Jump to content

1926_06_16 Оглашенъ, вѣрващъ и ученикъ


Ани

Recommended Posts

От томчето "Условия за разумния човѣкъ"
10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.),
Пѫрво издание, София, 1930 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ОГЛАШЕНЪ, ВѢРВАЩЪ И УЧЕНИКЪ.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

Размишление

Какви сѫ отличителнитѣ качества на оглашения? Какво е вашето мнѣние по този въпросъ? Какъ приематъ ученика въ прогимназията, въ гимназията или въ университета? Ученикътъ непрѣменно трѣбва да държи нѣкакъвъ изпитъ, за да влѣзе въ прогимназията, въ гимназията или въ университета. Има извѣстни прѣдмети, върху които той непрѣменно трѣбва да положи изпитъ. На сѫщото основание, какво трѣбва да знае оглашения, за да влѣзе въ окултната школа? Мнозина отъ васъ сѫ минали прѣзъ тази фаза, и тѣ трѣбва да знаятъ, какво се изисква отъ оглашения. Вие се стѣснявате да кажете. Често хората се стѣсняватъ отъ нѣща, които ни най-малко не трѣбва да ги смущаватъ, а сѫ свободни тамъ, дѣто трѣбва да се стѣсняватъ.

Послѣ, вие трѣбва да знаете, кои сѫ отличителнитѣ качества на вѣрващия, както и тия на ученика. Ако не знаете тѣхнитѣ качества, още на първата врата ще ви спратъ, нѣма да ви пуснатъ да влѣзете въ школата. Не е достатъчно човѣкъ да мисли за себе си, че много знае, но той трѣбва да се е изпиталъ. Ако оглашениятъ иска да стане вѣрващъ, той трѣбва да бѫде най-малко десеть пѫти пѫденъ, и пакъ съ смирение да седи прѣдъ вратата, да чака момента, когато ще го приематъ въ школата. Нѣкой отъ васъ, като го изпѫдятъ единъ пѫть, вече не се връща. Нѣкой минава за ученикъ, а не може да понесе нито една обида. И въ старо, и въ ново врѣме, когато искатъ да изпитатъ оглашения, дали е готовъ да мине въ фазата на вѣрващъ, пѫдятъ го най-малко десеть пѫти отъ школата, и той пакъ чака прѣдъ вратата, да дойде часътъ на неговото приемане. Ако постѫпилитѣ за ученици въ школата сѫ готови да понесатъ всичко, въ школата ще има хармония и порядъкъ. Трѣбва да знаете, че истинско знание се повѣрява само на достойнитѣ. Достоенъ е онзи, който може разумно да използува своитѣ сили. Оглашениятъ трѣбва да знае, какво може да направи въ всѣки даденъ случай. Вѣрващиятъ трѣбва добрѣ да познава своитѣ добри и лоши страни; изобщо, той трѣбва напълно да познава своето естество. Ученикътъ пъкъ трѣбва да се ползува, както отъ погрѣшкитѣ, така и отъ добритѣ качества на оглашения и на вѣрващия и да работи усилено за развиване на своитѣ добродѣтели. Тази е задачата на ученика. Ученикътъ никога не трѣбва да мисли, че Господъ ще посади наготово всички добродѣтели въ него. Богъ е вложилъ всичко добро въ душата на човѣка, на когото прѣдстои да полива, да разработва и грижливо да отглежда посаденитѣ отъ Бога сѣменца. Прѣдставете си, че въ вашата градина има посадени двѣ круши: едната — стипчава, дребна, а другата — сладка, съ едри, хубави плодове. При коя отъ двѣтѣ круши вие бихте се спрѣли? Разбира се, че при хубавата круша. И затова казвамъ: ученикътъ трѣбва да работи върху себе си, да придобива знания и добродѣтели, които да мязатъ на плодоветѣ на добрата круша. Ако вашето знание и вашитѣ добродѣтели приличатъ на плодоветѣ на киселата круша, кой ще се спре при васъ да ви слуша?

OOK-05-1-29-1.JPG

Сега ще ви дамъ една задача, съ която вие сами да провѣрите своитѣ знания. Тукъ, на фигура 1 имате ѫглитѣ ВАС и В2А2С2. Ако тѣзи ѫгли се разширяватъ, и стѣсняватъ, коя е причината за това? Причината се крие въ туй, че странитѣ на тѣзи ѫгли се движатъ. Какво става съ тѣзи ѫгли, ако странитѣ имъ се движатъ въ рѣдка или въ гѫста срѣда? Ако ѫгълътъ ВАС се движи съ рамѣнѣтѣ си нагорѣ въ гѫста срѣда, той се разширява, става по-голѣмъ. Ако въ сѫщото положение на рамѣнѣтѣ ѫгълътъ се движи въ рѣдка срѣда, странитѣ се свиватъ, вслѣдствие на което ѫгълътъ става по-малъкъ; ако, ѫгълътъ В2А2С2 се движи съ върха нагорѣ въ рѣдка срѣда, той става по-голѣмъ.

Оттукъ можемъ да извадимъ слѣдния законъ: когато сърцето и умътъ на човѣка се движатъ въ гѫста срѣда, чувствата огрубяватъ, а мислитѣ потъмняватъ. Значи, огрубѣятъ ли чувствата на човѣка и потъмнѣятъ ли мислитѣ му, той вече се движи въ гѫста срѣда, безъ разлика на това, дали съзнава своето движение, или не го съзнава. Какво трѣбва да направи този човѣкъ, ако иска да излѣзе отъ това положение? Той трѣбва да измѣни посоката на своето движение. Ако у човѣка се зароди желание да стане красивъ, това негово желание се отнася къмъ ума. Зароди ли се желание у него да има хубавъ обѣдъ, това желание е присѫщо на сърцето. Какво ще произведатъ тѣзи двѣ желания у човѣка: ще разширятъ ли, или ще намалятъ неговия ѫгълъ на движение? Ако сте красивъ, всѣки ще иска да вземе нѣщо отъ васъ. Красотата може да се краде, вслѣдствие на което красивиятъ човѣкъ трѣбва да се брани. Грозниятъ човѣкъ може навсѣкѫдѣ свободно да ходи, никой не го прѣслѣдва. Обаче, дайте въ рѫцѣтѣ на малкото дѣте единъ красивъ диамантъ, и вижте, какъ ще се върне дома си. То ще се върне съ празни рѫцѣ. Красотата и грозотата сѫ символи, които вие сами трѣбва да прѣведете. Красотата е сила, която дѣйствува на повърхностьта; тя лесно може да се отбие. Тя е външенъ стимулъ, който дѣйствува върху душата на човѣка. Първо се създава външната красота, а послѣ вѫтрѣшната. Външната красота се създава при инволюцията на човѣка, а вѫтрѣшната — при еволюцията. Тъй щото, ако човѣкъ при инволюцията си, т. е. при слизането си на земята, не е работилъ върху себе си, той ще бѫде външно грозенъ; ако пъкъ при еволюцията си, т. е. при качването си нагорѣ, не работи върху себе си, той ще бѫде вѫтрѣшно грозенъ.

Често вие очаквате да дойде нѣкой ангелъ отъ небето, да вложи нѣщо у васъ. Ако сте външно грозни и вѫтрѣшно грозни, какъ ще може той да вложи нѣщо у васъ? Когато учительтъ прѣподава на ученика, той може ли да вложи въ главата му всичко изведнъжъ? Не, ученикътъ трѣбва постепенно да възприема и да асимилира прѣподаденото отъ учителя, който всѣки день му прѣподава по малко. На сѫщото основание, когато ангелътъ дойде при нѣкой човѣкъ, той ще му вложи нѣщо, което непрѣменно трѣбва да се прѣработи. Като казвамъ, че трѣбва да бѫдете красиви, разбирамъ, че вие трѣбва да сте работили въ миналото, но и днесъ да продължавате работата върху себе си. Човѣкъ не може изведнъжъ да стане съвършенъ. Вземете, запримѣръ, когато Захарий служеше въ храма, при него дойде ангелъ Господенъ и му каза нѣщо, но Захарий не повѣрва и онѣмѣ. Значи, този ангелъ не само, че не му придаде нѣщо, но му отне нѣщо — говора. Както виждате, ангелитѣ сѫ много взискателни. Дойде ли нѣкой ангелъ при васъ, да ви каже нѣщо, и вие не повѣрвате, тогава или паметьта си може да изгубите, или разсѫдъкътъ си, или пъкъ може да получите ударъ въ сърцето си и т. н. Ангелътъ всѣкога носи съ себе си своята тояжка, съ която достатъчно е само да се допре до сърцето ви, за да остави бѣлѣгъ, че не сте го повѣрвали. Вие всѣки день прѣживявате тия нѣща. Нѣкога изпитвате мѫчения, страдания, тъмнина на съзнанието, обезмисляне на живота, искате да бѣгате далечъ отъ свѣта, да се самоубиете и т. н. Защо сте дошли до тѣзи състояния? — Защото не сте възприели това, което ангелътъ ви е прѣподалъ. Кога ученикътъ бѣга отъ училището? — Когато не разбира нѣкой прѣдметъ, а учительтъ му е много взискателенъ. Нѣкой ученикъ бѣга отъ музика, другъ — отъ математика, трети — отъ геометрия, четвърти — отъ естествена история — все има прѣдмети, които затрудняватъ ученицитѣ, и тѣ бѣгатъ отъ тѣхъ. Има ученици, които никога не бѣгатъ отъ училище. Тѣ сѫ добритѣ ученици въ класа.

Казвате: ние трѣбва да бѫдемъ добри! Добродѣтельта е една отъ великитѣ науки въ небето. Знаете ли, колко прѣдмета трѣбва да изучава добродѣтелниятъ човѣкъ? Добродѣтелниятъ човѣкъ трѣбва да разбира езика на минералитѣ, на растенията и на животнитѣ; той трѣбва да разбира езика на водата, на въздуха, на свѣтлината и на топлината; той трѣбва да разбира езика на добритѣ хора, на светиитѣ, на ангелитѣ и най-послѣ той трѣбва, да разбира езика на Бога. Въ такъвъ случай, покажете ми единъ добродѣтеленъ човѣкъ между васъ! Велика наука е добродѣтельта! Тя дава потикъ, импулсъ на човѣка да учи, да работи върху себе си. Отъ невидимия свѣтъ често изпращатъ ангели да се учатъ на земята и тукъ да държатъ изпититѣ си. Тия ангели, които сѫ живѣли милиони години на небето въ хармония и съгласие съ Божиитѣ закони, като дойдатъ на земята, веднага пропадатъ. Има милиони ангели на земята, които се държатъ още за материята, не могатъ да издържатъ изпититѣ си. Тѣ ставатъ слуги на този — на онзи, докато научатъ уроцитѣ си. Мислите ли тогава, че съ васъ ще постѫпятъ по другъ начинъ? Тъй щото, и вие, като тѣзи ангели, ще слугувате на добри и на лоши господари, ще ставате и ще падате, докато научите урока си. Казано е въ Писанието: „Онзи, който стои, да гледа да не падне; онзи, който падне, да стане.“

Азъ ви привеждамъ тѣзи примѣри, за да ви послужатъ, като стимулъ въ живота, да учите и да работите върху себе си. Често вие седите, като нѣкоя богата дъщеря, добрѣ, модно облѣчена, съ хубава шапка на глава, съ пръстени на рѫцѣтѣ си и чакате да дойде нѣкой да се ожените. Най-послѣ намѣри се нѣкой момъкъ, хареса момата и се ожени за нея. Той е добъръ, докато бащата на момата има пари. Умре ли бащата възлюбениятъ на момата започва по десеть пѫти на день да я полива съ студена вода. Възлюбениятъ прѣдставлява външнитѣ неблагоприятни условия. Тъй щото, седите ли и чакате, като тази мома, вашия възлюбенъ, той ще дойде единъ день, но ще се отнася съ васъ грубо, жестоко, докато най-послѣ ви изпѫди отъ бащиния ви домъ. Не взимайте думата възлюбенъ въ лошъ смисълъ. Възлюбенъ е всѣки човѣкъ, когото невидимиятъ свѣтъ ви изпраща, като учитель въ живота. Той нѣкога ще ви обича, нѣкога ще ви мрази.

Казвате: Господъ е добъръ, милостивъ, Той ще ни избави отъ всѣкакво зло. Така е за грѣшницитѣ, но вие сте вѣрващи, вие сте ученици, това положение не се отнася за васъ. Вие трѣбва да работите, безъ да очаквате на Божията милость. Тъй щото, ако сте грѣшници, съгласенъ съмъ съ васъ, че Господъ е милостивъ и благоутробенъ; ако сте вѣрващи, Той е взискателенъ къмъ васъ; ако сте ученици, Той е строгъ къмъ васъ. На ученика Богъ казва: стани и свърши тази работа! Той ще му даде слѣдната задача: иди да занесешъ това писмо на еди-кой си бѣденъ, страдащъ човѣкъ! И ти ще трѣбва прѣзъ деветь гори и планини да минешъ, да намѣришъ колибата на бѣдния и да му прѣдадешъ писмото въ рѫка. Кажешъ ли, че тази работа може и другъ да я свърши, ти си пропадналъ въ изпита си. Нѣкой казва: моята задача, като ученикъ, е да обръщамъ души къмъ Господа. Какъ ще ги обръщате? Прѣди години имаше единъ вѣрващъ баптистъ, на име Трайко, който се занимаваше съ обръщане на души къмъ Господа. Какъ ги обръщаше той, не зная, но още на втората година всѣки обърнатъ къмъ Бога се обръщаше противъ самия Трайко. Той така ги обръщаше, като че ли чървата имъ вадѣше навънъ. Това не е обръщане. Да обърнешъ единъ човѣкъ къмъ Бога, като се стремишъ да го направишъ точно като себе си, това не е никакво обръщане. Да обърнешъ човѣка къмъ Бога, значи да събудишъ възвишеното, Божественото въ него и да го оставишъ по-нататъкъ свободно да се развива. Този човѣкъ непрѣменно трѣбва да се различава отъ тебе. Красотата на живота седи въ пълното разнообразие. У васъ разнообразието е само въ врѣме и въ пространство, а въ сѫщность то трѣбва да се заключава и въ най-дребнитѣ прояви на живота. Виждате ли навсѣкѫдѣ разнообразието, вие ще привикнете да виждате и красивата страна на човѣка. Кое е по-хубаво: да отидете въ нѣкое общество и да видите добрата страна на хората тамъ, или да видите само лошата имъ страна? — По-добрѣ е да виждате добрата страна на хората, отколкото лошата страна. Когато Богъ създаде свѣта, Той показа на хората доброто. Злото, лошото дойде отпослѣ.

Питамъ: какъ разглеждате вие доброто и злото въ свѣта? Кое е добро и кое зло? Прѣдставете си, че имате около 4—5,000 яйца и ги поставите единъ день при добри условия, всички заедно да се измѫтятъ. Слѣдъ три недѣли тѣзи яйца ще се измѫтятъ, отъ тѣхъ пиленца ще излѣзатъ. Вие се радвате и отивате тукъ-тамъ да се хвалите, че имате вече 4—5,000 малки пиленца; не минава много врѣме, и вие започвате да се оглеждате на една, на друга страна, виждате, че храна нѣма за всички пиленца. Добро ли е това, което сте направили? Какво ще стане съ васъ, ако приложите този законъ и въ живота си? Вие трѣбва да мислите върху тази идея. Прѣди да се наемете съ извѣстна работа, вие трѣбва да я обмислите добрѣ. Запримѣръ, много хора измѫтватъ всѣки день по хиляди мисли и желания, за които нѣматъ храна. Тия хора изпадатъ въ положението на този яйчарь, който излупилъ нѣколко хиляди пилци, които църкатъ, пищатъ наоколо му, но той нѣма съ какво да ги храни. Тукъ, именно, се зараждатъ всички недоразумения, всички противорѣчия въ живота.

Вие трѣбва да се заемете съ изучаването пѫтя, по който се разнасятъ вашитѣ енергии, както и начина за тѣхното трансформиране. Запримѣръ, какъ се движи енергията въ вашия мозъкъ, не знаете. Споредъ закона на еволюцията, енергията въ вашия мозъкъ се движи спиралообразно, отгорѣ надолу, и отдолу нагорѣ. Днесъ, при степеньта на развитието, въ което се намирате, центроветѣ, съ които вие можете да влѣзете въ връзка съ невидимия свѣтъ, още не сѫ развити у васъ. Слѣдователно, вие трѣбва да правите малки усилия, да развиете тѣзи центрове, за да влѣзете въ връзка съ по-високи свѣтове. Останете ли въ това положение, въ което се намирате сега, вие сте осѫдени на осакатяване. Затова, именно, всѣки день трѣбва да имате по една основна мисъль въ себе си, и то такава, която да не прилича на вчерашната. Ако не можете да развиете физическитѣ си сили на земята, на сѫщото основание вие не ще можете да развиете и висшитѣ си сили на небето. На земята ще се развивате физически, ще упражнявате мускулитѣ си; на небето ще се развивате духовно, а въ Божествения свѣтъ ще се развивате по Божественъ начинъ.

Казвамъ: въ всѣка область на живота има съотвѣтни правила, по които човѣкъ може да се развива. Запримѣръ, четиритѣ струни на цигулката се настройватъ по специаленъ начинъ: едната трѣбва да издава по-низъкъ тонъ, другата по-високъ и т. н. Сѫщо така и всѣко движение на рѫката има опрѣдѣленъ смисълъ. Махате ли рѫката си напрѣдъ, това показва, че искате да отстраните нѣкой човѣкъ отъ себе си. Махате ли рѫката си къмъ васъ, това показва, че викате този човѣкъ при себе си. Всѣко движение съотвѣтствува на извѣстно течение въ природата. Първо човѣкъ трѣбва да разкопае почвата, послѣ да посѣе нѣщо въ нея и най-послѣ да очаква тя да му даде плодъ. Слѣдователно, човѣкъ първо трѣбва да прояви вѫтрѣшна дѣятелность, а послѣ да събира плодове отъ своята дѣятелность. Цѣлиятъ съврѣмененъ свѣтъ се занимава съ физически упражнения, и вие се занимавате съ такива упражнения; обаче, като правите тѣзи упражнения, трѣбва да знаете, каква енергия излиза отъ всѣки удъ на вашето тѣло и къмъ кои центрове да я прѣпращате. Запримѣръ, вие трѣбва да знаете, каква енергия излиза отъ всѣки пръстъ на рѫката, както и отъ цѣлата рѫка; слѣдъ това трѣбва да знаете, къмъ кои центрове отива и какво направление взима енергията, която излиза отъ рѫката ви. Ученикътъ трѣбва да знае всичко това, защото въ природата има закони на равновѣсие, които той непрѣменно трѣбва да спазва. Когато човѣкъ насочи рѫката си навънъ, съ това движение той дѣйствува вече върху природата, и тя му отговаря. Ако движението е неразумно, и природата отговаря по сѫщия начинъ. Ако вие се почесвате, трѣбва не трѣбва, и природата ще направи сѫщото движение. Знаете ли, какво значи природата да се почеше? Вие ще познаете, че природата ви е отговорила по сѫщия начинъ, по който сте я прѣдизвикали, по това, именно, че на мѣстото, дѣто сте се почесали, ще излѣзе лишей, а косата на това мѣсто ще започне да окапва. Ако ангелътъ ви говори нѣщо, а вие се правите, че не го разбирате и се почесвате, на мѣстото, дѣто сте се почесали, ще излѣзе нѣкаква бучка. Всѣки лишей, всѣка цирка, всѣка бучка или какво и да е друго нѣщо по тѣлото, показватъ, че животътъ на даденъ човѣкъ е ненормаленъ, не върви по законитѣ на разумната природа. Въ това отношение природата е взискателна: и светия, и ангелъ да сте, ако не вървите споредъ разумнитѣ й закони, тя ще ви бутне съ прѫчицата си, и вие ще усѣтите мѫка. Ако сте грѣшникъ, тя нѣма да ви обърне внимание, но ако сте ученикъ, или праведенъ човѣкъ, който съзнателно работи върху себе си, тя ще ви бутне съ прѫчицата си, за да отбѣлѣжи, че правите грѣшки. Сега вие чакате да дойдатъ благоприятни условия за васъ, и се намирате въ положението на майка и на баща, които иматъ голѣма мома, но всѣки день очакватъ да дойде нейния възлюбенъ. Щомъ момата навърши 21 година, родителитѣ й я оженватъ; скоро слѣдъ това тя става майка, но започва да боледува. Родителитѣ й, като се намѣрятъ въ безизходно положение, викатъ лѣкарь, който й направи операция, но съ това я изпраща на другия свѣтъ. Тръгватъ слѣдъ нея попове, родителитѣ, близкитѣ й приятели, и всички я оплакватъ, скърбятъ за нейната младость.

Питамъ: що е женитба? Който разбира дълбокия смисълъ на женитбата, той намира, че тя прѣдставлява велика наука, едно отъ великитѣ таинства. За съзнателния ученикъ женитбата е посвѣщение. Всѣка душа трѣбва да мине прѣзъ редъ посвѣщения, ако иска да разбере великитѣ тайни на Битието. Ако окултниятъ ученикъ не разбира женитбата, като велика наука, като посвѣщение, той и въ рая да отиде, ще го хванатъ и ще го изхвърлятъ навънъ, до деветата сфера на ада. Казвате: ангелитѣ сѫ добри, тѣ ще ни помогнатъ. Казвамъ: отъ добрия човѣкъ, именно, трѣбва да се страхувате, не отъ лошия, или отъ невѣжия. Добриятъ човѣкъ ще ви каже едно и сѫщо нѣщо 99 пѫти, но ако не разберете и изпълните, каквото ви е казалъ, той ще ви хване за главата и ще ви изхвърли навънъ. Той никога не повтаря нѣщата сто пѫти. Това става само съ ученицитѣ, но не и съ грѣшницитѣ. Ако ученикътъ си позволява да светотатствува съ великитѣ и свещени работи, хващатъ го за главата и го сгромолясватъ отъ височината, на която се е намиралъ. Не си правете илюзии, да мислите, че всичко ще мине по лесенъ начинъ. Ученикътъ трѣбва да има свещени мисли и чувства.

Сега азъ искамъ да се пробуди у васъ съзнанието, да разберете, че свѣтътъ, въ който живѣете, е пъленъ съ разумни, съ напрѣднали сѫщества, които слѣдятъ дѣйствията на всѣко живо сѫщество и му отдаватъ заслуженото. Ученикътъ трѣбва да има свещенъ трепетъ къмъ знанието, та като се приближи до вратата на школата, да изпита велики и благоговѣйни чувства. Той трѣбва да бѫде чистъ въ всички свои мисли и желания. Нѣма ли тази чистота, не съзнава ли положението си, той не може да носи отговорность. Има грѣхове, които сѫ скрити въ подсъзнанието на човѣка, за които той не носи никаква отговорность; обаче, има грѣхове, които той съзнава въ себе си и ги крие. За тия свои грѣхове той не може да се освободи отъ отговорность.

И тъй, едно отъ необходимитѣ качества за ученика е чистотата. Казвате: ще дойде врѣме да се постигне тази чистота, ще чакаме съ търпѣние. Не е въпросътъ въ чакането, нито въ отлагането на нѣщата. Чакането и отлагането не разрѣшаватъ въпроситѣ. Човѣкъ трѣбва да постѫпва така, както Богъ е опрѣдѣлилъ. Отъ всички се иска да изучавате великата наука на живота. Тя се заключава въ придобиване на малки добродѣтели, които, като малки нишки, се сплитатъ въ едно цѣло. Малкитѣ добродѣтели трѣбва всѣки день да се прилагатъ къмъ живота, за да се образуватъ отъ тѣхъ великитѣ добродѣтели. Тѣ служатъ като малки потици въ вашия животъ. Прѣдставете си, че сте легнали да спите къмъ 11 часа вечерьта и току-що сте заспали, нѣкой ви събужда и тихо ви пошепва: на еди-коя си улица и еди-кой си номеръ живѣе единъ човѣкъ, който въ този моментъ прѣживява нѣкакво голѣмо разочарование и отчаяние. Иди при него и го утѣши. Вие ще кажете: какъ мога да излѣза толкова късно? Сега е военно положение, ще ме хванатъ и ще ме затворятъ. При това, въ състояние ли съмъ азъ да помогна, на този човѣкъ? Мислите ли по този начинъ, наистина, стражарь ще ви хване и ще ви заведе въ затвора. Ако съзнанието ви е будно, и тукъ можете да извършите нѣкаква работа. Въ затвора има хора, които сѫ лежали цѣли десеть години, и въ това врѣме сѫ се молили на Бога, да имъ отвори по нѣкакъвъ начинъ очитѣ, да прогледатъ, да разбератъ, какъвъ е смисълътъ на живота. Тъй щото, попаднете ли между тѣзи хора, проповѣдвайте! Казвамъ: заповѣдатъ ли ви отъ невидимия свѣтъ да станете, да излѣзете вънъ и да свършите нѣкаква работа, вие не трѣбва много да размишлявате и да се колебаете. Станете и идете тамъ, дѣто ви посочватъ! Дойде ли Божественото у васъ, вие трѣбва да му се подчините. Не се ли подчините на Божественото, човѣшкото ще ви подчини. Щомъ дойде Божественото, всички хора се противопоставятъ, като казватъ, че сѫ на особено мнѣние по този въпросъ; дойде ли човѣшкото, всички се съгласяватъ съ него. Истината създава най-голѣмитѣ противорѣчия въ свѣта, но затова пъкъ и освобождава човѣка отъ всички негови заблуждения; човѣшкото пъкъ само маже и глади отгорѣ сърцето и ума на човѣка, съ което все повече и повече го заробва. Когато Христосъ влѣзе въ Ерусалимъ, тамъ Го посрещнаха съ финикови вѣйки и викаха: „Благословенъ е този, който иде въ името Господне!“ Послѣ римскитѣ войници Го хванаха, биха Го, налагаха Го и слѣдъ това Го разпнаха. Сѫщиятъ този народъ, който викаше за Христа „Благословенъ, който иде въ името Господне“, послѣ викаше: „Разпни го!“ Питамъ: какъ ще примирите тѣзи противорѣчия? И какво ще кажете за свое оправдание, като се върнете на небето? Страданията на Христа — това е скритата страна на Христовия животъ, за която съврѣменнитѣ писатели нищо положително не могатъ да кажатъ. Слѣдъ всичко това хората плачатъ, скърбятъ, че Христосъ, който дойде да ни спаси, пострада отъ самитѣ насъ. Защо Христосъ дойде да спаси човѣчеството? Въ това се крие велика тайна, която хората ще узнаятъ едва слѣдъ хиляди години. Мнозина казватъ, че да спасишъ човѣка, това значи да го извадишъ отъ вода, или да го нахранишъ, да не умре отъ гладъ. Това е частично спасение.

Питамъ: като ученици, отъ какво се нуждаете вие? — Отъ вѣра. Стремете се да не изгубите вѣрата си и знайте, че прѣзъ каквито изпитания и да минете, въ края на краищата, пакъ нѣма да пропаднете: и въ огънь да ви турятъ, и въ вода да ви хвърлятъ, и на бѣсилка да ви закачатъ, вие всичко можете да прѣодолѣете. И цѣлиятъ свѣтъ да се опълчи противъ васъ, едно трѣбве да знаете: отъ васъ човѣкъ може да стане! Мислите ли обратно, вие вършите прѣстѫпление по отношение на вашата душа. Богъ ви е далъ условия и дарби да издържите на всички изпитания: на едно мѣсто ще ви гонятъ, на друго ще ви хокатъ, на трето ще ви прѣзиратъ, но вие трѣбва да имате вѣра и силна воля, за да прѣтърпите на всичко. Каквото и да ви се случи, кажете си: азъ зная, че това е великъ изпитъ, който непрѣменно трѣбва да издържа. Отъ изпитанията вие ще се учите, ще се калявате. Само така ще можете да изработите характеръ въ себе си.

Като наблюдавамъ ученицитѣ, и млади, и стари, виждамъ, че тѣ вървятъ по единъ и сѫщъ теренъ. Често нѣкой казва: мене никой не ме зачита, никакво внимание не ми обръщатъ. Мисли ли ученикътъ така, той счита себе си за високопоставена личность, на която трѣбва специално да се обръща внимание. Той се счита за царски синъ. Ученикътъ, обаче, никога не трѣбва да забравя, че е дошълъ на земята да учи и отъ всичко, което му се случва, той трѣбва да вади поука за бѫдещия си животъ. Казвате: остарѣхме, побѣлѣхме; кога ще учимъ? Казвамъ: що се отнася до науката, до учението, нито старостьта, нито бѣлитѣ косми могатъ да бѫдатъ прѣчка. — Ама ние се отчаяхме, обезсърдчихме се. — И това нищо не значи. Остаряването и побѣляването се дължатъ на съвсѣмъ други причини. Защо остарява човѣкъ? — Защото не учи. Защо се подмладява човѣкъ? — Защото му даватъ условия да учи. Рече ли нѣкой, че е старъ, че е побѣлѣлъ, това показва, че той не иска да учи, вслѣдствие на което сѫ го изпѫдили отъ училището. Разкае ли се, пакъ го приематъ въ училището, дѣто отново се подмладява и започва да учи. Вънъ отъ Божието училище има старость, а въ Божието училище има младость.

Ние говоримъ за старость, когато на човѣка не се учи, и животътъ му се обезсмисля, изгубва всѣкаква красота. Красота има само въ училището! Звѣздитѣ, напримѣръ, прѣдставляватъ единъ отъ прѣдметитѣ за изучаване въ Божественото училище. Кой отъ васъ знае имената на 19-тѣ първокласни звѣзди? Тъй както звѣздитѣ сѫ поставени на небето, тѣ иматъ вжншенъ, а сѫщо така и вѫтрѣшенъ смисълъ, който трѣбва да се проучава. Тѣ сѫ поставени на извѣстни пунктове, и всѣка отъ тѣхъ има извѣстно съдържание, споредъ свѣтлината си, както и споредъ положението, което заема въ съзвѣздието. Въ това отношение цѣлото небе съставлява великъ прѣдметъ за изучаване. Казвате: ние сега нѣма да ставаме астрономи. Единъ день, когато тръгнемъ за другия свѣтъ, тогава ще се занимаваме съ небеснитѣ свѣтила. Казвамъ: тогава вие ще се разправяте съ грѣховетѣ си, съ багажа, който носите, и нѣма да имате врѣме да изучавате тѣзи нѣща. Вие трѣбва да ликвидирате съ дълговетѣ си, ако искате да бѫдете свободни, да учите. За това се изисква дълго врѣме. Ученикътъ не трѣбва да мисли за смърть, но за учението. Който мисли за смъртьта, той не е ученикъ. Не е позволено на ученика да мисли за старость. Неговиятъ умъ трѣбва да е заетъ съ мисъльта да свърши училището успѣшно, за да прѣмине отъ по-низка въ по-висока степень. Щомъ мине прѣзъ човѣшкия животъ, той първо ще стане светия, послѣ ангелъ, прѣзъ което врѣме ще се подмладява, ще придобива истинска красота, различна отъ тази на хората.

Сега, като ви говоря по този начинъ, не мислете, че тукъ, въ външната школа става приемането за оглашенъ, за вѣрващъ или за ученикъ. Този въпросъ се разрѣшава отгорѣ, тамъ става приемането, и то споредъ това, дали ще ви намѣрятъ подготвени, или не. Тъй щото, не е въпросътъ, за какви се мислите вие, но важно е, за какви ви считатъ отгорѣ. Доколкото зная, горѣ вие сте още оглашени. Всѣки отъ васъ трѣбва положително да знае, какъвъ е. И като се опрѣдѣли, той трѣбва да знае, какво се иска отъ него отъ положението, въ което се намира. Казвате: ние сме Синове Божии. И Синове Божии да сте, и царски синове да сте, пакъ трѣбва да седнете на училищната скамейка и да учите. Какъвто е законътъ на небето, такъвъ е и на земята; и обратно: какъвто е законътъ на земята, такъвъ е и на небето. Ако царскиятъ синъ не учи, той и овчарь не може да стане; ако пъкъ овчарьтъ учи, той и царски синъ може да стане.

OOK-05-1-29-2.JPG

Питамъ: каква фигура се образува отъ съединението на двата ѫгла В2А2С2 и ВАС (фиг. 2)? — Паралелограмъ. Значи, тукъ се образуватъ двѣ течения: долно — инволюционно и горно — еволюционно. Този паралелограмъ показва изминатия пѫть на тѣзи двѣ течения, както въ природата, така и въ живота. Ѫгълътъ ВАС е пѫтъ на инволюция, а ѫгълътъ В2А2С2 е пѫть на еволюция. Слѣдователно, когато учениятъ види единъ квадратъ, той подразбира, че тукъ сѫ работили и двата закона: на инволюция, и на еволюция. Квадратътъ е поле на противоположнодѣйствуващи сили, едни отъ които слизатъ, а други се качватъ. Върховетѣ въ квадрата сѫ допирни точки на тия сили. Двата ѫгли въ квадрата сѫ ѫгли на доброто, а другитѣ два ѫгли сѫ на злото. Слѣдователно, когато човѣкъ се намѣри въ квадрата, у него се явяватъ желания на противодѣйствия. Обиди ли ви нѣкой, вие сте въ квадрата. Мрази ли ви нѣкой, вие пакъ сте въ квадрата. Попаднете ли въ тази сила на противодѣйствие, вие трѣбва да приложите търпѣнието си, и ако Божественото у васъ вземе надмощие, правилно ще разрѣшите задачата си. Не вземе ли Божественото надмощие въ човѣка, той ще се гнѣви, ще се съмнява, ще губи вѣрата си и ще каже: не искамъ вече да посѣщавамъ училището, не искамъ да посѣщавамъ тази църква, или това общество и т. н.

Казвамъ: вие сте ученици, и каквото да ви се случи, трѣбва да се учите. Докато сте въ школата, вие никому не трѣбва да се сърдите, нито можете да мислите, каквото искате. Излѣзете ли отъ школата, свободни сте да мислите и да правите, каквото искате. Разумниятъ човѣкъ не мисли, каквото иска, но мисли това, което е право. Глупавиятъ човѣкъ мисли всичко, каквото му дойде на умъ. Каже ли нѣкой, че може да мисли, каквото иска, този човѣкъ е глупавъ — нищо повече. Когато човѣкъ иска да разрѣши единъ въпросъ правилно, или когато иска да разрѣши мѫчнотиитѣ си правилно, той трѣбва да избере и съотвѣтни методи за тѣхното разрѣшение. Ученикътъ трѣбва да знае всѣки день, какво е възможно той да постигне. Всѣки день има и свои възможности. За правилното разрѣшение на една задача има само една възможность, но въ тази възможность има много отклонения. Задачата на ученика е въ тия отклонения, именно, да намѣри правия пѫть къмъ дадената възможность.

Нѣкой казва: условията на живота сѫ тежки, тѣ ни заставятъ да постѫпваме по единъ, или по другъ начинъ, макаръ и неправиленъ. Казвамъ: въ каквото положение и да е, каквато професия и да има ученикътъ, той е въ състояние да се домогне до тази възможность. Ако не би билъ въ състояние, не биха му я дали. Запримѣръ, нека вземемъ една отъ благороднитѣ професии на човѣка — учителството. Каква възможность има учительтъ? Единствената възможность, която му е вложена, е да всади въ ученицитѣ си свѣтлина, и то колкото може повече. Безъ свѣтлина знание нѣма. Първото нѣщо е човѣкъ да има свѣтлина върху тъмнитѣ точки, които го смущаватъ. Тъмнината трѣбва да се огради съ свѣтлина. Ако въ мислитѣ на човѣка се породятъ редъ противорѣчия, тѣ прѣдставляватъ нѣщо подобно на зародиши, които въ силата на необходимостьта ще се измѫтятъ, ще се развиятъ. Тѣ сѫ резултатъ на кармически връзки отъ миналото. Вие не можете да се освободите лесно отъ кармата, но за това трѣбва правилно да я разрѣшите.

Прѣдставете си, че вие се срѣщате съ човѣкъ, който ви мрази. Тази умраза има произходъ отъ далечното минало. Отъ хиляди години насамъ този човѣкъ ви мрази и търси нѣкакъвъ начинъ да ви отмъсти. Тази умраза се дължи на това, че нѣкога въ миналото си, може би, вие сте го убили, и той сега иска да ви отмъсти. Обаче, така се нарежда, че той не може да ви срещне на земята: когато вие сте на земята, той е въ другия свѣтъ; послѣ той слиза на земята, вие сте въ невидимия свѣтъ. И така, съ хиляди години той ви търси, докато най-послѣ ви намира на земята, хваща ви за яката и казва: сега вече мога да си отмъстя! Той изважда ножа си и иска да ви убие. Вие веднага трѣбва да се смирите, да съзнаете погрѣшката си и да кажете: добрѣ, ти разполагашъ съ моя животъ. Ето, азъ съмъ готовъ цѣлъ животъ да ти слугувамъ, а ти да ми станешъ господарь. Кажете ли му така, той веднага скрива ножа въ ножницата си, а вие туряте прѣстилка, ставате неговъ слуга за цѣлъ животъ. Като послугувате на новия си господарь нѣколко години добросъвѣстно, честно, той започва да ви обиква, става доволенъ отъ васъ и ви прѣдлага да станете неговъ съдружникъ. Прѣзъ врѣмето, докато сте съдружникъ съ него, той дѣли богатството си съ васъ на половина, и слѣдъ врѣме се раздѣляте братски, приятелски.

Този е единъ отъ примѣритѣ на лоши отношения, но има случаи, дѣто нѣкой човѣкъ съ хиляди години търси нѣкого, да му отблагодари за нѣкакво голѣмо добро, направено отъ него въ миналото. Запримѣръ, нѣкои човѣкъ е пожертвувалъ живота си за другъ и слѣдъ това се раздѣлятъ Обаче, този, на когото е направено това голѣмо добро, като дойде отново на земята, той иска да благодари на своя благодѣтель и започва да го търси. Хиляди години го търси и не може да го намѣри: когато той е на земята, благодѣтельтъ му е въ невидимия свѣтъ; послѣ той отива въ невидимия свѣтъ, а благодѣтельтъ му слиза на земята. Най-послѣ и двамата се срѣщатъ на земята. Този, на когото е направено доброто, хваща своя благодѣтель за яката и му казва: слушай, не зная защо, харесвамъ те, обичамъ те, искамъ да те направя свой наслѣдникъ, да те осиновя. Отъ толкова години търсѣхъ подходещо лице, и най-послѣ тебе намѣрихъ. — Добрѣ, нѣмамъ нищо противъ, ще ти стана синъ, а ти — мой баща. Като остарѣешъ, ще те гледамъ, като синъ. Какво подразбирате подъ думитѣ, че ще гледате нѣкой човѣкъ на старини? Това значи, че тѣзи двама души ще се разговарятъ. на Божественъ езикъ. Бащата ще говори за своитѣ опитности и добродѣтели, които е развилъ прѣзъ вѣковетѣ, а синътъ ще разправя за своята младость, за красивото и хубавото въ живота, за Божията Мѫдрость, Истина и Любовь. Нѣма по-красиво нѣщо отъ това, двама души да обмѣнятъ мисли за красивото; за възвишеното и за благородното въ свѣта.

Сега, тия идеи трѣбва да залегнатъ въ ума ви, да станатъ живи, плъть и кръвь за васъ. Вие слушате и си казвате: дали тия нѣща сѫ вѣрни, или не? Оглашениятъ и вѣрващиятъ могатъ да се запитватъ, кое е вѣрно и кое не, но ученикътъ, като слуша, трѣбва да каже: всичко, което Учительтъ говори, е вѣрно. Оглашениятъ и вѣрващиятъ допущатъ нѣщата, тѣ изказватъ и съмнѣния, но ученикътъ не може да се съмнѣва. Докато човѣкъ се съмнѣва, той не може да учи. Ако ученикътъ допусне, че професорътъ говори невѣрни нѣща, той вече прѣстава да учи, прѣстава да е ученикъ. Той трѣбва абсолютно да вѣрва въ думитѣ на професора си. Даже и днесъ, като се прѣподава официалната наука на ученицитѣ, тѣ вѣрватъ въ думитѣ на своитѣ учители, и слѣдъ врѣме, когато се укаже, че извѣстни факти не сѫ вѣрни, тѣзи ученици дълго врѣме трѣбва да се убѣждаватъ, че има нѣкаква грѣшка въ тѣхнитѣ знания, докато най-послѣ се убѣдятъ, че е така. Тѣ казватъ: какъ е възможно този ученъ да е направилъ нѣкаква грѣшка? Това е математика, това е геометрия, може ли да се правятъ погрѣшки? Ако вѣрата е необхоцима за официалната наука, колко по-необходима е тя за Божествената наука, дѣто съмнѣнието е изключено сго на сто. Усъмни ли се човѣкъ, той се намира вече въ гѫстата материя, въ закона на инволюцията. Защо човѣкъ не трѣбва да се съмнява? — За да влѣзе въ закона на еволюцията.

И тъй, съмнявате ли се, вие започвате постепенно да слизате, докато дойдете до дъното на гѫстата материя, и слѣдъ това трѣбва да минатъ хиляди години, за да започнете да се изкачвате. Не се ли съмнявате, вие се изкачвате нагорѣ къмъ Бога, и започвате да еволюирате. Тъй щото, когато се говори, че съмнѣнието трѣбва да се изхвърли навънъ, това твърдение има своя научна база. Нѣкой седи, мисли, очаква нѣщо особено и казва: този прѣдметъ, върху който сега се разисква, не е толкова важенъ. Да, прѣдметътъ не е толкова важенъ, но паралелограмътъ е много веженъ. Азъ мога да направя този паралелограмъ толкова интересенъ за васъ, че и денемъ, и нощемъ да говорите за него. Той може да оживѣе въ съзнанието ви. Прѣдставете си, че странитѣ на този паралелограмъ сѫ направени изключително отъ скѫпоцѣнни камъни, и на нѣкои отъ васъ дамъ по една отъ тия страни. Питамъ: нѣма ли да бѫдете благодарни отъ този паралелограмъ? Ще бѫдете благодарни, защото той ще ви осигури на цѣлъ животъ. Този паралелограмъ ще осигури живота даже на четирма души. Какво би било, ако съ написването на една отъ неговитѣ страни, вие имате вече линия, образувана само отъ диаманти? Вие ще бѫдете въ положението на магъ, който всичко може да направи.

Магътъ се отличава отъ обикновенитѣ хора по това, че каквото каже, той може да го направи. Ако поиска плодове, плодове ще дойдатъ; ако поиска скѫпоцѣнни камъни, и тѣ ще дойдатъ. Само съ една дума той ще може да достави на когото и да е скѫпоцѣнни камъни. Ще му каже: отвори рѫката си! Той отваря рѫката си, и вижда въ нея единъ хубавъ скѫпоцѣненъ камъкъ. Послѣ ще му каже: затвори рѫката си. Той затваря рѫката си, и камъкътъ изчезва. Магътъ е силенъ: каквото каже, всичко му се подчинява. Колкото вашата мисъль да не е силна, и вие можете да направите много нѣщо. Запримѣръ, често вие казвате: това нѣщо нѣма да стане. Кажете ли така, и камъкътъ изчезва отъ рѫката ви. Кажете ли: ще бѫде това нѣщо —  и камъкътъ е въ рѫката ви. Нѣкой сънува, че е царь, че седи на тронъ, облѣченъ съ великолѣпна мантия и съ корона на глава, съ скѫпоцѣнни камъни, отъ двѣтѣ му страни стража, а той само заповѣдва. Събуди ли се сутриньта, всичко това изчезва, и той започва да се съмнява, дали, наистина, бѣше царь, или е сънувалъ. Щомъ се усъмни, всички нѣща прѣдъ него изчезватъ. Значи, той бѣше магъ на сънъ само, а сутриньта изгуби силата си. Ако вие, като ученици, бихте повѣрвали, че сте царь, сутриньта, като се събудите, наистина, ще бѫдете царь. Това зависи отъ силата на вашата мисъль.

Казвамъ: Богъ прави нѣщата обективни, видими отвънъ, и вие трѣбва да имате сѫщата сила, макаръ въ микроскопически размѣръ, за да има, какво да работите. Имате ли тази сила, странитѣ на паралелограма могатъ да оживѣятъ, да станатъ само отъ скѫпоцѣнни камъни. Ако имате тази сила въ себе си, вие ще можете всѣки день да привличате по една хубава мисъль отъ невидимия свѣтъ, да я разработвате и задържате въ ума си. Ще си кажете: мисъльта, която днесъ възприехъ, ще я задържа въ себе и ще я поставя на специално мѣсто. Слѣдъ това, като отворите рѫката си, дѣйствително ще намѣрите тамъ скѫпоцѣнния камъкъ — мисъльта. Осъмните ли се, и скѫпоцѣнниятъ камъкъ — мисъльта —  изчезва.

Ученицитѣ на окултната школа, прѣзъ всички врѣмена и епохи, сѫ имали единъ и сѫщъ характеръ — тѣ сѫ хора на абсолютната вѣра, безъ никакви съмнѣния. Тѣ се познаватъ всички помежду си и се обичатъ. Не се ли обичатъ, тѣ не сѫ ученици — нищо повече. Сѫщото може да се каже и за васъ: щомъ се усъмните, вие не сте ученици; вие сте оглашени. Отношенията на Учителя къмъ ученика сѫ едни, къмъ вѣрващия сѫ други, а къмъ оглашения — трети. Отношенията на Учителя къмъ ученика сѫ Божествени. Ако ученикътъ обича Учителя си, и учительтъ го обича; ако ученикътъ не се съмнява въ Учителя си, и Учительтъ не се съмнява въ него. Това е Божественъ законъ. Когато Учительтъ обича ученика си, той дава нѣщо отъ себе си. Когато ученикътъ обича Учителя си, и той дава нѣщо отъ себе си. Господъ казва: Ще скрия лицето си отъ лѣнивитѣ ученици, и тѣ ще останатъ въ тъмнина. Всѣки човѣкъ има тази опитность: единъ день е въ свѣтлина, а на другия день е на дъното на ада, въ тъмнина. Тогава той започва да се запитва: азъ ли съмъ, или не съмъ? Цѣлъ день ходи натукъ-натамъ, мѫчи се, страда и казва: не вижда ли Господъ, какъ страдамъ? Господъ го пита: научи ли урока си? Сѫщото прави и ученикътъ: той плаче, пъшка и се чуди, какъ учительтъ му не вижда, колко много страда! Той казва: сърцето ми ще се пукне отъ мѫка! Съ пукане на сърцето урокъ не се учи. Сърцето трѣбва да бѫде здраво, да издържа, а ученикътъ трѣбва да научи урока си! Докато не научи урока си, учительтъ нѣма да го погледне. Така трѣбва да мисли ученикътъ и да не се подава на никакви настроения. Настроението е пустиня въ живота. Доброто желание е поле, обрасло съ трѣва, а идейниятъ животъ е планинско мѣсто, съ хубави градини и извори, дѣто птички пѣятъ, дѣца играятъ, хора се разхождатъ и приятелски се разговарятъ. Такъвъ трѣбва да бѫде и вашиятъ животъ! Въ ума ви всѣки день трѣбва да има нѣщо красиво, хубаво, за да прѣвръщате и най-лошитѣ условия въ добри. Само по този начинъ можете да напрѣдвате.

Като дойдете другия пѫть въ класъ, ще направимъ слѣдния опитъ: ще излѣзе единъ отъ васъ, който е мрачно, песимистически настроенъ, билъ той отъ оглашенитѣ, отъ вѣрващитѣ или отъ ученицитѣ, а слѣдъ това ще накарамъ да излѣзе другъ нѣкой, който знае много, и ще го накарамъ да прѣкара рѫцѣтѣ си върху главата на отчаяния, да видимъ, ще може ли да измѣни настроението му.

Сега, като ви наблюдавамъ, намирамъ, че всички се нуждаете отъ повече вѣра. Всички несъгласия, раздори, съмнѣния, подозрѣния, сиромашия и редъ още отрицателни състояния у човѣка се дължатъ все на слаба вѣра. Силната вѣра произвежда изобилие. Ако хората на нѣкое общество иматъ силна вѣра, между тѣхъ ще излѣзатъ много учени. Дѣто има вѣра, всичко расте; дѣто нѣма вѣра, всичко умира, съхне. Наблюдавали ли сте, запримѣръ, въ кой мѣсецъ у дѣтето се събужда вѣрата? Въ кой день ученикътъ добива вѣра въ учителя си? Започне ли учительтъ да прѣподава трудни задачи и да ги рѣшава, въ ученика се заражда мисъльта, че учительтъ знае много, и отъ тозъ моментъ той вѣрва на своя учитель. Яви ли се вѣра въ ученика по отношение на учителя, между учителя и ученика се създава връзка. Ученикътъ не може да разбере труднитѣ въпроси, докато между сърцето и душата му нѣма връзка. Ученикътъ не може да придобие възвишеното знание, докато между неговата душа и тази на нѣкое възвишено сѫщество отъ невидимия свѣтъ нѣма връзка.

Слѣдователно, пробуждането на способноститѣ у човѣка зависятъ отъ вѫтрѣшнитѣ връзки, които той има съ възвишенитѣ сѫщества. Има ли такива вѫтрѣшни връзки, веднага силитѣ въ организма му се трансформиратъ, и ако този човѣкъ е билъ старъ, постепенно започва да се подмладява. Изгубятъ ли се вѫтрѣшнитѣ връзки съ разумнитѣ сѫщества, и съзнанието на човѣка започва да потъмнява. Тъй щото, при допирането на двѣ точки, всѣкога става поляризиране. Ученикътъ непрѣменно трѣбва да знае седемьтѣ принципа на живота. Дойде ли до разумния животъ, той трѣбва да бѫде внимателенъ, да не изгуби връзката си съ Бога. Много връзки има ученикътъ, но най-важна е връзката му съ Бога. Непрѣривна ли е тази връзка, той ще забѣлѣжи въ съзнанието си разширение и свѣтлина, вслѣдствие на което ще е способенъ да учи. Лесно е да се учи, когато човѣкъ има очи. Такъвъ ученикъ, въ каквото положение и да се намира, всѣкога ще има врѣме и условия да учи и да се интересува отъ всичко, което става около него. Нѣма ли тази връзка, или прѣкѫсва ли я често, той ще се отчае и ще каже: моята работа се свърши, ще отложа за другъ животъ. Казвамъ: нѣма по-добъръ животъ за васъ отъ сегашния. Отложите ли работитѣ си за другъ животъ, вие ще се намѣрите при по-трудни условия. Пропуснете ли условията сега, тѣ никога нѣма да се върнатъ. Не пропущайте сегашния животъ, ако искате да използувате разумно всички негови блага. Щомъ знаете този законъ, отъ васъ, като отъ ученици, се изисква будно съзнание, да не пропущате условията, които днесъ ви сѫ дадени.

Казвате: защо нѣкои хора не сѫ внимателни къмъ насъ? — Защото и вие не сте внимателни къмъ висшитѣ сѫщества, къмъ Бога. Изправите ли отношенията си къмъ Бога, всички хора моментално ще измѣнятъ отношенията си къмъ васъ. Богъ живѣе въ сърцата на всички хора. Той разтваря, Той затваря сърца. Нѣкой казва: сърцето на приятеля ми е въ мои рѫцѣ. Не, сърцето на приятеля ти е въ рѫцѣтѣ на Господа. Затова, именно, сърцето на приятеля ти ще се изявява така, както Богъ диктува. Знаете ли това, нѣма отъ кого и на кого да се оплаквате. Господъ държи сърцата на всички живи сѫщества: на майки, на бащи, на дѣца, на приятели, на царе, на владици, на всички животни, свирепи и добри, на дявола, както хората наричатъ злото — всичко е въ Божии рѫцѣ. Когато Богъ държи сърцето на дявола въ рѫката си, и дяволътъ е мекъ къмъ васъ; отпусне ли Богъ сърцето му, той веднага ви сграбчва. Такъвъ е великиятъ законъ на вѣрата.

Ученикътъ трѣбва да знае този законъ. Когато учительтъ извади ученика отъ тѣлото му и го прѣкара прѣзъ пожаръ, ако той знае законитѣ, нѣма да се плаши и нѣма да пострада. Не знае ли законитѣ, ученикътъ ще се върне сь опърлени крака, тукъ-тамъ ще има малки мѣхури. Ако ученикътъ е свързанъ съ Бога и не се съмнява въ Него, той ще мине прѣзъ огънь, безъ да пострада. Дойде ли съмнѣнието, веднага се явяватъ мѣхури по краката му. Има хора, които правятъ опити въ това направление, да играятъ въ огънь, да го прѣскачатъ, безъ да имъ дѣйствуватъ пламъцитѣ, но тѣ могатъ да издържатъ на тѣзи опити най-много два-три деня. Мѫчно се издържа това голѣмо нервно напрѣжение. Тѣзи опити се основаватъ на силна вѣра и на силна мисъль. Вие можете до правите редъ опити въ това направление. Запримѣръ, вържете нѣкой човѣкъ съ едно дебело гемиджийско вѫже и съ силата на мисъльта си опитайте да скѫсате това вѫже. Ако имате силна вѣра и концентрирана мисъль, само съ едно махане на рѫката си вие ще можете да скѫсате вѫжето. По сѫщия начинъ можете съ мисъльта си, безъ голѣми усилия, да дигнете нѣкакъвъ голѣмъ камъкъ и послѣ, като го ударите леко съ пръста си, да го счупите. Имате ли такава силна вѣра, съ едно махане на пръста си изъ пространството, вие ще можете да произведете гръмъ. Усъмните ли се, този гръмъ ще дойде отгорѣ ви. Силата на вѣрата и на мисъльта седи въ отсѫтствие на съмнѣнието. Нѣмате ли съмнѣние, всичко можете да направите.

И тъй, съмнѣнието е законъ на инволюция; абсолютната вѣра е законъ на еволюция. Затова, искате ли да еволюирате, да подобрите живота си, работете върху засилване на вѣрата си. Казвате: не може безъ съмнѣние. Опитвали ли сте резултатитѣ на съмнѣнието? Кажете тогава, какво сте придобили отъ съмнѣнието? Българитѣ често употрѣбяватъ една поговорка: „Наша Стоянка три лакта изтъкала, петь разтъкала, а платното и до днесъ седи на стана.“ Какво се подразбира отъ тази поговорка? Възможно ли е прѣди всичко три лакта да изтъче, петь да разтъче? Отдѣ ще вземе двата, които трѣбва да разтъче? Или ще кажете, че отъ съсѣдитѣ ще вземе. Значи, такъвъ човѣкъ разтъкава, не само своето платно, но и това на съсѣда си. Какво ще кажете за него? Какво ще придобие той въ живота си? — Нищо. Казвамъ: такива сѫ резултатитѣ на всѣки, който живѣе съ съмнѣние и подозрѣние. Затова, хвърлете съмнѣнието вънъ отъ себе си и се въорѫжете ръ силна вѣра!

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

*

29. Лекция отъ Учителя, държана

на 16 юни, 1926 г. въ г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...