Jump to content

1926_07_07 Специалниятъ законъ


Ани

Recommended Posts

От томчето "Условия за разумния човѣкъ"
10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.),
Пѫрво издание, София, 1930 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

СПЕЦИАЛНИЯТЪ ЗАКОНЪ.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

Размишление.

Отъ какво зависи успѣха на ученика въ този свѣтъ? Три отговора могатъ да се дадатъ на този въпросъ. Едни подържатъ, че успѣхътъ на човѣка се дължи на неговия умъ; други подържатъ, че успѣхътъ на човѣка се дължи на неговото сърце и трети подържатъ, че успѣхътъ на човѣка се дължи на неговата воля. Значи, ако успѣхътъ на човѣка зависи отъ ума му, той има връзка съ умствения свѣтъ; ако успѣхътъ зависи отъ сърцето му, той има връзка съ чувствата, съ религията; и ако успѣхътъ зависи отъ волята му, той има връзка съ физическия, съ материалния свѣтъ. Изобщо, за да има човѣкъ успѣхъ въ живота си, той трѣбва да си създаде характеръ. Какво нѣщо е характерътъ на човѣка, вие знаете това, нѣма защо да се обяснява. Всѣки човѣкъ, всѣко животно има свои характерни чърти, по които се различава едно отъ друго. Въ това отношение характерътъ прѣдставлява външна придобивка, спечелена прѣзъ вѣковетѣ. Успѣхътъ на човѣка, колкото и малъкъ да е, той е свързанъ, както съ неговото минало, така и съ настоящето и бѫдещето му. При това, и минималниятъ успѣхъ на човѣка не е нѣщо единично, индвидуално, но прѣдставлява колективенъ резултатъ, т. е. резултатъ на множество сѫщества, които сѫ работили въ извѣстно направление. Въпросътъ за успѣха на човѣка е философски. Нѣкои може да се интересуватъ отъ този въпросъ, а нѣкои може да не се интересуватъ. Обаче, всички хора трѣбва да се интересуватъ отъ този въпросъ, защото тѣ искатъ да иматъ успѣхъ. Успѣхътъ подразбира вѫтрѣшно благо за човѣка.

Сега, всички вие минавате за ученици. Споредъ васъ, кой е ученикъ? Кои сѫ характернитѣ чърти на ученика? Прѣди всичко, ученикътъ трѣбва да има връзка съ живата природа, да разбира нейнитѣ закони, да ги спазва правилно и да ги прилага въ живота си. Има два вида ученици: еднитѣ сѫ ученици на Всемирното Бѣло Братство, а другитѣ сѫ ученици на Всемирното черно братство. Между тѣзи двѣ категории има и трета категория, които не сѫ нито бѣли, нито черни, но примиряватъ и двѣтѣ категории. За третата категория ученици нѣма да говоря нищо, понеже тѣ спадатъ извънъ рамкитѣ на сегашния животъ. Ученицитѣ отъ Всемирното Бѣло Братство, както и тия отъ Всемирното черно братство се различаватъ коренно по методитѣ на своитѣ дѣйствия. За да има успѣхъ ученикътъ, отъ която категория и да е, той непрѣменно трѣбва да има самообладание. Ако най-малката случка, най-малкото противодѣйствие или изненада може да наруши равновѣсието му, той не може да се надѣва на успѣхъ въ работата си.

Запримѣръ, много хора се влияятъ отъ врѣмето, отъ условията на живота: ако врѣмето е облачно, и тѣ ставатъ мрачни; ако сѫ економически затруднени и нѣматъ петь пари въ джоба си, тѣ веднага се смущаватъ изгубватъ присѫтствието на духа. Дѣйствително, економическиятъ въпросъ е отъ голѣма важность за човѣка. Този въпросъ е голѣмъ изпитъ за ученика, докато той го разрѣши правилно. За правилното му разрѣшение се изисква необикновенъ умъ. Не е лесно човѣкъ да се справи съ мѫчнотиитѣ въ своя животъ. Когато човѣкъ не може лесно да се справи съ изѣстна мѫчнотия, той оставя всичко на Господа и казва: Господъ ще промисли за мене. — Това е само прѣдположение: Богъ може да промисли за тебъ, а може и да не промисли. Въ мѫчнотиитѣ човѣкъ ще научи законитѣ, по които се придобиватъ благата на живота. Има специаленъ законъ, споредъ който Богъ опрѣдѣля и раздава благата на всички хора. Питамъ: вие знаете ли, кой е вашиятъ специаленъ законъ? Ето едно нѣщо, което не знаете. За всѣки човѣкъ има специаленъ законъ, по който той получава благата на своя животъ. Отъ този законъ зависи неговото щастие, неговиятъ успѣхъ. По този законъ той може да се домогне и до тайнитѣ на природата. Този законъ прѣдставлява модерно наредена инсталация, съ ключоветѣ и съ всичкитѣ си приспособления. Знаете ли закона, вие ще можете да управлявате и инсталацията; не знаете ли закона, нищо не можете да направите съ вашата инсталация. Казвамъ: на всички ви е необходима свѣтлина, за да може всѣки отдѣлно да се добере до специалния законъ.

Ученикътъ трѣбва да знае специалния законъ, който се отнася до самия него. Нѣкой казва: колко е щастливъ моятъ приятель! Всички блага се сипятъ около него: жена има, деца има, кѫща има, богатства има. За този човѣкъ казвамъ, че той само седи и като нѣкой свещеникъ чете редица заучени молитви и нищо не работи. Този човѣкъ трѣбва да потърси въ архивата на своя животъ специалния законъ, който е опрѣдѣленъ изключително за него и да го научи. Специалниятъ законъ гласи: въ всѣка работа, която прѣдприемашъ, пръвъ започвай и послѣденъ свършвай! Мнозина казватъ: нека първо другитѣ хора започнатъ работата, азъ ще започна послѣденъ. Значи, тѣ обръщатъ този законъ въ обратенъ смисълъ: послѣденъ започвай, а пръвъ свършвай! Мислите ли така, дѣйствувате ли така, вие никога нѣма да научите специалния законъ. Ако сте отъ хората, които започватъ всѣка работа първи, вие сте вече въ рамкитѣ на специалния законъ. Дойдете ли до прѣдвѣрието на този законъ, лесно можете да го придобиете и да се ползувате отъ него. Въ Писанието се казва, че за всѣки човѣкъ има опрѣдѣлено едно написано камъче, което той самъ трѣбва да намѣри. Такова нѣщо прѣдставлява и специалниятъ законъ. Специалниятъ законъ опрѣдѣля начина, по който Божията Любовь може да се прояви отдѣлно за всѣки човѣкъ. Всички хора проявяватъ любовьта си по различни начини. Нѣкой казва: азъ искамъ да обичамъ всички хора. За да обичашъ всички хора, ти трѣбва да си намѣрилъ специалния законъ. Като ученици, на васъ прѣдстои велика задача, да намѣрите прѣзъ тази година своя специаленъ законъ.

Сега, ако се напише дробьта 1/2, какво прѣдставлява тя? Числата едно и двѣ, които сѫ числитель и знаменатель въ дробьта прѣдставляватъ въ дадения случай двѣ живи сѫщества. Единицата означава сина, а двойката — майката. Въ дробьта 2/3, двойката прѣдставлява майката, а тройката — сина; въ дробьта 3/4, тройката прѣдставлява дѣтето, а четворката — бащата; въ дробьта 4/5, четворката прѣдставлява бащата, а петорката — майката. Тъй щото, вие можете да започвате съ една отъ дробитѣ:1/2, 2/3, 3/4 и 4/5. Ако прѣведете дробьта 4/5 въ реална форма, вие може да имате женска форма, каквато е майката, но съ мѫжки качества: гласътъ й силенъ, гърленъ; по лицето и брадата си има косми, като у мѫжа и т. н. Често има и обратни прояви на първото явление: срѣщате мѫжъ, съ мустаци и брада, но съ женски качества: говори нѣжно, по характеръ е чувствителенъ, мекушавъ; при всѣка мѫчнотия плаче, обезсърдчава се и т. н. Питамъ: коя е причината, че въ женската форма влѣзоха мѫжки качества, а въ мѫжката форма влѣзоха женски качества? Мѫжътъ прѣдставлява кварцова канара. И наистина, въ Битието е казано, че първиятъ човѣкъ, Адамъ, бѣше направенъ отъ пръсть.

Значи, Адамъ бѣше мощенъ човѣкъ. Жената пъкъ, Ева, бѣше направена отъ плъть, вслѣдствие на което тя прѣдставлява меката, нѣжната страна въ естеството на Адама, т. е. на мѫжа. Питамъ: щомъ жената е направена отъ плъть, какъ е възможно въ това нѣжно сѫщество да влѣзатъ мѫжки качества? И щомъ мѫжътъ е направенъ отъ пръсть, отъ твърда материя, какъ е възможно въ него да влѣзатъ женски качества? Прѣзъ 40—50-тѣ години на своя животъ, човѣкъ нѣколко пѫти измѣня характера си.

Азъ познавахъ единъ ученикъ отъ варненската гимназия, който се отличаваше съ необикновена женственость. Той имаше лице нѣжно като на дѣвица. Послѣ той свърши за докторъ, и слѣдъ 20 години го видѣхъ въ София, но вече коренно измѣненъ: гласъ грубъ, мѫжки, лице загрубѣло, нѣма поменъ отъ оново нѣжно, приятно лице. Питамъ: дѣ отиде прѣдишната му нѣжность? Съ какво се замѣсти? Кое е неизмѣнното въ човѣка, което при никакви условия не се губи? Коя е постоянната единица, неизмѣнната величина въ човѣка? Кое го прави въ младини единъ, а въ старини другъ? Наистина, човѣкъ трѣбва да се измѣня, но има нѣщо въ него, което при всички условия трѣбва да остава едно и сѫщо. Иначе, безъ промѣни, нѣма прогресъ. Ако човѣкъ не се измѣня, той не би могълъ да се освободи отъ своитѣ грѣшни състояния, въ които днесъ се намира; ако човѣкъ не се измѣня, той не би могълъ да се възпитава. Всички промѣни, които ставатъ съ човѣка, се отнасятъ до неговото външно, т. е. физическо естество, при което се измѣня и състава на материята въ неговия организъмъ. Запримѣръ, ако въ кръвьта на нѣкого се натрупа желѣзо повече, отколкото трѣбва, той ще огрубѣе.

Сѫщиятъ резултатъ ще се получи, ако човѣкъ подхранва въ себе си нѣкаква користолюбива мисъль, или ако чрѣзмѣрно развива центъра около слѣпитѣ си очи, задъ ушитѣ. Този центъръ се развива въ нѣкои хора повече, отколкото въ други, благодарение на това, че тамъ се изпраща повече енергия; затова, ако човѣкъ иска да се освободи отъ тази излишна енергия, той трѣбва да потърси начинъ, да я трансформира. Единъ отъ начинитѣ за трансформиране на тази енергия е физическата работа, напримѣръ, копане, рѣзане на дърва и т. н. Не успѣе ли човѣкъ да трансформира тази енергия въ себе си, той прѣзъ цѣлия день ще бѫде нервенъ, ще се сърди, ще се кара съ този, съ онзи и ще бѫде въ положението на човѣкъ, за когото казватъ, че е разпасалъ пояса си. Той се извинява прѣдъ хората, като казва: извинете ме, азъ съмъ малко нервенъ, не мога да търпя никого. Казвамъ: този човѣкъ не е нервенъ, но бентътъ му е слабъ. Той трѣбва да каже: ще ме извините, бентътъ ми е малко слабъ, и понеже нѣмамъ пари да го поправя, въ мене е станало наводнение, съ което не мога изведнъжъ да се справя.

Нѣкой се извинява, че билъ нервенъ. Споредъ мене, азъ бихъ съжалявалъ този, който не е нервенъ. Защо? — Защото нѣма нерви. Щомъ не е нервенъ, той нѣма нерви. Да бѫде човѣкъ нервенъ, това е голѣмо благословение. Другъ казва: азъ съмъ много чувствителенъ, силно чувствувамъ. — Рацвамъ се, че си чувствителенъ, защото иначе ще приличашъ на камъкъ. Колкото повече се развива чувствителностьта и нервната система у човѣка, толкова той е по-благороденъ, добъръ и отзивчивъ. — Ама избухвамъ често. — Кой не избухва? И слънцето избухва, и земята избухва. Прѣдставете си, че имате дѣте, което никога не избухва, кротко е, не мърда, нищо не иска, никого не безпокои. Питамъ: ще ви радва ли това дѣте? Казватъ за нѣкого: той е буенъ човѣкъ. — Споредъ васъ, какъвъ трѣбва да бѫде човѣкъ? — Кротъкъ. — Какво разбирате подъ думата кротъкъ човѣкъ? Кротъкъ човѣкъ е този, който знае въ всѣки даденъ случай, какъ да постѫпва. Той е уменъ, досѣтливъ, услужливъ човѣкъ. Това, което обичаме въ хората, е тѣхната досѣтливость и услужливость. Какво обичате повече: изворитѣ, или щернитѣ? Всѣки обича изворитѣ повече отъ щернитѣ. Нѣма по-красиво нѣщо отъ това, да наблюдавате, какъ водата на нѣкой изворъ тече чиста, прѣсна и подвижна, като жива. Погледнете ли водата на нѣкоя щерна, вие веднага се отдръпвате, тя не ви прѣдразполага, защото е мѫтна, плѣсенясала. Когато човѣкъ прилича на добрѣ прѣчистенъ изворъ, всѣки има желание да пие отъ неговата вода.

И тъй, говори ли се за кротъкъ човѣкъ, ние имаме прѣдъ видъ Христа, който казва: „Елате при мене, защото съмъ кротъкъ и смиренъ по сърце.“ Христосъ бѣше кротъкъ, наистина, но като влѣзе въ храма и видѣ, какъ търгуваха тамъ, Той взе единъ камшикъ и прогони всички търговци навънъ. Какъ мислите, ако Христось дойде днесъ на земята, нѣма ли да постѫпи по сѫщия начинъ, ако намѣри подобни нѣща? Нима и природата не постѫпва по сѫщия начинъ? Често ние виждаме, че небето става облачно, мрачно и слѣдъ извѣстно врѣме се явява буря, цѣлото небе трещи, гърми, свѣтка се — страхъ навѣва на човѣка. Не е ли хубаво това? Какъ би се прѣчистилъ въздухътъ, ако не ставатъ тѣзи естествени провѣтрявания? Ето защо, като срещнете нѣкой нервенъ, раздразнителенъ човѣкъ, не се смущавайте, но го изучавайте, да видите, че Богъ е вложилъ нѣщо хубаво въ неговитѣ прояви. Проучите ли характера на този човѣкъ, видите ли неговитѣ добри страни, вие никога нѣма да приложите върху него камшика. Нервниятъ, раздразнителниятъ човѣкъ е изворъ, който силно блика. Не подпушвайте този изворъ, но използувайте водата му, да кара воденици, или да полива градини. Той е дѣятеленъ човѣкъ, който може да извърши много полезна работа. Радвайте се на дѣятелнитѣ хора!

Сега, като се говори за Божията Любовь и за Божията Мѫдрость, ние разбираме вода, която тече, а не застояла вода. Течащата вода прѣдставлява активенъ човѣкъ, а застоялата — пасивенъ човѣкъ. Обаче, тази вода е застояла врѣменно, нѣма да мине много, и тя отново ще потече. Значи, пасивниятъ човѣкъ добрѣ обмисля въпроситѣ, и слѣдъ това дѣйствува. Ако погледнете на живота, било отъ човѣшко, било отъ Божествено гледище, вие ще разберете, че сте дошли на земтга съзнателно да вършите волята Божия, а не, както много хора, я извършватъ механически. Вършите ли съзнателно волята Божия, въ каквото положение и да сте, било като търговецъ, чиновникъ или професоръ, вие ще имате достатъчно свѣтлина, за да можете правилно да изпълните своята служба. Казвате: грѣшно е за духовния човѣкъ да бѫде търговецъ. Питамъ: кой занаятъ считате, че не е грѣшенъ? Ако учительтъ прѣподава невѣрни нѣща на ученицитѣ си, нима това не е грѣшно? Отъ гледището на разумнитѣ закони въ природата, всѣка работа, която човѣкъ извършва, е на мѣсто, ако съ това той допринася нѣщо за общото благо, както и за свое благо.

Въ това отношение всѣки човѣкъ е роденъ да извърши извѣстна работа. Споредъ френолозитѣ, напримѣръ, нѣкой човѣкъ е роденъ за учитель, другъ — за свещеникъ, трети — за лѣкарь, четвърти — за земледѣлецъ и т. н. Всѣки човѣкъ заема една или друга служба, споредъ наклонноститѣ и дарбитѣ, които природата е вложила въ него. Ако вие не сте роденъ за писателъ или за поетъ, нищо не можете да напишете. Вие можете да дращите съ перото си по цѣли дни, но никой нѣма да ви признае за поетъ. Ако не сте роденъ за музикантъ, можете цѣлъ день да стържете съ лѫка на цигулката, но никакъвъ музикантъ нѣма да излѣзе отъ васъ. Ако не сте роденъ за учитель, или за художникъ, колкото и да се силите въ това направление, никога нѣма да станете добъръ учитель, или добъръ художникъ. Питамъ: знаете ли за какво сте родени? Ще кажете, че сте родени да служите на Бога. — Като какъвъ искате да служите на Бога: като поетъ, като писатель или като учитель? Казвамъ: каквато служба и да изпълнявате въ живота си, тя още опрѣдѣля вашето служене на Бога. При всички служби вие можете да служите на Бога. Въпросътъ е, какъ изпълнявате службата си. Правилното изпълнение на службата включва въ себе си и служенето на Бога. Дългиятъ животъ, прѣзъ който човѣкъ минава, трѣбва да прѣдставлява сборъ отъ всички служби, отъ всички професии. Има служби, които той е извършилъ вече, но има нѣкои, по които той още не е работилъ, не се е специализиралъ, затова трѣбва да мине и прѣзъ тѣхъ.

Мнозина не знаятъ нищо по философия. Напримѣръ, какво ще ми отговорите на въпроса: какъ може да се дойде отъ причината на нѣщата къмъ тѣхното слѣдствие? Или, какво ще ми отговорите на въпроса: какъ е създаденъ свѣтътъ, и дали въ дѣйствителность свѣтътъ сѫществува? Прѣдставете си при това, че азъ отричамъ сѫществуването на свѣта. Мнозина ще отговорятъ, че свѣтътъ е създаденъ отъ Бога, и слѣдователно, той сѫществува. Обаче, за мене този отговоръ не е достатъченъ, азъ искамъ да ми се докаже. Тѣзи въпроси могатъ да се разрѣшатъ отъ философски глави, тѣ не сѫ за обикновени хора. Казвате: тѣзи въпроси не ни интересуватъ, нѣма защо да ги доказваме. — Възможно е тѣзи въпроси, именно, да не ви интересуватъ, но има въпроси, които сѫ общи за всички, и тѣ не могатъ да не интересуватъ всѣки човѣкъ. Кажете тогава, кой е общиятъ принципъ въ християнството, който обединява хората? Общиятъ християнски принципъ, който обединява хората, е Любовьта. И ако днесъ хората още не сѫ обединени, това показва, че на всички липсва тази Любовь. Значи, Христосъ е говорилъ за Любовьта, която ще обедини хората.

Казвамъ: отъ всички хора днесъ се изисква работа, усилия, да намѣрятъ специалния законъ и начинъ за проявление на този законъ. Домогнатъ ли се до начина, по който може да се приложи специалния законъ, тѣ ще могатъ да прѣдизвикатъ въ себе си възвишени и благородни чувства. Изкуството е да може човѣкъ да прояви въ себе си тъкмо това красиво чувство, което храни къмъ нѣкого. Прѣдставете си, че вие обичате едного, но той иде въ дома ви въ момента, когато вие сте изгубили 20,000 лева. Тогава вие сте разтревоженъ, нищо не виждате прѣдъ себе си, и никакво любовно чувство не трепва у васъ. Обаче, ако въ дадения случай дойде човѣкътъ, който носи загубенитѣ 20,000 лева, вие веднага ще се зарадвате и ще му приготвите една хубава баница.

Едно трѣбва да знаете: всѣки човѣкъ, който иде дома ви, той носи щастие. Нѣкога той може да дойде въ форма на чужденецъ, когото вие не познавате, но и въ тази форма той пакъ ви носи щастие. За да не изгубите щастието, което той ви носи, вие трѣбва да знаете, какъ да го посрещнете.

Ще ви приведа единъ примѣръ, да видите, какви сѫ резултатитѣ на добритѣ отношения. Единъ младъ българинъ, свършилъ по музика въ Берлинъ, дохожда въ България да се назначи на служба. По едно врѣме го поканватъ като частенъ учитель по цигулка на сина и дъщерята на единъ богатъ чорбаджия. Той започналъ да имъ прѣподава добрѣ, но отъ врѣме на врѣме, като млади хора, тѣ си поигравали. Бащата останалъ недоволенъ отъ неговото поведение и го изпѫдилъ отъ дома си. Останалъ вънъ на пѫтя, безъ служба, той прѣкаралъ три деня въ гладъ и мизерия, прѣзъ което врѣме се намѣрилъ единъ свещеникъ, който го приелъ дома си, нахранилъ го и му далъ едно турско меджедие. Музикантътъ казалъ: много ти благодаря за тази услуга, Три деня прѣкарахъ безъ хлѣбъ, но ти ми дойде въ помощь. Нѣма да забравя твоята услуга. Слѣдъ врѣме този младъ човѣкъ се назначилъ за секретарь на турския валия въ Варна. Въ това врѣме валията му далъ да прѣгледа нѣкакви писма и обвинения срѣщу единъ свещеникъ, когото считали за комита. Като прѣгледалъ тия писма, той видѣлъ, че тѣ се отнасятъ, именно, до този свещеникъ, който въ онзи тежъкъ моментъ на неговия животъ му далъ турското меджедие. Той веднага прѣгледалъ писмата, които намѣрилъ за опасни, хвърлилъ ги въ печката да изгорятъ, като си казалъ: отче, твоето меджедие те спаси отъ вѫжето. Слѣдъ това той отишълъ при валията и му казалъ: прѣгледахъ всички писма, които ми дадохте и намѣрихъ, че този човѣкъ не е опасенъ, нѣма сериозни улики противъ него. Доколкото зная, той е добъръ, благороденъ човѣкъ.

Сега, да прѣнесемъ този примѣръ и въ вашия духовенъ животъ. Запримѣръ, дойде ви една Божествена мисъль, но толкова скромна по външенъ видъ, че вие намирате, какво тя не заслужава да употрѣбите врѣме за нейното реализиране и казвате: не е врѣме сега за реализирането на тази мисъль. Казвамъ: ако вие се заемете съ реализиране на тия малки, скромни мисли, за въ бѫдеще тѣ ще създадатъ велики характери. Малкитѣ Божествени мисли създаватъ характера на човѣка, а не голѣмитѣ, грандиознитѣ. Затова, заемете се съ проучването на вашия характеръ, на вашето тѣло, лице, очи и т. н. Като изучавате лицето си, напримѣръ, ще видите, че то е несиметрично. Почти на всички съврѣменни хора лицата сѫ несиметрични. Нѣкой пѫть ще видите, че лицето ви напълнява, а нѣкога отслабва. Послѣ често и коремътъ ви надебелява, а нѣкога отслабва. Забѣлѣжите ли такова нѣщо въ себе си, веднага вземете мѣрки да стѣсните желанието, което иска да се разширява. Вие трѣбва да измѣрвате всички части на тѣлото си съ сантиметъръ, да знаете точно, съ колко сте се увеличили или намалили. Ако забѣлѣжите, че гърдитѣ ви се стѣсняватъ, започнете да правите дълбоки дишания, за да се разширятъ. Изобщо, горната часть на човѣка, гърдитѣ, именно, трѣбва да бѫдатъ широки, а кръстътъ и коремътъ трѣбва да бѫдатъ деликатни, тънки. Сутринь, прѣди да започнете работата си, изправете гръбначния си стълбъ, за да могатъ теченията на природата да циркулиратъ правилно; послѣ, отправете мисъльта си къмъ невидимия свѣтъ, свържете се съ Бога и тогава станете и започнете работата си. Вие не можете да имате успѣхъ въ работата си, докато не сте нагласили своята нервна система.

Мнозина отъ васъ едва се пробуждатъ и започватъ да се обличатъ, да се чешатъ, да се нареждатъ. Така правятъ и свѣтскитѣ хора, но ученикътъ никога не трѣбва да бърза. Обличането, измиването ще оставите за послѣ. Първата ви работа е да прѣкарате 5—10 минути въ съзерцание, въ мисъль къмъ Бога, къмъ всички напрѣднали сѫщества, да ги призовете въ помощь, като кажете: Господи малко знания имамъ, просвѣти ума ми, да възприема и изпълня Твоята воля. Дай ми начинъ да реализирамъ Твоитѣ желания, както Ти си опрѣдѣлилъ! Кажете ли така, нѣма да мине много врѣме, и вие ще получите отговоръ на вашата молитва. Ще почувствувате въ душата си едно затишие, една радость и ще започнете работата си. Постѫпвате ли така, вие ще имате хармония въ себе си и ще придобиете разположение, съ което ще можете да работите. Оставите ли се на свѣта и на неговитѣ влияния, той може да ви изкара отъ релситѣ на вашия животъ. Всички отрицателни състояния, които имате въ себе си, както и помежду си, се дължатъ на влияния на сѫщества отъ този прѣходенъ свѣтъ. Затова, попаднете ли подъ тѣхното влияние, кажете си: заповѣдвамъ ви въ името на Божията Любовь, въ името на Божията Мѫдрость и въ името на Божията Истина да мълчите! Може да кажете: дали и тѣзи изпитания не сѫ волята Божия? Ще знаете, че волята Божия е да служите безкористно на възвишената Любовь, ако искате да бѫдете мощни и силни,

Сега, мнозина очакватъ да дойдатъ ангели при тѣхъ, да имъ помогнатъ. Ако дойде при васъ ангелъ, той ще ви дигне, като чукъ въ рѫката си, ще ви удари върху нѣкой прѣдметъ, и вие ще се пръснете. Това ли трѣбва да получите? Не, човѣкъ трѣбва да работи, да прави усилия отъ своя страна, безъ да очаква всичко наготово. Казвате: трѣбва ли ангелитѣ да постѫпватъ съ насъ по този начинъ? Вие запитвате по сѫщия начинъ, както съврѣменнитѣ хора се питатъ за постѫпкитѣ на Христа, на светиитѣ, или на истинскитѣ християни. Тѣ често казватъ: не можа ли Христосъ да постѫпи по другъ начинъ съ търговцитѣ въ храма, ами трѣбваше да ги бие съ камшикъ? Вие считате, че Христосъ трѣбва да бѫде мекушавъ човѣкъ. Казвамъ: нито Христосъ, нито светиитѣ, нито старитѣ християни сѫ били мекушави хора. Когато светията срещне нѣкой разбойникъ, той го хваща за краката, издига го въ въздуха и го разтърсва. Или, ако светията срещне човѣкъ, който иска да стрѣля, той махне съ рѫката си изъ въздуха, и орѫжието на стрѣлеца пада. Смѣли трѣбва да бѫдете! Не сте ли смѣли, разбойникътъ, апашътъ ще дойде при васъ и ще ви обере. Досега отъ нѣкои хора сѫ одрани по десеть кожи, отъ които сѫ направени хубави лачени обуща.

И тъй, всички трѣбва да се стремите къмъ онази вѫтрѣшна велика наука, която дава самообладание на човѣка и създава неговия характеръ. Да се самовлада човѣкъ, това е волята Божия; да обича, това е волята Божия; да придобива знания, това е волята Божия; да бѫде свободенъ, това е волята Божия; да познава Любовьта, това е волята Божия; да познава Мѫдростьта, това е волята Божия; да познава Добродѣтельта, това е волята Божия. Всички вие можете да бѫдете такива. Това може да се постигне, ако не се критикувате. Критикувате ли се, че този билъ такъвъ, онзи билъ онакъвъ, нищо нѣма да постигнете. Видите ли, че нѣкой братъ, или сестра, споредъ васъ, не постѫпватъ правилно, отправете къмъ тѣхъ една добра мисъль, помолете се на Бога да просвѣти съзнанието имъ и ще видите, че тѣ полека лека ще се изправятъ. Срещнете ли слѣдъ врѣме този братъ, или тази сестра, тѣ ще иматъ къмъ васъ по-голѣмо разположение.

Казвамъ: пѫтьтъ, по който вървите, като ученици, изисква много работа и чистене, докато се освободите отъ утайкитѣ на миналото. Въ това отношение вие имате помощьта на добритѣ хора, на светиитѣ, както и на Учителитѣ на човѣчеството. Тѣ работятъ, борятъ се съ недѫзитѣ на хората, и по този начинъ помагатъ на цѣли народи. Тъй щото, колкото повече се издигате, толкова повече работа се отваря и на васъ. Дойдатъ ли страдания въ живота ви, поставете срѣщу тѣхъ самообладанието. Страданията прѣдставляватъ почва, въ която плодоветѣ зрѣятъ. Като знаете това, молете се Богъ да благослови страданията. Щомъ дойдатъ радости въ живота ви, не искайте много радости, но кажете: нека моитѣ радости бѫдатъ за слава Божия, за името Божие. Кажете ли Богъ да благослови страданията ви, Божиятъ Духъ ще дойде и ще ги прѣвърне въ радость. Казано е въ Писанието: „Богъ всичко ще прѣвърне въ добро за онѣзи, които Го любятъ.“

Сега ние сме дошли на земята да вършимъ волята Божия, и то по начинъ най-добъръ, най-правиленъ. Дали ще се проявимъ въ науката, въ изкуствата, въ музиката, или въ каква и да е область на живота, ние трѣбва да помнимъ своята задача. За тази цѣль всѣки трѣбва да намѣри онзи специаленъ, живъ законъ, по който става неговото развитие. Станете ли сутринь, кажете си: азъ зная, че за мене има единъ специаленъ законъ, по който, ако вървя, ще бѫда познатъ въ небето. За всѣки човѣкъ има не само специаленъ законъ, но и специаленъ тонъ отъ Божествената гама. Той може да бѫде четвъртъ тонъ, половинъ тонъ, цѣлъ тонъ и т. н. Всѣки трѣбва да изучава своя специаленъ законъ и своя специаленъ тонъ, по които се различава отъ другитѣ хора.

Казвамъ: освѣнъ специалния законъ за всѣки човѣкъ, има още и единъ общъ великъ законъ за всички хора, който изисква отъ тѣхъ да се приготвятъ да бѫдатъ носители на Великата Божия Любовь Велико нѣщо е Любов та, но човѣкъ трѣбва да знае, какъ да я прояви. Той може да прояви Любовьта само въ единъ погледъ, но трѣбва да знае, какъ да погледне; нѣкога Любовьта може да се прояви само въ едно движение, но той трѣбва да знае, какъ да направи това движение; нѣкога Любовьта може да се прояви само въ една дума, но той трѣбва да знае, какъ да изговори тази дума; нѣкога Любовьта може да се прояви и въ мълчание, но той трѣбва да знае, какъ да мълчи. Любовьта може да се прояви по хиляди начини, но трѣбва да знаете, какъ да я проявите. Влѣзете ли въ нѣкое общество, вие трѣбва да знаете, какъ да постѫпите съ това общество. Запримѣръ, отъ невидимия свѣтъ могатъ да дадатъ на нѣкоя сестра задача да отиде въ едно общество отъ високопоставени личности. Тя трѣбва да знае най-първо, какъ да се облѣче, съ какъвъ цвѣтъ дрехи, а послѣ, какъ да си пробие пѫть въ обществото. Какъ ще си пробиете пѫть въ нѣкое общество? Мислите ли, че насила ще можете да наложите своитѣ възгледи на хората?

Божественото учение може да се приложи само по специаленъ пѫть, опрѣдѣленъ отъ Бога. Вие не можете да го приложите на другитѣ хора, както искате и както вие разбирате. Говорите ли на хората нѣщо върху Божественото учение, тѣ сами трѣбва да признаятъ, че имъ говорите Истината. Божествената Истина може да се прѣдаде само по специаленъ начинъ. Ако е въпросъ да заставяте хората да вѣрватъ въ Бога, тогава и васъ могатъ да заставятъ да повѣрвате въ нѣщо. Когато желѣзарьтъ иска да стопи желѣзото, той прѣдварително наклажда огънь въ огнището, взима чукъ и духало и започва да го нагорещява, докато го смекчи, да може да се огъва и да се правятъ отъ него различни издѣлия. Та и вие, ако се намѣрите въ общество, твърдо като желѣзо, най-напрѣдъ ще накладете огънь на огнището си, ще турите желѣзото въ огъня, ще вземете мѣха да духате, а съ чука ще удряте върху смекченото вече желѣзо, докато образувате отъ него нѣщо ново. Слѣдъ това, като отидете въ това общество, ще видите, че въ него е станала нѣкаква промѣна. Затова, всѣки отъ васъ трѣбва да влада нѣкакво изкуство въ съвършенство, та като иска да помогне нѣкому, ще му помогне по единъ оть най-добритѣ методи на своето изкуство. Отидете ли въ единъ домъ, или въ едно общество, първо ще видите, има ли тамъ хора, които страдатъ отъ нѣкаква болесть; ако има такива, ще се заемете да имъ помогнете. Помогнете ли имъ, и тѣ ще бѫдатъ готови да ви приематъ. Какво правятъ нѣкои религиозни хора? Тѣ отиватъ тукъ-тамъ и казватъ: ние сме изпратени отъ небето, да ви донесемъ новото учение. Не, този методъ е старъ, днесъ той не може да има добри резултати.

Ако искате да проповѣдвате новото учение, ето какъ трѣбва да постѫпвате. Ще отидете въ нѣкой домъ съ торба пълна съ злато. Вие нѣма да разправяте, че носите торба съ злато, но самата торба трѣбва да бѫде такава, че отъ дупкитѣ й да се вижда златото. Който види торбата, самъ трѣбва да се заинтересува отъ нея. Вие ще потропате на вратата на този домъ и ще кажете: моля, търся еди-коя си госпожа, нося й наслѣдството. Тѣ веднага ще ви приематъ, и вие ще започнете да разправяте за наслѣдството на госпожата. Всички наоколо ви въ единъ моментъ ще се заинтересуватъ. Както виждате, съ единъ килограмъ злато може да се заинтересуватъ много хора. Вие оставяте торбата съ златото и си отивате. Обаче, на другия день тази госпожа дохожда при васъ уплашена, разтревожена и ви казва: знаете ли, че нѣкой разбойникъ е дохождалъ снощи у дома и открадналъ торбата съ златото? —  Така ли? Не се смущавайте, снощи азъ хванахъ този разбойникъ и взехъ отъ него торбата съ златото. Ето, заповѣдайте, вземете си торбата назадъ! По този начинъ вие успѣвате да привлѣчете вниманието на тази госпожа и на хората около нея. Значи, Божественото учение е торба съ злато, което е въ сила да заинтересува всѣки човѣкъ, безъ изключение, но зависи, какъ ще му прѣдставите това злато.

Първото нѣщо: вие трѣбва да се научите да услужвате. Знаете ли да услужвате на себе си, вие ще можете да услужвате и на другитѣ. Човѣкъ не може да служи на другитѣ, докато не е служилъ на себе си. Отъ благата, които имате, вие ще носите и на другитѣ. Това значи да бѫдете носители на Божиитѣ блага. Затова и Христосъ казва: „Даромъ сте взели, даромъ давайте!“

И вие, както и съврѣменнитѣ хора, често не успѣвате, понеже още си служите съ старитѣ методи. Нѣкой започва една работа, но другъ му казва: остави тази работа настрана, сега не е врѣме за нея. Значи, всѣка ваша работа срѣща извѣстно противодѣйствие. Оставете всѣки да се прояви, както той разбира, както той чувствува нѣщата. Като казвамъ, че всѣки трѣбва да се прояви, както той чувствува, подразбирамъ разумнитѣ чувствувания. Що се отнася до резултатитѣ, не ги критикувайте. За резултатитѣ Богъ мисли; Той се грижи за тѣхъ. Като ученици, вие не трѣбва да се спъвате едни други. Нека всѣки работи, както той може. Оставете всѣки да се лроявява свободно, както може. Ако нѣкой направи погрѣшка, кажете: наистина, ти направи една малка погрѣшка, но тя ще се прѣвърне въ добро. Вие еднакво трѣбва да се ползувате, както отъ положителнитѣ, така и отъ отрицателнитѣ си качества. И еднитѣ, както и другитѣ прѣдставляватъ страни на вашия характеръ. Остане ли отвънъ нѣкой да изправя характера ви, нищо нѣма да постигне. Никой никого не може да изправи. Само Божиятъ Духъ, който работи въ човѣка, споредъ Божия планъ, е въ сила да изправи и прѣработи човѣшкия характеръ. Духътъ не изправя характера на човѣка изведнъжъ, но Той работи постепенно, послѣдователно, като изправя неговитѣ мисли, неговитѣ чувства, а най-послѣ корегира и неговитѣ желания и дѣйствия на физическия свѣтъ. По сѫщия начинъ и вие трѣбва да работите. Духътъ работи бавно, но сигурно. Не очаквайте бързи резултати. Достатъчно е човѣкъ да има добро желание да се изправи. Щомъ има това желание, той постепенно всичко ще постигне. Силното желание е вече крачка. напрѣдъ.

И тъй, насърдчавайте всѣка добра мисъль, или всѣко добро желание, които се явяватъ у васъ, или у вашитѣ близки. Пожелае ли нѣкой да се прояви въ своитѣ добри мисли и чувства, насърдчавайте го. Ако нѣкой философствува, вие можете да се произнесете, дали неговото философствуване е право, или не, но рече ли той да се прояви, оставете го свободенъ. Ако спъвате добритѣ желания, вие ще мязате на онѣзи хора, които единъ английски художникъ изобразилъ въ една отъ своитѣ картини. Картината прѣдставлява високъ планински връхъ, къмъ който се стремятъ много хора. Въ стремежа си нагорѣ, всѣки прави опити да се качи на самия връхъ. Обаче, едва успѣе нѣкой да се качи малко по-високо отъ другитѣ, и всички започватъ да го теглятъ, да се върне назадъ. Послѣ виждате другъ нѣкой успѣлъ да се изкачи на една доста голѣма височина, когато всички около него започватъ да го теглятъ назадъ, да се върне при тѣхъ. При това положение, никой не може да стигне до върха на планината. Всички хора се блъскатъ, сбиватъ, кой пръвъ да излѣзе на върха; обаче, въ края на краищата, тѣ се намиратъ все въ подножието на планината. Сѫщитѣ чувства се срѣщатъ и между ученицитѣ въ школата. Всѣки тегли другия, да не излѣзе напрѣдъ, като му казва, че отъ него човѣкъ нѣма да стане. Казвамъ: яви ли се желание у нѣкого да върви напрѣдъ, оставете го, нека излѣзе напрѣдъ! Слѣдъ него ще излѣзе втори, послѣ трети и т. н. Ще дойде день, когато всички ще стигнатъ върха. Ако единъ се подигне нагорѣ и стигне върха, и останалитѣ ще вървятъ слѣдъ него; ако единъ отъ тѣхъ се върне назадъ, и останалитѣ ще се върнатъ. Такъвъ е законътъ. Смъртьта на едного е смърть за всички; животътъ на едного е животъ за всички. Казано е въ Писанието: „Богъ не съизволява за смъртьта на грѣшницитѣ.“

Сега, като ученици, необходимо е първо да придобиете Божията Любовь, която ще изпълни душитѣ ви; послѣ ви е нужна Божията Мѫдрость, която ще просвѣти умоветѣ ви и най-послѣ всички се нуждаете отъ Божията Истина, която ще ви освободи отъ всѣкакви ограничения и заблуждения. За да постигнете това нѣщо, вие трѣбва да изучавате специалния законъ, по който можете да се проявите, а послѣ да разберете, защо сте дошли на земята и какъ трѣбва да работите. Ако имате нѣкакви спънки, ще се молите, ще работите, докато побѣдите. Дойде ли ви нѣкаква болесть, вие обѣщавате, че ще направите това — онова, само да се освободите отъ болестьта. Като се освободите, всичко забравяте. Не, дойде ли ви нѣкоя болесть, кажете: Господи, благодаря, че ми дойде тази болесть, да се изпитамъ, и Ти да ме изпиташъ. Помогни ми да се освободя отъ нея, за да изпълня Твоята воля. Не изпълня ли волята Ти, пакъ ми изпрати болестьта. Обѣщаете ли нѣщо, трѣбва да го изпълните. Кажете: Господи, сега съмъ боленъ, страдамъ, бѣденъ съмъ, нѣмамъ петь пари, но като оздравѣя, ще почна да работя и всичко, което спечеля, ще употрѣбя въ служене на Тебе. Азъ имамъ възможность да стана богатъ, да придобия знания, затова искамъ да ми дадешъ здраве. Ученикътъ не трѣбва да бѫде бѣденъ, нито безсиленъ. Той трѣбва да е богатъ, силенъ и здравъ, да работи и за себе си, и за другитѣ. Всички вие трѣбва да храните помежду си взаимно уважение и почить. Врѣме е вече двама души отъ васъ да дадатъ примѣръ, да потеглятъ къмъ върха. Азъ виждамъ вече двѣ сестри и двама братя, които сѫ готови да потеглятъ къмъ върха. Ще кажете: защо непрѣменно трѣбва да тръгнатъ два братя и двѣ сестри? — Защото свѣтътъ е създаденъ отъ двойката. Тъй щото, най-напрѣдъ ще започнатъ двама, послѣ четирма, осмина и т. н. Въ душата на всѣки човѣкъ е вложено разумното безстрашие. Той трѣбва да има страхъ отъ грѣха, а безстрашие при правене на добро.

Нѣкои казватъ: ние сме се събрали тукъ разни чешити. Какво може да излѣзе отъ насъ? Казвамъ: радвайте се, че сте чешити. Въ разнообразието е красотата на живота. Кой търговецъ не се радва на чешити стока? Колкото повече чешити има, толкова повече хора ще го търсятъ, ще влизатъ и излизатъ отъ дюкяна му. Казвате: ние искаме да бѫдемъ учени, даровити хора. Между васъ има и учени, и философи, и музиканти, и художници — каквито желаете. Човѣкъ всичко може да постигне, но не трѣбва да се обезсърдчава. Той ще пада, ще става, ще побѣждава, ще го побѣждаватъ, докато разрѣши задачитѣ си. И Христосъ, който бѣще толкова силенъ, усѣти тежестьта на кръста, на страданията. Христосъ не изгуби присѫтствието на духа си, но Той каза: „Господи, ако може, нека ме отмине тази чаша. Ако не може, нека бѫде Твоята воля!“ Когато човѣкъ вика, плаче отъ страданията, които му сѫ дадени, това се дължи на второто негово естество. Значи, човѣкь има двѣ естества: едното естество е Божественото начало въ него, което понася всичко съ радость; другото естество е човѣшкото, което и най-малкото не може да носи. То вика, плаче, иска да умре. Когато човѣкъ иска да умре, това подразбира, че той иска да промѣни условията на своя животъ, да мине въ новия животъ. Лошото въ човѣка трѣбва да умре, да се прѣтопи, и да израсте новото въ него. Каквито изпитания и да ви дойдатъ, кажете: и сто пѫти да се обезсърдча, Богъ е вѣренъ, въ Него нѣма нито промѣна, нито измѣна. Това, което Той е опрѣдѣлилъ, ще стане.

Казвамъ: първата работа на всички е да направите връзка съ Божията Любовь, послѣ съ Божията Мѫдрость и най-послѣ съ Божията Истина. Съ Божията Любовь ще свържете сърцето си, съ Божията Мѫдрость ще свържете ума си, а съ Божията Истина ще свържете волята си. Свържете ли сърцето си съ Божията Любовь, ще имате животъ; свържете ли ума си съ Божията Мѫдрость, ще придобиете свѣтлина и знание; свържете ли волята си съ Божията Истина, ще придобиете свобода, сила и мощь въ себе си. Всички трѣбва да любите, но тази любовь трѣбва да носи животъ, а този животъ да носи сила въ сърцата ви. Искате ли да успѣете въ това, приложете закона за самообладанието; молете се единъ за другъ и прѣстанете да се критикувате. Срещнете ли нѣкой човѣкъ, когото не обичате, вие непрѣменно трѣбва да намѣрите една добра, специална чърта въ характера му, която никой другъ нѣма, и за тази чърта, именно, да го обикнете. Намѣрите ли тази чърта въ него, вие ще се свържете съ душата му. Свържете ли се по този начинъ, вие ще можете да си помагате.

Днесъ хората на първо мѣсто виждатъ своитѣ лоши чърти, вслѣдствие на което тѣ се индивидуализиратъ и отдѣлятъ единъ отъ другъ. Вглеждайте се въ страданията си и си помагайте. Днесъ хората се оплакватъ, че никой никого не поглеждалъ, не влизали въ положението си и т. н. Срещнете ли нѣкой, който плаче, спрете се прѣдъ него и му кажете: ти си на правъ пѫть, благословенъ си отъ Бога, затова не плачи. Послѣ вземете едно малко мускалче и го дайте на този човѣкъ, да събере въ него сълзитѣ си, и да не оставя да падатъ на земята. Свещено нѣщо сѫ сълзитѣ на човѣка! Пъкъ и вие си вземете споменъ отъ сълзитѣ на този човѣкъ. Днесъ хората казватъ, че се разбиратъ, а оставятъ свещенитѣ си сълзи да падатъ на земята. Ако нѣмате малки шишенца, въ които да събирате сълзитѣ си, поне носете си по една чиста, копринена кърпичка, съ която да ги изтривате. Послѣ скрийте тази кърпичка нѣкѫдѣ, като споменъ отъ скръбнитѣ ви състояния. Всички мѫже и жени трѣбва да иматъ такава кърпичка. Свещено нѣщо сѫ сълзитѣ на човѣка. Който зачита свещеното въ себе си, той ще си създаде добъръ характеръ. Зачита ли свещеното въ себе си, ще зачита свещеното и у другитѣ хора. Като видимъ, че нѣкой плаче, ние казваме: този човѣкъ плаче. Кой плаче? — Който страда. И сега, като знаете това, видите ли нѣкой човѣкъ да плаче, обърнете се къмъ Бога и се помолете: Господи, дай свѣтлина, знание, любовь, животъ и свобода на този човѣкъ, споредъ както си опрѣдѣлилъ въ Своя планъ. Ако постѫпвате така, лицата ви ще издаватъ свѣтлина, и вие винаги ще бѫдете бодри, свѣжи, весели и засмѣни.

Питамъ: какво искате да приложите прѣзъ тая година? Комисията отгорѣ се интересува да знае това нѣщо. Какво мислите да правите, напримѣръ, утрѣ сутриньта, слѣдъ като станете? Ако азъ съмъ на ваше мѣсто, ето какво ще направя. Ще стана рано сутриньта и ще си кажа: искамъ да възстановя онова, което Учительтъ вчера ни говори въ лекцията. Като се помоля, Духътъ ще ми помогне да си припомня, ако не всичко, то поне онази часть отъ лекцията, която азъ бихъ могълъ да разбера и приложа. Това, което се изнесе въ лекцията, прѣдставлява само една часть, но Духътъ, който работи у васъ, ще трансформира тѣзи мисли по специаленъ начинъ, по специаленъ законъ за всѣки едного. Това нѣщо нѣма да стане изведнъжъ: може да минатъ дни, седмици, а нѣкога мѣсеци или години, докато тѣзи мисли се прѣдадатъ по специалния законъ. Специалниятъ законъ на вашитѣ мисли, на вашитѣ чувства и на вашитѣ дѣйствия сѫ врати, прѣзъ които Духътъ работи. Той ще влѣзе прѣзъ една отъ многото врати и ще си свърши работата, както Богъ е прѣдвидилъ за всѣкиго специално. Значи, висшето начало работи върху васъ. То се изразява чрѣзъ по-напрѣднали ваши братя, чрѣзъ ангели, които работятъ за вашето усъвършенствуване. Слѣдователно, дойдатъ ли тия работници на вашата нива, вие трѣбва да бѫдете отзивчиви, да отговорите на тѣхния зовъ и да се солидаризирате съ тѣхната работа.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

*

31. Лекция отъ Учителя, държана

на 7 юли, 1926 г. въ г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...