Jump to content

1926_05_05 Условия за обикновения и за разумния човѣкъ


Ани

Recommended Posts

От томчето "Условия за разумния човѣкъ"
10 лекции на общия окултенъ класъ, 5-та година, т. I (1925-1926 г.),
Пѫрво издание, София, 1930 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

УСЛОВИЯ ЗА ОБИКНОВЕНИЯ И ЗА

РАЗУМНИЯ ЧОВѢКЪ.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

Размишление.

Дко умножите 2х2, колко ще получите? — Четири. Какво ще получите, ако съберете на двѣ мѣста по двама души? Какво дѣйствие ще извършите, ако умножите двѣ ябълки по още двѣ? — Умножение. Тъй щото, 2х2 и 2+2 даватъ единъ и сѫщь резултатъ. Два камъка по още два, колко правятъ? — Четири камъка. Да смѣтате по този начинъ, това не е знание. Това е обикновена математика. Вие трѣбва да минете отъ обикновената къмъ живата математика, т. е. къмъ математиката на живитѣ числа.

Да допуснемъ, че искаме да съберемъ двама души на едно мѣсто. Какво ще получимъ, ако съберемъ тѣзи двама души? Въ какво отношение двама души могатъ да се събератъ? Прѣдставете си, че двама учени отъ Америка и двама отъ България тръгватъ за нѣкаква научна експедиция. Въ сѫщность колко души имате? — Четири. Значи, числото четири е резултатъ. На какво е резултатъ числото четири? Какво могатъ да направятъ тия четирма учени хора? Ако тѣ сѫ астрономи, напримѣръ, каква работа могатъ да свършатъ? Тази мисъль е малко отвлѣчена, но може да се вземе въ конкретна форма, по-близка за разбиране. Да вземемъ, запримѣръ, на четири мѣста по единъ конецъ и да ги съберемъ: 1 + 1 + 1 + 1 = 4. Какво ще стане съ тѣзи четири конци, ако ги усучите заедно? Ще се получи единъ конецъ, съ сила четири пѫти по-голѣма отъ тази на единия. Какъ ще провѣрите това? Ако съ единия конецъ, напримѣръ, вдигнете тежесть отъ единъ килограмъ, тогава съ четири пѫти по-дебелия конецъ ще трѣбва да вдигнете тежесть отъ четири килограма. Опитътъ ще покаже, дали това е така.

И тъй, когато говоримъ за разуменъ човѣкъ, разбираме здравъ човѣкъ, здравъ конецъ, който не се кѫса. Разумниятъ конецъ, като усѣти, че почва да отслабва, вслѣдствие на тежкия товаръ, веднага вика на помощь другъ разуменъ конецъ. Ако тия два конеца забѣлѣжатъ, че отслабватъ отъ тежестьта си и могатъ да се скѫсатъ, викатъ на помощь трети разуменъ конецъ. Ако тритѣ заедно поотслабнатъ, викатъ на помощь четвърти, пети и т. н. Обаче, разумнитѣ конци никога не се изненадватъ отъ външнитѣ условия, вслѣдствие на което не могатъ да се кѫсатъ. Слѣдователно, колкото повече мѫчнотиитѣ се увеличаватъ, толкова повече разумнитѣ конци се събиратъ заедно и ставатъ по-силни. Тогава, какво показватъ дебелитѣ вѫжета? Дебелитѣ вѫжета показватъ, че външнитѣ условия сѫ били неблагоприятни за тѣхъ. Тънкитѣ вѫжета показватъ, че външнитѣ условия сѫ били благоприятни за тѣхъ. Ако концитѣ въ нѣкоя държава сѫ дебели, като гемиджийски вѫжета, това показва, че хората въ тази държава не сѫ много културни. Тѣхната култура е култура на „дебелитѣ вѫжета.“ Мислите ли, че като влѣзете въ ангелския свѣтъ, ще намѣрите вѫжета, дебели като гемиджийскитѣ? Въ ангелския свѣтъ нѣма слѣда отъ вѫжета. Ангелитѣ шиятъ съ много малки игли. Тѣ не се нуждаятъ отъ вѫжета. Достатъчно е да бутнатъ нѣкое малко бутонче, за да дигнатъ съ него тежесть, каквато искатъ. Силитѣ, съ които тѣ дѣйствуватъ, сѫ. живи.

Казвате: и ние искаме да живѣемъ между ангелитѣ, като тѣхъ. Който иска да живѣе между ангелитѣ, той трѣбва да се освободи отъ своитѣ слабости, като гордость, щестлавие и редъ други пороци. Запримѣръ, нѣкой казва: азъ не мога да се примиря съ еди-кого си. Казвамъ: който не може да се примири съ хората, той не може да служи на Бога. Защо? — Защото хората сѫ излѣзли отъ Бога. Слѣдователно, ако се опълчите срѣщу единъ човѣкъ, вие се опълчвате противъ Бога. Когато Богъ възстава противъ нѣкаква погрѣшка или нѣкакво прѣстѫпление, опълчете се и вие тогава. Писанието казва: „Когото Богъ люби, и вие трѣбва да го любите.“ Човѣкъ трѣбва да създаде въ себе си положителна философия, съ помощьта на която да съгради единъ устойчивъ характеръ. Който не може да се отрече отъ своя егоизъмъ, той нѣма достоинство. Човѣкъ трѣбва да побѣждава вжтрѣшнитѣ спънки и противодѣйствия.

Питамъ: по колко пѫти на день човѣкъ трѣбва да прощава? Въ Писанието е казано, че човѣкъ трѣбва да прощава на брата си 70 пѫти по седемь на день. Той трѣбва да търпи, да прощава, ако иска да не вкисва. Може ли да се нарече истински проповѣдникъ този, който вкисва? Може ли да се нарече ученикъ този, който вкисва? Вие, като ученици, трѣбва да имате правилна връзка помежду си. Външно вие може да спорите помежду си, но въ душата ви не трѣбва да сѫществува абсолютно никакво раздвояване. Изпитания, смущения могатъ да дойдатъ отвънъ, но съзнанието на човѣка трѣбва да бѫде винаги будно. Когато нѣкой се вкисне, Богъ ще го изнесе на повърхностьта, вънъ да седи. Когато се разкае, Богъ ще каже: повикайте това дѣте вѫтрѣ! Той ще го повика при себе си и ще го запита:синко,разбра ли сега смисъла на живота? Ако можешъ да служишъ разумно, ще влѣзешъ въ Школата.

И тъй, докато ученикътъ е въ училището, той има задължения. Щомъ свърши училището и влѣзе въ живота, той придобива вече права. Единственото право на ученика е да учи. Учи ли, има право; не учи ли, той нѣма никакво право. Единственото право на учителя въ училището е да прѣподава. Прѣподава ли лекциитѣ си, както трѣбва, разбира ли прѣдмета си, той има право. Не прѣподава ли прѣдмета си, както трѣбва, той е лишенъ отъ всички права. Ако учительтъ знае прѣдмета си, ученицитѣ му го прѣцѣняватъ добрѣ и казватъ: нашиятъ учитель прѣподава добрѣ прѣдмета си. Правото на учителя е да знае. Правото на ученика е да учи. Това е най-простото опрѣдѣление за правата на учителя и на ученика. Който мисли, че знае повече отъ учителя си, той трѣбва да излѣзе вънъ отъ училището, да придобие права.

Нѣкой казва: толкова години вече уча, но какво особено научихъ? Прѣдставете си, че нѣкой придобие знание да носи земята на гърба си, или да копае злато отъ земята. Какво ще спечели отъ тѣзи свои знания? Той ще бѫде най-богатиятъ, но и най-нещастниягъ човѣкъ въ свѣта. Мозъкътъ на този човѣкъ не ще бѫде въ състояние да издържи на голѣмото външно и вѫтрѣшно напрѣжение, прѣдъ което ще се намѣри. Златото е живо. То ще погълне цѣлия животъ на човѣка, ще го подчини и ще го направи нещастенъ. Хората ще го почитатъ, ще го уважаватъ заради златото, но не и за самия него. Този човѣкъ ще се почувствува отдалеченъ отъ Бога, отъ ангелитѣ, отъ добритѣ хора, отъ цѣлото човѣчество и ще остане самъ въ свѣта, като сухъ клонъ отъ нѣкое дърво. Такова е положението на богатитѣ хора. Нѣкой казва: азъ да съмъ богатъ, че каквото ще да бѫде положението ми. Богатъ човѣкъ е само онзи, който има богата душа, богатъ умъ, богато сърце и силна воля. Има ли това вѫтрѣшно богатство въ себе си, той ще придобие и външно богатство, като благословение, като резултатъ на вѫтрѣшното. Нѣма ли богатъ умъ, богато сърце, богата душа и силна воля, външното богатство е нещастие за него. Тъй щото, искате ли да бѫдете богати, започнете отгорѣ, съ богатството на душата. Запитайте се, имате ли този капиталъ въ себе си. Ако го имате, търсете тогава външното богатство. Това е истинската философия на живота.

Въ окултната школа е забранено да се говори за недѫзитѣ на ученицитѣ. Тамъ оставятъ всѣки да изпие чашата до дъното, самъ да се учи. Този е единъ отъ методитѣ въ школата. Когато учительтъ види, че нѣкой ученикъ прави погрѣшки, той го погледне само, поусмихне се и казва: вьрви напрѣдъ, не бой се, ще си научишъ урока! Щомъ ученикътъ изпие чашата до дъно, той се връща пакъ въ правия пѫть. Обаче, когато Учительтъ си служи съ закона на Любовьта, той обръща внимание но погрѣшкитѣ на своитѣ ученици, за да намали тѣхнитѣ страдания. Този методъ се прилага само по отношение на разумнитѣ ученици.

Казвамъ: едно отъ важнитѣ правила за живота е да не се стремите да бѫдете добри, но да се стремите къмъ разуменъ животъ. Добродѣтельта е Божествено качество, тя ще дойде сама по себе си. Разумниятъ животъ съставлява база за проявление на доброто. Когато казваме, че трѣбва да се живѣе добрѣ, ние имаме прѣдъ видъ живота на миналитѣ поколѣния, който прѣдставлява материалъ за обработване. У човѣка се криятъ сили, които сѫ въ заспало състояние, и той трѣбва да работи за тѣхното пробуждане и правилно използуване. Когато човѣкъ се обърне къмъ Бога, у него се събуждатъ всички спящи сили и способности.

Питамъ: какъ се познава, че нѣкой човѣкъ се е обърналъ къмъ Бога? Единъ отъ признацитѣ, по който се познава, че човѣкъ се е обърналъ къмъ Бога, е неговата готовность да пожертвува за Бога всичко, каквото има. Каже ли, че дава само 10,000 отъ цѣлото си богатство, този човѣкъ още не се е обърналъ къмъ Бога. Това показва, че този човѣкъ иска да влѣзе въ Царството Божие по лесния пѫть. По сѫщия начинъ и много отъ ученицитѣ искатъ да влѣзатъ въ школата по най-лесенъ начинъ. Едно трѣбва да знаете: който иска да влѣзе въ Царството Божие, той трѣбва да мине непрѣменно прѣзъ тѣсната врата. Дойде ли прѣдъ тази врата, той трѣбва да каже: Господи, всичко, каквото съмъ придобилъ отъ вѣковетѣ, полагамъ прѣдъ Твоитѣ нозѣ и съмъ готовъ да извърша Твоята воля. Този човѣкъ се е обърналъ къмъ Бога. Каже ли той, че дава само половината отъ своето богатство за Бога, и Богъ толкова ще му даде. Значи, рече ли човѣкъ да пожертвува живота, богатството си и всичко, каквото е придобилъ, за Бога, той вече се е обърналъ къмъ Него, не на думи, но дълбоко въ себе си. Човѣкъ не трѣбва да убѣждава хората да вѣрватъ въ Бога, но себе си трѣбва да убѣди. Не убѣди ли себе си, той никога не може да убѣди хората. Когато нѣкой ви говори Истината, възвишеното „азъ“ казва: така е. То абсолютно се съгласява съ тази Истина.

И тъй, ще знаете: не се влиза лесно въ Царството Божие. Христосъ е казалъ: „Ако не вдигнете кръста си и не тръгнете слѣдъ мене, не може да влѣзете въ Царството Божие.“ Какво нѣщо е кръстътъ? Да вдигнешъ кръста си, това подразбира да понесешъ всички страдания, гонения, поругания, укори, безчестия, несгоди, все за името Божие, безъ да роптаешъ, безъ да съжалявашъ, че си тръгналъ по този пѫть. Какво по-голѣмо страдание отъ това, да правишъ добрини на хората, да служишъ на ближния си безкористно и съ любовь, и въ резултатъ на всичко това да те разпнатъ на кръсть! Какво по-голѣмо страдание отъ това, да бѫдешъ прѣнебрегнатъ отъ всички хора, да бѫдешъ изпѫденъ отъ дома на баща си и майка си и да нѣмашъ, дѣ глава да подслонишъ! Дойде ли човѣкъ до това положение, нѣма другъ пѫть за него, освѣнъ да се обърне къмъ Бога. Той ще каже: Господи, всички ме изпѫдиха, всички ме прѣнебрегнаха, но Ти ще ме приемешъ. Азъ възлюбихъ хората, но тѣ ме изпѫдиха. Всичко трѣбваше да изгубя, за да Те намѣря. И сега, когато съмъ прѣдъ Тебе, моля Те, приеми ме и ме благослови! Това е кръстъ. Нѣкой казва: голѣмъ е моятъ кръстъ. — Какъвъ е твоятъ кръстъ? — Цѣли 36 часа не съмъ ялъ. — Това е малко кръстче. Другъ нѣкой казва: снощи ядохъ само сухъ хлѣбъ. —  И това е малко кръстче. — Нѣмамъ обуща, босъ ходя. — И това е малко кръстче. —  Нѣмамъ нови дрехи. — Това е още по-малко кръстче. Ако се заемете да прѣтеглите тѣзи кръстчета знаете ли, колко малко ще тежатъ? За да се приготвятъ нашитѣ копринени дрехи, знаете ли, колко буби сѫ пострадали? За да се изтъкатъ нашитѣ памучни и вълнени дрехи, колко памукъ, колко вълна отъ овцитѣ се е употрѣбила? Обаче, когато хората живѣятъ правилно и служатъ на Бога, всички тия жертви сѫ оправдани. Тогава и бубитѣ, и памукътъ, и овцитѣ, всички се радватъ. Не живѣятъ ли разумно, не служатъ ли на Бога, всички жертви отиватъ напразно.

Азъ ви говоря това, понеже искамъ да ви прѣдпазя отъ излишни страдания. Много отъ васъ сте добри, но достатъчно е да дойде нѣкаква малка причина отвънъ, и да развали доброто, хубавото у васъ. Казватъ, че мухитѣ развалятъ доброто миро. Една муха е въ състояние да развали мирото. Затова казвамъ: затваряйте херметически мирото си, за да не влѣзе въ него нѣкоя муха! Това подразбира: пазете душата си, да не влѣзе въ нея нѣкакво горчиво чувство. Кой е коренътъ на всички злини? Коренътъ на всички злини е сребролюбието; коренътъ на всички злини е щестлавието; коренътъ на всички злини е гордостьта; коренътъ на всички злини е гнѣвътъ; коренътъ на всички злини е съмнѣнието; коренътъ на всички злини е безвѣрието. Апостолъ Павелъ казва: „Коренътъ на всички злини е сребролюбието.“ Луната е свързана съ среброто. Много хора обичатъ да наблюдаватъ мѣсечината, но тя събужда злото въ душата на човѣка. Защо апостолъ Павелъ казва, че коренътъ на злото е сребролюбието, а не любовьта къмъ желѣзото, напримѣръ, или къмъ златото? Освѣнъ това той казва, че двоеумниятъ човѣкъ е непостояненъ въ всичкитѣ си пѫтища. Въ това отношение луната е символъ на двоеумния човѣкъ. Луната е много непостоянна въ своитѣ проявления. Тя е причина за голѣми пертурбации въ природата. Много хора сѫ удавени отъ приливитѣ и отливитѣ, които ставатъ въ моретата. Тѣзи приливи и отливи се дължатъ на влиянието на луната. Тя влияе и върху много хора, наречени „лунатици“, нѣкои отъ които сѫ пострадали въ тѣзи особени състояния. При все това, мнозина казватъ: красива е луната! Тя е красива само за умнитѣ хора.

И тъй, човѣкъ не трѣбва да бѫде като луната двуличенъ, двоеуменъ. Едно лице, единъ умъ трѣбва да има той! Бѫдете съ едно лице, като слънцето, което дава свѣтлина и топлина даромъ на всички. Луната постоянно се мѣни: ту се пълни, ту се празни. Като се напълни, тя прѣдставя нѣщо подобно на слънцето, но скоро слѣдъ това започва да се намалява, докато се изгуби съвършено и казва: сега нищо не давамъ. Не се минава много врѣме, и тя отново показва часть отъ своето лице, въ видъ на сърпъ. Ученитѣ хора се ползуватъ отъ промѣнитѣ на луната за опрѣдѣляне врѣмето, а врѣмето пъкъ опрѣдѣля течението на живота. Добриятъ животъ на човѣка се опрѣдѣля, отъ слънцето, а лошиятъ животъ —  отъ луната. Въ невидимия свѣтъ има по една книга за всѣки човѣкъ, въ която се отбѣлѣзва положението на луната, когато човѣкъ грѣши и положението на слънцето, когато човѣкъ върши добро. По звѣздитѣ пъкъ се опрѣдѣля, какъ човѣкъ може да направи нѣкое изключително добро. Всѣка звѣзда служи като символъ на това специално добро, което човѣкъ може да направи въ своя животъ.

Коренътъ на злинитѣ е сребролюбието, т. е. коренътъ на злинитѣ е двоеумниятъ човѣкъ, който е непостояненъ въ своитѣ пѫтища. Оттукъ казвамъ: който иска да прогресира, като ученикъ, и да придобие повече знания, той трѣбва абсолютно да се освободи отъ лъжата. Освободи ли се отъ лъжата, животътъ му ще се осмисли едноврѣменно и въ тритѣ свѣта: въ материалния, въ умствения и въ сърдечния, т. е. въ физическия, въ духовния и въ Божествения. За да дойде човѣкъ до това положение, той трѣбва да има характера на Аврама и неговата готовность за жертва. Богъ му каза да напусне бащиния си домъ и да отиде въ Ханаанската земя, и той послуша. Богъ му каза да отиде въ Египетъ, и той послуша. Най-послѣ Богъ му каза да принесе единствения си синъ Исака въ жертва, и той го принесе. Богъ не прие тази жертва, но само го подложи на изпитание, да провѣри неговата вѣрность. Голѣми изпитания мина Аврамъ, но изпълни волята Божия. Той бѣше богатъ човѣкъ, имаше много овце и говеда, но задъ неговото богатство се криеше свѣтълъ умъ, благородно сърце, мощенъ духъ и възвишена душа. Сара бѣше сериозна, умна и честолюбива жена. Когато ангелъ Господенъ дойде въ дома й, той й съобщи радостната вѣсть, че слѣдъ една година тя ще роди синъ. Понеже Сара бѣше на прѣклонна възрасть, тя не повѣрва думитѣ на Божиитѣ пратеници и се засмѣ. Тѣ я запитаха: защо се засмѣ? Сара отказа, че се е смѣла. Значи, тя си послужи съ лъжа. Тя не можа да повѣрва, че на такава възрасть може да роди. Божиитѣ пратеници й казаха: за да ти покажемъ, че ти се засмѣ, слѣдъ една година ще родишъ синъ, който ще се нарече Исакъ. Какво означава името Исакъ? — Смѣхъ. Значи, Богъ й даде синъ съ такова име, каквото тя направи. Сара се засмѣ, защото не повѣрва, че може да роди синъ.

Сега азъ говоря само за онѣзи, у които съзнанието е пробудено, които сѫ освободени отъ съмнѣние, отъ подозрѣние. Много хора се съмняватъ едни въ други, обиждатъ се, че едикой си не ги поздравилъ. Прѣдставете си, че нѣкой отъ васъ е дълбоко замисленъ, наскърбенъ, отишълъ далечъ нѣкѫдѣ въ мисъльта си, напусналъ тѣлото си, рѣшава нѣкаква задача. Азъ мина покрай него и не го поздравя. Питамъ: трѣбва ли той да се обижда отъ това? Азъ не го поздравихъ, защото този човѣкъ не бѣше въ кѫщата си. Има ли смисълъ тогава, като мина покрай вашата празна кѫща, да ви поздравлявамъ? Който не разбира своето състояние, ще каже: Учительтъ мина покрай менъ, не ме поздрави. Той трѣбва да е недоволенъ нѣщо отъ менъ. Ето, какъ човѣкъ изпада въ съмнѣния. Това се дължи единствено на неразбиране на нѣщата. При това, кой поздравъ вие считате за най-добъръ?

Подавате ли се на съмнѣния и подозрѣния, вие постоянно ще изпитвате вѫтрѣшна скръбь, вѫтрѣшно недоволство: ще лѣгате и ще ставате, но нѣма да бѫдете доволни отъ себе си; ще учите, нѣма да бѫдете доволни отъ учението си. Първото правило въ живота -бѫдете доволни отъ най-малкитѣ нѣща, които Богъ ви дава. Искате ли да бѫдете богоугодни, този е пѫтьтъ. Казано е въ Писанието: „Не огорчавайте Духа, съ който сте запечатани!“ Ученикътъ не трѣбва да огорчава Духа съ своитѣ мисли, чувства и дѣйствия. Всѣки ученикъ има физически, умствени и сърдечни задачи, които трѣбва правилно да рѣши. Да се разрушава е лесно, да се гради е мѫчно. Граденето е по-дълъгъ процесъ, отколкото разрушението. И двата процеса сѫществуватъ въ природата, но благодарение, че тѣзи, които градятъ, сѫ повече отъ ония, които разрушаватъ. Въ свѣта има напрѣдъкъ, има еволюция.

Ученикътъ трѣбва да води съзнателенъ животъ. Натъкне ли се на нѣкакви сили, на нѣкакви течения, които сѫ непотрѣбни за него, той трѣбва да ги избѣгва, или да ги трансформира. Въ живота на ученика трѣбва да има правилно движение, което може да бѫде резултатъ само на сили, които го подмладяватъ, които внасятъ въ него жизненость и подемъ нагорѣ. Влѣзе ли въ класъ, ученикътъ трѣбва да се спре за малко въ себе си, да види, на кое мѣсто да седне. За тази цѣль той трѣбва да бѫде въ съзнателна непрѣривна връзка съ напрѣдналитѣ сѫщества отъ невидимия свѣтъ. Този е пѫтьтъ къмъ самоусъвършенствуване. Изпаднете ли въ нѣкакво тежко състояние, веднага повдигнете мислитѣ си нагорѣ, свържете се съ Бога, и Той ще ви помогне да трансформирате вашитѣ енергии, да минете отъ по-низко на по-високо стѫпало.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

*

23. Лекция отъ Учителя, държана

на 5 май, 1926 г. въ г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...