следното положение : посрѣдствениятъ ученикъ никога не може да привлѣче вниманието на единъ виденъ професоръ. Даровитиятъ, способниятъ ученикъ, обаче, всѣкога може да обърне внимание на единъ виденъ професоръ. Сѫщото може да се каже и за красивия човѣкъ. Способностьга, красотата на човѣка сѫ качества, които заслужаватъ вниманието на хората. Защо ? — Защото този, който може да изработи своята красота, е великъ духъ. Следователно, когато нѣкой иска да привлѣче вниманието на Бога, той непременно трѣбва да има нѣщо особено въ себе си, съ което да постигне своята цель. Съ думи само човѣкъ не може да привлѣче вниманието на Бога. — Тогава да се молимъ. — И съ молитва само не можете да привлѣчете вниманието на Бога. Молитвата на човѣка трѣбва да съдържа нѣщо особено въ себе си, за да бѫде силна, да има резултатъ. Много светии сѫ прекарвали по 10-20 години въ пустинята, за да привлѣкатъ вниманието на Бога, но въпрѣки това не сѫ успѣли. Много адепти въ Индия, въ Египетъ, сѫ прекарвали съ години въ молитва, въ съзерцание, но пакъ не сѫ успѣли да привлѣкатъ вниманието на Бога. Защо? — Липсвало е нѣщо въ тѣхнитѣ молитви, въ чистотата на тѣхния животъ. Който успѣе да привлѣче вниманието на Бога, той става великъ човѣкъ; който не може да привлѣче вниманието на Бога, той остава обикновенъ човѣкъ.

Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да постигне желанията си? — Той трѣбва да работи, да учи, да прилага. Лесно е да се каже, че нѣкой е талантливъ, гениаленъ човѣкъ или светия. Докато стане такъвъ, той е работилъ съ години, съ голѣмо постоянство, безъ никакво обезсърдчаване. Ние виждаме, че нѣкои хора се раждатъ гении, а други — съ усилие, съ чрезмѣрна работа ставатъ такива. Първитѣ сѫ работили въ миналото, а сега женатъ готови плодове; вторитѣ продължаватъ още да работятъ, докато дойдатъ до жетвата, да поженатъ своитѣ плодове. Работа се иска отъ всички! Нѣкои хора се раждатъ готови праведни, а други — чрезъ усилия ставатъ такива. Усилията се подтикватъ отъ силни желания. Едно силно желание дава потикъ на човѣка да прави усилия, да работи, да постоянствува, докато придобие нѣщо.

Съ единъ примѣръ ще изясня горната мисъль. Представете си, че искате да отидетена концертъ, да слушате нѣкой знаменитъ виртуозъ. Отивате съ единъ вашъ приятсль да си купите билетъ, но се указва, че имате по 20 лева само на разположение, а билетътъ струва 50 лв. Приятельть ви поглежда натукъ-натамъ, свива рамене и се връща дома си. Обаче, вие не искате да се върнете, имате силно желание да слушате този виртуозъ. За тази цель вие се спирате вь коридора и мислите, отде да намѣрите още 30 лв. Въ това време нѣколко ваши другари, или познати пристш атъ на концерта. Вие отивате при единъ, при втори, при трети познатъ, искате да ви услужатъ съ петь лв., за да купите билета. Щомъ съберете 50 лв., купувате си билетъ и заедно съ всички хора влизате въ салона да слушате знаменития виртуозъ. Такова нѣщо е силното желание. Човѣкъ е готовъ да употрѣби трудъ, усилия, работа, за да задоволи едно свое възвишено желание. Това се иска отъ ученика: трудъ, постоянство, усилие. Само така той ще постигне своитѣ велики стремежи.

Като говоря по този начинъ, нѣкои мислятъ, че изтъквамъ погрѣшкитѣ имъ. — Не, азь нѣмамъ предъ видъ вашитѣ погрѣшки, но искамъ да ви посоча методи, чрезъ които да засилите поне една отъ своитѣ добродетели. Запримѣръ, вие искате да бѫдете обичани, но не си задавате въпроса, какво е нужно, за да ви обичатъ хората. За да ви обичать хората, все трѣбва да има нѣщо у васъ, съ което да имъ отговаряте. Мнозина могатъда ви обичатъ, но можете ли вие да задържите любовьта имъ ? За да задържите любовьта на нѣкой човѣкъ, трѣбва да бѫдете внимателни, да не повтаряте погрѣшката, която единъ младъ момъкъ направилъ. Този младъ момъкъ се запозналъ съ 20 богати, красиви моми и на всѣка поотдѣлно се обяснилъ въ любовь. Той ходилъ въ домоветѣ имъ, и навсѣкѫде бивалъ добре посрѣщанъ и изпращанъ. Тѣ го обсипвали съ подаръци, съ голѣмо внимание. По нѣкакво съвпадение тѣзи моми се запознали една съ друга и, въ разговора си, узнали, че младиятъ момъкъ е възлюбенъ въ всички.

Единъ день тѣ се наговорили въ опредѣленъ часъ да се събератъ на едно мѣсто, а една отъ тѣхъ да го покани да се разходятъ заедно дотамъ, да му дадатъ добъръ урокъ. Безъ да подозира, каква засада му се готви, момъкътъ съ една отъ своитѣ избранници, излѣзълъ на разходка. Като стигналъ до мѣстото, дето били събрани 19-тѣ негови познати, той се стресналъ, не знаелъ, какво да каже, какъ да излѣзе отъ това трудно положение. Красивитѣ моми му дали единъ урокъ, който за винаги му останалъ паметенъ. У кого е погрѣшката? Погрѣшката седи въ материалното разбиране на любовьта. Съ любовьта не може да се играе. Не е лошо, че този момъкъ обичалъ 20 моми. Той може да обича всички хора, но на всѣки човѣкъ трѣбва да даде онова, което му е нужно, което може да задоволи неговитѣ духовни стремежи. Какъ трѣбваше да постѫпи този момъкъ? — На една отъ момитѣ той трѣбваше да купи нѣкоя хубава книга за четене; на втората трѣбваше да купи нѣкакъвъ инструментъ; ако третата мома имаше желание да следва въ странство, той трѣбваше да ѝ съдействува, да реализира желанието си и т. н. Изобщо, той трѣбва да даде на всѣка мома онова, отъ което душата ѝ се нуждае. Следъ време всички трѣбва да се върнатъ при него, да му изкажатъ своята благодарность, че той имъ е помогналъ съ нѣщо. Това значи любовь. Да любишъ човѣка, значи да му дадешъ това, отъ което душата му се нуждае. Може ли човѣкъ да отговори по този начинъ на всѣка душа, той има право да обича всички моми и момци, да обича всички хора и всички живи сѫщества по лицето на земята.

Сега ще ви приведа единъ примѣръ, който трѣбва да решите сами. Този примѣръ представя задача за разрешаване. Представете си, че нѣкой отъ васъ има едно шише, пълно съ чиста, изворна вода. До васъ се нареждатъ 20 души съ своитѣ празни чаши, и всѣки отъ тѣхъ очаква да му напълните чашата. Споредъ закона на справедливостьта вие наливате вода въ първата чаша, и казвате на първия човѣкъ да прелѣе водата отъ своята чаша въ чашата на втория; вториятъ да прелѣе водата отъ своята чаша въ чашата третия; третиятъ — въ чашата на четвъртия ит. н. — до 20 човѣкъ. На всички е сипано вода, но тѣ пакъ не оставатъ доволни. Тѣ се оплакватъ. че водата въ чашата имъ не е чиста. Чия вода ще бѫде най-нечиста? — Водата на последния човѣкъ ще бѫде най-нечиста, а тази на първия ще бѫде най-чиста. Кой е виновенъ за това? Вината е въ тѣзи, които не сѫ измили чашитѣ си. Водата е била чиста, но чашитѣ, въ които сѫ я наливали, не сѫ били достатъчно чисти, вследствие на което сѫ намалили чистотата на водата. Следователно, всички трѣбва да помните, че източникьтъ на любовьта е единъ. Любовьта, сама по себе си, е чиста, но съсѫдитѣ, въ които се сипва, не сѫ еднакво чисти, вследствие на което намаляватъ чистотата на сипаната въ тѣхъ любовь. Пазете чисти съсѫдитѣ, въ които ви сипватъ отъ любовьта, за да бѫде и вашата любовь всѣкога чиста.

Следователно, когато иска да разреши единъ въпросъ правилно, човѣкъ трѣбва да знае, кѫде се криятъ причинитѣ, които прѣчатъ за доброто разрешаване: въ самата вода, въ шишето или въ чашата. Освенъ това, човѣкъ трѣбва да има предъ видъ, колко време най-много любовьта може да се задържи въ човѣшкото сърдце. Тъй както е изтъкано човѣшкото сърдце, любовьта не може да се задържи въ него за дълго време. Ако налѣете вода въ една чаша и я оставите на открито, водата ще се изпари толкова по скоро, колкото външната температура е по-голѣма. Лѣтновреме водата се изпарява по-скоро, отколкото презъ зимата. Тъй щото, когато любовьта се губи лесно, човѣкъ трѣбва да знае, че причината за това е външната температура. Сърдцето на този човѣкъ е било отворено и, вследствие на външната температура, любовьта му се е изпарила. Ако времето е било студено, любовьта на този човѣкъ щѣше да се задържи за повече време въ сърдцето му. Значи, и за живота на сърдцето има студено и топло време. Когато човѣкъ има на разположение всичко, каквото желае, той се намира въ студена зона за сърдцето си. Защо ? — Защото той не е изложенъ на изкушения. Дето нѣма изкушения, тамъ сърдцето е затворено, температурата вънъ е по-низка, и изпаряването на любовьта става по-бавно.

Въ природата сѫществува следния законъ: налѣе ли се веднъжъ вода въ Божествената чаша, тя трѣбва или да се изпари, или да се изпие. Преди да се налѣе втори пѫть вода, чашата трѣбва да бѫде съвършено празна и суха. Има ли най-малкото количество вода въ чашата, по никой начинъ не може да се налѣе нова. Никой нѣма право да обръща чашата си надолу, за да излѣе малкото вода, останала въ нея, и да чака да му се сипе чиста, нова вода. Оттукъ можемъ да извадимъ следния законъ: докато човѣкъ не преживѣе най-голѣмото нещастие, новото нѣма да го посети. По какво се познава, че е дошло най-голѣмото нещастие ? — По изпразване на чашата додъно. Когато чашата на човѣка се изпразни до дъно, тогава само Божественото ще дойде въ него, ще напълни чашата му съ прѣсна, съ чиста вода и ще го зарадва отново. Такъвъ е Божествениятъ законъ. Той не може по никой начинъ да се измѣни. Една капка вода само да е останала въ чашата ти, пакъ не може да се сипе нова. Ще чакашъ, докато и тази капка се изпари и тогава ще се надѣвашъ за нова, чиста вода. Запомнете този законъ и го приложете навсѣкѫде въ живота си, даже и по отношение на вашитѣ мисли и чувства.

Всѣка мисъль, която се приема отъ Божествения свѣтъ, трѣбва да се използува до край. Следъ това само могатъ да се очакватъ нови мисли. Но тъй, да се приематъ мислитѣ и да се турятъ настрана, да се намиратъ въ запасъ, това не се позволява. Чашата винаги трѣбва да бѫде празна, да чака момента, когато може да се налѣе нѣщо въ нея, както пѫпката на дръвчето чака първия слънчевъ лѫчъ да влѣзе въ нея и да я пукне. Цвѣтътъ трѣбва да бѫде отворенъ, за да приеме Божественото благо въ себе си. Веднъжъ цвѣтътъ цъвналъ, втори пѫть не може да цъвне. Веднъжъ ще цъвне, веднъжъ ще се напълни и веднъжъ ще узрѣе. Природата не повтаря нѣщата. Следната година сѫщата чаша ще се яви отново, но вече празна. Тя е била пълна, после нѣкой я изпилъ и сега, като празна, отново се връща при източника си, да я напълни.

И тъй, цвѣтоветѣ на растенията не сѫ нищо друго, освенъ отворени чаши, пълни съ Божествена вода, съ нектаръ, отъ който разумнитѣ сѫщества пиятъ. Излишъкътъ отъ този нектаръ се дава на мушицитѣ, за да могатъ идната година тия чаши отново да се напълнятъ. Цвѣтове, отъ които сокътъ не е изпитъ до дъно, следната година пакъ цъвтятъ, но не завързватъ, плодъ не даватъ. Следователно, само този цвѣтъ може да вързва, сокътъ на който е изпитъ или изсмуканъ до дъно. Изпиването не става изведнъжъ, но постепенно. Въ природата нѣма бързи действия, бързи резултати. Ако съвременнитѣ хора не успѣватъ въ нѣщо, то е защото искатъ бързи резултати, бързи постижения. Тѣ искатъ въ две-три години да станатъ музиканти, учени, да придобиятъ голѣми богатства. Такъвъ законъ въ природата не сѫществува. Човѣкъ трѣбва всѣки день да прави упражнения, за да може следъ 10-20 годишна работа въ дадено направление да има поне микроскопически резултати. Не е лесно да стане човѣкъ виртуозъ. Той трѣбва десетки години да се упражнява, за да стане виденъ музикантъ, художникъ или артистъ. Да мисли човѣкъ, че безь упражнения може да постигне нѣщо, това значи, неговата чаша винаги да остава недоизпита. Това значи, всѣка година да цъвти, но никога да не вързва. За такъвъ човѣкъ се казва, че цъвти, но плодъ не дава. Той дига шумъ около себе си, но нищо не остава на свѣта.

Следователно, колкото малко земя и да имате, трѣбва да я обработвате. Ако ви запита нѣкой, съ какво се занимавате, какво изучавате, кажете, че изучавате музика, граматика, но сте едва на първитѣ уроци: свирите гами, свирите едва съ цѣли, съ половини, съ четвъртини и съ осмини ноти. По-нататъкъ не сте навлѣзли. По граматика пъкъ едва сте стигнали до проститѣ изречения. Не е достатъчно човѣкъ да знае да свири, да пѣе, или да говори, но неговата пѣсень, неговиять говоръ трѣбва да отварятъ сърдца. Въ това отношение всѣки ще бѫде поставенъ на изпитъ, да се види, да разбере, докѫде е достигналъ въ знанията си.

Вие сте, запримѣръ, добъръ цигуларь или добъръ говоритель. Даватъ ви следната задача: да отидете при единъ милионеръ, но голѣмъ скѫперникъ, да му свирите, и по този начинъ да въздействувате на сърдцето му, да отвори касата си, да даде часть отъ богатството си на нуждаещитѣ се. Вие отивате при милионера и започвате да свирите. Той ви изслушва, но както сте дошли, така ви изпраща. Какво показва това? — Това показва, че вашата музика не е подействувала върху сърдцето на този скѫперникъ. Тогава изпращатъ втори, трети цигуларь, докато се намѣри единъ, който може да му въздействува. Щомъ този скѫперникъ отвори касата си и започне да раздава на нуждаещитѣ, той е отворилъ и сърдцето си. Така трѣбва да действува всѣки музикантъ, всѣки говоритель върху човѣшкитѣ сърдца.

Единъ знаменитъ пѣвецъ отишълъ въ Америка да дава концертъ. Следъ концерта си той билъ поканенъ да пѣе въ дома на единъ милиардеръ. Като получилъ поканата, пѣвецътъ се приготвилъ да посети милиардера. Той се облѣкълъ съ специални дрехи за концертъ, понеже мислилъ. че ще свири предъ публика. Въ опредѣления день и часъ пѣвецьтъ се явилъ въ дома на милиардера. Като влѣзълъ въ залата, дето трѣбвало да свири, той останалъ изненаданъ. Въ залата билъ само милиардерътъ съ своето малко кученце, което дремѣло около господаря си. — Заповѣдайте, господине, започнете да пѣете. Пѣвецътъ започналъ да пѣе, но щомъ чуло гласа му, кученцето скочило на крака и започнало да лае, да скача. Тогава милиардерътъ казалъ - Достатъчно, господине Той взелъ въ рѫката си единъ чекь, далъ го на пѣвеца и го изпратилъ. Какьвъ урокъ извлѣкълъ пѣвецътъ отъ този случай? Първиятъ моментъ той се почувствувалъ обиденъ отъ милиардера. Обаче, милиардерътъ искалъ да мy каже, че щомъ кученцето се събудило отъ пѣсеньта и започнало да скача, да играе, да лае, значи, той е добъръ пѣвецъ. Сѫщевременно, милиардерътъ искалъ да достави удоволствие на своето кученце, да послуша хубаво пѣние и отъ това, какъ реагира срещу пѣсеньта, да извади заключение, добъръли е пѣвецътъ или не. Това кученце е било едно отъ най-привилегированитѣ кучета изъ цѣлия свѣтъ. То е единственото куче въ свѣта, което се е ползувало отъ щастливия случай да слуша такъвь виденъ пѣвецъ.

Каква е практическата, реалната страна на този примѣръ? Реалната страна е тази, че следъ хиляди години, когато кученцето мине въ по-висока форма на развитие, тази пѣсень ще изпъкне въ съзнанието му и, ако се е явило въ човѣшка форма, този човѣкъ ще пожелае да се прояви като пѣвець. Казано е, че нищо въ природата не се губи. Значи, и тази пѣсень, попаднала дълбоко нѣкѫде въ съзнанието на кученцето, ще изпъкне нѣкога наново, тъкмо когато то се яви на земята като човѣкъ, който ще пожелае да работи въ областьта на музиката.

И тъй, като знаете закона, че нищо въ природата не се губи, че и най-малкитѣ усилия иматъ резултати, не се обезсърдчавайте. Гледайте на нѣщата положително. Отъ Божествено гледище всички нѣща иматъ смисълъ. Който не гледа така на нѣщата, той казва: Защо съмь дошълъ на земята да нося обидитѣ на хората? Защо съмь влѣзълъ въ тази Школа, ако не мога да се освободя отъ обидитѣ и страданията? Така се запитва и пѣвецътъ, който е пѣлъ на милиардера и кученцето му. Ако гледате на нѣщата съ окото на ясновидеца, ще разберете, че всѣко нѣщо има смисълъ; въ далечното бѫдеще макаръ, то ще принесе известна полза. Ако нѣщата иматъ смисълъ за далечното бѫдеще, колко повече нѣкои отъ тѣхъ иматъ смисълъ още днесъ! — Ама не разбираме тия нѣща. — Не се стремете да разбирате всичко. Достатъчно е да имате отъ всѣко нѣщо по едно малко добро. Това, което преживявате въ даденъ моментъ, въ бѫдеще все ще ви донесе нѣкаква малка придобивка. Не се стремете къмъ натрупване. Не трупайте много знания. Знанието се осмисля, само когато се превръща въ жива сила. Бѫдете доволни отъ малкото, което ви се дава, било въ знание, въ сила, въ ядене, въ ходене, въ спане и т. н. Нека доволството бѫде основа на живота ви. Доволството е Божественъ законъ. Една поговорка казва: „Бѫдете доволни отъ малкото, за да ви се даде голѣмото“. Въ Писанието е казано: „Доволниятъ, вѣрниятъ въ малкото е вѣренъ и въ многото“. Да бѫде човѣкъ доволенъ въ малкото, това не значи да стои на едно мѣсто. — Не, той трѣбва да върви напредъ и да бѫде доволенъ отъ всичко, което животътъ му предлага. Успѣлъ или не успѣлъ въ нѣщо — никаква критика. Самокритиката не допринася нищо. Тя има смисълъ дотолкова, доколкото човѣкъ може да съзнае едно положение. Щомъ го съзнае, самокритиката трѣбва да се тури настрана. Иначе, тя ще му причини излишни страдания. Човѣкъ трѣбва да избѣгва излишнитѣ страдания.

И тъй, основната мисъль на тази лекция е за любовьта като потикъ за постигане, за реализиране на стремежптѣ на човѣшката душа. Любовьта е потикъ за придобиване на знания, за създаване на характеръ, за придобиване на добри мисли и желания. Не е въпросъ да се използува любовьта, но когато тя посети човѣка, той трѣбва разумно да я използува. Забелязано е, че съ любовьта нѣщата ставатъ лесно и бързо. Когато ученикътъ обича учителя си, той учи добре. Или когато обича нѣкой предметъ, той учи лесно. Който не обича нито учителя си, нито предмета му, той е разсѣянъ, мѫчно учи. Разсѣяностьта е въ връзка съ известни вѫтрешни състояния у човѣка. Когато умътъ на човѣка е раздвоенъ, т. е. когато за едно и сѫщо нѣщо има две противоположни мисли, той всѣкога е разсѣянъ. Разсѣяностьта пькъ се отразява върху паметьта. Обикновено разсѣяниятъ има слаба паметь. За да засили паметьта си, човѣкъ трѣбва да се концентрира, да мисли право за нѣщата. Правата мисъль не създава никакво раздвояване. Дето има външно или вѫтрешно смущение, мисъльта се раздвоява.

Запримѣрь, канятъ ви на обѣдъ въ едно видно семейство, между знатни, богати хора. Вие се обличате добре, готвите се за обѣда, на който сте канени, но започвате да се смущавате вѫтрешно, какъ ще ви приематъ, кѫде ще ви турятъ да седнете, какъ ще се рѫкувате, какво ще говорите съ тѣзи хора ит. н. Всичко това внася голѣмо смущение у васъ, вследствие на което мисъльта ви се раздвоява, и вие се разсѣйвате. Като влѣзете между тѣзи хора, тѣ виждатъ смущението ви и не ви отдаватъ това внимание, което заслужавате. Нѣма защо да се смущавате. Като влизате между хора, отъ каквото обществено положение и да сѫ, министри, началници, главни секретари, вие трѣбва да заемете едно мѣсто и нищо да не очаквате. Не мислете, какъвъ ефектъ ще произведете; слушайте, какво хората говорятъ и, ако трѣбва да дадете мнението си, кажете думата си спокойно, безъ никакво стѣснение. Дали ще отидете за служба, или като гостъ, вие трѣбва да пазите едно и сѫщо положение. Не очаквайте да направите нѣкакво особено впечатление на хората. Колкото по-просто и естествено се постави човѣкъ, толкова по-добре за него.

Това, което се говори за обикновения човѣкъ, се отнася и за учения. Често нѣкой ученъ създава една теория, но се смущава, какъ ще я приематъ външнитѣ хора, какъ ще се произнесатъ другитѣ учени. Нѣма защо да се смущава. Другитѣ учени могатъ да не я удобрятъ — това още нищо не значи. Съображенията имъ да не я удобрятъ могатъ да бѫдатъ различни. Едно отъ съображенията имъ може да бѫде, че не я разбиратъ. Второто съображение може да бѫде, че не е достатъчно пълна. Не е лесно човѣкъ да изнесе навънъ своитѣ вѫтрешни, субективни схващания. Аконѣкой музикантъ е написалъ една пѣсень, но не се решава да я изнесе предъ свѣта, нека първо я изсвири предъ нѣколко музикални деца, 4-5годишни, и да следи, какво впечатление ще имъ произведе. Ако децата харесатъ пѣсеньта и се въодушевять отъ нея, и възрастнитѣ ще я харесатъ. Често децата могатъ да служатъ за мѣрка на нѣщата. Така сѫ правили много видни писатели, поети и музиканти. Преди да изнесатъ произведенията си предъ свѣта, тѣ ги изпълняватъ предъ нѣколко интелигентни деца и, по ефекта, произведенъ върху тѣхъ, тѣ сѫ предвиждали ефекта, който ще иматъ предъ свѣта. Когато пишете нѣщо, или разказвате нѣщо, внимавайте да нѣма нито една излишна или двусмислена дума. Ако пишете разказъ, той трѣбва да бѫде простъ, свободень отъ надути, неестествени изрази. Такъвъ примѣръ имаме въ Библията — разказътъ за Иосифа. Той може да послужи като образецъ за единъ чистъ, простъ, естественъ разказъ.

Следователно, основната мисъль въ тази лекция е въпросътъ за любовьта и за благостьта. Дойде ли въпросъ за любовьта и за благостьта, всѣки трѣбва да си каже: Азъ мога да любя, мога да бѫда благъ. Но това трѣбва да бѫде казано така, че отвънъ никой да не чува. Чуе ли ви нѣкой, непременно ще бѫдете спънати. Нѣма сила въ свѣта, която може да попрѣчи на човѣка да люби и да бѫде благъ, но той трѣбва да бѫде разуменъ. Който не може да люби и да бѫде благъ, той 20 е робъ на условията, той не може правилно да се развива. Свободенъ е само онзи, който люби, който е благъ. Щомъ е свободенъ, той може да се прояви, той може да еволира. Законътъ на еволюцията работи тамъ, дето любовьта и благостьта се проявяватъ. Тъй щото, посети ли ви любовьта, ще знаете само за себе си, че любите. Кажете ли на другъ нѣкой, той нѣма да повѣрва и ще каже, че и той люби.

Известно е, обаче, че въ едно и сѫщо време двама души не могатъ да любятъ. Ако единиятъ люби, другиятъ трѣбва да бѫде благъ. После състоянията ще се смѣнятъ: който е любилъ, той ще бѫде благъ; който е билъ благъ, той ще люби. Безъ смѣни, животътъ на земята нѣма смисълъ. Смѣнитѣ, това сѫ образи, картини, чрезъ които се проявява любовьта въ човѣка. Божията Любовь, обаче, не се нуждае отъ никакви обекти, отъ никакви образи и картини. Подъ думитѣ „безъ обектъ“ разбираме любовь, която не очаква нищо материално. Когато люби, човѣкъ не трѣбва да очаква отъ никого нищо. Тъй щото, когато люби, човѣкъ все трѣбва да има нѣкакъвъ образъ, но той не трѣбва да издигне този образъ предъ себе си като идеалъ, като идолъ. Затова Мойсей е казалъ на евреитѣ: „Освенъ Бога, никакъвъ образъ, никакъвъ идолъ не трѣбва да издигате предъ себе си“. Това значи: почитай слънцето, ползувай се отъ неговата свѣтлина и топлина, но не го правиидолъ за душата си. Не се кланяй на никакви идоли въ свѣта, били тѣ земни, или небесни. Въ пѫтя на своето развитие, човѣкъ постепенно минава отъ обектната къмъ безобектната любовь. За да си състави каква и да е идея за Бога, детето има предъ видъ образа на майката, която го кърми, отглежда, храни, облича, кѫпе и т. н. После, то разширява понятието си за Бога, като приема въ себе си образа на баща си, съ грижитѣ и любовьта, които той полага за него; следъ това понятието на детето за Бога още повече се разширява, и то приема въ себе си образитѣ на своя братъ, на своята сестра, на учителитѣ си, на външнитѣ хора и т. н. И най-после, когато детето порасне и отъ всички тия образи извлѣче само проявитѣ на любовьта, то дохожда до най-високото понятие за Бога, въ което вече не влизатъ никакви образи, но само прояви и отношения на любовьта.

И тъй, дойде ли въпросъ за любовьта, на никого не казвайте, че любите, или че сте благи. Знайте това само за себе си. Дали другитѣ любятъ, дали сѫ благи, това не трѣбва да ви интересува. Ако се интересувате за другитѣ, или ако имъ разправяте за себе си, вие сами ще си напакостите. Законътъ е такъвъ, а не, че съзнателно ви се забранява да говорите. Понеже човѣкъ е изложенъ на постоянни промѣни, той не трѣбва да говори, защото самъ ще се натъкне на противоречия. Който спазва този законъ, той лесно може да сесправя съ противоречията въ живота си. Ако не спазва този законъ, той самъ ще се намѣри въ чудо, защо това, което днесъ е казалъ, на утрешния день го нѣма. Думата „любовь“ при различни случаи може да се изрази съ различни думи. Запримѣръ, като любишъ нѣкого, ти го обичашъ, сърадвашъ му и му съчувствувашъ, приятно се разполагашъ къмъ него. Това показва, че любовьта представя голѣмо общество или голѣма фамилия, въ която влизатъ благородни и възвишени чувства. Колкото повече благородни и възвишени чувства влизатъ въ понятието за любовьта, толкова повече то се разширява и разклонява. Значи, любовьта на човѣка се разширява и разклонява, както и дървото. Нѣкой казва, че на младини любилъ, а на старини не може да люби. — Това е невъзможно. Това сѫ човѣшки схващания. За единъ и сѫщъ човѣкъ, любовьта е една и сѫща презъ всичкитѣ години на живота му, но схващанията му за любовьта не сѫ едни и сѫщи.

Тъй щото, когато нѣкой казва, че на младини ималъ повече любовь, отколкото на старини, това показва, че той мѣни схващанията си за любовьта, поради което често изпада въ илюзиитѣ на живота. Подобни усилвания и отслабвания на темпото на нѣщата, човѣкъ може да забележи навсѣкѫде въ природата: въ вѣенето на вѣтъра, въ течението на водитѣ, въ зазоряването и т. н. Това нѣщо човѣкъ може да забележи и въ своя организъмъ: въ биенето на сърдцето, въ възприемането на звука — чрезъ ушитѣ си и на свѣтлината — чрезъ очитѣ си. Предъ васъ стои часовникъ; вие се вслушвате въ цъкането му. Въ първо време часовникътъ цъка равномѣрно. Колкото повече се вслушвате въ цъкането му, струва ви се, като че чувате едно отслабване на цъкането, после едно ускоряване; следъ време чувате пакъ нѣкакво отслабване и т. н. Причината не е въ часовника, но въ промѣнитѣ, които ставатъ съ вашия слухъ. Това усилване и отслабване на темпа се забелязва и въ биенето на сърдцето. Често темпътъ на сърдцето е въ връзка съ усилване и отслабване на вибрациитѣ на любовьта. Въ сѫщность, въ любовьта нѣма никакво усилване и отслабване. Обаче, има промѣни въ състоянията на човѣка. Тѣзи промѣни на състоянията сѫ необходими за човѣка, да се кали. Иначе, неговата нервна система не би могла да издържи вибрациитѣ на любовьта. За да се кали нервната система на човѣка, той трѣбва да се движи между любовьта и благостьта: той ще минава отъ полюса на любовьта въ полюса на благостьта. Като се движи отъ единия въ другия полюсъ, човѣкъ постепенно се облагородява, и по този начинъ става полезенъ за себе си и за своитѣ ближни.

И тъй, работете върху себе си тихо, мълчаливо, безъ да трѫбите предъ свѣта, какво правите и какво сте постигнали. Нека силнитѣ отъ васъ направятъ следното упражнение:по три пѫти на день, сутринь — въ 7 ч., преди обѣдъ — въ 11 ч. 59 м. и вечерь — въ 10 ч. 55 м., концентриратъ мисъльта си и се наблюдаватъ, какво е състоянието имъ въ това време — любовно, благо или неутрално. Следъ това проследете, какъвъ е полюсътъ на вашия умъ, на вашето сърдце и на вашата воля. Ако нѣкой е заспалъ преди опредѣления часъ за упражнението, т. е. преди 10 ч. 59 м., той трѣбва да стане, да свърши упражнението си и отново да си легне. Онѣзи ученици, които не искатъ да правятъ това упражнение и се считатъ слаби, пакъ въ сѫщитѣ часове, по три пѫти на день, трѣбва да казватъ за себе си: Слабиятъ става силенъ, когато се упражнява. Като ви давамъ упражнение за силни и слаби, последнитѣ не трѣбва да се обезсърдчаватъ, защото никой не знае, кой е силенъ, и кой — слабъ. Каквото придобиете отъ упражнението, ще го пазите за себе си. Ще мълчите като рибитѣ. Колкото и каквито упражнения да ви се даватъ, трѣбва да ги правите, безъ да разправяте, какво правите. Съ тѣзи упражнения вие ще развиете постоянството си, а сѫщевременно ще развиете и вѣрата си.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“

*

22. Лекция отъ Учителя, държана на

28 мартъ, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...