Jump to content

1926_12_08 Послеѣдната постѫпка


Ани

Recommended Posts

От томчето "Отношение на проститѣ истини към човѣка"
12 лекции на общия окултенъ класъ, 6-та година, т. I (1926-1927 г.),
Пѫрво издание, София, 1933 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ПОСЛѢДНАТА ПОСТѪПКА

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

Размишление.

Четоха се темитѣ върху: „Горение безъ димъ“ и „Отличителнитѣ чърти на напредналия ученикъ.“

Питамъ: по какво се отличава точката отъ линията? — Точката нѣма никакво измѣрение, а линията има едно измѣрение. Знаемъ, обаче, че линията се образува отъ движението на точката. Значи, точката може да се проектира въ линия. Линията може ли да се проектира въ точка? Има ли нѣкаква прилика между точката и линията? Когато линията се движи, тя образува плоскость, която има двѣ измѣрения. Когато плоскостьта се движи, тя образува тѣло, което има три измѣрения. Слѣдователно, точката, която нѣма измѣрение, при движението си образува линията, която има едно измѣрение. Линията, която има едно измѣрение, при движението си образува плоскостьта, която има двѣ измѣрения. И най-послѣ, плоскостьта, която има двѣ измѣрения, при движението си образува тѣло, което има три измѣрения. Когато кубътъ се движи, той образува още по-сложно тѣло съ четири измѣрения.

По кой начинъ може да се проектира точката, за да образува права линия? Сега ние опрѣдѣляме правага линия като първата съзнателна връзка между двѣ разумни сѫщества. Който не може да направи тази разумна връзка, той не знае законитѣ на правата линия. Той се намира въ единъ въображаемъ свѣтъ, вслѣдствие на което всичкитѣ му идеи прѣтърпяватъ мораленъ крахъ. При това положение не може да има никаква философия, никаква наука. Това, което се руши, не е наука. Истинската наука не се разрушава. Животъ, който се явява и изчезва, не е животъ, той е сѣнка на живота. Знание, което се губи, не е истинско знание. Такова знание служи за забавление само, както дѣцата се забавляватъ съ играчкитѣ си. Когато нѣкой човѣкъ заспи и дойде другъ да го събуди, той е недоволенъ, че го събудили. Дѣйствително, опасно е да събудите човѣка, когато не си е доспалъ, но сѫщо така е опасно, ако го оставите да прѣспи. Колко часа сѫ необходими за човѣка, за да си отспи? Споредъ съврѣменнитѣ учени достатъчно е човѣкъ да спи една трета отъ денонощието. Значи, най-много осемь часа сѫ необходими за сънъ, а останалитѣ 16 часа ще бѫдатъ за работа, за наука, за ядене и пиене и за всички останали работи.

Сега, като се говори за точката, за правата линия, за плоскостьта и за тѣлата, това показва, че нѣкои проблеми въ живота се разрѣшаватъ съ неизмѣрими величини; други проблеми се разрѣшаватъ съ правитѣ линии, но не съ геометрическитѣ линии, а съ живитѣ линии въ природата; трети проблеми се разрѣшаватъ съ плоскоститѣ, съ живитѣ квадрати; четвърти — съ живитѣ тѣла въ природата. Който е разбралъ законитѣ на квадрата, той ще може да разрѣши най-труднитѣ задачи въ живота. Квадратътъ е най-опасното мѣсто, въ което човѣкъ може да попадне. Съврѣменнитѣ хора сѫ поставени въ квадрата, заобиколени сѫ съ четири страни. Едната страна на квадрата е приятелската, а противоположната на нея — неприятелската. Другитѣ двѣ страни сѫ неутрални сили. Значи, въ квадрата има неутрални зони. Който не разбира законитѣ на квадрата, той ще слѣзе на тази страна, именно, дѣто сѫ неприятелитѣ му. И ако се намира при добро благосъстояние, тѣ ще го ограбятъ. Когато знанието дойде при него, той ще слѣзе точно тамъ, дѣто сѫ невѣжитѣ, и по този начинъ ще изгуби всичко, което е придобилъ. Религиозниятъ човѣкъ пъкъ, като намѣри пѫтя на истината, ще слѣзе при такива сѫщества, които ще му отнематъ всичко, което е спечелилъ.

Като не разбиратъ законитѣ на живота, съврѣменнитѣ хора често губятъ всичко онова, което сѫ спечелили. Срѣщате нѣкой религиозенъ, говори за Бога, но не се минава единъ часъ, умътъ му се е измѣнилъ, той вече мисли и говори други нѣща. Ето защо, свѣтскитѣ хора казватъ за религиознитѣ, че дъската имъ е мръднала. Слѣдъ единъ часъ пакъ ще го чуете да говори за Бога. Какъ си обяснявате промѣнитѣ, които ставатъ толкова често съ религиознитѣ хора? Нѣкои казватъ, че Богъ е наредилъ работитѣ така. Не, ние ме можемъ и не трѣбва да приписваме своитѣ глупости и неиздържани положения на Бога, на великия законъ въ свѣта, въ който нѣма никакво изключение. Нашитѣ глупости, нашитѣ врѣменни задачи сѫ дѣтински работи, упражнения за ума. Тѣзи упражнения подготвятъ само човѣка за разрѣшаване на великата задача въ живота, но тѣ не могатъ да я разрѣшатъ. Яденето, пиенето, ученето сѫ приготовления само за великата задача, но сами тѣ не могатъ да я разрѣшатъ. Казвате: Трѣбва да се учи! Да, трѣбва да учите, но не мислете, че като придобиете повече знания, ще можете изведнъжъ да разрѣшите важнитѣ задачи въ живота си. Въ живота има по-важни нѣща отъ знанието. Вие трѣбва да дойдете до точката, която при движението си образува правата линия. Правата линия прѣдставя вече свѣта на първото измѣрение. Питамъ: защо хората се движатъ?

Съврѣменнитѣ хора говорятъ за моралъ, но ако ги питате, коя е мѣрката за морала, и тѣ не знаятъ. Кои нѣща сѫ морални? Нѣкой човѣкъ краде и, за свое оправдание, казва: Въ Свещената книга е писано, че всички нѣща въ свѣта принадлежатъ на Бога. Другъ убива човѣка и пакъ намира причини да се оправдае. Ако нѣкой счупи крака на сѫщия този човѣкъ, или го нарани нѣкѫдѣ, той ще започне да протестира, какъ смѣятъ да му счупятъ крака! Значи, докато нещастията се трупатъ върху главитѣ на хората, този човѣкъ подържа една философия; щомъ дойдатъ до неговата глава, той има друга философия. Помнете слѣдното: ония ученици, които иматъ подобни възгледи, ще останатъ като запартъци яйца, които при никакви условия не могатъ да се измѫтятъ. Има яйца въ природата, които съ милиони години не могатъ да се измѫтятъ. Нѣкои хора, които нѣматъ основна идея въ живота си, казватъ: Лесна работа, ще работимъ, както можемъ и колкото можемъ. Милостивъ е Богъ, Той ще се погрижи за насъ. Да, Богъ е милостивъ за разумнитѣ хора, за растенията, които растатъ и се развиватъ, но за изсъхналитѣ растения има брадва, има и търнокопъ. Ние не говоримъ на сухитѣ дървета, на изсъхналитѣ растения; ние говоримъ на разумнитѣ хора, които могатъ да растатъ и да се развиватъ, които могатъ да прилагатъ. Нѣкой казва: Азъ не разбирамъ тия работи. Който разбира, ще му се говори; който не разбира, той ще се учи отъ своитѣ опитности.

Казвамъ: ученикътъ трѣбва да придобие едно качество, което сѫ имали всички велики хора — смирението. Ще дамъ единъ примѣръ на смирение. Седи единъ великъ ученъ въ кабинета си и се занимава. Въ това врѣме дохожда при него едно малко дѣте, носи писмо, съ единъ скѫпоцѣненъ камъкъ, отъ неговъ приятель. Дѣтето казва: Господине. вашиятъ приятель ми даде това писмо да ви го прѣдамъ и да ви кажа нѣщо важно. Учениятъ веднага прѣкѫсва работата си, спира вниманието си върху дѣтето и започва да го слуша. То прѣдава всичката работа, както му е заповѣдано, а учениятъ слуша внимателно, взима всичко въ съображение. Отъ врѣме на врѣме го запитва, какво още има да каже, и слѣдъ всичко това му благодари любезно, като на голѣмъ човѣкъ. Този човѣкъ е философъ, мѫдрецъ, учи се отъ малкото дѣте. Ако той не бѣше смиренъ, щѣше да каже: Какво ще слушамъ това дѣте? Казвамъ: има дѣца, изпратени отъ Бога. Дойде ли такова дѣте при тебе, ти ще го приемешъ съ най-голѣмо внимание. То ще говори, какво Господъ му е казалъ, а ти ще пишешъ всичко това, ще се научишъ, какъ да употрѣбишъ скѫпоцѣнния камъкъ, изпратенъ отъ приятеля ти. Ако учениятъ каже на дѣтето, че ще се срещне съ приятеля си и отъ него ще разбере, какво иска, съ това той ще изкаже прѣнебрежение къмъ дѣтето. Това прѣнебрежение е признакъ на гордость. Отъ този ученъ нищо не може да излѣзе. Този законъ нѣма никакви изключения.

И тъй, ако въ даденъ моментъ не сте въ състояние да приемеге скѫпоцѣнния камъкъ отъ приятеля си, изпратенъ съ това малко дѣте,  вие не разбирате живота. Дѣцата сѫ емблемъ на чистота. Тѣ прѣдставятъ животъ, който иде отъ по-високо мѣсто. Дѣцата носятъ съ себе си животъ, който старитѣ не могатъ да изразятъ. Старитѣ сѫ хора материалисти, тѣ вѣрватъ въ това, което сѫ придобили вече. Тѣ вѣрватъ въ кѫщитѣ си, въ синоветѣ и дъщеритѣ си, въ богатството си. Стариятъ казва: Свърши се животътъ ми. Много видѣхъ и патихъ. — Какво видѣлъ той! Азъ мога да изчисля, какво е придобилъ стариятъ, като е живѣлъ 120 години. Прѣзъ тѣзи 120 години може да се направятъ изчисления, колко кокошки е изялъ, колко пѫти е игралъ на хорото, колко пѫти е видѣлъ изгрѣването на слънцето, колко години е слѣдвалъ въ училище, какви и колко знания е придобилъ. Важно е, въ края на краищата, какво е спечелилъ отъ всичко това и какво е приложилъ въ живота си. Той казва: Азъ зная много нѣща. — Щомъ знаешъ толкова много нѣща, кажи, колко тежи слънцето, но съ точность до единъ грамъ. Той веднага ще започне да привежда мнѣнието на редъ учени по този въпросъ. Не, азъ искамъ ти да изчислишъ това. Нали казвашъ, че знаешъ много работи? Има една висша математика, която съврѣменнитѣ учени още не познаватъ. Споредъ нея може точно да се изчисли теглото на слънцето. Ако нѣкой старъ човѣкъ живѣе сто години, той ще може да изчисли поне теглото на земята. Какъ ще направи това изчисление? Ако е ученъ човѣкъ и изучава своитѣ мисли, чувства и желания, като ги прѣтегли, той ще види, че тѣ тежатъ толкова, колкото тежи земята.

Значи, стариятъ човѣкъ тежи, колкото земята, а дѣтето, което иде отъ слънцето, тежи, колкото слънцето. Защо? — Понеже дѣтето расте, увеличава теглото си, а стариятъ се смалява. Въ това отношение малкото дѣте тежи милионъ и петстотинъ хиляди пѫти повече отъ стария човѣкъ. Казвате: Възможно ли е малкото дѣте да тежи повече отъ стария човѣкъ? — Да, това дѣте, именно, стана причина ти да ходишъ на хорото съ момитѣ; това дѣте те накара да се оженишъ; това дѣте те застави да работишъ, да станешъ художникъ, писатель, поетъ, философъ или ученъ. Ако не бѣше това малко дѣте, ти камъкъ щѣше да станешъ. Като говоримъ за дѣцата, ние имаме прѣдъ видъ разумнитѣ дѣца. Царството Божие е на дѣцата. Христосъ казва: ,,Ако не станете като малкитѣ дѣца, не можете да влѣзете въ Царството Божие“, т. е. въ онази висша наука, която може да ви просвѣти. Докато не станете като малкитѣ дѣца, колкото знания да имате, тѣ нѣма да ви ползуватъ. При такива познания вие приблизително само ще знаете теглото на земята, но тази земя се нуждае отъ енергията на слънцето. Безъ слънчевата енергия земята нищо не струва. И слънчевата енергия не може да се прояви безъ земята. Каквото прѣдставятъ слънчевитѣ лѫчи за земята, такова нѣщо прѣдставя Божествената енергия за човѣка. Ако Божественото не се прояви у васъ, вие ще се намирате въ положението на стария човѣкъ.

Питамъ: по какво се отличава религиозния отъ свѣтския човѣкъ? Ще кажете, че религиозниятъ човѣкъ има любовь къмъ Бога. Кое е първото качество на тази любовь? Казано е нѣйдѣ въ Писанието: „И послуша Господъ молението ми.“ Плачътъ е молитва. Когато дѣтето плаче, сѫщо така и то се моли. То плаче, защото възрастнитѣ не разбиратъ езика му; щомъ започне да плаче, тѣ веднага се заинтересуватъ, отъ какво има нужда и го задоволяватъ. Ако майката разбираше езика на дѣтето си, то никога не би плакало. Дѣтето плаче, понеже майката е неразумна. Докато е била мома, тя се е занимавала съ редъ фантазии, чела романи, свирила на пияно, но въ всичко това липсва идея. И като стане майка, тя пакъ мисли за други нѣща. Родятъ се едно, двѣ, три или повече дѣца, тя не е готова да ги възпита, да ги отгледа, както трѣбва. вслѣдствие на което се явявать редъ недоразумения въ дома. Това не е животь, това е забавление. Могатъ да се забавляватъ само свѣтскитѣ хора, но онѣзи, които говорятъ за Божествената Любовь, тѣ трѣбва да знаятъ нейнитѣ качества. Ако не знаятъ качествата й, тѣ трѣбва да слушатъ, да се учатъ. Когато човѣкъ се моли на Бога, когато иска нѣщо отъ Него, той трѣбва да иска най-малкото, но сѫщеврѣменно най-необходимото.

Вие трѣбва да знаете, че прѣди всичко имате отношения къмъ Бога, а послѣ идатъ отношенията ви едни къмъ други. Никой не може да се приближи до свещената врата на Царството Божие, ако прѣдварително не е прѣчистилъ сърцето си. Човѣкъ може да обиколи земята, може да посѣти всички слънца и планети, но ако не е прѣчистилъ сърцето си, кракътъ му не може да стѫпи до вратата на Царството Божие. Това трѣбва да имате всѣкога прѣдъ видъ. Не е достатъчно само да говорите за любовьта, за да влѣзете въ Царството Божие. Нѣкой казва: Едно врѣме сърцето ми горѣше отъ любовь, но изгасна вече. Питамъ: какъ е възможно да изгасне любовьта въ сърцето на човѣка? Любовьта е лампа, която Богъ е запалилъ въ сърцето на човѣка и така го е изпратилъ въ свѣта. Има лампи, запалени отъ хората, които хиляда години горятъ, безъ да изгасватъ. Какъ е възможно тогава, лампата, която Богъ е запалилъ въ сърцето на човѣка, да изгасне? Може ли Господъ да направи такава лампа, която само въ продължение на 30 — 40 години да гори, да свѣти и слѣдъ това да изгасне? Това е невъзможно! Невъзможно е една свѣтла мисъль, дошла отъ Бога, да изгасне, да потъмнѣе въ продължение на единъ часъ само!

Казвамъ: вие трѣбва да цѣните малкитѣ нѣща, да давате мѣсто на малкитѣ идеи, на малкитѣ чувства, които се зараждатъ въ васъ. Въ малкитѣ нѣща се крие Божественото. Ако не дадете пѫть на Божественото въ себе си, вие ще изпаднете въ редъ погрѣшки. И отъ всички ваши погрѣшки само азъ ще спечеля. Каквото вие не направите, азъ ще направя, но въ края на краищата, вие губите, азъ печеля. Вие ще останете невѣжи — нищо повече. Нѣкои казватъ: Ние имаме важни задачи въ живота си, нѣмаме врѣме да се занимаваме съ малки работи. Питимъ: какви сѫ вашитѣ важни работи? — Ние се интересуваме отъ социалнитѣ въпроси, отъ въпроса, какъ можемъ да изправимъ свѣта, да повдигнемъ човѣчеството, а сѫщо тъй интересуваме се и отъ духовни въпроси. Едно трѣбва да знаете: разрѣшаването на духовнитѣ въпроси изисква отъ човѣка външна и вѫтрѣшна чистота.

Сега, като говоря така, мнозина ще се обезсърдчатъ, ще помислятъ, че нищо не сѫ. постигнали. Не, за да се повдигне човѣкъ духовно, той трѣбва да започне отъ елементарнитѣ нѣща. Когато дѣтето започне да учи въ училище, учительтъ му първо го запознава съ проститѣ дѣйствия — събиране, изваждане, умножение и дѣление, послѣ го запознава съ дробитѣ, съ просто и сложно тройно правило, съ степенуване, коренуване и т. н. Обаче, и това не е достатъчно. Слѣдъ като ученикътъ мине цѣлия курсъ на математиката, той трѣбва да я прилага въ живота си, да знае, дѣ да приложи събирането, дѣ — изваждането, умножението, дѣлението, дѣ коренуване. степенуване и т. н. Както числата иматъ коренъ, така и идеитѣ иматъ свои корени. Добродѣтелитѣ сѫщо иматъ свои корени. Запримѣръ, кой е коренътъ на доброто? Любовьта, мѫдростьта, истината, правдата и добродѣтельта сѫщо така иматъ свои корени. Човѣкъ трѣбва да знае коренитѣ на всички тия добродѣтели, като числа, за да може да ги прилага въ живота си. Въ това отношение математиката има приложение не само въ физическия, но и въ духовния животъ на хората. Колко е квадратниятъ коренъ на числото деветь? — Три. — Ами на числото три, на числото осемь? — Отъ три и отъ осемь не може да се извлѣче квадратенъ коренъ съ точность. Отъ осемь може да се извади кубиченъ коренъ. Числото двѣ е кубиченъ коренъ на осемь. Защо отъ числото деветь може да се извади квадратенъ коренъ, а отъ осемь — кубиченъ коренъ? Вие трѣбва да мислите върху тия въпроси. Като размишлявате върху тѣхъ, това не значи, че ще ги разрѣшите, но все-таки ще дойдатъ въ ума ви нѣкои нови идеи.

Съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ еднообразие. Еднообразието убива човѣка. Всѣки день, отъ сутринь до вечерь, животътъ на човѣка е пъленъ съ едни и сѫщи нѣща: става сутринь, обува обущата си, измива се, вчесва се, облича се, приготвя се за работа. Ако е жена, започва домашната работа; ако е мѫжъ, взима шапката си, чадъра или бастона и излиза. Отива въ канцеларията и започва всѣкидневнитѣ прѣписки и изчисления. Жената пъкъ, като свърши домашната си работа, излиза на гости, или на разходка: тукъ спира вниманието си, тамъ го спира и т. н. Вечерьта всички се връщатъ уморени. Отъ какво? —  Отъ голѣмото външно разнообразие, отъ много впечатления. Не, това е животъ на еднообразие, коетс се отпечатва въ съзнанието на хората и ги уморява. Само еднообразието уморява човѣка. Ученикътъ се връща отъ училище, главата му е пълна съ уроци по всички прѣдмети; той всичко знае, но тия уроци сѫ упражнения само за ума, тѣ не могатъ да ползуватъ ученика при разрѣшаване на житейскитѣ му задачи. И едно врѣме хората сѫ изучавали естественитѣ науки, математика, философия, и сега изучаватъ тия прѣдмети, но все има разлика между положението на наукитѣ едно врѣме и сега. Днесъ хората минаватъ за по-учени, за по-културни. Кои сѫ отличителнитѣ чърти на съврѣменната култура? Пишете върху темата: „Отличителнитѣ чърти на съврѣменната култура".

Казвамъ: вие минавате за ученици на окултна школа. Като ученици, всѣки отъ васъ трѣбва да направи една разумна, правилна критика, да разгледа научно всички култури на миналото и да отдѣли отъ тѣхъ потрѣбното отъ непотрѣбното. Което е цѣнно, да го отдѣли и приложи въ новата култура. Ученикътъ трѣбва всѣка вечерь да прави балансъ на своитѣ мисли и чувства, да задържа цѣннитѣ, а непотрѣбнитѣ да туря настрана, като торъ. Човѣкъ е миналъ прѣзъ всички култури, вслѣдствие на което носи отпечатъци отъ тѣхъ въ съзнанието си. Нѣкой мисли за живота си, какво ще стане съ него слѣдъ 20 години. Добрѣ е човѣкъ да мисли за себе си, но въпросъ е, дали ще доживѣе това врѣме. Важно е човѣкъ да мисли само за днешния день. Утрѣшниятъ день носи своитѣ задачи, своитѣ блага и изпитания, нѣма защо да се мисли за него. Щомъ днесъ си добрѣ, благодари за този день. За утрѣ нѣма защо да мислишъ. Ако ученикътъ научи добрѣ днешнитѣ си уроци, той ще бѫде въ състояние и утрѣшнитѣ да научи. Дали ще придобие ново знание, това зависи отъ вѫтрѣшната подготовка на духа и на душата. Пишете нѣщо върху темата: „Какви качества се изискватъ отъ човѣка, за да придобива знания?“

Казвате: нѣма защо да бързаме, да се прѣсилваме отъ работа и учене. Нали много пѫти ще се прѣраждаме? Единъ день все ще придобиемъ нужното знание. Прави сте въ разсѫжденията си, но ако отлагате нѣщата отъ единъ животъ за другъ, отдѣ знаете, че бѫдещиятъ животъ ще ви донесе по-благоприятни условия отъ сегашния? Освѣнъ това, не забравяйте, че каквото днесъ положи човѣкъ въ живота си, то ще остане за основа на бѫдещия му животъ. Слѣдователно, нѣкои ваши мисли, чувства и постѫпки могатъ да се реализиратъ едва въ бѫдещия ви животъ, и тогава вие ще носите лошитѣ или добритѣ послѣдствия на миналото. Ще кажете: „Ни въ клинъ, ни въ рѫкавъ,“ т. е. не било сега, че за въ бѫдеще, слѣдъ сто години. Не само слѣдъ сто години, но и слѣдъ четири поколѣния даже може да се прѣдскаже, какъвъ ще бѫде животътъ на човѣка. При това, ако вие сте послѣденъ отъ даденъ родъ, непрѣменно ще носите послѣдствията на извѣстенъ дефектъ, или на нѣкоя дарба на свой дѣдо или прадѣдо. Това нѣщо хората наричатъ наслѣдство. Не е лесно човѣкъ да се освободи отъ връзкитѣ на своето минало. Човѣкъ има не само физически, но и духовни връзки. Тъй щото, кой каквото прави, съ това той чъртае само своето бѫдеще. Човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ въ живота си, да знае, че връзкитѣ които днесъ прави, ще укажатъ влияние не само слѣдъ сто години въ живота му, но тѣ ще иматъ влияние даже и слѣдъ четири поколѣния. Това е красивата страна на нашия животъ. Слѣцователно, ако искате да жънете добри плодове въ бѫдеще, оста вете Божественото въ васъ да се проявява. Този е новиятъ човѣкъ. Това е дѣтето, за което Христосъ говори. Стариятъ човѣкъ новъ не може да стане. Каквото и да правите, той не може да се подмлади. Той казва: „На остарѣлъ царь съвѣтъ не се дава.“

Питамъ: коя е основната мисъль отъ тази лекция? Всѣки ще отговори по своему, споредъ своитѣ нужди и споредъ степеньта на своето развитие. Съзнанието на всички не е еднакво будно, вслѣдствие на което всѣки отъ васъ различно ще схване основната мисъль. Кой каквото схване, това е най-важно за него въ дадения случай. Отъ мисъльта, която схване, той ще се добере до най-важната, до сѫществената мисъль въ лекцията. Който добрѣ разбира и прилага човѣшката любовь, той ще разбере и Божествената. И обратно: който разбира и прилага Божествената любовь, той още повече ще разбира човѣшката. Всѣки трѣбва да мине прѣзъ човѣшката любовь и послѣ да стигне до Божествената. Нѣма нищо лошо, когато човѣкъ минава отъ човѣшката въ Божествената любовь. Опасностьта седи въ това, когато човѣкъ заспи въ човѣшката любовь и тамъ остане за по-дълго врѣме, отколкото трѣбва. Човѣшката любовь прѣдставя градина съ хубави, ароматни цвѣтя, съ чисти извори. Който влѣзе въ тази градина, той се упоява отъ силната миризма на цвѣтята и остава тамъ, като мисли, че е влѣзълъ въ рая. Рай е това, но човѣшки, а не Божественъ.

Нѣкой човѣкъ започне една работа, върви му; започне втора, трета. все напрѣдъ му върви: пари печели, кѫщи прави и започва да мисли, че Богъ гледа благосклонно къмъ него. Лъже се този човѣкъ. Успѣхътъ на човѣка въ материалния му животъ не означава още Божието благословение върху него. Казано е въ Писанието: „Богъ е ревнивъ“. Думата „ревнивъ“ тукъ е употрѣбена въ хубавъ смисълъ. Това не е онази ревность, която турцитѣ приписватъ на своя богъ Яма. Като дойде богъ Яма при васъ, той ще ви вземе онова, което най-много обичате. И слѣдъ това вие ще тичате подиръ Яма, ще викате да ви върне този, когото обичате. Вие ще тичате подиръ любимия си, ще викате, ще го търсите, докато най-послѣ разберете истинското име на Бога. Докато разберете Божия законъ, вие винаги ще се натъквате на Яма. Щомъ разберете Божия законъ. вие ще научите истинското име на Бога. Ще кажете, че това име е Христосъ, Казвамъ: не е достатъчно само да знаете името на Христа, но трѣбва да разбирате Неговото сърце, да разбирате Неговитѣ мисли, да знаете, коя е била основната мисъль, която заставила Христа да дойде на земята. Само по този начинъ ще разберете значението на думата Христосъ. Когато Христосъ прие Духа. съзнанието Му се пробуди, и Той се свърза съ Бога, прие Неговата мисъль и придоби Вѣчния Животъ.

Изпѣйте упражнението „Киаметъ зену.“ Който правилно мисли, той може и правилно да пѣе. Щомъ мисли правилно, той дава изразъ, смисълъ на пѣсеньта. Въ слоговетѣ ки-а-метъ, слѣдъ гласната и слѣдва гласната а. Буквата и прѣдставя начало на нѣщата, което дава потикъ къмь творчество. Буквата а прѣдставя методъ, начинъ, чрѣзъ който се изразява това творчество. Думата „киаметъ“ означава нѣщо велико, грандиозно, което има начало. Буквата м прѣдставя смърть. Значи, и е начало на творчесгвото; а — методъ за изразяване на това творчество. Ако човѣкъ не знае, какъ да прѣдстави това творчество, тогава иде смъртьта. Буквата е пъкъ означава възраждане. Смъртьта трѣбва се побѣди. Буквата Т означава силата, съ която трѣбва да се воюва, за да се побѣди смъртьта. Това е значението на главната буква Т, а не на малката буква т, която, обърната надолу, означава еврейската буква шина — ш. Тази буква означава материални стремежи. Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ материалнитѣ си стремежи, да започне идейна работа. Тази промѣна не може да стане по механически начинъ, тя става постепенно, чрѣзъ усилена работа на Божественото въ човѣка. Когато нѣкой каже, че може моментално да направи нѣкакво добро, това подразбира, че отъ началото на сѫществуването си до момента на това добро той е направилъ безброй усилия въ това направление.

Нѣкой взима чукъ и удря върху единъ камъкъ, но не може да го счупи. Той се обезсърдчи, хвърли чука настрана и казва: Този камъкъ не може да се счупи! Не, ти си ударилъ 499 пѫти; удари още единъ пѫть и ще видишъ, че камъкътъ ще се счупи. — Не ме изпитвай, азъ ударихъ толкова пѫти, и камъкътъ не се счупи, че сега отъ единъ пѫть ще се счупи. — Удари, не се безпокой, ще видишъ, че ще успѣешъ. Той дигне чука, удари още единъ пѫть, и камъкътъ се счупва. И слѣдъ това се чуди, какъ разбирамъ отъ тия работи. — Много лесна работа е тази. Какъ да не се разбере? Азъ поглеждамъ камъка, виждамъ, че на повърхностьта му има вече много пропуквания, изисква се единъ ударъ само, за да се счупи камъкътъ. Той казва: Толкова удари направихъ, не искамъ повече да удрямъ. — Колко удари си направилъ? Ударилъ си 499 пѫти; трѣбва още единъ ударъ, да станатъ 500. На послѣдния ударъ ти ще имашъ резултатъ.

Често и вие постѫпвате по сѫщия начинъ. Започвате една работа, ударите 499 пѫти и, като нѣмате резултатъ, отказвате се: Нѣма да я бѫде тази работа! Не. още малко ви остава, за да свършите тази работа: само единъ ударъ още. Трѣбва да ударите 500 пѫти, за да свършите работата си. Въ това седи философията на живота. Нѣкой удря, удря съ чука върху камъка, обезсърдчи се най-послѣ и казва: Не мога да счупя този камъкъ. Не, ти си къмъ края вече. Азъ виждамъ, че си ударилъ 499 пѫти, трѣбва още единъ ударъ само, и камъкътъ ще се счупи. Постоянство се изисква отъ всички хора.

Казвате: Трѣбва да се живѣе добрѣ! Да, трѣбва да се живѣе добрѣ. Защо? — Добриятъ животъ подразбира непрѣривна работа отъ миналото още, която продължава въ настоящето и слѣдва въ бѫдещето. Краятъ на работата ще се види въ бѫдещето.

Изпѣйте сега упражнението „Махаръ-Бену-Аба.“

*

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

*

12. Лекция отъ Учителя, държана

на 8 декември, 1926 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...