Jump to content

1928_01_04 Форми на съзнанието


Ани

Recommended Posts

От томчето "Великото и красивото"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 7-ма година, т. I (1927-1928 г.),
Пѫрво издание, София, 1935 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ФОРМИ НА СЪЗНАНИЕТО.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди! И Господъ на мира ще изпълни сърцето ти съ всички добрини“.

Размишление.

Въ природата сѫществуватъ редъ процеси, нѣкои отъ които сѫ съзнателни, иматъ отношение къмъ разумния животъ, а нѣкои сѫ, несъзнателни. Запримѣръ, вижте, какво прави простиятъ каменарь. Даватъ му задача да издѣла единъ камъкъ, да му предаде четириѫгълна форма, или да издѣла отъ него нѣкакъвъ корнизъ за кѫщата на нѣкой човѣкъ. Всичко това той прави по нѣкакъвъ образецъ, но ако го запитате, какво е работилъ днесъ, той ще ви каже: Зная, че дѣлахъ единъ камъкъ, изработихъ отъ него нѣщо, но де ще се тури този предметъ — не зная. — Това е единъ отъ несъзнателнитѣ процеси. Какво ще постигне този каменарь, ако презъ цѣлия си животъ дѣла само камъни, или прави корнизи на хората? Този каменарь ще постигне изкуството да дѣла камъни, отъ които хората ще се ползуватъ.

Често съвременнитѣ хора, съвременнитѣ учени се занимаватъ съ такива маловажни мисли, като тѣзи, да дѣлатъ камъни, да правятъ отъ тѣхъ корнизи, безъ да знаятъ, де могатъ да се употрѣбятъ тѣзи мисли.

Това показва, че въ живота на хората всички нѣща не могатъ да бѫдатъ еднакво важни: ония, които сѫ далечъ отъ сърцето ни, считаме маловажни, а тѣзи, които сѫ близо до сърцето ни, считаме важни. Ето защо, мнозина считатъ като важна, велика, Божествена идея тази — да обичаме цѣлото човѣчество. Съзнателна идея е тази, но човѣкъ не може да обхване въ себе си цѣлото човѣчество. Да обичате ближния си, това е възможно, но при съзнанието, въ което се намирате, по никой начинъ не можете да обичате цѣлото човѣчество. Подъ ближенъ разбирамъ нѣкой вашъ приятель, или приятелка, ваша сестра, нѣкой вашъ съученикъ, нѣкой вѣренъ вашъ слуга и т. н.

Питамъ: какъвъ трѣбва да бѫде вашиятъ моралъ като ученици? Ще кажете, че моралътъ на свѣта е известенъ вече, а вие, като ученици, се стремите къмъ новъ, възвишенъ моралъ, а не къмъ сегашния, който сѫществува отъ осемь хиляди години насамъ. Той е създаденъ отъ хората, но такъвъ, какъвто е днесъ, крачка напредъ не може да отиде. Сегашниятъ моралъ е остарѣлъ, той е вече на израждане. Всичко въ свѣта остарява: религия, наука, философия, изкуства. Всѣко нѣщо, което има форма, остарява. Въ съвременния свѣтъ, отъ памти-вѣка, сѫществуватъ четири вида религии, на които хората и до днесъ още се кланятъ. Тѣзи четири форми религии сѫ били известни отъ най-стари времена, на всички стари народи. Първата форма на религията наричаме клерикализъмъ, т. е. обрядна форма: палене на свѣщи, на кандила, кланяне на икони, зачитане на разни образи, като триѫгълникъ, крѫгъ съ точка въ срѣдата, пентограмъ, шестограмъ, на нѣкакви муски, като парченца отъ дрехата на нѣкой светия и т. н. Къмъ тази религия и до днесъ още принадлежатъ маса хора.

Втората форма религия наричаме милитаризъмъ — религия на ножа, на револвера, на насилието. Когото срещнете отъ тази религия, той ще ви каже: Този свѣтъ съ сила само може да се оправи.

Третиятъ видъ религия е капитализъмътъ. Тази религия е мека, нѣжна, прилича на жена, която, дето ходи, навсѣкѫде се обръща. Въ нея нѣма никакъвъ моралъ. Тя си служи съ всички видове далавери.

Четвъртиятъ видъ религия е социализъмътъ. Първитѣ три форми религии представятъ семейството: клерикализъмътъ е майката, милитаризъмътъ е бащата, капитализъмътъ — децата, социализъмътъ представя слугитѣ на това семейство. Слугитѣ работятъ за своитѣ права предъ господаритѣ си.

Като проследите развитието на цѣлото човѣчество, всички тия религии ще намѣритѣ въ всѣки човѣкъ отдѣлно. Наблюдавайте себе си, наблюдавайте и хората, ще видите отличителнитѣ чърти на всѣка форма, на всѣки видъ религия. Всѣки день човѣкъ може да бѫде или клерикалъ, или милитаристъ, или капиталистъ, или социалистъ. Ставашъ сутринь и започвашъ съ молитва, съ обряди. Вървишъ така до едно време, и после кавзашъ: Не може само съ молитва. Трѣбва да се приложи грубата сила. Следъ това казвашъ: И туй не помага. Човѣкъ трѣбва да разполага съ пари. Най-после, като видишъ, че и това не помага, казвашъ: Ние, слабитѣ, трѣбва да се обединимъ, да станемъ силни, да устояваме на труднитѣ условия. Трѣбва да образуваме братство, да опитаме силата си. Въ това отношение всички форми на религиитѣ иматъ свои богове, на които се кланятъ. Всички форми, всички обряди на тия религии сѫ външни заблуждения, въ които човѣчеството е попаднало.

Обаче, това сѫ форми, наложени отъ черната ложа, отъ тъй нареченитѣ „тъмни сили“. Всѣка отъ тия четири форми на религията съответствува на една отъ проявитѣ на истинскитѣ религии. Клерикализъмътъ съответствува на любовьта, милитаризъмътъ — на мѫдростьта, капитализъмътъ — на истината, а социализъмътъ — на правдата. Клерикалитѣ иматъ грѣхове, молятъ се на Бога, палятъ свѣщи и кандила. Тѣ се занимаватъ съ въздуха. Милитариститѣ палятъ огънь, навсѣкѫде стрелятъ, тѣ се занимаватъ съ огъня. Капиталиститѣ се занимаватъ съ водата, а социалиститѣ — съ почвата, съ земята. Обаче, свѣтътъ нѣма да се изправи нито по единъ отъ тѣзи начини. Следователно, религията е изопачена форма на любовьта; военщината е изопачена форма на мѫдростьта; капитализъмътъ, който представя кръвообръщението въ човѣка, е изопачена форма на истината; социализъмътъ е изопачена форма на правдъта. Всички тия форми на религията искатъ свобода, а въпрѣки това си служатъ съ закона на насилието. И клерикалътъ ще те обеси; и милитаристътъ ще те обеси; и капиталистътъ ще те обеси; и социалистътъ ще те обеси. Защо? — Защото всички сѫ деца на една майка. Тѣ си приличатъ, понеже една майка ги е родила. И следъ всичко това единъ ще се хвали, че е клерикалъ, другъ — милитаристъ, трети — капиталистъ, четвърти — социалистъ. Това сѫ учения, които не могатъ да оправятъ свѣта. Убийството, насилието трѣбва да се изхвърли вече навънъ. То е външна, а не вѫтрешна идея. Има законъ, който може да оправи свѣта, но хората още не сѫ дошли до този законъ. Тѣзи учения трѣбва да се замѣстятъ съ единствения великъ законъ въ живота — любовьта, която е въ сила да оправи свѣта. Този законъ трѣбва да се приложи въ живота. Следователно, новиятъ моралъ въ свѣта трѣбва да бѫде моралъ на любовьта.

Сега азъ засѣгамъ въпроса принципално. Когато човѣкъ е вървѣлъ презъ нѣкоя гора и се е спиралъ предъ нѣкои извори, въ пѫтуването си той е направилъ доста пакости. Обаче, ако съзнанието му е будно, той ще се обърне къмъ Бога съ думитѣ: Господи, прости прегрѣшенията ми. Като минавахъ презъ гората, изплашихъ много птички, изпочупихъ доста клончета, изкаляхъ водата на малкитѣ изворчета. Трѣбваше да бѫда внимателенъ, да не причинявамъ никаква пакость. Нека птичкитѣ, дърветата, цвѣтята и изворитѣ знаятъ, че човѣкъ минава край тѣхъ. Такова трѣбва да бѫде съзнанието на всички ония, които живѣятъ споредъ новия моралъ. Който живѣе по новия моралъ, той не може да направи пакость нито на растенията, нито на животнитѣ, нито на своитѣ ближни. Вие искате сега да изправите живота си, но докато не дойдете до онова високо съзнание въ себе си, да чувствувате Бога, да се свържете съ Него, никога нѣма да постигнете това. Не само вие искате да изправите живота си; всички хора иматъ сѫщото желание, но будно съзнание се изисква за това. Вие се молите на Бога и казвате: Дали ни слуша Господъ? Въ това отношение вие положително трѣбва да знаете, слуша ли ви Господъ, или не ви слуша. За да ви слуша Господъ, вие трѣбва да заемете положението на едно разумно дете, което е готово да се учи. Какво правятъ съвременнитѣ религиозни хора? Тѣ се изправятъ предъ Господа, изпѫчатъ се и започватъ да се молятъ като че кой знае, какво сѫ направили. Какво сѫ направили? Съ какво ще се похвалятъ? Ако е въпросъ да се похвалятъ съ главата си, слонътъ има по-голѣма глава отъ тѣхъ. По тегло слонътъ има повече мозъкъ отъ човѣка. Съвременнитѣ учени се стремятъ да намѣрятъ ония сѫществени чърти, които отличавать човѣка отъ животното.

За следния пѫть и вие пишете върху темата: „Отличителнитѣ чърти на човѣка и животнитѣ“. Нѣкои окултисти казватъ, че човѣкъ се отличава отъ животнитѣ по свѣтлината. Човѣкъ има повече свѣтлина отъ животнитѣ. Обаче, това различие се отнася главно по отношение на неговото съзнание. Какви сѫ отличителнитѣ качества на човѣшкото съзнание и какви — на животинското? Мислете върху този въпросъ.

И тъй, като разсѫждавате върху четиритѣ форми на религията, ще ги разглеждате като учения, като школи, като фази на живота, презъ които човѣчеството е минало. Обаче, съ тѣзи вѣрвания човѣкъ не може да влѣзе въ Царството Божие. Всички тѣзи възгледи, тѣзи вѣрвания трѣбва да се измѣнятъ. Ако единъ набоженъ човѣкъ може да те обеси, че не сподѣляшъ неговитѣ възгледи, каква набожность е тази? Ако единъ милитаристъ може да те обеси само за това, че не подържашъ неговитѣ възгледи, какъвъ милитаризъмъ е това? Въ Америка, въ 1905 година двама американски милиардери взели участие въ една борсова игра: единиятъ купувалъ, другиятъ продавалъ, а всички останали около тѣхъ страдали. Хиляди хора се опропастили материално, хиляди полудѣли и т. н. Питамъ: коя е формата, по която съвременнитѣ хора трѣбва да живѣятъ? Всички тия учения дадоха ли образецъ, по който хората да живѣятъ въ хармония помежду си? Никой не пожертвува нѣщо отъ себе си, съ което да внесе миръ въ свѣта. Кой господарь днесъ ще бѫде доволенъ, ако види, че слугитѣ му го управляватъ? Като погледне на слугата си, господарьтъ казва: Слуга е това! Тъй щото, ако и за въ бѫдеще продължаватъ да се прилагатъ четиритѣ вида учения, въ свѣта ще продължава да сѫществува кастовата система, която не допринася никаква свобода, никакъвъ просторъ между хората.

Ученицитѣ на новото учение трѣбва да иматъ опредѣлена форма, опредѣленъ начинъ на живѣене. Човѣкъ самъ създава формитѣ. Запримѣръ, клерикализъмътъ, милитаризъмътъ, капитализъмътъ и социализъмътъ сѫ човѣшки учения. Тѣзи учения не сѫ създадени отъ Бога, но отъ хората. Въ природата не сѫществува никакъвъ клерикализъмъ, никакъвъ милитаризъмъ, никакъвъ капитализъмъ, никакъвъ социализъмъ. Ако влѣзете въ разумния животъ, който е задъ сцената, на която хората живѣятъ, ще видите, че тамъ никакви форми не сѫществуватъ. Често разумнитѣ сѫщества напущатъ своя животъ и слизатъ на земята, за да си създадатъ едно забавление само за нѣколко часа. Тѣ могатъ да взематъ формата на нѣкое низше сѫщество и да изиграятъ известна роля. Тѣ разполагатъ съ знания, които могатъ да приложатъ, когато и както пожелаятъ. Докато гледате съ очитѣ на вашето съзнание, вие нищо не можете да видите. Въ очитѣ на едно млѣкопитаеще, на единъ волъ, вие можете да видите голѣма красота — това зависи отъ васъ. Ако търсите красиви очи, вгледайте се въ тия на вола. Волътъ има по-красиви очи и отъ човѣка. Очитѣ му сѫ дълбоки и изразителни. Като гледа, какъ господарьтъ му се отнася съ него, волътъ казва: Нѣма нищо, единъ день и ние ще се освободимъ отъ това бреме. Понеже ходи на два крака, като човѣкъ, господарьтъ ни мисли, че ние нищо не разбираме. И ние разбираме живота, макаръ и не като нашия господарь. Волътъ върви спокоенъ, невъзмутимъ; въ него има тишина, спокойствие. Той не знае, какво е злоба. Като гледа, че господарьтъ му бърза, волътъ казва: Защо толкова бърза господарьтъ ми? Не знае ли, че за всѣко нѣщо има опредѣлено време? После обърне погледъ къмъ господаря си и продължава работата си. Понѣкога господарьтъ мине покрай вола, потупа го по гърба и казва: Волъ е това, нищо повече! — Не, подъ тази козина на вола се крие разумна, непроявена още душа. Тази душа може да се прозре само въ очитѣ му. Който познава добре хиромантията, френологията, по особени белези въ животнитѣ, той ще разбере тѣхната сѫдба, принципитѣ, къмъ които спадатъ тѣ и т. н. И тѣ, като хората се различаватъ едни отъ други. Нѣкой конь, запримѣръ, обича да хапе, да рита, а другъ не върши това.

Тѣзи учения, за които ви говоря, сѫ допринесли нѣщо за развитието на човѣчеството. Тѣ сѫ помагала въ човѣшкия животъ. Наистина, когато постѫпва по човѣшки, човѣкъ ще се прояви или като клерикалъ, или като милитаристъ, или като капиталистъ, или като социалистъ. Обаче, като постѫпва по Божествения законъ, човѣкъ не може да бѫде клерикалъ, той ще бѫде човѣкъ на любовьта и ще говори или за живота, или за любовьта; той не може да бѫде милитаристъ, но ще бѫде човѣкъ на мѫдростьта, ще говори за знанието, за силата; той не може да бѫде капиталистъ, но ще бѫде човѣкъ на истината и ще говори за свободата, за простора: той нѣма да търси само материалното богатство, което не строи, не създава нищо, но ще търси онова богатство на истината, което строи, което създава нѣщата; и най-после, който постѫпва по Божествения законъ, той не може да бѫде социалистъ, но ще бѫде човѣкъ на правдата. Истинскиятъ човѣкъ трѣбва да бѫде човѣкъ на любовьта, която ражда живота; на мѫдростьта, която ражда знанието; на истината, която ражда свободата и опредѣля посоката, къмъ която първитѣ два принципа се движатъ. И най-после, истинскиятъ човѣкъ трѣбва да бѫде човѣкъ на правдата, която показва, какво може да се реализира на физическия свѣтъ. Правдата показва крайния предѣлъ на това, което можемъ да реализираме.

Следователно, всѣки день човѣкъ може да минава презъ едно отъ тия четири състояния. Нѣкой казва: Безъ пари въ живота не може. Този човѣкъ е капиталистъ. Другъ казва: Човѣкъ не може самъ да живѣе, все трѣбва да има единъ другарь. Този човѣкъ е социалистъ. Домътъ е първата фаза на социализъма. Въ дома бащата представя милитаризъма и казва: Хайде, деца, всички на кракъ! Трѣбва да знаете, че законъ сѫществува въ свѣта. Майката представя клерикализъма. Тя казва: Деца, трѣбва да се молите, да се подчинявате на Бога, на Великия законъ. Какво представятъ децата? Тѣ сѫ импулсътъ на родителитѣ. Тѣ сѫ капиталътъ, който движи и домоветѣ, и обществата, и държавитѣ. Въ дома децата движатъ ума и сърцето на родителитѣ. Докато децата сѫ при родителитѣ си, домътъ е богатъ, майката и бащата иматъ импулсъ да работятъ. Щомъ изгубятъ капиталитѣ си, т. е. синоветѣ и дъщеритѣ си, бащата и майката казватъ: Какво ще се прави сега? Най-после тѣ се примиряватъ съ положението си и казватъ: Да сѫ живи слугитѣ! Така бѣше и съ Адама. Той първо бѣше самъ, но пожела да има другарь. Богъ му каза: Ще родишъ синъ. Най-после Адамъ роди своя пръвъ синъ — Ева.

Сега отъ всички се изисква установенъ моралъ. Когато ви питатъ нѣщо за учението което ви се преподава въ Школата, вие трѣбва да имате опредѣлено понятие. Това учение не е учение на любовьта, нито е учение на мѫдростьта, на истината, на правдата или на добродетельта. То се стреми къмъ тѣхъ, но още не ги е достигнало. Това учение се нуждае отъ нови форми, които още не е изработило. Не трѣбва да се говори само за моралъ, или че трѣбва да се обичаме. Когато обичате нѣкого, не трѣбва да имате абсолютно никакво съмнение, никакво подозрение. Щомъ дойдете до любовьта, новото учение изключва абсолютно всѣкакво съмнение. Щомъ дойде въ дома ви нѣкой човѣкъ вие трѣбва да имате пълно довѣрие къмъ него, да можете тихо и спокойно да спите, да не мислите, че той може да ви обере. Какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между учители и ученици въ новото учение? — Тѣ трѣбва да почиватъ на пълно довѣрие, на взаимна любовь. Съмнението неизбѣжно ще дойде, но човѣкъ трѣбва да се справи съ него. За това се изисква съзнателна работа. Обаче, има цѣръ за съмнението; сѫщо така има цѣръ и за малодушието, за безвѣрието и т. н. За да се въздействува на тия отрицателни прояви въ човѣка, преди всичко самиятъ човѣкъ трѣбва да се познава.

Астролозитѣ познаватъ, кой човѣкъ е страхливъ или кой е подозрителенъ. Сатурновитѣ типове сѫ подозрителни. Каквото да имъ се говори, тѣ казватъ: Тази работа не ни радва, тя нѣма да се нареди добре. Защо работитѣ на българитѣ не се уреждатъ добре? — Понеже Сатурнъ ги управлява. Каквато работа да започне българинътъ, въ края на краищата той ще фалира. Българинътъ започва добре, но като дойде до едно мѣсто, казва: Тази работа не върви напредъ, нѣма да се нареди, както трѣбва. Той обича да разсѫждава, да философствува. Българинътъ е енергиченъ, малко марсианецъ, но щомъ дойде Сатурнъ, всичкитѣ му работи се развалятъ. Отъ астрологическо гледище е интересно да се знае, кога ще дойде времето, когато България ще се управлява отъ друга нѣкоя планета, освенъ Сатурнъ. Днесъ всички се запитватъ, кога Сатурнъ е взелъ надмощие надъ българитѣ?

Кога сѫ изпаднали българитѣ подъ влиянието на Сатурна, това е метафизически въпросъ, върху който нѣма да се спирамъ. Едно нѣщо, което може да повдигне българитѣ, е да дойдатъ подъ влиянието на Венера. Сатурнъ има особена слабость къмъ Венера. Щомъ я види, сърцето му веднага започва да тупти, и той се съживява. Сатурнъ, Венера, както и останалитѣ планети, сѫществуватъ като реалности и указватъ въздействие, както върху отдѣлния човѣкъ, така и върху отдѣлнитѣ народи.

Не само планетитѣ влияятъ върху човѣка. Въ невидимия свѣтъ сѫществуватъ цѣли иерархии отъ напреднали, разумни сѫщества, ангели, които влияятъ, помагатъ на цѣлото човѣчество. Тѣзи сѫщества сѫ отражение на любовьта. Азъ разглеждамъ Венера като напреднало сѫщество, като отражение на любовьта, отъ чието влияние българитѣ сѫ лишени. Сега тѣ трѣбва да направятъ връзка съ този принципъ. Не само българитѣ, но всички хора, следъ грѣхопадането още, сѫ изгубили връзката си съ любовьта, съ този великъ принципъ, и днесъ трѣбва да я възстановятъ. Всѣки човѣкъ може да бѫде българинъ, въ смисълъ — сатурновъ типъ. Българинътъ е повече замисленъ, обича да философствува. Като седне нѣкѫде, той веднага започва да мисли, да разсѫждава и да мълчи. За да се развесели, той трѣбва да пийне поне половинъ или едно кило винце. Тогава Венера дохожда при него. Той хвърля калпакътъ си настрана и започва да пѣе: „3аплакала е гората, гората и планината“. Или, „Стоянъ мами думаше“.

Сега азъ ви навеждамъ на тия въпроси, за да се заинтересувате отъ тѣхъ, да почнете да ги изучавате. Вие трѣбва да изучавате християнството отъ ново гледище. Когато дойдете до характера на Христа, трѣбва да го разглеждате като проява на Божията Любовь. Така ще дойдете до реалностьта на нѣщата, до онази положителна наука, която трѣбва да се подложи на опитъ. По този начинъ вие ще придобиете поне микроскопически резултати. Който има това положително знание въ себе си, той трѣбва да бѫде въ състояние да стисне тебешира и да го превърне въ злато. Този човѣкъ може да каже: Знаешъ ли кой съмъ азъ? Той има вѣра въ себе си, въ своитѣ знания. Ще ви поиска едно обикновено камъче и веднага ще го превърне въ злато. Въ златото се крие истинското изкуство на живота, изкуството да се трансформиратъ нѣщата. Ако нѣмате въ себе си изкуството да трансформирате нѣщата, ако нѣмате любовь, вие не можете да разберете посоката на вашитѣ идеи. Идеитѣ могатъ да се трансформиратъ, да се облагородятъ, или да се превърнать въ мощна сила въ живота, само ако имате влиянието на възвишенитѣ сѫщества. За да се убедите, дали сѫществуватъ тѣзи възвишени сѫщества, вие трѣбва да направите опитъ. Ако не можете да направите никакъвъ опитъ. трѣбва да приемете това твърдение като аксиома. Въ духовния свѣтъ не е позволено да се говорятъ нѣща, които не сѫ опитани и прозѣрени. За всѣко нѣщо трѣбва да направите опитъ, и ако опитътъ излѣзе несполучливъ, трѣбва да намѣрите единъ учитель, който ще ви каже, защо не сте успѣли въ опита си. Всѣко нѣщо, което е опитано и провѣрено, е всѣкога вѣрно и истинно.

Ако вземете единъ квадратъ, ще знаете, че дветѣ му страни сѫ положителни, а другитѣ две — отрицателни. Тѣзи четири страни могатъ да бѫдатъ положителни низходещи и отрицателни низходящи, както и положителни възходещи и отрицателни възходещи. Като познавате законитѣ и силитѣ, които действуватъ въ квадрата, вие можете да се ползувате отъ тѣхъ за трансформиране на своитѣ мисли и чувства. Докато сѫ въ зародишъ, идеитѣ сѫ положителни, кинетически; тѣ сѫ впрегнати на работа. Щомъ се оплодятъ, тѣ ставатъ отрицателни, т. е. съ отрицателна енергия. Когато дойде нѣкаква идея въ ума ви, гледайте, дали тя е възходеща или низходеща. Споредъ идеята и вие ще взимате съответна посока. Съ други думи казано: всѣка идея има своя посока на движение — или къмъ центъра на земята, или къмъ центъра на слънцето. Ако дадена идея има посока къмъ центъра на земята, вие трѣбва да вземете мѣрки, за да не попаднете подъ нейното влияние. Докато минавате презъ центъра на земята, никога не трѣбва да се ползувате отъ нейнитѣ плодове. Следователно, не взимайте нищо на заемъ отъ сѫществата, които живѣятъ на земята. Ако взимате отъ тѣхнитѣ плодове, ще изпаднете въ низходещо състояние. Обаче, когато пѫтувате къмъ центъра на слънцето, къмъ възвишенитѣ принципи, съ които вашата душа е въ съгласие, всичко, каквото тѣ иматъ, ще бѫде въ ваша услуга, на ваше разположение. Това показва, че не може и не трѣбва да приемате всичко като храна за вашия организъмъ. Запримѣръ, можете ли да употрѣбите дребнитѣ камъчета или пръстьта за храна? — Не можете. Следователно, пазете се отъ всѣка храна, която не е полезна за васъ. Тази храна ще ви причини редъ болезнени състояния. Обаче, можете да се ползувате само отъ плодове, които взиматъ соковетѣ си отъ дълбоко.

Много научни въпроси, които могатъ да ви ползуватъ, сѫ обяснени въ моитѣ беседи, но вие не ги изучавате, както трѣбва. Въ беседитѣ сѫ дадени важни, специфични правила и методи, отъ които, ако се приложатъ, и слѣпитѣ биха прогледали. Ако се заемете сериозно да изучавате беседитѣ, вие щѣхте да имате по четири очи: две отпредъ и две отзадъ. Като имате четири очи, всичко ще виждате. Ако проучите беседитѣ отъ първа серия, ще придобиете много нѣщо. Въ беседата „Житно зърно“, запримѣръ, се вижда начина, по който човѣкъ може да расте. Ако житното зърно може да пренесе толкова много страдания и да храни цѣлия свѣтъ, колко повече човѣкъ може да направи това. Кажете: Каквото житното зърно може да направи, и азъ мога да направя. Англичанинътъ казва: Каквото хората могатъ да направятъ, и азъ мога да направя. Каквото растенията могатъ да направятъ, и азъ мога да направя. Наистина, въ нѣкои отношения растенията сѫ по-добри химици отъ най-добритѣ химици въ свѣта. Въ своитѣ лаборатории, тѣ изработватъ това, което хората химици не могатъ да постигнатъ. Ще кажете: Нима хората трѣбва да се учатъ отъ растенията? — Да, отъ растенията ще се учатъ. Тѣ владѣятъ изкуството да боядисватъ така, което хората не могатъ да постигнатъ. Тѣ трѣбва да изучаватъ това изкуство отъ растенията.

И тъй, вие трѣбва да се ползувате отъ живата, отъ разумната природа. Като работите съзнателно върху себе си, ще видите, че Божествениятъ принципъ единъ день ще ви докосне. Често този великъ принципъ минава и заминава покрай васъ, но въ това време вие сте нѣкѫде замислени и пропущате случая да се възползувате отъ Неговото добро въздействие. Когато Богъ се приближава къмъ една душа, веднага около нея се натрупватъ много сѫщества, съ разумни съзнания, които искатъ да ѝ влияятъ, и по този начинъ ѝ причиняватъ редъ страдания. Следователно, когато имате страдания, знайте, че Богъ се е приближилъ къмъ васъ. Въ този моментъ около васъ се трупатъ не едно– две, но хиляди сѫщества. Щомъ усѣтите това натискане, вие трѣбва да излѣзете надъ тази тълпа и да ѝ кажете, че разбирате повече отъ нея. И Христосъ разреши въпроса по сѫщия начинъ. — Какъ? — Съ любовь. Когато се запитвате, защо страдате, ще знаете, че страданията носятъ велики блага за васъ. Задъ всѣко страдание се крие едно велико благо. Казвате: Защо страдамъ? — За да станешъ богатъ. — Защо страдамъ? — За да станешъ ученъ. — Защо страдамъ? — За да станешъ уменъ. — Защо страдамъ? — За да станешъ силенъ. — Защо страдамъ? — За да станешъ добъръ, да познавашъ живота. Това сѫ отговори на въпроса: Защо страдамъ? Следъ като разрешите тѣзи въпроси, още има да отговаряте на въпроса: Защо страдамъ? Единъ день, като отидете на небето, ще пригръщате, ще цѣлувате страданието и ще му благодарите за доброто, коете ви е причинило. Ако не бѣше страданието, вие никога не бихте могли да влѣзете въ небето. Вие ще искате извинение отъ страданието за лошитѣ работи, които сте говорили за него. Кой отъ васъ не е казалъ поне една лоша дума за страданието? Като ви дойде нѣкое страдание, казвате: Да не дава Господъ никому такова страдание! Като не можете да разрешите въпроса за страданията, търсите смисъла на живота, дано се домогнете до нѣкакво обяснение на страданията. Едно трѣбва да знаете: Степеньта на съзнанието, до което днесъ сте достигнали, не може да помогне за разрешаване смисъла на живота.

Сега вие трѣбва да се наблюдавате, да видите, колко бързо се смѣнятъ състоянията у васъ. Ставате сутринь, клерикалъ сте. После взимате ножа и съ него се разправяте — милитаристъ ставате. Не се минава много, ставате капиталистъ. Скоро следъ това минавате въ друго състояние, ставате социалистъ. Обаче, вие трѣбва да дойдете до положение да видоизмѣняте тия състояния. Това може да се постигне само чрезъ закона на любовьта. На клерикала може да се въздействува главно съ любовьта; на милитариста — съ мѫдростьта; на капиталиста — съ истината, а на социалиста — съ правдата. Следователно, който има любовь въ себе си, той ще бѫде богатъ; който има мѫдрость въ себе си, той ще бѫде силенъ; който има истината въ себе си, той ще бѫде свободенъ; той ще бѫде господарь и слуга на себе си, а не на другитѣ хора.

Въ Америка единъ милионеръ срещналъ единъ метачъ и му казалъ: Ти ми се харесвашъ. Искамъ да те направя свой наследникъ. Имамъ седемь милиона долари; искашъ ли да ги завещая на тебе? — Не ми трѣбватъ пари, не зная, какво да ги правя. Азъ имамъ много хубава работа, за нищо не я смѣнявамъ съ друга нѣкаква. — Вземи паритѣ и ги употрѣби, както знаешъ — казалъ милионерътъ. Метачътъ взелъ паритѣ, раздалъ ги на бедни, а за себе си задържалъ метлата, съ която и по-рано мелъ улицитѣ. Въ лицето на метача, милионерътъ видѣлъ единъ добъръ, справедливъ човѣкъ, една събудена душа, затова далъ милионитѣ си на него и казалъ: „Вземи тѣзи пари и ги употрѣби, както знаешъ“. Нека по този начинъ Богъ благослови и тебе, и мене. Ще кажете: Глупавъ човѣкъ билъ този метачъ. Да не задържи паритѣ за себе си, а да ги раздаде на беднитѣ! — Не е лошо човѣкъ да задържи и за себе си една часть отъ паритѣ, но съ тѣзи пари той трѣбва да изпълни Божия законъ.

Обратенъ на Божия законъ е човѣш-киятъ. Отивате въ една банка да вземете пари. Обаче, отишли сте много рано и намирате гишетата затворени. Какво ще правите? Ще чакате да се отворятъ гишетата. Всички гишета ли ви интересуватъ, или само едно отъ тѣхъ? Въ дадения случай ви интересува само едно гише, и то това, което може да посребри вашия чекъ. Спирате предъ гишето, взимате паритѣ и си излизате. Ако вървите по човѣшкия законъ. вие ще се интересувате отъ всички гишета. Колкото да се интересувате отъ всички гишета; вие нѣма да получите това, което тѣ съдържатъ. Ако вървите въ Божествения животъ, едно гише ви интересува; то ще ви даде поне часть отъ това, което съдържа въ себе си.

Като ученици, вие искате да знаете цѣлия смисълъ на живота. Не, нужно ви е само едно гише, на което да размѣните чека си. Не ви сѫ нужни всички гишета, не ви е нужна цѣлата банка. Следователно, когато искате да разберете изцѣло смисъла на живота, това значи, че искате да разгледате цѣлата банка. Едно гише ви трѣбва. Ще вземете чека си, ще се представите предъ касиера на банката и ще кажете: Заповѣдайте, имамъ единъ чекъ, ще ви моля да ми услужите. Споредъ Божествения законъ, като отивате при нѣкой човѣкъ за известна услуга, първо ще го поздравите, после ще се рѫкувате съ него и ще кажете: Радвамъ се, че случаятъ ми даде възможность да ви видя. Той ще ви запита: Какво обичате? Приятно ми е, че мога да ви услужа. Заповѣдайте и втори пѫть.

Всѣки отъ васъ трѣбва да има поне една основна идея, около която всички останали да се централизиратъ: една основна идея на любовьта, около която всички други да се централизиратъ; една основна идея на мѫдростьта, около която всички други да се централизиратъ; една основна идея на истината, около която всички други да се централизиратъ. Като живѣете по този начинъ, ще имате резултати, ще бѫдете свободни. Само умниятъ човѣкъ е свободенъ да живѣе, както иска. Той не може да прави погрѣшки. Какъвто методъ да избере въ работата си, той всѣкога ще го осмисля. Хиляди начини има за работа, но единъ отъ тѣхъ е най-близъкъ до истината, най-близъкъ до идеала. Колкото по-уменъ е човѣкъ, толкова по-близъкъ пѫть ще избере той; колкото е по-малко интелигентенъ, толкова по-далеченъ пѫть ще избере въ работата си, но това ни най-малко не спъва желанието му да свърши работата си.

Сега, като разглеждамъ живота, съзнателно поставямъ нѣкои нѣща предъ васъ да събудятъ вашия песимизъмъ. Казвамъ, запримѣръ, че еди коя си работа не може да се постигне. Вие взимате буквално въпроса и сте готови да се обезсърдчите. Казвамъ: Който не разбира живота, той ще страда; който не разбира любовьта, той ще страда; който не се учи, той ще страда; който не дружи съ хората, той ще страда. Следователно, човѣкъ трѣбва да бѫде въ съприкосновение съ всички души, съ своитѣ ближни. Изобщо, кой за каквото е роденъ, трѣбва да го извърши. Като ученици на живота, на Божественото учение, вие ще кажете въ себе си: Каквато работа ми се даде, веднага ще я започна безъ отлагане. Мнозина отлагатъ работитѣ си за друго нѣкое прераждане. Въ следното прераждане работитѣ ще бждатъ толкова сложни, че нѣма да остане време да завършите изоставенитѣ работи отъ сегашния си животъ. Който отлага работитѣ си за следното прераждане, той мяза на онзи ученикъ отъ първи класъ, който казва: Сега азъ нѣма да уча, ще отложа уроцитѣ си за догодина. Тогава добре ще изуча този материалъ. Той не знае, че въ втори класъ ще има по-трудни уроци, за изучаването на които трѣбва да владѣе материала отъ първи класъ. Такова нѣщо представя въпросътъ за следнитѣ прераждания.

Когато ученикътъ минава отъ класъ въ класъ, като започне отъ първи класъ и дойде до осми, той завършва най-после гимназия. За ученика отъ великата окултна школа, гимназията се състои отъ 12 класа. Университетскиятъ курсъ се състои пакъ отъ 12 курса съ четири кардинални специалности. Тъй щото, за да свърши гимназия и университеть, на ученика сѫ потрѣбни цѣли 24 години. Всѣка година пъкъ се състои отъ 25,000 години. Сметнете, колко години сѫ нужни на окултния ученикъ, за да свърши гимназия и университетъ, вънъ отъ четиритѣ отдѣления. Това не трѣбва да ви обезсърдчава. Като ви говоря за продължителностьта на времето, азъ повече ви насърдчавамъ, отколкото обезсърдчавамъ. Представете си, че нѣкой човѣкъ е осѫденъ на смърть. Разглежда се дѣлото му и се издава присѫда още утре да бѫде обесенъ. По нѣкаква щастлива случайность, изпълнението на присѫдата се отлага за една година. Докато сърцето на този човѣкъ туптѣше отъ ужасъ, отъ страхъ, сега вече започва радостно да тупти — животътъ му е продълженъ съ една година. Щомъ дойде опредѣлениятъ день за присѫдата, изпълнението ѝ се отлага за две години още. После за още четири, петь, шесть години, докато най-после престѫпникътъ се амнистира. Той излиза отъ затвора, доволенъ, щастливъ, радва се на живота. Какво лошо има въ това продължаване на времето? Съ продължаване на времето, този човѣкъ продължава живота си.

Тъй щото, когато се говори за продължаване на времето, ние подразбираме дълъгъ процесъ на изкупление. Щомъ кажемъ, че времето е дълго, това е идея, която осмисля живота. Въ този дълъгъ периодъ отъ време, ако пѫтувате съ бързината на свѣтлината, изискватъ се хиляди години, за да извървите вашия пѫть. Ако трѣбва да минете единъ кѫсъ периодъ отъ време на земята и се движите съ бързината на свѣтлината, де ще отидете? За осемь минути вие ще стигнете на слънцето. Бързината на движението, броятъ на годинитѣ, това сѫ въпроси, които се опредѣлятъ отъ съзнанието. За сѫщества, на които съзнанието е развито 25,000 години представятъ 25 деня. Казва се въ Писанието, че предъ Бога хиляда години сѫ като една година; значи, 25,000 години се равняватъ на 25 години. Като разглеждате нѣщата по този начинъ, вие ще влѣзете въ особена зодия, дето изчисленията сѫ съвсемъ други. Бѫдещиятъ животъ, въ който ще влѣзете, астрологически коренно ще се различава отъ сегашния. Въ този животъ вече вие ще намѣрите смисъла на нѣщата. Това, което сега се говори, ще ви бѫде като подарено. Много отъ идеитѣ, които сега не ви сѫ понятни, тогава ще станатъ понятни. Тогава ще разберете, че животътъ е непреривенъ.

И тъй, впрегнете тази година ума си на работа, да не допущате никаква тѫжна мисъль да вземе надмощие надъ васъ. Ако Богъ ви е далъ единъ спасителенъ поясъ, дръжте го, даже и да сте добри плувци. При положението, въ което се намирате сега, за предпочитане е да имате спасителенъ поясъ, отколкото да нѣмате. Така само ще можете да преодолѣете мѫчнотиитѣ, които имате.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди! И Господъ на мира ще изпълни сърцето ти съ всички добрини“.

*

11. Лекция отъ Учителя, държана

на 4 януарий, 1928 г. — София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани locked this тема
  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...