Jump to content

1928_02_09 Озлобяване, мѫка, скръбь (липсват стр. 102, 103, 121)


Ани

Recommended Posts

От томчето "Малки и голѣми придобивки"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. II (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1936 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Озлобяване, мѫка, скръбь.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“

Размишление.

Чете се темата: „Цѣрътъ на най-голѣмата скръбь“.

Единъ отъ старитѣ пророци е казалъ за Господа: „Потърсете ме въ день скърбенъ, и азъ ще ви помогна“. Голѣмата скръбь е отъ дявола, малката — отъ човѣка, а помощьта—отъ Бога. Значи, когато скърбишъ много, дяволътъ те мѫчи; когато скърбишъ малко, човѣкъ те мѫчи; когато намѣришъ цѣръ за скръбьта си, това е отъ Бога. Богъ не причинява скръбь никога и на никого. Ние казваме, че човѣкъ грѣши, а Богъ помага, избавя човѣка отъ грѣха. Когато човѣкъ грѣши, Богъ седи настрана и наблюдава, какво прави, но не се мѣси въ грѣха. Богъ не участвува въ грѣховетѣ на хората. Щомъ се обърнатъ къмъ Него за помощь, за спасение, Той веднага имъ помага. Спасението всѣкога иде отъ Бога.

Човѣкъ грѣши, докато е силенъ. Щомъ сгрѣши, той изгубва силата си и тогава се обръща къмъ Бога. Затова е казано: „Потърсете ме въ день скърбенъ“. Обаче, има състояния въ човѣка, които мѫчно се лѣкуватъ. За да се излѣкуватъ, въ края на крайщата тѣ трѣбва да се превърнатъ въ скръбь. Озлобяването трѣбва да се превърне въ мѫка, мѫката — въ страдание, въ скръбь, и тогава вече скръбьта може да се лѣкува. Щомъ си скърбенъ, ще призовешъ Бога на помощь, да те спаси. Като те спаси, ще Го прославишъ. Който скърби, той е миналъ вече презъ две състояния — презъ озлобяване и мѫка. Значи, като скърби, човѣкъ се намира въ по-високо състояние, отколкото преди скръбьта си. Следъ скръбьта иде радость. Казано е въ Писанието: „И скръбьта ви ще се превърне въ радость“. — Кога? — Днесъ или утре, това не е важно. Не мислете за утрешния день.

Защо човѣкъ не трѣбва да мисли за утрешния день? — Защото само днешниятъ день е нашъ. Утрешниятъ день принадлежи на сѫщества, високо напреднали. Утрешниятъ день е заетъ вече, защото празни пространства въ природата не сѫществуватъ. Утрешниятъ день, който за насъ е бѫдеще, е заетъ отъ сѫщества, които живѣятъ въ този день като въ настояще. Нашиятъ днешенъ день, нашето настояще е бѫдеще за сѫщества, които идатъ следъ насъ. Щомъ е така, ние нѣма защо да мислимъ за утрешния день. За утрешния день нека мислятъ онѣзи сѫщества, които работятъ въ този день. Ние, които работимъ за днешния день, каквото спечелимъ, ще го оставимъ на онѣзи, които идатъ следъ насъ. Тѣ ще се ползуватъ отъ нашитѣ придобивки, а ние — отъ придобивкитѣ на онѣзи, които живѣятъ въ утрешния день. Следователно, онѣзи, които сѫ надъ насъ, работятъ за насъ. Ние работимъ за ония, които идатъ следъ насъ. Тѣ пъкъ работятъ за сѫщества, които идатъ следъ тѣхъ и т. н. Това значи, да възложи човѣкъ товара си на Бога, да уповава на Него.

Съвременнитѣ хора се безпокоятъ, какво ще правятъ следъ десеть години, запримѣръ. Тѣ искатъ да знаятъ, какво ще стане съ тѣхъ следъ десеть години. — Това не е тѣхна работа. Досега никой не е разрешилъ този въпросъ и нѣма да го разреши. Що се отнася до въпроси, които иматъ своето реализиране въ бѫдеще, тѣ сѫ задачи на сѫщества, които живѣятъ въ бѫдещето. Тамъ живѣятъ сѫщества, които решаватъ великитѣ въпроси на живота. Нѣкой казва: Ще се погрижа за прехраната си за утрешния день. — Това не е твоя работа. Други се грижатъ за утрешната ти прехрана. — Да науча урока си за утре. — Ти научи днешния си урокъ, а утрешниятъ други ще учатъ. — Тогава ще отложа урока си за другъ день. — Не, днесъ учи, а за утрешния день други сѫщества ще учатъ. Приложете тази философия въ живота си, да видите,какви резултати ще имате. Каквото днесъ направишъ, това е важно за тебе. Каквото утре мислишъ да направишъ, други ще го направятъ вмѣсто тебе, и тѣ ще се ползуватъ отъ придобивкитѣ на направеното.

И тъй, каквото и да мислите за науката, за живота, съзнателно или несъзнателно, вие се свързвате съ по-напреднали отъ васъ сѫщества, които ви помагатъ. Ученикътъ трѣбва да се радва, че утрешниятъ день е повѣренъ въ ржцетѣ на разумни, напреднали сѫщества. Този день носи нѣкакво благо за него. Обикновено благото е завито въ много опаковки, не можете да го видите изведнъжъ. Не се обезсърдчавайте! Цѣлиятъ день е на ваше разположение. Ще отваряте и затваряте сандъцитѣ, докато намѣрите благото, което е опредѣлено за васъ. Единъ день ще отваряшъ едни сандъци. Вториятъ день — други сандъци. Третиятъ день — трети сандъци. Така ще отваряшъ едни сандъци следъ други — всичко 365 сандъци. Цѣла година наредъ ще отваряшъ сандъци съ блага, докато намѣришъ ония, които сѫ опредѣлени за тебе. Работете, учете, и за утрешния день не мислете. Възложете товара си на Господа, защото Той работи въ бѫдещето. Казватъ нѣкои, че Богъ работи въ настоящето. Той работи и въ миналото, и въ настоящето, и въ бѫдещето, обаче, Божието минало, настояще и бѫдеще не сѫ наше минало, настояще и бѫдеще. Ако е вѣрно твърдението на философитѣ, чеБoгъ живѣе само въ настоящето, какво ще кажете за ония хора, които живѣятъ въ миналото и въ бѫдещето? Ще излѣзе тогава, че тия хора сѫ вънъ отъ Бога. — Не, въ сѫщность, Богъ не работи нито въ миналото, нито въ настоящето, нито въ бѫдещето, понеже това сѫ части отъ времето. Богъ не работи въ частитѣ, но въ цѣлото. Въ нашето минало работятъ сѫществата подъ насъ; въ настоящето ние работимъ, а въ бѫдещето — сѫществата надъ насъ. Богъ работи надъ всички. Значи, Той едновременно живѣе и работи между всички сѫщества и провѣрява работитѣ имъ.

Нѣкой цитиратъ стиха: „Отецъ ми работи“. Съ това тѣ искатъ да кажатъ, че Богъ сега работи. Ние пъкъ казваме, че не е било време, когато Богъ да не е работилъ. Следователно, работа е само онова, което има минало, настояще и бѫдеще. Христосъ не опредѣля времето, когато Богъ работи, но казва: „Отецъ ми работи, и азъ работя“. Когато ни изкупва отъ грѣха, когато ни спасява, Богъ работи въ миналото. Днесъ, когато се е ограничилъ да живѣе въ насъ, Той работи въ настоящето, учи ни, взима участие въ нашата работа. Като ни спаси, като ни научи, какъ да живѣемъ, ще ни въведе въ рая; който се приготвя вече. Раятъ представя нашия бѫдещъ животъ, въ който Богъ работи. Значи, Богъ едновременно работи и въ миналото, и въ настоящето, и въ бѫдещето. Човѣкъ, оба

Липсват страници 102, 103. Временно е добавен текстът с нов правопис:

Човек обаче работи само в настоящето. Ето защо не трябва да казвате: „Аз ще бъда добър или аз ще бъда учен.”- Не, днес, сега още човек може да бъде добър, може да бъде и учен – от него зависи.

Това са ред положения,които всеки може да приложи в живота си. Като ученици вие трябва да се пазите от втвърдяване,т.е. да не дойдете до положение да се оградите с правила, със закони, от които не можете да се освободите. Те ще ви доведат до голямо еднообразие. Тогава ще заприличате на ходжата,който се качва на джамията и почва да вика: „Един е Бог.” Ако джамията има три минарета, той се качва и на трите и все едно и също говори: „Един е Бог.” Съществата от невидимия свят имат търпение да изслушат тия еднообразни молитви, но има нещо в света, което трябва да се приложи.Еднообразието създава нещастията в живота.Старото в живота прави хората нещастни.Казвате: „Остаряхме, не знаем какво да правим”- Това е стара идея. - „Как ще преживеят децата ни?” - Това е стара идея.- „Има ли друг свят?”Това е стара идея.- „В рая ли ще отидем, или в ада?” - Това е стара идея.- „Ще ни посрещнат ли нашите близки на онзи свят?”-И това е стара идея.Откажете се от старите идеи, които носят нещастия, които умъртвяват. Приемете новите идеи, които носят живот, които възкресяват. Казвате: „Ще дойдат ли новите идеи и до нас?”-Смешно е да задавате такъв въпрос. Да се задава такъв въпрос,това значи да питате: „Ще изгрее ли слънцето и за нас, ще видим ли и ние слънцето?”Слънцето изгрява за всички живи същества без изключение.Който го търси, той ще се ползва от неговите енергии.Който търси новите идеи, той непременно ще ги намери.

Днес всички хора говорят за възпитание на младото поколение, но все по стар начин го възпитават.И семейството,и училището,и обществото възпитават младите в практичен дух, в смисъл да бъдат силни,прозорливи, да разбират хората,да преодоляват мъчните условия в живота.Всичко е добро, но те изпускат едно нещо предвид:невъзможно е човек да разбере, да познае другите,докато не е познал, докато не е разбрал себе си.Ти скърбиш и не знаеш произхода на твоята скръб. Ти се натъкваш на една отрицателна мисъл и не знаеш откъде е дошла тази мисъл в главата ти.Заболееш, не знаеш, откъде е дошла тази болест, нито знаеш как да се лекуваш.Викаш един, втори лекар,дано ти помогнат.

Преди години в град Ню Йорк един американец заболял от крак.В средата на крака си усещал силна болка, като че кракът му е счупен. Викал един, втори, трети лекар,никой не могъл да му помогне.

Всички преглеждали крака му най-внимателно, но нищо не намирали. Търсили причината тукъ, тамъ, не могли да я намѣрятъ. Външно кракътъ билъ съвършено здравъ. По едно време болниятъ извикалъ единъ английски лѣкарь, който изучавалъ проявитѣ на психическия животъ въ човѣка, и му разправилъ, какъ го боли кракътъ, какво е състоянието му. Лѣкарьтъ го запиталъ: Не си ли видѣлъ преди години нѣкой човѣкъ случайно да е падналъ предъ тебе и да си е счупилъ крака? Болниятъ веднага се сѣтилъ за единъ такъвъ случай и го разказалъ на лѣкаря. Преди шесть години, разправя болниятъ, трѣбваше да замина съ трена по една важна работа, и бързахъ за гарата. На пѫтя си срещнахъ единъ работникъ, който падна лошо на земята и счупи крака си. Тази картина ме силно потресе и остави дълбоко впечатление въ ума ми. Следъ време това впечатление се изглади, и азъ забравихъ този случай. Тогава лѣкарьтъ му обяснилъ, че причината за болката въ крака му се дължи, именно, на тази силна мисъль, на това силно възприятие, което той получилъ отвънъ. Презъ тѣзи шесть години то работило въ ума му, и днесъ се явява на физическия свѣтъ като болка. Лѣкарьтъ започналъ да лѣкува болния по обратния пѫть на внушението, и въ скоро време кракътъ му билъ съвършено здравъ. Това показва, че много отъ вашитѣ болести сѫ чужди състояния, възприети чрезъ внушение. Катознаете това, работете съзнателно върху себе си, да не се подавате на чужди състояния. Помагайте на ближнитѣ си, и тѣхъ освобождавайте отъ чужди влияния, отъ внушенията, подъ които тѣ съзнателно или несъзнателно попадатъ. Ако срещнете човѣкъ, който се оплаква, че страда отъ нѣкаква болесть, спрете се малко при него, поговорете му, че тази болесть е чужда, натрапена му по нѣкакъвъ външенъ, изкуственъ начинъ. Кажете му, че трѣбва да държи въ ума си положителна мисъль и да не се подава на тази болка. Съ мисъльта си човѣкъ може да се лѣкува. Ако не помогнете на своя ближенъ, и по този начинъ не платите дълга си, ще знаете, че неговото болезнено състояние ще се прехвърли върху васъ.

Ако не помагате на ближнитѣ си и не влизате въ положението имъ, вие ще се намѣрите въ по-тежко положение отъ тѣхното. Единъ селянинъ се връщалъ отъ града, и по пѫтя настигналъ другъ селянинъ съ жена си. Като миналъ покрай тѣхъ, той забелязалъ, че жената ругае мѫжа си, кара му се, сърди се, вдига рѫка да го бие. Той спрѣлъ малко колата си и се обърналъ къмъ селянина съ думитѣ: И това било мѫжъ! На мене да се падне такава жена, азъ зная, какъ да се разправя съ нея. Жената чула тѣзи думи, веднага се хвърлила въ колата и казала на селянина: Карай сега въ селото ! Ще ме водишъ у дома си, азъ съмъ твоя жена. — Слушай, не се шегувай съ мене ! Кѫде ще те водя ? Слѣзъ скоро отъ колата ми! — Не, азъ ще дойда у васъ, ще разкажа на жена ти, какъвъ мѫжъ има. Нека знае, че не си светецъ, както се представяшъ. Тъй, иначе се разправялъ той съ жената, но тя не искала да слѣзе отъ колата.

Така иде злото въ свѣта. Вие борили ли сте съ злото, да знаете, какъ можете да се справите съ него? Не е лесно човѣкъ да се бори съ злото! Какво трѣбваше да направи селянина, който видѣ, какъ жената се караше съ мѫжа си? Той трѣбваше да се спре и да каже на мѫжа: Братко, добра, отлична е твоята жена. Ти не я познавашъ, не разбирашъ езика ѝ, не си я оценилъ. Като чуе тѣзи думи, жената ще се засрами и ще измѣни поведението си къмъ своя мѫжъ. Следователно, ако искате доброто да дойде у васъ, мислете добре за всички. Ако искате любовьта да ви посети, пожелайте я отъ дълбочината на душата си. Винаги се отговаря на силнитѣ, на искренитѣ желания на човѣка, които излизатъ отъ неговата душа. Любовьта не иде по механически начинъ. Тя е сила, която не се подчинява на обикновенитѣ човѣшки желания. Човѣкъ е дошълъ на земята да работи, да се приготвя за приемане на любовьта. Тя се проявява по два начина: или само отвънъ, или отвънъ и отвѫтре. Когато любовьта се проявява само отвънъ, човѣкъ е нещастенъ. Когато любовьта се проявява отвънъ и отвѫтре, човѣкъ е щастливъ. Когато видите образа си въ огледалото, вънъ отъ васъ, вие се радвате, приятно ви е, но не сте щастливи. Ако образътъ ви въ огледалото е разположенъ, и вие сте разположени; ако образътъ ви не е разположенъ, ако е посърналъ, и вие сте посърнали. Обаче, ако носите своя образъ вънъ и вѫтре въ себе си, вие сте доволни, щастливи. Такова нѣщо изпитва човѣкъ, когато любовьта е вѫтре и вънъ отъ него.

И тъй, каквото е отношението между външния и вѫтрешния образъ на човѣка, такова е отношението между човѣка и неговия ангелъ рѫководитель. Когато човѣкъ живѣе добре, и той се радва, и ангелътъ му се радва. Щомъ започне да грѣши, ангелътъ му изгубва разположението си. Много ангели сѫ напуснали небето заради хората; тѣ сѫ дошли на земята съ единственото желание да имъ помагатъ. Господъ казва на нѣкой високо напредналъ ангелъ: Слѣзъ на земята да помогнешъ на еди-кой си грѣшникъ. Ангелътъ веднага слиза и започва да помага на този човѣкъ. Дето ходи грѣшникътъ, и ангелътъ съ него. Щомъ сгрѣши, ангелътъ веднага му пошепва, че не прави добре — сбъркалъ е пѫтьтъ си. Но грѣшникътъ не иска да чуе, върви по наклонна площь и не мисли да се връща назадъ. Ангелътъ се вижда въ чудо, не знае, какво да прави; какъ да го върне отъ пѫтя му. Той прилага ту единъ, ту другъ методѣ, но грѣшникътъ слиза все по-надолу. Понеже ангелътъ трѣбва да му помогне, по необходимость и той слиза съ него. Най-после ангелътъ се обръща къмъ Бога, съ молба да помогне на грѣшника. Като излѣзатъ и двамата на повърхностьта на земята, съ голѣми опитности, ангелътъ счита своята работа завършена и се връща на небето, между своитѣ другари. Тѣ го заобикалятъ и започватъ да го разпитватъ, какво е научилъ на земята. Той имъ казва: Научихъ много нѣща и видѣхъ, че не е лесно да върнешъ една душа отъ кривия пѫть и да я обърнешъ къмъ Бога.

Сега, като имате това нѣщо предъ видъ, вие трѣбва да знаете, отде идатъ страданията ви, дали сѫ ваши или чужди, дали сѫ отъ миналия или отъ сегашния ви животъ. Вие трѣбва да се изучавате, да знаете, че всички хора не носятъ еднакви страдания, нито еднакво мислятъ. Въ разнообразието е красотата на живота. Всѣки човѣкъ мисли, чувствува и постѫпва споредъ степеньта на своето развитие. Не само на ангелитѣ ще се даватъ задачи да рѫководятъ нѣкоя грѣшна душа, но и на хората. Нѣма по-велико нѣщо отъ това, да помагате на своя ближенъ. За да свършите съ успѣхъ тази задача, вие трѣбва да държите въ ума си възвишени, свѣтли мисли, а въ сърдцето си — чисти и благородни чувства. Щомъ имате това нѣщо въ себе си, ще бѫдете силни да помагате и на другитѣ. Щомъ помагате на ближнитѣ си, вие помагате и на себе си. По този начинъ. ще придобиете безсмъртния животъ. Обаче, пазете се да не се осака тите. Какъ можете да се осакатите ? Когато въ ума ви дойдатъ свѣтли, възвишени мисли, а въ сърдцето ви чисти и благородни чувства, непременно отнѣкѫде ще нахлуятъ у васъ противоположни мисли и чувства, за да ви смутятъ. Ако не знаете закона и не сте готови да противодействувате на тия отрицателни влияния, има опасность да се осакатите. Пазете се и отъ несъзнателнитѣ движения. Нѣкои хора правятъ известни движения, на които не разбиратъ смисъла. Тия движения не сѫ красиви, не сѫ хармонични, вследствие на което се отразяватъ лошо първо на самитѣ тѣхъ, а после и на окрѫжаващитѣ. Сѫществува наука за движенията, която хората трѣбва да изучаватъ. Движенията не трѣбва да бѫдатъ еднообразни и шаблонни. Нѣкога човѣкъ трѣбва да свърши една работа съ дѣсната си рѫка, а нѣкога —съ лѣвата. Нѣкога трѣбва да излѣзе отъ дома си първо съ дѣсния, после — съ лѣвия кракъ, а нѣкога — обратно: първо съ лѣвия, а после — съ дѣсния кракъ.

Съвременнитѣ хора не знаятъ тия правила ; тѣ не познаватъ науката на движенията, вследствие на което се натъкватъ на голѣми противоречия. Запримѣръ, нѣкой отива да свърши една положителна работа и тръгва съ дѣсния кракъ, носитель на положителни енергии. При това положение той нѣма да има успѣхъ въ работата си. Защо? — Защото между две положителни величини всѣкога става отблъскване. За да успѣе въ работата си, той трѣбва да тръгне съ лѣвия кракъ, носитель на отрицателна енергия. Така той ще внесе мекия принципъ въ работата си и ще придобие добри резултати. Противоположнитѣ величини всѣкога се привличатъ. Следователно, човѣкъ трѣбва да знае, при започване на всѣка работа, съ кой кракъ да тръгне първо, съ дѣсния или съ лѣвия. Ще кажете, че това сѫ суевѣрия. И учени, и прости вѣрватъ въ суевѣрия, вѣрватъ въ фатализъма и се пазятъ било отъ фатални числа, или отъ фатални дни, било отъ животни, отъ цвѣтя, които, споредъ нѣкакви предания, носятъ зло за хората. Днесъ много хора се страхуватъ отъ числото 13. Въ Лондонъ съществува единъ клубъ, който се бори противъ суевѣрията на хората. За да надвиятъ на страха въ тѣхъ, на 13-то число тѣ нарочно внасятъ по домоветѣ кукумявки, бѣли цвѣтя, като носители на отрицателни енергии. По този начинъ тѣ искатъ да ги заставятъ да не се поддаватъ на страха, на суевѣрието. Каквото и да правятъ отвънъ, хората трѣбва да знаятъ, че суевѣрието е вѫтре въ човѣка, а не вънъ отъ него. Кукумявката, числото 13 сѫ въ човѣка, а не вънъ отъ него.

Какво представя числото 13? То означава домъ безъ майка: единицата е бащата, тройката — синътъ или дъщерята. Значи, майката отсѫтствува въ този домъ. Дето майката отсѫтствува, тамъ нещастията следватъ едноподиръ друго. Много естествено! Бащата не може да възпитава децата. Щомъ децата въ единъ домъ сѫ лишени отъ майчино възпитание, отъ възпитанието на любовьта, този домъ е отворенъ за нещастия, за злото въ свѣта. Майка е нужна въ дома! Следователно, за да имате пъленъ домъ, трѣбва и майката да присѫтствува, да имате числото 123. Сборътъ отъ цифритѣ на числото 123 е шесть. Сборътъ отъ цифритѣ на числото 13 е четири, което е положително число. Ако вземете общитѣ суми 4 и 6 на числата 13 и 123, ще образувате числото 46, което не е особено щастливо. Затова, между 4 и 6 ще турите числото 5 и ще получите 456, общата сума отъ цифритѣ на което число е равна на 15. Вие не можете да разберете, защо между единицата и тройката въ числото 13 трѣбва да поставите числото две. Тѣзи числа сѫ свързани логически помежду си, което не подозирате. Тази връзка сѫществува по силата на известенъ законъ, който и да знаете днесъ, нѣма да ви ползува. — Всѣкога ли числото 13 е нещастно ? — Въ едни случаи е нещастно число, а въ други — е носитель на добри и благоприятни условия. На физическия свѣтъ числото 13 разрушава. И затова, ако отидете въ странство, въ какъвто и да е хотелъ, библиотека или друго нѣкое заведение, никѫде нѣма да намѣрите числото 13. Дето предстои да се напечата или напише числото 13, всички го избѣгватъ. Затова, вмѣсто 13 турятъ числото

Сега научихте две нови философски положения. Щомъ сте радостни, ще знаете, че сте жена, т. е. по-право дева. Щомъ скърбите, вие сте мѫжъ. Думата „дева“ подразбира абсолютна чистота и съвършенство. Каква дума може да се постави между жена и дева, която да изразява по-добре идеята? Ако вмѣсто жена и дева употрѣбимъ думата „другарка“, тогава вмѣсто „мѫжъ“ ще употрѣбимъ думата „другарь“. Тъй щото, ако скърбите, другарь сте; ако се радвате, другарка сте. На кого ще бѫдете другарь или другарка ?— На своя умъ и на своето сърдце. Като скърбите, вие губите силата на своя умъ; като се радвате, увеличавате силата на своето сърдце. Щомъ дойде скръбьта, веднага я превърнете въ радость, да не губите мисъльта си. Когато скръбьта ви посети, задръжте я въ себе си най-много една стомилионна часть отъ секундата. Не е малко това време. Да държите скръбьта въ себе си една стомилионна часть отъ секундата, това значи да оставите дупка да направи въ душата ви. Години се изискватъ следъ това, тази дупка да зарасне. Когато скръбьта ви посети, вие предварително ще й кажете, че тя има право да остане у васъ само една стомилионна часть отъ секундата. Щомъ мине това време, ще я изпратите тържествено съ подаръци, съ голѣми почести.

Следователно, въ каквото положение да изпаднете, добро или лошо, знайте, че то ви посети. Вие ще го посрещнете съ почести И ще го изпратите съ почести. — Ама той билъ лошъ човѣкъ, не заслужавалъ. — Това не е ваша работа. Божествениятъ законъ изисква отъ всички хора взаимно почитание и уважение. Защо? — Защото всички хора сѫ създадени отъ Бога. Ако нѣкой трѣбва да сѫди, това е Богъ. Речете ли вие да сѫдите, ще се натъкнете на Божествения редъ на нѣщата и ще се оплетете въ него. Едно трѣбва да знаете: сѫществуватъ фатални числа, фатални дни въ живота. Не се подлагайте на изкушение да мислите, че можете да минете презъ тѣхъ незасегнати. Всѣки човѣкъ, който е роденъ въ 13-та година, въ 13-ия день, въ 13-та лунна фаза, въ 13-ия часъ, въ 13-та минута и секунда, той се намира предъ трудни задачи, които разумно трѣбва да разреши. Всички хора ще се намѣрятъ предъ такива трудни задачи въ живота си, съ които трѣбва да се справятъ. Докато не разрешатъ тѣзи задачи, тѣ не могатъ да придобиятъ онѣзи велики науки, къмъ които се стремятъ.

Старитѣ учени сѫ търсили начини да превръщатъ неблагороднитѣ метали въ злато. И окултиститѣ говорятъ днесъ за това превръщане. Това може да стане, но човѣкъ трѣбва да разполага съ мощна воля, да превърне първо желѣзото въ своята кръвь въ злато. Като направи този опитъ и успѣе, той ще може и външното желѣзо да превърне въ

Сега научихте две нови философски положения. Щомъ сте радостни, ще знаете, че сте жена, т. е. по-право дева. Щомъ скърбите, вие сте мѫжъ. Думата „дева“ подразбира абсолютна чистота и съвършенство. Каква дума може да се постави между жена и дева, която да изразява по-добре идеята? Ако вмѣсто жена и дева употрѣбимъ думата „другарка“, тогава вмѣсто „мѫжъ“ ще употрѣбимъ думата „другарь“. Тъй щото, ако скърбите, другарь сте; ако се радвате, другарка сте. На кого ще бѫдете другарь или другарка?—На своя умъ и на своето сърдце. Като скърбите, вие губите силата на своя умъ; като се радвате, увеличавате силата на своето сърдце. Щомъ дойде скръбьта, веднага я превърнете въ радость, да не губите мисъльта си. Когато скръбьта ви посети, задръжте я въ себе си най-много една стомилионна часть отъ секундата. Не е малко това време. Да държите скръбьта въ себе си една стомилионна часть отъ секундата, това значи да оставите дупка да направи въ душата ви. Години се изискватъ следъ това, тази дупка да зарасне. Когато скръбьта ви посети, вие предварително ще ѝ кажете, че тя има право да остане у васъ само една стомилионна часть отъ секундата. Щомъ мине това време, ще я изпратите тържествено съ подаръци, съ голѣми почести.

Следователно, въ каквото положение да изпаднете, добро или лошо, знайте, че тое гостъ, изпратенъ отъ невидимия свѣтъ да ви посети. Вие ще го посрещнете съ почести и ще го изпратите съ почести. — Ама той билъ лошъ човѣкъ, не заслужавалъ. — Това не е ваша работа. Божествениятъ законъ изисква отъ всички хора взаимно почитание и уважение. Защо? — Защото всички хора сѫ създадени отъ Бога. Ако нѣкой трѣбва да сѫди, това е Богъ. Речете ли вие да сѫдите, ще се натъкнете на Божествения редъ на нѣщата и ще се оплетете въ него. Едно трѣбва да знаете: сѫществуватъ фатални числа, фатални дни въ живота. Не се подлагайте на изкушение да мислите, че можете да минете презъ тѣхъ незасегнати. Всѣки човѣкъ, който е роденъ въ 13-та година, въ 13-ия день, въ 13-та лунна фаза, въ 13-ия часъ, въ 13-та минута и секунда, той се намира предъ трудни задачи, които разумно трѣбва да разреши. Всички хора ще се намѣрятъ предъ такива трудни задачи въ живота си, съ които трѣбва да се справятъ. Докато не разрешатъ тѣзи задачи, тѣ не могатъ да придобиятъ онѣзи велики науки, къмъ които се стремятъ.

Старитѣ учени сѫ търсили начини да превръщатъ неблагороднитѣ метали въ злато. И окултиститѣ говорятъ днесъ за това превръщане. Това може да стане, но човѣкъ трѣбва да разполага съ мощна воля, да превърне първо желѣзото въ своята кръвь въ злато. Като направи този опитъ и успѣе, той ще може и външното желѣзо да превърне възлато. Сега и на васъ казвамъ: Ако можете да увеличите златото въ кръвьта си, ще можете по алхимически начинъ да увеличите и златото отвънъ. Когато човѣкъ мисли право, той постепенно придобива свойствата на златото: неговото благородство, устойчивость, спокойствие и т. н. За да постигне това, човѣкъ трѣбва да се свърже съ вибрациитѣ на златото. Тогава той ще познава, кѫде има заровено злато въ земята и на каква дълбочина. Въ миналото ученитѣ сѫ правили такива опити. Днесъ нѣкои хора правятъ сѫщитѣ опити. И Христосъ разполагалъ съ такива знания. Той казва на Петра: „Хвърли мрежата въ водата и ще уловишъ една риба, която има въ устата си златна монета. Извади монетата отъ устата ѝ и си послужи съ нея“. Какъ позна Христосъ, че въ устата на тази риба има златна монета? Какъ попадна тази монета въ устата на рибата?

Следователно, щомъ човѣкъ се свърже съ вибрациитѣ на златото, той ще може да знае, кѫде има злато въ природата. Но затова се изисква работа, знание. Човѣкъ трѣбва да бѫде въ хармония съ законитѣ на природата. Който е развилъ въ себе си изкуството да намира злато въ природата, той нѣма да ходи отъ единъ банкеръ на другъ, да взима пари подъ лихва, но ще отиде на опредѣлено мѣсто, ще си извади, колкото злато му е потрѣбно, и ще мълчи, на никого нѣма да разправя, отде е получилъ пари, какъ е разбогатѣлъ. Правете опити въ това направление, да развивате своята чувствителность. Трудътъ ви нѣма да остане напразно. Единъ день ще ви възнаградятъ за този трудъ. Отъ ваша страна, обаче, се изисква работа, постоянство. Тази дарба сѫществува въ човѣка, но той трѣбва да я развива. Както човѣкъ може да познава, кѫде има вода, кѫде има соль въ земята, така може да познава, кѫде има заровено злато въ земята. Много дарби и способности се криятъ въ човѣка, които чакатъ времето си да се проявятъ. За тази цель той трѣбва да работи. Всичкото злато, съ което днесъ хората работятъ, е все отъ земята. Но наука се иска отъ човѣка, да знае положително, кѫде има злато и тамъ да копае.

Съвременнитѣ окултисти даватъ различни теории за произхода на златото. Споредъ едни златото расте въ земята, както плодоветѣ черпятъ сокове отъ земята, растатъ и се развиватъ. По сѫщия начинъ и златото се ражда въ земята, размножава се, превръща се въ безброй златни зрънца, които се съединяватъ въ жили, наречени нерви и артерии на златото. Оттукъ може да се извади следното заключение: дето се образува много злато, тамъ хората живѣятъ добре; дето не се образува много злато, тамъ животътъ на хората не е толкова добъръ. Понеже хората на земята не водятъ добъръ животъ, златото е въ много малко количество. Въ океанитѣ има около десеть милиона тона злато, но въ разтворено състояние, а не въ твърдо, както хората го търсятъ. Каква е службата на златото въ океанитѣ? То служи да запази живота въ океанитѣ. Това злато принадлежи на животнитѣ, които сѫ въ водата. Златото, което е въ земята, принадлежи на хората, на животнитѣ по земята и на растенията. Съвременнитѣ хора нѣматъ достатъчно злато на разположение, понеже това количество злато, което е въ земята, трѣбва да го дѣлятъ на три части. Значи, само една трета часть се пада на тѣхъ. Колкото по-добри ставатъ хората, толкова повече златото се увеличава.

Днесъ на всѣки човѣкъ се пада срѣдно по 50 лв. златни. Какво може да направи той съ 50 лева? За да живѣе добре, човѣкъ трѣбва да има на разположение поне 12000 лева златни презъ цѣлия си животъ. Хората се нуждаятъ не само отъ външно злато, но тѣ трѣбва да иматъ злато и въ кръвьта си. Колкото по-голѣмо е количеството на златото въ кръвьта, толкова по-здравъ е човѣкъ. Болеститѣ се дължатъ на недостатъчно количество злато въ кръвьта на хората. За да се увеличи това злато, човѣкъ трѣбва да води чистъ, възвишенъ животъ. Златото е емблемъ на слънцето, на енергията, на здравето, на чистотата. Когато имате злато въ кръвьта си, и външното злато ще дойде. Нѣмате ли достатъчно злато въ кръвьта си, външното злато нѣма да ви ползува. Какво ще ви ползува храната, ако стомахътъ ви е разстроенъ? За дасе ползувате отъ външната храна, стомахътъ ви трѣбва да е здравъ, вие трѣбва да имате достатъчно количество злато въ кръвьта си. Щомъ сте здрави, и животътъ ви ще бѫде поставенъ на здрава основа.

Пророцитѣ на миналото, както и ученитѣ отъ миналитѣ вѣкове, сѫ говорили за различнитѣ елементи, които човѣкъ трѣбва да съдържа въ кръвьта си, за да бѫде здравъ. При това, тѣзи елементи трѣбва да се намиратъ въ известно съотношение помежду си. Христосъ е казалъ: „Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Какво искалъ да каже Христосъ съ този стихъ? Той ни най-малко нѣмалъ предъ видъ човѣшката вѣра, нито тѣхнитѣ вѣрвания. Стихътъ, който нѣкога е изказанъ, че страхътъ отъ Господа е начало на мѫдростьта, сѫщо, както и първиятъ стихъ, иматъ дълбокъ вѫтрешенъ смисълъ. Тѣ представятъ елементи, на които свойствата трѣбва добре да се проучатъ; следъ като се изучатъ свойствата имъ, тѣ трѣбва да се преведатъ, да станатъ годни за приложение. Какво означава страхътъ? Страхътъ е сатурновъ елементъ, т. е. елементъ на мѫдростьта. Страхъ отъ Господа не подразбира онзи ненормаленъ страхъ, какъвто животнитѣ иматъ. Като елементъ на Сатурна, страхътъ подразбира предпазливость, грижливость, предупредителность. Той е свързанъ съ срѣдния пръстъ на човѣшката рѫка, съ съвѣстьта, съ справедливостьта въ човѣка. Да се лиши човѣкъ отъ този пръстъ, това значи да се лиши отъ чувството на справедливость въ себе си. Не само това, но и най-малката промѣна въ формата на пръститѣ се отразява благоприятно или не върху човѣка. Ако срѣдниятъ пръстъ се изостри много, това не се отразява добре върху характера на човѣка. Изобщо, краищата на пръститѣ трѣбва да бѫдатъ повече заоблени, отколкото остри. Срѣдниятъ пръстъ на човѣшката рѫка е свързанъ съ Божията Правда. Нѣкой пита, има ли правда въ свѣта. Достатъчно е да погледне на срѣдния пръстъ, за да си отговори, че има правда въ свѣта. Защо? — Защото има срѣденъ пръстъ. — Има ли благородство въ хората? — Има. — Защо? — Защото иматъ показалецъ. Сѫществува ли Божественъ свѣтъ? — Щомъ иматъ палецъ, сѫществува Божественъ свѣтъ. Сѫществува ли наука, изкуство? — Щомъ иматъ четвърти пръстъ на рѫката, сѫществува и наука, и изкуство.— Сѫществува ли материаленъ свѣтъ? Малкиятъ пръстъ на рѫката показва, че материаленъ свѣтъ сѫществува. Изобщо, пръститѣ на човѣшката рѫка сѫ свързани съ сили, съ различни свѣтове. Не само пръститѣ, но и отдѣлнитѣ фаланги на пръститѣ представятъ сили, течения въ природата, които указватъ влияние върху човѣка. Запримѣръ, първата фаланга на показалеца е свързана съ религиозното чувство на човѣка. Втората, срѣдната фаланга на сѫщия пръстъ е свързана съ неговия умъ, т. е. съ умственитѣ му сили. Религия безъ умъ

Липсва стр. 121. Добавен е временно текст от нов правопис:

Религия без ум не може. Ако човек е религиозен, но със слабо проявени умствени сили, той се проявява като голям фанатик.Значи,за да бъде религиозен,човек се нуждае от ум, област, в която се иска дълбока мисъл. Умът пък се нуждае от материя, без материя той не може да се прояви.Материята се нуждае от сила.

И тъй,човек може да се разглежда от пет положения : от гледището на Божествения свят,от гледището на възвишеното,на благородното в света, от гледището на великата справедливост, от гледището на науката, на изкуствата и от гледището на материалния свят, в който живеят хората на земята.Тъй щото истински човек е този, в когото тия светове са в хармония, в правилно съотношение.Това значи морал. Щом видите човек, на когото пръстите са добре развити и в правилно съотношение един към друг, знайте, че той служи на велик морал или за основа на живота си има велик идеал. Това не се доказва, но се измерва. Ще вземете сантиметъра и ще мерите пръстите на дължина, на широчина, ще съпоставяте тия числа и ще вадите заключения. Ако числата са четни, ще имате едно разрешение; ако са нечетни – друго разрешение. При някои изчисления ще имате четни и нечетни числа. Тогава заключенията ви ще бъдат съвсем различни от първите две. Като правите тези наблюдения и изчисления, най после ще дойдете до една област,

область, въ която се иска дълбока мисъль. Ако не мислите, ако не съпоставяте нѣщата, вие можете да изпаднете въ суевѣрия, отъ които нищо нѣма да придобиете. Обаче, като изучавате нѣщата въ тѣхното последователно развитие, вие ще дойдете до положение да издирите законитѣ, които сѫ работили при създаването на човѣшкитѣ пръсти.

Така само ще разберете, че всичко това е резултатъ на дълга, съзнателна еволюция. Запримѣръ, еднокопитнитѣ нѣматъ такива пръсти, каквито човѣкъ има. Свинята има два пръста. Вълкътъ на заднитѣ си крака има по петь пръста, а на преднитѣ — четири, добре развити, и единъ недоразвитъ. Защо едни животни иматъ по единъ пръстъ, други — по два, по три, по четири, а човѣкъ — петь пръста, това има свои научни обяснения. Разумни сили сѫ работили за създаването на пръститѣ у животнитѣ и у човѣка. Който е изучавалъ човѣшката рѫка, по първия пръстъ само той може да опредѣли, какъвъ е даденъ човѣкъ по характеръ, по способности, по сили въ него. Отъ значение е и кожата на човѣка. Като погледнете кожата на рѫката, ще видите, дали е мека или твърда, суха или влажна. Сѫщо така иматъ значение и формитѣ на клеткитѣ, отъ които кожата е направена. Като погледнете кожата на най-горната фаланга на пръститѣ, на меката часть, съ която се пипа, ще видите нѣкѫде охлювчета, нѣкѫде — концентрични крѫгове и т. н. Всичко това е резултатъ на разумно действуващи сили, а не на нѣщо произволно, неразумно.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате тия нѣща, да дойдете поне до онѣзи елементарни знания, съ които да си служите въ живота. Каквото научите за рѫката си, не се плашете, но знайте, че всичко може да се измѣни. Съ разумна воля, съ съзнателна работа върху себе си, човѣкъ може да измѣни пръститѣ си, да даде правилна насока на силитѣ въ организъма си. За да измѣните пръститѣ си, вие трѣбва първо да измѣните мислитѣ си, да въздействувате на своя мозъкъ. За да има мисъль, мозъкътъ на човѣка трѣбва да бѫде пластиченъ, лесно огъваемъ. Нѣкой иска да пише въ духа на новото. За да пише въ новия духъ, той трѣбва да има съответни форми, въ които да облѣче мисъльта си. На сѫщото основание, за да бѫде религиозенъ, човѣкъ сѫщо така трѣбва да има съответни форми, въ които да облѣче своитѣ чувства. За да дойде до новитѣ форми, човѣкъ трѣбва съзнателно да живѣе, да събере повече енергия, нужна за създаване на тия форми. Тази енергия ще даде новъ тласъкъ, новъ потикъ въ живота на всички хора. Безъ тази енергия, колкото и каквито стремежи да има, човѣкъ нищо нѣма да постигне. Като се намѣри предъ положението на човѣкъ, който нищо не е постигналъ, най-после той ще каже: Каквото днесъ не придобихъ, въ другъ животъ ще го постигна. Не е така. Има нѣща, коиточовѣкъ днесъ трѣбва да постигне. Тѣ не могатъ да се отлагатъ. Програмата на днешния день не трѣбва да се отлага за утре. Опредѣлено е, какво трѣбва да се направи днесъ и какво — утре. Запримѣръ, на нѣкого е опредѣлено въ този животъ да развива чувството, съ което да познава, кѫде има злато въ земята; на другъ нѣкой е опредѣлено да усилва паметьта си; на трети — да работи за развиване на музикалното си чувство и т. н. Който не работи, той ще остане на едно мѣсто въ развитието си и ще каже: „Въ грѣхъ ме зачена майка ми“. Съ този стихъ той ще иска да оправдае своето невежество, своя неуспѣхъ. При това положение, нещастията ще го следватъ въ живота му, и той ще се чуди, какъ да се освободи отъ тѣхъ.

Отъ всичко казано досета, азъ правя следния изводъ: всичко е позволено на човѣка за добро. За тази цель човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да увеличава златото въ кръвьта си. Щомъ има вѫтрешно злато, той лесно ще намира злато въ земята. При това изкуство, не е ли по-добре да отиде той нѣкѫде, дето знае, че има заровено злато, да го разрови, отколкото да разбива чуждитѣ каси? Ще кажете, може би, че съ това се изкушавате. Какво по-голѣмо изкушение за човѣка отъ това, да мине покрай пълната каса и да помисли, какъ да се домогне до нейното съдържание? По-добре е да вземе прѫчицата си и да тръгне съ нея отъ едно мѣсто надруго, да търси, кѫде има заровено злато, отколкото да разбива пълнитѣ каси. Като придобиете това изкуство, вие всѣкога ще имате нѣщо въ джоба си, безъ да бѫдете подложени на изкушение да крадете пари оттукъ-оттамъ. Който намѣри злато съ прѫчицата, той трѣбва първо да го преброи, да го претегли, да види, какво количество злато е намѣрилъ. По този начинъ той ще дойде до научни изследвания, които ще дадатъ нова посока на науката, новъ тласъкъ за работа. Това не се прилага нито въ религията, нито въ традициитѣ на хората въ живота. Споредъ тѣхъ, да търси човѣкъ злато, това значи да влѣзе въ стълкновение съ себе си. Щомъ Богъ е създалъ златото, Той знае, защо го е създалъ. Всичко създадено въ свѣта има свое велико предназначение. Сѫщото може да се каже и за златото. Ако на човѣка е опредѣлено да работи съ злато, нека работи съ него за добро, а не за зло. Въ домогванията си за придобиване на злато, хората вършатъ редица престѫпления. Ако златото бѣше въ голѣмо количество, да задоволяваше нуждитѣ на хората, никакви престѫпления не биха се вършили. За да се увеличи количеството на златото въ природата, трѣбва да се увеличи количеството на златото въ кръвьта на човѣка. Това показва, че има съответствие между външното злато и това въ кръвьта на човѣка. Следователно, за да се увеличи златото въ природата, изисква се организираната дейность на цѣлото човѣчество.

И тъй, една отъ основнитѣ мисли на тази лекция е да работимъ за реализиране на днешната програма. Утрешната програма не е наша. Тя е за сѫществата, които живѣятъ въ бѫдещето. Тѣ мислятъ за насъ, а ние трѣбва да мислимъ за сѫществата, които идатъ следъ насъ. Щомъ тръгнемъ за другия свѣтъ, ние ще оставимъ всичко на земята. Съ себе си ще вземемъ само духовнитѣ придобивки, които представятъ нераздѣлна часть отъ нашето естество. Това подразбиралъ Христосъ въ стиха: „Който не се отрече отъ баща си, отъ майка си, отъ своя животъ, той не може да бѫде мой ученикъ, не може да влѣзе въ новия животъ“. Сега и на васъ, като ученици, казвамъ: Отречете се отъ старото, отъ преходното, за да влѣзете въ вѣчното, въ абсолютното.

Сега, за да минемъ отъ златото въ действителния животъ, изпѣйте пѣсеньта: „Изгрѣва слънцето“. Който отъ васъ намѣри злато, той ще го раздѣли съ всички. Щомъ единъ отъ васъ намѣри два милиона злато, той ще го раздѣли съ останалитѣ. Ако задържи всичкото злато за себе си, ще го изгуби така, че нито за него ще има, нито за другитѣ. Той има право да задържи за себе си само 12000 лв. златни. Останалото злато непременно трѣбва да го раздаде. Ако мислите по човѣшки, вие ще искате да се осигурите. Като се осигурите,ще кажете, че нѣмате нужда отъ майка, отъ баща, отъ братя и сестри, отъ Учитель. Мислите ли по този начинъ, ще ви заобиколятъ сѫщества, които всичко ще ви отнематъ. И тогава нѣма да усѣтите, какъ златото ви ще изчезне, а вие ще останете въ по-страшно положение, отколкото сте били по-рано.

Следователно, ако искате вратитѣ на природата да не се затварятъ за васъ, живѣйте споредъ нейнитѣ закони. Щомъ живѣете споредъ законитѣ на природата, тя ще разкрие тайнитѣ си за васъ, ще ви направи достойни нейни наследници.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господъ на мира ще изпълни сърдцето ти съ всички добрини!“

*

16. Лекция отъ Учителя, държана на

9 февруарий, 1928 г. София.—Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани changed the title to 1928_02_09 Озлобяване, мѫка, скръбь (липсват стр. 102, 103, 121)
  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...